РЕШЕНИЕ

№ 366/ 21.10.201 9 год. гр.Перник

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия в публичното заседание на 19.09.2019год. /деветнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година/ в състав:

Председател: Рени Ковачка Членове: Димитър Ковачев Роман Николов при секретаря Ива Цветкова като разгледа докладваното от съдия Ковачка възз. гр. дело № 389 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

С Решение № 470/28.03.2019год., постановено по гр.дело № 04132/ /2018г., Пернишкия районен съд е отхвърлил предявените от „ЧЕЗ Електро България“ АД гр.София искове за признаване за установено по отношение на К.С.Р. •••, че дължи на „ЧЕЗ Електро България„ АД гр. София сумата от 854.17лева, представляваща главница по не заплатени фактура № 0219504333/06.04.2017год. за период от 01.01.2017год. до 31.03.2017год. и Фактура № 0222821560/06.06.2017год. за период от 01.04.2017год. до 31.05.2017год. за обект клиенски номер ••• за адрес •••, издадени на основание чл.83, ал.1, т.6 от ЗИ и ПИКЕЕ във вр. с извършени проверки на служители на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД на 31.03.2017год. и на 31.05.2017год., за които са съставени Констативни протоколи № ••• и № •••, сумата от 53.16лева, представляваща законна лихва за забава, от която 42.24лева за период от 22.04.2017год. до 20.12.2017год. по фактура № 0219504333/06.04.2017год. и 10.92лева за период от 21.06.2017год. до 20.12.2017год. по фактура № 0222821560/06.06.2017год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение – 03.01.2018год. до окончателното й изплащане като неоснователни и недоказани.

Недоволен от така постановеното решение е останал ищецът- „ ЧЕЗ Електро България“ АД гр. София, който го обжалва в срока по чл.259, ал.1 от ГПК изцяло. Твърди, че районния съд неправилно и необосновано е приел, че при извършване на корекционната процедура е нарушен чл.47, ал.4 от ПИКЕЕ. Счита, че констативния протокол не връчен на ответницата по нейна вина, тъй като същата е променила адреса си и не е уведомила за това „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, каквото задължение е имала съгласно чл.55, ал.2 от ОУ. Поддържа, че чл.47, ал.4 от ПИКЕЕ изисква изпращане на констативния протокол на клиента, но не и връчването му. Предвид гореизложеното се поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно и моли да се отмени, като се постанови друго, с което да се уважи предявения иск. Претендира присъждане на разноски.

Въззиваемата К.Р., чрез назначения й от съда особен представител, счита подадена въззивна жалба за неоснователна, а обжалваното решение за правилно и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено.

При извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК съдът установи, че атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Не са налице основания за обезсилването му, поради което следва да бъде извършена проверка относно правилността му въз основа на наведените в жалбата доводи:

Пред районния съд е предявен и разгледан установителен иск по чл.422, вр. чл.124 ГПК с искане да бъде признато по отношение на ответницата К.Р., че дължи на „ЧЕЗ Електро България„ АД гр. София сумата от 854.17лева, представляваща главница по не заплатени фактура № 0219504333/06.04.2017год. за период от 01.01.2017год. до 31.03.2017год. и Фактура № 0222821560/06.06.2017год. за период от 01.04.2017год. до 31.05.2017год. за обект клиенски номер ••• за адрес •••, издадени на основание чл.83, ал.1, т.6 от ЗИ и ПИКЕЕ във вр. с извършени проверки на служители на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД на 31.03.2017год. и на 31.05.2017год., за които са съставени Констативни протоколи № ••• и № •••, сумата от 53.16лева, представляваща законна лихва за забава, от която 42.24лева за период от 22.04.2017год. до 20.12.2017год. по фактура № 0219504333/06.04.2017год. и 10.92лева за период от 21.06.2017год. до 20.12.2017год. по фактура № 0222821560/06.06.2017год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение – 03.01.2018год. до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена Заповед № 44/04.01.2018год. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

Ответницата, чрез назначения й от съда особен представител, е оспорила иска и е направила искане за неговото отхвърляне. Оспорила е качеството си на битов клиент на ел.енергия за процесния имот, както и представените от ищеца доказателства.

Районният съд е отхвърлил така предявеният иск, приемайки че ответницата не дължи процесните суми, тъй като не са изпълнени изискванията на чл.47, ал.4 от ПИКЕЕ и чл.49, ал.2 от ОУ, поради което корекционната процедура не е надлежно осъществена. Приел е също така, че липсата на изпълнено изискване по чл.47, ал.4 от РИКЕЕ, при съставен констативен протокол, води до липса на надлежно възникнало за оператора на електроразпределителната мрежа право да извършва корекция на сметката за електроенергия на потрелител, респ.- на право на крайния снабдител да претендира суми, начислени на този потребител въз основа на тази корекция.

От фактическа страна по делото е установено следното:

На 31.03.2017год. служители на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД са извършили проверка на електромера, захранващ апартамент № ••, находящ се в •••, за което е съставен констативен протокол № •••. При проверката е констатирано и това е отразено в протокола, че липсва пломба на щита на таблото и заключващия механизъм е повреден, че абоната е със статут прекъснат, че електрическата инсталация на апартамента е директно присъединена към една от фазите на захранващия клеморед на таблото преди СТИ с проводнок тип ПВВМ-Б1-2х2.5 мм2 /фази/, свързани в паралел, че консумираната ел.енергия не се измерва и че в присъединяването участва входящ автоматичен прекъсвач. Констативният протокол № ••• е съставен в отсъствие на представител на клиента и е подписан от двама свидетели-членове на федерацията на потребителите, както и от представител на Първо РПУ Перник.

На 31.05.2017год. служители на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД са извършили повторна проверка на електромера, захранващ апартамент № ••, находящ се в •••, за която е съставен констативен протокол № •••. При проверката отново е констатирано директно присъединяване към една от фазите на захранващия клеморед на таблото преди СТИ с проводник тип ПВВМ-Б1-2х2.5 мм2 /фази/, както и че консумираната ел- енергия не се измерва, като е измерен товар на присъединяването- 6.86 А.В присъединяването участва и автоматичен прекъсвач.

От показанията на актосъставителя Е.Д. и свидетеля Б.Т. се установява, че процесната проверка е извършена от служители на ЕРП и двама представители на Федерацията на потребителите и че при прегледа на електромера е установено неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа на ЧЕЗ при което се използва ел.енергия без същата да бъде отчитана. Свидетелят Т. уточнява, че захраненият обект съставлява мазе, в което се живее и че при проверката на място са намерили жена, чието име са отразили в съставените протоколи.

По делото е разпитана като свидетел Р.А.Д., която твърди, че живее на адреса, на който е извършена проверката от 2012год., че от три години няма ток, че е подписала констативни протоколи и че от нея се иска заплащане на потребена ел.енергия от 2012год. до настоящия момент, която тя не може да заплати. Свидетелката сочи, че лицето К. е живяла преди нея на същия адрес, на който е извършена проверката.

Въз основа на констативните протоколи № ••• и № •••, с корекция на сметка от 06.04.2017год. и 06.06.2017год. е извършено преизчисление на потребената ел. енергия за периода 01.01.2017год. до 31.03.2017год. и за периода 01.04.2017год. до 31.05.2017год. и е начислена на ответницата сумата от 854.17 лева с ДДС, предмет на настоящия иск, за което е издадена фактура № 0219504333/06.04.2017год. и № 0222821560/06.06.2017год. Според вещото лице, изготвил допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза, извършената от ищцовото дружество корекция в сметката по двата констативни протоколи съответства на методиката по чл.48, ал.1, т.1, б., ”А” ПИККЕ.

На 03.04.2017год. и на 01.06.2017год. “ЧЕЗ Разпределение България“ АД е изготвило писма до К.Р., с което я уведомява за извършените проверки на електромера и за съставените протоколи № ••• и № •••. По делото липсват данни горепосоченото писма и цитираните в тях протоколи да са връчени на ответницата. Същите са върнати в цялост на ищцовото дружество от адреса на ответницата с отбелязване че са непотърсени.

Към исковата молба ищецът е представил лицензия, издадена на „ЧЕЗ Електро България“ за обществено снабдяване с електрическа енергия, ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България“ АД гр. София, ОУ на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД гр.София, сертификат за публична реклама, и доказателства за обнародване на ОУ.

От изготвената по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че на адрес ••• има открита партида с клиентски № ••• на името на К.С.Р.. Въз основа на така установеното от фактическа страна, въззивният съд намира предявения установителен иск за неоснователен, но по различни съображения, от изложените от районния съд.

В ъзможността за т.н. „корекция на сметка” е законово регламентирана – чл.98а, ал.2, т.6 и чл.104а, ал.2, т.5 от Закона за енергетиката. Същата се извършва съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т.6 – ПИКЕЕ, като може да бъде в полза както на крайния снабдител за потребена електрическа енергия в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл.120, ал.3 ЗЕ, така и в полза на клиента за потребена електрическа енергия в случаите на неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради повреда на уреди, съоръжения или устройства по чл. 120, ал. 3 ЗЕ. Наличието на основание за извършване на такава корекция е прието и в Решение № 118/18.09.2017год., постановено по т.д. № 961/2016год. на ВКС.

Гореизложеното налага извод, че уважаването на предявения иск, който е за установяване съществуването на задължение за заплащане на начислена по партида на ответника като корекция сума за консумирана и неотчетена електрическа енергия за апартамент № ••, находящ се в ••• предпоставя установяване наличието на облигационно правоотношение с ответницата с предмет продажба / доставка / на електрическа енергия до процесния апартамент. Наличието на такова правоотношение се оспорва от ответницата.

За да бъде задължено лице за заплащане на коригираната цена на доставена и потребена, но неотчетена през исковия период електрическа енергия в ап. ••, в ••• ответницата Р. следва да има качеството поребител /битов клиент/ на ел.енергия. Съгласно параграф 1, т.2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа енергия за битови нужди, а съгласно разпоредбата на чл.98а от ЗЕ крайният снабдител на електрическа енергия продава същата при публично известни общи условия. В чл. 4, ал.2 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България“ АД е предвидено, че потребител на електрическа енергия е физическо лице-собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството си. В същия смисъл е и разпоредбата на параграф 1, т.27 от ДР на ЗЕ, съгласно която „краен клиент“ е клиент, който купува електрическа енергия за собствено ползване. Гореизложеното налага извод, че потребител на ел.енергия за битови нужди /краен клиент/, а оттук и купувач по сключения при общи условия договор за продажба на ел. енергия е собственикът или ползвателя на електроснабдения недвижим имот. Изключение на горното правило е установено в чл.4, ал.3 от ОУ, където е предвидена възможност потребител на електрическа енергия /клиент/ да бъде и друго лице-ползвател на имота, различен от собственика и титуляра на вещното право на ползване, при условие че последните са дали изрично писмено съгласие пред продавача или пред нотариус със нотариална заверка на подписа, това лице да бъде потребител за определен срок.

Настоящият състав счита, че ищецът не е доказал по делото, че ответницата има качеството „битов клиент“ на електрическа енергия, въпреки изричните указания на съда, дадени в този смисъл с доклада по делото. При разпределение на доказателствената тежест първоинстанционния съд законосъобразно е указал на ищеца кои са релевантните факти и обстоятелства, които следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, от които е наличието на облигационно правоотношение с ответника и качеството му на потребител на ел. енергия по отношение процесния апартамент.

Извод за това, че ответницата е потребител на електрическа енергия не би могъл да се изведе от обстоятелството, че на адреса й в ••• има открита на нейно име партида с клиентски № •••. При липса на данни относно начина на откриване на партидата не може да се приеме, че ответницата е трето, ползващо електроснабдения имот лице и че е в договорни отношения с ищцовото дружество във връзка с доставката на електрическа енергия в процесния и като страна по договора за продажба /доставка/ дължи заплащане на цената й, в случая на коригираната такава.

Предвид гореизложенто следва да се приеме за неустановено по делото, че установено ответницата е потребител /битов клиент/ на електрическа енергия /битов клиент/ спрямо „ЧЕЗ Електро България“ АД, а неустановяването на това обстоятелство води до невъзможност за ответницата да е възникнало задължение за заплащане на процесната сума, тъй като липсва елемент от фактическия състав, пораждащ основанието за това. Гореизложеното е достатъчно основание за отхвърляне на предявения установителен иск, без да се обсъжда въпроса дали е извършено нарушение на изискванията на чл.47, ал.4 от ПИКЕЕ и чл.49, ал.2 от ОУ, с което е обосновано отхвърлянето на иска от първоинстанционния съд и изложените във въззивната жалба оплаквания за незаконосъобразност на този извод.

Предвид съвпадащите мотиви на двете съдебни инстанции, макар и по различни съображения, първоинстанционното решение се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. В този смисъл, Пернишкият окръжен съд