Решение № 125 от 18.11.2024 г. на Районен съд - Раднево по дело № 844/2024 г.

Производството е образувано по молба на Р. К. Р. с искане за промяна на бащиното си име. Молителят твърди, че от ранна детска възраст бащиното му име К. било притеснително за него, като считал същото за осмиващо и опозоряващо и през годините избягвал да го обявява и обичайно го избягвал и се представял като Р. Р.. Твърди, че от 2010 година започнал да изучава, положил успешно изпити и бил сертифициран като „••••”, което довело до това, че през 2012 година започнал да популяризира терапията и в България. Започнал да организира и провежда множество семинари, курсове и обучения със световни учители по •••• и обучил хиляди специалисти, което наложило контактуването му с много хора, публични изяви не само при провеждане на мероприятията, а и участия в ТВ предавания, онлайн платформи и други средства за разпространения на информацията. Твърди, че винаги се е представял като Р. Р. Р., като счита, че това му действие не е заблуждавало никого, нито е довеждало до негативни последици за хората, с които е контактувал и с които имена е известен и настоящем в обществото. Твърди, че в цялостната си професионална кариера е използвал презимето Р. и това си име е изградил репутацията си, професионалната си кариера и обществена известност. Поради това иска от съда да постанови решение, с което да допусне промяна на бащиното му име от К. на Р.. Заинтересованата страна община В. взема писмено становище за основателност на молбата, но не изпраща представител в открито съдебно заседание. Контролиращата страна РП-Стара Загора, ТО-Раднево, чрез прокурор Г. в открито съдебно заседание взема становище за основателност на молбата за промяна на бащиното име на лицето. Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, с оглед направените доводи и възражения, достигна до следните фактически и правни изводи: Молителят Р. К. Р. по удостоверение за раждане от 06.10.1988 г., издадено от община В. /л.5/, е записан с имената Р. К. Р., роден на •••• г. в гр. В., от майка М.П. Р.а и баща К.К. Р., което удостоверение е издадено въз основа на акт за раждане № 761 от 27.06.1980 г. По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Н.П.М., от чиито показания е видно, че познава молителя лично от 2020 г., а преди това го познавала само във връзка с работата му, присъствала на негови обучения, познава го като кинезитерапевт и ••••, в които среди бил известен с имената Р. Р. Р.. Посочва, че покрай настоящото дело разбрала, че бащиното му име било К., като по негови си лични причини не го харесвал и не искал да го наричат с него, тъй като го намирал за осмиващо. Други доказателства не са ангажирани по делото. Имайки предвид тези установени по делото обстоятелства съдът намери молбата за промяна на бащиното име на молителя за основателна. Според разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗГР промяна на имената на едно лице се допуска, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и когато важни обстоятелства налагат това. Името е словесно обозначение, което служи за индивидуализация, идентификация, отличаване на едно физическо лице от останалите. Ако това обозначение създава обществено или лично неудобство, индикира на обстоятелства, свързани с произхода, които не е нужно да бъдат манифестирани или пък по косвен път името прави тези обстоятелства ненужно достояние на неограничен кръг лица, е допустима промяната му по реда на чл. 19 ЗГР. Исканата промяна не засяга чужда правна сфера, не преследва цели, различни от заявените. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1, пр. последно от ЗГР промяната на собствено, бащино или фамилно име се допуска от съда въз основа на писмена молба на заинтересувания, когато важни обстоятелства налагат това. Името е основен елемент на правната индивидуализация на физическите лица. Правото на име е абсолютно притезателно субективно право на всяко лице, но същевременно физическите лица са задължени да имат име и като основен индивидуализиращ белег в обществото. В тази връзка законодателят е създал строго определени изисквания, които следва да се спазят при избора на име с оглед необходимостта от стабилитет на правната индивидуализация на лицата в обществото. От друга страна, при определени предпоставки, е отчетен и интересът на лицата да променят името си, което е тяхно субективно потестативно право. Тези предпоставки са изчерпателно предвидени в закона в чл. 19, ал. 1 ЗГР - името следва да е осмиващо, опозоряващо, обществено неприемливо или важни обстоятелства да налагат промяната му. В случая се твърди, че бащиното име на молителя е осмиващо и опозоряващо, като молителят изпитвал дискомфорт от ранна детска възраст. Установи се, че лицето никъде не си е представял бащиното име по документ за раждане, като го е представял като Р.. Никой не е знаел в професионалните среди, че бащиното му име е К., като дори свидетелят М. макар и да го познава лично от 4 години, до този момент не знаела, че бащино му име е К.. Това води на извод, че молителят не е представял пред обществото бащиното си име по документа за раждане, тъй като е изпитвал личен дискомфорт, намирал го е за осмиващо и опозоряващо. В закона не са посочени какви обстоятелства следва да се преценяват като важни, за да са основание за промяна на името, т.е. липсва легална дефиниция на това понятие. Законодателят е предоставил на съда във всеки конкретен случай да преценява, дали изложените пред него доводи за направеното искане за промяна на име представляват важни такива по смисъла на закона. В тази връзка следва да се съобразят и решенията на ВКС, с които се цели преодоляване на противоречивата практика на съдилищата и точното прилагане на закона по отношение на това какво се влага под „важни обстоятелства“ по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР. В решение № 346/25.11.2011 г. по гр.дело № 1387/2010 г. на ІІІ ГО на ВКС, решение № 680 от 11.01.2011 г. по гр.дело № 1164/2009 г. на ІV ГО на ВКС и решение № 507 от 22.10.2010 г. по гр.дело № 227/2010 г. на ІІІ ГО на ВКС, изрично е посочено, че значимостта на обстоятелствата следва да се преценяват в контекста на всеки отделен случай, като предвид основните принципи на гражданското право и обществения морал, важни по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР са такива лични и обществени обстоятелства, които правят носенето на името лично или обществено неудобно или неподходящо, като преценката следва да бъде обвързана с императивните изисквания на чл. 13 и чл. 14 ЗГР, относно начина на образуване на бащиното и фамилното име на физическото лице. Константната съдебна практика определя като „важни обстоятелства” по смисъла вложен в нормата на чл. 19, ал. 1 ЗГР тези, които са лично и обществено значими. В този смисъл е решение № 507 от 22.10.2010 г. на ВКС по гр.д. № 227/2010 г., III г.о., ГК. Относно понятието важни обстоятелства е формирана и казуална практика на ЕСПЧ по делото Кязим срещу България по жалба № 39356/17 г., по което с решение от 16.11.2021 г., според което съдът следва да прецени как искането на жалбоподателя, което все пак се основава на законни лични и индивидуални мотиви съгласно националната съдебна практика, би могло да е в противоречие с изискването за обществен ред. Настоящият съдебен състав счита, че в случая при преценка на доказателствата по делото в тяхната съвкупност се установяват да са налице важни по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР обстоятелства, които да обосноват исканата от молителя промяна на бащиното му име, което е в унисон с посочената съдебна практика и не противоречат на установения обществен ред до неприемлива степен. Мотивите на молителя са лични и иска да получи посоченото в молбата бащино име Р., което е идентично с фамилното му име Р., което той е използвал от дете, за да избегне всякакви лични неудобства, които биха могли да произтекат от разликата между реалността на тази установена от молителя през годините самоличност и самоличността, призната от българския граждански статут. В тази връзка следва да се посочи, че името, като основен елемент на индивидуализацията на личността в обществото, принадлежи към сърцевината на съображенията, свързани с правото на зачитане на личния и семейния живот (делото Losonci Rose and Rose v. Switzerland, № 664/06, § 51, 9.11.2010 г.), на което право съдът следва да обърне особено внимание и да не го игнорира формално. Предвид горните съображения, съдът намира, че това установено важно обстоятелство, насложено с личното възприятие за наличието на осмиващ и опозоряващ елемент у сегашното бащино име, налагат допускане на исканата от молителя промяна в бащиното му име от К. на Р.. Поради това съдът намери, че следва да уважи молбата и да допусне исканата промяна на бащиното име на молителя, която промяна не противоречи на императивните правни норми. Водим от горното съдът