Решение № 1858 от 31.5.2024 г. на Административен съд - Велико Търново по дело № 161/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с § 19, ал. 1, изр. второ от ПЗР на ЗИД на АПК /обн., ДВ, бр. 39 от 2011 година/. Делото е образувано по касационни жалби, подадени от „Теди Цвет“ ЕООД с ЕИК 201365388, седалище и адрес на управление [населено място], [улица], от „Александра Агромилк” ЕООД с ЕИК 206431924, седалище и адрес на управление [населено място], общ. Полски Тръмбеш, [улица], и от Комисията по чл. 37и, ал. 6 от ЗСПЗЗ, определена със Заповед № СА-02-05-3244/ 04.04.2023 г. на кмета на Община Полски Тръмбеш. Обжалва се Решение № 177/ 12.01.2024 г. по гр. дело № 1394/ 2023 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, с което по жалба на Й. Е. Г. М. е отменен Протокол от 26.04.2023 г. за разпределение на пасища, мери от общинския поземлен фонд в землището на [населено място], на Комисията по чл. 37и, ал. 6 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/ определена с посочената по-горе заповед, преписката е върната за произнасяне съгласно дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона и комисията е осъдена да заплати на Й. Е. М. разноски за производството пред ВТРС, в размер на 800, 00 лева. В касационната си жалба „Теди Цвет“ ЕООД и „Александра Агромилк” ЕООД, чрез пълномощника си адв. А. Ч. от ВТАК, твърдят че решението на ВТРС е постановено при допуснато нарушение на процесуални правила, нарушение материалния закон и необоснованост. Считат, че назначената от кмета на Община Полски Тръмбеш комисия, е спазила изискванията на чл. 37и, ал. 4 от ЗСПЗЗ, разпределените декари за ползване на отделните животновъди съответстват на на животинските единици на всеки един от тях, съобразени са с общата площ подлежаща на разпределение в землището, а породата на животинските единици не е от значение при определяне на площите за отделните земеделски производители. В съдебно заседание дружествата, чрез пълномощника си, поддържат касационната жалба по съображенията, изложени в нея и правят искане за отмяна на обжалваното решение. Претендират присъждане на направените разноски. Касаторът Комисията по чл. 37и, ал. 6 от ЗСПЗЗ, определена със Заповед № СА-02-05-3244/ 04.04.2023 г. на кмета на Община Полски Тръмбеш, чрез пълномощника си адв. И. И. от ВТАК, също твърди неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на съдопроизводствените правила, противоречие с матералния закон и необоснованост. Намира, че е нарушено правото му на защита, поради непризоваването на пълномощника му за ОСЗ, проведено на 12.12.2023 г., като изтъква и че протоколът на комисията може да се обжалва единствено по отношение площта на разпределените имоти. По същество счита че съдът се е произнесъл при невярно установена факти относно броя на отглежданите от Й. Е. М. биволи и относно това дали те са от местна порода, като не е съобразил и обстоятелството какъв брой са заявените от този животновъд животински единици. С тези доводи от настоящата инстанция се иска да отмени съдебното решение и реши спора по същество, като отхвърли жалбата на Й. Е. М., алтернативно да върне делото за ново разглеждане от друг състав. В съдебно заседание касаторът, чрез пълномощника си, поддържа жалбата, не претендира присъждане на разноски. Представя като Заповед № РД 11-299/ 13.02.2023 г. на изпълнителния директор на БАБХ с приложена към нея разпечатка на животновъдни обекти от неавтохонни породи към 01.02.2023 г., приети като доказателства по делото. Ответникът Й. Е. Г. М., в писмен отговор и в съдебно заседание, лично и чрез пълномощника си адв. К. П. от ВТАК, оспорва касационните жалби. Счита, че поначало сочените от касаторите пороци на съдебното решение не съставляват отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, а твърденията относно броя на отглежданите от него биволи и говеда и техните породи, не съответстват на обективната фактическа обстановка, която е била правилно изяснена от районния съд. По същество намира мотивите на съда, вкл. относно начина на разпределение на пасищата, мерите и ливадите от общинския поземлен фонд, за съответни на установените по делото факти и разпоредбите на чл. 37и, ал. 4 – ал. 6 от ЗСПЗЗ /в приложимите редакции/, и § 2з от ДР към ЗСПЗЗ. С тези доводи, подробно развити в писмения отговор и в хода на устните състезания, ответникът М. моли касационните жалби да бъдат отхвърлени, претендира присъждане на разноски за настоящото производство. Ответникът Ц. Д. В., редовно призован за проведеното открито заседание, не се явява и не изпраща представител, не ангажира становище по спора. Участващият в делото прокурор от Окръжна прокуратура – В. Търново дава становище за неоснователност на касационните жалби. Намира решението на РС – Велико Търново за правилно, по изложеите в него съображения и предлага същото да бъде оставено в сила. Съдът, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея оплаквания, приема за установено следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни, ответницк и заинтересовани страни в производството пред РС – Велико Търново, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, вр. с § 19, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на АПК /обн. ДВ, бр. 39 от 2011 г./, срещу съдебно решение, с което е отменен оспорения пред районния съд акт. Като такива касационните жалби са процесуално допустими. Разгледана по същество и двете са неоснователни. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на първоинстанционния съдебен акт. Въз основа на събраните в хода на административното и съдебното производство доказателства, се установява следната фактическа обстановка. Не е спорно, че „Теди Цвет“ ЕООД - [населено място], „Александра Агромилк” ЕООД - [населено място], Ц. Д. В. от [населено място] и Й. Е. Г. М. от [населено място], са собственици на животновъдни обекти в [населено място], общ. Полски Тръмбеш, в които отглеждат пасищни селскостопански животни по смисъла на § 2в, т. 1, б. „а“ от ДР към ЗСПЗЗ. К. Й. Е. М. съгласно наличните в делото документи, към края на м. 02.2023 г. е отглеждал общо 97 броя пасищни селскостопански животни - 3 броя говеда над 6 месечна възраст /едно от тях над двегодишна възраст/, а останалите - биволи над двегодишна годишна възраст 58 броя, биволи над 6-месечна възраст още 34 броя, а останалите малачета под 6 месечна възраст. Отглежданите от М. животни са регистрирани в информационната система на Българската агенция по безопасност на храните. На 08.11.2021 г. същият е сключил договор с кмета на Община Полски Тръмбеш, с който за периода 01.10.2021 г. - 30.09.2026 г. са му предоставени под наем 243, 300 декара пасища общинска собственост, представляващи части от имоти с идентификатори 53014.293.325 и 53014.300.309 в землището на [населено място]. Съгласно декларираното от него в Приложение № 2 към подаденото заявление /опис на собствени и ползвани имоти с НТП/, на основание наемни договори през релевантния период М. е ползвал общо 1 071, 80 дка пасища, мери и ливади. С решение № 609/ 23.02.2023 г. на Общински съвет - Полски Тръмбеш, на основание чл. 37и, ал. 3 от ЗСПЗЗ, за стопанската 2023/2024 година са определени пасища, мери и ливади от общинския поземлен фонд в землището на [населено място] с обща площ от 4 187, 026 дка, за индивидуално ползване от собствениците и ползвателите на животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни. Със заявления по чл. 37и, ал. 5 от ЗСПЗЗ, подадени до кмета на Община Полски Тръмбеш на дата 10.03.2023 г., изброените по-горе животновъди са кандидаствали при разпределението на пасищата, мерите и ливадите от ОПВ в землището на [населено място]. Към заявленията същите са приложили опис по вид и брой на отглежданите пасищни животни както и на ползваните пасища, мери и ливади. В подаденото от него заявление Й. Е. Г. М. е посочил като отглеждани в обекта му животни: общ брой 94, говеда над двегодишна възраст – 1 брой; говеда на възраст от 6 месеца до 2 години – 2 броя; биволи – общо 94 броя; биволи над двегодишна възраст от местни /автохонни/ породи – 50 броя; биволи на възраст от 6 месеца до 2 години от местни /автохонни/ породи – 30 броя. Със Заповед № СА-02-05-3244/ 04.04.2023 г. кметът на Община Полски Тръмбеш е назначил комисия, която да разпредели имотите за всяко землище по реда на чл. 37и от ЗСПЗЗ. На 26.04.2023 г. комисията, след проверка на подадените документи от изброените по-горе животновъди и изчисляване на животинските единици за декларираните от тях пасищни селскостопански животни, и ползваните пасища и мери, извършила следното разпределение между четиримата на общо 1 225, 119 дка пасища, мери и ливади от общински поземлен фонд от първа до седма категория в землището на [населено място]. Извършеното разпределение е следното: 1. на Ц. Д. В. при 11, 1 животински единици е приета максимално допустима площ за разпределяне 166, 500 дка, като при липса на ползвани от същия пасища и мери, реално са му разпределени 156, 441 дка; 2. на „Теди Цвет“ ЕООД при 94, 35 животински единици е приета максимално допустима площ за разпределяне 1 530, 250 дка, като при липса на ползвани от дружеството пасища и мери, реално са му разпределени 733, 225 дка; 3. на „Александра Агромилк” ЕООД при 197, 85 животински единици е приета максимално допустима площ за разпределяне 3 007, 750 дка, като при ползвани пасища и мери 1226, 068 дка, на дружеството реално са разпределени 318, 450 дка; 4. на Й. Е. Г. М. при 72, 6 животински единици е приета максимално допустима площ за разпределяне 1 089, 000 дка, като при ползвани пасища и мери 1 072, 000 дка, на същия реално са разпределени 17, 000 дка. Протоколът е изготвен на дата 26.04.2023 г., като комисията е обобщила данните за разпределението в табличен вид, определила е общи наемни цени за съответните площи, при ставка 10, 00 лв. за декар и е разпоредила публикуването на протокола съгласно изискванията на чл. 37и, ал. 8 от ЗСПЗЗ, такова публикуване е извършено на 09.05.2023 година. Срещу протокола пред ВТРС е била поданена жалба от Й. Е. Г. М., с оплаквания, за липса на мотиви, определяне в отделни имоти на площи за ползване от двама животновъди, непосочване на категорията на земята, неправилно определяне на площта за ползване на М., съобразно броя ЖЕ и изискванията на чл. 37и, ал. 4 и ал 6 от ЗСПЗЗ, при положение че отглежданите от него биволи са от местна порода. В хода на съдебното производство са били представени оспорения протокол, Заповед № СА-02-05-3244/ 04.04.2023 г. на кмета на Община П. Т., Решение № 609/ 23.02.2023 г. на ОбС - Полски Тръмбеш с описи на имотите от ОПФ, по землища, заявленията от 10.03.2023 г., подадени от четиримата животновъди, ведно с приложенията към тях /вкл. справки за животни в обект по категории/, договор за наем, заявление от Й. Е. М. до ДФЗ, за подпомагане за 2022 г., с приложени таблици за използваните парцили и отглежданите животни, справки от интегрираната информационна система на БАБХ за животните в обекта на Й. Е. М. към дати 26.04.2023 г. и към 09.05.2023 година. След преценката на тези доказателства, съдът е отменил обжалвания пред него протокол на комисията, назначена със заповед на кмета на Община Полски Тръмбеш. Същият е формирал извод за незаконосъобразност на обжалвания акт, поради неспазване при издаването му на чл. 37и, ал. 4 и ал. 6 от ЗСПЗЗ, неправилно определяне броя на животинските единици, отглеждани от М. и несъобразяване на обстоятелството, че голяма част от тях са от местна порода. Така мотивиран, решаващият състав на ВТРС е отменил протокола от 26.04.2023 г., върнал е преписката на комисията определена със заповед на кмета на Община Полски Тръмбеш, за произнасяне съобразно дадените в решението задължителни указания и е осъдил комисията да заплати на Й. Е. Г. М., разноските по делото. Решението на районния съд е правилно по своя краен резултат. Обратно на твърдното от касатора комисията по чл. 37и, ал. 6 от ЗСПЗЗ, при постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответникът в производството пред ВТРС е бил редовно призован за съдебното заседание, насрочено на 17.11.2023 г., но не е изпратил представител. За следващото заседание на 12.12.2023 г, при което е даден ход по същество, районният съд е приложил съответнразпоредбите на чл. 56, ал. и чл. 142, ал. 3 от ГПК, при което не са нарушени процесуални правила, гарантиращи участие на страните в съдебното производство. Значимите за спора пред първоинстанционния съд факти са правилно установени, след събирането на необходимите писмени доказателства, а в случая допуснатата от съда грешка в бройката на отглежданите от Й. Е. М. биволи, не би могла да обуслови правни изводи различни от мотивиралите отменителното решение, нито ограничава по някакъв начин правото на защита на останалите страни в производството. Решаващият състав на ВТРС е формирал изводите си въз основа на установените обстоятелства по делото, при спазване изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК за извършване на служебна проверка за законосъобразност на обжалвания акт. Формираните от съда решаващи правни изводи в резутат на тази проверка са правилни и се споделят от настоящия състав на АСВТ. Решението на районния съд не е постановено при нарушение на материалноправни норми на закона. Нормативната уредба за отдаване под наем без търг или конкурс на пасища, мери и ливади от общинския поземлен фонд, на лица отглеждащи пасищни селскостопански животни, се съдържа в разпоредбите на чл. 24а, ал. 6 и чл. 37и от ЗСПЗЗ, съответно чл. 98 – чл. 101 от Правилника за прилагане на ЗСПЗЗ, в приложимите към периода м. 02 – м. 04.2023 г. редакции. Съгласно чл. 24а, ал. 6, т. 4 от ЗСПЗЗ / в редакцията обн. ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г./, земите от общинския поземлен фонд могат да се отдават под наем или аренда без търг или конкурс на собственици или ползватели на животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни, регистрирани в Интегрираната информационна система на БАБХ /Българската агенция по безопасност на храните БАБХ/, когато земите са пасища, мери или ливади. Разпоредбата на чл. 37, ал. 1, изр. първо от ЗСПЗЗ /в същата редакцията/ определя, че отдаването на пасищата, мерите и ливадите по посочения ред се извършва съобразно броя и вида на регистрираните животни, по цена, определена по пазарен механизъм. Процедурата започва с вземане на решение от съответния общински съвет, с което се определят земеделските земи от изброените видове за общо и индивидуално ползване, като списък на имотите за индивидуално ползване с категории се обявява в общините и кметствата и се публикува на интернет страницата на общината в срок до 1 март /чл. 37и, ал. 3 от ЗСПЗЗ/. Следва подаване от правоимащите лица до кмета на общината, на заявление по образец с приложени необходими документи, определени в ППЗСПЗЗ, в срок до 10 март, като заявленията се се подават лично или по пощата и се регистрират в общинската администрация /мл. 37и, ал. 5 от ЗСПЗЗ/. Кметът на общината назначава комисия, която определя необходимата за всеки кандидат площ и разпределя имотите за всяко землище, като при недостиг извършва допълнително разпределение в съседно землище, което може да се намира в съседна община или област, до изчерпване на имотите от общинския поземлен фонд или до достигане на максималната норма за правоимащо лице, като разпределението се извършва последователно в съседното землище, община и област /чл. 37и, ал. 6, изр. първо и ал. 7 от ЗСПЗЗ/. Процедурата приключва със съставянето на протокол за окончателното разпределение на имотите /при наличие на необходимите площи крайният срок за това е до 1 май/, който протокол се обявява в кметството и се публикува на интернет страницата на общината, и подлежи на обжалване пред районния съд /чл. 37и, ал. 8 от ЗСПЗЗ/. Съгласно чл. 100, ал. 9 и ал. 10 от ППЗСПЗЗ, въз основа на протоколите, кметът на общината сключва договори за наем или за аренда за имотите от общинския поземлен фонд или за части от тях. Правилата за определяне от комисиите на самите площи, които да се предоставят на отделните правоимащи лица, са разписани в чл. 37и, ал. 4 и ал. 6 от ЗСПЗЗ. Съгласно първата от посочените норми, разпределението се извършва съобразно броя и вида на регистрираните пасищни селскостопански животни, в зависимост от притежаваните или ползвани на правно основание пасища, мери и ливади, но не повече от 15 дка за 1 животинска единица в имоти от първа до седма категория и/или до 30 дка за 1 животинска единица в имоти от осма до десета категория. На лицата, които отглеждат говеда с предназначение за производство на месо и животни от местни (автохтонни) породи, се разпределят до 20 дка за 1 животинска единица в имоти от първа до седма категория и до 40 дка за 1 животинска единица в имоти от осма до десета категория. На отглеждащите говеда за мляко или месо, овце и/или кози, одобрени за подпомагане по дейностите от подмерки „Плащания за преминаване към биологично земеделие“ и „Плащания за поддържане на биологично земеделие“, включени в направление биологично животновъдство, се разпределят имоти до 0, 15 животинска единица на хектар, независимо от категорията на имотите. Според чл. 37и, ал. 6 от ЗСПЗЗ, при разпределението предимство имат кандидати, които до датата на разпределението са ползвали съответните имоти по договори с изтекъл срок, а останалите неразпределени имоти се разпределят по възходящ ред, като се започва от лицата, които притежават най-малко животински единици. В тази връзка, относими при разпределянето на пасищните площи между правоимащите лица са и разпоредбите на § 2з от ДР към ЗСПЗЗ. Съобразно § 2з, т. 1 и т. 2 от ДР към ЗСПЗЗ един бивол и едно говедо над двегодишна възраст се равнява на една животинска единица; говедо или бивол на възраст от 6 месеца до две години се равнява на 0, 6 от животинска единица. При така цитираната нормативна уредба, субсидиарно приложимите норми на АПК и установените по делото факти, настоящата инстанция намира следното. Оспореният пред ВТРС протокол от 26.04.2023 г. на комисията, назначена от кмета на Община Полски Тръмбеш, е издаден от компетентен за това орган, конституиран на основание чл. 37и, ал. 6, изр. първо от ЗСПЗЗ, с нееднократно цитираната по-горе заповед. Определеният в заповедта състав на комисията съответства на изискванията на чл. 100, ал. 1 от ППЗСПЗЗ и от страните не се правят твърдения за обратното. Протоколът е съставен в писмена форма и е подписан от всички членове на комисията, но в него са посочени единствено номерата на имотите, които /части от които/ са предоставени на отделните заявители, със съответните площи от всеки имот. В същия не е посочена категорията на земеделската земя в отделните имоти, тази категория не може да бъде установена и от останалите налични в преписката документи, вкл. от приложението към Решение № 609/ 23.02.2023 г. на ОбС - Полски Тръмбеш, което също не съдържа въпросния реквизит. Непосочването в обжалвания пред ВТРС акт, на данни за категорията на разпределените имоти, представлява нарушение на разписаните в чл. 37и, ал. 3 от ЗСПЗЗ процесуални правила. То е от вида на съществените, доколкото в преобладаващия категорията на земята е от значение при определянето на полагаемият се размер площ за всяка животинска единица, съгласно цитираните. По този начин от комисията е допуснато нарушение на процесуални правила, създаващо неяснота дали при разпределянето на площите за отделните животновъди са спазени изискванията на чл. 37и, ал. 4 от ЗСПЗЗ. Нарушението е съществено такова, доколкото нарушава правото на защита на участвалите в разпределението заинтересовани лица, като същевременно препятства и съдебната проверка за материалноправната законосъобразност на протокола по чл. 37и, ал. 6 от ЗСПЗЗ. На второ място, правилни са изводите на районния съд, че извършеното с оспорения пред него протокол разпределение на пасища, мери и ливади от общинския поземлен фонд, не съответства на изискванията на чл. 37и, ал. 4 от ЗСПЗЗ. Действително, съдът е възприел погрешен брой на отглежданите от Й. Е. М. биволи над [възраст] възраст към датата на подаване на заявлението /60 вместо 58/, а от там и броя на животинските единици по смисъла на § 2з от ДР към ЗСПЗЗ /82, 6 вместо 80, 8/, както и че част от биволите не са от местна порода. Независимо от това, принципно правилни са изводите на решаващия състав относно задължението на комисията по чл. 37и, ал. 6 от ЗСПЗЗ, при извършването на разпределението да съобрази данните за броя и вида на регистрираните животни, съдържащи се в Интегрираната информационна система на БАБХ, до които тя има осигурен служебен достъп /чл. 99, ал. 3 от ППЗСПЗЗ/. В този смисъл са изричните разпоредби на чл. 37и, ал. 1 от ЗСПЗЗ и чл. 98, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, което налага извод, че при различие между тях и данните, посочени в заявлението по чл. 37и, ал. 5 от ЗСПЗЗ, следва да бъдат взети предвид именно данните от информационната система. Поради това неоснователни са доводите за неправилност на съдебното решение, базирани на декларираното в заявлението на жалбоподателя в него производство. Правилно е възприето от райнония съд и че отглежданите от М. биволи са от местна /автохонна/ порода, т.е. при определяне на разпределените площи е следвало да се приложи чл. 37и, ал. 4, изр. второ от ЗСПЗЗ. Това следва да бъде извършено при съобразяване категорията на разпределените земи /след като бъде установена/, а именно до 20 дка за 1 животинска единица в имоти от първа до седма категория и до 40 дка за 1 животинска единица в имоти от осма до десета категория. Изцяло неоснователни са твърденията на касаторите, че няма данни в посочения по-горния смисъл. Фактът, че отглежданите биволи са от местна порода е посочен в заявлението от 10.03.2023 г. и изцяло се потвърждават от представената пред ВТРС справка от интегрираната информационна система на БАБХ за животните в обекта на Й. Е. М. към 09.05.2023 година. От последната е видно, че всъщност всички отглеждани от същия биволи и малачета /а не само част от тях, както е възприел ВТРС/, са от породата „българска мурра“. Може да се категоризира като общоизвестен фактът, че въпрасната порода биволи е местна за България /видно и от наименованието й/, където е селектирана пред 60-те и 70-те години на XX век. Промени в този извод не внася и представената от пълномощника на комисията „официална справка“, за животновъдни обекти с пасищни животни, утвърдена от изпълнителния директор на БАБХ, доколкото същата очевидно касае отглежданите от Й. Е. М. говеда и телета, за които действително няма доказателства, че са от автохонна порода. Както се отбеляза, комисията е имала възможността, а според чл. 37и, ал. 1 от ЗСПЗЗ - и задължението да се запознае с данните от интегрираната информационна система на БАБХ, съответно да съобрази тези данни при извършването от нея разпределение. В случая това не е извършено, при което обективираното в протокола от 26.04.2023 г. разпределение на пасища, мери и ливади за Й. Е. М., е в противоречие с посочените по-горе материалноправни разпоредби на закона. Неоснователни на последно място са доводите на касаторите, че в землището на [населено място] няма достатъчно пасищните площи, за да се достигнат максималните норми на правоимащите лица. Както се посочи, с Решение № 609/ 23.02.2023 г. на Общински съвет - П. Т. за стопанската 2023/2024 година са определени за индивидуално ползване пасища, мери и ливади от ОПФ в землището на [населено място] с обща площ от 4 187, 026 дка. Същите, при съобразяване площите, вече ползвани от М. и „Александра Агромилк“ ЕООД по договор за наем /общо 2 298, 06 дка/, всъщност са напълно достатъчни /по данните от протокола/, за постигане на максималните норми за всички заявители. Отделно от това при евентуален недостиг на пасищни площи, разпоредбата на чл. 37и, ал. 7 от ЗСПЗЗ предвижда възможност за допълнително разпределение на такива в съседно землище, но както се отбеляза, разглежданият случай не е такъв. По изложените съображения настоящият състав намира, че решението на РС – Велико Търново не страда от визираните в касационните жалби пороци, представляващи касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 от АПК. Същото е правилно по своя резултат, поради което следва да бъде оставено в сила. При изпълнението му обаче, комисията по чл. 37и, ал. 6 от ЗСПЗЗ, назначена със Заповед № СА-02-05-3244/ 04.04.2023 г. на кмета на Община Полски Тръмбеш, следва да съобрази указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени с мотивите на настоящото решение. При този изход на делото на касаторите не се дължат направените от тях разноски за образуването и воденето на касационното делото. На основание чл. 143, ал. 3, вр. с чл. 228 от АПК, Община Полски Тръмбеш, като структура, в чиито състав е Комисията по чл. 37и, ал. 6 от ЗСПЗЗ, следва да бъде осъдена да заплати на Й. Е. Г. М., разноски за производството пред настоящата инстанция, в размер на 600, 00 лв. – заплатено възнаграждение за един адвокат, съгласно договор за правна защита и съдействие от 18.04.2024 г. /л. 31 от делото/. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът