Решение № 25221 от 24.7.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 5503/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на З. П. В., подадена от адв. К., срещу Заповед № РКС25-РД09-148/24.03.2025 г. на кмета на район „Красно село“, Столична община. Жалбоподателят твърди, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като е постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон - основания за оспорване по чл. 146, т. 3 и 4 АПК. Иска се оспореният акт да бъде отменен. Претендира се присъждане на разноските по делото. В ОСЗ жалбоподателят се представлява от адв. К., която поддържа жалбата и искането за разноски. Ответникът – кметът на район „Красно село“, Столична община, в съпроводителното писмо по изпращане на адм. преписка чрез юрк. Б. изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В ОСЗ ответникът се представлява от юрк. Б., която оспорва жалбата. Направено е възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Прокурор от Софийска градска прокуратура, редовно уведомена, не взема участие в производството по делото и не дава заключение за законосъобразността на оспорения административен акт. Административен съд София град, след като обсъди релевираните с жалбата основания, прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК във вр. с чл. 144 АПК и служебно, на основание чл. 168, ал. 1 вр. с чл. 146 АПК, провери изцяло законосъобразността на обжалвания акт, намира следното от фактическа и правна страна: В резултат на извършена на 18.12.2024 г. проверка от специално назначена от кмета на район „Красно село“, Столична община комисия е съставен констативен протокол /КП/ № 0006660 /л. 34/ за техническото състояние на излязло от употреба МПС /ИУМПС/ – лек автомобил, [Марка] с рег. № [рег. номер], черен на цвят. В протокола комисията е отразила техническото състояние на лек автомобил [Марка] с рег. № [рег. номер] по външен оглед, като e констатирала, че автомобилът притежава всички необходими системи, компоненти и части, a състоянието на купето е определено като задоволително. Във връзка с проверката е изискана справка от СДВР /л. 41/. В съпроводително писмо към справката е посочено, че МПС с рег. № [рег. номер] е регистрирано на З. П. В.. Видно от самата приложена справка от АИС КАТ /л. 42/, като собственици на процесното МПС са отразени З. П. В. и Д. И.. С уведомление от 17.01.2025 г. /л. 30/ на кмета на район „Красно село“, Столична община до З. П. В. е указано, че лек автомобил, [Марка] с рег. № [рег. номер], е заведен като ИУМПС, залепен е стикер- предписание и е съставен КП № 0006660/18.12.2024 г. Указано е още, че с поставянето на стикера - предписание започва да тече тримесечен срок за доброволно премахване на МПС, като при неизпълнение в срок ще бъде издадена заповед за принудително преместване на ИУМПС. Писмото е връчено на 03.02.2025 г. /л. 31/. С обжалваната заповед на кмета на район „Красно село“, Столична община, издадена на основание чл. 46, ал. 1, т. 5, абзац първи от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/, чл. 46, ал. 5 и ал. 6 от Наредбата за управление на отпадъците и поддържане и опазване на чистотата на територията на Столична община /Наредбата/, Заповед № СОА24-РД09-2015/07.02.2024 г. на кмета на Столична община и във връзка с КП № 0006660/18.12.2024 г. на комисията, назначена със Заповед № РКС24-РД91-93/03.07.2024 г. на кмета на район „Красно село“, Столична община, е наредено да се премести принудително на площадките за временно съхраняване на ИУМПС лек автомобил, [Марка] с рег. № [рег. номер], паркирано върху терен общинска и/или държавна собственост, за сметка на собственика З. П. В.. От жалбоподателя по делото е представен договор от 06.04.2022 г. за покупко- продажба на МПС, с нотариално заверени подписи, съгласно който З. П. В. е продал на Д. И. лек автомобил, [Марка] с рег. № [рег. номер]. Съдът намира, че така установената фактическа обстановка, обуславя следните правни изводи: Жалбата е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в законоустановения срок срещу подлежащ на оспорване административен акт. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели и до неговата материална незаконосъобразност. В нарушение на чл. 35 и чл. 36 АПК органът не е събрал достатъчно доказателства, които да установят действителния собственик на квалифицирания като ИУМПС лек автомобил „Рено“ с рег. № [рег. номер]. Съгласно чл. 22, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) общинският съвет приема наредба, с която определя условията и реда за изхвърлянето, събирането, включително разделното, транспортирането, претоварването, оползотворяването и обезвреждането на битови и строителни отпадъци, включително биоотпадъци, опасни битови отпадъци, масово разпространени отпадъци, на територията на общината, разработена съгласно изискванията на този закон и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Поради това в случая намират приложение Наредбата за излезлите от употреба моторни превозни средства / НИУМПС/ и Наредбата за управление на отпадъците и поддържане и опазване на чистотата на територията на Столична община. Чл. 44, ал. 2 от Наредбата за управление на отпадъците и поддържане и опазване на чистотата на територията на Столична община гласи, че когато ИУМПС се намира върху имот държавна или общинска собственост, собственикът му е длъжен да го предаде на площадка за временно съхранение или в център за разкомплектоване на ИУМПС. Аналогично задължение е предвидено в чл. 18 НИУМПС. Според чл. 46, ал. 1 от Наредбата за управление на отпадъците и поддържане и опазване на чистотата на територията на Столична община кметът на района назначава комисия, за установяване на собствеността на терена и собствеността на ИУМПС. Комисията издава предписание на собствениците на ИУМПС за преместването на превозното средство. Спорният въпрос по делото не е дали процесният автомобил представлява ИУМПС и паркиран ли е в терен, представляващ общинска или държавна собственост, а за кого е възникнало задължение за преместването на такова МПС. Видно от законодателната уредба, задължението се отнася за собственика. От представения по делото договор за продажба на МПС е видно, че жалбоподателят е продал процесният автомобил на Д. И. на 06.04.2022 г. По делото не се доказа ответникът да е положил необходимите усилия да изясни фактите по случая и да събере доказателства за собствеността върху лек автомобил „Рено“ с рег. № [рег. номер]. От представената от СДВР справка в видно, че като собственик на автомобила е посочен и Д. И. – л. 42. Не става ясно защо адм. орган не е уведомил последният за издадения КП и даденото предписание. Видно от постоянния адрес на жалбоподателя, на основание чл. 36 АПК, ответникът е можел да изиска и допълнителни данни от „Местни данъци и такси“ - район „Овча Купел“ –СО за собствеността върху процесния автомобил, което не е сторено. С оглед изложеното, административният орган е издал процесната заповед в противоречие с чл. 35 АПК при неизяснена фактическа обстановка относно адресата на задължението за преместване на ИУМПС. Нарушени са основни принципи на административното производство, установени в чл. 7 и в чл. 9, ал. 2 АПК- принципът на истинност и принципът на служебното начало, съобразно които административните актове се основават на действителните факти от значение за случая, като административният орган е длъжен да събере всички необходими доказателства, дори и когато няма изрично искане от участниците в производството. Визираните нарушения на процедурата са съществени, доколкото непосредствено засягат правилността на извода на административния орган за кое лице възниква задължението за преместване на ИУМПС и следва да е адресат на заповедта за принудително преместване на автомобила. Предвид горните констатации и изводи, оспорената заповед е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон, което мотивира отмяната ѝ. Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК основателно е и следва да бъде уважено искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски общо в размер на 1210 лв – 10 лв държавна такса и 1200 лв договорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност на адвокатския хонорар е неоснователно, тъй като размерът му е близо до минимума, посочен в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Така определен размерът на хонорара отговаря на легитимни цели, явява се справедлив и обоснован и зачита сложността на делото.