Решение № 89 от 4.3.2025 г. на Районен съд - Перник по дело № 1679/2024 г.

Производството е по реда на чл. 58д-63д от ЗАНН. Образувано е по жалба на Н. Д. М., с ЕГН ••••••••••, адрес гр. ••••••••• като жалбата е подадена чрез пълномощник- адв. Ц.-ПАК против: Наказателно постановление №24-1158-001386 от 12.06.2024 г., издадено от С.С.Г., на длъжност НАЧАЛНИК СЕКТОР в ОДМВР ПЕРНИК, С-Р ПЪТНА ПОЛИЦИЯ ПЕРНИК, упълномощен с 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, с което за осъществен състав на административно нарушение, както следва по чл.103 от ЗДвП и на основание чл. 175 АЛ.1 Т.4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена - глоба в размер на 50лв. /петдесет лева/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец. Жалбоподателят, атакува издаденото срещу него наказателното постановление в законоустановения срок, за което по делото са били събрани допълнително доказателства. В жалбата, депозирана срещу него е изтъкнал доводи, че същото е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде изцяло отменено, като сочи, че е било налице невъзможност за спиране, като е имало автомобил отпред на къса дистанция и е създавало опасност за ПТП или спиране в тунела..Сочи че не е възприел и сигнала своевременно. Моли за отмяна на атакуваното НП като неправилно и незаконосъобразоно. По делото в съдебно заседание са били събрани допълнително писмени и гласни доказателства, в това число и представени от защита и ангажирани от същата. В последното по делото съдебно заседание, редовно призован жалбоподателят не се явява лично, като не и се представлява. Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща представител за съдебното заседание, като в придружителното писмо, с което е изпратила преписката моли атакуваното НП да бъде потвърдено, като прави възражение и за разноските на другата страна. Пернишкият районен съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства и доводите на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК намира за установено следното: Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежно процесуално легитимирано лице с правен интерес, поради което и същата се явява допустима. Разгледана по същество съдът я намира и за основателна по следните съображения: От фактическа страна: С АУАН серия GA1264110, от 10.05.2024 г. против Н. Д. М., е съставен акт, за това, че на 10.05.2024 г. в 10: 59 часа, в община ПЕРНИК, на път АВТОМАГИСТРАЛА № А-3 като Водач на товарен автомобил, МЕРЦЕДЕС 952.31, ••••••, БЪЛГАРИЯ при обстоятелства: ОБЩИНА ПЕРНИК, АМ СТРУМА, С ПОСОКА НА ДВИЖЕНИЕ ОТ ГРАД СОФИЯ КЪМ ГРАД ПЕРНИК, УПРАВЛЯВА ТОВАРЕН АВТОМОБИЛ МЕРЦЕДЕС 952.31 С РЕГИСТРАЦИОНЕН НОМЕР ••••••, СОБСТВЕБОСТ НА ФИРМА "••••••"ООД С ЕИК •••••••••, КАТО НА КМ 14+500 В СВЕТЛАТА ЧАСТ НА ДЕНОНОЩИЕТО, ПРИ ПОДАДЕН СИГНАЛ ЗА СПИРАНЕ СЪС СТОП ПАЛКА- ТИП "С8" ОБРАЗЕЦ МВР ОТ УНИФОРМЕН СЛУЖИТЕЛ НА МВР ПЕРНИК, СЪЩИЯТ НЕ СПИРА НА ПОСОЧЕНОТО МЯСТО И ПРОДЪЛЖАВА ДВИЖЕНИЕТО СИ НАПРАВО КЪМ ПВ ДАСКАЛОВО - ГР. ПЕРНИК. ВОДАЧЪТ Е ЗАСТИГНАТ И Е СПРЯН ЗА ПРОВЕРКА НА КМ 15+600. ВОДАЧЪТ Е САМ В АВТОМОБИЛА, като на същия е вменено, че е извършил: нарушение на чл.103 от ЗДвП /НЕ СПИРА ПЛАВНО НА ПОСОЧЕНОТО МЯСТО, ИЛИ В НАЙ-ДЯСНАТА ЧАСТ НА ПЛАТНОТО ЗА ДВИЖЕНИЕ, ПРИ ПОДАДЕН СИГНАЛ ЗА СПИРАНЕ ОТ КОНТРОЛЕН ОРГАН/. Въз основа на горепосоченият Акт е издадено Наказателно постановление № Наказателно постановление №24-1158-001386 от 12.06.2024 г., издадено от С.С.Г., на длъжност НАЧАЛНИК СЕКТОР в ОДМВР ПЕРНИК, С-Р ПЪТНА ПОЛИЦИЯ ПЕРНИК, упълномощен с 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, с което на жалбоподателя за осъществен състав на административно нарушение, както следва по чл.103 от ЗДвП и на основание чл. 175 АЛ.1 Т.4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена - глоба в размер на 50лв. /петдесет лева/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец. Следва да се посочи, че досежно връчването на НП по делото са били събрани освен представените в преписката докладни записки и други писмени доказателства, и допълнителни такива, досежно срочността на подаване на жалбата в съда, приети по делото, от които следва извод, че жалбата е подадена в законовия срок. Следва да се посочи, че в срока по чл.44 от ЗАНН, жалбоподателят, се е възползвал от правото си да подаде възражение във връзка с вмененото нарушение, като е посочил, че не само той не е видял, че му се подава сигнал, но е било преди тунела, описан в участъка и е можело да стане ПТП, като е изготвена и представена по делото и докладна записка от полицейският служител-Даниел Савов, във връзка с подаденото възражение, в която е посочено, че във възражението си М. претендира, че на 10.05.24г. на AM-Струма, му е съставен АУАН серия GA № 1264110, за нарушение по чл. 103 от ЗДвП. Според М., същият не съгласен с изложеното в АУАН, като се мотивира с факта, че не е видял подаденият от полицейският служител сигнал навреме поради намалена видимост и дъждовалеж, след което спрял веднага след тунел „Г. Бучино“. Посочено е, че е изискал ДЗ от свидетеля очевидец на нарушението мл. инсп. Б. Б., като в нея същият заявил, че МПС управлявано от Н. М. се е движело на близко разстояние до намиращо се пред него МПС и това е събудило съмнение в екипа и те решили да го спрат за проверка. При подаденият от тях сигнал със стоп палка образец МВР „С8“, М. не спрял плавно на посоченото от тях място, а продължил движението си към гр. Перник. Същият е спрян около 1км след мястото и му е съставен процесният АУАН. Според Б. Б., водачът е възприел ясно сигнала им за спиране и е имал достатъчно място и време да спре по безопасен начин. При тези обстоятелства АНО по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, е пристъпил към издаването на НП, в което дословно е възпроизведена фактическата обстановка от акта. В С.З. са били събрани допълнително и гласни доказателства, като са били разпитани като свидетели- актосъставителят -К. Р. В., който дори и след предявяване на АУАН № 1264110/10.05.2024 г., находящ се на страница 16 от делото, заявява пълна липса на спомен за случая, като сочи –„Не си спомням случая. Имаме много такива случаи. Приддържам се към написаното в акта. Може би колегата ще си го спомни по-добре. Имам много такива случаи, но не мога да кажа какво е станало точно. Видях само, че е за нарушение по чл. 103 от ЗДвП. Взели сме отношение и сме го описали...“, като съдът е разпитал в последното по делото с.з. и свидетелят по акта- св. Б., който внася частична яснота относно обстоятелствата, описани в акта, като сочи, че –„...На трети тунел с посока от гр. Перник към посока гр. Дупница видяхме един камион, който изпреварваше друг товарен автомобил. Колегата подаде „Стоп“ палка и той не спря. Абсолютно същото, което е описано в АУАН-а. Ние го догонихме и го спряхме след тунела на безопасно място. Беше товарен автомобил с четири оси. Водачът беше сам в автомобила. Той каза, че не ни е видял, но смятам, че всъщност ни видя. Със „Стоп“ палка подадохме сигнал. Ние спираме. Когато той приближи към нас ние му подадохме „Стоп“ палка, но той продължи. Колегата К. подаде ясно, видимо и високо подаде „Стоп“ палка, но той не спря. Като го попитахме, след като го догонихме, защо не е спрял на „стоп палка“, той ни каза, че не ни е видя. Съмнявам се, че не ни е видял. Много отдалече ни видя и беше в изпреварващата лента, точно поради тази причина – да не го спрем. След тунела го догонихме и на звуков сигнал го спряхме. На място съставихме акта. Водачът нямаше възражения...“/. В този смисъл, съдът намира, че първо макар и да кредитира показанията на полицейските служители, то актосъставителят, не си спомня въобще за случая, като именно той се сочи в преписката, че е издал акта, а отделно от това свидетелят Б., също посочва, че не той, а колегата му е подал сигнал със стоп палка и от докато са се изпреварвали два товарни автомобила, като сочи и че след като са спряли водачът впоследствие, последният неколкократно им е заявил, че не е видял подадения сигнал, което при така развилата се ситуация и то преди тунела при изпреварване, и при липса на спомен и на подателя на сигнала, и при заявено от свидетеля- полицейски служители, че водачът им е посочил, че не ги е видял, то обвинителната теза, която е в доказателствена тежест на АНО е действително разколебана и нарушението остана недоказано в неговата пълнота, при положение, че самите свидетели не сочат еднозначни данни, а както във възраженията си устно пред тях, така и в депозираните възражения по чл. 44 ЗАНН, останали некредитирани от АНО, за което съдът цитира и по-горе докладната записка от полицейския служител Савов, то и в жалбата, основната защитна линия, на жалбоподателят е, че не видял подадения сигнал, както и че е било при изпреварване, което заявява и полицейския служител, при интензивен трафик и при тунела, описан в акта, поради което и достоверно и необорено е съждението на защитата, че е можела да възникне и ПТП, при внезапно спиране в такава ситуация. В този смисъл следва да се посочи, следното: актът и НП не отговарят и на императивните изисквания на чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като са посочени всички факти, които са относими към съставомерните елементи на деянието, като е посочено че: “...на 10.05.2024 г. в 10: 59 часа. в община ПЕРНИК, на път АВТОМАГИСТРАЛА № А-3 като Водач на товарен автомобил, МЕРЦЕДЕС 952.31, ••••••, БЪЛГАРИЯ при обстоятелства: ОБЩИНА ПЕРНИК, АМ СТРУМА. С ПОСОКА НА ДВИЖЕНИЕ ОТ ГРАД СОФИЯ КЪМ ГРАД ПЕРНИК, УПРАВЛЯВА ТОВАРЕН АВТОМОБИЛ МЕРЦЕДЕС 952.31 С РЕГИСТРАЦИОНЕН НОМЕР ••••••. СОБСТВЕБОСТ НА ФИРМА "••••••"ООД С ЕИК •••••••••. КАТО НА КМ 14+500 В СВЕТЛАТА ЧАСТ НА ДЕНОНОЩИЕТО, ПРИ ПОДАДЕН СИГНАЛ ЗА СПИРАНЕ СЪС СТОП ПАЛКА- ТИП "С8" ОБРАЗЕЦ МВР ОТ УНИФОРМЕН СЛУЖИТЕЛ НА МВР ПЕРНИК. СЪЩИЯТ НЕ СПИРА НА ПОСОЧЕНОТО МЯСТО И ПРОДЪЛЖАВА ДВИЖЕНИЕТО СИ НАПРАВО КЪМ ПВ ДАСКАЛОВО - ГР. ПЕРНИК. ВОДАЧЪТ Е ЗАСТИГНАТ И Е СПРЯН ЗА ПРОВЕРКА НА КМ 15+600. ВОДАЧЪТ Е САМ В АВТОМОБИЛА., е извършил: т.1. НЕ СПИРА ПЛАВНО НА ПОСОЧЕНОТО МЯСТО. ИЛИ В НАЙ-ДЯСНАТА ЧАСТ НА ПЛАТНОТО ЗА ДВИЖЕНИЕ, ПРИ ПОДАДЕН СИГНАЛ ЗА СПИРАНЕ ОТ КОНТРОЛЕН ОРГАН., с което виновно е нарушил/а чл.103 от ЗДвП; едно от основните изисквания в случая е подаването на сигнала да е била „ясно и явно“, което при цитираната за приета от съда фактическа обстановка, не се установява да е така, като и установяването еднозначно че наказаният субект е възприел сигнала следва да е пълно доказано, а в случая, обвинението не успява да докаже обвинителната си теза, като самите свидетели на обвинението я разколебават в голямата й част.Съставянето на актове за извършеното административно нарушение е основополагащ елемент от всяко административно производство. Това е дейност от процесуално естество, от чието добросъвестно и законосъобразно осъществяване зависи в голяма степен ефективността на последващата юрисдикционна-наказателна дейност на административно наказващия орган. Чрез съставения акт се сезира оторизирания административно наказателен орган със съответния административно наказателен спор и се иска от него да се произнесе по същия, като се внася твърдение, че е налице виновно извършено административно нарушение от определен вид, който по силата на разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП /конкретно касаещи ЗДвП/ е с меродавна доказателствена сила до доказване на противното. Абсолютно задължително е и в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление административното нарушение, което е вменено във вина на нарушителя и за което той е санкциониран да бъде описано точно, прецизно и разбираемо, както и да съдържа всички обективни и субективни признаци на посочената, като нарушена норма от съответния нормативен акт. Също така следва да съществува правно единство между описаното, като нарушение текстово и цифрово в акта и в наказателното постановление. Не на последно място съставеният акт за установяване на административно нарушение, следва да съдържа всички реквизити, посочени в чл. 42 от ЗАНН. Издаденото въз основа на него наказателно постановление е необходимо да съдържа реквизитите, посочени в чл. 57 от ЗАНН и да бъде издадено от компетентен орган, като такава заповед е приложено по делото. В съответствие с разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН актът е подписан от актосъставителя както и от свидетеля по акта /неизпълнено в случая условие/. Последващата втора възможност за излагане евентуални възражения, законодателя е предоставил на евентуалния нарушител в разпоредбата на чл. 44 от ЗАНН от която същия се е възползвал по реда на чл.44 ЗАНН да депозира такива. Изводът си, че жалбоподателят е извършил нарушението, наказващият орган е формирал единствено въз основа констатациите в акта за установяване на нарушението и цитирата по-горе докладна записка. Съгласно чл. 53 от ЗАНН наказателно постановление се издава, когато е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В административнонаказателното производство тежестта на доказване лежи върху АНО, като жалбоподателят не е длъжен да доказва, че не е извършил нарушенията, респ., че не е действал виновно, нито е допустимо да се правят изводи в негова вреда ако не е доказал възраженията си. Регламентираната в чл. 189, ал. 2 ЗДвП доказателствена сила на съставения акт за нарушение не обвързва съда. Отразените в него обстоятелства, послужили като фактическо основание за ангажиране административнонаказателната отговорност на жалбоподателя подлежат на доказване в съдебното производство със средствата и способите по НПК, в съответствие с правилата и принципите в кодекса, като доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила и доказателствената тежест остава за административнонаказващия орган, съобразно презумпцията за невиновност в чл. 16 от НПК, приложима и в административнонаказателното производство с оглед чл. 84 от ЗАНН. В административно наказателното производство тежестта на доказване лежи върху АНО, като жалбоподателят не е длъжен да доказва, че не е извършил нарушенията, респ., че не е действал виновно, нито е допустимо да се правят изводи в негова вреда ако не е доказал възраженията си. Регламентираната в чл. 189, ал. 2 ЗДвП доказателствена сила на съставения акт за нарушение не обвързва съда. Отразените в него обстоятелства, послужили като фактическо основание за ангажиране административно наказателната отговорност на жалбоподателя подлежат на доказване в съдебното производство със средствата и способите по НПК в съответствие с правилата и принципите в кодекса, като доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила и доказателствената тежест остава за административно наказващия орган, съобразно презумпцията за невиновност в чл. 16 от НПК, приложима и в административно наказателното производство с оглед чл. 84 от ЗАНН. В този контекст, събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства не установяват обстоятелствата по чл. 53 от ЗАНН. Разпитания в съдебното следствие свидетел– актосъставителят и свидетел по никакъв начин не допринасят в тази посока, видно от изложеното по-горе. Други доказателства АНО не е ангажирал в процеса. Поради това възраженията на жалбоподателя-че не е извършил нарушението, не могат да бъдат игнорирани, като недостоверни и защитни. Изложеното мотивира съдебния състав да приеме, че извършването на нарушение по чл. 103 от ЗДвП, НЕ е доказано по несъмнен начин, тъй като събраните доказателства не позволяват формиране на категоричен извод, че фактите, относими към състава на нарушението са установени точно и че законосъобразно жалбоподателя е бил привлечен към административно наказателна отговорност. С оглед презумпцията за невиновност в чл. 16 от НПК, намиращ субсидиарно приложение в административно наказателното производство, изложеното е достатъчно основание за отмяна на издаденото наказателно постановление, като НЕзаконосъобразно, като в случая, видно от описаното по-горе актът и НП страдат и от други пороци, водещи до отмяната им на формално основание. По изложените съображения, съдът счита, че неправилно и необосновано наказващият орган е достигнал до правен извод, че в случая жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение, като актът и НП се явяват незаконосъобразни от една страна и необосновани, от друга, поради недоказване на повдигнатото с тях обвинение и подлежи на отмяна атакуваното НП. Отделно от изложеното дотук и само в допълнение би могло да се посочи, че униформен полицай може да спира пътните превозни средства и чрез подаване на сигнал дори и само с ръка, с палка и пр. Сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет". Аналогични предписания се съдържат и в нормата на чл. 207 от ППЗДвП, като подаването на сигнал за спиране от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет е скрепено с допълнителното изисване то да стане чрез постоянно светещ или мигащ надпис "ПОЛИЦИЯ - СПРИ!". Смисловото тълкуване на нормите налага извод, че за да е осъществен състава на нарушение по чл. 103 от ЗДвП следва да е подаден своевременно ясен сигнал за спиране от контролен орган по един от посочените начини в разпоредбите на чл. 170, ал. 3 от ЗдвП и чл. 207 от ППЗДвП., хипотеза която не се доказа в случая / чл. Чл. 207. От Правилника- При спиране на пътно превозно средство за проверка или за оказване на съдействие служителят от органите за контрол подава своевременно ясен сигнал със стоп-палка. През нощта сигналът за спиране може да бъде подаден и с описваща полукръг червена светлина. Униформен полицай може да спира пътните превозни средства и чрез подаване на сигнал само с ръка. Сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет чрез постоянно светещ или мигащ надпис "ПОЛИЦИЯ - СПРИ!", бел. като в случая не се доказа и сигналът да е бил подаден своевременно, за да може да бъде възприет от водача/. Следователно, нарушението вменено в НП не само е недоказано, то същото е и несъставомерно, поради което НП следва да се отмени като незаконосъобразно, необосновано и неправилно. / в този см. Виж Решение № 153 от 10.10.2022 г. на АдмС - Перник по к. а. н. д. № 158/2022 г. / Освен всичко до съдът намира, за необходимо да отбележи, че иначе АУАН и НП са съставени и издадени от компетентни органи съгласно и при спазване на разпоредбите на ЗАНН. В заключение при липса и предвид констатираните пороци се налага единствено обоснования извод, процесното НП да бъде отменено, като същото е било издадено в нарушение на закона и процесуалните правила арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. РАЗНОСКИ Предвид изхода на спора и на осн. чл. 63д ЗАНН на жалбоподателя се дължат разноски в производството по делото, като същият претендира заплащане на разноски в размер на 400 лева, за което е представил доказателства, за реалното извършване на такива –стр36 от делото, видно от което е заплатено в Брой. Искането за присъждане на разноски е направено своевременно от страна на пълномощника на жалбоподателя, като последният има право на такива предвид изхода на спора – отмяна на обжалваното НП, и с оглед разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН- В производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Тоест препращаща към чл. 143 от Административнопроцесуалния кодекс. Договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 750 ЛВ, като съгласно приложимата разпоредба на Наредбата в случая, чл.7 ал.2 от Наредбата, За процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнагражденията са следните: 1. при интерес до 1000 лв. - 400 лв.; като съдът намира, че не следва да намалява възнаграждението, като същото е в законовия минимум и АНО следва да понесе и отговорност, тъй-като именно неговият служител е довел до забавата на делото, поради което и съдът не намира, че следва уважи само частично направеното възражение от страна на АНО за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като го намали до сумата от 400 лева, и присъди същата в тежест на АНО. Предвид изложеното на основание чл. 63 ал.3, т.1 и т.2, вр. Ал.2, т.1 вр.ал.1, вр.чл.58д, т.1 от ЗАНН съдът: