Решение № 113 от 21.7.2016 г. на Районен съд - Харманли по дело № 196/2016 г.

Производството е по реда на гл.XXV - "Бързо производство"от ГПК на основание чл. 310, т.6 ГПК Предявени са от Д.В.Г., с ЕГН ••••••••••, •••, като родител и законен представител на В. Д. В., с ЕГН •••••••••• и от К.Д.В., с ЕГН ••••••••••, действаща със съгласието на баща си Д.В.Г., ЕГН-••••••••••, и двамата със съдебен адрес •••, офис-13 против П.Р.И., с ЕГН ••••••••••, ••• обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.143, ал.2 от СК и по чл.149 от СК. В исковата молба ищецът се твърди, че са живели с ответника П.Р.И. на семейни начала, като от това съжителство имат родени две деца - К.Д.В., с ЕГН: ••••••••••, родена на •••г. в гр.Харманли и В.Д. В., е ЕГН-••••••••••, роден на •••г. Повече от две години двамата не живеели заедно, като ответницата не полагала грижи за децата нито финансови, нито майчини. Последната не проявявала никакъв интерес към двете деца, като ги оставила изцяло на грижите на бащата. До момента всички разходи свързани с отглеждането и възпитание на децата, свързани със закупуването на храна, дрехи се поемали изцяло от бащата Д.В.Г.. Двете деца посещавали училище, което водило до увеличаване на разходите за издръжката и обучението им. Моли съда постановите решение с което да осъдите ответницата П.Р.И., да заплаща на първия ищец Д.В.Г., като родител и законен представител на В. Д. В., с ЕГН ••••••••••, роден на •••г., месечна издръжка в размер на 150 лева, считано от една година преди завеждането на искова молба до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска за периода от падежа до пълното й изплащане и да заплаща на втория ищец К.Д.В., действаща със съгласието на баща си Д.В.Г., ежемесечна издръжка в размер на 170 лева, считано една година преди завеждането на настоящата искова молба до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска за периода от падежа до пълното й изплащане. Претендират се разноските по делото. В срокът по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника. В него се оспорва предявения иск по размер, както и фактите изложени в обстоятелствената част на исковата молба. В отговора се твърди, че дъщеря им К.В. била при ответницата в Гълъбово за 10 дни, тъй като баща й я пребил жестоко, поради несъгласието на последния с момчето, с което се срещала. Ответница помолила дъщеря си да остане да живее при нея, но същата заявила, че нямало кой да се грижи за брат и. Твърди, че полагала финансови рижи за децата, като им купувала дрехи. През учебната 2012/2013 г и двете деца учили във Второ основно училище гр. Гълъбово. Причината да се преместят в гр. Гълъбово били родителите на ищеца, с които имала конфликти. Детето В. тренирал борба, докато бил при ответницата в гр. Гълъбово, но момента в с. Свирково нямал никакво развитие. Моли съда да отхвърли предявеният иск. След преценка, поотделно и в съвкупност на събрания доказателствен материал, доводите и становищата на страните, съдът намира за установено следното от фактическа страна: Видно от Удостоверение за раждане от •••г•••, малолетния В. Д. В., с ЕГН •••••••••• е роден на •••г., като негова майка е П.Р.И., с ЕГН ••••••••••, ответник по делото и Д.В.Г., ЕГН-••••••••••, е негов баща, за което е съставен Акт за раждане № 81/22.04.2003г. Видно от Удостоверение за раждане от •••г•••, непълнолетната К.Д.В., с ЕГН •••••••••• е родена на •••г., като негова майка е П.Р.И., с ЕГН ••••••••••, ответник по делото и Д.В.Г., ЕГН-••••••••••, е негов баща, за което е съставен Акт за раждане № 90/17.04.2000г. От Удостоверение с изх.№1037 от 21.03.2016 г. от СОУ „Св.Климент Охридски” Симеоновград се установява, че детето В Динков В. е ученик в 7 б клас през учебната 2015/2016 г. и посещава учебните занятия редовно. От Удостоверение с изх.№1036 от СОУ „Св. Климент Охридски” Симеоновград се установява, че К.Д.В. ЕГН •••••••••• е ученичка в 9а клас и посещава учебните занятия редовно; От справка на Агенция по вписвания с изх. № 3328 от 13.6.2016г. е видно, че П.Р.И. няма регистрирани вписвания, като справката е извършена за такива в цялата страна. От писмо с вх.рег. № 3441 от 17.6.2016г. от Дирекция Бюро по труда гр. Раднево и писмо с вх № 3442 от 17.6.2016г. от Дирекция Бюро по труда гр. Харманли се установява, че в информационната система на Агенцията по заетостта П.Р.И. не е регистрирана като безработно лице. От писмо с вх.рег. № 3618 от 27.6.2016г. от ОД на МВР Хасково, Сектор Пътна полиция е видно, че не са били открити данни за МПС-та регистрирани на името на П.Р.И.. От писмо с вх. № 3806 от 5.7.2016г.от ТД на НАП, офис гр. Стара Загора е видно, че П.Р.И. има регистрирани трудови договори, като към писмото е приложена и справка за всички подадени уведомления по реда на чл.62 ал.5 от КТ за П.Р.И. за периода 01.01.2012 г. до 30.06.2016 г. Представен е социален доклад по делото от Д „СП”- Димитровград, в който е посочено, че бащата и двете деца живеят в с. Свирково, община Харманли, в къща, собственост на родителите на бащата Д.В.Г., като в дома имало всички необходими условия за отглеждане на децата. Според доклада между бащата Д.В.Г. и децата К. и В. има изградена силна емоционална връзка. Ангажирани са и гласни доказателства чрез разпита на свидетелката Д.С.Д.която твърди, че от 2 години Д.Г. и П.И. не живеят заедно. През тези две години, откакто били разделени, децата живеели при бащата Д.Г., •••. Майката на децата П.И. не полагала грижи за децата и не предоставяла финансови средства за дрехи, не е правила подаръци на децата, като разходите за отглеждането на децата единствено осигурявал бащата Д.Г.. Същият работил обща работа и нямал трудов договор, но с парите, които получавал и с помощта на пенсията на майка си осигурявали издръжката на двете деца. Свидетелката сочи, че майката о т две години не се е интересува от децата и не праща ла пари, а и свид. Димитрова не я е виждала в с. Свирково. Свидетелката Д. В. Ж.сочи, че от март 2014 г П. и Д. не живеели заедно. Д.Г. ••• заедно с двете деца К. и В.. Майката първите два-три месеца след раздялата им е давала някакви пари на децата, а после К. е ходила на работното място на П.И. няколко пъти, като последната и давала по два-три лева, но от 5-6 месеца не ечула майката П.И. да дава пари на К.. Свидетелката сочи, че майката не е търсила децата нито в с. Свирково, нито в училището, в което учили децата. Пособията за училище на двете деца ги купувал баща им, който се справял с отглеждането им. В грижите за децата на Д.Г. помагала и майка му, която била пенсионерка и живеели заедно. Доходите на Д. били от продажбата на мляко от отглежданите от него животни. Свидетелката Желязкова сочи, че от К.В. знае, че майката П.И., след като е чула, че има дело, е потърсила децата да ги пита къде искат да живеят и след като К. и казала, че искат да живеят при баща си, последната ги уведомила, че тогава детски няма да им направи. П. в момента живеела с друг мъж, като от него нямала други деца. От показанията на свид. Т.В. К.се установява, че майката П.И. е давала на децата през последната година и половина около 5 пъти по 20 лева, които били предоставени в заем от свид. К.а. Последно е видяла К., дъщерята на П., която поискала картата, в която се превеждали детските им надбавки от майка си и тази карта била в К.. Свидетелката твърди, че два- три пъти е виждала майката П. да дава по 10лв. –20 лв. на децата. Свидетелят С.П. И., с който ответницата П.И. е във фактическо съжителство, заявява, че П.И. е давала на децата различни суми и им е купувала дрехи за 50-60 лв. Последната им купила учебници от нейна колежка и същата купувала учебни пособия за децата, тъй като бащата бил безработен. Свидетелят сочи, че К. имала проблеми с очите и миналата година ходили на лекар в гр. Раднево, който и изписал очила, но оптиката била затворена и не закупили очилата. При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение искове с правна квалификация чл. 143, ал. 2 СК и чл. 149 СК, които са процесуално допустими. Съгласно чл. 143, ал. 2 СК "родителите дължат издръжка на своите своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си" (последното отрицателно условие се отнася за децата и тяхната работоспособност и имущество, а не за родителите - ППВС № 5/1970 г., т. 2), като според чл. 142, ал. 1 СК "размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи", но размерът на издръжката на едно дете не може да бъде по-нисък от ¼ от минималната работна заплата ( чл. 142, ал. 2 СК ), която от 01.01.2016г. е в размер на 420 лева, съгласно ПМС № 375/28.12.2015 г. Следователно минималният размер на издръжката е 105 лева. Възможностите на родителя, който няма да упражнява родителските права и при когото няма да живеят децата, да дава издръжки е предпоставка не само за размера на издръжката ( чл. 142, ал. 1 СК - 2009 г.), но и за основанието на иска (арг. чл. 140, ал. 2 СК - 2009 г., така - ППВС № 5/1970 г., т.ІV). Издръжката на детето се дължи от двамата родители, независимо при кого то живея, но отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари с оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с детето и посрещането на разходите на домакинството, част от които са в полза и на детето. Следователно майката следва да поеме по-висок размер на паричната издръжка на детето. Съобразно законовият критерий на чл. 49, ал. 2 и чл. 50, ал. 1 ППЗЗДет., относно осигуряваните от държавата на средства диференцирано според възрастта на детето, когато то е настанено за отглеждане при роднини, близки или в приемно семейство, които се равняват на необходимите средства за издръжка на дете от 7 до 14 години е 3.5-кратния размер на гарантирания минимален доход. Размерът на гарантирания минимален месечен доход е 65, 00 лв., определен с член единствен, ал. 1 на ПМС № 6/2009 г. Следователно съобразно посочения критерий минимално необходимите средства за издръжка на детето В. е в размер на 227, 5 лева, а за детето К. необходимите средства за издръжка на дете от 14 години до навършване на пълнолетие е 4, 0 - кратния размер на гарантирания минимален доход, т.е в размер на 260, 00 лева. По делото не се събраха доказателства за допълнително необходими разходи за издръжката на децата В. В. и К.В.. Този извод на съда не се опровергава и от събраните гласните доказателства на свидетелите Д. С.Д., Д.В. Ж., Т. В.К. и Ст. П. И.. Нуждите на децата В.В. и К.В. се преценяват с оглед на правилното им отглеждане, здравословното състояние, възраст, нуждите от получаване на образование на детето и задоволяване на неговите потребности. Тук следва да се преценяват нормалните, ежедневните нужди на децата от храна, облекло, занимания, като за дете на 13 години без да са налице установени специални нужди на детето, свързани с неговото здравословно състояние, изискващи непрекъснат прием на скъпо струващи лекарства и същевременно разходи за лекарства и лечение за детето или изключителни възможности и дарби, поради което са необходимите средства в размер на 227, 50 лв., съобразени с критерия на чл. 50, ал. 1, т. 1 от ППЗЗД, а за дете от 14 години до навършване на пълнолетие са в размер на 260, 00 лева. Като за възможностите на родителя, който дължи издръжка, съдът намира, че независимо, че същия е обективен показател и се определя от доходите му, квалификация, имотно състояние, обстоятелствата дали има други деца, за които също е длъжен да се грижи, следва да се има в предвид, че задължението за даване на издръжка на непълнолетните деца е безусловно, тъй като и двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, съобразно възможностите на всеки от тях поотделно. При определяне на размера на издръжката следва да се съобразят, както непосредствените грижи на родителя при когото живеят децата, така и изцяло интереса на децата, които следва да живеят така, както ако живеят и с двамата си родители. При определяне на конкретния размер на издръжката следва да се съобразят и възможностите на дължащия издръжка и за който се установи, че получава месечно възнаграждение в размер на минималната работна заплата за страната и конкретните реални нужди на децата В. В. и К.В. с оглед правилното им отглеждане, възпитание и развитие, както тези нужди биха били задоволени ако родителите живееха заедно. В конкретния случай от събраните писмени и гласни доказателствени средства се установи, че ответникът П.Р.И. реализира доходи по трудово правоотношение на длъжността „ машинист оператор шиене” в „Мега спорт интернешънъл” със седалище в гр. Карлово за периода от 15.03.2012г. до настоящия момент. От справка на Агенция по вписвания с изх. № 3328 от 13.6.2016г. се установява, че ответника П.Р.И. няма регистрирани вписвания за притежавани недвижими имоти, като справката е извършена за такива в цялата страна. От писмо с вх.рег. № 3618 от 27.6.2016г. от ОД на МВР Хасково, Сектор Пътна полиция е видно, че не са били открити данни за МПС-та регистрирани на името на П.Р.И.. От ангажираните гласни доказателства се установи, че за периода от една година преди датата на завеждане на исковата молба от 01.04.2015г. до 01.04.2016г, така и от момента на завеждането и, ответникът е предоставял средства на децата В. В. и К.В., но не се установи, нито техният конкретен размер, нито, че кога са предоставени и дали попадат в обхвата на исковия период от 01.04.2015г. Това е така, тъй като свид. Д.С. Д., твърди, че през последните две години, откакто били разделени, децата живеели при бащата Д.Г., •••, а мйката на децата П.И. не полагала грижи за децата и не предоставяла финансови средства за дрехи, не е правила подаръци на децата, като разходите за отглеждането на децата единствено осигурявал бащата Д.. По отношение на конкретния размер на средствата предоставяни от ответника на двете деца и кога са предоставяни тези суми гласните доказателства, събрани чрез разпита на свид. Д.В. Ж., свид. Т. В. К.и С.П. И. са противоречиви и не кореспондират с останалата доказателствена съвкупност. Първата свидетелка твърди, че ответницата е давала пари на К. няколко пъти по два-три лева, но от 5-6 месеца не е чула майката П.И. да дава пари на К., а втората свидетелка Костадинова заявява, че ответницата през последната година и половина около 5 пъти е предоставяла средства на децата по 20 лева, които представлявали заем от свид. Костадинова и два- три пъти е виждала майката П. да дава по 10лв. –20 лв. на децата. Последният свид. С.И.сочи, че ответницата е давала на децата различни суми и им е купувала дрехи за 50-60 лв. В посочената част съдът дискредитира показанията на свидетел ите Д. В. Ж.а и С. И., поради близката роднинска връзка на първата с ищ еца, а на втория поради факта на фактическото съжителство с ответницата и с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК. Показания на свид. Т. В.К.не са конкретни и са в противоречие на формалната логика, с оглед на получаваното минимално възнаграждение от същата, поради което не обосновават извод, че предоставените средства от нея като заем на ответницата, около 5 пъти по 20 лева и личните и възприятия, че два- три пъти е виждала ответницата да дава по 10лв. –20 лв. се отнасят до конкретни месеци на исковия период от 01.04.2015г. до 01.04.2016г. В тежест на ответната страна бе да докаже, че е изпълнявала задължението си да предоставя постоянно издръжка на двете деца и да представи доказателства за това по делото. Съдът след като определи издръжка по отношение на малолетното дете В. В. в размер на 227, 50 лв., съобразен с критерия на чл. 50, ал. 1, т. 1 от ППЗЗД и установи, че ответникът е в трудоспособна възраст, и има задължения към други деца, детето К.В. намира, че следва да заплаща издръжка в размер на 120 лв., който размер е съобраз ен с разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от СК, а останалата част от издръжката следва да се поеме от бащата на детето, ко й то полага непосредствени грижи по отглеждането на детето, като издръжката се дължи считано от 01.04.2016г., а до пълния предявен размер от 150 лева искът следва да се отхвърли. Съдът след като определи издръжка по отношение на непълнолетното дете К.В. в размер на 260, 00 лв., съобразен с критерия на чл. 50, ал. 1, т. 1 от ППЗЗД и установи, че ответникът е в трудоспособна възраст, има задължения към други деца, към детето В. В. намира, че следва да заплаща издръжка в размер на 140 лв., който размер е съобраз ен с разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от СК, а останалата част от издръжката следва да се поеме от бащата на детето, ко й то полага непосредствени грижи по отглеждането на детето, като издръжката се дължи считано от 01.04.2016г., а до пълния предявен размер от 170 лева искът следва да се отхвърли. По отношение на иска по чл.149 СК за присъждане на издръжка за минало време настоящият състав намира, че периодът, за който се търси издръжка попада в рамките на допустимия съгласно чл.149 СК, а и по делото няма спор, че преди тази дата страните са се разделили и ищецът е поел всички грижи, свързани с оглеждането на двете деца, като определянето на размера й следва да се използва посочената вече месечна база, като размерът за малолетното дете В. В. е 120, 00 лева за периода от 01.04.2015г. до 01.04.2016г., като до пълния предявен размер от 150 лева искът следва да се отхвърли, а за непълнолетната К.В.В. е 140, 00 лева за периода от 01.04.2015г. до 01.04.2016г., като до пълния предявен размер от 170 лева искът следва да се отхвърли, Предвид изхода на спора ищецът К.Д.В., с ЕГН ••••••••••, действаща със съгласието на баща си Д.В.Г., ЕГН-•••••••••• има право на разноските по делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съответен на уважената част в размер на 352, 94 лева, за адвокатско възнаграждение. Предвид изхода на спора ищецът Д.В.Г., ЕГН-••••••••••, като законен представител на В.Д. В., с ЕГН •••••••••• има право на разноските по делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съответен на уважената част в размер на 320, 00 лева, за адвокатско възнаграждение. На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати и дължимата държавна такса по настоящото производство в размер на общо 499, 20 лв., от които 374, 40 лв. по иска по чл.143, ал.2 СК и 124, 80 лв. по иска по чл.149 СК съгласно чл.7, т.2 и чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. На основание чл. 242, ал.1 от ГПК следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението. Мотивиран от горното, съдът