Решение № 797 от 27.4.2023 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 1833/2021 г.

Производство по реда на чл.203 от АПК, вр. чл.1 от ЗОДОВ. Делото е образувано по искова молба от И.П.А., с ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес •••, с настоящ адрес и пребиваващ във Великобритания, Лондон, чрез адв.К.М., със съдебен адрес ••• против Национална агенция по приходите гр.София. Претенциите за обезщетение за нанесени имуществени вреди, причинени на ищеца са от „незаконосъобразни актове, действия и бездействия на публичен изпълнител“ по изпълнително дело № 24100003888/2010 година по описа на ТД на НАП – Пловдив, ИРМ Стара Загора, за периода 21.10.2017 година до 21.03.2021 година, включително в размер на 101 275.20 лв., ведно със съответните лихви от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на главницата, както и за нанесени неимуществени вреди в размер на 150 000 лева, в следствие на „незаконосъобразни актове, действия и бездействия на посочените органи и длъжностни лица“ в следствие на накърняване правото на труд, причиняване и пълно блокиране на дейността на ищеца като лице, упражняващо свободна професия - вещо лице в съдилищата, накърняване правото на добро управление и добра администрация, в следствие на претърпян изключително негативен стрес, притеснение, обида, накърняване на честта и достойнството и причиняване на тежко, нелечимо, с вероятен във всеки един момент фатален изход от заболяването, в следствие на причиняване на принудително имигриране на ищеца, изоставяне на неговото семейство и блокиране по всякакъв възможен начин на работа и живот на територията на Република България, ведно със съответните лихви от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на главницата. С допълнителна искова молба, така предявената искова претенция е увеличената в частта за претендирани неимуществени вреди от 150 000 лева на 500 000 лева, ведно с мораторната лихва за периода от 23.03.2018 година до 22.03.2021 година от 152 222.24 лева. Ищецът, редовно призован не се явява в съдебно заседание. Представлява се от адв.М., който в съдебно заседание по същество счита, че предявеният иск е доказан по своето основание и размер, и моли да бъде изцяло уважен. В писмена защита излага допълнителни съображения. Претендира направените по производството разноски, съобразно представен списък. Ответникът по иска – Национална агенция по приходите гр.София, се представлява от упълномощения си процесуален представител юрк.К.. В съдебно заседание и в писмено становище оспорва исковата молба и навежда твърдения за неоснователност и недоказаност на същата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Контролиращата страна чрез участвалия по делото прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив излага становище за неоснователност и недоказаност на иска. Пловдивският Административен Съд – 2 състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства и доводите на страните, намира за установено следното: От данните по делото се установява, че срещу ищеца е образувано изпълнително дело № 3888/2010 г. от публичен изпълнител при ТД на НАП-Пловдив за неплатени публични вземания, за което същият е уведомен със съобщение за доброволно изпълнение с изх. №3888-00001/02.12.2010 г., редовно връчено на 16.12.2010 г. Публичните задължения по ЗДЦФЛ, ДОО, УПФ и ЗО по декларации, подадени от А., за които сроковете за плащане са нормативно установени - до 30 април на следващата календарна година. Предвид липсата на доброволно изпълнение за задължения по подадени данъчни и осигурителни декларации за 2010 г., 2011 г., 2012 г. 2013 г., 2014 г. и 2015 г. в общ размер на 76 045.50 лв. са издадени постановления за налагане на обезпечителни мерки /ПНОМ/ с цел обезпечаване на вземанията - ПНОМ №С 160024-022-0032062/04.11.2016 г. за налагане на възбрана върху недвижим поземлен имот, находящ се в с. ••• и ПНОМ №С 160024-022-0032027/04.11.2016 г. за налагане на запор върху банкови сметки. Издадено е Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице с изх. №С160024-007-003565/04.11.2016г. като на лицето е дадена възможност да предложи подходящо обезпечение за общия размер на задълженията 76045.50 лв. и да представи документи за притежавано имущество - недвижими имоти, МПС, машини и съоръжения и т.н. ПНОМ №С 160024-022-0032062/04.11.2016г., ПНОМ № С160024-022-0032027/04.11.2016г. и Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице с изх. № С160024-007-003565/04.11.2016 г. са изпратени на постоянния адрес на ищеца. А. подал Искане за разрешение на неотложно плащане с вх. №С 160024-000-0428650/11.11.2016 г. и жалба срещу отказ за издаване на временно разрешение за неотложни плащания с изх. №С 160024-159-0000263/01.12.2016 година. По това искане е постановен Отказ за издаване на разпореждане за временно разрешение за неотложни плащания по чл. 229 от ДОПК с №С160024-159-0000263/01.12.2016 г. на публичен изпълнител в Дирекция „Събиране" при ТД на НАП-Пловдив. Отказът е обжалван и отменен с Решение №472/27.12.2016 г. на Директора на ТД на НАП Пловдив, като преписката е върната на публичния изпълнител да се произнесе по направеното искане. Компетентният орган - публичният изпълнител не се е произнесъл след връщането на преписката на 17.01.2017 г. /видно от отбелязването върху придружително писмо изх. №94-00-9723/27.12.2016 г. към Решение №472/27.12.2016 г. в 14-дневен срок по чл. 57, ал. 1 от АПК, което не е било обжалвано като мълчалив отказ и е влязло в сила. След като са изчерпани способите за доброволно изпълнение на публичните задължения на жалбоподателя и при липсата на доброволно изпълнение от негова страна, публичният изпълнител при ТД на НАП Пловдив е пристъпил към втората фаза на събирането на дължимите публични задължения, а именно към принудително изпълнение на установени и изискуеми публични вземания. Към настоящия момент няма продадени на публична продан недвижими имоти и МПС. Отново в хода на съдебното производства по адм. дело № 1833/2021 г. на Административен съд – Пловдив са приети и изслушани ССчЕ и комплексна съдебно-медицинска, психиатрична и психологична експертиза, неоспорени от страните. Вещото лице по изготвената ССчЕ е отговорило на поставените му въпроси, свързани с това какъв доход от свободна професия, като самоосигуряващо се лице е декларирал А., какъв е облагаемия доход на А. за периода от 01.01.2013 г. до 20.10.2017 г. включително и др. Съдът приема така изготвеното заключение като компетентно изготвено и математически правилно. В заключението си вещите лица по комплексната съдебно-медицинска, психиатрична и психологична експертиза посочват, че в обследваният период от време при И.А. обсъжданото събитие е предизвикало неудоволствени изживявания. Преживяното нежелано събитие е придружено със стресова реакция. Негативните преживявания при подекспертния се отразяват в различни сфери от неговия живот. На ниво личност са налице невротични оплаквания, нестабилна самооценка, преживява интензивни чувства на срам, позор, обида. На професионално ниво преживява чувство на унижение и уронване на престижа на името му, злепоставяне и накърняване на усещането му за чест и достойнство. На социално и семейно ниво се е чувставл по затворен и дистанциран, във вътрешните си психологични преживявания, воден от чувство на срам и неудобство. От медицинска гледна точка, стресът като етиологична причина може да се разгледа в патогенезата на хипертонията. Посоченото заболяване е мултифакторно. Внезапен смъртен изход е възможен при всеки човек, с или без патология. Хипертонията повишава вероятността за неблагоприятен изход. Според наличната медицинска документация И.П.А. провежда оптимално медикаментозно лечение, спазва лекарските указания. По делото, в качеството им на свидетели са разпитани лицата Д. Т. П. и П.И. П. и двамата приятели на ищеца, чиито показания съдът цени като последователни и логични, но не променящи крайният му извод. Съдът, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от правна страна: Исковата молба е процесуално допустима, като е предявена от активно легитимирано лице, притежаващо правен интерес, с оглед фактическите твърдения на ищецът като претърпял вреди от незаконосъобразно бездействие на административен орган, по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Съгласно чл.7 от Конституцията на РБ държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица. Разпоредбата се съдържа в глава първа на Конституцията, посветена на основните начала за държавно устройство, но същата не е пряк път за защита. Тя прогласява основен принцип, осъществяването на който, трябва да се уреди със закон. Такъв закон е Законът за отговорността на държавата и общините за вреди. ЗОДОВ разграничава отговорността на два вида - отговорност за дейност на администрацията и отговорност за дейност на правозащитни органи, като в чл.1 ал.1 от ЗОДОВ е посочено, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. В случая, въпросът за подсъдността е решен и спор по него не се формира. В разпоредбата на чл.203 АПК е регламентиран редът за предявяване на искове за обезщетения, а за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, причинени на граждани и юридически лица. Съгласно чл.4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността е обективна и не е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите. Елемент от фактическия състав на отговорността на държавата е установяване незаконосъобразността на акта, действието или бездействието на държавния орган - т. е., ако изобщо не са регламентирани в закона, или ако противоречат на материално правни и процесуални норми. Отговорността не се презюмира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл.1 от ЗОДОВ -незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл.1 от ЗОДОВ. Съгласно чл.205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинените вреди. От така очертаната разпоредба е видно, че искът е осъдителен и с него се цели възмездяване на лицето, претърпяло вреди вследствие на незаконосъобразни актове, действия и бездействия. Но отговорността на държаната не е безусловна. За да бъде ангажирана, то следва да бъдат налице визираните в чл.1 от ЗОДОВ предпоставки- незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред, вреда от такъв административен акт, причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по т. гр. дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС: "Обезщетение за вреди от незаконни административни актове, може да се иска след тяхната отмЯ. с решение на съда, като унищожаеми, а при нищожните - с констатиране на нищожността в самия процес по обезщетяване на вредите. Когато вредите произтичат от фактически действия или бездействия на администрацията, обезщетението за тях може да се иска след признаването им за незаконни, което се установява в производството по обезщетяването. В първия случай, вземането за обезщетение за вреди става изискуемо от момента на влизане в сила на решението, с което се отменя незаконния административен акт. В случай, че вредите произтичат от нищожен акт - от момента на неговото издаване. В Решение № 333 ОТ 13.01.2014 г.. ПО АДМ. Д. № 1253/2013 Г., ІІІ ОТД. НА ВАС е посочено, че "Нормата на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ не прави разграничение от какъв незаконосъобразен административен акт следва да са причинени вредите, за да възникне субективното право на увреденото лице на обезщетение на това основание Материалноправната активна легитимация за ищеца произтича от факта на понесените върху правната му сфера вреди вследствие от действието на противоправния нормативен акт. Правопораждащият субективното право на обезщетение юридически факт е настъпилата в правната сфера на гражданина вреда, вследствие от незаконосъобразния административен акт. Корелативно от този момент възниква отговорността на държавата за тяхната обезвреда - пасивната материалноправна легитимация. От обективна страна, също така, отговорността на държавата по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ във връзка с чл.7 от КРБ не възниква и държавата не дължи обезщетение, ако са налице вреди, но те са причинени от административен акт, който не е противоправен. Принципът на правовата държава / чл.4 ал.1 от КРБ не допуска да е налице период от време - между възникването на вредите и решението за отмЯ., през който гражданинът да търпи вреди и да няма субективно право да ги обезщети, а държавата да няма отговорност да ги овъзмезди чрез заплащане на обезщетение. Това не е допустимо нито в областта на гражданското право, нито в областта на административното право. Правото на обезщетение възниква от момента на увреждането, което е в резултат от действие на акт, противоречащ на закона. От възникване на правото на обезщетение възниква отговорността на държавата. Активната процесуална легитимация, отнасяща се до упражняване на възникналото вече субективно право, за разлика от самото субективно право възниква от момента на отмЯ.та на административния акт като незаконосъобразен.