Решение № 13849 от 10.12.2025 г. на Административен съд - Варна по дело № 2691/2025 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.39, ал.1 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/. Образувано е по жалба от И. Й. К., [ЕГН], гр.Варна, против Решение рег.№ 365000-71162/15.10.2025г. на директора на ОДМВР – Варна, с което на основание чл.56, ал.6, вр. чл.54, ал.3, т.3 ЗЗЛД, Инструкция № 8121з-748/20.10.2014г. и на основание Заповед № 81213-1111/08.10.2019г. на Министъра на вътрешните работи, е постановен отказ за изтриване на личните му данни, обработвани в информационните масиви на МВР като „извършител“ по ДП № •••/2019г. по описа на Трето РУ при ОД на МВР – Варна, пр.пр. № •••/2019г. по описа на Районна прокуратура – Варна, за престъпление по чл.150, ал.1 НК и свързаното с това ДП задържане по заповед № 617/2015г. по описа на Трето РУ – Варна. Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на обжалваното решение по съображения за настъпили след издаването му нови обстоятелства – свидетелство за съдимост от 30.10.2025г., според което не е осъждан, което потвърждава реабилитацията му по право във връзка с чл.86, ал.1 НК. Твърди, че деянието, за което е осъждан е във връзка с чл.18, ал.1 НК – опит, затова и присъда № •••/25.10.2021г. е с минималния предвиден в закона срок – 2 години, чието изтърпяване е отложено на основание чл.66, ал.1 НК за срок от три години. С оглед липсата на каквито и да било последствия, счита, че деянието по-скоро може да се нарече „маловажен случай“, а не „тежко престъпление“ съгласно чл.93, т.9 НК. Във връзка с основния смисъл на реабилитацията, заложен в чл.85, ал.1 НК – заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане, освен ако в някое отношение със закон или указ е установено противното, във връзка със съображения 1, 8, 17, 38 и чл.16, т.1 и т.2 от Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016г., и Решение на СЕС от 30.01.2024г. по дело С-118/22, моли отказът за сваляне на полицейската му регистрация да бъде преразгледан. В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата. Моли същата да бъде уважена, като уточнява, че искането му е да бъдат изтрити личните му данни в системата на МВР. Ответната страна – директорът на ОДМВР – Варна, чрез юрк.К. Л. – А., оспорва жалбата. Относно твърдението, че следва да се съобрази факта на настъпилата реабилитация по право сочи, че в производството по съдебно обжалване на постановения отказ няма как да се вземат предвид нови факти и обстоятелства като за лицето съществува възможност да инициира ново производство, в което новите факти да бъдат взети предвид. Счита, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган и при издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения. По същество решението е правилно, при проверката за необходимостта от обработване на личните данни на жалбоподателя, органът е извършил съпоставка между обществения интерес и накърнените права на жалбоподателя, с оглед спецификата на обработваните данни и с оглед целите, за които се обработват, а именно разполагането със специфични данни при извършване на оперативно-издирвателната дейност на МВР и превенция на престъпността. Съобразено е, че деянието съставлява „тежко“ такова по смисъла на закона и насочва към една от най-уязвимите групи на населението, а именно непълнолетни деца. Излага подробни съображения в представени писмени бележки. Моли жалбата да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното: На 28.05.2025г. с вх.№ 365005-20, И. Й. К. подал до директора на ОДМВР – Варна заявление да му бъде снета полицейската регистрация и да му бъдат заличени личните данни в ИНФ на МВР във връзка с ДП № •••/2019г. по описа на ІІІ-то РУ на МВР-Варна, НОХД № ••••/21г., ВНОХД № •••/2022г. Във връзка с постъпилото заявление започнала проверка, при която било установено, че в информационните масиви на МВР – Варна лицето И. Й. К. има извършена полицейска регистрация на 21.08.2020г. за деяние по чл.150, ал.1 НК и е въведен като „извършител“ по ДП №•••/2019г. по описа на Трето РУ на МВР – Варна (пр.пр. № •••/2019г. по описа на ВРП). При така установените данни и с оглед преценката относно правните основания при произнасяне на административния орган за снемане, респ. отказ от снемане на полицейска регистрация и заличаване на лични данни на К., с писмо рег. № 365000-38853/04.06.2025г. директорът на ОДМВР-Варна изискал от Районна прокуратура – Варна информация относно: начина на приключване на ДП № •••/2019г. по описа на Трето РУ на МВР-Варна; номер на НОХД/ВНОХД при наличие на такива за посоченото деяние; копие от постановление за прекратяване или основанието за това. Видно от постъпилия от Районна прокуратура – Варна отговор вх.№ 365000-40484/11.06.2025г., по ДП № ••/2019г. е внесен обвинителен акт във ВРС и е образувано НОХД № •••/2021г., VІ-ти състав. По делото е постановена присъда, която е обжалвана/протестирана и делото е изпратено на ВОС. С писмо рег. № 38858/04.06.2025г. директорът на ОДМВР – Варна изискал от Районен съд – Варна: обвинителен акт по пр.пр. •••/2019г. по описа на ВРП; номер на НОХД/ВНОХД за посоченото деяние, както и присъди/решения. С писмо вх.№ 365000-44012/12.06.2025г. от ВРС са изпратени заверени преписи от обвинителен акт по пр.пр. № 6520/2019г., присъда с мотиви по НОХД № •••/2021г. с подсъдим И. Й. К., ведно с Решение № 35/02.03.2022г. по ВНОХД № •••/2022г. Видно от присъда № ••/25.10.2021г. по НОХД № •••/2021г. на Районен съд – Варна, потвърдена с Решение № 35/02.03.2022г. на Окръжен съд – Варна, по ВНОХД № •••/2022г., влязла в сила на 02.03.2022г., жалбоподателят И. Й. К. е признат за виновен в това, че на 22.06.2019г., в гр.Варна, направил опит да извърши действия с цел да възбуди полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст – Г. Р. З., чрез употреба на сила – придърпал я към себе си, прегърнал я през раменете, посегнал да я целуне, като деянието останало недовършено поради независещи от волята на дееца причини. На основание чл.150, ал.1, вр. чл.18, ал.1 и чл.54 от НК му е наложено наказание – лишаване от свобода за срок от две години, чието изтърпяване на основание чл.66, ал.1 НК е отложено с изпитателен срок от три години. На 30.05.2025г. във връзка с искането за снемане на полицейска регистрация и заличаване на лични данни, от ЦАИС „Съдебен статус“ била изготвена Електронна справка за съдимост рег.№ 250530005000241388, според която лицето И. Й. К. е осъждан, като са отразени данни за влязлата в сила присъда № •••/25.10.2021г. по НОХД № •••/2021г. По повод заявлението за заличаване на лични данни в АИФ на МВР – Варна, подадено от И. Й. К., с рег. № 365р-54864/07.10.2025г. е изготвена Обобщена справка, в която са обобщени данните от извършената проверка. С рег. № 365р-57249/17.10.2025г. ВПД началник сектор ОА изпратил на началника на Трето РУ на МВР – Варна копие на Заповед № 3286з-3988/02.10.2025г. на ГДНП – МВР – София, относно отказ за снемане на полицейска регистрация на И. Й. К., извършена в Трето РУ на МВР – Варна – за съобщаване на лицето. Заповед № 3286з-3988/02.10.2025г. на ГДНП – МВР – София е обжалвана едновременно с процесното решение за отказ, като в тази връзка с Разпореждане № 12375/12.11.2025г. по адм.д. № 2607/2025г. – на доклад на настоящия състав, двете производства са разделени. На 15.10.2025г. от директора на ОДМВР – Варна е постановено обжалваното Решение рег. № 365000-71162, с което на основание чл.56, ал.6, вр. чл.54, ал.3, т.3 от ЗЗЛД, Инструкция № 8121з-748/20.10.2014г. и Заповед № 81213-1111/08.10.2019г. на министъра на вътрешните работи, е отказано изтриването на лични данни на И. Й. К., обработвани в информационните фондове на МВР като „извършител“ по ДП № •••/2019г. по описа на Трето РУ при МВР Варна, пр.пр. •••/2019г. по описа на Районна прокуратура – Варна, за престъпление по чл.150, ал.1 НК и свързаното с това ДП задържане по заповед № 617/2015г. по описа на Трето РУ – Варна. Решението е връчено на жалбоподателя на 22.10.2025г. В обжалваното решение е възприета фактическата обстановка, отразена в обобщена справка с рег. № 365р-54864/07.10.2025г. и са обсъдени потвърждаващите я писмени доказателства, събрани в хода на проверката по заявлението на жалбоподателя. От правна страна е прието, че сред лимитативно изброените хипотези в чл.3 от Инструкция 8121з-748/20.10.2014г. липсва основание за заличаване на лични данни на лица, които са осъждани. Наред с това е съобразено, че престъплението по чл.150, ал.1 НК е тежко умишлено престъпление, обект на престъплението е непълнолетно лице, поради което с цел защита на обществения ред и сигурност, и отчитайки обществения интерес и този на И. К., личните му данни, обработвани в информационните фондове на МВР по посочената преписка, не следва бъдат изтрити. Видно от приложеното към жалбата Свидетелство за съдимост рег. № 251030311011000325893/30.10.2025г., И. Й. К. не е осъждан. Видно от представената в съдебно заседание от процесуалния представител на ответната страна Електронна справка за съдимост рег.№ 251202005000522047, И. Й. К. е осъждан, като са отразени данни за влязлата в сила присъда № •••/25.10.2021г. по НОХД № ••••/2021г. Отразено е и че на основание чл.86, ал.1, т.1 НК, лицето е реабилитирано по право, считано от 03.03.2025г. Видно от отговор на КЗЛД С.д. № 19268/20.11.2025г., пред Комисията няма образувано висящо или приключило производство, инициирано от И. Й. К. срещу Решение рег. № 365000-71162/15.10.2025г. на директора на ОДМВР-Варна. При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е подадена от надлежна страна, срещу годен за обжалване акт – отказ по чл.56, ал.6, вр. с чл.54, ал.3, т.3 ЗЗЛД, в срока по чл.149, ал.1 АПК и при липсата на висящо или приключило производство пред Комисията за защита на личните данни, инициирано от И. Й. К. срещу Решение рег. № 365000-71162/15.10.2025г., поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. При извършване на проверката по чл.168, вр. чл.146 АПК, съдът приема, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, предвид нормата на чл.29 ЗМВР, съгласно която администраторът на лични данни, обработвани в информационните масиви на МВР, е министърът на вътрешните работи. Той, съгласно цитираната разпоредба, може да делегира тези свои правомощия по обработване и съответно заличаване на личните данни на упълномощено длъжностно лице. Тази делегация е изпълнена с т.1.6 от Заповед № 8121з-1111/08.10.2019г. /стр.25/, с която министърът на вътрешните работи е оправомощил директорите на областни дирекции, сред които и директорът на ОДМВР Варна, да разглеждат и да се произнасят по постъпили искания за упражняване на права по чл.12 - 22 от Регламент (ЕС) 2016/679 и по чл.53 - 56 от ЗЗЛД, както и да изпълняват задълженията си по чл.34 от Регламент (ЕС) 2016/679 и по чл.68 от ЗЗЛД. Административният акт е издаден в съответната писмена форма, като решение съгласно специфичното правило, установено в чл.12, ал.1, във вр. с чл.11, т.5 от Инструкция № 8121з-1122/12.09.2015г. за реда за обработка на лични данни в МВР. Решението съдържа и всички задължителни реквизити по чл.59, ал.2 АПК, включително фактическите и правни основания за постановения отказ за заличаване на лични данни. Не е налице основание за отмяна на акта по чл.146, т.2 от АПК. Не е налице и такова по чл.146, т.3 от АПК, доколкото при издаване на решението не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да бъдат квалифицирани като съществени - такива, които да са повлияли или биха могли да повлияят върху крайното решение по същество на административния орган. Производството е инициирано от жалбоподателя, който с редовно заявление е поискал заличаването на всички негови налични лични данни в информационните фондове на МВР. Искането е разгледано, като са изискани доказателства от съответните органи, във връзка с регистрацията на жалбоподателя, след което с мотивирано решение е отказано заличаването, тъй като се установява, че лицето е осъждано за тежко умишлено престъпление от общ характер. С оглед на това, настоящият състав намира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на решението. Правилно е приложен и материалния закон. С Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните), са въведени правила относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на личните им данни, като е предвидено, че те не се прилагат при обработване от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наложените наказания, включително предпазването и предотвратяването на заплахи за обществената сигурност - чл.2, ал.2, буква г) от цитирания регламент. Обработването на лични данни от органите на МВР е допустимо във връзка с изпълнение на дейностите им и се осъществява при условията, и по реда на ЗМВР – чл.26, ал.1, т.3, във вр. с чл.25, ал.1 и по ЗЗЛД – чл.42 и сл. По-специално с разпоредбите на чл.26, ал.1, т.3, във вр. с чл.26, ал.2, изр.1 ЗМВР е регламентирано, че при обработване на лични данни, свързани с дейностите по защита на националната сигурност, противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и провеждане на наказателното производство, органите на МВР съхраняват данните в срокове, определени от администратора на личните данни. Въз основа на тази разпоредба е издадена Инструкция № 8121з-748/20.10.2014г. за определяне на срокове за съхранение на лични данни, обработвани в МВР във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на НПК и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер. Съгласно чл.2, ал.1 от Инструкцията, в МВР се изграждат информационни фондове, в които се обработват лични данни на лица във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на НПК и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер. Разпоредбата на чл.3 от Инструкцията, регламентира изчерпателно хипотезите, при които личните данни по чл.2 се заличават, както следва: т.1 - постановен отказ от образуване на наказателно производство в случаите на чл.24, ал.1, т.1 и 8а от НПК; т.2 - не е образувано наказателно производство в случаите на чл.24, ал.5 от НПК; т.3 – наказателното производство е прекратено: а) на основание чл.24, ал.1, т.1 НПК, поради това че деянието не е извършено или не съставлява престъпление и са изтекли сроковете по чл.243, ал.10, изр.2 НПК; б) на основание чл.243, ал.1, т.2 НПК, поради това че обвинението не е доказано и са изтекли сроковете по чл.243, ал.10, изр.2 НПК; в) на основание чл.24, ал.5 НПК; г) на основание чл.250, ал.1, т.2 НПК; д) на основание чл.24, ал.1, т.8а НПК, поради това че деянието съставлява административно нарушение, за което е приключило административнонаказателно производство; т.4 - влязла в сила оправдателна присъда; т.5 - изтекъл давностен срок по чл.81, ал.3 във връзка с чл.80 НК при: а) постановен отказ от образуване на наказателно производство на основание чл.24, ал.1 НПК с изключение на случаите на чл.24, ал.1, т.1 и 8а от НПК; б) прекратяване на наказателното производство на основание чл.24, ал.1 НПК с изключение на случаите на чл.24, ал.1, т.1 и 8а НПК; т.6 - наложена е глоба по административен ред на основание чл. 218б от НК и е изтекла една година от датата на извършване на деянието; т.7 - освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание (чл.78а от НК); т.8 - лицето е починало - във всички останали случаи. Видно от цитираната нормативна уредба, хипотезите, при които се заличават личните данни, обработвани в информационните масиви на МВР, са лимитативно изброени и административният орган действа в условията на обвързана компетентност, като е задължен да се съобразява с установените с чл.3 от Инструкция № 8121з-748/2014г. материалноправни предпоставки. Настъпилата реабилитация по право не е достатъчно основание за заличаване на данните на жалбоподателя, предвид нормата на чл.3 от Инструкцията. Законосъобразността на тази разпоредба е била предмет на оспорване пред Върховния административен съд, който с Решение № 2020/16.02.2021г. по адм.д. № 8671/2020г., в сила от 20.09.2021г., е отхвърлил жалбата срещу този текст като неоснователна. Прието е, че нормата на чл.3 от Инструкцията предвижда конкретни срокове, след изтичането на които личните данни, обработвани във връзка с наказателното производство, се заличават. Тези срокове не са фиксирани с настъпването на конкретна дата или изтичане определен период, а са определени от конкретни бъдещи сигурни събития, т.е. от обстоятелства, които без съмнение ще настъпят, но в неизвестен бъдещ момент (смърт на лицето, изтичане на предвидена давност, налагане на административно наказание, постановление за прекратяване или отказ да се образува наказателно производство). Следователно, независимо че са неопределени, сроковете в чл.3 от Инструкцията гарантират, че обработването на личните данни на лицата не е неограничено във времето и тези данни ще бъдат заличени с настъпване на посочените в текста обстоятелства. Неоснователно жалбоподателят поддържа, че деянието, за което е осъден, може да се определи като „маловажен случай“, т.к. се касае за опит по смисъла на чл.18, ал.1 НК и затова е осъден с условна присъда и наложеното му наказание е в минимален размер. Съгласно чл.18, ал.1 НК, опитът е започнатото изпълнение на умишлено престъпление, при което изпълнителното деяние не е довършено или макар и да е довършено, не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици на това престъпление. При опит деецът не се наказва само когато по собствена подбуда: а) се е отказал да довърши изпълнението на престъплението или б) е предотвратил настъпването на престъпните последици (чл.18, ал.3 НК). В случая жалбоподателят е осъден с влязла в сила присъда за престъпление по чл.150, ал.1, вр. чл.18, ал.1 НК, за това, че на 22.06.2019г., в гр.Варна, направил опит да извърши действия с цел да възбуди полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст, чрез употреба на сила, като деянието останало недовършено поради независещи от волята на дееца причини. Съгласно чл.150, ал.1 НК, това престъпление се наказва с лишаване от свобода от две до осем години, поради което се квалифицира като „тежко“ по смисъла на чл.93, т.7 НК. Фактът, че деянието е осъществено като опит по смисъла на чл.18, ал.1 НК не променя този извод и не прави деянието маловажно по смисъла на чл.93, т.9 НК – нито с оглед липсата или незначителността на вредните последици, нито с оглед обществената му опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид – тъй като съгласно чл.18, ал.2 НК, при опит деецът се наказва с наказанието, предвидено за довършеното престъпление, като се взема предвид степента на осъществяване на намерението и причините, поради които престъплението е останало недовършено. Деянието, за което е осъден жалбоподателят, е с висока степен на обществена опасност и независимо от настъпилата реабилитация по право, определя личността на осъдения като рискова за обществото по отношение на противодействието на престъпността и опазването на обществения ред. По изложените съображения правилно с обжалваното решение е прието, че не са налице основания за заличаване на личните данни на жалбоподателя, свързани с извършеното от него престъпление и оспореният акт е съобразен с материалния закон. Липсват основания да се приеме, че решението е издадено при превратно упражняване на власт, напротив, същото е изцяло съобразен с целта на закона, като е извършена преценка и за баланса между обществения и личния интерес. Целта на обработката и съхранението на личните данни на осъдени лица и след реабилитацията е противодействие на престъпността, разкриване на престъпления и опазване на обществения ред. Предотвратяването и разкриването на престъпление, защита на националната сигурност и обществения ред са възприети от законодателя като ценности, чиято защита обуславя правомерност на обработването на личните данни на лицата, извършили престъпления, установени с влязла в сила присъда и след реабилитирането им. По изложените съображения съдът приема, че оспореният акт е законосъобразен и жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена. Предвид изхода на спора и изрично заявената претенция от процесуалния представител на ответника, на основание чл.143, ал.3 АПК, вр. чл.37 от Закона за правната помощ, вр. чл.24, изр.1 от Наредбата за правната помощ, в полза на Областна дирекция на МВР – Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер на 200, 00лв. (двеста лева). Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, Варненският административен съд, VІІІ-ми състав