Решение № 6190 от 12.11.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 12703/2024 г.

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК. Образувано е по частна жалба на взискателя „Л.“ ЕАД срещу разпореждане от 04.09.2024 г. на ЧСИ С.Я., постановено по изпълнително дело № 2928/2023 г., с което е отменен присъединен за събиране в полза на взискателя адвокатски хонорар от 126720 лв. Жалбоподателят счита, че актът на ЧСИ е недопустим, тъй като длъжникът не е обжалвал разноските по изпълнението, поради което съдебният изпълнител се е произнесъл по недопустим процесуален ред и не е следвало да разглежда по същество възражението на длъжника срещу разноските. Намира, че с оглед размера на дълга и характера на извършената от адвоката работа, уговорените и заплатени адвокатски възнаграждения за процесуално представителство по изпълнителното дело не са прекомерни, като същите са действително платени по банков път, поради което следва да се съберат в полза на взискателя. Ето защо моли обжалваното разпореждане да бъде отменено, евентуално да бъде обезсилено като недопустимо. Ответникът по частната жалба „МОЛ Варна“ ЕАД (длъжник) е подал отговор, с който счита същата за неоснователна, доколкото платеният хонорар надхвърлял в пъти минималния размер по Наредба № 1/2004 г., не отговарял на действителната правна и фактическа сложност на делото, а и липсвали доказателства за реалното му заплащане. В законоустановения срок са депозирани писмени мотиви от ЧСИ, с които се излага становище, че обжалваните действия са законосъобразни, тъй като Наредба № 1/2004 г. не е задължителна съобразно практиката на СЕС, а допълнително присъединеният за събиране адвокатски хонорар е прекомерен с оглед положения труд от процесуалния представител на взискателя. Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена в законоустановения срок за обжалване (чл. 436, ал. 1 ГПК) от легитимирано лице и е насочена срещу действие на съдебния изпълнител, което подлежи на съдебен контрол по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК, поради което се явява допустима. Във връзка с доводите в частната жалба следва да се отбележи, че обжалваното разпореждане на ЧСИ не е недопустимо, тъй като обжалването на действията на съдебния изпълнител предполага постановяване на нарочен акт на ЧСИ по подаденото от длъжника възражение за прекомерност на постановените разноски, с който се уважава или отхвърля искането за намаляване на размера на възнаграждението. За да е допустима жалба по реда на чл. 435 ГПК, следва да бъде постановен изричен акт на съдебния изпълнител, с който последният се произнася по искането на страната и едва това произнасяне подлежи на обжалване пред съда. Ето защо, доводите на жалбоподателя за недопустимост на разпореждането са несъстоятелни, като обжалваният акт е допустим и не подлежи на обезсилване. Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Изпълнително дело № 20238440402928 по описа на ЧСИ С.Я. е образувано въз основа на молба от 15.09.2023 г., подадена от „Л.“ АДСИЦ, чрез адв. Я.Ш., срещу „МОЛ Варна“ ЕАД за принудително събиране на присъдената в полза на взискателя сума в размер на 843800 лв., ведно със законната лихва, считано от 28.12.2016 г. до окончателното плащане, съгласно изпълнителен лист № 441 от 14.09.2023 г., издаден по т.д. № 150/2021 г. по описа на САС, ТК, 15 състав, като в молбата са посочени способи на изпълнение – запор върху банковите сметки на длъжника, върху дяловете на търговското дружество, върху вземания на длъжника към трети лица, както и възбрана на собствени недвижими имоти, както и на съдебния изпълнител е възложено да проучи имуществото на длъжника на основание чл. 18 ЗЧСИ. Към молбата за образуване на изпълнителното дело са представени пълномощно и договор за правна защита и съдействие по изпълнителното дело от 15.09.2023 г., като е договорено възнаграждение в размер на 35000 лв. без ДДС (42000 лв. с ДДС) за образуване и водене на изпълнителното дело и е възложено на адвоката да извършва всички необходими съдопроизводствени действия. Посочено е, че хонорарът е платим по банков път, като е приложено и платежно нареждане от 19.09.2023 г., от което е видно, че сумата от 42000 лв. е преведена на адвокатското дружество по фактура № 917/15.09.2023 г., издадена за дължимото възнаграждение за правна защита по посочения изпълнителен лист. С разпореждане от 15.09.2023 г. съдебният изпълнител е образувал изпълнително дело и е присъдил за събиране адвокатско възнаграждение в полза на взискателя в размер на 42000 лв. На длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, получена от него на 26.09.2023 г., в която е посочено, че задължението по изпълнителното дело възлиза на общо 1517082, 88 лв., от които 843800 лв. главница, заедно със законна лихва в размер на 591838, 94 лв. за периода 28.12.2016 г. – 03.10.2023 г., 42000 лв. разноски по изпълнителното дело и 39443, 94 лв., такса към ЧСИ. Дългът не е погасен в срока за доброволно изпълнение, като с оглед събирането му съдебният изпълнител е предприел изпълнителни действия – запор върху вземания на длъжника по банкови сметки, както и запор, насрочване на опис, изземване и оценка на обикновени поименни акции от капитала на „П.Б.“ ЕАД. Със съобщения от 19.09.2023 г. ЧСИ е наложил запор и върху вземания на длъжника по правоотношения с „Кино Арена 2001“ ЕООД и с „Д. Интернешънъл“ ООД, а с разпореждане от 17.10.2023 г. – и запор на регистрирани на длъжника марки в Държавния регистър към Патентното ведомство. На 24.10.2023 г. е проведен опис на запорираните акции, на който не е присъствал представител на взискателя, като единствените действия, които упълномощеният адв. Ш. е предприел след депозиране на молбата за образуване на изпълнителното дело, се изразяват в подаване на молба от 29.11.2023 г. за овластяване от ЧСИ за подаване на молба по реда на чл. 560 ГПК за обезсилване на поименни налични акции, както и на молба от 18.09.2024 г. за налагане на запор върху вземания на длъжника в качеството му на взискател по друго изпълнително дело по описа на ЧСИ Мариян Петков. На 02.08.2024 г. по изпълнителното дело са постъпили молби от взискателя по електронен път с приложени: 1) анекс към договор за правна защита и съдействие от 02.08.2024 г., с който е договорено допълнително възнаграждение за процесуално представителство на взискателя по изпълнителното дело поради допусната грешка в първоначалното му изчисляване в размер на още 14000 лв. без ДДС, като за сумата от 16800 лв. с ДДС е издадена фактура и същата е преведена по банков път на 05.08.2024 г. (л. 151 от изп. дело); 2) договор за правна защита и съдействие от 29.11.2023 г. с предмет процесуално представителство на „Л.“ АДСИЦ по изп. дело № 2928/2023 г. и в производство по обезсилване на акции, с уговорено възнаграждение в размер на 75000 лв. без ДДС, респ. 90000 лв. с ДДС, за което е издадена фактура и сумата е преведена по банков път на 02.08.2024 г. (л. 150 от изп. дело); 3) договор за правна защита и съдействие от 01.07.2024 г. с предмет процесуално представителство на „Л.“ АДСИЦ по изп. дело № 2928/2023 г. във връзка с права върху марка, патент, полезен модел, промишлен дизайн на длъжника, с уговорено възнаграждение в размер на 16600 лв. без ДДС, респ. 19920 лв. с ДДС, за което е издадена фактура и сумата е преведена по банков път на 02.08.2024 г. (л. 150 от изп. дело). С молба от 05.08.2024 г. е направено искане за присъединяване на направените допълнителни разноски за адвокатски хонорар в общ размер от 126720 лв. с ДДС към задължението на длъжника по процесното изпълнително дело. С разпореждане от 05.08.2024 г. съдебният изпълнител е присъединил за събиране претендираното от взискателя допълнително адвокатско възнаграждение от 126720 лв., като в двуседмичен срок от съобщаването му на длъжника последният е подал възражение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК с твърдения, че допълнително присъединените разноски за взискателя не са реално платени, а и същите са прекомерни по размер с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото. Съдебният изпълнител е уважил възражението, като с обжалваното разпореждане от 04.09.2024 г. е отменил присъединения за събиране в полза на взискателя адвокатски хонорар от 126720 лв. При осъществена защита по изпълнително производство минималните размери на адвокатските възнаграждения са определени в чл. 10 от НМРАВ в редакцията на нормата към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие. В посочената разпоредба е предвидено, че за образуване на изпълнително дело се дължи възнаграждение в размер на 200 лв. (чл. 10, т. 1 от Наредбата), а когато адвокатът е поел задължение и за процесуално представителство и е предприел действия по събиране на вземането, се дължи и допълнително възнаграждение по реда на чл. 10, т. 2 в размер на ½ от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2 НМРАВ. Двата вида адвокатско възнаграждение са самостоятелни по своето основание и ред за определяне на техния размер, което е обусловено от спецификата на всяко конкретно изпълнително производство. В настоящия случай процесуалният представител на взискателя е осъществил действие по образуване на изпълнително производство, като е подал съответна молба, в която е посочил конкретен способ на принудително изпълнение и на основание чл. 18 ЗЧСИ е възложил на съдебния изпълнител да извърши цялостно проучване на имущественото състояние на длъжника, като определи допълнителен начин на изпълнение. Сезирането на ЧСИ с конкретен изпълнителен способ е условие за редовност на молбата на взискателя, поради което първоначалното посочване на начина на изпълнение следва да се счита, че е основание за начисляване на адвокатско възнаграждение само за образуване на изпълнително дело по т. 1 на чл. 10 НМРАВ. Впоследствие процесуалният представител е извършил действия по защита правата на взискателя, като в хода на изпълнителното производство е подал молби за прилагане на конкретен изпълнителен способ, за което минимално дължимото възнаграждение по чл. 10, т. 2 НМРАВ е в размер на 27710, 74 лв. с ДДС (половината от размера по чл. 7, ал. 2, т. 7 НМРАВ – 55421, 49 лв.). Видно от книжата по изпълнителното дело, първоначално уговореният и платен от взискателя адвокатски хонорар, който е приет за събиране в изпълнителното производство и срещу него не е подадено възражение от длъжника, е в почти двоен размер – 42000 лв. с ДДС и напълно съответства на действителната правна и фактическа сложност на делото. На следващо място, следва да се отбележи, че съобразно Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22 и Определение № 343/15.02.2024 г. по т.д. № 1990/2023 г. по описа на ВКС, II т.о., минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1/2004 г., нямат задължителна сила за съда, като последният следва да съобрази действителната правна и фактическа сложност на делото и да определи и присъди разумен и съответен на положения от адвоката труд размер на възнаграждението. В настоящия случай извършените от процесуалния представител на взискателя са в минимален обем – подадени молби за образуване на изпълнително дело, за овластяване в производство по чл. 560 ГПК и за налагане на запор върху конкретни вземания на длъжника, като на основание чл. 18 ЗЧСИ съдебният изпълнител е инициирал по-голямата част от предприетите изпълнителни действия, при извършване на които взискателят не е бил представляван. Ето защо, първоначално платеният и присъединен за събиране адвокатски хонорар за процесуално представителство по изпълнителното дело в размер на 42000 лв. с ДДС съответства напълно на положения от адвоката труд и не е налице основание за неговото увеличение с претендираната допълнително сума за разноски в размер на още 126720 лв. с ДДС. В допълнение следва да се отбележи, че допълнително начислените адвокатски възнаграждения от 90000 лв. с ДДС и 19920 лв. с ДДС са платени за провеждане на изпълнителни способи, по които процесуалният представител на взискателя не е извършил каквито и да било действия, като налагането на запори върху акции и марки на длъжника е извършено изцяло по инициатива на съдебния изпълнител. С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че уговореният и платен от взискателя допълнителен адвокатски хонорар за процесуалното му представителство по процесното изпълнително дело в размер на още 126720 лв. с ДДС е прекомерен и следва да бъде отменен, като възнаграждението за процесуално представителство на взискателя следва да се намали до първоначално приетата за събиране сума за разноски в размер на 42000 лв. Следователно, обжалваното разпореждане на ЧСИ е правилно и подадената срещу него жалба следва да се остави без уважение. Така мотивиран, съдът