Решение № 1405 от 18.12.2024 г. на Административен съд - Силистра по дело № 184/2024 г.

Производството е образувано по жалба на „Електроразпределение Север“АД Варна, с ЕИК: 104518621, представлявано заедно от всеки двама от тримата членове на УС - А. А. К., Х. П. Х. и П. В., подадена чрез представител по пълномощие юрисконсулт К. К., против Заповед №ДК-19-СС-3/15.05.2024г. на началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) Силистра, с която на основание чл.178 ал.5, във връзка с ал.1 и с чл.222 ал.1 т.6 и т.7 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), е забранен достъпа и ползването на строеж: “ Мрежа ниско напрежение (НН) с приблизителна обща дължина на трасето 60.00м. (УИП 75.00м.)“, находящ се в [ПИ] по КККР на [населено място], [улица], който се ползва в нарушение на чл.178 ал.1 ЗУТ- преди да е въведен в експлоатация от органа по чл.177 ал.2 ЗУТ.

С жалбата се оспорва определената категория на процесния строеж - трета, съгласно чл.137 ал.1 т.3 б.“б“ ЗУТ и чл.6 ал.2 т.6 от Наредба №1/30.07 2003г. за номенклатурата на видовете строежи (Обн.ДВ, бр.72/03г., посл. изм.ДВ, бр.56/17г.), което не се поддържа в съдебно заседание, но реферира към компетентността на органа издал оспорения акт. Жалбоподателят твърди, че през 2019г. е бил извършен текущ ремонт от съществуващ СБС (стоманобетонен стълб) №1 на 1 брой усукан изолиран проводник (УИП), окачен въздушно на общо 3 броя стълбове (съществуващи), 2 броя между-стълбия, с приблизителна дължина на трасето от 60.00 метра и дължина на УИП 75.00 метра, завършващ в електромерно табло тип 1Т1М, монтирано на СБС №3, оборудвано с 2 броя средства за търговско измерване, част от въздушна мрежа „ ниско напрежение “ [населено място], с цел гарантиране нормалното функциониране на обекта. Не било променено трасето на въздушната мрежа; нямало изместване на стълбове, които са били на място отпреди 1991г. В този контекст се поддържа, че мрежата „ниско напрежение“ е съществувала, вкл. в процесния участък и, за възстановяването ѝ, е бил извършен текущ ремонт по смисъла на чл.151 ал.1 т.2 ЗУТ, за който не се изисквали строителни книжа, а още по-малко бил приложим режимът от чл.177-чл.178 от ЗУТ, което ирелевирало посоченото правно основание в оспорената заповед.

Поддържа се и довод за нарушение на нормативното изискване за форма на акт, от вида на процесния, който страдал от липса на мотиви относно базовия съставомерен факт - ползването (незаконосъобразно) от „ЕРП Север“АД на строежа. На терена за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, се поддържа още, че ответ-ният орган не бил установил правилно всички факти и обстоятелства от значение за случая, в нарушение на изискванията от чл.35 и чл.36 АПК. Последното било довело както до неправилно определяне вида на строежа, така и до несъответствие на оспорената заповед с материалния закон и неговата цел. В съвкупност се поддържа наличие на всички основания от чл. 146 АПК, тъй като евентуалното установяване на друга категория на строежа, щяло да засегне компетентността на органа, издал атакувания акт, съгласно регулацията от чл.222 и чл.223 ЗУТ. Поради всичко изложено се настоява за отмяна на обжалваната Заповед и за присъждане на съдебни разноски.

Ответникът - Началникът на Регионална дирекция за национален строителен контрол гр.Силистра, чрез упълномощен старши юрисконсулт Д. К., оспорва жалбата, считайки атакуваната заповед за съответна на фактите по делото и закона.В съдебно заседание и с подробна писмена защита, поддържа, че релевираната в процеса заповед е издадена от компетентен административен орган, в изискуемата от закона форма и при липса на нарушения на административно-производствените правила. Доминират съображения, свързани с обосноваване на вида и характера на процесния строеж и неговото неправомерно ползване, което е във връзка с поддържаното правилно приложение на материалния закон и съответствие с нормативната цел. Счита се, че процесният строеж представлявал част от мрежа „ниско напрежение“, т.е. обща разпределителна мрежа на техническата инфраструктура, по дефиницията от §5 т.32 ДР ЗУТ и правилно бил квалифициран като „строеж“ по смисъла на §5 т.38 ДР ЗУТ. Последният бил извършен без изискуемите строителни книжа (арг. от чл.64 ал.4 ЗУТ) и се ползвал неправомерно от оспорващото дружество, без да е въведен в експлоатация, съгласно чл.177 ЗУТ, от компетентния орган. Категорично се възразява срещу главния довод на жалбоподателя, че бил извършен текущ ремонт на част от преносната мрежа в [населено място], позовавайки се и на приетата по делото Съдебно-техническа експертиза, съгласно заключението на която, не е променено трасето, но са променени техническите характе-ристики на елементите на техническата инфраструктура, в сегмента на преносните проводи (мрежи) и съоръженията към тях в урегулирана територия (чл.64 ал.1 т.3 ЗУТ). Твърди се, че след като е изградена част от външна енергоснабдителна мрежа (в посочения участък) по смисъла на чл. 89 ал.2 ЗУТ, за която се изискват строителни книжа, то същата е следвало да бъде въведена в експлоатация от съответния компетентен орган (в случая по чл.177 ал.2 ЗУТ), преди фактическото ѝ ползване и, след като това не било направено, пряко била нарушена забраната от чл.178 ал.1 от ЗУТ. Последното именно е обосновало оспореното властническо разпореждане по чл.222 ал.1 т.6 и т.7 ЗУТ. По тези съображения се настоява жалбата да бъде отхвърлена, като се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Производството е по реда на чл.215 ал.1, във вр.с чл.228 от Закона за устройство на територията и чл.145 и следв. от Административно-процесуалния кодекс. Съдът, като обсъди изложените от жалбоподателя доводи и след преценка на доказателствата по делото, съобразно чл.168 ал. 1 АПК, прие следното: Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу подлежащ на съдебен контрол акт; от активно легитимирано лице (адресат на оспорената заповед); в законоустановения срок с чл.215 ал.4 ЗУТ. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебния контрол за законосъобразност е Заповед №ДК-19-СС-3/15.05.2024г., издадена от началника на РДНСК-Силистра, с която на основание чл.178 ал.5, във вр. с ал.1 и с чл.222 ал.1 т.6 и т.7 ЗУТ, е забранен достъпа и ползването на строеж: “ Мрежа НН с приблизителна обща дължина на трасето 60.00м. (УИП 75.00м.)“, находящ се в [ПИ] по КККР на [населено място], [улица], който се ползва в нарушение на чл.178 ал.1 ЗУТ - преди да е въведен в експлоатация от компетентния орган по чл.177 ал.2 от ЗУТ.

От административната преписка се установява, че по повод постъпил сигнал на 14.02.2024г. в РДНСК-Силистра, на 22.03.2024г. длъжностни лица в същата, са извършили проверка по документи в община Силистра и на място в имот, с административен адрес: [населено място], [улица]на строеж: “ Паралелен клон изпълнен с усукан изолиран проводник в [населено място], по ул. ••••. От общинската администрация са представени: Становище за предоставена мощност 50 kW - трифазно захранване на потребител с адрес: [населено място], ул.•••• №35 (л.23-л.24); Договор за присъединяване на обект на клиент от 18.03.2019г. и Допълнително споразумение към него (л.25 -л.29); Фактура №1318201270/18.03.19г., издадена от „ЕРП Север“АД (л.30) и фискален бон за заплатената сума по договора и фактурата на същата дата 18.03.2019г. (л.30-гръб). Видно от договорените дейности е, че оспорващото дружество е поело следните задължения:

1. Да изгради паралелен клон на съществуваща въздушна мрежа ниско напрежение на клон „Б“ от МТП •••• [населено място], чрез изтегляне на необходимото количество усукан изолиран проводник;

1. Да подмени електромерно табло ТЕМО с електромерно табло 1Т1М, монтирано на СБС №3 и захранването му от новоизградена въздушна мрежа „ниско напрежение“ и 3. Да монтира средство за търговско измерване и необходимата пред-пазна и комутационна апаратура в електромерно табло 1Т1М.

Всички те, към момента на проверката са били извършени, съгласно констатациите на длъжностните лица, потвърдени изцяло от заключението на приетата по делото Съдебно-техническа експертиза (СТЕ).Възложител на описаните строително-монтажни дейности е „ЕРП Север“ гр.Варна съгласно чл.64 ал.1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), във връзка с чл.161 ал.1 ЗУТ. Съставеният Констативен протокол (КП) №5/22.03.2024г. (л.9-л.12) е официален документ съгласно чл.179 ал.1 ГПК и съставлява доказателство за извършените от длъжностните лица на РДНСК-Силистра и пред тях действия, каквито на стр.6 от същия са описаните установителни такива (в присъствието на представители на оспорващото дружество), а именно: в [ПИ] по КККР на [населено място] - второстепенна улица •••• (публична общинска собственост), е изпълнена мрежа НН, захранена от трафопост ••••, чрез изтегляне на един брой усукан изолиран проводник (УИП), от стоманобетонен стълб (СБС) №1, окачен въздушно по стълбовна линия НН по улица •••• по СБС №2 и СБС №3, общо три броя стълбове и 2 броя междустълбия с приблизителна дължина на трасето 60 метра, завършваща в електромерно табло 1Т1М, монтирано на СБС №3, оборудвано с 2 броя електромери. Дължината на изтегления УИП е приблизително 75 метра. Монтираните две средства за търговско измерване (електромери) се ползват, видно от установените показания на всяко от тях, захранващи жилищна сграда с адрес [населено място], ул.•••• №35 и жилищна сграда на същата улица, №36-А.

По дефиниция, „техническа инфраструктура“ и „общи мрежи и съоръ-жения на техническата инфраструктура“, съгласно §5 т.31 и т.32 ДР ЗУТ са съоръженията и линейните инженерни мрежи на електроснабдяването до общите контролно-измервателни уреди в недвижимите имоти, включително разпределителни устройства. На тази база е формирано установяване, че описаната и изпълнена мрежа НН, представлява разпределителна обща мрежа на техническата инфраструктура и същата е квалифицирана като строеж от трета категория, съгласно чл.137 ал.1 т.3 б. “б“ ЗУТ и чл.6 ал.2 т.6 от Наредба №1/30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи (Обн.ДВ, бр.72/03г., посл.изм.ДВ, бр.56/17г.). С Констативния протокол е прието, че строежът е извършен от „ЕРП Север“АД в периода от 01.03.2019г. до 18.03.2019г., съгласно цитираните по-горе документи и се ползва (към датата на проверката), предвид установените показания на електромерите.

На 25.03.2024г. е постъпило писмено доказателство от жалбоподателя на електронния адрес на РДНСК-Силистра, представляващо счетоводно извлечение от инвентарна книга на „Електроразпределение Север“АД, което не е представено с административната преписка, но е депозирано в съдеб-ното производство (л.71). От същото се установява, че актив: 207100043766 - въздушна мрежа ниско напрежение (ВМНН) [населено място] е изграден и заведен (счетоводно) към 01.01.1951г., което е в подкрепа на тезата на оспорващото дружество за извършен текущ ремонт на съществуваща мрежа на електро-снабдителната инфраструктура на селото. Във връзка с последното и след преценка на приложения снимков материал към КП №5/22.03.24г., е съставен Констативен протокол от 25.03.2024г., с който са потвърдени констатациите от съвместната проверка на строежа.

Въз основа на Констативните протоколи и съгласно регламентацията от чл.178 ал.5 от ЗУТ, е съставен Констативен акт №СС-59-7/02.04.2024г., надлежно връчен на жалбоподателя на 10.04.2024г. (л.20-гръб), срещу който не е подадено възражение. Със същия е прието, че процесният строеж (описан по идентичен начин в КП) е изпълнен от „ЕРП Север“АД гр.Варна, в периода: 01.03.19г.-18.03.19г., без строителни книжа - одобрени проекти и разрешение за строеж, в нарушение на чл.148 ал.1 и чл.137 ал.3 ЗУТ, като същият е завършен и се ползва от „ЕРП Север“АД, въпреки забраната от чл. 178 ал.1 ЗУТ. Изрично е указано на оспорващото дружество, че е започнало административно производство, по реда на чл.178 ал.5 ЗУТ, за забрана ползването на строежа, както и възможността да бъдат подадени писмени възражения срещу обективираните в КА установявания на длъжностните лица, каквито не са подадени. Потвърдена е квалификацията на строежа по чл.137 ал.1 т.3 б.“б“ ЗУТ и чл.6 ал.2 т.6 Наредба №1/03г.- трета категория.

На 15.05.2024г. ответният орган, действащ в условията на делегирана компетентност, съгласно чл.178 ал.5 ЗУТ и Заповед №РД-13-298/27.09.23г. на началника на ДНСК-София (л.31-л.34), според чиито т.8 и т.9, началникът на РДНСК е оправомощен да издава заповеди от процесния по делото вид, е издал оспорената Заповед №ДК-19-СС-3, забраняваща достъпа и ползването на строеж: “Мрежа НН с приблизителна обща дължина на трасето 60.00м. (УИП 75.00м.), находящ се в [ПИ] по КККР на [населено място], ул.••••, както и захранването с електрическа енергия на строежа. Във връзка с главното възражение на жалбоподателя за извършен текущ ремонт в процесния участък на ВМНН [населено място], с който по хипотеза (чл.151 ал.1 т.2 от ЗУТ) не се променят трасето и техническите характеристики на елементите на техническата инфраструктура по чл.64 ал.1 от ЗУТ, е приета без възражения от страните, Съдебно-техническа експертиза, според чието заключение е налице:

• монтиран успореден/паралелен кабел в участъка между СБС №1 и СБС №3 (което не е поддържане на съществуващ проводник);

• подменено е електрическото табло монтирано на СБС №3, като в него са монтирани еднофазния електромер и еднофазния автоматичен предпазител (демонтирани от старото табло) и са монтирани допълнително трифазен електромер и трифазен автоматичен предпазител;

• не е променено трасето в тази част на уличната електро-разпределителна мрежа, но е променена мощността в участъка между СБС №1 и СБС №3 с още 40 kW.

При така установените факти настоящият състав приема, че процесният обект е строеж по разума на §5 т.38 ДР ЗУТ, тъй като представлява мрежа „ниско напрежение“ и съоръжения на техническата инфраструктура, съгласно чл.64 ал.1 т.3 ЗУТ, състояща се от преносни проводи (изтеглен от трафопост •••• усукан изолиран проводник с дължина от 75 метра и окачен въздушно по общо 3 стълба, завършващ в електромерно табло 1Т1М, монтирано на СБС №3). По хипотеза, „общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура“ (в случая на електроснабдяването), са мрежите и съоръженията до общите контролно-измервателни уреди в недвижимите имоти, вкл. разпределителни устройства (арг.§5 т.32 ДР ЗУТ). Така дефинирани базовите понятия в процеса са идентични с легалните определения от Закона за енергетиката (ЗЕ), съгласно който „електро-разпределителна мрежа“ (§1 т.22 ДР ЗЕ) е съвкупност от електропроводи и електрически уредби с високо, средно и ниско напрежение, което служи за разпределение на електрическа енергия, като с т.20 и т.21 на същия §1 ДР ЗЕ са дефинирани понятията „електропреносна мрежа“ и „електропроводи“, какъвто несъмнено е изтегленият УИП в процесния по делото строеж.

В този контекст преценено основателно е позоваването на ответния орган (в писмената защита) на Наредба №6/24.02. 2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи (Обн.ДВ, бр.31/14г., отменена с ДВ, бр.28/02.04.24г.), издадена по законовата делегация от чл.116 ал.7 ЗЕ, която е била част от действащото право към периода на извършване на процесния строеж и неговото ползване от жалбоподателя. Поставен въпроса в ракурса на правилото от чл.142 ал.1 АПК, към момента на издаване на оспорения административен акт, е действаща Наредба №6/28.03.2024г. за присъединяване на обекти към електрическите мрежи (Обн. ДВ, бр.28/02.04.2024г.), като няма различия в относимата към настоящия спор регламентация. Съгласно чл.28 от Наредба №6/ 2014г. границата на собственост между електрическите съоръжения на съответния мрежови оператор и тези на клиента се определят от начина на присъединяване. Когато електрическата енергия се доставя от съоръжения на електро-разпределителна мрежа на ниво „ниско напрежение“, границата на собственост са изходящите клеми на средствата за търговско измерване или изходящите клеми на разположените непосредствено след тях предпазители или прекъсвачи (чл.35 ал.1 от Наредба №6/2024г. е идентичен с чл.28 от Наредба №6/2014г.). Съгласно чл. 33 ал.2 от Наредба №6/14г. предоставената мощност, нивото на напрежение на приемниците на клиента и броят на фазите определят техническите параметри, по които съответният мрежови оператор извършва избор на средствата за търговско измерване, както и избор на комутационната и защитна техника. По същия начин е регламентиран въпросът с „техническите параметри“, който е с правно значение по делото в контекста на чл.151 ал.1 т.2 ЗУТ, в чл.40 ал.2 от Наредба №6/2024г. Не се установява съдържателно различие и в дефинирането на понятието „съоръжения за присъединяване“ с т.14 на §1 от ДР на Наредба №6/14г. и §1 т.19 от ДР на Наредба №6/2024г.

Горният анализ правилно е извършен от ответния орган с оглед определянето на възложителя на строежа (арг. чл.161 ЗУТ) и неговия изпълнител (чл.163 ЗУТ), съгласно регламентацията от чл.64 ал.1 и ал.7 ЗЕ, уреждаща сервитутните права на мрежовите оператори и тяхното упражня-ване съобразно техническите изисквания от Наредба №РД-02-20-1/12.06.18г. (Обн.ДВ, бр.53/18г.) - пряко кореспондираща с изискванията от ЗУТ и по-конкретно с чл.89 ал.2 ЗУТ, разпореждащ, че строителството на външните енергоснабдителни мрежи се извършва съгласно чл.74 и по одобрени строи-телни книжа. А съгласно чл.64 ал.3 ЗУТ проводите и съоръженията на техни-ческата инфраструктура (в т.ч. на електроснабдяването), се изграждат, поддържат и ремонтират от и за сметка на държавата, общините или съответните експлоатационни дружества (каквото е оспорващото), освен ако в специален закон е предвидено друго, каквото в случая няма. А според ал.4 на същия чл.64 ЗУТ, проектирането и строителството на обектите на техническата инфраструктура, се извършват по общия ред, определен в този закон, т.е. съобразно чл.148 ал.1 и чл.137 ал.3 ЗУТ.А щом всичко това е така, то следва, че строеж от вида на процесния по делото, подлежи и на въвеждане в експлоатация, съгласно режима от чл.177 ЗУТ, от органа по ал.2 на същия член, като неизпълнението на това правило е пряко нарушение на забраната от чл.178 ал.1 ЗУТ. Следователно, налице са материалните предпоставки обосноваващи разпоредената с оспорената Заповед №ДК-19-СС-3/15.05.2024г. забрана на достъпа и ползването на процесния строеж.

По правило, когато се налага изграждане на нов електропровод (в случая успореден/паралелен на съществуващ такъв) от трафопост, по улица до строеж на клиент-заявител, към който могат да се присъединят и други потребители, електропроводът представлява част от нова разпределителна или преносна техническа инфраструктура и следва да се категоризира от първа до трета категория, по реда на чл.137 ал.1 ЗУТ и Наредба №1/2003г., както правилно е процедирал ответният орган. Електропроводите и другите съоръжения, чрез които се извършва присъединяването към преносната или разпределителната мрежа след границата на собственост с потребителя или производителя (фотоволтаична електроцентрала, например, или друго от §1 т.8 ДР на Закона за енергията от възобновяеми източници), се извършват от съответния мрежови оператор и са негова собственост, външни ел.захранва-ния, представляващи електропроводи НН (ниско напрежение) след границата на собственост на ел.съоръжения на производителя/потребителя, които са част от разпределителните мрежи, собственост на електроразпределителните дружества, са строежи трета категория и същите подлежат на въвеждане в експлоатация от компетентния орган по чл.177 ал.2 ЗУТ. Изцяло в такъв смисъл е приложеното становище на ДНСК (л.52), а то следва като извод неизбежно от обсъдената по-горе правна рамка.

В този контекст, като неоснователно, следва да бъде отклонено възражението на жалбоподателя, че през 2019г. бил извършен текущ ремонт от съществуващ СБС (стоманобетонен стълб) №1 на 1 брой усукан изолиран проводник, окачен въздушно на общо 3 броя стълбове (съществуващи), 2 броя междустълбия, с приблизителна дължина на трасето от 60.00 метра и приблизителна дължина на УИП 75.00 метра, завършващ в електромерно табло тип 1Т1М, монтирано на СБС №3, оборудвано с 2 броя средства за търговско измерване, част от въздушна мрежа „ ниско напрежение “ [населено място] с цел гарантиране нормалното функциониране на обекта (има се предвид обекта на клиента, поискал присъединяване към мрежата). Не било променено трасето на въздушната мрежа; нямало изместване на стълбове, които са били на място от 1951г. В тази връзка се поддържа, че мрежата „ниско напрежение“ е съществувала, вкл. в процесния ѝ участък и, за въз-становяването ѝ, бил извършен текущ ремонт по смисъла на чл.151 ал.1 т.2 ЗУТ, за който не се изискват строителни книжа, а още по-малко е приложим режимът от чл.177-чл.178 ЗУТ, което сочело на липса на основание изобщо на административния акт. Ответният орган, изрично е обсъдил в мотивите на оспорената заповед приложението на чл.151 ал.1 т.2 ЗУТ, приемайки, че такава хипотеза в случая не е налице. Позовавайки се на фактическите установявания в Констативен протокол №5/22.03.2024г., съставен от длъжностни лица в РДНСК-Силистра, е приел, че строителството на парале-лен клон „ниско напрежение“ от въздушно усукан изолиран проводник, окачен по съществуващата стълбова мрежа, непосредствено до кръстовището на ул.•••• и ул.•••• в [населено място], е строеж от трета категория, което е обосновало и последващите му заключения относно законността и правомерността на ползването на същия от жалбоподателя. Така формираните изводи са съответни на установените факти по делото и обсъдените по-горе нормативни регулации, което сочи на материална законосъобразност на оспорената заповед.

В обобщение, настоящият състав приема, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, предвид установената категория (III-та) на строежа, с оглед на която компетентността за издаване на заповед от процесния вид, е на началника на ДНСК или на упълномощено от него длъжностно лице, каквото е началникът на РДНСК-Силистра, както бе обсъдено по-горе. Спазена е изискуемата форма (мотивирана заповед) от чл.178 ал.5 ЗУТ, като са изложени фактически и правни основания за издаването ѝ.Коментираното вече производство, е проведено при спазване изискванията на специалния ЗУТ, като констативните протоколи и КА №СС-59-7/02.04.2024г. са надлежно връчвани на жалбоподателя, гарантирайки пълноценното му участие в административния процес.Ето защо се приема, че преди издаване на заповедта, органът е изпълнил задълженията си от чл.35 и чл.36 АПК (обратно на оплакването на жалбоподателя), във връзка с принципа за истинност от чл.7 АПК, като при извършената проверка на 22.03.2024г. на място и по документи, с участието на представител на жалбоподателя, относно законността на строежа и неговото ползване, е изяснил правнозначимите факти и обстоятелства, рефериращи към състава на чл.178 ал.1 ЗУТ. Както бе обсъдено по-горе, строежът по заповедта не представлява „текущ ремонт“ и е подлежал на общо основание на въвеждане в експлоатация. Спорният по делото въпрос е за законността на строежа и неговото ползване извън регламента от чл.177-чл.178 ЗУТ, за чието разрешаване, сервитутът по чл.64 ЗЕ, не създава законен статут върху строежа от гледна точка на изискванията по чл.137 ал. 3 и чл.148 ал.1 ЗУТ, съответно чл.178 ал. 1 ЗУТ. Наличието на сервитутно право не изключва изискването от чл.148 ЗУТ, като издаването на разрешение за строеж се изисква във всички случаи извън тези по чл.151 ЗУТ, независимо дали възложителят е собственик на имота, в който е изграден строежът, лице, на което е учредено право на строеж в чужд имот, или лице, което има вещно право да строи по силата на специален закон (какъвто е настоящият случай), без изричното съгласие на собственика на имота, съгласно чл.161 ЗУТ. Строежът не може да бъде определен и като „търпим“ по §127 ал.1 ПЗР ЗИДЗУТ, а още по-малко по §16 ПР ЗУТ, предвид безспорно установеното време на неговото извършване. Следователно, предпоставките за забрана на достъпа и ползването му са изпълнени, което сочи на правилно приложение на материалния закон.

Оспореният индивидуален административен акт е издаден в съответствие и с целта на закона, тъй като премахването и, съответно забраната за ползване на процесния строеж, са пряко предвидени последици в разпоредбите на чл.225 и чл.178 ЗУТ. Упражненото от ответника публично субективно право е за защита на обществения интерес, който е установен в закона.

Като неоснователно следва да бъде отклонено и оплакването за противоречие на процесната заповед с принципа за съразмерност/ пропорционалност, установен с чл.6 АПК, тъй като с изпълнението на акта щял да бъде засегнат чувствително обществения интерес чрез преустановяване на електрозахранването на потребителите. Обсъжданият принцип по правило очертава пределите на дискреционната власт на административни- те органи, с каквато, в хипотеза като процесната (чл.178 ал.1 ЗУТ), ответникът не разполага. Въпреки това, настоящият състав приема, че в случая разпореденото с оспорената заповед не се явява непропорционална намеса, съобразно преследваната от закона цел. Начинът на реализиране на заповедта, е въпрос на нейното изпълнение, а не на нейната законосъобразност, което сочи на неоснователност на позоваването на чл.69 ЗЕ от жалбоподателя. Носейки задължението от последния - да извършва дейността си в интерес на обществото, вкл. като обезпечава сигурността на снабдяването; защита на обектите; непрекъснатост и качество на електри-ческата енергия, не е освободен от останалите нормативни задължения, вкл. произтичащите от ЗУТ - когато изгражда нови мрежи НН (или части от тях), да спазва изискванията от чл.137 ал.3 и чл.148 ал.1 ЗУТ, както и това от чл. 178 ал.1 ЗУТ, преди да започне експлоатацията на изградената нова мрежа.

Предвид изложеното, в рамките на извършения контрол по чл.168 ал.1 АПК, се налага извод, че жалбата е неоснователна, а оспорената Заповед № ДК-19-СС-3/15.05.2024г. на началника на РДНСК Силистра, като съответна на фактите по делото и закона, следва да бъде оставена в сила. При този изход на процеса, на ответната администрация се дължат съдебни разноски, при условията на чл.143 ал.3 АПК. Същите следва да бъдат присъдени в полза на юридическото лице, в чиято структура е издателят на акта, а именно Дирекцията за национален строителен контрол, по аргумент от чл.143 ал.1 АПК и §1 т.6 ДР АПК. ДНСК е юридическо лице на бюджетна издръжка, съгласно чл.221 ал.1 ЗУТ, във връзка с чл.2 от Устройствения правилник на ДНСК (Обн.ДВ, бр.42/19г.) Размерът им е определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ, а съгласно чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ (Обн.ДВ, бр.5/06г., посл.изм.ДВ, бр.74/21г.), възнаграждението по административни дела за една инстанция е от 100 до 240 лева, като в случая такова следва да бъде присъдено в размер на 200 лева, воден от което и на основание чл.172 ал.2 пр.“посл.“АПК, във връзка с чл.219 и чл.215 ал.1 ЗУТ, Административният съд гр.Силистра