Решение № 851 от 10.3.2022 г. на Софийски районен съд по дело № 284/2022 г.

Производството е по реда чл. 59 и следващите от ЗАНН Подадена е жалба срещу Наказателно постановление (НП) № 21-4332-024670 от 01.12.2021г., издадено Д.Д.Д. на длъжност началник сектор към СДВР, отдел Пътна полиция СДВР, упълномощена със заповед № 8121 з-515/14.05.2018 г, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДВП на В. АЛ. Р., ЕГН ••••••••••, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 700 лева и наказание „лишаване от правоуправление на МПС” за срок от три месеца. В жалбата се съдържат доводи, че обстоятелствата, при които е извършено нарушението, не са описани правилно съгласно чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН., съответно, че е следвало да се приспадне като възможна грешка числото 3, 12 км/ч, а не 3, както е процедирал АНО. Прави оплаквания, че АУАН не е съставен в присъствието на свидетелите очевидци или на тези, които са присъствали при установяване на нарушението. Счита, че АТСС не е преминало метрологичен контрол, а мястото на отразяване на нарушението не отразено с точни географски координати, а само е посочено името на улицата и номерът, съответно, че не е посочена точка на координатната система, релевантна за местоположението на заснетото МПС, както и точката на разположение на полицейския автомобил. Сочи, че не е установен режимът на работа на АТСС, съответно, че на снимката от клипа не са видими налични маркери, обозначаващи използваните лазерни лъчи, като с тяхна помощ би се установило на кое точно МПС е измерена скоростта, като не е ясно в зоната на измерване дали попада само автомобилът на жалбоподателя. Моли съда да отмени НП. Претендира разноски В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Б., който пледира за отмяна на НП. Въззиваемата страна е редовно уведомена, не изпраща процесуален представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата. Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното: На 19.08.2021 г. в 13: 55 часа лек автомобил - "МЕРЦЕДЕС МЛ 350 с per № СВ••••••КА, регистриран и собственост на В. АЛ. Р., ЕГН •••••••••• се движел в гр.Сов. До №36, при ограничение на скоростта от 50 км/ч, важащо за населено място, автомобилът, посочен по-горе, е засечен да се движи със 104 км/ч, като е приспаднат толеранс от 3% във връзка с допустима грешка при измерване на скорост и същата се зачита като 101 км/ч. Нарушението е установено с техническо средство – мобилна система за видеонаблюдение TFR 1M №653, записваща дата, час, място, скорост и регистрационен номер. Явилият се в ОПП СДВР жалбоподател попълнил декларация по чл.188 от ЗДвП, като заявил, че автомобилът е управляван от него в посочения ден и час. Следствие на това на жалбоподателя бил съставен АУАН на 05.11.2021г. за извършено нарушение в присъствието на двама свидетели при съставяне на акта. Като правна норма, която е нарушена, е посочен чл. 21, ал 1 във вр. чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДВП. АУАН е връчен срещу подпис на лицето на 05.11.2021г. Жалбоподателят не посочил да има възражения. До издаване на НП такива не са постъпвали. Въз основа на съставения АУАН е издадено Наказателно постановление (НП) № 21- 4332-024670 от 01.12.2021г., издадено Д.Д.Д. на длъжност началник сектор към СДВР, отдел Пътна полиция СДВР, упълномощена със заповед № 8121 з-515/14.05.2018 г, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДВП на В. АЛ. Р., ЕГН ••••••••••, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 700 лева и наказание „лишаване от правоуправление на МПС” за срок от три месеца. Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото гласни доказателствени средства (показанията на актосъставителя Чалева) и писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК. Съдът кредитира изцяло приложените доказателства, тъй като те не съдържат противоречия и в своята съвкупност изграждат непротиворечиво фактите по делото. При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съобразно приложените към административнонаказателната преписка заповеди за компетентност. Актът за установяване на административно нарушение е издаден от компетентен орган в законоустановения срок от установяване на нарушението и изясняване самоличността на извършителя. С помощта на изправни технически средства е установена точната скорост на превозното средство 101 км/ч (с приспаднат толеранс от 3% в полза на водача) при ограничение за населено място 50 км/ч и мястото на установяване на нарушението, с което са изяснени относимите обстоятелства. Съдът констатира, в правната квалификация на нарушената правна норма актосъставителят е посочил освен точната квалификация – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, и основанието, на което са използвани технически средства за установяване на нарушението. Това не може да предизвика обаче съмнение относно това, коя е нарушената правна норма, доколкото в допълнително посочената разпоредба не се съдържа норма, във връзка с която може да възникне административнонаказателна отговорност за жалбоподателя, а просто е посочено законовото основание за използване на техническите средства при установяване на нарушението. Актът е подписан от актосъставителя, свидетелите и нарушителя при връчването му. На базата на него и в предвидения срок е издадено съответното наказателно постановление от компетентния за това орган, посочена е правилна правна квалификация, която напълно отговаря на деянието, а постановлението е връчено на 10.01.2022г. на нарушителя. Останалите реквизити на АУАН и на наказателното постановление са попълнени съгласно изискванията на ЗАНН. Неоснователни са възраженията, че АУАН не е съставен в присъствието на свидетелите на установяване на нарушението. Двамата свидетели по АУАН Й. и П. са свидетели при съставяне на акта, когато именно е установено нарушението – при подаване на декларацията по чл.188 от ЗДвП, в същия ден, в който е и изготвен АУАН. Нарушителят е бил установен именно след подаване на декларацията, доколкото тогава е установено кой е управлявал автомобилът. Съдът не констатира в тази връзка съществено процесуално нарушение, когато да ограничава правата на жалбоподателя в хода на производството. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че не е ясен режимът на работа на АТСС, заснело автомобила на Р.. В протокола за използване на уреда е посочено, че същият е бил в стационарен режим на измерване, с посока на задействане – приближаващите се автомобили. Съдът намира, че правилно е приспаднат и толерансът за възможна грешка в размер на 3% от отчетената скорост в полза на водача. Несериозно е да се твърди, че скоростта на движение следва да се изчислява в десетични и стотични знаци след десетична запетая, съответно да се приспада числото 3, 12, както твърди жалбоподателят. Правилно АНО е закръглил числото към 3 км/ч и е приспаднал именно тази стойност от отчетената скорост, което отново е в полза на жалбоподателя, доколкото грешката би могла да е и в обратната посока – радарът да е отчел по-ниска скорост с 3%, а жалбоподателят да се е движел по- бързо. В случая толерансът на възможна грешка облагодетелства жалбоподателя и същият правилно е изчислен в негова полза. Спазен е давностният срок, предвиден в чл.34, ал.1 от ЗАНН. Разпоредбата предвижда, че не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Нарушителят не е известен още при преминаването му покрай мобилната система. Първо следва да се посочи, че тази система, съгласно предвиденото в ЗДвП и подзаконовите нормативни актове, уреждащи ползването на такива радарни системи, се предвижда, че те действат автономно и без намеса на контролните органи, съответно е необходимо информацията от тях да бъде извлечена и обработена, а впоследствие и да се установи кое лице е управлявало автомобила. Това става едва при попълването на декларация по чл.188, ал.1 от ЗДвП, според който текст, собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Следователно за датата, от която следва да се приеме, че тече тримесечният срок за съставяне на АУАН е датата на попълване на декларация или отказа да се попълни такава. Когато контролният орган е наясно спрямо кого следва да състави АУАН и кой реално е деецът започва да тече и този тримесечен срок, който е своеобразна санкция са бездействието на компетентните лица да образуват производство по ЗАНН чрез съставяне на АУАН. В случая органите са предприели всички възможни усилия за установяването на нарушителя и призоваването му да е яви и да попълни декларация. Немислимо е да се твърди, че още при извършването на нарушението започва да тече тримесечният срок за съставяне на АУАН, доколкото в този момент няма яснота за самоличността на нарушителя. Спазен е и едногодишният срок от извършване на нарушението. Ясно и точно са посочени всички елементи от състава на нарушението в АУАН и НП. Посочена е измерената скорост, като е посочен и толерансът в размер на 3%, както и наказуемата скорост. В двата документа фигурират автомобилът, който е заснет, техническото средство, с което е осъществяван контролът, датата, часът и мястото на нарушението. Неоснователни са аргументите в обратната посока, посочени в жалбата. Не е необходимо да се посочват точните географски координати на мястото на нарушението, доколкото то е точно определено и фиксирано както в АУАН, така и в НП с посочването на точния административен адрес на мястото, където е заснет автомобилът. Няма изискване да се посочва точка на координатната система, релевантна за местоположението на заснетото МПС и на патрулния автомобил. Няма такова изискване в закона, съответно съдът следва да посочи, че градовете и обектите в тях не се нанасят на координатна система, която има съвсем други функции и предназначение, още по-малко за целите на административнонаказателното производство. Жалбоподателят е попълнил декларация по чл. 188 ЗДвП, и е посочил, че именно той е управлявал автомобила. Разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДВП предвижда, че собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. В случая не е посочено друго лице, а самият жалбоподател, следователно правилно и законосъобразно е ангажирана отговорността му, който е и собственик на автомобила, видно то материалите по делото, попълнената от него декларация. Доколкото лекият автомобил е заснет като единствено МПС на пътното платно към момента на отчитане на скоростта и липсват други МПС, следва да се приеме, че АНО е доказал по безсъмнен начин констатациите в АУАН, инкорпорирани в процесното НП, тъй като единствено възможно е само този автомобил да се е движил със засечената скорост. Неоснователни в този смисъл са доводите в жалбата, че не е ясно къде се пресичат лазерните лъчи на радара, доколкото в обхвата на АТСС е бил само автомобилът на жалбоподателя. От събраните по делото доказателства се установява, че използваното техническо средство е било изправно към момента на установяване на нарушението и е било от групата на т. нар „одобрен тип” устройства за измерване, видно от представеното удостоверение. По делото е представен и протокол за последваща проверка на техническото средство, видно от който към датата на заснетия клип средството е било изправно. Съгласно чл.30, ал.5 от Закона за измерванията, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип, какъвто е и настоящият случай. Представените от АНО удостоверение и протокол за проверка доказват годността на уреда да измерва точно, както и допустимата грешка, която от издадения АУАН, снимка от клип и НП е ценена в полза на водача и от измерената скорост законосъобразно са приспаднати 3 процента. Неоснователно е възражението, че радарът, с който е засечен автомобилът, не отговаря на изискванията на закона и на подзаконовите нормативни актове, уреждащи неговото използване. Безспорен се явява въпросът за съществуващото ограничение в участъка, в който се твърди да е извършено нарушението. В АУАН в НП, както и в протокола за използване на техническото средство, е видно, че се посочва общото ограничение за населено място – регламентирано в чл.21, ал.1 от ЗДвП – 50 км./ч. Изрично в този протокол е посочено, че знак за ограничение няма, а и жалбоподателят не твърди наличието на такъв. Не се установява да е наличен знак и от представената схема за организацията на движението в този участък. Общо важими са правилата на цитираната разпоредба.