Решение № 111 от 10.4.2024 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 566/2023 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба вх. №21294 от 01.09.2023г. по описа на ВОС, на ищеца Н. А. Ч., ЕГН ••••••••••, с поС.ен адрес в град Варна, подадена чрез пълномощник адвокат И. С., ДАК, срещу решение №353 от 14.08.2023г. на Окръжен съд - Варна, постановено по т.д. №76/2023г. по описа на ВОС. С обжалваното решение е отхвърлен като неоснователен предявения от ищеца – настоящ жалбоподател иск по чл.124, ал.1 от ГПК за прогласяване нищожността на решенията на общото събрание на съдружниците в ответното дружество „Ч.и 2016“ ООД, ЕИК 204022836, седалище град Варна, взети на проведеното на 13.12.2022г., събрание, а именно: по т.1 - за изключване на Н. А. Ч. като съдружник, заради неизпълнение на задълженията да оказва съдействие за осъществяване дейността на дружеството; по т.2. - на изключения съдружник Н. А. Ч. да се изплати стойността на притежавания от него дружествен дял, изчислена към края на м.12.2022г.; по т.3 - решение за поемане на освободените от изключения съдружник Н. А. Ч. 50 дружествени дяла по 100лв., представляващи 50% от капитала, от съдружника Ж Г С, поради нищожност на нотариалното удостоверяване на съдържанието на протокола и подписа на съдружника, обективиращ решенията, на основание чл.576 от ГПК. Решението се оспорва като незаконосъобразно и неправилно като подробно се аргументира несъгласието на въззивника с мотивите на първоинстанционния съд, че извършената от нотариуса поправка на изписаните словом брой дружествени дялове – вместо „50 /десет/ дяла по 100лв.“ да се чете „50 /петдесет/ дяла по 100лв.“ е допустимо отстраняване на констатирана очевидна фактическа грешка и не съставлява нищожно действие по смисъла на чл.576 от ГПК, съответно за допустимо с оглед разпоредбата на чл.589, ал.2 ГПК удостоверяване на положения под протокола подпис от присъствалия съдружник, след като твърдението на ответното дружество за неговото потвърждаване не е било опровергано. Като излага отново твърденията си, че неправомерно нотариусът е изменил съдържанието на документа, под който са положени подписи на лица, без да е искано съгласие на последните за тази промяна или такова да е дадено, констатациите на нотариуса за допусната явна фактическа грешка и съответно нейната поправка са действия извън неговата компетентност, въззивникът обосновава поддържаното в хода на първоинстанционното производство становище, че извършеното нотариално удостоверяване е нищожно, което рефлектира и върху всички решения, взети на проведеното на 13.12.2023г. общо събрание на дружеството, като с оглед и разпоредбата на чл.137, ал.5 ТЗ същите следва да се прогласят за нищожни. Иска се от въззивния съд да отмени обжалваното решение и по същество да уважи предявения иск. Въззивникът претендира и присъждане на разноски за двете инстанции. Въззивната жалба е подадена в преклузивния двуседмичен срок, визиран в чл.259, ал.1 ГПК, и е процесуално допустима. Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл.260 ГПК реквизити и приложения по чл.261 ГПК и е надлежно администрирана. В срока по чл.263 от ГПК насрещната страна – ответникът „Ч.и 2016“ ООД, ЕИК 204022836, чрез пълномощника си по делото адвокат С. З., ВАК, е подала писмен отговор вх. №25072/16.10.2023г., в който аргументира подробно становище за неоснователност на въззивната жалба и изложените в нея оплаквания срещу обжалваното решение на първоинстанционния съд с молба същата да бъде отхвърлена. В проведеното открито съдебно заседание въззивникът Н. Ч., представляван по пълномощие от адвокат М И, ВАК, заявява, че поддържа подадената въззивна жалба, изложените в нея оплаквания и искания, и моли за нейното уважаване. Въззиваемият ответник „Ч.и 2016“ ООД не е взел участие в съдебното заседание. В молба, подадена преди заседанието от процесуалния представител на страната адвокат С. З., ВАК, е заявено, че се поддържа оспорването на въззивната жалба, обосновано в отговора по нея с искане за нейното отхвърляне. И двете страни претендират присъждане на разноски като представят списъци по чл.80 ГПК. Обосновават и възражения по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на платените адвокатски възнаграждения. За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе предвид следното от фактическа и правна страна: Предмет на исковата защита, предявена пред съда по реда на чл.124 от ГПК, е установяване, че решенията на общото събрание на съдружниците в „Ч.и 2016“ ООД, взети на проведеното на 13.12.2022г. събрание, са нищожни на основание чл.137, ал.5 ТЗ. Оспорването на формата за действителност на протокола за проведеното заседание, разписана в чл.137, ал.4 ТЗ, се основава на твърдението, че при заверката на съдържанието на протокола нотариусът е извършил поправка, която не съответства на действителното положение, и по този начин е заверил съдържанието на документ с различно съдържание от това, което е било отразено в протокола на ОСС на 13.12.2022 година. Спорът е изведен при възражението на ответното дружество, че направената поправка на протокола е изцяло в компетентността на нотариуса, извършена е в съответствие с разпоредбата на чл.579, ал.3 от ГПК и не води до нищожност на нотариалното удостоверяване. Безспорно е между страните, че ищецът Н. А. Ч. е съдружник в ответното дружество „Ч.и 2016“ ООД, ЕИК 204022836, притежаващ 50% от неговия капитал. Безспорно е, с оглед на това, че същият е обвързан във вътрешните отношения между съдружниците от решението за изключването му, взето на ОСС, проведено на 13.12.2022г. (чл.140, ал.4 от ТЗ), независимо от обстоятелството дали тази промяна е вписана в търговския регистър по партидата на дружеството или не. За разлика от решенията по чл.140, ал.3 от ТЗ, които до момента на вписването им не пораждат своето действие нито вътре в дружеството, нито по отношение на трети лица, решенията по чл.140, ал.4 от ТЗ до момента на тяхното вписване имат ограничено действие по отношение на дружеството и неговите съдружници, конститутивният ефект на вписването касае крайния правен резултат, а не всички последици на взетото решение. Ето защо обосновано може да се приеме, че ищецът има правен интерес от установяването чрез предявения иск по чл.124, ал.1 от ГПК на нищожността на решенията на ОСС от 13.12.2022 година. Вярно е, че съобразно разрешенията, дадени с ТР №1/6.12.2002г. на ВКС по тълк. дело №1/2002г., основното разграничение, определящо пътя на защита на члена на дружеството срещу нищожно решение на ОСС, е дали решението подлежи на вписване или не, но и в двата случая е признато правото на искова защита на заинтересованите лица (членове на дружеството или трети лица) чрез самостоятелен иск. И в двата случая се касае за установителен иск (чл.124, ал.1 от ГПК, респ. чл.537, ал.2, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК), като дали оспорваното решение е вписано в регистъра е от значение за необходимостта от постановяването на допълнителен диспозитив за заличаване на вписването след влизане в сила на съдебното решение (чл.604 от ГПК). Наред с изложеното, установява се в конкретния случай от служебно извършената по реда на чл.23, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ справка в търговския регистър по партидата на ответното дружество, че настъпилата в резултат на атакуваното като порочно решение на ОСС от 13.12.2022г. промяна в членския състав на съдружниците (изключване на съдружника Н. Ч. и поемане на освободените дружествени дялове от другия съдружник Ж. С.ова) и в правно-организационната му форма (ЕООД) е била заявена за вписване (заявление рег. №20230109193702). Постановеният от длъжностното лице по регистрацията отказ за вписване е бил обжалван, като с решение №33 от 26.01.2023г. по т.д. №37/2023г. на Варненски окръжен съд (влязло в сила на 24.02.2023г.) отказът е бил отменен и в съответствие с правомощията си по чл.25, ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ съдът е разпоредил на Агенцията по вписванията да извърши вписване на заявените промени. Вписването не е извършено единствено поради постановеното междувременно спиране на основание чл.536 от ГПК на производството по вписване на промяната до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по настоящото дело (определение №214/06.02.2023г. по ч.т.д. №77/2023г. на ВОС). При така установеното и въз основа на изложените в исковата молба твърдения и формулирания петитум съдът счита предявения иск за допустим. Разгледан по същество, същият се преценява за неоснователен. По делото не е повдигнат спор относно редовността на свикването и провеждането на 13.12.2022г. на общо събрание на съдружниците в „Ч.и 2016“ ООД, ЕИК 204022836. Събранието е проведено по предварително обявения дневен ред: т.1 – вземане на решение за изключване на съдружника Н. А. Ч., поради неизпълнение на задълженията да оказва съдействие за осъществяване дейността на дружеството; т.2. – вземане на решение за уреждане на имуществените отношения с изключвания съдружник; т.3 - вземане на решение за поемане на освободените от изключения съдружник Н. Ч. дружествени дялове от съдружника Ж Г С. И двамата съдружника са взели участие в работата на събранието като съдружникът Н. А. Ч. не се е явил лично, а е бил представляван от пълномощник – адвокат И. С., ДАК, с отразени в протокола данни за упълномощаването. Отразено е в протокола, че решенията са взети с позитивния вот на съдружника Ж С.ова, без гласове „против“ и „въздържал се“, като при определяне на изискуемото по чл.137, ал.3, във вр. с ал.1, т.2 от ТЗ мнозинството е приспаднат дела от капитала на предложения за изключване съдружник Н. Ч. и същият не гласува. При протоколирането на гласувалите „за“ дялове е допуснато разминаване в тяхното цифрово и текстово изписване – 50 (десет) дяла по 100 (сто) лева, но е отразено, че същите съставляват 50% от капитала на дружеството. Видно от данните в търговския регистър по партидата на „Ч.и 2016“ ООД, ЕИК 204022836, настъпилите в резултат на решенията на ОСС от 13.12.2022г. са били заявени за вписване първоначално на 19.12.2022г. – заявление А4 рег. №20221219174604, и на 3.01.2023г. – заявление А4 рег. №20230103115337. Към заявленията е приложен протокол от ОСС, носещ нотариално удостоверяване на подписа на съдружника Ж С.ова (рег. №12518/13.12.2022г. на нотариус №478 ) и на неговото съдържание (рег. №12519/13.12.2022г. на нотариус №478 ), извършени едновременно. По тези заявления са били постановени откази за вписване като един от мотивите на длъжностното лице по регистрацията се основава на констанираното несъответствие в изписването цифром и словом на представените и гласували за решенията дялове. Впоследствие, при новото заявяване за вписване - заявление А4 рег. № 20230109193702, е представен протокол от проведеното на 13.12.2022г. общо събрание на съдружниците, носещ същите нотариални заверки на подпис и съдържание (рег. №12518 и рег. №12519 от 13.12.2022г. на нотариус №478 ), но с направена от нотариуса допълнителна корекция в съдържанието на протокола при текстовото изписване на гласувалите „за“ дялове – петдесет, вместо първоначално изписаното „десет“ като в края на протокола, под нотариалните заверки е отразено като забележка, че поправката е извършена от нотариуса и навсякъде в текста на протокола следва да се чете 50 (петдесет) дяла. В хипотезата на общо събрание на съдружниците, насрочено за вземане на решение за изключване на съдружник (чл.137, ал.1, т.2 ТЗ), удостоверяването от нотариус на подписите и съдържанието на протокола за провеждането на събранието е поставено от закона като императивното изискване - чл.137, ал.4 ТЗ. Изключение от това императивно правило е възможно само ако в дружествения договор е предвидена обикновена писмена форма за протокола. В случая нито се твърди, нито се установява, че съдружниците в „Ч.и 2016“ ООД са предвидили облекчена форма на протокола за провеждане на общи събрания, касаещи вземане на решения по чл.137, ал.1, т. 2, 4, т. 5, предл.1-во, и т. 7 ТЗ, поради което приложение следва да намери императивното изискване на чл.137, ал.4 ТЗ за едновременно нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието на протокола, в който са обективирани такива решения. По разпоредбата на чл.137, ал.4 ТЗ това е форма за действителност на решенията, която е установена в публичен интерес с оглед гарантиране истинността на авторство и съдържание. Целеният ефект от едновременното нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието е запазване на екземпляр от протокола за взетите решения при нотариуса (чл.590, ал.4 ГПК). По този начин се удостоверява, че молителят е подписал представяния частен документ, както и че съдържанието на така подписания от него документ съответства на втория представен пред нотариуса и подреден в специалния му регистър екземпляр. Удостоверяването на съдържанието и подписите на частен документ се извършва с надпис върху документа (чл.590, ал.1 ГПК), като от нотариуса се поставят два щемпела – за заверка на подпис, съотв. за заверка на съдържание. В този случай молителят трябва да представи два или повече еднообразни екземпляра от документа, които се подписват по реда на чл.589, ал.2 ГПК – чрез лично полагане на подписа пред нотариуса или чрез потвърждаване на вече положения подпис под документа. В случая няма спор, че подписите под протокола (в т.ч. и на представилия го пред нотариуса съдружник Ж. С.ова) са били положени предварително като с оглед удостоверителното изявление на нотариуса следва да се приеме, че подписът на молителя е бил надлежно потвърден. Липсата на изрично посочване от нотариуса на тези фактически положения (че подписът е положен извън кантората му и че авторът му ги е потвърдил) не опорочават нотариалното удостоверяване. За да е налице валидно удостоверяване на подписа на лице върху частен документ, следва нотариусът да извърши удостоверяването чрез поставяне върху документа на посочения в разпоредбата на чл. 590, ал. 1 от ГПК надпис с визираното съдържание, без при удостоверяването да е допуснато нарушение на нормите, посочени в чл. 576 от ГПК, както и на тези, към които чл. 589, ал. 2 от ГПК препраща. Самото лично явяване на лицето, чийто подпис е удостоверен, нито се оспорва от ищеца, нито се опровергава с надлежни доказателства. Доколкото нотариалната заверка на подписа и съдържанието на протокола от проведеното на 13.12.2022г. ОСС е една и съща – с последователни регистрационни номера от една и съща дата, и като се съобразява факта, че протокола за ОСС с поправеното съдържание досежно текстовото изписване на броя гласували дялове – 50 (петдесет) дяла, вместо изписаното 50 (десет) дяла, е представен пред Агенция по вписванията, търговски регистър, едва с третото заявление от 9.01.2023г. (със заявление А4 рег. № 20230109193702), като при предходните две заявявания такава поправка на протокола липсва, обосновано следва да се приеме, че нотариалното удостоверяване е извършено на първоначалното съдържание на процесния протокол. Извършената впоследствие поправка съставлява нищожно нотариално действие на основание чл. 576 ГПК вр. с чл. 579, ал. 3 ГПК, тъй като е направена добавка в самото съдържание на протокола, засягаща факт с правно значение (броя гласували на събранието дялове), а не поправка на самото нотариално удостоверяване (допусната грешка например в индивидуализацията/имената на нотариуса и/или на страните, др. под.) каквото единствено е от компетентността на нотариуса. Изложените в противен смисъл съображения на първоинстанционния съд – че в случая е отстранена очевидна фактическа грешка, тъй като е налице разминаване между изписването цифром и словом на броя дялове на гласувалия „за“ съдружник, каквато грешка по аргумент на чл.579, ал.3 от ГПК нотариусът има право да поправя, не съответстват на законовите разпоредби касателно реда за извършване на нотариално удостоверяване и неговата поправка. Разминаването в процесния протокол при цифровото означаване - 50 дяла, спрямо текстовото изписване на гласувалите дялове - десет дяла, е от съществено значение от гледна точка на интересите на изключвания и негласуващ съдружник, разглеждани в контекста на императива на чл.137, ал.3 ТЗ, поставящ изискването изключването да е подкрепено с повече от ¾ от капитала на дружеството. В този смисъл дали процесните решения са взети с петдесет дяла или с десет е въпрос за законосъобразността на самото решение за изключване. С оглед на това е очевидно, че в случая се касае за установяване съдържанието на юридически факт с правни последици, подчиняващ се на стриктни императивни правила на закона. Следователно, намесата на нотариалната корекция, изразяваща се в приравняването на текстовото изписване в процесния протокол на подадени за изключването десет дяла към цифровото изписване – 50 дяла, следва да се разгледа в светлината на чл.576 ГПК. Това преди всичко означава нотариалното производство на извършване на въпросната поправка в процесния протокол за ОСС да е осъществена с участието и съгласието и на взелия участие в ОСС чрез пълномощник изключван съдружник. Този извод корелира на целите и задачите, поставени от законодателя с разпоредбата на чл.137, ал.4 ТЗ. Да се приеме противното би означавало да се признае възможността да се постигне изключване на съдружник посредством производството на нотариалната поправка, което противоречи на принципа за правна сигурност, чиято функция се явява чл.137, ал.4 ТЗ. В този ред, заключението на първоинстанционния съд, че в случая се касае за поправка на очевидна фактическа грешка е фактически и правно необоснован и води до очевидно неправилно тълкуване на чл.137, ал.4 ТЗ, при което същият е обърнат срещу собствения му смисъл и цел. Това, обаче, не се отразява на крайния му извод, че в случая не е налице хипотезата на неспазена форма на протокола за проведеното ОСС по чл.137, ал.4 ТЗ, водещо до абсолютна нищожност на решенията на общото събрание. Като нищожно нотариално действие извършената от нотариуса поправка в съдържанието на протокола съставлява правно нищо и не влече нищожност на първоначалното нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието на протокола за ОСС, спрямо което не се установява отклонение от разписаните от закона правила за валидното извършване на заверките. Впрочем, броят гласували дялове е меродавен за определяне на мнозинството за вземане на решения от ОСС, съответно за тяхната законосъобразност, но е ирелевантно обстоятелство спрямо основанието на предявения понастоящем установителен иск за нищожност на решенията поради неспазване на формата за действителност на протокола за ОСС – чл.137, ал.5, във вр. ал.4 ТЗ. По тези съображения първоинстанционното решение, с което искът е отхвърлен като неоснователен се преценява като правилно като краен резултат и следва да бъде потвърдено. При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК въззивникът следва да бъде осъден да репарира разноските на насрещната страна за въззивното производство. Същите са в размер на 1 250 лева – платено адвокатско възнаграждение, и се присъждат изцяло. Възражението на въззивника за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК е неоснователно. В тази връзка съдът съобразява както минималния размер на дължимото в случая възнаграждение по чл.7, ал.1, т.4 от Наредба №1/9.07.2004г. на Висшия адвокатски съвет (1 000 лв.), така и преценената от самия въззивник правна и фактическа сложност на делото с платеното от него адвокатско възнаграждение в размер на 2 500 лева. Въз основа на изложените мотиви и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, въззивният Варненски апелативен съд