Решение № 5443 от 27.10.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 335/2022 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С Решение № 20202792 от 26.10.2021 г., постановено по ГД № 45349 по описа за 2020 г. на Софийски районен съд (СРС), I ГО, 173 с-в са отхвърлени предявените от „А.А.“ ЕООД срещу „ЗД „Б.И.““ АД осъдителни искове с правно основание по чл. 405, ал. 1 от КЗ и чл. 397 от КЗ за сумата от 579, 68 лв., представляваща обезщетение по щета № 1803024258/06.08.2018 г. за нанесени на 02.08.2018 г. при удар на паркинг в град Хасково имуществени вреди върху застрахован при ответника автомобил марка „Рено“, модел „ Клио“, рег. № ••••, както и сумата от 30, 00 лв. за разходи по остойностяване щетите по автомобила, ведно със законната лихва върху главниците от подаване на исковата молба в съда – 21.09.2020 г., до окончателното изплащане на вземането. С обжалваното решение СРС се е произнесъл и по дължимостта на разноските на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, съразмерно с отхвърлената част на иска. Решението на СРС е обжалвано от ищеца „А.А.“ ЕООД. Въззивникът поддържа, че решението на първоинстанционния съд е необосновано и неправилно, постановено при нарушение на материалния и в противоречие със събраните по делото доказателства и установената практика. Излагат се доводи, че ответникът с отговорът на исковата молба е признал, че посоченото застрахователно събитие представлява покрит риск. Сочи се, че ответникът е посочил с отговора на исковата молба, че представя приложимите общи условия (ОУ). Освен това последните били общо достъпни на интернет страницата на ответника. Твърди се, че в първоинстанционното производство са събрани достатъчно доказателства в подкрепа основателността на предявените искове. Ето защо отправя искане до Софийски градски съд като въззивна инстанция за отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на исковата претенция в цялост. Претендират се разноски. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна „ЗД „Б.И.““ АД, с който се изразява становище за нейната неоснователност, респективно за правилност на обжалвания съдебен акт по съображения, подробно изложени в отговора. Сочи се, че ответникът не е бил задължен да изплати застрахователно обезщетение, тъй като ищецът не е изпълнил всички изисквания съгласно приложимите ОУ. По-конкретно, в случай (какъвто е и разглеждания), че застрахованият откаже автомобилът му да бъде ремонтиран в доверен на застрахователя сервиз и поиска изплащане на застрахователно обезщетение по експертна оценка се пристъпва към процедура, уредена в ОУ, при която се определя експерт, одобрен и от двете страни. Експертът на ищеца обаче не бил одобрен от застрахователя. В тази връзка моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендират се разноски. Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт: Депозираната въззивна жалба е допустима. Същата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт на първоинстанционния съд, от процесуално леги-тимирано лице и при наличието на правен интерес от обжалването. Разгледана по същество, жалбата е основателна, респективно обжалваното решение е неправилно, по следните съображения: С исковата молба ищецът твърди, че на 02.08.2018 г. с процесния лек автомобил, собственост на ищеца, е настъпило застрахователно събитие. Същият има валидна застраховка „Автокаско“ при ответника. В тази връзка при ответника била заведена щета № 1803024258/06.08.2018 г. Застрахователят е предложил да извърши ремонт на МПС в доверен сервиз, но ищецът е отказа, като е поискал обезщетение по експертна оценка. Сочи се, че на 17.06.2019 г. ищецът е отправил до застрахователя ново искане за заплащане на обезщетение по експертна оценка, но застрахователят бездействал. При това положение ищецът е възложил изготвянето на независима експертна оценка, съгласно която разходите за ремонт били определени в размер на 579, 68 лв. Твърди се, че ищецът е извършил разходи по остойностяване на щетите в размер на 30, 00 лв. Изложеното обуславяло правния интерес на ищеца от предявяване на посочената искова претенция. Във връзка със заявеното от вещото лице в проведено на 22.06.2021 г. открито съдебно заседание ищецът е пояснил исковата си молба в частта относно застрахователното събитие, а именно, че събитието е удар на паркинг, осъществено на посочените място и дата. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „ЗД „Б.И.““ АД, с който предявените искове се оспорват както по основание, така и по размер по съображения, изложени в отговора. Изрично е посочено, че не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение между страните с посочените предмет и съдържание. Оспорва се, че настъпилото застрахователно събитие представлява покрит застрахователен риск. Твърди, че ищецът не е изпълнил изискванията, регламентирани в ОУ в случаите, когато застрахованият поиска изплащане на обезщетение по експертна оценка, а именно, че застрахованият е посочил експерт, който не е одобрен от застрахователя. Предложил е МПС да бъде ремонтирано, но ищецът е отказал. Оспорва се МПС да е било в добро състояние и без щети по него към момента на сключване на застраховката, както и че претендираната сума не отговаря на действителната стойност на причинените щети. По делото от застрахователя е представена цялата преписка по процесната щета. Съгласно застрахователен договор във формата на застрахователна полица № E17990012001 за сключен на 25.08.2017 г. договор за имуществена застраховка „Автокаско“ с включена клауза „Пълно Каско“, със срок на действие от 00: 00 часа на 26.09.2017 г. до 24: 00 часа на 25.09.2018 г., между „ „ЗД „Б.И.““ АД като застраховател и „А.А.“ ЕООД като застрахован, с предмет лек автомобил марка „Рено“, модел „Клио“, рама № VF17R040H51533218, рег. № ••••, при застрахователна сума от 15800, 00 лв. и застрахователна премия от 451, 25 лв. Уговорен е изключен риск по клауза „С“ за чужбина „Кражба и грабеж на цялото МПС“. Съгласно представеното уведомление за щета № 1803024258/06.08.2020 г. мястото на застрахователното събитие е в гр. Хасково, център, описание на събитието – установено при паркинг. Посочени са следните щети по МПС – ъгъл задна броня, задна и предна врата, лайсна над врати. Съгласно опис № 2 и 3 към щета № 1803024258/06.08.2018 г. всички вноски за застрахователната премия са платени, а по отношение на описаните увредени детайли: ъгъл задна броня ляв, задна врата лява, предна врата лява и рамки врати леви са определени за боядисване на детайла с основен цвят боя. Съгласно калкулация към процесната щета стойността за възстановяване на процесния автомобил възлиза на 395, 16 лв. Представени са и следните документи, приети като писмени доказателства по делото: голям талон на МПС; писмо за изплащане на щети по експертна оценка от ищеца до ответника от 10.10.2018 г.; писмо от 17.06.2019 г. от ищеца до ответника за информация относно статус по щети, вкл. и процесната; експертна оценка от „Декра А.“ ЕООД, фактура към нея и платежно нареждане; СУМПС и контролен талон на водача, малък талон на процесното МПС и снимков материал. От заключението на назначената по делото съдебна автотехническа експертиза (САТЕ), което настоящият въззивен състав кредитира като обективно, компетентно, изготвено с необходимите знания и умения, се установява, че стойността, необходима за възстановяване на процесното МПС възлиза на 661, 76 лв. В проведеното на 22.06.2021 г. открито съдебно заседание вещото лице е пояснило, че като вид и степен уврежданията отговарят на такива, които могат да се поучат в паркирано състояние. От представените във въззивното производство ОУ на ответника за застраховка на сухопътни ПС без релсови такива Раздел II „Покрити рискове и разходи“, т. 1 застрахователят изплаща застрахователно обезщетение за преки физически загуби или повреди на застрахованото ППС, причинени от рискове, групирани, както следва: клауза „Пълно каско“ – ПТП при сблъскване или удар на ППС помежду им или с други подвижни или неподвижни предмети, животни или хора, вкл. в паркирано състояние. Съгласно Раздел VIII, т. 2.1 от ОУ в случай, че застрахованият не е съгласен с констатациите на представителя на застрахователното дружество той има право да привлече експерт. При несъгласие от страните се назначава експерт, одобрен от двете страни, като всяка от страните заплаща разноските за своя експерт и половината от разноските за експерта, одобрен от страните. Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните в жалбата въззивни основания. Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи, като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съдът служебно трябва да даде и правна квалификация на исковете. Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не е допуснато и нарушение на императивни правни норми. Поради това, съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, изложени във въззивната жалба, от които е ограничен съгласно разпоредбата на чл. 269, предл. 2 от ГПК, като в останалата част може да препрати към мотивите на първоинстанционното решение по реда на чл. 272 от ГПК. По правилността на решението в обжалваната част: Предявен е иск с правна квалификация по чл. 405, ал. 1 от КЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 405, ал. 1 от КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Срокът не може да е по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1 - 3 или 5. От посочената разпоредба следва, че за основателността на претенцията е необходимо по делото да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически факти), а именно: 1. съществуване на валидно застрахователно правоотношение между ищеца и ответника по имуществена застраховка „Каско“; 2. в срока на застрахователно покритие да е настъпило застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска, т. е. че е налице покрит риск; 3. причинна връзка между застрахователното събитие и настъпилите вреди; 4. размер на вредите. В тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи наличието на тези факти. В тежест на ответника е да установи правоизключващите си възражения, в това число наличието на непокрит риск и положителния факт на плащането. Настоящият въззивен състав намира, че предпоставките, обуславящи основателността на предявения иск, са установени по делото. По делото е безспорно, а и от събраните доказателства се установява следното: между ответника и ищеца е сключен застрахователен договор по имуществена застраховка „Каско“, с включена клауза „Пълно Каско“, за процесния автомобил, застраховано лице със срок на действие от 00: 00 часа на 26.09.2017 г. до 24: 00 часа на 25.09.2018 г. По делото не е спорен между страните и начинът, който са получени щетите, а именно в паркирано състояние, а това обстоятелство се установява и от приетите по делото писмени доказателства: уведомление за щета и описи на щета, както и заявеното от назначения по делото независим експерт, чието заключение не е оспорено от страните. В първоинстанционното производство с отговора на исковата молба ответникът изрично е оспорил, че посоченото застрахователно събитие представлява покрит риск. Въззивният съд намира това възражение за неоснователно. На първо място, по делото се установи, че процесното МПС е застраховано по застраховка „Автокаско“, с включена клауза „Пълно каско“ и застрахователното събитие е настъпило в срока на действие на договора. От приложените ОУ се установи, че щети по МПС, получени в паркирано състояние представляват покрит риск. Същевременно извънпроцесуалното поведение на ответното застрахователно дружество, изразяващо се в приемане на щетата и предложение за отстраняването й чрез ремонт в доверен сервиз, несъответства на така направеното оспорване. Ако застрахователят действително считаше, че процесното застрахователно събитие не представлява покрит риск, то същият не би заявил готовност да понесе разноските по отремонтиране на застрахованото МПС. Ответното застрахователно дружество не е провело насрещно доказване по отношение на това обстоятелство, т. е. че събитието не е риск, който следва да се понесе от застрахователя. На следващо място, по делото нито се твърди, нито се доказва да е налице изключен риск. От приложената по делото застрахователна полица се установи, че единственият риск, който страните са уговорили като изключен, е по клауза „С“ за чужбина „Кражба и грабеж на цялото МПС“, какъвто разглежданият случай не е. С оглед изложеното се налага единственият извод, че процесното застрахователно събитие представлява покрит риск, който следва да се понесе от застрахователя. Още един аргумент в подкрепа на този извод е, че въззиваемият ответник не поддържа това оспорване пред въззивния съд. По отношение оспорването, че не е спазена процедурата, уредена с ОУ, въззивният съд намира следното. Съгласно Раздел VIII, т. 2.1 от ОУ в случай, че застрахованият не е съгласен с констатациите на представителя на застрахователното дружество той има право да привлече експерт. При несъгласие от страните се назначава експерт, одобрен от двете страни, като всяка от страните заплаща разноските за своя експерт и половината от разноските за експерта, одобрен от страните. По делото се установи, че ищецът не е бил съгласен с предложението на застрахователя. В тази връзка ищецът е изпълнил второто условие по посочената разпоредба от ОУ – привлякъл е експерт. След като застрахователят твърди, че този експерт не е бил одобрен от него, следвало е да прояви активно поведение, като на свой ред предложи специалист за извършване на оценката, но вместо това е бездействал, въпреки че е бил поканен от ищеца първо да плати застрахователно обезщетение, а след това и за получаване на актуална информация за статуса на процесната щета. При това положение действително процедурата по т. 2.1 от ОУ не е завършена, но за това вина носи преимуществено застрахователя. На следващо място, въззивният съд счита, че с назначаване на вещо лице – независим експерт, в съдебното производство, което да определи действителната стойност на щетите по процесното МПС, условието по Раздел VIII, т. 2.1. от ОУ е изпълнено. Посредством заключението на назначената в първоинстанционното производство САТЕ е установено, че стойността, необходима за възстановяване на процесното МПС, изчислена на база среди пазарни цени към датата на ПТП, възлиза на 661, 76 лв. Доколкото претенцията на ищеца е ограничена до сумата от 579, 68 лв., това е и стойността, която следва да се присъди. По отношение на иска с правна квалификация чл. 397, ал. 1 от КЗ: Съгласно разпоредбата на чл. 397, ал. 1 от КЗ застрахователят трябва да възстанови на застрахования направените разходи за установяване на причините и размера на вредите, когато тези разходи са били предварително одобрени от застрахователя. В конкретната хипотеза, по делото не се установява, че този разход е бил предварително одобрен от застрахователя. В тежест на ищеца е било да установи предпоставките, обуславящи основателността на исковата му претенция по чл. 397, ал. 1 от КЗ и то при условията на пълно и главно доказване. С доклада по чл. 146 от ГПК първоинстанционният съд е дал указания в тази насока. Съдът е длъжен да изгради фактически изводи относно всички релевантни за спора обстоятелства, дори доказателствата по делото да не са достатъчни, като приложи правилата за последиците от разпределението на доказателствената тежест в гражданския процес (така Решение № 1985 от 17.10.2005 г. на ВКС по гр. д. № 1075/2005 г., IV г. o.). В случая доказателствената тежест за неустановените правнорелеванти факти се носи от ищеца, предвид което нему следва да се възложат и неблагоприятните последици от тяхното неустановяване. Предвид изложеното исковата претенция по чл. 397, ал. 1 от КЗ се явява неоснователна и като такава правилно същата е била отхвърлена от първоинстанционния съд. Предвид изложеното първоинстанционното решение следва да се отмени в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание по чл. 405, ал. 1 от КЗ, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 579, 68 лв., представляваща обезщетение по щета № 1803024258/06.08.2018 г. за нанесени на 02.08.2018 г. при удар на паркинг в град Хасково имуществени вреди върху застрахован при ответника автомобил марка „Рено“, модел „ Клио“, рег. № ••••. А в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 397, ал. 1 от КЗ, обжалваното решение следва да се потвърди. Съобразно изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да се преизчислят и разноските, дължими от страните в производството пред първата инстанция. По отношение на разноските: При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 и 3 от ГПК право на разноски имат и двете страни. Разноски пред първата инстанция: Ищецът претендира и доказва разноски в общ размер на 530, 00 лв., от които 50, 00 лв. за държавна такса, 360, 00 лв. с вкл. ДДС за адвокатско възнаграждение и 120, 00 лв. за хонорар на вещо лице., от които съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да му бъдат присъдени 503, 92 лв., съобразно уважената част от иска. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК първоинстанционното решение следва да се отмени за разликата над сумата от 4, 92 лв. до пълния размер на присъденото юрисконсултско възнаграждение то 100, 00 лв. Разноски пред въззивната инстанция: Ищецът претендира разноски в общ размер на 385, 00 лв., от които 25, 00 лв. за държавна такса и 360, 00 лв. за адвокатско възнаграждение. За последните разноски обаче липсват доказателства за реалното им осъществяване. При това положение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски за въззивното производство в размер на 23, 77 лв. Ответникът претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК в полза на юридически лица или еднолични тър- говци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били за- щитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да над- хвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ (ЗПП). На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ намира, съдът определи възнаграждение в размер на 100, 00 лв., от които на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника следва да се присъдят 4, 92 лв. Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 2 от ГПК, доколкото цената на предявените искове е под 20000, 00 лв. Така мотивиран, съдът