Решение № 1474 от 10.12.2019 г. на Окръжен съд - Варна по дело № 1424/2019 г.

Предявен е иск с правно основание чл.92 от ЗЗД и в условията на евентуалност иск с правно основание чл.86 от ЗЗД. По иска с правно сонование чл.92 от ЗЗД. Предявения иск е неоснователен. По направеното възражение, че уговорката за неустойка е нищожна, като противоречаща на закона и накърняваща добрите нрави и възражение за изтекла давност съгласно чл. 111, б."в" от ГПК Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал.1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение от вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват, като кредиторът може да иска обезщетение и за по-големи вреди. Страните по делото са в облигационна връзка по силата на сключен договор за заем ищеца е изправна стрвана по договора, като е предоставил в заем на ответника за ползване сумата от 72 352 щатски долара. Падежът е настъпил на 31.07.2015 год., а съгласно клаузата на чл.5.6 при забава, заемателя дължи неустойка в размер на 0.2 % на за всеки просрочен ден. С влязлото в сила като решение е прието за установено, по иск с правно основание чл.422 от ГПК, че ответникът не е изплатил и дължи на ищеца сумата в размер на 81 055 щатски долара, от които сумата 72 352 щатски долара, главница по договор за заем и 8 683 долара възнаграждение, в размер на 1 % от дължимата сума. На уговорения падеж 31.07.2015 год., отевтника не е изпълнил задължението си. При тези обстоятелства е налице неизпълнение на парично задължение, за което съгласно чл. 5.6 от договора за паричен заем от 31.07.2014 год. е договорено плащане на неустойка от заемателя на заемодателя в размер на 0.2 % от дължимата в размер на 72 352 долара за всеки просрочен ден. Договарянето на неустойката по чл. 5.6 от договора за заем от 31.07.2014 год. не се твърди и не се установява да противоречи на конкретен закон или правна норма. Съдът следва да прецени дали договарянето на неустойката е нищожно поради накърняване на добрите нрави с оглед нормата на чл. 26, ал.1, предл.3 от ЗЗД, включително с оглед и на извличане на противозаконна печалба от ищеца. За спазването на добрите нрави при иск за присъждане на неустойка съдът следи и служебно (в тази насока - т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. на ВКС по т.д. № 1/2009 г., ОСТК, в която изрично е посочено, че добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно). Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал.1, предл.3 във вр. с ал.3 от ЗЗД нищожни са отделни части (клаузи) от договорите, които накърняват добрите нрави. Както е посочено в ТР № 1/15.06.2010 г. на ВКС по т.д. № 1/2009 г., ОСТК, автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД и съдържанието на договора не може да противоречи на добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение и последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона. В цитиранато тълкувателното решение се приема, че един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес. Условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения. При преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, като следва да бъдат преценявани като критерии естеството (парични или непарични) и размерът на задълженията, чието изпълнение се обезпечава с неустойка, дали изпълнението на задължението е обезпечено и с други правни способи (поръчителство, залог, ипотека и др.), вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението (съществено или за незначителна негова част), съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението на задължението вреди, както и други критерии при конкретната преценка на обстоятелствата по делото, като се взимат предвид конкретните факти и обстоятелства за всеки отделен случай. В цитираното търковатерлно решение е дадено разрешение е указания, че неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В настоящия случай при сключването на договора за заем, страните са уговорили в чл. 5.6, задължение за заемателя за плащане на мораторна (за забавено изпълнение) наустойка. Неустойката е уговорена като обезщетенине за неизпълнение на парично задължение по чл. 2.1 от договора, от страна на заемателя. Размерът на неустойката е договорев в размер на 0.2 % от дължимата сума за всеки просрочен ден без да е уговорен кроен срок. Договорената неустойка е в размер на 105 486 щатски долара, при главница в размер на 72 352 щатски долара т.е ответника дължи неустойкат в размер на една главница и половина. Начислената неустойка е многократно по-висока и от размера на обезщетението за забава равно на законната лихва, дължима при условията на чл. 86, ал.1 от ЗЗД за неизпълнение на парично задължение. В случая на разпоредбата на чл. 86 ЗЗД съдът се позовава единствено като критерий, за да обоснове извода си за нищожност на клаузата за неустойка поради очевидна несъразмерност между уговорената неустойка и предвидимите при сключване на договора вреди от несвоевременното плащане на заема. Ползването на разпоредбата на чл. 86 ЗЗД като критерий при преценката дали неустойката накърнява добрите нрави не противоречи на задължителната практика в Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 15.06.2010 год. Доказателства за вреди от неизпълнението на ответника, по големи от обезщетението за забава, равно на законната лихва за процесния период не са събрани по делото. В Заповедното производство, което ищеца е възбудил се претендира обезщетение за забава равно на законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението – 27.07.2018 год. до окончателното й изплащане. Периода на начислената неустойка, заявен в исковата молба е от 29.07.2016 до 26.07.2018 год., касаещ период от две години без два дни или 729 дни по 144, 70 щатски долара на ден общо в размер на 105 486, 30 щатски долара за претендирания период. При сключването на договора не е отчитено съотношение между размера на така договорената неустойка и очакваните вреди от неизпълнението на паричното задължения на заемателя съгласно договора поради виновно негово поведение. Договорената неустойка не е съобразена с присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции. С договарянето на такава неустойка се цели неоправдано обременяване на заемателя и гарантиране от страна на заемодателя на на доход по договорната нуестойка, в размер несъобразен с евентуалните вреди на наемодателя от неизпълнението на паричните задължения на наемателя. Това е недопустимо с оглед принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските взаимоотношения, на изискването за предотвратяване на несправедливото облагодетелстване и несъобразяване с изискването за еквивалентно съотношение на престациите. Настоящият съд намира, че така установената към момента на сключване на договора неустойка е нищожна като противоречаща на добрите нрави. С оглед на на установената от съда нищожност, то и предявеният от ищеца иск за осъждане на ищеца да заплати така договорената неустойка е неоснователен. По отношение на предявения в условията на евентуалност иск с правно основание чл.86 от ЗЗД. Предявения иск се явява неоснователен и недоказан. С оглед на гореизложеното съдът дължи хпроизнасяне по иска с правон осонвание чл.86 от ЗЗД. Претендира се обезщетение за забава равно на законата лихва върху главницата от 72 352 щатски долара, считано от 29.07.2016 год. до 27.07.2018 год. Обезщетението е забава е самостоятелен иск, а в тежест на ищеца е да го докаже по основание и размер при условията на пълно и главно доказване. Доказателства за размер на иска не са представени и събрани. Представено е по делото ениствено справка за размер на законната лихвата върху сумата от 127 761 лева за периода от 29.07.2016 год. до 27.07.2018 год. Тази справка не установява размер на обезщетението за забава. Предявения акцесорен иск, може да бъде уважен само ако се уважи главния иск, в което изразява и неговата акцесолност. Като такъв той е подчинен изцяло на главния иск. В чуждестранна валута е предявен и уважен основния иск. Главния иск е уважен с Решение № 463/28.05.2019 год. по т.д. № 1741/2018 год. по описа на ВОС, за сумата от 72 352 щатски долара. Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 29.04.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГТК, докладчик съдията З.П., след като страните в договора са уговори основното си задължение в чуждестранна валута, то и акцесорния иск, като обезщетението за забава следва да е уговорено и се присъди в чуждестранна валута. В конкретния случая иска не е доказан по размер, тъй като липсват категорични доказателства, относно неговия размер. Представената справа за законната лихва е в лева и не може да послужи като доказателства, че това е размера на обезщетението за забава в щатски долари. Поради горвото, съдът следва да отхвърли като неоснователен и недоказан, предявения иск. По отношение на разноските по дело: Предвид неоснователността на предявения си, и с оглед направеното искане и на осн. чл.78 ал.1 ГПК, съдът следва да присъди в тежест на ищеца да заплати на ответника направените разноски в размер на 2 000 лева. Водим от горното, съдът