РЕШЕНИЕ

№ 1479

гр. София, 03.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на първи декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател: Ася Събева Членове: Елена Тахчиева, Кристина Филипова като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско дело № 20201000502654 по описа за 2020 година С решение № 8 от 26.06.2020 г., по гр.д. № 478/19 г., ОС Видин, отхвърля иска на АСП срещу Ц. С. В. и Б. М. Д. за признаване за установено, че лицето Б. М. Д. не е биологичен баща на детето С. Б. М.. Със същото решение се отхвърля и иска на АСП срещу същите ответници за заличаване вписването на лицето Б. М. Д. като баща в акта за раждане на С. Б. М.. Срещу решението е депозирана въззивна жалба от Агенция за социално подпомагане, РДСП Видин. Намира, че с решението не се защитават интересите на детето. Изтъква се, че съдът не е обсъдил данните в социалния доклад и препоръките на социалния работник. Моли да се отмени решението и „да се потвърдят“ исковете.

Ответниците Ц. С. В. и Б. М. Д. не вземат становище по жалбата в писмен отговор, но лично в съдебно заседание заявяват, че оспорват същата.

Представителят на Прокуратурата оспорва жалбата.

Въззивната жалба е подадена в срок.

Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и доказателствата по делото намира следното:

Предявен e иск с правно основание чл. 66, ал. 4 СК.

Ищецът Агенция за социално подпомагане – РДСП – Видин депозира искова молба, в която твърди, че детето С. Б. М. е била припозната от Б. М. Д., който обаче не е неин биологичен баща. Сочи, че детето е родено през 2013 г., по което време майка му не е имала отношения с Б. Д., а връзката им датира от много по-късен етап. Изтъква, че припознаването не е извършено в интерес на детето, което има право да знае произхода си. Излагат се съображения, че детето е отглеждано предимно в приемно семейство.

Ответниците Ц. С. В. и Б. М. Д. оспорват исковата претенция.

При служебна проверка на допустимостта на постановеното от първоинстанционният съд решение, настоящият състав намира, че същото следва да се обезсили.

Относимо към настоящия казус е становището, закрепено в определение № 1488 от 08.12.2009 г. по гр. д. № 1462/2009 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС. В същото макар и въз основа на отменения СК, е разяснено, че при разглеждане на иск по чл. 38 от стария СК (кореспондиращ с иска за оспорване на припознаване по новия СК – чл. 66), процесът е допустим, когато в него участват и майката на детето, и самото малолетно дете, чрез особен представител. В настоящият случай Агенцията за социално подпомагане не е насочила надлежно иска си срещу всички задължителни и необходими другари, спрямо които постановеното решение ще има правен ефект. Според т. 6 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, задължителното другарство представлява частен случай на необходимо другарство, при който участието на всички другари в процеса е условие за неговата допустимост - общото предявяване на иска от или срещу всички другари, чието участие в производството е задължително, представлява абсолютна положителна процесуална предпоставка, без наличието на която исковото производство е недопустимо. В задължителната практика (ТР № 3 от 29.06.2017 г. по тълк.д. № 3/2016 г. на ВКС, ОСГК) е прието, че задължителното необходимо другарство е налице както в изрично предвидените от закона случаи (например при спорове за установяване на произход по чл. 68 и 69 СК, при процесуална субституция по чл. 26, ал. 4 ГПК и др.), така и когато естеството на спора налага това, защото с решението се засягат правата на всички другари (например при иск за изкупуване по чл. 33, ал. 2 ЗС, съсобствениците и носителите на ограничени вещни права на ползване при спорна съдебна администрация по чл. 32, ал. 2 ЗС, при съдебна делба и др.). Цитираното в ТР по тълк.д. № 3/2016 г. на ВКС, ОСГК, изброяване не е изчерпателно, поради което във всички случаи, когато е налице общност в правата и задълженията на другарите следва да се извършва преценка доколко естеството на спора налага общото предявяване на иска от или срещу всички другари. В настоящият случай именно поради естеството на спора се налага в процеса на участва и детето, чието припознаване е предмет на предявения иск. Неучастието му, като пропуск в пасивната процесуално правна легитимация, не може да се санира в настоящото производство и постановеното решение на ОС Видин подлежи на обезсилване.

Воден от горните мотиви съдът