Решение № 97 от 18.2.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 661/2024 г.

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 275813 от 16.07.2024г. по описа на Софийски градски съд, подадена от „У. С.“ ЕООД, ЕИК 203899427, чрез адв. М. И. Г., срещу решение от 260105 от 14.06.2024г., постановено по търговско дело №487 по описа за 2019г. на Софийски градски съд, ТО, VI - 22 състав, с което „У. С.“ ЕООД, ЕИК 203899427, е осъдено да заплати на „Снабдяване и търговия - МО” ЕООД, ЕИК 129004631, на основание чл.79, ал.1, сумата от 148 562, 21 лв., представляваща дължимо обезщетение, съгласно т.10.3.2 от договор №65/12/2016 от 20.12.2016г., за съхраняването на стоките за периода от 01.12.2017г. до 31.05.2018г., ведно със законната лихва от 15.03.2019г. до окончателното плащане, и на основание чл.78, ал.1 ГПК, разноски по производството в размер на 10 843, 49 лв.

Въззивникът твърди, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила при обсъждане на събраните доказателства, касаещи установяване съществуването и размера на спорното вземане, предмет на предявения иск, а оттам - и необосновано, по подробно изложени съображения, като иска от въззивния съд да бъда отменено във всички негови осъдителни части и да бъде отхвърлен иска на „Снабдяване и търговия - МО” ЕООД.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК „Снабдяване и търговия - МО” ЕООД, ЕИК 129004631 - ищец в производството и ответник по въззивната жалба, чрез адв. А. М., е подало отговор, в който поддържа становището за неоснователност на жалбата, съответно за правилност на обжалваното решение, по подробно изложени съображения, като претендира разноски за въззивната инстанция, съобразно представените документи.

Софийският апелативен съд, за да се произнесе, съобрази следното:

С искова молба вх.№35476 от 15.03.2019г. по описа на Софийски градски съд „СНАБДЯВАНЕ И ТЪРГОВИЯ - МО” ЕООД, ЕИК 129004631, е предявило срещу „У. С.“ ЕООД, ЕИК 203899427, иск за осъждането на ответника да заплати уговорените в ДПП № 65/12/2016г., дължими суми по т.10.3.2. от договора в размер на 148 562, 21 лв., за периода от 30.11.2017г. до 31.05.2018г., ведно със законните последици и лихви.

Ищецът е основал иска си на твърдения, че между „СНАБДЯВАНЕ И ТЪРГОВИЯ -МО“ ЕООД - като продавач, и „У. С.“ ЕООД - като купувач, е сключен Договор за покупко-продажба на боеприпаси - ДПП № 65/12/2016 год., на 20.12.2016 год.

Купувачът по договор ДПП № 65/12/2016„У. С.“ ЕООД е изпълнил частично задълженията си, като е заплатил цената по същия, но не е изпълнил задължението си за изтегляне на закупените вещи, съобразно уговорения в договора срок.

Съгласно т 10.2. от договора купувачът се задължава да изтегли закупената стока в рамките на срока на действие на договора. Същият е относително определен - шест месеца считано от датата на издаване на нареждане за движение на активи форма ПД 243 от компетентен орган на МО. По искане на ответника срокът е удължен. Удълженият срок е изтекъл на 30.11.2017г. След тази дата до 31.05.2018 г., ВФ 36720 Лозарево от състава на СКС е извършило разходи по съхранение на неизтеглените боеприпаси в размер на 148 562, 21лв. Разходите на ВФ 36720 - Лозарево за съхранение на общото количество боеприпаси за 1 месец през 2017г. са в размер на 34, 04 лв./т., а за 1 месец през 2018г. са в размер на 57, 95 лв./т. Теглото на неизтеглените боеприпаси от ВФ 36720 - Лозарево са в размер на 458, 832 тона. Периодът, за който са направени изчисленията, е от 30.11.2017г. до 31.05.2018г., т.е. за 1 месец за 2017г. и за 5 месеца за 2018 г. Предвид забавата на изпълнението, съгласно т. 10.3.2., във връзка с т.4.3. от договора, „У. С.“ ЕООД следва да заплати стойността на обичайните разходи за ползване на склада и за съхранение на стоката. В периода от 30.11.2017г. до 31.05.2018 г. неизтеглените от „У. С.“ ЕООД боеприпаси са съхранявани от ВФ 36720 - Лозарево.

След математически изчисления разходите за съхранение на 458, 832 тона неизтеглени боеприпаси за 1 месец през 2017г. /по 34, 04 лв./т. за месец/ и за същото количество боеприпаси за 5 месеца през 2018г. /по 57, 95 лв./т за месец/ общо са в размер на 148 562, 21лв., което е видно писма на командващия СКС peг. № 120- 4022/29.05.2018г. и peг.№ 120- 4870/05.07.2018г.

На 19.12.2018г. „СНАБДЯВАНЕ И ТЪРГОВИЯ-МО” ЕООД, поканило „У. С.“ ЕООД в срок от 14 дни от получаване на същото да изпълни задълженията си по съхранение и пазене на вещите, като съобразно указанията на Съвместно командване на силите, изчислената сумата, която трябва да заплати „У. С.“ ЕООД е в размер на 148 562, 21лв. Към поканата е приложена и съответната фактура за плащане.

Длъжникът е получил поканата на 02.01.2019г., видно от обратна разписка, но към момента на подаване на исковата молба не е извършено плащане на посоченото задължение.

В срока по чл.367, ал.1 ГПК, „У. С.“ ЕООД е подало отговор на исковата молба, в който поддържа становището за неоснователност на предявения иск, по подробно изложени съображения. Твърди, че от представените от ищец с молбата от 15.04.2018г. доказателства се установява, че срокът /по т.10.2/ за вдигане на стоката, съотв. срокът на действие на договора /по т.10.1/ е продължаван по съгласие на страните до 31.05.2018г. Процесният период, за който ищецът е предявил претенцията си представлява продължен срок за изпълнение на задължението на купувача за вдигане на стоката, съотв. за действие на договора - за това свидетелстват сключените между страните две допълнителни споразумения и издадените въз основа на тях два броя нови разпореждания по форма ПЛ 243, с валидност на последното до 31.05.2018г. Спазена е процедурата по т.10.4, като новият краен срок произтича от изричното решение на компетентен орган на МО, издал Нареждане № К-И-18/20.02.2018г. с валидност до 31.05.2018г. Възможността трета за сделката страна, в случая комитента МСП изрично да вземе решение за продължаване на срока за повече от 2 месеца, е предвидена в нормата т.10.4. изр. последно от процесния договор, т.е. за претендирания период (от 30.11.2017г. до 31.07.2018г.) договорът е бил действащ, а срокът по т.10.1 не е бил изтекъл, поради което й не се дължат разходи за съхранение.

Евентуално, се твърди нищожност на разпоредбата на т.4.3 от процесния договор. Оспорва по съдържание представената от ищеца Фактура № 0000001018/19.12.2018г., като счита, че същата не отразява действително задължение за ответника.

Тъй като на практика липсва договорно основание, от което да произтича дължимостта на разноски за съхранение на стоката в конкретно посочения размер, т.е. нормата на т.4.3 е нищожна поради липса на съгласие - чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД. Позоваването на методика за установяване на размера на разходите за съхранение, одобрена от трети за сделката лица, не може да замести липсващата воля между страните.

Оспорва размера на претенцията като изцяло недоказан.

От юни 2018г. дружество е продължило да съхранява, без въобще да е местило физически, същите по вид, обем и тегло стоки в същите складове, находящи се във военното формирование в с. Лозарево, общ. Сунгурларе - а именно в 19 бр. сгради с обща площ от 2 639 кв.м. при договорени наемни условия директно с принципала - Министерство на отбраната. Видно от сключеният между Министерство на отбраната, като наемодател, и „У. С.“ ЕООД, като наемател, Договор за наем № ВИ-42-30/13.06.2018г. дружеството е получило възмездното ползване на складове и е продължило да съхранява същия обем/тегло боеприпаси срещу месечен наем от 5 066, 88 лв. без ДДС. Наемната цена, дори ведно с действителните разходи за режийни разноски, е значително по - ниска от претендираните от ищеца ставки на месечна база, както следва: за 2017г.-15 618, 34 лв./месец, а за 2018г. - 26 589, 31 лв./месец.

С обжалваното решение съдът, сред като е описал представените по делото доказателства и установената от тях фактическа обстановка, е счел предявения иск за допустим, а разгледан по същество за основателен, по следните съображения:

Съдът е приел, че от доказателствата по делото установяват, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение въз основа на договора от 16.06.2016г., с типичното за договор за покупко-продажба съдържание - ищецът продавач се е задължил да предаде, при условие EXW - франко ненатоварено превозно средство на ответника купувач стоката по вид, количество и цена, описани в Приложение № 1 към договора, срещу поето от ответника задължение да заплати и получи стоката. Клаузата EXW - франко ненатоварено превозно средство означава, че продавачът не поема задължение за натоварването на стоките на превозно средство, а купувачът следва да поеме всички разходи и рискове във връзка с превозването на стоките от склада на продавача, в който се намират стоките към момента на подписване на договора, до местоназначението им.

За спорни са приети обстоятелствата: до кой момент е продължен срока на действие на този договор, съответно изпаднал ли е ответникът в забава да изпълни задължението си да изтегли закупените с договора боеприпаси; какъв е размерът на дължимото от ответника обезщетение в случай на неизпълнение на това задължение.

От съдържанието на договора и подписаните две допълнителни споразумения към него, съдът е приел, че срокът на действие на договора е продължен до 30.11.2017г. /с допълнително споразумение № 4 страните уговарят продължаване на срока с един месец, който следва да започне да тече от датата на издаване на нареждането от компетентния орган на МО, а такова нареждане за движение на активи форма ПД 243 е издадено от Съвместното командване на силите на 30.10.2017г. под № К-И-12/, съответно срокът в който ответникът е следвало да изпълни задължението си да получи стоките - предмет на договора от склада на ВФ 36720 - Лозарево е до 30.11.2017г.

За неоснователно и прието възражението от ответника, че срокът на действие на договора следва да се счита продължен до 31.05.2018г. Съдът е приел, че от анализа на събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че страните са постигнали съгласие срокът на договора да бъде продължен, при условията на т.10.4 от договора, до 31.05.2018г.

Издаденото нареждане от СКС № К-И- 18/20.02.2018г., действително до 31.05.2018г., не представлява друго решение на компетентните органи на МО по смисъла на т.10.4, in fine от договора и не може да замести липсата на постигнато от страните съгласие за продължаване на договора и изпълнение на предвидената в т.10.4 процедура, включваща и заплащане на санкциите по т.10.3.1 и т.10.3.2 за времето на продължаването. По делото не е установено ответникът да е заплатил такива санкции за периода от 01.12.2017г. до 31.05.2018г., съответно няма как да се приеме, че издаването на нареждане на СКС № К-И-18/20.02.2018г. е действие, с което срокът на действие на договора е продължен до датата, посочена в нареждането като краен момент на неговата действителност. Предвид специфичния характер на стоките - предмет на договора, същите се съхраняват и охраняват в склад, находящ се във военно формирование, съответно има създаден специален пропусквателен режим за достъп до този склад и ред, по който може да бъдат изнасяни стоки от него. Затова ищецът дължи да окаже на ответника необходимото съдействие за натоварване на стоките и за да не изпадне в забава на кредитора по смисъла на чл.95 ЗЗД, същият следва да инициира издаване на нареждане от СКС, доколкото без наличието на такова нареждане ответникът не може да получи и изтегли стоките от склада на военното формирование, независимо дали това ще бъде направено в рамките на действие на договора или след изтичане на уговорения от страните срок.

Съгласно поетото с договора задължение ответникът следва да изтегли стоките в рамките на срока на действие на договора, като при неизпълнение на това задължение същият дължи на продавача стойността с ДДС на обичайните разходи за ползване на склада и съхранение на стоките след изтичане на срока по договора, по предоставената му от продавача фактура.

Съдът е намерил за неоснователно направеното от ответника възражение за нищожност на клаузата на т.4.3 от договора, поради липса на постигнато от страните съгласие за начина, по които ще се определя размера на дължимите обичайни разходи. Уговорената от страните клауза по т.4.3 следва да се тълкува съобразно чл.20 ЗЗД. Съобразявайки останалите клаузи на договора и тези на подписаните от страните във връзка с договора допълнителни споразумения, съдът е намерил, че страните са постигнали съгласие размерът на обичайните разходи да се определя от продавача, въз основа на използваната от СКС методология, съобразена със специалното предназначение на стоките и обстоятелството, че същите не се търгуват свободно, подлежат на съхранение в обособени за това складове, които се охраняват. Няма как страните по договора да уговорят механизъм за определяне на дължимите за съхранение на стоките и ползването на склада разходи, който да не е съобразен с използвания от тази държавна структура начин на определяне на дължимите за ползване на склада и съхранение на стоките в него разходи. Доказателство, че ответникът е изразил съгласие с този начин на определяне на обичайните разноски е обстоятелството, че същият е подписал без възражения допълнителните споразумения, в които размерът на дължимите разноски е определен по този начин, съответно е платил доброволно определените по този начин като дължими от него с допълнителните споразумения суми.

Заключенията на вещите лица П. и Д. установяват, че дължимата сума за обичайните разходи за ползване на склада и съхранение на стоките за периода от м. декември 2017г. до м. май 2018г вкл., изчислена съгласно използваната от СКС методология, възлиза на 148 562, 21лв., за която сума е издадена и фактура №1018/19.12.2018г. от ищеца. Предвид установеното по делото неизпълнение на ответника на задължението му по т.10.2 от договора да изтегли стоката до 30.11.2017г., то същият дължи обезщетение на ищеца по т.10.3.2 в уговорения в договора размер от 148 562, 21лв. за периода от 01.12.2017г. до 31.05.2018г. По делото е установено наличието на твърдяното от ищеца право да получи уговорената с договора сума, дължима при неизпълнение от ответника на задължението му по т. 10.2 от договора, поради което предявеният осъдителен иск за присъждане на сумата от 148 562, 21 лв. е основателен и доказан.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Страните не спорят по фактите установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, а по направените от съда правни изводи, въз основа на анализа на събраните по делото доказателства, поради което относно правилно установената фактическа обстановка по правния спор между страните настоящата съдебна инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд, на основание чл.272 ГПК.

Във въззивното производство не са представени доказателства.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение, обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно посочените от въззивника основания за неправилност на първоинстанционния акт, прие следното:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна в процеса, имаща правен интерес от обжалване, и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Първоинстанционното решение, като постановено от законен съдебен състав, в изискващата се от закона писмена форма, в рамките на правораздавателни правомощия на съда и съобразено с твърденията на ищеца в исковата му молба относно обстоятелствата, на които се основава иска, и търсената с иска защита, е валидно и допустимо.

Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.

Страните не спорят, а и от доказателствата по делото се установява, че:

• в изпълнение на задълженията си като комисионер по сключен с Министерство на отбраната комисионен договор № УД -07-301 от 04.09.2016г./л.140/, ищецът е сключил с ответника на 20.12.2016г. процесния договор № 65/12/2016 за покупко - продажба на стоките /л.6/, описани по вид, количество и цена в приложение № 1 към договора, неразделна част от него;

• с допълнително споразумение № 2/11.07.2017г. към договора/л.65/, страните констатират, че срокът на договора изтича на 11.07.2017г., съгласно издадено нареждане №К-И-4/12.01.2017г., в който срок купувачът няма да може получи боеприпасите - предмет на договора от в.ф.36720-Лозарево, поради което е на основание т.10.3 от договора е начислена неустойка, а на основание т. 10.3.2 от договора е определена дължима от купувача сума от 15 618, 64 лв. за съхранение на боеприпасите за всеки месец, съгласно писмо № 120- 4835/10.07.2017г. на СКС. С §4 от споразумението страните примат, че купувачът дължи неустойка и разход за ползване на склада и съхранение в размер на 43 802, 61 лв. с ДДС за срок от 1 месец, за който период е и определеният с допълнителното споразумение срок, който следва да започне да тече от датата на издаване на нареждането от компетентния орган на МО, постъпки за издаване на което продавачът се задължава да направи в срок от 5 работни дни след плащането на уговорената с § 4 неустойка.

Купувачът се задължава да изтегли боеприпасите в рамките на срока на действие на допълнителното споразумение.

• с допълнително споразумение №4/20.09.2017г. към договора /л.63/, страните констатират, че срокът на допълнително споразумение № 2 изтича на 21.09.2017г., съгласно издадено нареждане № К-И-9/22.08.2017г., като с писмо от 18.09.2017г. купувачът е поискал удължаване на срока на договора с още един месец, на основание т.10.4 от същия.

На основание т.10.3 от договора е начислена неустойка, а на основание т.10.3.2 от договора е определена дължима от купувача сума от 15618, 64 лв. за съхранение на боеприпасите за всеки месец, съгласно писмо № 120- 4835/10.07.2017г. на СКС. С §4 от споразумението страните примат, че купувачът дължи неустойка и разход за ползване на склада и съхранение в размер на 43 802, 61 лв. с ДДС за срок от 1 месец, за който период е и определеният с допълнителното споразумение срок, който следва да започне да тече от датата на издаване на нареждането от компетентния орган на МО, постъпки за издаване на което продавачът се задължава да направи в срок от 5 работни дни след плащането на уговорената с § 4 неустойка. Купувачът се задължава да изтегли боеприпасите в рамките на срока на действие на допълнителното споразумение.

• представени са нареждания за движение на активи форма ПД 243, издадени от Съвместното командване на силите във връзка с процесния договор-№К-И- 12/30.10.2017г., действително до 29.11.2017г./, и № К-И-18/20.02.2018г., действително до 31.05.2018 г./л.52/.

• с телефакс от 03.11.2017г. /л.50/ ответникът е уведомен, че е издадено нареждане К-И-12/30.10.2017г. във връзка с подписаното допълнително споразумение № 4, и следва да предприеме действия по изпълнение на същото до 29.11.2017г.;

• представени са складови разписки и протоколи за предаване, които установяват, че купувачът е получил стоките - предмет на договора, на 31.05.2018 г./л.40, 41, 42, 43, 46/.

• с писмо изх.№ И-73/12.06.218г., продавачът и поканил купувача да заплати дължими разходи за съхранение по процесния договор в размер на 148 562, 21лв./л.51/.

-представена е фактура № 1018 от 129.12.2018г., издадена от продавача-доставчик, до купувача - получател, за обезщетение за ползване на склад и съхранение съгл. т.10.3.2 от договор 65/2016г. в размер на 148 562, 21лв. с ДДС, получена от купувача на 02.01.2019г., съгласно представени разписки от Еконт/л.28, 29/;

-- представени са писма на Съвместно командване на силите, доклади и докладни записки, касаещи методиката за изчисление на разходите за съхранение на боеприпасите - обект на договори за търговска реализация, при сключване на допълнителни споразумения, за удължаване на срока на договорите за получаване на неизтеглени боеприпаси от купувачите по такива договори, както и изготвените от СКС справки за дължимите суми за съхранение на неизтеглените боеприпаси по процесния договор за процесния период и за теглото на тези боеприпаси, обсъдени и анализирани от вещите лица при изготвяне на заключения по допуснатите съдебно-счетоводни експертизи;

• според заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвена от вещото лице В. П. /л.166/:

• предвид изложената от МО методика за формиране на разходите по съхранение на боеприпаси, както и условията на така поставената задача, сумата която дружеството-ответник следва да заплати за обичайните разходи по съхранението на неизнесените количества процесии боеприпаси, възлиза на 148 565, 21 лв., за периода дек. 2017г. – май 2018г.

• „У. С.“ ЕООД е извършвало плащания към ищеца, във връзка с процесния договор.

Общият размер на наредените 6 плащания от ответника към ищеца на суми по процесния договор, възлиза на 1 121 626, 81 лв., като са посочения основанията за плащане, размера и датите на платените суми: депозит за тръжна процедура; съгласно писмо И9/04.01.2017г.; по допълнително споразумение 2 към договор 65 12.2016г.; неустойка по изпълнение на договор 65/12.2016г. доп. Споразумение 4; за ползване на склад за съхранение по договор 65/12.2016г доп.споразумение 4 - общо платени по процесния договор 1 121 626, 81лв.

• видно от представените от ищеца счетоводни регистри, получените плащания във връзка с процесния договор са осчетоводени от ищцовото дружество, като счетоводната отчетност на „Снабдяване и търговия - МО“ ЕООД е водена редовно по отношение на процесния договор за покупко-продажба - разпоредбите на Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти са спазени.

• според заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвена от вещото лице П. Д. /л.202/:

• методиката при изчисляване на разходите за ползване на склада на МО се изчислява на база „Среден годишен разход“. Средния годишен разход за 2017г. на база периода 01.01.2017г. - 30.06.2017г. е в размер на 34, 04 лв. за тон боеприпаси, а за 2018г. на база периода 01.01.2018г. - 30.06.2018г. 57, 95 лв. за тон боеприпаси, като е посочен начина на изчисляване на средните годишни разходи;

-сумата, която дружеството-длъжник следва да заплати представляваща стойността на обичайните разходи за ползване на склада на МО, както и за съхранението на вещите, съобразно методиката на МО е в общ размер на 148 565, 21 лв., като е посочено как се образува същата;

• ищцовото дружество е издало ф-ра за съхранението на боеприпасите с дата 19.12.2018г., № 0000001018, основание „Обезщетение за ползване на склад и съхранение съгл.т.10.3.2 от договор 65/12/16г., данъчна основа 123 801, 84 лв., ДДС 24 760, 37 лв. и дължима сума в размер на 148 562, 21 лв.

• след извършени проверка и анализ на представените по делото доказателства и счетоводните записвания по търговските книги на ответното дружество, вещото лице е констатирало, че от банкова сметка в лева с IBAN: •••••••••• и титуляр „У. С.“ ЕООД във връзка с Договор за покупко-продажба са преведени на „Снабдяване и Търговия-МО“ ЕООД под № 65/12/2016 суми в общ размер на 1 121 626, 81 лв., като са посочени отделните плащания по основание, размер и дата на плащане;

• няма извършени плащания по издадената процесна ф - ра № 0000001018/19.12.2018г. на стойност 148 562, 21 лв.;

• извършените счетоводни записвания във връзка с процесния договор от страна и на двете дружества отговарят на изискванията на Закона за счетоводство и приложимите счетоводни стандарти.

• ответното дружество не е начислило задължение към ищеца, свързано с издадената ф - ра № 0000001018/19.12.2018г. с обща дължима сума в размер на 148 562, 21 лв.

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на съда споделя крайните изводи на първоинстанционния съд за основателност на предявения иск, като на основание чл.272 ГПК, препраща към мотивите на обжалваното решение.

Ищецът е предявил осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД.

За да бъде уважена исковата претенция следва ищецът да е изправна страна по договора; да доказано неизпълнението на ответника; да е установен размера на дължимата сума.

Съгласно т.19 от Тълкувателно решение №1 от 04.01.2001г. на ОСГК на ВКС, дейността на въззивната инстанция е аналогична на тази на първата, като тя има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор. Във въззивното производство съдът при самостоятелната преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора, като извършва в същата последователност действията, които би следвало да извърши първоинстанционният съд и изготвя собствени мотиви / Решение № 91 от 5.11.2020г. на ВКС по т.д.№1040/2019г., II т.о., ТК/.

Между въззивника ответник „У. С.“ ЕООД, като купувач, и въззиваемия „Снабдяване и търговия - МО” ЕООД, като продавач, е сключен процесния договор № ДПП № 65/12/2016 от 20.12.2016г. за покупко - продажба на стоки, описани по вид, количество и цена в приложение № 1 към договора, по който купувачът е изпълнил задължението си заплати продажната цена – за което страните не спорят, но не е изпълнил задължението си да получи/изтегли стоката, в уговорените срокове, съобразно уговореното в чл.10.1, чл.10.2, вр. с чл.10.4 от договора. Не се спори, а и се установява от доказателствата по делото, че на 31.05.2018г. купувачът е получил/изтеглил стоката.

Страните спорят - продължен ли е срока на действие на този договор и до кога, съответно изпаднал ли е ответникът в забава да изпълни задължението си да изтегли стоката за периода с начална дата 30.11.2017г. до дата 31.05.2018г.; какъв е размерът на дължимото от ответника обезщетение в случай на неизпълнение на това задължение, предвид уговореното в чл.10.3.2 от договора – стойността с ДДС на обичайните разходи за ползване на склада и за съхранение на стоката съгласно т.4.3.

Първоначално определения срок на действие на процесния договор е изтекъл на 11.07.2017г., но е продължен от страните, с допълнителни споразумения №2/11.07.2017г. и №4/20.09.2017г. към договора, до 30.11.2017г. В подкрепа на този извод е уговореното между страните в § 7 допълнително споразумение №4/20.09.2017г. - срокът на допълнителното споразумение е един месец, считано от датата на нареждането от компетентния орган на МО - нареждане форма ПД 243 № К- И- 12/30.10.2017г., издадено от Съвместното командване на силите, действително до 29.11.2017г.

Неоснователно и недоказано е възражение от ответника, направено с отговора на исковата молба, че срокът на действие на договора е продължен до 31.05.2018г., предвид нареждане форма ПД 243 № К - И - 18/20.02.2018г., издадено от Съвместното командване на силите, действително до 31.05.2018г., тъй като не установено заплащане от купувача на санкциите определени в т.10.3.1 и 10.3.2 за времето на продължаването /след 30.11.2017г. до 31.05.2018г./, съгласно уговореното в чл.10.4 от договора, в какъвто смисъл липсват и твърдения. В случая издаването на нареждане форма ПД 243 № К-И - 18/20.02.2018г. от страна компетентния орган на МО, за който страните не спорят, че е Съвместното командване на силите, няма самостоятелно значение и само то не може да доведе до продължаване срока на действие на договор, което следва от съдържанието на чл.10.4, изр.1 от договора, и следва да бъде преценено, при съобразяване на уговорените специални мерки за сигурност в чл.7.1 и сл. от договора, като необходимо съдействие от страна на продавача по смисъла на чл.63, ал.1 ЗЗД и чл.95, ал.1 ЗЗД, в какъвто смисъл са и мотивите на първоинстанционния съд.

С отговора на исковата молба ответникът е направил евентуалното възражение на ответника за нищожност на разпоредбата на т.4.3 от процесния договор, поради липса на съгласие – чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД. С оспорената разпоредба страните са уговорили, че след изтичане на срока по чл.10.1 купувача заплаща разходите за ползване на склада и съхранение на стоката, по представена от продавача фактура.

В случая тълкуването на чл.4.3 от договора, по правилата на чл.20 ЗЗД, с цел установяване на действителната воля на страните, обосновава извод за неоснователност на направеното възражение. В чл.10.3.2 от договора страните са постигнали съгласие, че при неизпълнение на задълженията по чл.10.2 от договора от страна на купувача – да изтегли стоката в рамките на действие на договора, същият дължи стойността с ДДС на обичайните разходи за ползването на склада и за съхранението на стоката, съгласно чл.4.3 от договора, т.е. страните са постигнали съгласие, че в посочената хипотеза купувачът дължи обичайните разходите за ползване на склада и съхранение на стоката, които са определяеми.

По отношение начина на определяне на обичайните разходи за ползването на склада и за съхранението на стоката страните са постигнали съгласие при сключването на допълнителни споразумения към процесния договор, като са приели, че същите следва да бъдат определени съгласно писмо № 120-4835/10.07.17г. от СКС, съгласно § 3 от споразуменията, която е съобразена от заключенията на съдебно - счетоводните експертизи, които съдът кредитира като правилни и обосновани. В подкрепа на този извод са и действията на въззивника, който съобразно направените изчисления е заплатил съответните разходи, при сключването на допълнителните споразумения, с които е страните са продължили срока на действие на договора. При така установеното, да се приеме, че към момента на сключване на споразуменията към договора, когато купувачът е имал интерес от продължаване срока на договора, страните са имали съгласие и яснота за размера на дължимото обезщетение и начина на определяне на същото за ползването на склада и за съхранението на стоката, съгласно т.4.3, а към момента няма съгласие и яснота по този въпрос, би било неправилно и необосновано, в противоречие с целта на договора и добросъвестността, по смисъла на чл.20 ЗЗД и чл.63, ал.1 ЗЗД.

При определяне размера на дължимото обезщетение съдът кредитира приетите по делото заключения на изготвените съдебно – счетоводни експертизи, като правилни и обосновани, даващи еднакви отговори на поставените въпроси и кореспондират с доказателствата по делото, според които сумата която дружеството-ответник следва да заплати за обичайните разходи по съхранението на неизнесените количества процесни боеприпаси, възлиза на 148 565, 21 лв., за периода дек.2017г. – май 2018г., за която сума продавачът е издал фактура № 0000001018/19.12.2018г. на стойност 148 562, 21 лв., която не е осчетоводена от купувача и не е заплатена.

Позоваването на сключен между Министерство на отбраната, като наемодател, и „У. С.“ ЕООД, като наемател, Договор за наем № ВИ-42-30/13.06.2018г., по силата на който дружество е получило възмездното ползване на складове и е продължило да съхранява същия обем/тегло боеприпаси срещу месечен наем от 5 066, 88 лв. без ДДС, е ирелевантно, доколкото установява факти и обстоятелства, които са настъпили след прекратяването на договорните отношение между страните по процесния договор.

След като ищецът е доказал съществуването на фактите, на които основава иска си по чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД: че е изправна страна по процесния договор, за противното липсват твърдения; налице е неизпълнение на договорно задължение от страна на ответника – да получи/изтегли стоката, в уговорените срокове, съобразно уговореното в чл.10.1, чл.10.2, вр. с чл.10.4 от договора, в периода 30.11.2017г. до дата 31.05.2018г.; размера на дължимото обезщетение на неизпълнение на договорното задължение от страна на ответника е в размер на 148 565, 21 лв., за посочения период, за която сума продавачът е издал фактура № 0000001018/19.12.2018г. на стойност 148 562, 21 лв., предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен в предявения размер.

Неоснователни са възраженията във въззивната жалба за липса на активна материална легитимация за ищеца да претендира процесното вземане. В отговора на исковата молба възражения в този смисъл не са направени – там ответникът твърди, че се цели да му бъдат възложени разходи, които нямат пряко или косвено отношение към съхраняването на боеприпасите, а не че те не са направени от ищеца, поради което следва да се приеме, че същите са преклудирани, на основание чл. 370 ГПК и чл. 266, ал.1 ГПК.

Дори и да се приеме, че същите следва да бъдат обсъдени по същество, то те са неоснователни и недоказани, тъй като бе посочено по-горе по отношение начина на определяне на обичайните разходи за ползването на склада и за съхранението на стоката страните са постигнали съгласие при сключването на допълнителни споразумения, като ответникът е извършвал и плащане на съответните суми, при сключването на споразуменията, като същият начин е използван за да бъде изчислено дължимото обезщетение за процесният период от време, видно от заключението на приетите експертизи по делото.

По същите съобразения неоснователни са възраженията, че между ищецът и СКС, юридическо лице по смисъла на чл.60д ЗОВСРБ, не е налице договорна правооотношение под никаква форма, както и че ищецът действа въз основа на мандат/комисионен договор/, сключен с МО, в чиято полза и сметка ищецът е сключел процесния договор.

Предвид уговореното в договора, за да се породи задължение за купувача ответник да заплати претендираното обезщетение, от страна на продавача ищец не е необходимо да бъдат представяни други доказателства освен издаването на съответната фактура, което в случая е направено. Твърденията за липсата на материална и процесуална легитимация на ответника да претендира чужди права също не обосновават твърдяната неправилност, предвид предвиденото в договора, а при съобразяване действията на ответника, който видно от заключението на съдебно - счетоводните експертизи е извършвал всички плащания по договора по сметка на ищцовото дружество – включително и авансово плащане на цената и обезщетения за ползването на склада и за съхранението на стоката за друг период от време, и счита същите за валидно извършени.

При така установеното, да се приеме, в един момент след сключването на договора, в отношенията между страните продавачът ищец е бил материално и процесуално легитимиран да упражнява чужди права, когато купувачът ответник е извършвал според него валидни плащания, а към момента не е, би било неправилно и необосновано, в противоречие със съдържанието и целта на договора и добросъвестността, по смисъла на чл.20 ЗЗД и чл.63, ал.1 ЗЗД.

Възраженията във въззивната жалба основани не твърдения за липса на договорна основа за определяне на обезщетението по т.4.3 от ЛПП № 65/12/2016, предвид твърдяна нищожност на посочената разпоредба поради липса на съгласие – чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД; неприложимост на методологията на СКС за определяне на размера на разходите за съхранение, са неоснователни предвид изложените мотиви по тези въпроси, при преценка основателността на предявения иск, които не се налага да бъдат преповтаряни.

Развитите съображения във въззивната жалба във връзка със сключването на допълнителните споразумения, съответно изразената воля от страна на купувача ответник по отношение начина на изчисляване на дължимото обезщетение по време на действието на споразумението, съответно липсата на такава след това, не са направени с отговора на исковата молба, поради което поради което следва да се приеме, че формулираните по този начин възражения са преклудирани, на основание чл.370 ГПК и чл.266, ал.1 ГПК, и не могат да обосноват твърдяната неправилност на този етап от производството.

Възраженията за недоказаност на претендирания размер, недоказаност на действителното тегло на изтеглените стоки, неотносимост и липса на връзка на разходните пера на СКС към запазване на стоките, също не могат да обосноват твърдяната неправилност.

Отговорите на поставените въпроси е даден от заключенията на съдебно - счетоводните експертизи, при изготвянето на които вещите лица са съобразили освен цитираната методика за формиране на разходите по съхранение на боеприпасите, теглото на неизтеглените боеприпаси от ВФ 36720 - Лозарево – 458, 832 тона, съгласно представените документи, които не са оспорени от ответника, и периода, за който са извършени изчисленията от сектор СКС при МО /30.11.2017г.-31.05.2018г./, т.е. вещите лица са отговорили на поставените въпроси, след като са установили начина, по който следва да бъде изчислено претендираното обезщетение, и теглото на изтеглените стоки, въз основа на представените по делото доказателства, поради което не може да се приеме за основателно твърдението за недоказаност на тези факти. В подкрепа на този извод са и плащанията, които ответника е направил във връзка със сключването на допълнителните споразумения към процесния договор, за които не са спори, че във връзка със същото количество боеприпаси, за които се претендира обезщетение от ищеца. В този смисъл са и твърденията на ответника относно количеството стока, останала неизтеглена, след изтичане срока на договор, във връзка с позоваването на сключен между Министерство на отбраната- наемодател, и „У. С.“ ЕООД – наемател, Договор за наем № ВИ-42-30/13.06.2018г., по силата на който дружество е получило възмездното ползване на складове и е продължило да съхранява същия обем/тегло боеприпаси срещу месечен наем от 5 066, 88 лв. без ДДС, което е по принцип е ирелевантно, по изложени мотиви, но в тази част изявлението на страната е в подкрепа на изводите на вещите лица, съответно на съда.

Предвид изложеното, поради съвпадане на крайните изводи на градския и апелативния съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Предвид изхода на спора в настоящата съдебна инстанция на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски по въззивното производство.

В последното по делото открито съдебно заседание процесуалният представител на ищеца е представил списък по чл.80 ГПК и доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 17 414, 21лв. с ДДС, които претендира да му бъдат заплатени. В същото съдебно заседание процесуалният представител на ответника е направил възражение за размера на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК. Разгледано по същество направеното възражение е основателно, предвид действителната правна и фактическа сложност на делото, извършените от адвоката на ищеца въззиваем правни и фактически действия по осъществяване на възложената защита, и минималният размер на адвокатското възнаграждение, изчислен съгласно чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – 12 710, 97лв. с ДДС, до който размер следва да бъде намалено възнаграждението на ищеца за въззивното производство, който да му бъде заплатен от ответника.

По тези мотиви и на основание чл.271, ал.1, предл.1 ГПК и чл.272 ГПК, Софийският апелативен съд