Решение № 192 от 9.5.2017 г. на Районен съд - Монтана по дело № 682/2016 г.

Предявен е иск с правно основание чл.34 от Закона за собствеността. Производството е по реда на чл.341 и следващите ГПК, във фазата по ИЗВЪРШВАНЕ на съдебната делба. С решение от 05.08.2016 година, влязло в сила на 26.08.2016 година е ДОПУСНАТА СЪДЕБНА ДЕЛБА между А.М.С., ЕГН xxxxxxxxxx, xxx; А.М.И., ЕГН xxxxxxxxxx, xxx-та /Витоша/ № 6 и Р.З.М., ЕГН xxxxxxxxxx, xxx, по отношение на следния недвижим имот: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ – УПИ ХV, пл.№ 27 от квартал 46 по плана на с.Бели мел, с административен адрес: с.Бели мел, ул.Върбан Пенов 72, с площ от 416 кв.м, при съседи: улица, наследници на Кръсто Кръстев, Тодор Найденов и Иван Давидов, заедно с намиращите се в имота ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, с площ от 66.68 кв.м и второстепенна постройка – СТОПАНСКА СГРАДА от 48 кв.м., до съседи: улица, наследници на Кръсто Кръстев, Тодор Найденов и Иван Давидов, ПРИ ПРАВА: За А.М.С. – 1/6 идеална част от имота; За А.М.И. – 1/ 6 идеална част от имота; За Р.З.М. - 4/6 идеални части от имота; На основание чл.344 ал.1 ГПК е допусната СЪДЕБНА ДЕЛБА между А.М.С., ЕГН xxxxxxxxxx, xxx; А.М.И., ЕГН xxxxxxxxxx, xxx-та /Витоша/ № 6 и Р.З.М., ЕГН xxxxxxxxxx, xxx, по отношение на ЛЕК АВТОМОБИЛ, марка ОПЕЛ, модел АСТРА, светло сив металик, с рег.№ М 1993 ВВ, рама WOLOOOO58P5301979, двигател C14NZ02W611545, За А.М.С. – ¼ идеална част; За А.М.И. – ¼ идеална част; За Р.З.М. – 2/4 идеални части. Държането на допуснатия до делба лек автомобил се осъществява от Р.З.М., ЕГН xxxxxxxxxx, xxx. Във втората фаза на производството не са направени искания за възлагане на имота, заявени са искания по сметки от съделителката Р.З.М.. Доказателствата по делото са писмени и гласни. Допуснати са и назначени съдебно - оценъчна експертиза, изпълнена от вещото лице В.Р., допълнителна такава, приети от съда и не оспорени от страните. Допусната е и назначена съдебно-автотехническа оценъчна експертиза, изпълнена от вещото лице инж.Е.К., приета от съда и не оспорена от страните. Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото, в тяхната логична връзка и единство и на основание чл.235 ГПК прави следните фактически и правни изводи: Съсобствеността във втора фаза на делбеното производство се прекратява по един от посочените способи: посредством теглене на жребий, чрез разпределение на имотите по реда на чл.353 ГПК, чрез възлагане по реда на чл.349 ГПК, или чрез изнасяне на имота на публична продан – чл.348 ГПК. Основен критерий за избора на способ е дали броя на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове съответства на стойността на дяловете на съделителите. За това съществено значение има обстоятелството дали е налице възможност за обособяване на повече реални дялове от допуснатите до делба имоти, както и становището на съделителите, досежно начина на нейното извършване. Основният способ, предвиден в чл.348 ГПК за ликвидиране на съсобствеността в делбеното производство, когато се касае до неподеляем имот, който не може да бъде поставен в един от дяловете, е изнасянето му на публична продан. По изключение, ако се касае до неподеляем жилищен имот и са налице другите изисквания на закона съсобствеността може да се ликвидира чрез поставянето му в дял на някой от съделителите – чл.349 ГПК. В производството по съдебна делба въпросът по какъв начин следва да се извърши делбата се решава съобразно императивните норми на чл.348, чл.349, чл.350 и чл.353 ГПК, за чието служебно приложение от съда е необходимо преди всичко да бъде изяснен въпроса: дали имотът- предмет на делбата е поделяем. В конкретният случай имотът е неподеляем и не могат да бъдат обособени три самостоятелни имота. В съдебното производство е приета и изслушана съдебно-техническа експертиза, която дава заключение за реалната площ на процесния имот, неговата пазарна стойност и поделяемостта на същия. Според експертизата, площта на дворното място е неподеляемо, съгласно чл.19 ЗУТ; жилищната сграда също е неподеляема, съгласно чл.110 от Наредба № 7 на МРРБ. Заключението е категорично, че от спорното дворно място не могат да се образувaт три парцела при изискванията за площ и лице. Жилищната сграда, със застроена площ от 66.68 кв.м, представлява самостоятелно жилище, не отговаря на изискванията на ЗУТ за обособяване на три самостоятелни жилища, която също е неподеляема. Съобразно чл. 203, ал. 1 от ЗУТ, съдебна делба на съсобствена сграда, жилище или друг обект се извършва, само ако съответните дялове могат да бъдат обособени в самостоятелни обекти, без значителни преустройства и без неудобства, по-големи от обикновените, при спазване на строителните правила и норми. По смисъла на чл. 348, ал. 1 ГПК един имот е реално поделяем, само ако от него могат да бъдат обособени реални дялове за всеки един съделител. В случая, с представеното и прието заключение на вещото лице, изготвило съдебно-техническа оценъчна експертиза, която съда възприема изцяло и я кредитира, приобщавайки я като доказателство по делото, като дадена обективно, компетентно и безпристрастно и без да е заинтересована от делото, е с категорични констатации, че дворното място е неподеляемо, поради застрояването му, жилищната сграда също е неподеляема. От това може да се направи единствения обоснован извод, че поземления имот, предмет на делбата е НЕПОДЕЛЯЕМ, тъй като не са налице изискванията на чл.14 ал.1 т.4 от ЗУТ и е невъзможно следователно да се отдели реален дял за всеки от съделителите. Това обстоятелство обусловя извода за неподеляемост на имота. Освен това, не е направено искане за възлагане на имота от някои от съделителите и се достига до извода, че имотът, след като реално е неподеляем, то единствения възможен начин, имащ значение за избора на способ за извършването на делбата, е изнасянето му на публична продан. Действително дяловете на съделителите от допуснатия до делба имот са различни. Съгласно закона, делбата следва да се извърши като всеки съделител получи реален дял, съответствуващ на квотата му в съсобствеността, доколкото това е възможно, като неравенството в дяловете се изравнява в пари и в този смисъл размерът на дела има значение само досежно необходимостта от парично уравнение или при разпределение на имотите, но само ако съществува възможност всеки да получи реален дял. В конкретния случай по безспорен и категоричен начин се установи, че имотът, предмет на делбата е съсобствен между страните, при посочените права и е неподеляем по смисъла на закона. При установените по делото обстоятелства, а именно наличие на един неподеляем жилищен имот и стопанска сграда и трима съделители, следва да се приложи способът по чл. 348 от ГПК. Имотът е жилищен. Отделно от това възлагателна претенция не е заявена от някой от съделителите в законния срок - първото по делото заседание след влизане в сила на решението, с което е допусната делбата, който срокът е преклузивен. Съдът счита, че следва да се прекрати съсобствеността чрез изнасяне на имота на публична продан, който способ е единственият възможен за ликвидиране на съсобствеността на допуснатия до делба недвижим имот. В представеното заключение на вещото лице е посочена и пазарната стойност на имота, като е отразено и състоянието му. Пазарната стойност на имота е от 9 445.00 лв. Стойността на полагащия се дял на всяка от страните от имота е както следва: за 1/6 идеална част на всеки от ищците, т.е по 1 574.00 лв., за 4/6 идеални части на ответницата, стойността на полагащия се дял е от 6 297.00 лв. Допуснатият до делба лек автомобил марка ОПЕЛ, модел АСТРА, светло сив металик, с рег.№ М 1993 ВВ, рама WOLOOOO58P5301979, двигател C14NZ02W611545, също следва да се изнесе на публична продан. От една страна поради липсата на възлагателна претенция от съделителите, от друга – естеството на самата движима вещ. Пазарната стойност на МПС-то възлиза на сумата от 610.00 лв., съгласно експертното заключение на вещото лице инж.К.. ОТНОСНО ПРЕДЯВЕНИТЕ ИСКОВЕ ЗА СМЕТКИ: Поради това, а главно защото основният предмет на делбата е прекратяването на съсобствеността, във втората фаза на производството е допустимо приемането на облигационни искания на съделителите, които са свързани със самата общност. Законът цели да се ликвидират едновременно както съсобствеността, така и облигационните отношения, свързани с нея. Това са отношения, свързани със съделителите, а такива се заявиха единствено от страна на ответницата. Ищците не направиха по предвидения от закона ред искане за присъждане обезщетение за неползване на имота. Съгласно чл.346 ГПК в производството за съдебна делба страните могат да предявят искания за уреждане на сметки помежду им, възникнали по правоотношения във връзка със съсобствения характер на имота, предмет на делбата. В установените от закона срокове ответницата Р.З.М. направи своите претенции относно уреждане на сметки по между им с ищците в признатата съсобственост върху имота, предмет на делбата, като сочи и конкретните подобрения, извършени в него. Съдът счита, че преклузивния срок за предявяване на искането с правно основание чл.346 ГПК е спазен, като исканията за уреждане на сметки по своето естество представляват самостоятелни осъдителни искове, които могат да се разглеждат съвместно в делбеното производство. Съдът намира също така, че претенциите на съделителката М. по чл.346 ГПК са частично основателни, по следните съображения: Съгласно чл.59 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи връщане на онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. В случая ответницата е представила нарочна молба, като в писмен вид са заявени искания, с уточнени години на извършване на подобренията, стойността на материалите и труда, за което е допусната и назначена съдебно - оценъчна експертиза за определяне пазарната стойност на сочените подобрения, като са ангажирани и гласни доказателства в подкрепа на твърденията им. В делбеното производство се разглеждат именно исканията на съделителите за сметки помежду им. Тъй като основният предмет на производството е прекратяването на съществуващата съсобственост, съделителите могат да предявят искания само за такива сметки, които имат връзка с общността, предмет на делбата, т.е. могат да се предявят искания само за вземания, които съделителите имат един спрямо друг във връзка с прекратената общност. Съсобственикът, който упражнява фактическа власт върху съсобствен имот, владее същия както за себе си, така и за останалите съсобственици, до доказване на противното. Затова по начало в отношенията между съсобствениците не се поставя въпросът за добросъвестност или недобросъвестност на владението, освен ако съсобственикът е манифестирал намерението да владее имота само за себе си. В настоящият случай се установи по несъмнен начин, че на 17.09.2015 година Методи С. Петков, наследодател на ищците, техен баща, е прехвърлил собствеността върху разполагаемите си 4/6 идеални части от имота, предмет на делбата, на Р.З.М., ответник в процеса, срещу задължението на М. да поеме издръжката и гледането му, докато е жив или чрез трето лице, като му осигури нормален живот, какъвто е водил до момента, като храна, облекло, лекарства, отопление и други неизброени неща, както и заради положените до момента грижи, като прехвърлителя си е запазил правото на ползване върху имота докато е жив. Сделката по прехвърлянето на недвижимия имот срещу задължение за издръжка и гледане е материализирана в НА № 59, том VІ, рег.№ 8805, дело № 584 от 17.09.2015 година на нотариус Валерия Тодорова, с рег.№ 596 в Нотариалната камара. Установено е, че до смъртта на Методи С. Петков, ответницата М. е полагала необходимите грижи и е осигурила нормален живот на прехвърлителя, гледайки го болен на легло. Те заедно са владели имота, предмет на делбата. В тази връзка, съдът намира възражението на процесуалния представител на ищците, че иска по чл.346 ГПК следва да се остави без уважение, като недопустим, за неоснователно. Доводите на процесуалния представител на ищците, че съсобствеността е възникнала на 17.09.2015 година и подобренията, ако има такива, могат да се претендират от този момент. Действително такива са разпоредите на закона, но това разбиране съдът не споделя. От събраните по делото гласни доказателства, от разпитаните в качеството на свидетели лица, дори и от обяснението, дадено от ищцата А.М.И., се установи, че в много кратък период след смъртта на нейната майка Анна Трендафилова Петкова, починала на 21.05.2000 година, баща и Методи С. е искал да я запознае с Р.М., която заживяла с него в имота на родителите и. Безпротиворечиви са показанията на свидетелите Трендафил Любомиров Иванов, Валентин Божинов Христов, Р. Йорданова Димитрова, Йорданка Цветкова Петкова, чиито показания съда кредитира и приобщава като доказателства по делото, установяващи че от около 2000-та година Методи и Р. живеят съвместно в имота, предмет на делбата, че отношенията между децата на С. и ответницата са били много добри, че ищците са получавали провизии от отглежданите култури и животни през годините, посещавали са заедно и поотделно имота по различни поводи – празници и сборове. Даже ответницата е гледала малката дъщеря на А.М. две години. Свидетелите също установиха, че са извършвани и подобрения в имота, докато е бил жив С. и те са направени от него и с жевеещата съвместно М.. За тези подобрения в имота не се установи противопоставянето от страна на ищците. Действително съсобствеността върху имота е възникнала на 17.09.2015 година, но изрично в нотариалният акт, с който са прехвърлени разполагаемите части, прехвърлителят С. е посочил, че за в бъдеще се поемат от приобретателката грижите и за него, но прехвърлянето е и за осигурения му нормален живот, какъвто е водил до момента. А съвместното им съжителство е от около 16 години, с оглед датата на настъпилата смърт на Методи С. – 02.03.2016 година. В последните си години той е бил неподвижен, болен на легло и за него грижи е полагала ищцата, с помощ от трети лица. Неговите деца не са посещавали баща си. Съвместно от двамата – С. и Р.М. е направена баня и тоалетна на първия етаж на жилищната сграда, направено е и мазе на кухнята в къщата. Асмалъка, който се намира на тротоара пред жилищната сграда не следва да се приема като подобрение, извършено в самия имот и увеличаващо стойността му. От данните по заключението на съдебно-техническата оценъчна експертиза, която съда възприема обективно, компетентно и безпристрастно, изготвена и представена от вещото лице В.Р., са посочени стойностите на извършените подобрения, които съда приема за обективни, съобразени с пазарната конюктура на имотите. Подобренията, установени от вещото лице в жилищната сграда са: Мазе, преустроено в кухня, направена е фаянсова облицовка от 3.38 кв.м и боядисване на стените и тавана с обща квадратура 19.80 кв.м; баня-тоалетна, направена е теракотна настилка от 1.70 кв.м, фаянсова облицовка от 4.51 кв.м, поставени са тоалетна чиния, казанче и бойлер. Пред банята и тоалетната е поставен теракот 2.24 кв.м и фаянс 2.40 кв.м. банята и тоалетната са свързани с водопроводната инсталация и канализация. Стойността на извършените подобрения възлиза общо на 1 267.00 лв. При така установените стойности, съдът намира, че претенцията за подобренията е основателна досежно направата на кухня, баня и тоалетна на първия етаж на жилищната сграда. По отношение на направата на асмалъка и за изплащане на покупно-продажната цена на лекия автомобил, чиято стойност е от 1 200.00 лв., съда намира, че спрямо тях е неоснователно искането за признаването им като подобрения и плащане на стойности от страна на ищците. Както бе посочено по-горе, асмалъкът е извън недвижимия имот, предмет на делбата, а остатъчната стойност на лекия автомобил е от 610.00 лв. и като се има предвид първоначалната му регистрация – 02.08.1993 година, /от данните и констатациите представени от вещото лице инж.Е.К./, а и обстоятелството, че лекия автомобил се изнася и той на публична продан, то претенцията се явява неоснователна. С приключване на производството по делото, всеки един от съделителите следва да заплати и държавна такса, съразмерно дела си, на основание чл.8 предложение първо от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Водим от горното, съдът