Решение № 318 от 7.11.2022 г. на Районен съд - Хасково по дело № 803/2022 г.

Наказва се с глоба от 1000 до 5000 лв., ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице, което: т.2. съгласува, одобри или издаде строителни книжа в нарушение на този закон, на актовете по неговото прилагане и другите правила и нормативи по проектирането и строителството, както и на действащите устройствени планове; Разпоредбата на чл.162, ал.4 от ЗУТ гласи – ал.

Проектантът носи отговорност за проектирането на строежа в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план, изискванията на чл. 169, ал. 1 и 3, както и с изискванията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Проектантът предвижда в инвестиционния проект строителни продукти с характеристики, чиито показатели отговарят на националните изисквания за влагане на строителните продукти в строежите съгласно наредбата, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството на основание чл. 9, ал. 2, т. 5 от Закона за техническите изисквания към продуктите. Следователно, деянието, за което е наложено наказание глоба на жалбоподателя е обявено от закона за наказуемо с административнонаказание. В конкретния случай, при преценка законосъобразността на обжалваното НП, съдът намира, че не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка с процедурата по съставянето и връчването на АУАН в присъствие на жалбоподателя. Съставеният акт за установяване на административно нарушение формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН относно необходимите реквизити, които следва да съдържа и конкретно на т. 3 на цитираната норма - да се впишат датата и мястото на извършване на нарушението, влияещо от своя страна на преценката налице ли е надлежно описание на нарушението откъм основните му съставомерни белези: дата, място, начин на осъществяване. Твърдения в тази насока е необходимо да се съдържат всякога и в акта, и в НП, като техни задължителни реквизити по чл. 42, т. 3, респ. чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В случая в съставения акт за установяване на административно нарушение изрично е посочено, че нарушението е прието, че е извършено на 16.05.2022г., в общинска администрация Хасково. Тоест по отношение на тези реквизити няма нарушение на процесуалните правила при съставянето на АУАН и НП. Съдът обаче намира за неточно и непълно словестното описание на нарушението, а от там намира, че то не кореспондира с дадената му правна квалификация в АУАН най напред, а след това и в НП. В АУАН са посочени като нарушени чл.137, ал.3, вр.чл.21, ал.1, вр.чл.35, ал.2 от ЗУТ. В текстовата му част обаче не става ясно в какво точно се състои нарушението, или по скоро неспазването на изискванията на ПУП-ПЗ и одобреният инвестиционен проект. Дали се касае за промяна в начина на застрояването с одобреният инвестиционен проект за разлика в ПУП-ПЗ или разстоянието в одобреният инвестиционен проект на нежилищните сгради до вътрешните граници на урегулиран поземлен имот при свободно застрояване е по-малко от три метра. Това сами по себе си са две различни изисквания към разположението и строителството на сградите или по-точно на съобразяването на инвестиционният проект с ПУП-ПЗ при одобряването му от главният архитект в случая жалбоподателя. В първият случай се касае за изисквания въведени с чл.21, ал.2 от ЗУТ, а във втория за такива по чл.35, ал.2 от ЗУТ. В тези два текста обаче се говори веднъж в чл.35, ал.2 от ЗУТ за разстоянието на нежилищните сгради до вътрешните граници на урегулиран поземлен, а в чл.21, ал.2 от ЗУТ се говори за сградите на основното застрояване могат да се застрояват свързано само на страничните имотни граници. Тоест според настоящият състав на съда горните два текста са смесени при опита да се опише точно нарушението като са използвани неточни изрази и понятия. Не е посочен вида на сградите, а именно дали се касае за нежилищни и такива на основното застрояване, като под едно общо понятие са приети и имотните граници, без да се прави разлика със странични и вътрешни такива. Затова и съдът намира, че това описание на нарушението от една страна не е ясно и точно, а от друга не кореспондира с точната правна квалификация посочена както в АУАН така и в НП. По отношение на НП следва да се посочи и факта, че с преквалификацията на нарушението на практика още повече се е задълбочило това противоречие и несъответствие на текстовото описание на нарушението и неговата правна квалификация, ако това е чл.232, ал.10 от ЗУТ.