Решение № 1112 от 7.6.2024 г. на Административен съд - Враца по дело № 128/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК /Административно-процесуален кодекс/, вр. с чл. 63в от ЗАНН /Закон за административните нарушения и наказания/. Образувано е по КАСАЦИОННА ЖАЛБА на „Л.Б. ЕООД Е.К.“ КД •••, депозирана чрез • П. Т. против Решение №369 от 01.12.2023 г., постановено по АНД № 990/2023 г. по описа на Районен съд – Враца, с което е изменено издаденото против дружеството от Директора на Регионална дирекция за областите Видин, Монтана и Враца, със седалище ••• към Главна дирекция “Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите /КЗП/, Наказателно постановление /НП/ № 002813/12.09.2023г., с наложената имуществена санкция в размер на 1000 лв., намалена на 500 лв. от съда. В касационната жалба са изложени доводи, че оспореното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че няма спор по фактическата обстановка, но не се споделят аргументите на РС-Враца за неприложимост на института на маловажния случай по чл.28 от ЗАНН. Жалбоподателят счита, че са налице основания за прилагане на този институт и отмяна на издаденото НП. Иска се отмяна на решението и отмяна изцяло на НП. Претендират се разноски. Пред съда не се явява представител. Ответникът по касационната жалба, в с.з. редовно призован, не се явява и представлява. От процесуалния му представител •• С. Д. е представено по делото писмено становище, с което жалбата се оспорва с доводи, че обжалваното решение не страда от сочените в нея пороци. Заявява, че твърденията в касационната жалба са били повдигнати и във въззивната жалба, разгледани са в производството пред въззивния съд, който правилно и мотивирано се е произнесъл за тяхната неоснователност. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Участващият в касационното производство прокурор дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че съдът правилно е установил фактите и е приел, че е налице нелоялна търговска практика, както и, че не са налице основания за приложение на чл.28 ЗАНН. Отправя искане към съда оспореното решение да бъде оставено в сила. Настоящият съдебен състав, като взе предвид наведените в жалбата и в писменото становище доводи и съображения и след извършване на служебна проверка, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, против валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С оспореното Решение №369 от 01.12.2023 г., постановено по АНД № 990/2023 г. по описа на Районен съд – Враца, съдът е изменил НП № 002813/12.09.2023г., издадено от Директора на РД за областите Видин, Монтана и Враца към ГД “Контрол на пазара” при КЗП, с което наложената на касатора имуществена санкция от 1000 лева, е намалена на 500 лв. В решението, предмет на касационна проверка е прието, че в производството по съставяне на АУАН и НП не са допуснати процесуални нарушения, водещи до цялостна отмяна на последното. По същество на спора въз основа на представените по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност, е безспорно установено, че на 15.02.2023 г. в •••, търговецът „Л.Б. ЕООД Е.К.“ КД в стопанисван от него обект – •• в •••, ул.••• № •, е направил съобщение за намаление на цените на стоки, изложени за продажба, без да е посочил в него срока, през който се продават с намалени цени. Установено е, че стоките с намалени цени са изложени в обекта, като пред тях е поставен етикет с информация за вида на стоката, нейна предишна цена, която е зачертана, приложения процент намаление и нова цена, както и срок, който касаел минал период. С това поведение дружеството касатор е осъществило състава на административно нарушение по чл. 63, ал.1, т.3 от ЗЗП и му е наложена имуществена санкция на основание по чл. 209 от ЗЗП. Решението на районният съд е валидно и допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на материалния закон. С ъдът е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност, като не е допуснал твърдените в касационната жалба нарушения на съдопроизвод-ствените правила. Събрани са необходимите и относими доказателства, за чието съществуване са налице данни по делото и въз основа на тях правилно е установена фактическата обстановка. Обсъдени са всички възражения изложени в жалбата и са формирани изводи за тяхната неоснователност, които изводи се споделят напълно от настоящия касационен състав и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК не следва да бъдат повтаряни. Правилно от въззивната инстанция не е изследван въпроса за субективната страна на нарушението, доколкото отговорността на юридическото лице е обективна и безвиновна. Съдът е обсъдил и възможността за прилагане на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, като се е обосновал защо деянието не може да се приеме за маловажен случай, които изводи се възприемат и от настоящия състав, поради което и оплакванията в касационната жалба за неправилно приложение на института на чл.28 от ЗАНН са неоснователни. След отчитане на установените в производството факти и обстоятелства обосновано са приети за неоснователни възраженията на жалбоподателя за несъставомрност на деянието и съобразявайки се с изискванията на чл. 27 от ЗАНН, правилно е прието от съда при индивидуализация на наложеното наказание частична основателност на жалбата. Правният извод на първоинстанционния съд, че адекватна и справедлива за деянието, за което е ангажирана отговорността на дружеството не е наложената от административния орган имуществена санкция в размер на 1000 лв., а в минималния съгласно чл.209 ЗЗП размер на сумата 500 лева, който извод се споделя и от касационния съд. Затова и правилно е изменено оспореното НП в санкционната му част. При извършената служебна касационна проверка не се установяват основания за отмяна на обжалвания съдебен акт. Първостепенният съд е постановил валидно, допустимо, обосновано и правилно решение, в съответствие с приложимия материален закон, преценявайки без да игнорира или анализира превратно събраните в хода на производството доказателства. По изложените съображения, касационната инстанция намира, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно направено искане за присъждане на разноски, в полза на ответника, следва да бъдат присъдени такива за юрисконсултско възнаграждение в размер, определен в чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д, ал.3 от ЗАНН, а именно възнаграждение в минимален размер от 150 лева. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, съдът