Решение № 1136 от 10.4.2024 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 643/2023 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно- процесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 36а, ал. 6 от Закона за техническите изисквания към продуктите /ЗТИП/. Образувано е по подадена жалба от “А.“ ООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от И. К. Т. против Заповед № 2130-19/ 06.06.2023г. издадена от П. /ДАМТН/, с която на основание чл. 36а, ал. 5, т. 1 от ЗТИП, оспорващият е заличен от регистъра на ДАМТН на лицата, извършващи дейности по поддържане, ремонтиране и преустройване на съоръженията с повишена опасност, и е обезсилено издаденото на търговеца удостоверение № БЛ032/ 15.12.2007г. за вписване в регистъра на ДАМТН като лице, извършващо дейности по поддържане, ремонтиране и преустройване на асансьори. В съдебно заседание и в писмени бележки, оспорващият, чрез проц. си представител – адв. Т. – Р., поддържа теза, че оспорената заповед е незаконосъобразна, като издадена при наличието на допуснати съществени нарушения на административно- производствените правила, противоречие с материалния закон и целта на закона, и в нарушение на чл. 6 от АПК. Желае се отмяната на атакувания акт. Претендират се разноски за заплатено адвокатско възнаграждение и за платена държавна такса. Ответникът по жалбата - Председателят на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, чрез проц. представител, оспорва същата като неоснователна. Излага доводи, че оспорената заповед е законосъобразна, обоснована, издадена в съответствие с материалните и процесуалните правила и иска от съда да я потвърди. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а при условията на евентуалност и в случай на уважаване на жалбата, прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Съдът, като обсъди становищата на страните, доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, и като направи проверка по реда на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното: Видно от Удостоверение № БЛ032/ 15.12.2007г. на П. на ДАМТН, оспорващото дружество – “А.“ ООД е вписано в регистъра на ДАМТН, на основание чл. 36, ал. 6 от ЗТИП, като лице, извършващо дейности по поддържане, ремонтиране и преустройване на асансьори /л. 48 от делото/. С влязло в сила на 10.08.2022г., Споразумение рег. № 83-04-39-(7)/ 08.08.2022г., на основание чл. 58г, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, е сключено между “А.“ ООД, с [ЕИК] и ДАМТН споразумение, по силата на което, оспорващото дружество е признало извършването на административно нарушение, извършено на 15.03.2022г., изразяващо се в допускане експлоатацията на асансьор с рег. № БлАс1772, находящ се в сградата на “М.К.Х.“, м. “Б.“, [населено място], без да му е извършен периодичен технически преглед повече от 12 месеца от извършване на последния периодичен технически преглед, като “А.“ ООД, в качеството му на лице, поддържащо асансьора е извършило по този начин нарушение на чл. 7а, т. 3 вр. чл. 24, ал. 1, т. 2 от Наредбата за безопасна експлоатация и технически надзор на асансьори /НБЕТНА/, за което му е съставен и съответен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/. Предвид това и на основание чл. 58, ал. 8 от ЗАНН и чл. 55, ал. 2 от ЗТИП, на “А.“ ООД, с [ЕИК], е наложена имуществена санкция в размер на 70 лв. На основание чл. 58г, ал. 10 от ЗАНН, нарушителят е приел да заплати размера на определената имуществена санкция, в 14 дневен срок от сключване на споразумението по посочена банкова сметка на ДАМТН, открита в БНБ. Посочено е още, че споразумението влиза в сила от датата на заплащане на определената имуществена санкция, като същото е окончателно и има последиците на влязло в сила наказателно постановление, съобразно чл. 58г, ал. 11 вр. ал. 16 от ЗАНН. Споразумението е подписано от представители и на двете страни по него /л. 52 от делото/. С влязло в сила на 10.08.2022г., Споразумение рег. № 83-04-39-(9)/ 08.08.2022г., на основание чл. 58г, ал. 1 от ЗАНН е сключено между “А.“ ООД, с [ЕИК] и ДАМТН, споразумение, по силата на което, оспорващото дружество е признало извършването на административно нарушение, извършено на 15.03.2022г., изразяващо се в допускане експлоатацията на асансьор с рег. № БлАс1773, находящ се в сградата на “М.К.Х.“, м. “Б.“, [населено място], без да му е извършен периодичен технически преглед повече от 12 месеца от извършване на последния периодичен технически преглед, като “А.“ ООД, в качеството му на лице, поддържащо асансьора, е извършило по този начин, нарушение на чл. 7а, т. 3 вр. чл. 24, ал. 1, т. 2 от НБЕТНА, за което му е съставен и съответен АУАН. Предвид това и на основание чл. 58, ал. 8 от ЗАНН и чл. 55, ал. 2 от ЗТИП, на “А.“ ООД, с [ЕИК], е наложена имуществена санкция в размер на 70 лв. На основание чл. 58г, ал. 10 от ЗАНН, нарушителят е приел да заплати размера на определената имуществена санкция, в 14 дневен срок от сключване на споразумението по посочена банкова сметка на ДАМТН, открита в БНБ. Посочено е още, че споразумението влиза в сила от датата на заплащане на определената имуществена санкция, като същото е окончателно и има последиците на влязло в сила наказателно постановление, съобразно чл. 58г, ал. 11 вр. ал. 16 от ЗАНН. Споразумението е подписано от представители и на двете страни по него /л. 57 от делото/. С влязло в сила на 10.08.2022г., Споразумение рег. № 83-04-39-(8)/ 08.08.2022г., на основание чл. 58г, ал. 1 от ЗАНН е сключено между “А.“ ООД, с [ЕИК] и ДАМТН споразумение, по силата на което, оспорващото дружество е признало извършването на административно нарушение, извършено на 15.03.2022г., изразяващо се в допускане експлоатацията на асансьор с рег. № БлАс1774, находящ се в сградата на “М.К.Х.“, м. “Б.“, [населено място], без да му е извършен периодичен технически преглед повече от 12 месеца от извършване на последния периодичен технически преглед, като “А.“ ООД, в качеството му на лице, поддържащо асансьора, е извършило по този начин, нарушение на чл. 7а, т. 3 вр. чл. 24, ал. 1, т. 2 от НБЕТНА, за което му е съставен и съответен АУАН. Предвид това и на основание чл. 58, ал. 8 от ЗАНН и чл. 55, ал. 2 от ЗТИП, на “А.“ ООД, с [ЕИК], е наложена имуществена санкция в размер на 70 лв. На основание чл. 58г, ал. 10 от ЗАНН, нарушителят е приел да заплати размера на определената имуществена санкция, в 14 дневен срок от сключване на споразумението по посочена банкова сметка на ДАМТН, открита в БНБ. Посочено е още, че споразумението влиза в сила от датата на заплащане на определената имуществена санкция, като същото е окончателно и има последиците на влязло в сила наказателно постановление, съобразно чл. 58г, ал. 11 вр. ал. 16 от ЗАНН. Споразумението е подписано от представители и на двете страни по него /л. 62 от делото/. С влязло в сила на 19.08.2022г., Споразумение рег. № 83-04-54-(3)/ 19.08.2022г., на основание чл. 58г, ал. 1 от ЗАНН е сключено между “А.“ ООД, с [ЕИК] и ДАМТН споразумение, по силата на което, оспорващото дружество е признало извършването на административно нарушение, извършено на 24.03.2022г., изразяващо се в допускане експлоатацията на асансьор с рег. № БлАс1710, находящ се в сградата на хотел “Е.“, местност “Г.“, [населено място], без да му е извършен периодичен технически преглед повече от 12 месеца от извършване на последния периодичен технически преглед, като “А.“ ООД, в качеството му на лице, поддържащо асансьора, е извършило по този начин, нарушение на чл. 7а, т. 3 вр. чл. 24, ал. 1, т. 2 от НБЕТНА, за което му е съставен и съответен АУАН. Предвид това, и на основание чл. 58, ал. 8 от ЗАНН и чл. 55, ал. 2 от ЗТИП, на “А.“ ООД, с [ЕИК] е наложена имуществена санкция в размер на 70 лв. На основание чл. 58г, ал. 10 от ЗАНН, нарушителят е приел да заплати размера на определената имуществена санкция, в 14 дневен срок от сключване на споразумението по посочена банкова сметка на ДАМТН, открита в БНБ. Посочено е още, че споразумението влиза в сила от датата на заплащане на определената имуществена санкция, като същото е окончателно и има последиците на влязло в сила наказателно постановление, съобразно чл. 58г, ал. 11 вр. ал. 16 от ЗАНН. Споразумението е подписано от представители и на двете страни по него /л. 67 и 68 от делото/. Видно от извадка от банковата сметка на ДАМТН, открита в БНБ на 10.08.2022г., оспорващият е заплатил, съобразно клаузите на сключените от него споразумения, по банков път, сумите от по 70. 00 лв. по следните 3 бр. споразумения - рег. № 83-04-39-(7)/ 08.08.2022г.; рег. № 83-04-39-(9)/ 08.08.2022г.; рег. № 83-04-39-(8)/ 08.08.2022г., а на 24.08.2022г. и дължимата сума от 70. 00 лв. по четвъртото споразумение: рег. № 83-04-54-(3)/ 19.08.2022г. /л. 73 и 74 от делото/. С Писмо изх. № 83-00-11564/ 16.09.2022г., на основание чл. 26, ал. 1 от АПК оспорващият е уведомен за образуваното административно производство по обезсилване на издаденото му удостоверение № БЛ032/ 15.12.2007г. за вписване в регистъра на ДАМТН като лице, извършващо дейности по поддържане, ремонтиране и преустройване на асансьори, поради извършените от него четири нарушения на ЗТИП и наредбите по прилагането му, което осъществява състава на понятието “системност“ по смисъла на дадената легална дефиниция по § 1, ал. 1, т. 30 от ДР на ЗТИП, като в 7- дневен срок му е дадена възможност да изрази становище /л. 45- 47 от делото/. В законоустановения срок е постъпило в Деловодството на ДАМТН, Възражение вх. № 83-00-11564-(2)/ 03.10.2022г. /л. 42- 44 от делото/, в което “А.“ ООД е оспорило тезата на адм. орган, излагайки съображения за липса на представителна власт при сключване на споразуменията и уведомявайки го, че е инициирало производство по отмяна на влезлите в сила споразумения пред А. съд - София- град /АССГ/ по реда на чл. 70 и сл. от ЗАНН /л. 49- 51 от делото/, като на това основание е поискало прекратяване на административното производство. С Писмо на П. на ДАМТН изх. № 83-00-11564-(8)/ 02.11.2022г., на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК, административното производство по обезсилване на удостоверение № БЛ032/ 15.12.2007г. е спряно до произнасяне на АССГ с влезли в сила съдебни актове по исканията за възобновяване на административнонаказателните производства, за което са образувани съдебни дела по описа на АССГ за 2022г. с №: 9154; 9155; 9156 и 9157 /л. 39- 41 от делото/. С влезли в сила съдебни актове – Решение № 2435/ 10.04.2023г. пост. по к.н.а.х.д. № 9155/ 2022г., Решение № 2434/ 10.04.2023г. пост. по к.н.а.х.д. № 9156/ 2022г., Решение № 2362/ 06.04.2023г. пост. по к.н.а.х.д. № 9157/ 2022г. и Решение № 2248/ 04.04.2023г. пост. по к.н.а.х.д. № 9154/ 2022г. /всички по описа на АССГ/ - л. 53- 54, 58- 59, 63- 64 и 69 и 70 от делото, са отхвърлени исканията на “А.“ ООД за възобновяване на административнонаказателните производства по сключените между дружеството и ДАМТН четири споразумения. С Писмо изх. № 83-00-11564-(10)/ 25.04.2023г., оспорващото дружество е уведомено за възобновяването на административното производство по обезсилване на Удостоверение № БЛ032/ 15.12.2007г., поради приключване на производствата пред АССГ с влезли в сила съдебни актове. Писмото е получено на 02.05.2023г. /л. 34- 36 от делото/. С оспорената Заповед № 2130-19/ 06.06.2023г. на П. на ДАМТН, “А.“ ООД е заличен от регистъра на ДАМТН на лицата, извършващи дейности по поддържане, ремонтиране и преустройване на съоръжения с повишена опасност и е обезсилено издаденото му удостоверение № БЛ032/ 15.12.2007г. Същата е издадена на основание чл. 36а, ал. 5, т. 1 от ЗТИП, поради констатираното системно неизпълнение на задълженията на “А.“ ООД по ЗТИП и наредбите по прилагането му, установено със съставените 4 бр. АУАН №: АУАН-150/ 03.06.2022г.; АУАН-169/ 17.06.2022г.; АУАН-151/ 03.06.2022 г. и АУАН-152/ 03.06.2022г., което попада и в обхвата на дадената легална дефиниция на понятието “системно“ по смисъла на § 1, ал. 1, т. 30 от ДР на ЗТИП, за което и на основание чл. 58г, ал. 1 от ЗАНН са сключени четири споразумения, влезли в сила, както следва: № 83-04-39-(7)/ 08.08.2022г., влязло в сила на 10.08.2022г., за нарушение, извършено на 15.03.2022г.; № 83-04-54-(3)/ 19.08.2022г., влязло в сила на 24.08.2022г. за нарушение, извършено на 24.03.2022г.; № 83-04-39-(9)/ 08.08. 2022г., влязло в сила на 10.08.2022г. за нарушение, извършено на 15.03.2022 г. и № 83-04-39-(8)/ 08.08.2022г., влязло в сила на 10.08.2022г., за нарушение, извършено на 15.03.2022г. Посочено е в мотивите на оспорения акт, че всички четири извършени нарушения са на разпоредбите на НБЕТНА, както и че съгл. чл. 58г, ал. 11 вр. чл. 16 от ЗАНН, споразумението има последиците на влязло в сила наказателно постановление /л. 28 и 29 от делото/. Заповедта е връчена на оспорващия, видно от Известие за доставяне /л. 31 от делото/ на 12.06.2023г., като жалбата е подадена директно в съда на 26.06.2023г., с пощенско клеймо от 23.06.2023г. /л. 16 от делото/. Няма спор по делото, че оспорващото дружество е сключило с “Е. М.“ ЕООД и с “Т.“ ООД, договори за абонаментно сервизно обслужване и ремонт на асансьори, съответно: за обект – комплекс “М.“, м. “Б.“, [населено място], и за обект - хотел “Е.“, местност “Г.“, [населено място] /л. 7- 15 от делото/. Няма спор по делото и, че в периода 2013- 2023г. при извършваните периодични проверки от органите на ДАМТН в оспорващото дружество не са установени други нарушения на ЗТИП и НБЕТНА, извън процесните четири, заради които е издадената процесната заповед /л. 96- 130 от делото/. В хода на производството пред съда са събрани и гласни доказателства – показанията на служителите на ДАМТН, извършили процесните проверки на поддържаните от “А.“ ООД асансьори – свидетелите К. К., Р. С. и С. Д. /л. 189- 208, 152- 153 от делото/. С оглед на така установената по делото фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Жалбата, като подадена от надлежна страна, в предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК срок и срещу индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване, е процесуално допустима. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 36а, ал. 5, т. 1 от ЗТИП председателят на ДАМТН или оправомощени от него длъжностни лица заличават лицето от регистъра по чл. 36, ал. 1 и обезсилват издаденото удостоверение с мотивирана писмена заповед, когато установените нарушения по ал. 4 се извършват системно. Нарушенията по ал. 4 са: неспазване на обхвата на издаденото удостоверение или неизпълняване на задълженията по този закон и наредбите по прилагането му, т.е. заповедта е издадена от компетентен орган - председателят на ДАМТН. В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са основание за отмяна на оспорената заповед. Заповедта е издадена във валидна писмена форма, с посочени фактически и правни основания. Дружеството- оспорващ е уведомено за започналото административно производство, предоставена му е възможност да се запознае със събраните доказателства, да изрази становище по тях и да ангажира други доказателства. Подаденото от него възражение е обсъдено в оспорената заповед, но е прието за неоснователно. Съдът счита, че заповедта е мотивирана в достатъчна степен, като са посочени както издадените срещу “А.“ ООД 4 бр. съставени АУАН, въз основа на които, и впоследствие между дружеството и ДАМТН, са сключени 4 бр. споразумения - № 83-04-39-(7)/ 08.08.2022г., влязло в сила на 10.08.2022г., за нарушение, извършено на 15.03. 2022г.; № 83-04-54-(3)/ 19.08.2022г., влязло в сила на 24.08.2022г. за нарушение, извършено на 24.03.2022г.; № 83-04-39-(9)/ 08.08.2022г., влязло в сила на 10.08.2022г. за нарушение, извършено на 15.03.2022г. и № 83-04-39-(8)/ 08.08.2022г., влязло в сила на 10.08.2022г., за нарушение, извършено на 15.03.2022г., които съгласно чл. 58г, ал. 11 вр. чл. 16 от ЗАНН, имат последиците на влезли в сила наказателни постановления, за извършени административни нарушения на НБЕТНА, от търговеца в рамките на две години. При издаването на заповедта са били налице материалноправните предпоставки за прилагане на принудителната административна мярка. Административният орган действа в условията на обвързана компетентност по чл. 36а, ал. 5 от ЗТИП и в това производство нито органът, нито съдът извършват анализ на вида, характера и тежестта на нарушенията, нито изследват дали са настъпили вредни последици от нарушенията, които в процесния случай са и формални такива и никакви други вредни последици не се предполагат, за да е налице извършването им. От влезлите в сила четири споразумения се установява, че на оспорващия са наложени четири административни санкции – имуществени санкции за четири нарушения, извършени в рамките на две години – три, извършени на 15.03.2022г. и едно - на 24.03. 2022г. Позоваването от оспорващия в настоящото производство на пороци, свързани с процедурата по сключване на споразуменията – липса на представителна власт на подписалото ги лице и наказването на едно административно нарушение с четири броя имуществени санкции, в нарушение на чл. 18 от ЗАНН, е ирелевантно за настоящия казус. От една страна – са налице четири броя влезли в сила споразумения, които съгласно чл. 58г, ал. 11 вр. чл. 16 от ЗАНН, имат последиците на влезли в сила наказателни постановления, които представляват стабилни актове. От друга страна, направен е от страна на оспорващия, неуспешен опит по реда на възобновяването на административнонаказателните производства, по реда на чл. 70 и сл. от ЗАНН /впрочем което е била единствената процесуална възможност пред него за “събаряне“ стабилитета на влезлите в сила споразумения/ за отмяна на процесните 4 броя споразумения. С влезли в сила съдебни актове – Решение № 2435/ 10.04.2023г. пост. по к.н.а.х.д. № 9155/ 2022г., Решение № 2434/ 10.04.2023г. пост. по к.н.а.х.д. № 9156/ 2022г., Решение № 2362/ 06.04.2023г. пост. по к.н.а.х.д. № 9157/ 2022г. и Решение № 2248/ 04.04.2023г. пост. по к.н.а.х.д. № 9154/ 2022г., всички по описа на АССГ, /л. 53- 54, 58- 59, 63- 64 и 69 и 70 от делото/ са отхвърлени изцяло като неоснователни исканията на “А.“ ООД за възобновяване на административнонаказателните производства по сключените между дружеството и ДАМТН четири процесни споразумения, с което е изчерпана възможността за отмяната им. Само в производство по ЗАНН /било то редовно – по проверка на обжалвано НП, било в извънредно и извънинстанционно производство по ЗАНН /досежно НП и споразумение/ е възможна проверка на твърдени пороци досежно посочените санкционни актове. Подобна инцидентна проверка за законосъобразност на санкционни актове по ЗАНН, в рамките на настоящото дело, е абсолютно недопустима. Административният съд е обвързан от последиците на влезлите в сила споразумения, имащи характера на влезли в сила НП, и следва да се съобрази с посочените в тях данни относно датата и вида на извършеното нарушение, нарушителя и дадената правна квалификация. И четирите извършени процесни нарушения, за които са сключени четирите споразумения /по които изцяло и в срок са заплатени, в намален размер, съобразно параметрите на споразуменията, наложените имуществени санкции/, осъществяват състави на нарушения с една и съща правна квалификация - чл. 7а, т. 3 вр. чл. 24, ал. 1, т. 2 от НБЕТНА, осъществени от оспорващия, като три от тях са в един и същи обект – комплекс “М.“, [населено място], досежно три различни асансьора, а едно от тях, е в друг обект - хотел “Е.“, [населено място]. Деянието и в четирите случаи е осъществено чрез допусната експлоатация на посочените четири асансьора, без на същите да са им извършени периодични технически прегледи повече от 12 месеца, от извършване на последния периодичен технически преглед. Безспорно посочените нарушения са свързани с изпълняване на задълженията по ЗТИП и наредбите по прилагането му, като са осъществени в хипотеза на “системност“ по смисъла на § 1, т. 30 от ДР на ЗТИП, по силата на която “системно нарушение“ е извършването на три или повече нарушения, на този закон или на нормативните актове по прилагането му, в рамките на две години, поради което следва да се приеме, че е осъществен съставът на чл. 36а, ал. 5, т. 1 от ЗТИП, даващ основание на компетентния орган за заличаване на оспорващото дружество от посочения регистър и обезсилване на издаденото му удостоверение. Административният акт съответства и на целта на закона. Основна цел на закона е да създаде условия, които гарантират пускането на пазара и/или пускането в действие на продукти, които не застрашават живота и здравето на хората. Дружеството- оспорващ е регистрирано като лице, извършващо дейности по поддържане, ремонтиране и преустройство на съоръжения с повишена опасност и като такова със системни нарушения не допринася за осъществяване на целта на закона. Неоснователни са доводите на оспорващия и за нарушение на чл. 6, ал. 1 от АПК при издаване на оспорената заповед. Принципът на съразмерност се отнася за случаите, когато административният орган има възможност за избор между различни варианти за упражняване на властническите си правомощия, какъвто настоящият не е. Разпоредбата на чл. 36а, ал. 5 от ЗТИП е императивна, с оглед употребените от законодателя изразни средства “заличават лицето от регистъра“ и “обезсилват издаденото удостоверение“, които не оставят съмнение в задължителността на предписаните действия при наличие на предвидените в хипотезите на нормата предпоставки. Тази задължителност е обвързана с целите по чл. 2 от ЗТИП – създаване на условия, чрез които се гарантира пускането в действие на продукти, които не застрашават живота и здравето на хората, при правилното им монтиране, поддържане и ползване по предназначение. Това е особено валидно по отношение съоръженията с повишена опасност, каквито са асансьорните уредби, предмет на дейността на “А.“ ООД. В тези случаи законодателят не е предвидил възможност за преценка от страна на компетентния орган дали да приложи или не чл. 36а, ал. 5 от ЗТИП, в зависимост от тежестта, вида и характера на нарушенията, извършени при условията на § 1, ал. 1, т. 30 от ДР на същия закон, а системното им извършване е предвидено като самостоятелно основание за упражняване на правомощието на председателя на ДАМТН по заличаване от регистъра и обезсилване на издаденото удостоверение за вписване. В този смисъл наличните по делото данни за липса на предходни извършвани от оспорващия нарушения на ЗТИП или НБЕТНА /за което са налице събрани писмени и гласни доказателства/, респ. че три от нарушенията са извършени в един и същи търговски обект, са обстоятелства ирелевантни за казуса и не може да обосноват извод за нарушение на принципа на съразмерност и превратно упражняване на власт. В този смисъл е и константната практика на Върховния административен съд /ВАС/ по подобни казуси - напр. Решение № 10955/ 13.11.2023г. по адм. д. № 2921/ 2023г. по описа на ВАС, VII отд., Решение № 7178/ 28.06. 2023г. по адм. д. № 9689/ 2022г. по описа на ВАС, VII отд., Решение № 16012/ 30.12.2020г. по адм. дело № 11419/ 2020г. по описа на ВАС, VІІ отд. и др. По изложените съображения, съдът намира, че оспорената заповед е валиден и законосъобразен административен акт и не са налице предпоставките за нейната отмяна, поради което оспорването следва да бъде отхвърлено. По разноските. С оглед изхода на спора, конкретната фактическа и правна сложност на делото, броя на проведените съдебни заседания и обема на извършените процесуални действия, на ответника по жалбата, се следват сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение, дължими на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 144 от АПК вр. чл. 37 от Закона за адвокатурата вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер на 150 лв. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК, съдът