Решение № 363 от 10.11.2023 г. на Окръжен съд - Кюстендил по дело № 118/2023 г.

Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Делото е образувано по въззивна жалба с вх.№10738/29.12.2022г., подадена от адв.Ал.Р. от АК-Кюстендил, в качеството му на пълномощник на В. С. М. с ЕГН •••••••••• и Й. С. М. с ЕГН ••••••••••, двамата с адрес в гр.Кочериново, обл.Кюстендил, •••, против решение с №571/09.12.2022г. на Районен съд (РС) – Дупница, постановено по гр.д.№2406/2021г. по описа на същия съд.

С обжалваното решение РС-Дупница е признал за установено по отношение на В. С. М. с ЕГН •••••••••• и Й. С. М. с ЕГН ••••••••••, че Г. Й. М. с ЕГН ••••••••••, с адрес в гр.Кочериново, обл.Кюстендил, ул.••• и Д. Й. М. с ЕГН ••••••••••, с адрес в гр.София, •••, са собственици на следния недвижим имот: нива, представляваща имот с №085010, находяща се в землището на гр.Кочериново, местността „Жабокрек“, с ЕКАТТЕ 39116, с площ на имота от 1.026 дка, начин на трайно ползване: нива; категория на земята при неполивни условия: пета, вид собственост: частна; при граници и съседи: имот №085024- нива, собственост на наследници на Г.М.В., имот № 085009-нива, собственост на наследници на В.С.Ц., имот №000298-полски път, собственост на Община Кочериново и имот №085011-нива, собственост на Е.К.Р., който имот, съгласно скица на поземлен имот №15-1173754-18.12.2020г., издадена от СГКК-гр. Кюстендил, е нанесен като поземлен имот с идентификатор 39116.85.10 по КККР на гр.Кочериново, обл.Кюстендил, одобрени със Заповед №РД-18-1022/27.04.2018г. на изп. директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот е от 06.11.2020г., с адрес на имота: местност „Жабокрек“, с площ 1026 кв. м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: овощна градина, категория на земята: 5 (пета), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 085010, при съседи: ПИ с №№39116.85.9; 39116.85.24; 39116.85.12; 39116.85.11; 39116.85.298, и е осъдил, на основание чл.108 от ЗС, В. С. М. с ЕГН •••••••••• и Й. С. М. да предадат на Г. Й. М. и Д. Й. М. владението върху същия недвижим имот. Със същото решение ответниците са били осъдени да заплатят в полза на ищците разноски по делото в размер на 550.00 лева.

Решението се обжалва изцяло с оплаквания за неправилност, поради незаконосъобразност и постановяването му в разрез със събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона. Възразява се ищците да са успели при условията на пълно и главно доказване успешно да установят, че те са собственици на недвижимия имот и, че ответниците го държат без правно основание. Моли се отмяна на решението и постановяване на ново такова, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК ответниците по жалбата - Г. Й. М. с ЕГН •••••••••• и Д. Й. М. с ЕГН ••••••••••, чрез пълномощника им адв.С. К. – В. от АК-София, са депозирали отговор на въззивната жалба. В същия се заявява оспорване на жалбата и се акцентира върху липсата на конкретни доводи в подкрепа на оплакванията в нея. Противопоставя се възражение, че решението на ДнРС е правилно, законосъобразно, постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и с разпоредбите на закона, а също и такова, че районният съд подробно е обсъдил събраните по делото доказателства и правилно е приел, че са налице законовите предпоставки за уважаване на предявения ревандикационен иск. Моли се потвърждаване на решението и присъждане на разноски за въззивната инстанция.

Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото прие, че въззивната жалба е допустима, доколкото изхожда от страна в първоинстанционното производство, подадена е в срок и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.

Съдебният състав, след самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, в контекста и в пределите на оплакванията във въззивната жалба, на доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа страна:

РС-Дупница е бил сезиран с предявен от Г. Й. М. от гр.Кочериново и Д. Й. М. от гр.София иск с правно основание чл.108 от ЗС, насочен срещу ответниците В. С. М. и Й. С. М., съпрузи, двамата от гр.Кочериново, с претенция да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че двамата ищци, по силата на наследствено правоприемство и земеделска реституция, са собственици на земеделски имот - нива, представляваща имот с №085010, находяща се в землището на гр.Кочериново, местността „Жабокрек“, с ЕКАТТЕ 39116, с площ на имота от 1.026 дка, заснета като поземлен имот с идентификатор 39116.85.10 по КККР на гр.Кочериново, обл.Кюстендил, с площ 1026 кв.м. Ответниците не са подали отговор на исковата молба, като в съдебно заседание пълномощникът им е заявил, че оспорва предявения иск.

В хода на производството от събраните доказателства е установено, че с решение №4015 от 21.03.2002г. на ПК-гр.Кочериново на наследниците на Г. М. М. е било възстановено в съществуващи (възстановими) стари реални граници правото на собственост върху процесния недвижим имот.

Видно от представеното удостоверение за наследници изх.№54/02.06.2020г., издадено от Община Кочериново, Г. М. М., с ЕГН ••••••••••, е починал на 09.06.1989г., като след смъртта си е оставил четири деца- наследници по закон: 1. С. Г.С., ЕГН ••••••••••-дъщеря, починала на 27.11.2013г.; 2. Й.Г. М., ЕГН ••••••••••-син, починал на 16.12.2011г.; 3. Виолета Г. Сотирова, ЕГН ••••••••••-дъщеря, починала на 31.08.2005г. и 4. С.Г. М., ЕГН ••••••••••-син, починал на 03.01.2016г. от същото удостоверение е видно, че ищците са наследници по закон на Й.Г. М., бидейки негови наследници от първи ред, като низходящи от първа степен. Към момента на смъртта на прекия им наследодател, същият е оставил и преживяла съпруга-Ц.И. М., която, видно от приложеното удостоверение за наследници, е починала на 07.02.2019г. и е оставила като свои единствени наследници двамата си низходящи – ищците в производството Г. Й. М. и Д. Й. М.. Ответникът В. С. М. е син и наследник по закон на С.Г. М., а ответницата Й. М. е негова съпруга.

С Акт за нотариално завещание №14/07.05.1984г., съставен по нот.дело №533/1984г. по описа на Станкедимитровски районен съд, Г. М. М. е завещал на сина си Й.Г. М. цялото си движимо и недвижимо имущество, което ще притежава към момента на смъртта си.

Между страните е било водено гр.д.№475/2017г. по описа на РС-Дупница, по което, след инстанционен контрол, е постановено влязло в сила на 20.05.2020г. решение, с което е признато за установено по отношение на ищците в производството Г. Й. М. и Д. Й. М., че ответниците В. С. М. и Й. С. М. не са собственици на описани в решението недвижими имоти, сред които и процесния, и на основание чл. 537 от ГПК е отменен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит на основание наследство и давностно владение №169, том ІV, рег.№4620, дело №546 от 16.11.2016г. на нотариус Ст.Сотиров, с рег.№293 в регистъра на НК, с район на действие РС-Дупница, с който ответниците са се легитимирали като собственици на имота.

От показанията на разпитаната свидетелка Д.Ц., както и от приложените към исковата молба писма от Община Кочериново, е установено, че ответниците от около три години са завладели имота, засадили овощни дръвчета и са започнали строеж в същия. Последният факт е установим от посочената кореспонденция, от която е видно, че на В. М. е било издадено разрешително за строеж в процесния имот с №15/24.06.2019г. за изграждане на обект „Стопанска постройка за съхранение на инвентар, в това число и помещение за обитаване“. Свидетелката е посочила, че до преди завземането на имота, ищците, а преди тях наследодателят им Й. М., са владели и ползвали този имот след възстановяването му по реда на ЗСПЗЗ, като след този момент ищецът многократно е ходил до имота, където заварвал ответника В. М., и между тях възниквали спорове относно собствеността върху имота.

При тези данни, районният съд, след като е посочил всички елементи от фактическия състав, при наличието на които ревандикационния иск може да бъде уважен, е приел в разглеждания случай да са налице основанията това да бъде сторено. ДнРС е аргументирал подробно тезата си, че от приетите като доказателства по делото документи се установява по безспорен начин, че ищците са носители на правото на собственост върху имота. Съдът се е позовал на проведената до край земеделска реституционна процедура на правото на собственост върху процесния имот, възстановен на наследниците на Г. М. М. по реда на ЗСПЗЗ. Съдът е анализирал естеството на измененията на ЗНасл. през 1992г., с приемането на чл.9а, чл.90а и чл.91а от този закон, с които са въведени специални правила за наследяване на реституирани имоти, когато собствеността се възстановява, след като наследството вече е открито и се урежда т.нар. „новооткрито наследство“, защото правото на наследяване за тях се поражда в по-късен момент - този, който е посочен в съответния закон. Съдът се е позовал на обявената частична противоконституционност на чл.90а от ЗНасл., мотивирана от разбирането на КС на РБ, че собствениците на одържавени и включени в ТКЗС имоти никога не са губили в цялост своето право на собственост и, че със закона то се възстановява в пълноценния му вид, а не се придобива отново, поради което завещанията, направени преди влизането на ЗСПЗЗ в сила, са произвели своето правно действие, като в кръга на наследниците трябва да се включат и наследниците по завещание с всички произтичащи от това последици; възстановяването правата на собствениците, внесли земя в ТКЗС по силата на закона, автоматично прави приелите наследство наследници по завещание собственици на съответната завещана им част, като завещателят може да се разпореди и с имущество, което той ще придобие след извършване на завещанието. Така, ДнРС е приел, че универсалните завещателни разпореждания имат действие и следва да се зачетат по отношение на земеделските земи, собствеността на които се възстановява по ЗСПЗЗ, дори и ако са съставени след като тези земи са включени в ТКЗС или други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, и наследството на завещателя е открито преди обявяване на противоконституционността на нормата на чл.90а от ЗНасл.

ДнРС е посочил, че към момента на откриване на наследството на Г. М. М. на 09.06.1989г., негови наследници по закон са били четиримата му низходящи. Но доколкото с Акт за нотариално завещание №14/07.05.1984г., съставен по нот.дело №533/1984г. по описа на Станкедимитровски районен съд, наследодателят е завещал само на единия си син – Й.Г. М., цялото си движимо и недвижимо имущество, което ще притежава към момента на смъртта си, то в това имущество, при горните доводи, следва да се приеме, че се включва и процесния имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ и представляващ „новооткрито наследство“, поради което Й. М. е станал собственик на завещаното, включително на спорния имот. След смъртта на Й. М. през 2011 г., собствеността върху имота е преминала върху неговите наследници по закон – ищците в производството.

Районният съд е намерил за безспорно установено осъществяването и на другата изискуема се от закона предпоставка за уважаване на ревандикационния иск, а именно– ответниците да упражняват фактическа власт върху процесния имот без правно основание, потвърждение за което съдът е намерил в показанията на разпитаната свидетелка. На база същите съдът е счел, че ответниците владеят имота, като са го заградили, насадили овощни дръвчета и са започнали да строят сграда в него.

Преценявайки установените по делото факти, настоящият състав на ОС-Кюстендил, намира от правна страна следното:

1. Относно валидността и допустимостта на първоинстанционното решение: Въззивният съд, в съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК, извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която проверка намира, че решението на РС-Дупница е валидно и допустимо.

2. Относно правилността на решението: Според чл.269 от ГПК, преценявайки правилността на решението, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата основания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма или следи за защита интереса на определени частноправни субекти. Следователно, извън тези две хипотези, при решаване на делото по същество въззивната инстанция проверява законосъобразността само на посочените във въззивната жалба процесуални действия на първоинстанционния съд и обосноваността само на изрично посочените негови фактически констатации.

Настоящият въззивен съд, в изпълнение на своите правомощия, преценявайки събраните доказателства и проверявайки порочността на решението, съобразно заявените оплаквания в жалбата, намира, че решението е правилно и, като такова следва да бъде потвърдено. Съдът споделя изцяло изводите на РС-Дупница относно осъществяването в настоящия казус на всички кумулативно изискуеми се по чл.108 от ЗС предпоставки за уважаване на предявения ревандикационен иск, поради което на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

По възраженията в жалбата трябва да се отбележи следното: Подадената въззивна жалба съдържа лаконично посочване на оплаквания относно порочността на обжалваното решение в посока, че в разрез с приетото от районния съд, ищците не са успели да докажат, че са собственици на недвижимия имот, както и, че ответниците го държат без правно основание.

Несъмнено е, че ищците, които твърдят да са собственици на спорния имот, следва да докажат това си твърдение, провеждайки главно и пълно доказване. В конкретния случай Г. М. и Д. М. са поддържали като основание за правото им на собственост върху имота – наследствено правоприемство от Г. М. М., техен дядо, чрез наследствена трансмисия от техния баща – Й.Г. М., комуто Г. М. е завещал, съставяйки нотариално завещание, цялото си движимо и недвижимо имущество, което ще притежава към момента на своята смърт. Ищците са се позовали и на извършена в полза на наследниците на Г. М. реституция на правото на собственост върху имота по реда на ЗСПЗЗ.

Аргументирани и в съответствие с приложимите материалноправни норми са изложените от районния съд доводи, в посока да е било осъществено поддържаното придобивно основание.

Фактът на извършена в полза на наследниците на Г. М. М. земеделска реституция на правото на собственост върху имота е доказан и установим от представеното решение с №4015/30.06.1998г. на ПК-гр.Кочериново.

Представен е и акт за нотариално завещание №14/07.05.1984г., съставен по нот.дело №533/1984г. по описа на Станкедимитровски районен съд, с което Г. М. М. е завещал на сина си Й.Г. М. цялото си движимо и недвижимо имущество, което ще притежава към момента на смъртта си.

Доказано е, посредством представените удостоверения за наследници, че понастоящем единствени наследници по закон на Й.Г. М. са ищците, бидейки негови наследници от първи ред, като низходящи от първа степен.

Възникващият въпрос относно това дали завещателят е могъл да се разпореди за след своята смърт с имущество, което е притежавал, но е внесъл в трудовокооперативни земеделски стопанства или други образувани въз основа на тях селскостопански организации и което към момента на откриване на наследството не е било реституирано, е намерил законодателен отговор в разпоредбата на чл.90а от ПР на ЗНасл. Според същата, завещание и продажба на наследство, съставено и извършена след одържавяване или включване в трудовокооперативни земеделски стопанства или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации на имоти, собствеността върху които се възстановява, нямат действие за тези имоти. Разпоредбата е била обявена за противоконституционна от КС на РБ частта, в която е предвидено, че завещание, съставено след включване в трудовокооперативни земеделски стопанства или други образувани въз основа на тях селскостопански организации на имоти на кооператори, собствеността върху които се възстановява по чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ, няма действие за тези имоти.

Противоконституционността е обявена с Решение №4 на КС на Република България от 27.02.1996г., обнародвано в ДВ, бр.21 от 12.03.1996г. и влязло в сила на 16.03.1996г.

Както се сочи в мотивите към т.3 на Тълкувателно решение №1 от 19.05.2004г. на ВКС по гр.д.№1/2004г., ОСГК, противоконституционността на чл.90а от ЗНасл. произтича от противоречието му с чл.17 ал.1 от Конституцията на РБ, защитаващ правото на собственост и наследяване на гражданите на Република България. Собствениците на земеделски земи никога не са губили в цялост правото на собственост - по арг. на чл.71 от ЗН (отм.). По силата на реституционния закон (ЗСПЗЗ) правото на собственост не се придобива, а се възстановява в пълноценния му вид.

Правните последици на прогласената противоконституционност на даден закон са уредени с разпоредбата на чл.151 ал.2 и ал.3 от Конституцията на Република България и са в смисъл, че противоречащата на основния закон правна норма се обезсилва.

От момента на влизане в сила на решението за обезсилване на противоконституционния закон – чл.90а от ЗНасл., той не може да се прилага към онези спорове, които съществуват, но не са заявени пред съда или ще възникнат в бъдеще. Гражданският съд като общ правоприлагащ орган е задължен да съобрази решението си с правните последици на конституционното решение. Възприетото становище налага ограничаване приложното поле на обявената за противоконституционна норма на чл.90а от ЗНасл. в рамките на приключилите с влязло в сила решение съдебни спорове до датата на влизане в сила на решението на Конституционния съд - 16.03.1996г. В посоченото ТР е прието, че съдебните решения по висящите граждански производства към и след тази дата следва да бъдат подчинени на общото правило в полза на наследяващия - in favorem testamenti и обявената противоконституционност на чл.90а от ЗНасл., като действието на универсалните (общи) завещателни разпореждания, доколкото същите са валидни и отговарят на изискванията на закона, се зачита.

При изложените доводи, въззивният съд се солидаризира с аргументите на ДнРС и счита, че нотариалното завещание в полза на праводателя на ищците е произвело правно действие, което следва да бъде зачетено и по отношение на процесния имот. Налага се извод, че ищците са доказали принадлежността на правото на собственост в техния патримониум.

Не намира доказателствена опора оплакването на жалбоподателите, че по делото не е доказано ответниците да държат имота без правно основание за това. Фактът, че ответниците държат имота е установен в процеса, както от показанията на разпитаната свидетелка, която сочи, че в имота от няколко години се намират ответниците, така и от писмото, адресирано до ищците и изпратено от Община Кочериново, в което е отразен резултат от извършена проверка, а именно, че по силата на строителни книжа, с които В. М. се е снабдил, същият извършва в имота строеж, който не е завършен към момента на проверката.

Изводът за липса на основание ответниците, въззиваеми в настоящото производство, да държат имота произтича на първо място от факта, че ответниците, като носители на тежестта да установят наличие на такова, чрез процесуалното си бездействие, нито са заявили на какво основание ползват спорния имот, нито са доказали наличие на някакво основание. Същевременно, с влязлото в сила на 20.05.2020г. съдебно решение по гр.д. №475/2017г. по описа на РС-Дупница, е било признато за установено в отношенията на страните, че В. С. М. и Й. С. М. не са собственици на недвижими имоти, сред които и процесния.

В контекста на изложеното, съдът приема въззивната жалба за неоснователна, а решението на РС-Дупница, с което предявеният ревандикационен иск е уважен – за правилно. Същото следва да се потвърди.

3. Относно разноските: Разноските за първоинстанционното производство се явяват правилно разпределени от ДнРС.

Направените от жалбоподателите разноски за въззивното обжалване остават за тяхна сметка.

С оглед изхода на делото, въззивниците ще следва да заплатят на въззиваемия Г. Й. М. сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция, които, видно от представения договор за правна защита и съдействие, са в размер на 300.00 лева.

Воден от горното, Окръжен съд-Кюстендил