Решение № 1604 от 15.12.2021 г. на Районен съд - Бургас по дело № 6145/2021 г.

Производството по делото е образувано по искова молба на Министерството на правосъдието, с адрес •••, предявена против П. М. Л., ЕГН ••••••••••, понастоящем в ••• за осъждането му да заплати сумата от 4000 лв., представляваща изплатена финансова компенсация на наследниците на починалия в следствие на престъпление С. Ж., извършено от ответника, ведно със законната лихва, начиная от 17.06.2021 год. до окончателното плащане. Сочи се в исковата молба, че с влязла в сила присъда на Бургаския окръжен съд, ответникът е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.115 НК, извършено на 08.10.2017г., с пострадало лице С. Д. Ж., както и че на основание чл.3, ал.2 и ал.3, чл.12, т.1, чл.13, ал.1 и ал.2, чл.14, т.3 от ЗПФКПП, Министерството на правосъдието е изплатило финансова компенсация на пострадалите наследници на убития, възлизаща на исковия размер. Поддържа се, че при тези обстоятелства, за ищцовото министерство е възникнало право на регрес, поради което се моли за уважаване на исковите претенции. Ангажират се писмени доказателства. Ответникът не е депозирал отговор в срока по чл.131 от ГПК. В съдебно заседание се явява и заявява, че няма пари и не може да плати, тъй като се намира в затвора и не работи. Предявените искове са с правно основание в чл.16 от ЗПФКПП и чл.86, ал.1 от ЗЗД. При преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази релевантните за случая законови разпоредби съдът достигна до следните фактически и правни изводи: Исковете са основателни. Съгласно чл.3, ал.1 ЗПФКПП при условията и по реда на този закон подпомагане могат да получат пострадали, претърпели имуществени и неимуществени вреди от престъпления от общ характер, а финансова компенсация - пострадали, претърпели имуществени вреди от престъпленията, посочени в ал. 3. Съгласно чл.3, ал.2 от закона, когато пострадалият е починал в резултат на престъплението, правото на подпомагане и финансова компенсация преминава върху неговите наследници или върху лицето, с което се е намирал във фактическо съжителство. Според чл.3, ал.3 от закона, финансова компенсация могат да получат лицата по ал. 1 и 2, когато са претърпели вреди от престъпленията: 1. тероризъм; умишлено убийство; опит за убийство; умишлена тежка телесна повреда; блудство; изнасилване; трафик на хора; 2. престъпления, извършени по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група; 3. други тежки умишлени престъпления, от които като съставомерни последици са настъпили смърт или тежка телесна повреда. В случая предпоставките на чл.3 ЗПФКПП са изпълнени изцяло. От доказателствата се установява, че с присъда № •••г. на БОС по НОХД № •••г. П. М. Л. е бил признат за виновен за това, че на 08.10.2017г. умишлено е умъртвил С. Д. Ж., с което е извършил престъпление по чл.115 НК, като е осъден на 12 години лишаване от свобода. Присъдата е била обжалвана пред въззивния и касационния съд, като в резултат на обжалванията е било намалено наказанието на 7 години лишаване от свобода. Умишленото убийство е сред престъпленията по чл.3, ал.3 ЗПФКПП, за които се полага даване от страна на държавата на финансова компенсация на пострадалите лица, респ. на техните наследници. Самата финансова компенсация е за претърпени от престъплението имуществени вреди. С решение на Националния съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления от 26.02.2021г. е разрешено предоставянето на финансова компенсация в размер на 2250 лева на С. И. Й., наследник на починалия в следствие на престъплението С. Д. Ж. С решение на Националния съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления от 26.02.2021г. е разрешено предоставянето на финансова компенсация в размер на 1750 лева на В. И. А., наследник на починалия в следствие на престъплението С. Д. Ж. Финансовата компенсация е разпоредена при спазване на чл.12, ал.2 ЗПФКПП, тъй като вече е била налице влязла в сила осъдителна присъда. Видно е от платежните нареждания, че на 17.06.2021г. сумите са били изплатени на правоимащите. При това положение искът е основателен. Според чл.16 ЗПФКПП министърът на правосъдието незабавно след изплащане на финансовата компенсация предявява регресен иск срещу извършителя на престъплението или неговите наследници за възстановяването на изплатената парична сума. В случая министерството има право на регрес, след като е платило на наследниците на пострадалия от престъплението суми за финансова компенсация. Сумите са платени на правоимащи лица, след влизане в сила на осъдителната присъда, за престъпление, за което се полага такъв вид компенсация. Ето защо искът е основателен и трябва да се осъди ответникът, като извършител на престъплението, да заплати на ищеца сумата от общо 4000 лева за финансова компенсация, ведно със законната лихва от деня на плащането – 17.06.2021г. до окончателното изплащане на сумите. С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца съдебно – деловодни разноски в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.6 ГПК, доколкото ищецът е освободен от заплащане на такса, ответникът трябва да бъде осъден да заплати по сметка на БРС такса от 160 лева за предявения иск. Така мотивиран Бургаският районен съд