Решение № 687 от 24.2.2025 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 936/2024 г.

Производството е по реда на чл.84 ал.5 от Закона за признаване на професионални квалификации /ЗППК/ вр. с чл.128 и сл. от АПК, образувано по жалбата на Т. Д. С., с постоянен адрес в град Стара Загора, против Заповед № РД-18-64/16.10.2024г на Заместник министъра на здравеопазването, с която на основание несъответствие с нормативните изисквания по чл.64 ал.1 т.2 и т.3 от ЗППК вр. с чл.5, чл.7 ал.2 и чл.8 ал.1 т.2 и чл.9 ал.2 от Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността „фармация“ за образователно-квалификационна степен „магистър“ /Наредбата/ е отказано признаване на професионална квалификация „магистър –фармацевт“. Несъответствията с нормативните изисквания за упражняване на професията „Магистър-фармацевт“ в Република България не могат да бъдат компенсирани, чрез полагане на изпит за правоспособност или преминаване на стаж за приспособяване, за щото са много значителни. Обучението е проведено в задочна форма, не са изучавани 8 задължителни учебни дисциплини, а хорариума на изучаваните е значително по-малък от изисквания, съгласно Наредбата. Проведеното практическо обучение е крайно недостатъчно, не са положени и държавни изпити. Видно от представените документи заявителката не е положила нито един държавен изпит, а необходимият обем от знания и умения за упражняване на професията магистър-фармацевт не може да бъде усвоен без полагане на петте държавни изпита по следните учебни дисциплини: Технология на лекарствените форми и биофармация“; „Фармакогнозия“; „Фармакология и токсикология“; „Фармацевтична химия и фармацевтичен анализ“; „Социална фармация и фармацевтично законодателство“ – несъответствие с чл.9 ал.2 от Наредбата. Несъответствие с чл.64 ал.1 т.3 от ЗППК и чл.8 ал.1 т.2 от Наредбата: обучението включва практическа подготовка, която ес осъществява, чрез учебна практика по Ботаника – след ІV семестър с продължителност 6 дни по 8 часа – 48 часа, ; Фармакогнозия – след VІ семестър с продължителност 6 дни по 8часа – 48 часа; и пред дипломен стаж – след приключване на ІХ семестър с продължителност 6 месеца по 4 седмици по 5 работни дни по 6 часа – 720 часа, който се провежда в аптека. Съгласно Справка от 26.06.2024г №11240, издадена от Национален университет „Одеска политехника“, заявителката е провела пред дипломна практика в Република България в аптека „Пловдивфарма“ ООД в периода от 26.08.2022г до 18.10.2022г – 1 месец и 22 дни, което не съответства на изискуемата учебна практика с продължителност от 12 дни и пред дипломен стаж в аптека за срок от 6 месеца. Необходимият обем от практически умения за упражняването на професията не би могъл ад бъде придобит без преминаването на изискуемото практическо обучение. В несъответствие с чл.7 ал.2 от Наредбата не са изучавани следните задължителни учебни дисциплини: „Токсикология“ – 90часа, съгласно Наредбата; „Фармацевтичен анализ“ – 210часа, съгласно Наредбата; , „Фармакотерапия“ – 150ч, съгласно Наредбата; , „Фармацевтични грижи“ – 60часа, съгласно Наредбата; , „Фармакоикономика“ – 60ч, съгласно Наредбата; , „Вирусология“ като част от дисциплината „Микробиология и вирусология“; , „Патоанатомия“ като част от дисциплината „Патоанатомия и физиология“. Следните изучавани дисциплини от теоретичната подготовка са със значително по-малък обем от минимално определения в Република България хорариум: „Латински език“ – изучавани са 16 часа при изисквани 60 часа. Съгласно Справка от 19.06.2024г №126/05, издадена от Национален фармацевтичен университет град Харков, общият брой часове по Латински език е 90 часа, но от тях само 16 часа са за аудиторно натоварване, а останалите 72 часа са за самостоятелна работа. „Висша математика, Информационни технологии“ – изучавани са 40 часа при изисквани 75 часа, а видно от същата Архивна справка общият брой часове по дисциплината е 240 часа, но от тях само 20 часа са за аудиторно натоварване, а останалите 200часа са за самостоятелна работа. Физика и биофизика – изучавани са 24 часа от аудиторно натоварване, при изисквани 75 часа; Обща и неорганична химия – изучавани са 38 часа при аудиторно натоварване, при изисквани 90 часа; Органична химия – изучавани са аудиторно само 40 часа при изисквани 120часа; Аналитична химия – изучавани са аудиторно само 40 часа при изисквани 120 часа; Физикохимия с колоидна химия – изучавани аудиторно 28 часа при изисквани 92 часа; Биология – изучавани са 38 часа аудиторно при изисквани 60 часа; Анатомия на човека – изучавани са аудиторно 11часа при изисквани 45 часа, Физиология на човека – изучавани аудиторно 11 часа при изисквани 75часа. Аналогично на посоченото до тук в мотивите към оспорената заповед са изброени всички дисциплини с аудиторно изучавани часове, чийто брой е по-малък от изисквания по Наредбата. Причината е, че обучението в Националния фармацевтичен университет – Харков е проведено задочно. Неговата продължителност е 4 години, но съгласно Академична справка №04-21/i заявителката е отстранена от курса на обучение, поради неизпълнение на учебната програма със Заповед № 252/31.08.2021г. Съгласно Приложение към Диплома № 450670/07.03.0223г и Справка №10446/ 15.11.2021, издадени от Национален университет „Одеска политехника“, заявителката е провела обучение по специалност „Фармация, промишлена фармация“ с продължителност 1г и 05 месеца, но също в задочна форма на обучение, което е в противоречие с чл.64 ал.1 т.2 от ЗППК и чл.5 от Наредбата. Обучението за придобиване на професионална квалификация „Магистър-фармацевт“ в Национален университет „Одеска политехника“ – само за придобиване на степен магистър, с продължителност 1г и 05 месеца, включва 7 учебни дисциплини, 17 учебни дисциплини /тестове/, 4 курсови работи / проекти/, 1 пред дипломна практика, а финалното оценяване е чрез квалификационна работа на тема „Взаимодействие на халогеносъдържащи ароматически въглехидрати с алифатни диоли“. Анализът на документите, удостоверяващи проведено в Национален университет „Одеска политехника“ обучение показва, че само две от изучаваните дисциплини се припокриват частично с две от задължителните дисциплини, съгласно Наредбата, а именно „Аптечна технология на фармацевтичните препарати“ / част от „Технология на лекарствените форми“/ и „Фитохимия“ / част от „Фармакогнозия“ с общо 16 часа аудиторна заетост- при изискуеми 660 часа, съгласно Наредбата. В Република България обучението по специалността „Фармация“ за образователно-квалификационна степен „магистър“ се провежда в редовна форма с продължителност не по-малко от 5 учебни години. Видно от представените копия на „Приложение към диплома“ с рег. №450670/07.03.2023г и Справка №10446/15.11.2021г, издадени от Национален университет „Одеска политехника“, заявителката е провела обучение по специалност „Фармация, промишлена формация“ с продължителност от 1г и 05 месеца, задочно, като преди това, считано от 31.08.2021г е отстранена от Национален фармацевтичен университет – Харков, факултет по подготовка на чуждестранни студенти, степен на висше образование „магистър“, образователна програма „Фармация“, специалност „226 Фармация, промишлена фармация“, след период от 4 години. Въпреки, че са представени всички документи по чл.77 ал.2 от ЗППК, но въз основа на информацията, която предоставят за учебните дисциплини, техния хорариум, формата на обучение, срокът на практическите обучения, липсата на положени държавни изпити по петте задължителни дисциплини, се е достигнало до правното заключение за съществено несъответствие между съдържанието на преминатото обучение и изискванията за придобиване на същата професионална квалификация по действащата нормативна уредба в Република България, която въвежда изискванията на Директива 2005/36/ЕО посредством Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността „фармация“ за образователно квалификационна степен „магистър“. Заповед № РД-18-64/16.10.2024г е издадена въз основа на протокол №3 от заседание на Комисията за признаване на професионална квалификация по регулирана медицинска професия и/или на специалност в системата на здравеопазването, проведено на 26.09.2024г и по повод Заявление №УДО-К-200/14.12.2023г. Издател е заместник министъра на здравеопазването по силата на т. ІV от Заповед №РД-01-623/03.09.2024г на министъра на здравеопазването, с която на заместник министър Б. П. са възложени функциите на орган по признаване на професионални квалификации по регулирани медицински професии и специалност в системата на здравеопазването. Съгласно чл. 4 ал.1 т.1 от ЗППК министърът на здравеопазването е орган по признаване на професионални квалификации за медицинските професии, посочени в списъка по чл.3 ал.1 от същия закон, който на основание чл. 4 ал. 2 може да делегира правомощията си на определен заместник министър. Заповед №РД-18-64/16.10.2024г е връчена на жалбоподателката на 23.10.2024г, съгласно обратна разписка, с указания за правото да бъде обжалвана пред Административен съд в 14 дневен срок. Жалбата е подадена по пощата на 06.11.2024г в последния ден от законовия, преклузивен срок и от лице, което е адресат на постановения по негово искане, но неблагоприятен за него административен акт, поради което с постановяването му е възникнал и правния интерес да се иска отмяната му. С жалбата се твърди, че заповедта е постановена от некомпетентен орган, защото на заместник министъра на здравеопазването не са делегирани правомощия да издава заповеди, с които да отказва признаване на професионални квалификации за професията магистър фармацевт, нито има обща компетентност на орган по признаването, съгласно определението на §1 т.4 от ДР на ЗППК вр. с чл.4 ал.1 от ЗППК. Между Република България и Република Украйна има Спогодба за взаимно признаване на документи за образование, научни степени и научни звания, одобрена с Решение №630/03.09.2001г на МС в сила от 24.06.2002г обн. ДВ бр. 78 от 12.08.2002г, на който чл.9 противоречи оспорената заповед. Тя е издадена и в нарушение материалния закон, защото чл.21 ал.4, чл.29 ал.1 и §3а ал.1 от ДР на ЗППК не са приложени правни норми, макар да урежда случая. Освен това при прилагане на чл.29 ал.3 от ЗППК българската гражданка се поставя в по-неблагоприятно положение спрямо гражданин на чужда държава, който е получил международна закрила и поради не представя доказателствата по чл.28 ал.2 от ЗППК. Заповедта се основава на това, че обучението е проведено в задочна форма, без да са изучавани задължителни учебни дисциплини и без да е проведено практическо обучение с продължителност, която да съответства на изискуемата, съгласно нормативната уредба, както и с не полагането на държавни изпити. Обективно е невъзможно обучението и условията за дипломиране по специалност „Фармация“ за придобиване на образователно квалификационна степен магистър –фармацевт в трета държава да са идентични с тези в Република България. Независимо от това, съгласно Спогодбата, дипломи за завършено висше образование на образователно квалификационна степен магистър, издадени от висшите училища в Република България и дипломи за завършено образование във висшите училища за образователно квалификационна степен специалист или магистър, издадени в Украйна, по еднакви или сродни специалности се признават взаимно. Според чл.29 от ЗППК продължителността и съдържанието на обучението са основните критерии за признаване на професионална квалификация за регулирани професии, каквато е професията магистър – фармацевт. Жалбоподателката е доказала, че е придобила професионална квалификация магистър –фармацевт в хода на обучение, взети изпити, защитена дипломна работа във висши учебни заведения в Украйна и стаж, проведен в аптека в България. По критерия сродна или еднаква специалност: Жалбоподателката се е обучавала по специалност „Фармация, промишлена фармация“ в Национален фармацевтичен университет в град Одеса, с продължителност на обучението от 1.5г, тоест 1г и 6м, а не 1г и 05 месеца, както е приел ответникът. Тя е продължила обучението в НФУ град Харков със степен на висше образование магистър, образователна програма Фармация, специалност „226 Фармация, промишлена фармация“ с продължителност на обучението 4 години. Налице е еднаква специалност по смисъла на Спогодбата. Отговаря и на критерия продължителност на обучението, защото е изучавала специалността общо 5г и 6 месеца при минимална продължителност от пет години, съгласно националното ни законодателство. Отговаря и на критерия съдържание на обучението, защото съществена част от учебните дисциплина са идентични или съпоставими с тези, по които се провежда обучението по специалност „Фармация, образователно квалификационна степен магистър в България. Заповедта е мотивира с довода, че не са изучавани задължителни дисциплини, а други от задължителните са изучавани с ограничен хорариум. Задължителните дисциплини в България не могат да бъдат със същото наименование като изучаваните задължителни в третата държава, но са изучавани дисциплини със сходно и съпоставимо съдържание. Според жалбоподателката изучаваните дисциплини не следва да са идентични със задължителните учебни дисциплини, защото се иска признаване на диплома, а следва да са със сходно или съпоставимо съдържание. Според заповедта жалбоподателката не е изучавала Токсикология, но видно от Извлечение от учебния план за 2021г, в рамките на учебна дисциплина „Биоактивност на неорганични съединения с хорариум 90 часа“ са посочени като изучавани теми от Токсикология. Съгласно Наредбата учебната дисциплина Токсикология е с хорариум от 90 часа, който е равен на хорариума на изучаваната дисциплина в І-ви курс, включваща теми от Токсикология. Учебната дисциплина Фармацевтичен анализ има 210 часа хорариум, а учебната дисциплина Фармакотерапия има 150 часа хорариум, според Наредбата. Жалбоподателката е изучавала Фармацевтичен анализ във ІІ курс, а Фармакотерапия в ІV курс, в рамките на учебната Аналитична химия с хорариум общо от 240 часа, в която са посочени като изучавани теми от дисциплината Фармацевтичен анализ и Фармакотерапия. Биофармация и фармакокинетика /90ч хорариум по Наредбата/ е изучавана в рамките на дисциплината Биофизика, физични методи на анализ с хорариум 135 часа, в която са посочени като изучавани теми от Биофармация и фармакокинетика. В рамките на учебната дисциплина Валеология са изучавани теми от дисциплината Фармацевтични грижи. Фармакоикономика с хорариум от 60ч по Наредбата е изучавана като отделни теми в рамките на Организация и икономика на аптеката с хорариум от 150ч. Учебната дисциплина Вирусология като част от Микробиология и вирусология е изучавана в рамките на Микробиология с основи на имунологията и в рамките на Физико-колоидна химия като отделни теми. Дисциплината Патоанатомия и Патофизиология с хорариум от 60 часа, също е изучавана в рамките на Патологична физиология с хорариум от 150 часа. Срещу мотива на ответника, че изучаваните дисциплини са с ограничен хорариум / аудиторни часове/ се възразява, че по-ограниченият хорариум не е основание за отказ да се признае професионална квалификация, доколкото по съдържание тези дисциплини са сравними и съпоставими с изучаваните в България. Срещу довода за липса на 12 часа учебна практика и 6 месеца пред дипломен стаж в аптека се сочи, че защитаването на дипломна работа удовлетворява това условие, защото дипломната работа е основание за извод, че жалбоподателката има допълнителни знания, умения и опит за нейното изготвяне. Въз основа на изложеното се иска от съда да приеме, че липсва несъответствие между знанията, уменията и стажа на жалбоподателката и изискванията на българското законодателство за упражняване на регулираната професия. Алтернативно: Ако съдът приеме, че изводите на жалбоподателя са обосновани от представените документи и е налице не съответствие между обучението и Наредбата, то тогава е следвало да се приложат разпоредбите на чл.29 ал.1 от ЗППК и чл.21 ал.4 от ЗППК. На основание чл.6 ал.3 от АПК органът е следвало да изиска от заявителя да премине стаж за приспособяване с продължителност до три години и да положи изпит за признаване на правоспособност, каквато правна възможност е уреден в чл.29 ал.1 от ЗППК. Следвало е да се предостави възможност на заявителя да докаже, че е придобил липсващите му знания или компетентност като положи изпит за правоспособност по реда на чл.83 ал.2 от ЗППК, защото са налице условията на чл.21 ал.4 от ЗППК. Жалбоподателят отрича формата на обучение и не полагане на държавни изпити – петте, посочени в заповедта, да представляват самостоятелно основание за отказ да се признае професионалната му квалификация. Обективно заявителката не е могла да положи петте държавни изпита, защото според учебната програма в Украйна е следвало да защити дипломна работа, а изискването на всички документи, които законът посочва е създало у нея оправно правно очакване, че задочната форма на обучение не е законово препятствие за признаване на професионалната й квалификация като магистър – фармацевт. Освен това задочната форма на обучение е условие да й се предостави възможност за стаж за приспособяване или полагане на изпити за правоспособност, която възможност е незаконосъобразно отказана. Освен това на българската гражданка е отказана възможността по чл.29 ал.3 от ЗППК, която се предоставя на лице без гражданство, както и на лице с международна закрила, което е дискриминация и самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед. При упражняване на оперативната си самостоятелност, ако се приеме, че органът разполага с такава, той е длъжен да съобразява чл.6 от АПК и да прилага закона еднакво спрямо сходните случаи, което не е сторено и с това оспореният отказ не постига целта на ЗППК да се предостави достъп до упражняване на регулираната професия. Заявена е претенция за присъждане на държавната такса и възнаграждение за един адвокат. Ответника Заместник министъра на здравеопазването иска от съда да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна. Заповедта е издадена от компетентен орган, на който със Заповед № РД-01-623/03.09.2024г органът по признаването – министъра на здравеопазването, е делегирал правомощията си по чл.4 ал.1 от ЗППК, което е предвидено в чл.4 ал.2 от същия закон. Неприложима е Спогодбата между България и Украйна по аргумент от ЗППК, според който доказателство за професионална квалификация, издадено в трета държава на гражданин на държава членка, се приравнява на доказателство за професионална квалификация по смисъла на ЗПКК, ако притежателят му има три години професионален опит в държавата-членка, която е признала доказателството му за професионална квалификация в съответствие с минималните квалификационни изисквания. Извън тези случаи е необходимо да се установи съответствие при сравняване на специализираните знания, умения и стаж на заявителя със знанията, уменията и стажът, изисквани от българското законодателство за упражняване на регулираната професия. Когато доказателствата за професионална квалификация са издадени от трета държава, която не е страна по двустранно или многостранно споразумение, в което участва и българската държава, органът по признаване предлага полагане на държавни изпити, посочени в единните държавни изисквания по чл.177 от Закона за здравето. В конкретния случай е налице Спогодба между правителството на РБ и кабинета на министрите на Украйна за взаимно признаване на документи за образование, научни степени и научни звания, която е приложима в случая, но при спазване на чл.77 ал.2 т.4 от ЗППК за признаване, при наличието на съответствие на придобитата в Украйна квалификация с нормативните изисквания в РБ за придобиване на същата професионална квалификация. Именно наличието на тази Спогодба води до прилагането в конкретния случай на нормите на ЗПКК. Не приложим е чл.21 от ЗППК, защото е поискано признаване на придобита професионална квалификация, а не временно предоставяне на услуги на територията на РБ от лица, упражняващи регулирани професии. Поискано е признаване на придобита пред 2023г професионална квалификация в Украйна, съгласно подаденото заявление. По силата на чл.5 ал.2 от ЗПКК признаването на тази професионална квалификация на гражданин на държава-членка се извършва в съответствие с минималните квалификационни изисквания за упражняване на професията, съгласно Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно признаването на професионални квалификации. Документите са разгледани за първи път на 09.01.2024г, след което по повод становище на член на комисията са изискани допълнителни документи, свързани с проведеното обучение, които ще дадат възможност да се извърши финален подробен анализ и оценка дали са налице съществени несъответствия между проведеното от заявителката обучение и изискванията на законодателството. На 26.09.2024г представените документи са разгледани, като е постъпило становище от член на комисията за отказ аз признаване на професионалната квалификация, поради несъответствие между продължителността и съдържанието на преминатото обучение и изискванията за придобиване на същата професионална квалификация, съгласно действащата нормативна уредба в РБ, с която са въведени изискванията на Директива 2005/36/ЕО и допълнителни такива. Комисията е предложила на органа по признаването да издаде оспорената заповед, защото при сравнителния анализ между документите и изискванията на Наредбата са установени посочените в мотивите на акта съществени несъответствия. Посочените несъответствия не могат да бъдат компенсирани, чрез полагане на изпит за правоспособност или преминаване на стаж за приспособяване, защото са много значителни. Обучението е в задочна форма, не са изучавани 8 от задължителните учебни дисциплини, а хорариумът на изучаваните е значително по-малък от изисквания по Наредбата. Проведеното практическо обучени е крайно недостатъчно и не са положени държавни изпити. Понятието съществено различно съдържание на обучението е определено от ЗППК- съществено различие е налице, когато обучението, преминато от заявителя, се характеризира със съществени несъответствия по съдържание и продължителност в сравнение с продължителността и/или съдържанието на обучението, изисквано в РБ, и придобитите в резултат на това обучение знания, умения и компетентности не съответстват на необходимите за упражняване на професията. Изводът дали несъответствията са съществени или не е резултат от извършената оценка на компетентния по признаването органи същата касае правилността на обжалваната заповед, която не подлежи на съдебен контрол по аргумент от чл.145 ал.1 от АПК. Освен това чл.29 ал.1 от ЗППК е диспозитивна разпоредба, защото дава правомощия на органа, без да го задължава, да изисква от заявителя да премине стаж за приспособяване с продължителност до три години или да положи изпит за признаване на правоспособност. Тя се прилага въз основа на оценка на органа на всеки конкретен случай, която оценка не подлежи на съдебен контрол, защото е в рамките на целесъобразността, но не е въпрос на съответствие с целта на закона. От съда се иска да постанови решение за отхвърляне на жалбата. Претенции за възнаграждение за юрисконсулт не са заяви до края на устните състезания. Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното: Заповед №РД-18-64/16.10.2024г на Заместник министъра на здравеопазването е издадена от компетентен орган по аргумент от чл.4 ал.2 вр. с ал.1 вр. с §1 т.3 от ДР на ЗППК. Органите по признаване на професионални квалификации за упражняване на регулираните професии са изброени изчерпателно в чл.4 ЗППК и сред тях на първо място е министъра на здравеопазването за професията „магистър-фармацевт“ включително. Съдържанието на термина „орган по признаването“ е определено в §1 т.6 от ДР на ЗППК, а именно органът, който е оправомощен да взема решения по признаване на професионалната квалификация за упражняване на регулираната професията.Тази компетентност – да се вземе решение по признаване на професионалната квалификация включва и правомощието да се откаже признаване на професионална квалификация и по силата на чл.4 ал.2 от ЗППК може да бъде делегирана на конкретен заместник министър, както е сторено в случая с посочената заповед на министъра. Заявителката е представила доказателства за професионална квалификация, имащи признаците по §3а от ДР на ЗППК, но за проведено обучение, което не е започнало преди 2007г, поради което редът по §3б от ДР на ЗППК не е приложим. Не приложимо е и правилото на §3а ал.2 от ДР на ЗППК, а именно да се предложи полагане на държавните изпити, посочени в единните държавни изисквания по чл.177 от Закона за здравето, защото между Министерски съвет на Република България и кабинета на министрите на Украйна за взаимно признаване на документи за образование, научни степени и научни звания – ДВ бр. 78/13.08.2002г в сила от 24.06.2022г. Съгласно чл. 2 от Спогодбата признаването на документите за образование се извършва в съответствие с изискванията на действащото законодателство на Република България и на Украйна, поради което и по силата на чл.3 от същата Спогодба взаимното признаване на документите може да не бъде извършено, ако се установят съществени различия между тяхното съдържание и съществуващите изисквания за придобиване на образователни степени, научни степени и научни звания в съответната страна. На тези правила е подчинено и посоченото в чл.9 от Спогодбата признаване на образователно квалификационна степен магистър въз основа на диплома за завършено висше образование по еднакви или сродни специалности, издадена от висше учебно заведение, на която и да е от двете държави. Следователно случаят попада изцяло под правилата на §3а ал.1 от ДР на ЗППК – от съдържанието на документите следва да се установи, че липсва съществено различие между тяхното съдържание и изискванията за придобиване на образователно квалификационна степен магистър-фармацевт. Съществените различия по смисъла на чл. 29 ал.2 вр. с ал.1 т.2 от ЗППК са установени от документите на заявителката, съгласно становището на помощния орган –експертната комисия по чл. 79 от ЗППК, чието мотивирано предложение не подлежи на съдебен контрол, защото касае специални знания на експертите, които са нейни членове. Подлежи на съдебен контрол обаче правилното прилагане на материалния закон спрямо установените от помощния орган съществени несъответствия на съдържанието на документите / доказателства за професионална квалификация/ с изискванията на закона и този контрол е в рамките на задължителния служебен обхват за проверка на всички критерии за законосъобразност на един индивидуален административен акт. Съгласно чл. 84 ал.1 от ЗППК органът по признаването взема решение по признаване на професионалната квалификация въз основа на предложението на експертните комисии, но негово е задължението за правилно приложение на материалния закон, поради което той е длъжен да приложи чл.29 ал.1 т.2 вр. с чл. 83 ал.1 от ЗППК, когато комисията е установила съществени несъответствия с изискванията на закона, и тогава без да разполага с оперативна самостоятелност – по аргумент именно от чл.83 ал.1 от ЗППК е длъжен да предостави на заявителя възможност да се яви на изпит за признаване на правоспособност, като преди това по силата на чл. 85а от ЗППК бъде преминат стаж за усвояване на професията с нормативно установената продължителност, като се вземе предвид стажът, който заявителката вече е положила в аптека на територията на Република България. Не се касае нито до оперативна самостоятелност, нито до целесъобразност, а до правилно приложение на материалния закон, който е осигурил равенство на всички пред неговите изисквания за признаване на доказателствата за професионална квалификация. Нарушено е процесуално правило от процедурата по признаване на професионални квалификации, което има съществено значение за решението на органа по признаването – аргумент от чл. 83 ал.2 вр. с ал.1 от ЗППК. Законът изисква – чл.30 от ЗППК, а не предоставя възможност за избор, когато са установени съществени несъответствия с изискванията на чл.64 ал.1 т.2 и т.3 от ЗППК, каквито в случая са констатирани от експертната комисия. В тази връзка следва да се каже, че задочното обучение не е императивно отрицателно условие, защото по аргумент от чл.25 от ЗППК задочното обучение при изискване за редовно обучение е всъщност съществено несъответствие, водещо до прилагане на чл. 83 от ЗППК. Разпоредбата на чл.29 ал.1 т.2 от ЗППК се тълкува съвместно с чл.30 и чл.83 ал.1 от същия закон и не оставя място за разумно съмнение, че органът е длъжен да действа така, както законът предписва спрямо установените от комисията факти. Спорът по делото е именно до последиците, които материалния закон свързва с установено съществено различие между съдържанието на обучението, удостоверено от документите за признаване на професионална квалификация и обхвата на обучението в РБ и те са различни от разпоредените с оспореното Решение. След отмяната на административния акт преписката следва ад се върне органа с указания за прилагане на чл.30 вр. с чл. 83 ал.1 от ЗППК. Изходът от спора обуславя основателност на претенцията на разноските в полза на жалбоподателя – 10лв държавна такса и възнаграждение за един адвокат в размер на 800лв, платени в брой срещу разписка. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172 ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора