Решение № 479 от 12.2.2025 г. на Административен съд - Велико Търново по дело № 864/2024 г.

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано по е искова молба, предявена от адв. М. Б. като пълномощник на М. М. Й. с [ЕГН], с наст. адрес •••, [улица], ••• срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Велико Търново. С молбата, с посочено правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се претендира заплащане на обезщетение общо в размер на 4500 лв. за претърпени неимуществени вреди за периода от 09.06.2023 г. до 22.08.2024 г. от незаконосъобразни фактически действия при извършена проверка за употреба на наркотични вещества без да са налице външни признаци за това и при задържане на лицето-личен обиск, изземване на лични вещи и пари, поставяне на белезници, както и от незаконосъобразни /оттеглени/ административни актове – Заповеди за прилагане на принудителни административни мерки № № 23-0260-000058/09.06.2023 г. и 23-0260-000059/09.06.2023 г., издадени от началника на РУ-Елена при ОДМВР Велико Търново, и Заповед за задържане № 260зз-221/09.06.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 09.06.2023 г. до окончателното изплащане на главницата. В исковата молба се твърди, че на 09.06.2023 г. в с. Константин, общ. Елена служители на ответника спрели ищеца, докато управлявал собствения си лек автомобил Фиат Пунто с номер [рег. номер] и без да са налице външни признаци за това го проверили за наркотични вещества. Техническото средство отчело положителен резултат за канабис, вследствие на което по силата на две ЗППАМ № № 23-0260-000058/09.06.2023 г. и 23-0260-000059/09.06.2023 г. полицейските органи са отнели свидетелството за управление на МПС на ищеца и контролния талон към него, както и свидетелството за регистрация на МПС и регистрационните табели на собствения му автомобил, а освен това ищецът бил незаконно задържан за срок до 24 часа, като бил обискиран и му били сложени белезници. Ищецът не бил съгласен с показанията на техническото средство и дал кръвна проба за изследване, като изготвената експертна справка установила, че в кръвта и урината на Й. не се установява наличието на каквито и да е наркотични вещества. Заповедите за налагане на ПАМ били оттеглени с мотивирана резолюция от 21.08.2024 г. за прекратяване на административнонаказателното производство по АУАН серия GA № 869346/09.06.2023 г. и на ищеца били върнати СУМПС, СРМПС и регистрационните табели. За период от 14 месеца ищецът бил търпял неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, обида, чувство на унижение и несправедливост, уронване на доброто му име, срам, нервно напрежение и неудобство от оставане без СУМПС и автомобил, създаване на усещане за несигурност и недоверие в органите поради произвол. Претендираните обезщетения за твърдяните неимуществени вреди са както следва: 1. 1000 лв. поради незаконосъобразни действия, извършвани от служители на ответника при проверка за наличие на наркотични вещества или техни аналози; 2. 1000 лв. вследствие оттеглена незаконосъобразна ЗППАМ № 23-0260-000058/09.06.2023 г.; 3. 1000 лв. вследствие оттеглена незаконосъобразна ЗППАМ № 23-0260-000059/09.06.2023 г.; 4. 1500 лв. вследствие незаконосъобразен личен обиск, иззети лични вещи и пари, поставени белезници и задържане на лицето със Заповед за задържане № 260зз-221/09.06.2023 г. В съдебно заседание ищецът се явява лично и с адв. Б.. Претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение. Ответникът по жалбата, Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. Велико Търново чрез процесуалния си представител юриск. [населено място] в писмен отговор на исковата молба оспорва исковете като неоснователни, тъй като липсват елементите на чл. 4 от ЗОДОВ. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Участващият в делото прокурор от Окръжна прокуратура – В. Търново дава заключение, че исковете са неоснователни. Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна: От събраните по делото доказателства и изложеното в исковата молба се установява, че на 09.06.2023 г. около 1, 30 ч. М. Й. управлявал собствения си лек автомобил „Фиат Пунто“ с рег. номер [рег. номер] в с. Константин, общ. Елена на ул. „Константин Рудановски“ до № 69 в посока към гр. Елена, където бил спрян за проверка от полицейски служители на РУ Елена. Същият бил тестван за алкохол, като пробата била отрицателна, както и за наркотични вещества в 1, 45 ч. с техническо средство Дрегчек 5000, което отчело положителна проба – наличие на канабис. Поради оспорване резултата от техническото средство на Й. бил издаден талон за медицинско изследване, като същият дал своевременно във ФСМП – Елена кръв и урина за медицинско изследване. Издаден е АУАН, серия GA, № 869346/09.06.2023 г., с който на основание чл. 172, ал. 4 от ЗДвП са иззети два броя регистрационни табели, СУМПС № 285267814 и СРМПС № 012974897. Ищецът е бил задържан за срок до 24 часа със Заповед за задържане № 260зз-21/09.06.2023 г., издадена от мл. инспектор при РУ – Елена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като е освободен на 09.06.2023 г. в 10, 20 ч. Заповедта била връчена на Й. на 09.06.2023 г., като не е била обжалвана по административен или съдебен ред. Същевременно от началника на РУ-Елена при ОДМВР Велико Търново са били издадени Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0260-000058/09.06.2023 г. и Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0260-000059/09.06.2023 г. С първата на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е временно отнето свидетелството за управление на МПС на Й. до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, а с втората на основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП е прекратена регистрацията на лекия автомобил за срок от 6 месеца. Двете заповеди са връчени на М. Й. на 15.06.2023 г., като същите не са били обжалвани от ищеца по административен или съдебен ред. На дадените от ищеца проби кръв и урина е била назначена химична експертиза. Съгласно Експертна справка № 24/ТКХ-364 от 15.08.2024 г. на вещо лице към НИК-МВР, в предоставените за изследване проби кръв и урина на М. Й. не се установява наличие на тетрахидроканабинол, а също така на други наркотични и лекарствени средства от следните групи: бензодиазепини, барбитурати, трициклични антидепресанти, опиати, кокаин, метадон, амфетамин, екстази, респ. и на техни метаболити. Предвид това, с мотивирана резолюция № 23-0260-М000060/21.08.2024 г. на началника на РУ – Елена е прекратено административнонаказателното производство по АУАН, серия GA, № 869346/09.06.2023 г., водено срещу ищеца. Резолюцията била връчена на Й. на 22.08.2024 г. Били върнати СУМПС, регистрационните табели и била възстановена регистрацията на автомобила. По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Ш. Х. Р., Л. М. Ю. и Г. А. М.. Свидетелят Ш. Р. е първи братовчед на ищеца. Той е прибрал ищеца от ареста в гр. Горна Оряховица, като по целият път ищецът мълчал от страх, унижение и срам. Поради срам не се явил на поправителните матури за 12 клас. Затворил се в себе си и не искал да излиза, защото му се подигравали, че е наркоман. Наложило се е да напусне работата си в „Аркус“ в гр. Лясковец поради липсата на превоз. Свидетелят не знае при проверката някой да е унижавал ищеца или да е употребил физическа сила неправомерно. Не е променил отношението си към него, но някои хора се отдръпнали. Свидетелката Г. М. е съседка на ищеца и го познава от малък. След като го пуснали от ареста отишла да го види, като той бил уплашен и само отричал да е употребявал наркотици. Чувствал се унижен, тъй като останалите в селото го мислели за наркоман. Свидетелката Л. Ю. е майка на ищеца. По време на случката била в Холандия. Като се видели по телефона ищецът бил в ужасно състояние. Решили с баща му да дойде при тях в Холандия, тъй като в селото всички хора приказвали за него и бил много притеснен. След като се върнали от Холандия продължила същата ситуация, защото ищецът се будел като спи, бил уплашен, не искал да излиза, не искал да се храни. Приятелите му се отдръпнали от него и всеки приказвал, че бил наркоман. Ищецът постоянно повтарял, че не е виновен, чудел се защо е станало така и се чувствал много зле. Трудно успявали да го накара да излезе. И сега в него има страх, че пак може да попадне в същото положение. Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи: Исковете за обезщетение на неимуществени вреди и за присъждане на лихва са допустими. Разгледани по същество са неоснователни, предвид следното: Според чл. 203, ал. 1 от глава ХІ на АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на тази глава. Съгласно чл. 203, ал. 2 от АПК за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Нормата на чл. 1 от ЗОДОВ регламентира, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда, установен в АПК. В случая безспорно горепосочените ЗППАМ не са били обжалвани и съответно отменени, а се твърди, че същите са били оттеглени, т.е. не е налице хипотезата на чл. 204, ал. 1 от АПК, а се твърди приложимостта на чл. 204, ал. 3 от АПК. Съгласно тази разпоредба когато вредите са причинени от нищожен или оттеглен административен акт, незаконосъобразността на акта се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. Съгласно чл. 204, ал. 4 от АПК незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред когото е предявен искът за обезщетение. Следователно основателността на предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага кумулативното наличие на следните предпоставки: оттеглен административен акт или фактическо действие/бездействие, оттегленият акт, респ. фактическото действие/бездействие да са незаконосъобразни, настъпили вреди /в случая неимуществени/ и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт/действие и настъпилата вреда. Липсата на който и да било от елементите на този фактически състав препятства реализирането на отговорността на държавата по посочения ред. По делото обаче не се установява едновременното наличие на тези предпоставки, предвид следното: По отношение претендираните 1000 лв. от незаконосъобразни фактически действия при извършената проверка за употреба на наркотични вещества: Според ищеца незаконосъобразността на действията се изразява в това, че била извършена проверка без да са налице външни признаци за това, в нарушение на чл. 5, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Съдът намира тези оплаквания за неоснователни. Съгласно чл. 5, ал. 1 от посочената наредба, при наличие на външни признаци, поведение или реакции на водачите на МПС за употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва проверка с тест или лицата се изпращат за медицинско изследване. По делото е приложена Докладна записка УРИ 260р-6492/09.06.2023 г. от мл. инспектор Ст. С., според която поведението на водача по време на съставяне на АУАН за други нарушения го е усъмнило, поради което го е поканил да бъде тестван за наркотични вещества /л. 46/. Представен е и Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози рег. № 260р-6501/09.06.2023 г., съставен от проверяващите органи /л. 42/, в който е отбелязано следното: начин на шофиране – движение на зиг-заг, несигурно превключване на скоростите/боравене с уредите за управление, настроение/поведение - възбудено, слизане от МПС-нормално, походка-провлачена, изговор, произношение – завалено, неразбрано, съмнителни признаци – безпокойство, очи-неспокойни. Въпросните доказателства, които не са оспорени от ищеца, представляват официални документи с материална доказателствена сила за удостоверените с тях факти, която не е опровергана в хода на съдебното следствие. От описаните в тях факти и обстоятелства се установява, че действията на полицейските органи по извършване на проверка на ищеца за употреба на наркотични вещества са били обосновани и в съответствие с разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. В тази част искът е неоснователен. По отношение претендираните общо 2000 лв. от оттеглени ЗППАМ № № 23-0260-000058/09.06.2023 г. и 23-0260-000059/09.06.2023 г.: На първо място, според настоящия състав не се установява оттеглянето на горепосочените ЗППАМ, които безспорно не са били обжалвани от ищеца и са влезли в сила. За да е налице валидно оттегляне на административния акт е необходимо то да бъде направено от органа, който е издал първоначалния акт, както и в същата форма, като волеизявлението е насочено към едностранно прекратяване на вече разпоредени права и задължения. В случая не се установява такова волеизявление. С мотивирана резолюция № 23-0260-М000060/21.08.2024 г. на началника на РУ – Елена, на която се позовава ищецът, на основание чл. 54, ал. 1, т. 1 от ЗАНН е прекратено административнонаказателното производство по АУАН, серия GA, № 869346/09.06.2023 г., а не е постановено оттегляне на въпросните ЗППАМ. Както се посочи, със ЗППАМ № 23-0260-000058/09.06.2023 г. е разпоредено временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на ищеца до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца, т.е. заповедта е издадена под условие. В случая въпросът за отговорността на Й. за нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП е решен с мотивираната резолюция за прекратяване на административнонаказателното производство от 21.08.2024 г., т.е. условието да бъде преустановено отнемането на СУМПС е настъпило, а това изключва хипотезата на оттегляне на акта, при което издателят му е променил своята воля. Аналогично е и при ЗППАМ № 23-0260-000059/09.06.2023 г., с която е разпоредено прекратяване на регистрацията на МПС за срок от 6 месеца. Тук заповедта е преустановила своето действие с изтичането на предвидения в закона и посочен в нея 6-месечен срок, поради което фактическите действия по връщане на табелите и на СРМПС по никакъв начин не могат да се приравнят на оттегляне на ЗППАМ. Във всеки един момент след 09.12.2023 г. ищецът е могъл да поиска възстановяване на прекратената регистрация на МПС, което не е сторено от него. Ако законосъобразността на ЗППАМ № 23-0260-000058/09.06.2023 г. и ЗППАМ № 23-0260-000059/09.06.2023 г. беше оспорена по съдебен ред, то нито решаването на въпроса за отговорността по първата, нито изтичането на срока на втората щяха да бъдат основание за прекратяване на съдебните производства по чл. 159, т. 3 от АПК, ако същите не са приключили до този момент. На следващо място, дори да се приеме, че обсъжданите ЗППАМ, с които временно е прекратена регистрацията на МПС и е отнето СУМПС на ищеца са оттеглени, в конкретния случай настоящият съдебен състав намира, че същите не са незаконосъобразни административни актове. Същите са издадени от компетентен орган съгласно т. 1.4 от Заповед № 366з-2605/28.06.2022 г. на директора на ОДМВР Велико Търново, в писмена форма с излагане на фактически и правни основания за постановяването им. Не се установява при издаването им да са допуснати съществени процесуални нарушения. Съдът намира, че ЗППАМ № 23-0260-000058/09.06.2023 г. и ЗППАМ № 23-0260-000058/09.06.2023 г. са постановени и в съответствие с материалния закон. В чл. 171, т. 1, б. „б“ и чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП е предвидено, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: временно отнемане на свидетелството управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца и прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца до 1 година на водач, който управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест. В чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП също така е посочено, че при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи. В случая по безспорен начин се установява, че при извършената му проверка на 09.06.2023 г. с техническо средство Дрегчек 5000, уредът е отчел положителна проба – наличие на канабис. Нито една от приложимите разпоредби – чл. 171, т. 1, б. "б" и чл. 171, т. 2а ЗДвП не въвежда като условие за приложението им „безпротиворечивото“ установяване /вкл. и с резултатите от медицинското изследване/ на обстоятелството, че водачът на автомобила е под въздействието на наркотични вещества или техните аналози – така напр. Решение № 13216 от 23.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11024/2019 г., III о. Напротив, от употребените в чл. 171, т. 1 б. "б", изрази, като "временно отнемане", "до решаване на въпроса за отговорността му", от предвиденото в чл. 172, ал. 3 и ал. 4 от ЗДвП отнемане на документите и табелите още със съставянето на АУАН, както и от целта, преследвана с приложението на разпоредбите в чл. 171, а именно – осигуряване на безопасността на движението по пътищата, следва точно обратния извод, а именно, че достатъчно за приложението на посочените разпоредби е и само неблагоприятният за лицето-водач на МПС резултат от измерването с техническото средство, извършено от органите на МВР в момента на проверката. Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози е издадена по делегацията на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП, който член се намира в глава седма – Административно-наказателна отговорност. Налагането на административно наказание е санкция за извършено нарушение, което несъмнено трябва да е категорично установено. Прилагането на принудителни административни мерки е превенция, която цели да предотврати неблагоприятните последици от евентуално извършено нарушение, които могат да са, както за лицето, евентуален нарушител, така и за мнозина други участници в движението, и те (принудителните административни мерки) следва да се прилагат при достатъчно обосновано съмнение за извършено нарушение. В конкретния случай, показанието на използваното техническото средство е било за положителен резултат за канабис, което е достатъчно да се приеме, че е било налице обосновано съмнение за извършено нарушение от водача на МПС и за приложението на въпросните принудителни административни мерки. Не се твърди, нито е доказано по делото, че показаният резултат е само заради евентуално неправилното използване на дрегера. При тези данни на техническото устройство, полицейските органи са процедирали законосъобразно и в съответствие с целта на чл. 171 от ЗДвП, налагайки двете ПАМ. Изчакването на резултата от кръвната проба, който в конкретния случай е отнел повече от година, от една страна би обезсмислило налагането на ПАМ, а от друга би създал неоправдан риск за безопасността на движението по пътищата, както за водача на въпросното МПС, така и за околните. Тоест налице са предпоставките за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ и чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП. Липсата на един от елементите от фактическия състав на чл. 1 от ЗОДОВ, а именно незаконосъобразен акт, води до неоснователност на исковите претенции за обезщетяване на вредите в резултат на приложението на процесните ПАМ. По отношение на претендираните 1500 лв. от незаконосъобразни фактически действия при незаконно задържане на ищеца за срок от 24 часа: На първо място тук следва да се посочи, че Заповед за задържане № 260зз-21/09.06.2023 г., издадена от мл. инспектор при РУ – Елена, безспорно не е била обжалвана от ищеца и е влязла в сила. Няма каквото и да е основание да се счита, че същата е била оттеглена впоследствие, като в тази насока съдът препраща към изложените по-горе доводи. На следващо място, в случая твърдяните незаконосъобразни действия на служители на РУ Елена към ОДМВР-Велико Търново се изразяват в незаконосъобразен личен обиск, изземване на вещи и пари и поставяне на белезници. Тези действия обаче не съставляват незаконосъобразни фактически действия, от които да се претендират вреди по ЗОДОВ. В глава петнадесета от АПК е уреден редът за защита срещу неоснователни действия и бездействия на администрацията. Производството по чл. 250 – чл. 254 от АПК касае извършването на фактически действия от административен орган или длъжностно лице, които не се основават на административен акт или на закона. В случая задържането на ищеца е следствие от изпълнението на Заповед за задържане № 260зз-21/09.06.2023 г. Последната безспорно представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК – властническо волеизявление на административен орган, с което непосредствено се засягат права, свободи и законни интереси на ищеца. Ето защо предприетите действия в изпълнение на този административен акт не представляват фактическо действие по смисъла на чл. 250 от АПК и не подлежат на самостоятелен съдебен контрол за законосъобразност. В случая, актът, който е засегнал правната сфера на ищеца е именно заповедта за задържане и нейното изпълнение. Тази заповед не е била оспорена от Й. и в този смисъл не може да се обоснове допустимост и на евентуална претенция за обезщетяване на вреди от същата като незаконосъобразен административен акт. Но дори и да се приеме, че действията по задържането на ищеца представляват фактически действия, то в случая предвид неоспорената законосъобразност на заповедта за задържане, законосъобразни се явяват и действията, осъществени в изпълнение на същата, тъй като този въпрос не подлежи преразглеждане и пререшаване в настоящото съдебно производство. За пълнота на изложението обаче следва да се посочи, че такава незаконосъобразност на действията на полицейските служители не е налице, дори и да се приеме, че същите са чисто фактически действия при задържането на ищеца, които подлежат на нова проверка сега, тъй като не се установява и от събраните в хода на настоящото производство доказателства: По отношение на извършения личен обиск и изземване на лични вещи следва да се посочи, че същите са законосъобразни фактически действия, тъй като извършването им е изрично предвидено като задължение в разпоредбите на чл. 20, ал. 1 и ал. 3 от Инструкция № 8121з-78 от 24.01.2015 г. за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в Министерството на вътрешните работи. Не се спори и е посочено и в ИМ, че иззетите вещи са били върнати на ищеца при освобождаването му. Недоказано е оплакването, че на ищеца били поставени белезници. В представената Докладна записка № 260р-6523/09.06.2023 г. /л. 37/ изрично е подчертано, че при задържането не е използвана физическа сила и не са използвани помощни средства /каквито са и белезниците съгласно чл. 85, ал. 3 от ЗМВР/. Съдържанието на този документ не е опровергано от ищеца. По изложените съображения, настоящият състав на съда счита, че ищецът не доказа с относими доказателствени средства кумулативното наличие на материалноправните предпоставки за ангажиране на отговорността на ОДМВР Велико Търново по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Предвид неоснователността на главния иск е неоснователна и претенцията за присъждане на лихви върху главницата. По разноските: Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ /ДВ, бр. 94/2019 г./, съдът осъжда ищеца да заплати на ответника възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с отхвърлената част от иска, а в полза на юридическите лица се присъжда възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт, чийто размер не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по административни дела с материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв. В случая с оглед невисоката фактическа и правна сложност на делото съдът приема, че на ответника се следва възнаграждение за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. По изложените съображения и на основание чл. 203 от АПК във вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ съдът