Решение № 4151 от 24.10.2024 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 12730/2023 г.

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК. Съдът е сезиран с искова молба от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, ЕИК: 115576405, против Ю. Р. И., ЕГН: ••••••••••, с която е предявен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 109, изречение последно от ЗЗО и чл. 52 от ЗЗО за признаване за установено в отношенията между страните, че Ю. Р. И., ЕГН: •••••••••• дължи на УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД, гр. Пловдив сумата от 6308 лева, представляваща сбор от стойността на предоставената на ответника медицинска помощ и услуги по време на болничния му престой, продължил от ••••••••••••••••• г. в размер на 1385 лева, и от ••••••••••••••••• в размер на 4923 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на чл. 410 от ГПК в съда – 12.10.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 7156/12.10.2022г. по ч.гр.д. № 14670/2022г. по описа на ПРС, XII гр. състав. Ищецът твърди, че на •• г., в 12.07 ч. Ю. Р. И. е посетил УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, гр. Пловдив, Отделение по спешна медицина, с оплаквания от болки в областта на дясната гръдна половина (описано в анамнезата в Лист за преглед на пациент в КДБ/СО № ••••г.). След извършения преглед бил насочен за хоспитализация във в.к.п.х.. Видно от издаденото Направление за хоспитализация, ответникът бил насочен с приемна диагноза „п.и.н.д.“ по Клинична пътека (КП) № 216 „Спешни състояния в гръдната хирургия“ с минимален болничен престой от 3 дни, чиито изисквания са посочени в Приложение № 17 на Национален рамков договор за медицинските дейности 2020-2022г. /НРД за МД 2020- 2022/. За приемането си в болницата Ю. И. е дал своето информирано съгласие, изразено в лечение на пациента „Ценоразпис на медицинската помощ и услуги, медицински услуги и допълнителни поискани услуги от УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД, гр. Пловдив. Разпоредбата на чл. 52 от 330 предвиждала, че стойността на предоставената медицинска помощ следва да се заплати по цени, определени от лечебното заведение. Цените на предоставяната от лечебното заведение медицинска помощ и услуги подробно са посочени в Ценоразписа на лечебното заведение, с който ответникът е декларирал, че е бил запознат. Ищецът твърди, че пациентът не е възстановил здравноосигурителните си права до изписването, както и не е заплатил сумата от 4923 лева. Ответникът е декларирал, че е запознат с цените на медицинските услуги (видно от Декларацията за информирано съгласие за оказване на болнична помощ и прилагане на диагностични и лечебни процедури). За първия период дължимата от ответника сума е в размер на 1385 лева, а за втория - 4923 лева, или общата цена на оказаната медицинска помощ по КП № 44 и КП № 187 е в общ размер 6308 лева и е определена съгласно действащия към момента на хоспитализацята ценоразпис, за което са съставени сметки, изпратени на пациента и приложени към исковата молба. Ищецът сочи, че тъй като Ю. И. не е заплатил цената на лечението по посочените клинични пътеки, описана в сметките към исковата молба, на 29.04.2022 г. и на 27.05.2022г. лечебното заведение е изпратило две покани за доброволно плащане, съответно за сумата от 1385 лева и за 4923 лева, заедно със сметка за цената на лечението. И двете покани са върнати в цялост на подателя, с отбелязване, че не са „потърсени“ от ответника. Ищецът излага, че на 07.07.2022 г. депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда чл. 410 от ГПК, по което беше образувано ч.гр.д.№ 14670/2022 г. по описа на Районен съд-Пловдив, 13 бр.с. Претендира разноски в настоящото исково и в заповедното производство. В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, чрез назначения му особен представител, която сочи, че искът е допустим но е неоснователен, поради което го оспорва изцяло по основание и размер. Ответникът счита, че искът е неоснователен и недоказан с представените по делото писмени доказателства. В първия лист за преглед на пациент в КДБ/СО от •• г. липсва подпис на пациента, поради което не е ясно дали същият е информиран за здравословното му състояние, необходимостта от болнично лечение, очакваните резултати и възможните рискове, както и не става ясно дали е дал съгласие или отказал предлаганото болнично лечение. В следващия лист за преглед на пациент в КДБ/СО от •• г. в допълнителния лист към същия няма данни за специалист, нито подписи, поради което не е ясно авторството му. Ответникът твърди, че положеният върху него подпис на мястото, където трябва да се подпише пациент, е различен от останалите подписи върху другите документи, които също видимо се различават един от друг, като на всеки един от приложените документи подписът на пациент е съвсем различен. Също и почеркът, с който са изписани три имена на пациент върху декларациите за информирано съгласие от двата прегледа са различни, както и подписите на пациент. Ответникът твърди, че двете декларации за информирано съгласие за оказване на болнична помощ и прилагане на диагностични и лечебни процедури от •• г. и от •• г. не са подписани от ответника Ю. Р. И., както и почеркът, с който са изписани трите имена на пациент и върху двете гореописани декларации, не е негов. Освен това в т. I от горните декларации не е описано за каква диагноза и характер на заболяване се отнасят. Моли за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на направените по делото разноски. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Видно от приложеното ч. гр. д. № 14670/2022 г. по описа на ПРС, XIII гр. състав, вземането по настоящото производство съответства на това по заповедта за изпълнение. Тя е връчена редовно на основание чл. 47, ал.5, вр. ал. 1 ГПК, а искът, по който е образуван настоящият процес, е предявен в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1, т.2 ГПК. Същият е допустим и подлежи на разглеждане по същество. От представената медицинска документация относно двата престоя – история на заболяването, листи за преглед на пациент, декларации за информирано съгласие и епикризи се установява по безспорен начин, че ответникът е хоспитализиран на два пъти в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД за периода от ••г. до ••г. и от ••г. до ••г. във в.к.п.х.. Безспорно се установява от приетата на л. 105 от делото справка от НАП, че за двата периода на хоспитализация ответникът е с прекъснати здравноосигурителни права. От приетото по делото заключение на ВЛ С. по допуснатата от съда съдебно – почеркова експертиза, което се кредитира от съда, като обективно, компетентно и добросъвестно изготвено, се установява, че подписите, положени в декларациите за информирано съгласие в раздел „Подпис на пациента“ са изпълнени от ответника Ю. Р. И.. По делото е изслушано и заключение на вещото лице по СМЕ д-р М. Б., което също се цени от настоящия съдебен състав. Видно от заключението, алгоритъмът по клинична пътека 187 е завършен, като са спазени всички изисквания, а двете хоспитализации на ответника Ю. И. са били задължителни, защото са криели риск за живота и здравето му. Кръгът на лицата, които са задължително осигурени в НЗОК, е определен в чл. 33 ЗЗО. В разпоредбата на чл. 52 ЗЗО е посочено, че неосигурените лица заплащат оказаната им медицинска помощ по цени, определени от лечебните заведения, с изключение на предоставяните медицински и други услуги по чл. 83 ЗЗ. Съгласно чл. 109 ЗЗО здравноосигурителните права на лицата, които са длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка, се прекъсват, в случай че те не са внесли повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ, като лицата с прекъснати здравноосигурителни права заплащат оказаната им медицинска помощ. От приетите по делото писмени доказателства се установява, че всички сочени от ищеца и необходими за възстановяване здравето на ответника медицински услуги и изследвания, са извършени в периода на двата му престоя. При това положение и доколкото ответника не доказа заплащане на оказаната му медицинска помощ, а е бил здравно неосигурен, той следва да заплати стойността на двата му престоя и лечение при ответника на основание чл. 109 ЗЗО, която е определена от УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД - Пловдив. Относно реалното извършване на медицинските дейности, за които се търси плащане, по делото са приети множество медицински документи. Епикризата, направлението за хоспитализация, историята на заболяването, протоколите за извършени интервенции, са свидетелстващи документи, които макар и да нямат обвързваща съда доказателствена сила, преценени съвкупно налагат единствения възможен извод, че ответникът е бил хоспитализиран и му е оказаната необходимата медицинска помощ ( досежно правния характер на издадената медицинска документация - Определение №2/06.01.2020 по дело №2059/2019 на ВКС, ГК, III- то г.о. ). С оглед тези доказателства, анализирани поотделно и в съвкупност, съдът приема иска за доказан по основание и размер. Размерът на иска се установява по категоричен начин и от действащия към момента на хоспитализацията на ответника Ценоразпис на платените услуги, предоставяни от УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД - Пловдив. Предвид изложеното, предявеният иск се явява доказан по основание и размер. По отговорността за разноски: С оглед изхода на спора, разноски се дължат на ищеца на основание чл. 78, ал.1 ГПК. Направено е искане и са представени доказателства за сторени такива в размер на 126, 16 лева – държавна такса за исковото производство, 400 лева – депозит за СМЕ, 930, 80 лева – депозит за особен представител на ответника, 500 лева – адвокатско възнаграждение за исковото производство, 126, 16 лева – разноски за заплатена държавна такса в заповедното производство. Предвид изложеното, то ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер от 2083, 12 лева, представляваща сторени разноски в рамките на исковото и заповедното производство ( съобразно разясненията, дадени в т. 12 на ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС). Ответникът ще следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Пловдив и сумата от 250 лева, представляваща депозит за вещо лице по допуснатата от съда съдебно- графична експертиза. Така мотивиран, съдът