Решение № 260 от 5.5.2023 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 956/2022 г.

Производството е образувано по въззивна жалба на Е. К. Т., с.С.“ и М. К. Х., Благоевград, ул.“•••“ №1В, ет.3, ап.7, против решение №906343/22.03.22г на РС- Благоевград по гр.д.№957/20г по описа на с.с., подадена чрез процесуален представител, с пр. осн. чл.258 и сл. ГПК. С атакуваното решение е отхвърлен като неоснователен предявеният собственически иск. Недоволни от атакувания акт са останали жалбоподателите, които го считат за незаконосъобразен, излагайки подробни съображения в тази насока.Настояват за неговата отмяна и уважаване на исковата претенция, ведно с разноските пред двете инстанции. Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна и подържа атакувания акт, настоявайки за неговото потвърждаване, за което също подробно се обосновава. Претендира разноски. Съдът, след като прецени наведените от страните доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Обсъждането на събрания доказателствен материал, заедно и по отделно, налага извода за правилно установена от РС фактическа обстановка. Поради това настоящият състав намира за безпредметно подробното преповтаряне на същата и препраща към констатациите на РС. В тях след анализ на обстоятелствата по спора първата инстанция правилно и законосъобразно е установила родствените връзки, по силата на които ищците Е. К. Т. и М. К. Х. са наследници на К. Н. К., идентичен с К. Н. К.(вж.у-ние за н-ци изх. №3587/21.10.2019г и декларацията за идентичност на имената). Безспорно е също, че ответниците С. С. Б., К. С. Б., Й. С. М., Г. С. В., Н. А. Н., С. А. П., П. С. В. и Д. С. В. са наследници на И.С. В. (вж.у-ние за н-ци изх.№22/25.06.2020г). Според договор за покупко - продажба на недвижим имот от 16.01.1946г И.Г.И.(по мъж Н.а Х.) и К.Г.И.(по мъж К.М.) продават собствеността и прехвърлят фактическото владение на К. Н. К. на следния своя недвижим имот: нива от 975кв.м., намираща се в м.“Л.“, земл.с.С. - Г.Д., при съседи: Х.Д.С., В.И.Н., Е.С.П., Н.С.Г. и нива от 632 кв.м., намираща се в м.“•••“, земл.с.С. - Г.Д., при съседи: Х.Л.С., черковна нива, Л.И.М. и П. К.К..Видно от р.II от договора купувача е платил цената в брой на продавачите, които се задължили да го снабдят с нотариален акт, когато имат възможност за това(вж.р.ІІІ).На гърба на договора фигурират подписи на К. К. К. и К.ка И., както и подписите на трима свидетели, без данни за положен такъв от продавачката И. И.. Анализирани и свидетелските показания. Св.Йотов сочи, че до внасяне в ТКЗС процесните имоти са работени от К.К. и не знае за имуществени спорове между страните.След 1991г твърди, че се работили от наследниците на К. – неговата внучка и нейните родители, но от около 3-4г имота започнал да го работи ответника Н.Н.. В показанията на св.Ч. също се съдържат данни за обработване на процесните земи от ищците, но без да е в състояние да уточни периода, който поддържа че е след 2000г. Според съдебно-техническата експертиза от четиримата съседи от договора за покупко-продажба на недвижим имот от 16.01.1946г, само Х. Д. Скакарски е подал документи за възстановяване собствеността на земеделски земи.В ползма на н-ците му обаче в местностите „Л.“ и „А“ няма възстановени земеделски земи. На Х.С. в м. „С.то“ е възстановен имот 66055.86.749 по КККР на с. С., стар № 000749 по КВС на с. С. в съществуващи стари реални граници - нива от 1.005 дка, находяща се на север от имот 66055.31.919. От съдебно-техническата експертиза се установи, че имотът от договор за покупко-продажба от 16.01.1946г. е идентичен с процесния имот, описан в искова молба. Имота от договора е заснет в КВС от 2000г с №№000233 с площ от 1003дка в м.“В.“, земл. на с.С., общ.Благоевград, разделен впоследствие на две части: имот №000919 от 661 кв.м.и имот №000920 от 0, 342кв.м.С решение №Ш-210-4/16.02.2017г ОСЗГ-Благоевград е възстановила на наследниците на И. В. собствеността в съществуващи (възстановими) стари реални граници на недвижим имот №000919 върху нива от 0.661 дка, м.„А“, при посочените граници и съседи.Докато имот №000920 – нива с площ от 0, 342 дка в м. „В.“ остава собственост на Община Благоевград. Имотната граница на имот №000920 от север съвпада с имотните граници на имот №000233, с имот №000231 и №000230, а от изток съвпада с имотната граница на имот №000233 с имот №000470. Вещото лице заключва, че сбора от площите на двата имота: №000919 (661 кв.м.) и №000920 (342 кв.м.) възлиза на 1003 кв.м. от които на наследниците на И.С. В. практически са възстановени 661 кв.м. от имота в договора за покупко- продажба от 16.01.1946г. След одобряване на КККР на неурегулираните територии на с.С. имот №000919 е получил идентификатор 66055.31.919 – нива с площ от 661 кв.м., собственост на И.С. В., земеделска територия, м.„А“, земл. на с.С., при посочените съседи.Докато имот №919 е получил идентификатор 66055.31.920 е площ 342кв.м. в м.“В.“, земл. на с.С., записан като нива на Община Благовеград. При тези данни РС правилно е отхвърлил собственическия установителен иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ. Изложените в тази връзка съображения се споделят изцяло от настоящия състав, тъй като са основани на доказателствения материал, закона, теорията и константата съдебна практика. Ето защо и по арг. на чл.272 ГПК препраща към първоинстанционните мотиви. Неоснователни са оплакванията в жалбата, според които съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като се е произнесъл по направено след срока по чл.131 ГПК оспорване на писмен документ. Действително, ответниците не са оспорили в срока за отговор на исковата молба договора за покупко-продажба от 16.01.1946г, но съдът следва да прецени неговата валидност, независимо дали същият се оспорва.Това е така, защото от една страна доказателствената стойност на документите се преценява съобразно действащия към датата на съставянето им закон и не е необходимо да има изрично оспорване от страна по делото. От друга страна, съобразно ТР №1/27.04.2022г. по т.д.№1/20г. на ОСГТК на ВКС, съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. Ето защо, в казус като настоящия за съда е бил длъжен служебно да се произнесе по валидността на въпросния договор и като е изпълнил това си задължение решаващият състав не е допуснал съществено процесуално нарушение.В случая в представения писмен договор липсва подпис на И. Н.а, като продавач, респ. положен пръстов отпечатък, ако същата е била неграмотна.Следователно, по отношение на И. Н.а договора не е валиден, тъй като липсва валидно изразено съгласие за сключването му – чрез подпис или по друг законово предвиден начин(арг. от чл.26, ал.2, предл.2 ЗЗД).Това означава, че представеният документ не попада в приложното поле на чл.12, ал.7 ЗСПЗЗ и не води до целените от жалбоподателите последици. Дори горното да се игнорира и представеният договор за покупко- продажба от 16.01.1946г да се счете за такъв по см. на чл.12, ал.7 ЗСПЗЗ, то неоснователността на иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ произтича и от следното: Представеният по делото договор за покупко-продажба от 1946г има характеристиките на частен писмен документ, с който обаче не може валидно да се прехвърли право на собственост, доколкото сделката не е извършена във формата на нотариален акт. Според чл.219 от ЗЗД от 1892г(в сила към 1946г), договорите за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти, се сключват с нотариален акт под страх от недействителност. В случая не е спорно, че сключената на 16.01.1946г покупко - продажба не е извършена в изискуемата нотариална форма, което я прави нищожна. Нищожните договори не пораждат действие и не прехвърлят собственост. Този документ би могъл да се приеме като предварителен договор или да послужи като начало на придобивна давност по смисъла на чл.12, ал.7 ЗСПЗЗ в полза на купувача по договора (ако се игнорира липсата на подпис на продавача И.Н.а), ако същият е бил въведен във владение на имота и е изтекъл необходимият давностен срок за придобиването му. В случая изводи за предаване на фактическата власт върху имота могат да се направят от договора, доколкото с него се прехвърля не само правото на собственост, но и фактическото владение върху недвижимия имот. Не се установи обаче ищцовия наследодател(К.К.) да е упражнявал владение върху имота в изискуемият период от време, започнало да тече от 16.01.1946г. Към датата на установяване на владението върху имота(предмет на договора) е липсвало законова пречка за течение на давността, като изискуемият съгласно нормата на чл. 34 от Закона за давността(отм.) срок за придобиване на вещни права е 20г(доколкото договора не съставлява основание по см. на чл. 32 от Закона за давността). Съгласно § 4 ЗС, започналата да тече придобивна давност при действието на отменения Закон за давността продължава да тече и ако за завършването й е необходим срок по-дълъг от 10 години, се прилага правилото на чл. 79 ЗС, т.е. 10-годишния срок. Ако за изтичане на давността е необходим срок по-малък от 10 години, то давността изтича с изтичане на този по-кратък срок. Доколкото към датата на влизане в сила на ЗС (17.12.1951г.) изтеклият давностен срок от 1946г е близо 6 години, то е бил необходим по-дълъг срок от 10 години, така че давността би се считала за изтекла през декември 1961г, т.е. в случая се прилага правилото на чл.79 ЗС. Събрания по делото доказателствен материал не установи по убедителен начин упражняването на ищцовия наследодател на фактическа власт върху имот за периода 1946г-1961г.Св. Йотов се ограничава лаконично да посочи, че до кооперирането имота се е работел от К.К., без да излага каквито и да е данни за осъществявана от последния фактическа власт след това.Напротив, изрично признава отсъствието на наблюдения от внасянето на имота в ТКЗС до реституирането му. Св.Ч. също е категоричен, че няма спомени за процесния имот от 1975г, като показанията на този свидетел са за период след 2000г и не в състояние да обосноват ищовата теза. Впредвид изложеното настоящи състав счита за недоказан сложния фактически състав на придобивната давност, поддържана от ищовата страна.Оттук и несъстоятелността на изложените в тази връзка доводи и оплаквания на жалбоподателите. В този контекст обжалваният акт се явява правилен и законосъобразен, което налага потвърждаването му изцяло. На осн.чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателите дължат на въззиваемия Н. Н. направените по делото разноски пред настоящата инстанция, които според доказателствата възлизат на 800лв, платени в брой за адвокатско възнаграждение (вж. договора за правна защита и съдействие на л.82 от въззивното дело и списъка по чл.80 ГПК). Водим от горното, Благоевградският окръжен съд