Решение № 1519 от 11.7.2019 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 1459/2019 г.

Производството по адм.д. № 3849/2018г. е повторно, след като с Решение № 15672 от 14.12.218г., постановено по адм. дело № 11937/2017г. на ВАС, ІV о., е обезсилено решение № 408 от 23.02.2016г., постановено по адм. дело № 79/2015г. на Административен съд Пловдив, и делото е върнато за ново разглеждане. Жалбата против УП от 13.08.2014г. е била подадена в срока по чл.149 ал.1 АПК.

С Решение № 34 от 08.01.2018г., постановено по адм. дело № 2819/2017г. на Административен съд Пловдив, са обявени за нищожни Заповед № 03-160-РД/61 от 18.02.2013г. на Директора на Областна дирекция Пловдив на Държавен фонд "Земеделие", с която на основание чл. 20а ал.2 ЗПЗП и Заповед на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" № 03-РД/3033 от 24.04.2012г. и чл. 33, ал.1 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г., е отказано плащането на финансовата помощ, представляваща второ плащане по Договор № 16/112/00563 от 14.11.2008 г. на ползвателя Н.Т.. 2.2. Жалбоподателката е регистрирана като земеделски производител в Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/ с уникален регистрационен номер /УРН/ 374599 и за кампания 2013г. е подала заявление за подпомагане УИН 16/090513/30181 от 26.04.2013г., с което е заявила подпомагане по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ и Схемата за национални доплащания на хектар земеделска земя /СНДП/. По делото е прието заверено копие от регистрационен документ на земеделски производител по отношение оспорващото лице за периода 25.03.2009г. – 25.02.2017г. включително.

1. Спор по фактите няма. Обхватът на спора касае законосъобразно прилагане на нормата на чл.38 ал.15 ЗДДФЛ /нова – ДВ, бр. 98 от 2018г., в сила от 1.01.2019г./: „С окончателен данък се облага брутната сума на придобитите от физически лица, нерегистрирани като земеделски стопани, облагаеми доходи, получени под формата на държавни помощи, субсидии и друго подпомагане от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, от Европейския фонд за развитие на селските райони и от държавния бюджет.“. Според чл.35 ЗДДФЛ - Облагаемият доход е брутната сума на облагаемите доходи, придобити през данъчната година от: 1. обезщетения за пропуснати ползи и неустойки с такъв характер; 2. /отм. – ДВ, бр. 98 от 2018г., в сила от 1.01.2019г./; 3. /доп. - ДВ, бр. 94 от 2012г., в сила от 1.01.2013г./ лихви, в т. ч. съдържащи се във вноските по лизинг, с изключение на лихвите по чл. 38, ал. 13; 4. производствени дивиденти от кооперации; 5. упражняване на права на интелектуална собственост по наследство; 6. всички други източници, които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане. Според двете норми, от значение за данъчното облагане е наличието на доход /а не приход/ и моментът на получаването му, а не моментът на възникване на вземането. Няма спор относно характера на нормата и действието й занапред с арг. и от чл.14 ал.1 ЗНА – „Обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба.“, като се отчита, че данъкът не е санкция по см. на чл.14 ал.3 ЗНА и в случая липсва норма като напр. ПРЗ към ЗКПО от същата редакция - ДВ, бр. 98 от 2018г., в сила от 1.01.2019г. относно прилагането на §33-§36 /Параграф 32, т. 1, 2 и 3 относно чл. 22а, 22в и 22г от Закона за данъците върху доходите на физическите лица се прилагат и при ползване на данъчни облекчения за 2018 г. и т.н./. Видът на нормата е определящ за действието ѝ във времето. Установеното с чл.14 ал. 1 ЗНА правило е за действие занапред на нормативните актове. Обратна сила може да се даде само по изключение с изрична разпоредба. За процесуалните правни норми е присъщо обратното действие.

ЗДДФЛ е данъчен закон, поради което определящ в чл. 38 ал. 15 ЗДДФЛ за облагането на дохода от държавни помощи, субсидии и друго подпомагане от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, от Европейския фонд за развитие на селските райони и от държавния бюджет - е моментът, когато данъкът става изискуем, а това е заплащането /придобиването/ на сумата / арг. от Решение № 880 от 27.01.2016г. на ВАС по адм. д. № 1509/2015г., I о. относно разпоредбата на чл. 38 ал. 13 ЗДДФЛ, въведена с изменението в ДВ, бр. 94/2012г., в сила от 1.01.2013г.: „Законът не съдържа разпоредба, според която лихвите да се облагат само от депозитни сметки след 1.01.2013 г., тъй като определящо в чл. 38, ал. 13 ЗДДФЛ за облагането на дохода от лихви е моментът, когато данъкът става изискуем, а това е заплащането (придобиването) на лихвата.“/.

Ведно с посоченото се съобрази разпоредбата на чл.46 във вр. с чл. 65 ал.14 от Глава дванадесета ВНАСЯНЕ НА ДАНЪЦИТЕ, Раздел I - Срокове и място за внасяне на данъци, удържани от платеца на дохода, Срокове за внасяне на данъци, удържани от платеца на дохода/нова – ДВ, бр. 98 от 2018г., в сила от 1.01.2019г./: „Данъкът по чл. 46 за доходите по чл. 38, ал. 15 се удържа и внася от администратора на съответната помощ в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиването на дохода.“.

Необходимо е да бъде отбелязано, че предпоставките за издаване на оспореното УП са възникнали през 2014г., когато е издадено отмененото уведомително писмо от 13.08.2014г. С отмяната на този административен акт при новото произнасяне, в съответствие с чл.142 ал.1 АПК - приложимият закон е действащия към този период, а не приет след това и въвеждащ нови и/или допълнителни основания за издаване на УП относно кампания 2013г. / в този см. Решение № 6030 от 18.06.2003г. на ВАС по адм. д. № 3488/2003г./. Тоест, приложими са основанията за издаване на административен акт /положителен или отказ/, съобразно действащия закон към възникване на предпоставки за прилагането му – 2014г. Посоченото е относимо към предпоставките за прилагане на нормите от ЗПЗП от съответното материалноправно правоотношение, но не към прилагане на данъчните норми, за които бе посочено, че е от значение моментът на заплащането /придобиването; получаването/ на сумата. Следователно, прилагането на чл.38 ал.15 ЗДДФЛ от страна на административния орган – администратор на съответната помощ по см. на чл.65 ал.14 с.з. в случая, не е незаконосъобразно.

Действително, оспорването на УП от 13.08.2014г. е осъществено редовно и не поради процесуалното поведение на Н.Т. съдебното производство е приключило с обезсилване на съдебен акт при първото разглеждане на жалбата, което от своя страна е довело до образуване на следващо административно дело през 2018г., респект – с отмяна на УП от 13.08.2014г. и връщане на преписката за ново разглеждане, последицата е издаденото УП от 04.04.2019г. – предмет на настоящия спор в конкретно обжалваната част. Липсва обаче основание за несъразмерност на УП в оспорената част, предвид гарантиран от закона и осъществен в случая път на защита правата и интересите на жалбоподателката по отношение забавения период за изплащане на оторизираната сума - по делото не бе приета за съвместно разглеждане искова молба от Н.Т. против ДФЗ с цена на иска – 723лв. /л.69 и сл./. Исковата претенция бе отделена за самостоятелно разглеждане, предвид че е основана на отменен административен акт, който не е идентичен с административния акт, чиято конкретна част е предмет на спора по настоящото дело. Осъщественият път за защита правата и интересите на Н.Т. от последиците на забавеното изплащане на субсидията за кампания 2013г. е основан на отмяната на УП от 13.08.2014г. с цитираното по-горе Решение № 313 от 13.02.2019г. на АС-Пловдив по адм.д.№ 3849/2018г. и чл.29 §2 от Регламент /ЕО/ № 73 от 19 януари 2009г. на Съвета за установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане на земеделски стопани - субсидиите по всички схеми за директни плащания се превеждат от 1 декември на текущата година до 30 юни на следващата, като това става най-много на две вноски. В случая сумите са изплатени на 06.02.2019г. със забавяне от около 5 години, като считано от 01.07.2014г. /респект. 13.08.2014г. – дата на издаване на отмененото УП/, ДФЗ е в забава.

По изложените съображения жалбата се приема за неоснователна, предвид което съдът