Решение № 110 от 6.1.2025 г. на Административен съд - Бургас по дело № 1669/2024 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба, подадена от Н. Т., [ЛНЧ], род. на 08.05.1962г., гражданин на Украйна, със статут на временна закрила в Република България, настоящ адрес в гр. Китен, ул. „Корал“ №15, чрез процесуален представител адв. В. П. от Фондация за достъп до права, против решение на Националния оперативен щаб (НОЩ), взето по т.IV, 4 от протокол №34/31.07.2024г. на Междуведомствена работна група за оценка на уязвимост и определяне на нуждата от настаняване на украински граждани с временна закрила към НОЩ. С решението, на основание т.8 от Условия и ред по т.2.3 и 2.4 от Програмата за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България (Програмата), жалбоподателката е насочена от МН „Морско утро“ Китен към Транзитно приемателен център (ТПЦ) - Елхово, като решението за настаняването й ще бъде взето след запознаване със здравния и социален статус на лицето. Жалбоподателката иска обявяване нищожност на акта, алтернативно неговата отмяна поради издаването му в противоречие с материалноправния и процесуалния закон. Сочи, че в обжалваното решение липсват каквито и да е фактически и правни съображения, което препятствало правото на защита на разселеното лице. В обстоятелствената част на акта като правно основание била посочена разпоредбата на чл.8 от Условията и реда по т.2.3 и т.2.4 от Програмата, но не било обосновано наличието на нито една от множеството хипотези на нормата, въз основа на които следва да се приеме решение за преместване от едно в друго място за настаняване. Жалбоподателката твърди, че тя и семейството й не са нарушили задълженията в базата, в която са били настанени, а единствено е отказала да изпълни незаконосъобразното нареждане на управителя на почивната станция да работи по седем часа дневно. Претендира присъждане на разноски. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адвокат О., поддържа жалбата и направеното с нея искане. Претендира разноски по списък (л.190). Ответникът по оспорването – междуведомствена работна група за оценка на уязвимост и определяне на нуждата от настаняване на украински граждани с временна закрила към Националния оперативен щаб, редовно призован, не изпраща представител. Жалбата е процесуално допустима като подадена от лице с доказан правен интерес от оспорване, доколкото решението засяга отрицателно правата на жалбоподателката, получила временна закрила на територията на Република България. По делото не са представени доказателства за съобщаване на акта, поради което съдът приема, че жалбата е подадена в предвидения от закона срок. Съгласно регистрационна карта на чужденец №825145232 (л.13-14 от адм. д. №8388/2024г. по описа на АССГ) на Н. Т., гражданка на Украйна, е била предоставена временна закрила в Република България с дата на първоначална регистрация – 08.04.2022г. и срок до 04.03.2024г., впоследствие удължен до 04.03.2025г. Според представения по делото регистрационен лист (л.50 от адм. д. №8388/2024г. по описа на АССГ) жалбоподателката е била настанена за пребиваване в Почивна база „Морско око“ гр. Китен, общ. Приморско, с адрес в гр. Китен, ул. „Корал“ №15. Временна закрила е била предоставена и на дъщерята на жалбоподателката – Ю. Т. (л.10-11), която е започнала работа по трудов договор със „Сигма-Тур“ ЕООД на длъжност камериерка (л.20). На 26.07.2024г. управителят на Почивна база „Морско утро“ е подал сигнал до Националния оперативен щаб с данни за това, че Н. Т., О. Д. и Т. К. не спазвали вътрешните правила на базата и подстрекават към същото другите настанени лица (л.40). Със сигнала било отправено искане за преместването на жалбоподателката и другите две лица в ТПЦ Елхово за определяне на техния социален и здравен статус и да бъдат разселени на друго място. На 31.07.2024 г. била проведена работна среща на Междуведомствената работна група за оценка на уязвимостта и определяне на нуждата от настаняване на украински граждани с предоставена временна закрила към НОЩ, обективирана в протокол № НОЩ-34/31.07.2024 г. (л.30-36 от адм. д. №8388/2024г. по описа на АССГ). На заседанието били разгледани различни въпроси и заявления за преместване в друго място за настаняване, сред които и това на управителя на Почивна база „Морско утро“ за преместване на Н. Т., О. Д. и Т. К. – раздел IV, т.4 от протокола. След направените разисквания от членовете на работната група било взето решение, с което на основание т.8 от Условия и ред по т.2.3 и т.2.4 от Програмата за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България (Условията), лицата да се насочат към ТПЦ – Елхово, като решението за настаняване ще бъде взето след запознаване със здравния статус на лицата в ТПЦ – Елхово. В мотивите на решението било отбелязано, че в случай на несъгласие с установените вътрешни правила в дадено място за настаняване, лицата следва да спазват реда по т.6.2 от Условията. След запознаване със здравния и социален статус на лицата с предоставена временна закрила в ТПЦ Елхово, същите следвало да бъдат настанени по Програмата в ново място за настаняване с решение на междуведомствената работна група за оценка на уязвимост и определяне на нуждата от настаняване на украински граждани с временна закрила към НОЩ. Посоченото решение било съобщено на управителя на Почивна база „Морско утро“ Китен и на Българския хелзинкски комитет с писмо изх.№ 03.29-518/01.08.2024г. (л.28 от адм.д. №8388/2024г. по описа на АССГ). По делото не се установява и не се твърди цитираното писмо да е било съобщено на жалбоподателката. Оспореният акт е постановен от компетентен междуведомствен орган, осъществяващ публични функции, създаден с акт на държавен орган – заповед на министър председателя на Р България, в съответствие с правомощията му по чл. 81, ал.1 и ал.2 от ЗУБ. Със заповед № Р-115/21.06.2023 г. на министър-председателя на Република България (л.30, гръб – л.32) функциите по планиране, управление, координиране и контролиране на действията по прием, настаняване, здравно, социално и интеграционно обслужване и подпомагане на граждани на Украйна, потърсили и получили временна закрила на територията на Р България, са възложени на временен оперативен орган, по смисъла на чл.81 от ЗУБ - създаденият Национален оперативен щаб (НОЩ) и обособените към него Междуведомствени работни групи. Със заповед № Р-116/22.06.2023 г. на министър-председателя на Република България (л.28, гръб – л.30) са създадени три междуведомствени работни групи към НОЩ - за оценка на уязвимост и определяне на нуждата от настаняване на украински граждани с временна закрила, по социалните въпроси, заетост и интеграция, както и за координация с НПО, ВКБООН, МОМ, УНИЦЕФ и БЧК. Съгласно т.ІІ от заповедта дейността на работните групи се организира и осигурява от съответните ръководители, а те от своя страна координират дейността си с НОЩ. Предвидено е за проведените заседания да се води протокол. С Решение за изпълнение (EС) 2022/382 на Съвета от 04.03.2022г. е установено съществуването на масово навлизане в държави – членки на Европейския съюз на разселени лица, които е трябвало да напуснат Украйна вследствие на въоръжен конфликт, като е определен кръгът на лицата, за които се прилага временната закрила. В изпълнение на цитираното Решение на Съвета и в съответствие с правомощията по чл.80, ал.1 и ал.2 от ЗУБ, с решение № 317 от 20.05.2022 г. на Министерски съвет е приета Програма за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Р България. Условията и реда за настаняване и преместване на лица, ползващи временна закрила са регламентирани в „Условия и ред по т.2.3 и т.2.4 от Програмата за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България“ /Условията/ (л.37-38 от адм.дело 8388/2024 на АССГ). Съдът намира, че в хода на административното производство и при издаване на оспорения административен акт са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на изискванията за форма. Основателно е възражението на жалбоподателката за липса на мотиви в оспорения акт. В протоколното решение на НОЩ е посочено подаденото от управителя на почивната база заявление за преместване, както и че Н. Т. и още две лица не се съобразяват с вътрешните правила на базата. Като правно основание за взетото решение е посочена нормата на т.8 от Условията. Липсва обаче описание на цялостното поведение на жалбоподателката. Не е обосновано по никакъв начин с кои правила не се е съобразила, респ. с кои нейни действия и/или бездействия са били нарушени тези правила. Вярно е, че съгласно Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ е допустимо мотивите към акта да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото му издаване, но такива в случая липсват. В оспореното решение липсват фактически основания за неговото издаване, като дори липсва и препращане към документи, съдържащи се в преписката. Съответно, видно от самата преписка, в нея не се съдържат документи въз основа на които да могат бъдат установени мотивите на административния орган за вземане на процесното решение. Не стават ясни и причините, поради които административният орган е приел, че са налице основанията по т.8 от Условията, за да бъде извършено преместването на жалбоподателката в друго място за настаняване. В текста на цитираната точка от Условията е предвидено, че работната група по настаняването може едностранно да приеме решение за преместване на разселените лица от едно в друго място за настаняване, за да постигне защита на определени изконни права и интереси или за да защити здравето, живота, собствеността или обществения ред, както и по друга законосъобразна причина. Преди предприемането на тези действия работната група следва да прецени дали предстоящата намеса отговаря на изискването за законосъобразност, преследване на легитимната цел и дали е пропорционална на преследваната цел. В разрез с така посочените изисквания административният орган не е изпълнил задължението си да извърши преценка и да изложи мотиви дали намесата отговаря на всички критерии, регламентирани в т.8 от Условията. Неизлагането на конкретни фактически данни лишава съда от възможност да прецени законосъобразността на приложеното правно основание и ограничава правото на защита на жалбоподателката. Налице е нарушение на изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, което е самостоятелно основание за отмяна на оспорения административен акт. В допълнение съдът отбелязва, че в случая е допуснато и нарушение на регламентираната процедура за преместване на разселени лица от едно място за настаняване в друго. Съгласно чл.2.1.1. от Условията, преместването на лица от Украйна с предоставена временна закрила се извършва по следния ред: представителят по закон или пълномощие на лицето, извършващо дейност в обект, категоризирано или регистрирано място за настаняване, подава чрез областния управител по местонахождение на мястото за настаняване заявление по образец до НОЩ, като се посочват изчерпателно причините за невъзможността да се продължи настаняването на съответното лице с предоставена временна закрила. Според чл.2.1.2. заявлението се подава само по електронен път – през Системата за сигурно електронно връчване (ССЕВ) и се подписва с квалифициран електронен подпис (КЕП). Съгласно чл.2.1.3. от Условията в 3-дневен срок от получаване на заявлението областният управител следва да извърши проверка на възможностите за настаняване на територията на съответната административна област. Впоследствие областният управител е задължен да изпрати заявлението на НОЩ с мотивирано предложение за преместването – арг. от чл.2.1.6. В случая посоченият ред за преместване на разселеното лице не е бил спазен. Административният орган е приложил нормата на чл.8 от Условията, която дава възможност на работната група по настаняването към НОЩ едностранно да приеме решение за преместване от едно в друго място за настаняване, при наличието на някоя от конкретно посочените в нормата предпоставки. В случая обаче не се установява приложимостта на тази норма, доколкото производството е било образувано по заявление по чл.2.1.1 от Условията, подадено от представителя на лицето, извършващо дейност в обекта, в който е настанена жалбоподателката и решението е взето именно въз основа на това заявление. Тоест административният орган недопустимо е смесил двете процедури, които макар и да имат за резултат един и същ предмет (приемане на решение за преместване на конкретно лице), редът, условията и основанията за това са различни, видно от цитираните вече норми на чл.2.1.1 и чл.8 от Условията. От управителя на почивна база „Морско утро“ Китен е било подадено заявление, по отношение на което не се установява да е подадено чрез ССЕВ, като то безспорно не е подписано с КЕП. Това заявление е подадено директно до НОЩ и в него едновременно по отношение на три лица е посочено, че „имат претенции и не желаят да се съобразяват с вътрешните правила на базата, а освен това и подстрекават останалите да не го правят“, като не се сочат конкретни причини защо не може да продължи настаняването на лицата в базата, нито са посочени правилата, които жалбоподателката е нарушила. По делото няма данни заявлението да е било подадено до областния управител, който на свой ред е следвало да извърши самостоятелна преценка на възможностите за настаняване на жалбоподателката на територията на областта, а впоследствие да изпрати заявлението до НОЩ с мотивирано предложение за преместването. Наред с изложеното, съдът констатира, че е нарушено и правото на жалбоподателката на участие в производството. По делото няма спор, че същата не е била уведомена за образуваното производство и отправеното искане от управителя на почивната база за нейното преместване. По този начин е била лишена от правото да научи за образуваното административно производство и да участва в него, като се запознае с преписката, изрази становище по искането, ангажира доказателства и направи доказателствени искания във връзка с изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. По изложените съображения, съдът намира, че решение на Националния оперативен щаб (НОЩ), взето по т.IV, 4 от протокол №34/31.07.2024г. на Междуведомствена работна група за оценка на уязвимост и определяне на нуждата от настаняване на украински граждани с временна закрила към НОЩ, следва да бъде отменено като незаконосъобразно. При този изход на спора следва да бъде уважено искането на жалбоподателката за присъждане на разноски, които са своевременно поискани. В хода на производството Н. Т. е представлявана от адв. О. при хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата (според представен по делото договор за правна помощ и съдействие на л.9 от а.д. №8388/2024г. на АССГ). Според горепосочената разпоредба адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица. По делото е представена декларация за семейно и имотно състояние, подписана от Трушенко, според която същата не получава доходи от трудови възнаграждения, от свободни професии, от наеми и хонорари и други, не притежава недвижимо имущество и моторно превозно средство (л.7). В този смисъл основанието за оказване на безплатна помощ е доказано. Ал.2 на чл.38 от ЗА сочи, че в случаите по ал.1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36, ал.2 и осъжда другата страна да го заплати. Поради това ответникът следва да бъде осъден да заплати като разноски адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв. предвид разпоредбата на чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл.172, вр. с чл.173, ал.2 от АПК, Административен съд гр. Бургас, IV състав,