Решение № 202 от 3.2.2016 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 2436/2014 г.

Производството е по реда на Глава ХІХ от ДОПК.

Образувано е по жалба, предявена от „ПАЙП БГ” ЕООД, със седалище и адрес на управление: • представлявано от К.С.Д. против Р евизионен акт № 211306535/24.04.2014г., издаден от В.П.А. на длъжност началник сектор „Ревизии” в дирекция „Контрол” при ТД на НАП-Пловдив – възложил ревизията и В.Г.Г. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 739/29.07.2014г. на Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” /“ОДОП”/ гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в обжалваната част за непризнат данъчен кредит в размер на 141 347.20 лв. и прилежащи лихви в размер на 14 300, 67 лв., както и допълнително определен корпоративен данък за 2012г. в размер на 18 792.81 лв. с прилежащи лихви 2 035.00 лв.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт и се иска неговата отмяна от Съда. Поддържа се, че в случая са налице законоустановените предпоставки на чл.68 и чл.69 от ЗДДС за признаване правото на данъчен кредит по процесните фактури, като данъкът не е начислен неправомерно от доставчиците по смисъла, вложен в разпоредбата на чл.70, ал.5 от ЗДДС и направените изводи от органите по приходите в обратния смисъл са незаконосъобразни и необосновани. В тази насока се поддържа, че са налице осъществени облагаеми доставки на стоки и услуги по смисъла, вложен в разпоредбата на чл.6, ал.1 и чл.9, ал.1 от ЗДДС, като изводът на ревизиращите органи в обратния смисъл, обосновал и последващият извод, че данъкът е начислен неправомерно от доставчиците по смисъла на чл.70, ал.5 от ЗДДС, е незаконосъобразен. Оспорват се констатациите по ЗКПО, като се излагат доводи, че в случая не са налице основания за преобразуване на финансовия резултат с непризнатите за данъчни цели разходи. Смята се, че органът по приходите не е събрал доказателства, че разходите не са действително извършени от ревизираното лице.

В подкрепа на доводите в жалбата, жалбоподателят се позовава на съдебната практика на СЕС, намерила израз в редица постановени съдебни актове във връзка с тълкуването и прилагането на Директива 2006/112/ ЕО.

Претендира се отмяна на Ревизионния акт изцяло в частта, потвърдена с Решението на Директора на ОДОП, с изключение на отказа на данъчен кредит по фактура №2200000137/31.05.2013г. с доставчик „Макс евро“ ЕООД, която попада в периода 01.05.2013г.-31.05.2013г.

Алтернативно, при неуважаване на жалбата от Съда и потвърждаване на ревизионния акт, от жалбоподателя се иска Съда да прогласи намаляване на приходите, респективно печалбите на дружеството за периода, съответно на размера на непризнатите разходи, като бъде съобразен принципа на НСС-18, т.7.3, буква „в“, предпоследно тире.

Претендира се присъждане на сторените разноски в производството, в общ размер на 4550, 00 лв. съгласно приложен списък. Представя писмена защита.

Ответникът по жалбата – Директор Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика”, гр.Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, чрез процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна, и моли Съдът да я остави без уважение, като се присъди съответното юрисконсултско възнаграждение, а в случай на отмяна на ревизионния акт да се приложи разпоредбата на чл.161, ал.3 от ДОПК.

ІІ. За допустимостта:

Ревизионният акт е обжалван в рамките на предвидения за това срок, пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил. Така постановения от Директор Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика”, гр.Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.

ІІІ. За процедурата и за фактите:

Ревизионното производство, по повод на което е постановен обжалвания в настоящото производство ревизионен акт, е сложено в ход със Заповед за възлагане на ревизия № 1304058/23.08.2013г., издадена от Началник Сектор „Ревизии“, Дирекция “Контрол” при ТД на НАП – Пловдив, изменена с последващи Заповеди за възлагане на ревизия № 1305277/28.10.2013г., № 1305770/26.112013г., № 1306214/16.12.2013г. В последствие със ЗВР № 1306535/30.12.2013г., издадена от същия орган по приходите, сро­кът на ревизията е продължен до 28.01.2014г. т.е. в рамките на зако­но­­установения такъв в чл.114 от ДПОК. Цитираната заповед също е редов­но връчена на ревизи­ра­ния субект на 08.01.2014г. В предметния обхват на ревизията е включено правилното определяне на задълженията на „ПАЙП БГ” ЕООД за Данък върху добавената стойност за периода 27.04.2012г. – 31.07.2013г. и за Корпоративен данък за периода от 26.04.2012г. – 31.12.2012г.

В хода на производството, на основание чл. 117 от ДОПК е издаден Ревизионен доклад /РД/ № 1306535/11.02.2014г. Не се констатира да е постъпило възраже­ние от ревизираното лице на основание и в срока по чл.117 ал.5 от ДОПК против така съставения ревизионен доклад.

С Искане № Вх.р.-337/10.03.2014г. от ревизираното лице е поискано удължаване на срока за подаване на възражение срещу РД № 1306535/11.02.2014 г./лист 104/, с цел събиране на допълнително доказателства. С писмо изх.№ Вх.р -337#1/13.03.2013 г. ревизираното лице е уведомено, че срока за подаване на възражение е удължен с един месец. В определения срок не е подадено възражение, а с вх. № К8-3829#3/11.04.2014г./лист 96/ са представени: Договор за консултантски услуги от 05.12.20012г. сключен между „Виноексим” ООД и „Пайп БГ” ЕООД; Договор за покупко-продажба на стоки от 01.11.2012г. между „Виноексим” ООД и „Пайп” БГ ЕООД; Копие на фактура № 0000000089/30.11.2012г. издадена на ревизираното лице от „Дизайн Естетик” ЕООД, придружена с копие на приемо-предавателен протокол от 30.11.2012г.; Копие на фактура № 0000000069/ 27.11.2012 г. издадена на ревизираното лице от „Дизайн Естетик” ЕООД, придружена с копие на приемно предавателен протокол от 27.11.2012г.

Впоследствие, на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК е издаден и оспореният РА № 211306535/28.10.2010г. от В.П.А., на длъжност началник-сектор „Ревизии“, възложил ревизията и В.Г.Г., на длъжност главен инспектор по приходите/лист 86/.

Този резултат е обжалван от дружеството пред горестоящия в йерархията административен орган на основание и в срока по чл.152 от ДОПК, който с Решение № 739 от 29.07.2014 г., Директор Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика”, гр.Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите е потвърдил, процесния ревизионен акт в обжалваната пред настоящата инстанция част.

О спореният РА № 211306535/28.10.2010г., потвърден с Решение № 739 от 29.07.2014 г. /лист 41/ на Директор Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика”, гр.Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, е обжалван на основание и срока по чл.156, ал.1 от ДОПК пред Административен съд – гр.Пловдив, което е и предметът по повод на който е образувано производството по настоящото дело.

С оглед делегирането на правомощия по реда на чл.112, ал.2, т.1 и чл.113, ал.3 от ДОПК, по делото е приложена Заповед № РД-09-1301/01.11.2012г., издадена от Н. Б. - Директор на ТД на НАП гр. Пловдив за определяне на органи по приходите, които да издават заповеди за възлагане на ревизии по чл.112 ДОПК /лист 37/ Относно допълнително определените задължения по ЗДДС, ведно с прилежащите лихви за несвоевременното разчитане с бюджета, произтичащи от непризнато право на данъчен кредит.

С ревизионен акт в обжалваната му част не е признато претендираното от ревизираното лице право на данъчен кредит общо в размер на 141 347, 20лв, ведно с прилежащите лихви за забава по периоди и доставчици, както следва:

8.1. В хода на ревизията е констатирано, че от „ПАЙП БГ” ЕООД е декларирало доставка с право на пълен данъчен кредит за данъчни периоди м.07, м.08, м.10 2012г., общо в размер на 6766, 67 лв. по 6 броя фактури, издадени от „ВАНТРЕЙД 969“ ЕООД, с предмет на доставка на материали.

В хода на ревизията на основание чл. 45 от ДОПК е извършена насрещна проверка на доставчика, обективирана в протокол №1315572/25.10.2013 г., Констатирано е, че дружеството е регистрирано по реда ЗДДС на 10.05.2012г. и е дерегистрирано на 27.11.2012 г. Изготвено е искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице с изх.№1653-06-1187/13.09.2013 г., което е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК. При посещения на адреса за кореспонденция, „Вантрейд 969” ЕООД не е било намеррено.

При направени служебни проверки от ревизиращите органи е установено, че в дневниците за продажби на „Вантрейд 969” ЕООД са включени горепосочените фактури като издадени на „ПАЙП БГ” ЕООД с предмет на доставката „по опис” /лист 373/. Други документи на ревизиращите органи не са били представени.

От ревизиращите органи са изискани доказателства за реално извършване на доставката от ревизираното лице и е връчено ИПДПОЗЛ № К8-3829/28.08.2013 г. /лист 385/.

В отговор на искането са представени копия на фактурите с доставчик „ВАНТРЕЙД 969” ЕООД, фискални бонове и приемо-предавателни протоколи / лист 403-408/. Представени са писмени обяснения от К.Д.-Управител на „Пайп БГ“ ЕООД /лист 402/, видно от които контактите с фирмите-доставчици са били осъществявани на случаен принцип, чрез интернет, реклами и колеги от същия бранш. Всички количества от стоките са били продадени без да са били задържани в склад. Според дадените обяснения, от „ВАНТРЕЙД 969” ЕООД са закупувани строителни материали от гр.София, офис Студентски град. Стоките/строителни материали/ са доставяни с транспорт на доставчика до строителни обекти на „ПАЙП-БГ” ЕООД.

Ревизиращите органи са констатирали, че фискалните бонове, прикрепени към екземплярите на фактурите са от фискално устройство обект: офис в гр. София и са издадени от по-късни дати от датите на съставяне на фактурите – към фактури №32/02.07.12г. и 35/11.07.12 г. са приложени фискални бонове от 10.08.2012 г., фактура 41/25.07.12 г. – ФБ от 13.08.2012 г., към фактура №43/02.08.12 г. – ФБ от 13.09.2012 г., фактура №94/19.10.12 г. - ФБ от 13.11.2012 г. и фактура №109/29.10.12 г. – ФБ от 14.11.12 г. При анализ на доказателствата е констатирано, че са налице различия в начина на подредба и изписване на задължителните реквизити, които следва да съдържат издаваните фискални бонове от регистрирано ФУ - не е посочено име на оператора, не посочен вида на стоката, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги, в този смисъл представените фискални бонове не могат да се обвържат с плащане по изследваните фактури. Констатирано е, че счетоводно данъчната основа по фактурите са отразени по дебита на счетоводна сметка 600 „Разходи за материали” и приключени със сметка 610 „Разходи за основна дейност”.

Въз основа на тази констатация от ревизиращите е направен извод, че фискалните бонове не документират разплащане в брой по всяка една от процесните фактури, а представянето на заверено копие от фактура и нейното осчетоводяване не са достатъчни като доказателства, че е извършена реална доставка по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗДДС между посоченото лице като доставчик и „Пайп -БГ” ЕООД като получател, тъй като не са представени доказателства, че доставчика е притежавал стоките предмет на доставките, за да може след това да прехвърли тяхната собственост на друго лице, произхода на тези стоки, какво е било местонахождението на стоките преди тяхната продажба на ревизираното лице - от кой обект са натоварени, възможността да ги съхранява до доставката, тъй като видно от събраните доказателства фискалното устройство е регистрирано за обект „офис”, находящ се в жилищен блок, от където е невъзможно да се извършва продажба на строителни материали. Прието е още, че не са налице доказателства за наличието на съответната материална обезпеченост за осъществяването на такъв вид дейност – собствени и/или наети складови бази, транспортни средства; движението на тези стоки – транспортиране до клиента, начина на индивидуализирането или фактическото им предаване; лицата осъществили тези действия и наличието на необходимата кадрова обезпеченост от страна на доставчика за извършването им.

Извършена е допълнителна проверка в регистрите на НАП, при която е констатирано че з а периода от 01.01.2012 г. – 31.12.2012 г. „ВАНТРЕЙД 969” ЕООД, няма подадена ГДД за 2012 г. няма подавани данни за осигурени лица, няма наети лица по трудови и извънтрудови правоотношения, не е декларирало по ЗМДТ притежавани собствени МПС и недвижими имоти /лист 202/. Декларирани са покупки основно от внос по митнически декларации. Има регистриран ЕКАПФ с рег №3369613 с установена дистанционна връзка с НАП.

При проверка от ревизиращите органи на дневниците за покупки за периода м.05-м.11.2012 г. „ВАНТРЕЙД 969” ЕООД е констатирано, че дружеството е декларирало покупки основно от внос, които са на значителна стойност. При извършена проверка в информационните масиви, предоставени от Агенция Митници за деклариран внос от „Вантрейд 969” ЕООД за периода 01.01.2012-31.12.2012 г., е установено, че не е налице информация за деклариран внос. /лист 201/.

Предвид изложеното е направен извод, че не са налице извършени доставки на стоки от „ВАНТРЕЙД 969” ЕООД, поради което на основание чл.70, ал.5, чл.68, ал.1 и чл.69, ал.1, т.1 ЗДДС не е признато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 6766, 67 лв.

8.2. В хода на ревизията е констатирано, че „ПАЙП БГ” ЕООД е декларирало доставка с право на пълен данъчен кредит за данъчни периоди м.09.2012г., м.12.2012 г. и м.02.2013 г. и м.03.2013 г., общо в размер на 23005, 58 лв. по 9 броя фактури., издадена от „ВИНОЕКСИМ“ ЕООД. Предмет на доставката са услуга, стока и материали.

В хода на ревизията на основание чл.45 от ДОПК е извършена насрещна проверка на доставчика, с оглед установяване на релевантните факти и обстоятелства, свързани с претендираното право на данъчен кредит, за което е съставен Протокол за извършена насрещна проверка №26-1304058-2/15.10.2013г., при която е установено, че дружеството е регистрирано по реда на ЗДДС на 30.08.2012 г. и е дерегистрирано на 18.09.2013 г. /лист 340/.

Във връзка с проверката е изготвено искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице сизх.№10-74-06-97/17.09.2013 г. по реда на чл.32 от ДОПК, което връчено на пълномощника А.Ж.Д. /лист 342/. При проверката от страна на доставчика на 11.10.2013 г. са представени заверени копия на фактурите, издадени на „Пайп-БГ” ЕООД, договори за извършени доставки и услуги, фактури от предходни доставчици, извлечение от счетоводни регистри. Уточнено е, че ще бъдат представени допълнително документи за кадрова обезпеченост и други документи във връзка с фактура №103/30.12.2012г. /345/.

От ревизиращите е констатирано, че Фактури №100 и №101 са с предмет стоки – вино, подробно описани в ревизионния доклад /лист 356/.Ревизиращите са констатирали, че относно произхода на виното е приложен Протокол №0..01/29.09.2012г. по чл.117 от ЗДДС за самоначисляване на ДДС с данъчна основа 20355, 30 лв. и ДДС 4071, 05 лв., че виното е закупено от „Vinuri nobile distribution SRL” /Румъния/ с ДДС №RO26113917 /валиден/ по фактура №4638 от 20.09.2012 г. В Протокола са били описани различни видове вина /лист 357/. Ревизиращите са установили, че е представено нечетливо копие фактура № 6040/29.09.2012 г. за спедиторска услуга по транспорт от Румъния до България и международна товарителница./ лист 357/. При анализ на доказателствата е констатирано, че от доставчика не са представени първични документи за разплащането на фактурите, както между ревизираното лице и прекият доставчик «Виноексим“ ЕООД, така и между „Виноексим“ ЕООД и посочения за предходен румънски доставчик.

При насрещната е констатирано още, че предмета на доставките във фактурите не е описан напълно, като липсвало точното описание на вида и броя бутилки от различните вина. Установено е, че фактури №100 и 101, с предмет „стоки-вино”, са осчетоводени по дебита на сметка 304 „Стоки”. От ревизираното лице са дадени писмени обяснения, които касаят само доставките на вино, и в които се посочва, че: „Единият ми син А.Ж.Д. е съдружник във „Виноексим” ЕООД до 13.01.2013 г., като фирмата е специализирана за внос на вино от Р.Молдова. Всички количества стоки са закупени и продадени, като не са били задържани в склад”./Лист 402/.

При анализ на фактура - №101 от 05.12.2012 г./лист 356/, е констатирано, че не са представени доказателства за мястото и начина на съхранение на стоките от придобиването до продажбата им на ревизираното лице.

При проверката, във връзка с фактури № 100/23.09.2012 г. и №101/05.12.2012 г. с предмет стоки – вино, от ревизиращото лице е представен „Договор за покупко-продажба на стоки” от 01.11.2012 г., сключен между „ВИНОЕКСИМ” ЕООД /продавач/ и „ПАЙП-БГ” ЕООД /купувач /за 5014 бр. бутилки, които да бъдат доставени и фактурирани в срок до 31.12.2012 г., а плащанията да бъдат по банков път /лист 99 и 425/. Ревизиращите органи са констатирали, че представеният екземпляр на договора, от страна на продавача, е подписан от управителя – А.Д. Ревизиращите са установили, че екземпляр от такъв договор не е представен от „ВИНОЕКСИМ” ЕООД при извършената му насрещна проверка, както и че подписът положен от името на А.М. се различава от подписа на същото лице, положен пред Нотариус върху договора за продажба на дружествените дялове. От ревизираното дружество е представен допълнително договор с идентично съдържание и дата, но като представляващ „ВИНОЕКСИМ” ЕООД е посочен А.М. /лист 425/л Във връзка с представената Фактура №102/29.12.2012 г., издадена от „Виноексим“ ЕООД на „Пайп БГ“ ЕООД, с предмет „консултантска услуга”, при проверката от ревизираното лице е представен договор от 05.12.2012 г./лист 97/, но не са представени документи за плащане. Установено е още, че съгласно договора „ВИНОЕКСИМ” ЕООД е възложител, а не изпълнител на доставката.

При проверката в хода на ревизията е констатирано, че за фактура №103/30.12.2012 г. с предмет „По договор” не са представени никакви документи и доказателства от нито една от страните. С жалбата от процесуалния представител на жалбоподателя е представено дневно извлечение за платена сума.

При проверката е установено, че фактура №107/19.03.2013 г. /лист 351/ е с предмет „по договор за изработка на жилищна сграда”. От страна на проверяваното дружество са представени: Договор от 01.03.2013 г., с предмет на договора – полагане на ВиК, ОВ, и ел.инсталация/лист 349/. Ревизиращите са констатирали, че в договора не се съдържа конкретна информация относно вида и адреса на обекта, на който ще се изпълняват възложените работи и какво точно включват същите и срок за изпълнение. Ревизиращите са приели, че „ВИНОЕКСИМ” ЕООД е прекият изпълнител, тъй като липсват документи, че дейностите ще се извършват от трето лице/подизпълнител/, а и не е представена такава фактура; Представени са още Договор от 19.03.2013 г. с предмет „извършване на ремонтни дейности на сграда в гр.София на стойност 58200, 00 лв. с включено ДДС /лист 354/.

Установено е още, че фактура № 107 е с данъчна основа равна на договорената цена по сделката, но предметът на доставката описан в нея е различен - „по договор за изработка на жилищна сграда”, а не „Полагане на В и К, ОВ, и ел.инсталация”.

При извършената насрещна проверка от „ВИНОЕКСИМ” ЕООД от ревизиращите органи е установено, че е представен договор със същият предмет: „Ремонтни дейности на сграда в гр.София, ж.к.Овча купел, до бл.525”, но от по-ранна дата 17.03.2013 г., сключен между „МАКС ЕВРО” ЕООД и ВИНОЕКСИМ”ЕООД–ИЗПЪЛНИТЕЛ/лист 347/. От ревизиращите органи е прието е, че клаузите между договорите са идентични, както и че посоченият в договора БУЛСТАТ на Изпълнителя съответства на този на ревизираното лице-„ПАЙП-БГ” ЕООД, а не на „ВИНОЕКСИМ” ЕООД. При така установеното в хода на ревизията, органите по приходите са приели, че не е установено по несъмнен начин, че представените договори са относими във връзка с фактура № 107, издадена от „ВИНОЕКСИМ” ЕООД на ревизираното лице.

От страна на ревизиращите органи е установено, че не са представени доказателства, доказващи реално изпълнение на доставката – не е представен договор за изработка на жилищна сграда, не са представени документи и доказателства за наети подизпълнители, както и, че „Виноексим” ЕООД не разполага с материална и кадрова обезпеченост, лиценз за извършване на строителна дейност, няма и приложен документ за плащане по фактурата. Установено е още, че относно осчетоводяването на фактурите в счетоводството на „Виноексим“ ЕООД са представени единствено четири мемориални ордери – за м.09 и м.12.2012 г., м.03.2013 и за м.01-м.03.2013г. и два броя копия на страници от регистър /хронологичен журнал/ с наименование „1-ва сборна продажби за м.09.2012 г.”, съответно за м.12.2012 г./лист 350/ Регистрите и МО са попълвани на ръка./лист 362-363/. Ревизиращите органи са констатирали, че не е била представена обобщена оборотна ведомост на всички сметки към 31.12.2012 г. и към 31.03.2013 г., както и първични документи за разплащането на фактурите, както между ревизираното лице и „Виноексим“ ЕООД, така и между „Виноексим“ ЕООД и „Макс Евро” ЕООД.

При ревизията органите по приходите са установили, че в дневника за покупки на „МАКС ЕВРО” ЕООД няма включени фактури за покупки от „ВИНОЕКСИМ” ЕООД, а има фактури за продажби на „ВИНОЕКСИМ” ЕООД/лист 206/. От „ВИНОЕКСИМ” ЕООД е представена фактура за покупка на резервни части и обслужване, издадена от ЕТ „ВАГЕН СЕРВИЗ”, която ревизиращите органи са приели за неотносима /лист 247/.

При проверката от „ВИНОЕКСИМ” ЕООД са представени копия на фактури, издадени от „МАКС ЕВРО” ЕООД, както следва Фактура №2200000124/14.03.13 г. - с предмет „строителни материали по опис” и фактура №2200000125/17.03.2013 г. с предмет „по договор за изработка на жилищна сграда„ /лист 345-346/.

В тази връзка е извършена насрещна проверка на „МАКС ЕВРО” ЕООД, обективирана протокол № 26-1305277-10/07.11.2013г. /лист 333/. Дружеството е декларирало, че през м. март 2013 г. не е издавало фактури за продажби /лист 336/. Към декларацията е приложено копие на Уведомление до ТД на НАП София, офис „Център” с вх.№10-53-03-3226/22.04.2013г., съгласно което, поради допусната техническа грешка е подадена коригираща декларация по ЗДДС с вх. №22100978862 и дружеството е декларирало, че ще бъдат извършени необходимите корекции. /лист 337/. От ревизиращите органи е извършена справка в ПП „Дневници”, при която е установено, че за отчетен период м.март 2013 г. в дневника за продажби на „МАКС ЕВРО” ЕООД са отразени единствено две продажби по фактури, чийто номера, дати, стойности съвпадат с тези, посочени от „ВИНОЕКСИМ” ЕООД, но посоченият ЕИК на контрагента не е на „ВИНОЕКСИМ” ЕООД, а предметът на доставките е „стоки”. От дружеството не са декларирани покупки за същия период. След извършена служебна проверка ревизиращите органи са приели, че не са налице доказателства за наличие на материално-техническа и кадрова обезпеченост.

При проверката е представен договор от 14.11.2012г., за продажба на дружествени дял от капитала на „Виноексим“ ООД от А.М. на А.Д. /лист 199/. Ревизиращите са установили, че предходният собственик на капитала на дружеството и настоящ пълномощник А.Ж.Д. е син на представляващата на ревизираното лице „ПАЙП-БГ” ЕООД– К.Д., поради което са приели че двете дружества се явяват свързани лица по смисъла на т.3, б. „а” от §1 на ДР на ДОПК. Констатирано е, че има подадена ГДД и ГФО за 2012 г., видно от които дружеството не притежава собствени активи, а декларираните корпоративен данък и ДДС по СД не са внесени.

При проверката е установено, че доставчикът е представил само заверени копия на договорите и фактурите. При насрещната проверка от доставчика не са представени други документи и доказателства, нито писмени обяснения относно декларираните доставки.

При проверка на Фактури № №№109, 110 и 111 от 31.03.13 г./лист 351-352/, с предмет стоки – ПВЦ тръби, ППР тръби и др. ВиК материали, от ревизиращите органи е констатирано, че към фактура №109 е приложен фискален бон за разплащането й, а за другите две фактури не са представени документи за разплащане. В хода на ревизията е установено още, че не са представени документи за произход на стоките, доказателства за транспорт от доставчика до ревизираното лице, за място и дата на предаване на стоките в обект/склад на получателя, за място и период на съхранение и др. относими документи. От ревизиращите органи е прието е още, че във фискалният бон не е посочено име на оператора, не посочен вида на стоката количество и стойност по видове закупени стоки или услуги, в този смисъл е прието, че представеният фискален бон не може да се обвърже с плащане по фактура №109.

В хода на ревизията е констатирано, че „ПАЙП БГ” ЕООД е декларирало доставка с право на пълен данъчен кредит за данъчни периоди м. 11.2012г., общо в размер на 4668.34 лв. по 2 броя фактури, издадени от „ДИЗАЙН ЕСТЕТИК” ЕООД с предмет на сделки стоки с лого - тениски, хартиени торбички, чаши, стикери, стенни календари, брошури, стикери, кутии картон, пепелници.

От ревизиращите е установено, че дружеството е регистрирано по ДДС на 13.09.2012г. и е дерегистрирано по ЗДДС на 20.02.2013 г. Извършена е насрещна проверка, обективирана в Протокол за насрещна проверка №26-13045058-3/11.10.2013г./лист 303/. Във връзка с ИПДПОЗЛ, връчено на упълномощено лице по реда на чл.32 от ДОПК, от дружеството са представени издадени фактури с приложени към тях касови бонове, приемо-предавателни протоколи и дневни отчети от ЕКАФП за извършено разплащане, договор за наем от 01.06.2012г. с Петко Симеонов, Договор за наем от 01.08.2012г. с М.П., хронологичен регистър, договор за доставка на рекламни материали от 01.11.2012г. с „Пайп Бг“ ЕООД, договор за счетоводно обслужване от 01.06.2012г. с Г.Х., Справка-декларация за ДДС, дневник на продажбите за м. 11.2012г., свидетелство за регистрация на фискално устройство, справка по чл. 62, ал.5 от КТ /лист 314-341/.

При проверката е установено, че фактурите са отразени в дневник за продажби за м.11.2012 г. От ревизиращите органи е констатирано, че фискалните бонове не съдържат задължителните реквизити - не е посочено име на оператора, не е посочен вид на стоката, количество и стойност по видове стоки или услуги. С оглед на това е прието, че представените фискални бонове не могат да се обвържат с извършено плащане по изследваните фактури. Констатирано е още, че фискалното устройство е регистрирано в НАП /с установена дистанционна връзка/, за обект „търговия на едро с промишлени стоки”, в обект „офис” в гр. София.

Ревизиращите органи са установили, че представените хронологични регистри на изброените в описа счетоводни сметки, представляват извлечения за осчетоводяване само на изследваните фактури, а не на всички издадени документи в предприятието за периода. В тази връзка е прието, че представените хронологични регистри не представляват част от надлежно водена счетоводна отчетност. При проверката на ревизиращите органи не са били представени регистри на сметки от гр.30 и гр.60, не е приложена оборотна ведомост на всички сметки.

При проверката е представен договор за счетоводно обслужване, сключен с физическо лице -Гина Стефанова, като в тази връзка е констатирано, че в дневниците за покупки не са били включени фактури за счетоводни услуги с издател това лице.

От ревизиращите органи е установено, че за периода от регистрацията си по ЗДДС – м.09.2012 г. до 30.11.2012 г. „ДИЗАЙН ЕСТЕТИК” ЕООД е декларирало само две покупки на стоки /ВОП от немски контрагенти/ на обща стойност 30 хил.лв., както и множество продажби на разнородни „услуги” и „стоки”, някои от тях на стойности над 200 хил.лв. Установено е още, че за м.11.2012 г. почти цялата данъчна основа на продажбите е сторнирана с пет броя кредитни известия, издадени на „ХЕФТ ДИЗАЙН” ЕООД /рисков субект/, което от своя страна не е отразило в своите отчетни регистри такива кредитни известия. По този начин, данъчната основа на всички извършени доставки за м.11 е намалена до 479, 00 лв, а резултатът за периода за дружеството е ДДС за възстановяване. Констатирано е още, че за м.10.2012 г. данъчната основа на извършените доставки е била отрицателна величина.

Във връзка с извършената проверка от ревизираното лице е дадено писмено обяснение, че „контакта на фирмата е осъществяван по телефон, интернет и посещение в офиса на дружеството“, а транспорта е бил за сметка на клиента, стоките са били натоварени в МПС на клиента от Даниел Асенов /лист 303/.

След анализ на доказателствата, представени от „ДИЗАЙН ЕСТЕТИК” ЕООД, ревизиращите органи са приели, че то не притежава материално-техническа и кадрова обезпеченост за осъществяване на доставките на рекламни материали (договори за наем на активи, на офис, на МПС, за счетоводно обслужване, всички сключени с физически лица), а представените документи са създадени за целите на проверката с цел удостоверяване на такава обезпеченост.

Относно произхода на материалите-стоките, предмет на доставки, от страна на „ДИЗАЙН ЕСТЕТИК” ЕООД, е била представена непреведена фактура от немски контрагент на стойност 15616лв. (7894, 65 евро) /лист 314/, от която ревизиращите органи не са могли да установят вида на доставките и относимостта към изследваните такива. Констатирано е, че не е представен протокол по чл.117 от ЗДДС, въпреки че в дневника за продажби е включен протокол по чл. 117 от ЗДДС на стойност 1561.00лв. и ДДС 312.20лв., а в дневника за покупки същият протокол е отразен със стойности 15 610, 00лв. и ДДС 3122, 00лв./лист326-327/. При извършена служебна проверка на валидността на VAT номера на доставчика на „ДИЗАЙН ЕСТЕТИК” ЕООД, е установено, че номерът е валиден, но не е декларирал извършване на вътреобщностни доставки за български контрагенти. По фактурата от немския контрагент при проверката не са представени документи от страна на „ДИЗАЙН ЕСТЕТИК” ЕООД за извършено плащане и транспорт на стоките.

Въз основа на сълбраните доказателства е установено, че мястото на извършване на сделките е бил офисът на дружеството - гр. София, на датата, посочена във фактурата. Представен е бил и договор от 01.11.2012 г., за доставка на рекламни материали, сключен между „ДИЗАЙН ЕСТЕТИК” ЕООД - изпълнител и „ПАЙП-БГ” ЕООД – възложител /лист 322/.

Относно материално-техническата обезпеченост от страна на дружеството при проверката са представени копия на договори за отдаване под наем на актив, сключени с ФЛ: Договор за наем на офис от 01.06.2012г. /лист 318-319/, Договор за наем на МПС/319-320/. Не са били представени пътни листи, документи за отчетени разходи за горива, за отчетени разходи за наем, документи за платен наем и осчетоводен наем. Констатирано е, че дружеството не е включило в дневниците си за покупки документи за платен наем и не е представило екземпляри на служебни бележки, издавани на наемодателите и документи за удържан и внесен авансово данък върху доходите от наем на физическите лица, съгласно изискванията на чл.44, ал.4 от ЗДДФЛ. При анализ на документите е установено, че не са подавани ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2012 г. за деклариране на доходи от наем.

В тази връзка ревизиращите са приели, че представените договори за наем на обект, за наем на МПС и за счетоводно обслужване са фиктивни и са изготвени с цел дружеството да докаже материална обезпеченост за извършване на доставките.

Във връзка с подадените Уведомления по чл.62, ал.5 от КТ за сключени трудови договори с шест лица е извършена проверка на наличните данни в информационният масив на НАП относно: регистрирани трудови договори, подавани данни за осигурителният доход на наетите лица с Декларации образец 1, подавани данни за дължимите осигурителни вноски и удържан данък по чл.42 от ЗДДФЛ с Декларация образец 6.

При извършената насрещна проверка от ревизиращите органи са установени следните обстоятелства: Относно Ц.К.Д. – подадени данни, че е нает като технически сътрудник, е от гр. Видин и работи също там на пълен работен ден. А.М. - технически сътрудник, работи в друго дружество на пълен работен ден. За тези две лица съответните работодатели подавали редовно информация с декларации обр.1 и обр.6; Н.А. /дизайнер-печатни издания/, М.П. /дизайнер-софтуер/ и С.А. /компютърен оператор/ не са осигурени никъде; С.И.А. /специалист маркетинг и реклама/ е с адресна регистрация в гр.Монтана, за месеците април-юли 2012 г. същата се осигурява от НОИ /получава парично обезщетение за безработица/, след този период липсват други данни, трудовите договори на лицата са били прекратени с дата 14.03.2013 г., във връзка с което от ревизиращите органи е прието, че Уведомленията по чл.62 от КТ не доказват, че дадено лице е полагало конкретен труд /лист 330/.

Поради непредставяне на доказателства за начислени и изплатени възнаграждения, начислени в предприятието разходи за възнаграждения, внесени ЗОВ, разплащателни ведомости и други първични счетоводни документи доказващи, че тези лица са полагали труд за проверяваното лице, персонала е бил назначен фиктивно.

От ревизираното лице са били представени 15 бр. пътни листи, при проверката на които ревизиращите са направили извод, че нито един от тях не е във връзка с извършено пътуване до гр. София на 27.11.2012 г. и на 30.11.2012 г. за транспорт на рекламните материали от „Дизайн естетик” ЕООД /лист 393/.

Във връзка с твърдението, че транспортът на рекламните материали е извършен от ревизираното лице, в хода на ревизията, при извършен преглед на първичните счетоводни документи и регистри за ревизираният период от 27.04.2012 г. до 31.07.2013 г. органите по приходите са формирали крайния си извод, че не са съставяни документи, касаещи извършени транспортни разходи на материали. При проверката не са представени пътни листове за превоз на материали и стоки Констатирано е, че отчетените разходи за гориво в дружеството са за наети автомобили /Мерцедес Спринтер и Пежо 206/, които се използват за организационни дейности.

С оглед на това от страна на органите по приходите е направен извод, че фактурираните материали по фактурите, издадени от „Дизайн естетик” ЕООД на ревизираното лице не са реално осъществени от доставчика.

В хода на ревизията е констатирано, че „ПАЙП БГ” ЕООД е декларирало доставка с право на пълен данъчен кредит за данъчни периоди за м. 12.2012г., общо в размер на 4761.67 лв. по 2 броя фактури, издадени от ЕЛИТ СТРОЙ 55” ЕООД с предмет „материали”.

Извършена е насрещна проверка за събиране на доказателства и установяване на реалността на доставките по фактури с предмет „материали”, обективирана в Протокол за извършена насрещна проверка №26-1304058-4/21.10.2013 г. /лист 790/. В хода на извършената насрещна проверка от ревизиращите органи е констатирано, че дружеството е дерегистрирано по ЗДДС на 20.02.2013 г. Изготвеното ИПДПОЗЛ е връчено на упълномощено лице по реда на чл.32 от ДОПК. Представени са копия на фактурите с приложени към тях протоколи за извършен монтаж/ лист 275, 278, 279/; копия на 3 бр. дневни финансови отчети от ЕКАФП от дати 13.12.2012 г., 20.12.2012 г. и 29.01.2013 г.; копие на Свидетелство за регистрация на ФУ /лист 297/; паспорт на фискално устройство; Хронология на счетоводни сметки 411, 4532, 501, 702 за периода 01.11.2012 г.-30.11.2012 г.; договори за наем на склад и офис, договор за счетоводно обслужване/лист 294/; две справки за приети и отхвърлени Уведомления по чл.62, ал.5 от КТ за наети 11 бр. лица / лист 293/; копия на справка-декларация, дневник за покупките и дневник за продажбите за м.12.2012г./лист 272/.; договори от 15.10.2012 г. и от 01.11.2012 г. /лист 273, 273, 299/; писмено обяснение.

При проверката са представени договори и протоколи за извършени услуги. От ревизиращите органи е установено, че издадените фактури са във връзка с извършен монтаж на обект „Многофамилна жилищна сграда с подземен гараж УПИ Х-10, кв.141а, м.”Зона Б2” гр.София, част „В и К и ОВ”/отопление и вентилация/, във връзка с което от ревизиращите органи е прието, че предмет на доставките, описан във фактурите, е услуга – извършен монтаж на В и К и отоплителна инсталация на посочен обект, а не са стоки-материали, както са отразени в дневник за покупки на ревизираното лице, а също и според неговите писмени обяснения. При проверката са представени 2 фактури: фактура №0..055/10.12.2012г. ‚по Договор от 15.10.2012г. и Протокол №55/10.12.2012 г.” и фактура №0..072/20.12.2012г. „По Договор от 01.11.2012г. и Протокол №72/20.12.2012 г.”Към фактура № 55 са представени цитираните документи: Протокол №55/10.12.2012 г. за извършен монтаж на обект „Многофамилна жилищна сграда с подземен гараж УПИ Х-10, кв.141а, м.”Зона Б2” гр.София, част „В и К и ОВ”/отопление и вентилация /лист 275, 279/.

От ревизиращите е установено че Договорът от 15.10.2012 г. е с предмет „Монтаж на В и К и ОВ инсталация”, Възложител е „Пайп-БГ” ЕООД, а Изпълнител е „Елит строй 55” ЕООД. Ревизиращите органи са констатирали, че в договора не се съдържа конкретна информация относно вида, адреса на обекта, на който ще се изпълняват възложените работи и какво точно включват същите, няма посочен срок за изпълнение. /лист 276-277/. Прието е от ревизиращите, че Договора от 01.11.2012 г. е идентичен с Договора от 15.10.2012 г, но се различава само по цената – 11 575, 00 лв. без ДДС, а фактурите са били включени в дневника за продажби за м.12.2012 г., лист /271-272/.

От ревизиращите органи е прието още, че представените копия на дневни финансови отчети са неотносими към изследваните фактури, тъй като екземплярите на фискалните бонове, находящи се при ревизираното лице към фактурите са различни от представените от доставчика. Констатирано е, че са налице различия в начина на подредба и изписване на задължителните реквизити, които следва да съдържат издаваните фискални бонове от регистрирано ФУ - не е посочено име на оператора, не посочен вида на стоката количество и стойност по видове закупени стоки или услуги, в този смисъл представените фискални бонове не могат да се обвържат с плащане по изследваните фактури.

От дружеството са представени счетоводни регистри, за които от органите по приходите е прието, че са частични и съдържат информация само относно изследваните фактури, а не за всички издадени документи в предприятието за периода, въпреки, че една от разпечатките представлява „Хронологичен регистър за периода 01.01.2012 -31.12.2012 г.”, с оглед на това ревизиращите органи не са ги приели като годно правно доказателство /лист 791/.

Представен е Договор за счетоводно обслужване, който е сключен с физическото лице Г.Х. Стефанова /лист 294-295/.

При проверката е установено, че от доставчика не са били представени регистри на сметки от гр.30 и гр.60, няма приложена оборотна ведомост на всички сметки, както и доказателства, че приходът от изследваните доставки е намерил отражение в счетоводството на предприятието, а от там в ОПР и ГДД за 2012 г. „ЕЛИТ СТРОЙ 55” ЕООД не е посочило и не е представило документи за извършените разходи, за конкретно вложените материали във връзка с конкретните услуги. При извършената проверка на подадените данни в дневници за покупки и продажби за периода от регистрацията на „ЕЛИТ СТРОЙ 55” ЕООД по ЗДДС до 31.12.2012 г. органите по приходите са формирали извод, че от същите не се установяват закупени материали, които да са вложени за услугите. В тази връзка направен извод, че „ЕЛИТ СТРОЙ 55” ЕООД се характеризира като дружество с рисково поведение. При проверката е констатирано, че в дневниците за покупки на лицето не са включвани фактури за счетоводни услуги с издател това лице /лист 272/.

На това дружество също е била извършена насрещна проверка при ревизията. На база на събраните доказателства за това лице, включително при извършената му ревизия, приключила с издаването на РА №2101303891/12.07.2013 г. от ревизиращите е установена липса на реални доставки по издадените от лицето фактури за периода от 27.09.2012 г. до 31.12.2012 г. Констатирано е, че продажбите за периода от регистрацията до 31.12.2012 г. на „Елит строй 55” ЕООД са: продажби на „услуги” и „стоки” за различни лица на обща стойност на данъчната основа 270620, 00 лв.

От ревизиращите органи е установено, че от ЕЛИТ СТРОЙ 55” ЕООД не са дадени никакви писмени обяснения относно конкретните фактури, издадени на „ПАЙП-БГ” ЕООД. Посочено е само: „на клиента съм извършвал СМР, посочени в договора и фактурите. Контактът с фирмата е осъществен по телефон, интернет и посещение в офиса ми. Има сключен договор за услугаи назначен персонал на трудов договор. Клиентът ми заплати в брой. Издадените фактури са подписвани от М.Б..”/лист 793/.

От органите по приходите е прието, че не е налице материално-техническа обезпеченост, тъй като представеният договор за наем на помещение, не е подкрепен с доказателства за платен наем, нито е установено издаване на фактури за наем. При проверката от дружеството представило копие на договор от 01.11.2012 г. за наем на „помещение” с адрес гр.София, ул. Цветна градина №22„ с Ви Ви Ти Енерджи” ЕООД /лист 273/. При анализ на документите е констатирано, че не са представени документи и доказателства за отчетени разходи за наем, документи за платен наем и осчетоводен наем. В тази насока е установено, че дружеството не е включило в дневниците си за покупки фактури за наем, издадени от наемодателя. От ревизиращите е установено, че дружеството е дерегистрирано по ЗДДС. Прието е, че не е налице кадровата обезпеченост за извършване на доставките на СМР с предмет В и К и отоплителни инсталации, тъй като въпреки представените при насрещната проверка уведомления по чл.62, ал.5 от КТ за сключени трудови договори с 11 лица от ревизиращите е установено само, че са регистрирани трудови договори, но не са подавани на данни за осигурителният доход на наетите лица – не са подавани декларации обр.1 и обр.6 /лист 181-185/, , не са внасяни задължителни осигурителни вноски и ДОД нито за персонала, нито за управителя на „Елит строй 55” ЕООД. При извършена справка за подадени „Данни за осигуряването по ЕГН” на единадесетте лица е установено, че за изследваните месеци м.10-м.12.2012 г. за 10 от тях не са подавани никакви данни, а за едно - са подавани данни от НОИ, като поради това е прието, че е получавано парично обезщетение за безработица/186-191/. От ревизиращите е установено, че постоянните адреси на осем от лицата са от различни градове от страната – гр. Велико Търново, гр.Дебелец, гр.Шумен, гр.Килифарево, гр.Кърджали. Трудовите им договори с проверяваното лице са прекратени към 08.03.2013 г. Ревизиращите са формирали извод, че Уведомленията по чл.62 от КТ не доказват, че дадено лице е полагало конкретен труд. Поради обстоятелството, че при проверката не са били представени доказателства за начислени и изплатени възнаграждения, начислени разходи за възнаграждения, внесени ЗОВ, разплащателни ведомости и други първични счетоводни документи доказващи, че тези лица са полагали труд в „ЕЛИТ СТРОЙ 55” ЕООД в периода на издаване на фактурите на „ПАЙП БГ” ЕООД, от страна на ревизиращите органи е прието, че персонала е назначен фиктивно и същият не е извършвал никаква трудова дейност в дружеството.

От самото ревизирано лице, относно сделките с „ЕЛИТ СТРОЙ 55” ЕООД, са представени заверени копия на двете фактури с протоколи за монтаж към тях и писмени обяснения, че „ От Елит строй 55” ЕООД са закупувани различни строителни материали от техния склад. За покупките са представени копия на фактури.

Ревизиращите са констатирали, че в счетоводно данъчната основа по фактурите са отразени по дебита на счетоводна сметка 600 „Разходи за материали” и приключени със сметка 610 „Разходи за основна дейност”.

При анализа на представените от „Елит строй 55” ЕООД документи - договор, фактури и протоколи към тях ревизиращите органи са формирали извод, че предметът на доставките по фактурите следва да са услуги, не строителни материали. Прието е също, че дадените писмени обяснения и документи от проверяваното лице, относно предмета на доставките по изследваните фактури са в противоречие с писмените обяснения на ревизираното лице.

Констатирано е още, че проверяваното лице не е представило оборотната ведомост на дружеството, за да се установи дали е заведена сметка ”Материали”. При проверката не са представени първични счетоводни документи за закупени материали.

При анализа на документи от страна на ревизиращите е констатирано, че при проверката не са били представени доказателства за конкретните физически лица, извършили проверяваните СМР и относно тяхната квалификация и извършен инструктаж по безопасност на труда. Органите по приходите са установили, че е посочено, се че дейностите са извършени от персонала на дружеството и са приели, че към датата на издаване на фактурата са налице лица в трудово-правни отношения, но не са представени доказателства, че същите тези лица са участвали и са изпълнители на монтажа на ВиК инсталацията и на ОВ инсталацията, са имали необходимата квалификация При проверката е установено още, че не са представени доказателства за това по какъв начин е станало остойностяването на изследваните услуги/СМР/ количествено-стойностни сметки за извършените видове строително-монтажни работи със съответните норми за необходимите материали, механизация и труд.

При анализа на доказателствата е формиран извод, че не са представени доказателства, че „Елит строй 55” ЕООД разполага с обекти, машини, оборудване, транспортни средства нито други ресурси необходими за извършване на фактурираната дейност, не декларира и не внася осигуровки и данъци.

В хода на ревизията е констатирано, че от „ПАЙП БГ” ЕООД е декларирало доставка с право на пълен данъчен кредит за данъчни периоди за м. 11.2012г. и м. 12.2012г. с общ размер ДДС 15948.50лв. по 8 бр. фактури, издадени от „РУБЕРТ ТРЕЙД” ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ••••• и с предмет на доставки услуги и материали.

Извършена е насрещна проверка, обективирана в протокол №26-1304058/11.10.2013г., при която е констатирано, че дружеството е дерегистрирано по ЗДДС на 01.03.2013 г. Изготвено е ИПДПОЗЛ, връчено по реда на чл.32 ДОПК на упълномощено лице. Ревизиращите са констатирали, че това упълномощено лице е същото като на „ДИЗАЙН ЕСТЕТИК” ЕООД и на „ЕЛИТ СТРОЙ 55” ЕООД. Представени са заверени копия на документи, счетоводни регистри и писмено обяснение.

При проверка на представените документи, ревизиращите лица са констатирали, че в писменото обяснение се посочва, че „Фирма „Руберт трейд” ЕООД е издало 8 бр. фактури на Пайп-БГ ЕООД и търговските взаимоотношения с „ПАЙП-БГ” ЕООД се изразяват в извършването на доставка на строителни материали/749-758/. Установено е още, че контакта е извършен чрез интернет реклама, под формата на оферта, предоставена на клиента, а организацията на доставките е извършена по телефон и посещение на клиента в офиса. Във връзка с продажбата са представени фактури, касови бонове и приемо-предавателен протокол. Констатирано е, че заплащането е било в брой, както и, че дружеството има назначени лица на граждански договори и наети МПС/лист 771/. Приложени са договори за наем /лист 770/ и договор за счетоводно обслужване /лист768-769/. От ревизиращите органи е констатирано, че от страна доставчика стоката е предадена от Павлина Михайлова, а транспортът, товаренето и разтоварването на стоката е извършено от друго дружество. При проверката не са били представени копия от оферти, заявки и търговска кореспонденция между страните, договори за наем на помещение от 450 кв.м. на посочения в гр. София адрес и на леки автомобили - форд ескорт, ауди 80 и мерцедес 311. Не са представени и доказателства за издадени фактури за наем и за платен такъв и доказателства за кадрова обезпеченост.

Представено е копие на Договор за доставка от 10.10.2012г. с предмет доставка тръби, арматура, фасонни части, цимент, желязо/ лист755/. В договора не е посочено мястото, където ще бъдат доставени материалите, няма клаузи които да регламентират мястото на доставка, за чия сметка е транспорта и товаро-разтоварната дейност, за какъв срок от време е сключен. Представени са копия на фактури издадени от „Руберт трейд” ЕООД на „Пайп-БГ” ЕООД, както следва: фактура №76/02.11.2012 г. с вписан предмет „услуги”; фактура № 91/11.11.2012 г. с вписан предмет „услуги”; фактура №123/30.11.2012 г. с вписан предмет „услуги”; фактура №129/03.12.2012 г. с вписан предмет „строителни материали по опис”; .фактура №144/13.12.2012 г. с вписан предмет „строителни материали по опис”; фактура №160/20.12.2012 г. с вписан предмет „цимент 210 бр. х 25 кг., цимент 198 бр. х 50 кг., профил желязо 400 бр., арматурна заготовка 2315 кг., транспорт 2 бр. х 750 лв.”; фактура №161/21.12.2012 г. с вписан предмет „арматурна заготовка 2685 кг. и транспорт 1 бр.” фактура №173/27.12.2012 г. с предмет строителни материали – тухли, ПВЦ тръби, гасена вар, цимент, фитинги, железария. От ревизиращите е констатирано, че няма включен транспорт.

При проверката проверяваното лице е декларирало, че фактурите са разплатени в брой. Към фактурите са били представени са копия на 6 броя фискални бонове. Към фактури №129 и №144 / лист 753-754/ не са представени документи за разплащане. Ревизиращите органи са направили извод, че от представените копия на дневни финансови отчети не може да се установи кои точно фактури формират оборотите от съответната дата. Констатирали са също различия в начина на подредба и изписване на задължителните реквизити, които следва да съдържат издаваните фискални бонове от регистрирано ФУ, както и че не е посочено име на оператора, вида на стоката количество и стойност по видове закупени стоки или услуги, с оглед оглед на което оте ревизращите органи е прието, че представените фискални бонове не могат да се обвържат с плащане по изследваните фактури.

Относно транспортът, товаренето и разтоварването на материалите „РУБЕРТ ТРЕЙД” ЕООД е представило две фактури, издадени от „ВИНЕРБЕЕРГ” ЕООД/лист 763-764/, а относно произходът на материалите – 3 фактури, издадени от „ГАМА ТЕРИАН” ЕООД /лист 766-768/. От ревизиращите е констатирано, че фактурите са били без начислен ДДС, тъй като посочените лица не са регистрирани по ЗДДС. При анализа на документите е установено, че фактурите не са отразени в дневници за покупки на „РУБЕРТ ТРЕЙД” ЕООД, както и че към тях няма приложени документи за плащането и за осчетоводяването им. При проверката не са представени договори, заявки, данни за транспорта на материалите, обект от който са натоварени, къде са разтоварени, документи за плащания на фактурите и др., доказващи извършени доставки от предходен доставчик.

За доказване на материална обезпеченост от проверяваното дружество са представени копия на сключени договори за наем: Договор №1 от 01.09.2012 г. за наем на „помещение от 450 кв.м.” с адрес в гр.София, сключен със „Сънсетрайз” ЕООД/лист 770/ и Договор за наем на МПС от 10.09.2012 г. сключен със „Стиплекс метал” ЕООД. /лист 771/ В договора е посочено, че предмет на наема са следните леки автомобили: „Форд Ескорт”, „Ауди 80” и „Мерцедес 311 CDI “ Представен е и договор за счетоводно обслужване с дружество „София хулд” ЕООД, /лист 768-769/. От ревизиращите органи е установено, че в дневниците за покупки на лицето няма включвани фактури за счетоводни услуги с издател това лице /лист 773/. Констатирано е при проверката, че други доказателства към тези фактури не са представени. Не са представени и доказателства за кадрова обезпеченост.

При анализ на документите от ревизиращите органи е прието, че поради ненамиране на лицето на деклариран адрес с цел да се прегледат на място първичните счетоводни документи и регистри и поради непредставяне на всички изискани с ИПДПОЗЛ документи, не може да се установи по безспорен начин реалността на сделките по фактурите издадени от „Руберт трейд” ЕООД на ревизираното лице.

Предприети са действия за извършване на насрещни проверки на „ГАМА ТЕРИАН” ЕООД и на „ВИНЕРБЕЕРГ” ЕООД.

Относно „ГАМА ТЕРИАН” ЕООД ревизиращите са установили, че фактурите, които е издало на „РУБЕРТ ТРЕЙД” ЕООД са с предмет „стоки по опис”. Същите са на стойност над 50000лв., но няма данни „ГАМА ТЕРИАН” ЕООД да е подало заявление за регистрация по ЗДДС и то няма регистрация по ЗДДС, както и че посоченият административен адрес не съществува. Тези обстоятелства са обективирани в протокол на органите по приходите№26-1304058-5/11.10.2013г. /лист 744-746/.

Ревизиращите са констатирали, че не са налице уведомления по реда на чл.62, ал.5 от КТ за наети лица по трудови и извънтрудови правоотношения, както и, че Дружеството не е подавало декларации по чл.92 от ЗКПО за 2010 г., 2011 г. и 2012 г. Установено е, че в представените от „РУБЕРТ ТРЕЙД” ЕООД фактури с вписан издател „ГАМА ТЕРИАН” ЕООД, като МОЛ съставил фактурата е посочено името на лицето С.Р.И. (собственик), положен е подпис до името, няма печат на продавача. От ревизиращите е направена справка в ТР на публикувания образец от саморъчния подпис на лицето и е прието, че подписите, положени върху същия и тези на съответното лице върху фактурите, видимо се различават. От ревизиращите органи е установено е още, че дружеството няма регистрирани ЕКАФП, няма публикувани годишни финансови отчети /ГФО/; дружеството не е наемало персонал по трудови и извънтрудови правоотношения, не е декларирало притежавани недвижими имоти и МПС; за периода 2007-2012 г. няма декларирани продажби към това лице от други регистрирани по ЗДДС лица.

При извършената насрещна проверка, обективирана в Протокол за извършена насрещна проверка №26-1305277-12/09.12.2013г. на „ВИНЕРБЕЕРГ” ЕООД, относно издадени две фактури на „РУБЕРТ ТРЕЙД” ЕООД с предмет „транспортни услуги и товаро-разтоварни дейности за м.11/2012г. и м.12/2012г., и изготвено ИПДПОЗЛ е констатирано, че не са представени изисканите доказателства. При извършените служебни проверки е установено, че не са подавани уведомления по реда на чл.64, ал.4 от КТ за наети лица по трудови правоотношения, няма данни за наети лица по извънтрудови правоотношения, както и, че дружеството не е подавало декларации по чл.92 от ЗКПО за 2010 г., 2011 г. и 2012 г/лист726/.

При проверката ревизиращите органи са констатирали, че не са представени изисканите документи, счетоводни регистри, пътни листи и други документи, включително документи за наличие на кадрова, техническа и технологична обезпеченост- собствени или наети МПС, товаро-разтоварна техника, наети шофьори и друг персонал и т.н., доказващи реално изпълнение на транспортни и товаро-разтоварни услуги. / както от страна на „Руберт трейд” ЕООД, така и от страна на „Винербеерг” ЕООД. Установили са, че в представените от „РУБЕРТ ТРЕЙД” ЕООД фактури с вписан издател „ВИНЕРБЕЕРГ” ЕООД като МОЛ е посочен Димитър Стефанов Петров, за който е установено, че е прехвърлил дружествените дялове на настоящия представляващ С.Г. П.. Констатирано е още, че дружеството няма регистрирани ЕКАФП, няма публикувани ГФО, не е наемало персонал по трудови и извънтрудови правоотношения, не е декларирало притежавани недвижими имоти и МПС, както и, че няма декларирани продажби към това лице от други регистрирани по ЗДДС лица за периода 2007г.-2012г./лист 767-768/.

При анализ на представените документи от ревизиращите е прието, че в представените фискални бонове към фактурите не се съдържат данни за вид, количество и стойност на стоките и те не могат да се обвържат с плащане по изследваните фактури.

От страна на ревизираното лице са представени писмени обяснения, че от „РУБЕРТ ТРЕЙД” ЕООД са закупувани строителни материали от склад в гр.София, доставяни с техен транспорт до обектите на ревизираното лице, както в София, така и в други градове, като фактурите и материалите са получавани от управителя П.М. Други документи и доказателства не са представени. /лист 402/.

При проверката е констатирано още, относно фактури, издадени от „РУБЕРТ ТРЕЙД” ЕООД на „ПАЙП-БГ” ЕООД, че в две фактурите като предмет на доставки са вписани „услуги”, а ревизираното лице е посочило, че е закупувало строителни материали. Не са представени обяснения относно различията между вписаният предмет на доставките в три от фактурите и обясненията. От ревизираното лице не се представят доказателства за изграждането на кои обекти са вложени закупените материали.

Ревизиращите са установили, че в дневник за покупки също е посочен предмет – услуги, като в счетоводството на ревизираното лице фактурите са отразени по дебита на счетоводна сметка 601 „Разходи за външни услуги” и приключени със сметка 610 „Разходи за основна дейност”, без да са представени доказателства за вида на услугите. Ревизиращите органи са приели, че не е посочено конкретно и не са представени доказателства /документи за изписани материали, за предадени материали, количествено-стойностни сметки и др./, за изграждането на кой/кои обект/и са вложени закупените материали, както и не са представени екземпляри нито на договор за доставка, нито на описите към фактури №76, №91, №123, №129 и №144.

Въз основа на събраните доказателства от страна на органите по приходите е констатирано, че предметът на доставките, посочен във фактури №76 и №91 /лист749, 757/ е „Услуги”, а в описа към тях са описани материали. Ревизиращите са приели, че не е налице редовна счетоводна отчетност и относими доказателства, поради което са направили извод, че не става ясно дали предмета на доставката е прехвърляне на собственост върху стоки, изброени по вид и количества в описите или в цената на доставката се включва и услугата по монтажа на тези елементи. При проверка на представените хронологични регистри е установено, че фактурите са осчетоводени по сметки 411, 501, 702, 4532, а данъчната основа на фактури №76 и №91 е отчетена по кредита на сметка 703. Поради обстоятелството, че не е представена обобщена оборотна ведомост на всички сметки, за ревизиращите не са установили какви приходи се отчитат по сметка 702 и какви по 703. Констатирано е още, че представените хронологичните регистри на изброените в описа на проверяваното лице счетоводни сметки, представляват извлечения за осчетоводяването/съставените счетоводни статии/ само на изследваните фактури, а не на всички издадени документи в предприятието за периода. При проверката не са били представени доказателства, че прихода от изследваните доставки е намерил отражение в счетоводството на предприятието, а от там в ОПР и ГДД за 2012 г. Прието е, относно хронологични регистри, че не са представени доказателства, че представляват част от надлежно заведена счетоводна отчетност.

От ревизиращите органи е прието още, че представените при проверката договор за счетоводно обслужване и Договор за наем на помещение са от дата, която предхожда датата на която е учредено дружеството, а наетите МПС са леки автомобили и не могат да превозват така описаните количествата на материалите, същите не биха могли да се превозват с тях. При анализа на документите ревизиращите са направили извод, че не са представени доказателства за кадрова обезпеченост, документи за изплатени възнаграждения на лица наети по нетрудови правоотношения, липсва информация за подавани данни за осигурителният доход на наети лица с Декларации образец 1, подавани данни за дължими осигурителни вноски и удържан данък по чл.42 от ЗДДФЛ с Декларация образец 6.

При проверката е установено, че не са представени доказателства за транспорта на материалите, а в писмените обяснения е посочено, че транспорта, товаренето и разтоварването е извършено от фирма и са представени копия от две фактури в които като издател са вписани данни на дружеството „Винербеерг” ЕООД. Тъй като при проверката не са представени съпътстващи фактурите документи като пътни листове, товарителници, експедиционни бележки и приемо-предавателни протоколи, ревизиращите са приели, че не са налице доказателства, че стоките действително са били превозени до складове и обекти на ревизираното лице или че са били предадени в негово фактическо владение., поради което е направен извод, че дружество реално не осъществява дейност.

При проверката не са били представени някакви доказателства, че дружествата са разполагали с такива активи – товарни автомобили, складови помещения или търговски обекти където да се съхраняват посочените стоки, наети лица и дали изобщо са осъществявали търговска дейност. При анализа на документи е установено, че от „Руберт трейд” ЕООД, като регистрирано по ЗДДС лице, не са декларирани в дневниците за покупки получени доставки от „Гама териан” ЕООД и „Виненбеерг” ЕООД, не са представени и доказателства за разплащането и осчетоводяване на такива фактури.

Констатирано е още, че нито едно от дружествата „Руберт трейд” ЕООД, „Гама териан” ЕООД и „Виненбеерг” ЕООД не разполага с нает персонал, нито с материални активи – собствени или наети.

В хода на проверката е констатирано още, че в представените копия на документи е посочено, че са подписани от лицето П.П.М., като името е изписвано компютърно и е положен подпис, а при извършена справка в Търговският регистър и при сравнение на подписите на други документи е констатирано, че подписите са видимо различни.

При проверка на представените документи ревизиращите органи са установили, че в приложения РА №2101303891/12.07.2013 г. е установена липса на реални доставки по издадените от лицето фактури за периода от 27.09.2012 г. до 31.12.2012 г. /лист 157/.

В хода на ревизията е констатирано, че от „ПАЙП БГ” ЕООД е декларирало доставка с право на пълен данъчен кредит за данъчни периоди за м. 5.2013г. с общ размер ДДС 10 236.83лв по 6 бр. фактури, издадени от „НАЗИФ СТРОЙ” ЕООД с предмет на сделки материали.

Извършена е насрещна проверка на „НАЗИФ СТРОЙ” ЕООД, обективирана в Протокол за извършена насрещна проверка №26-1304058-7/01.10.2013 г., във връзка с която е изготвено ИПДПОЗЛ, връчено на упълномощено лице. При проверката от ревизираното дружество са представени шест бр. фактури за продажба/лист 702-704/, ведно с приемо-предавателни протоколи; справки от счетоводен софтуер-приходи от продажби и начислен ДДС продажби; свидетелство за регистрация на ЕКАФП и договор за техническо обслужване; приходни касови ордери-ПКО/706/; договор за доставка на стоки и стокови разписки/лист 707-716/; фактури от предходен доставчик – „ВИНОЕКСИМ” ЕООД, ПКО и РКО за извършени продажби и доставки на строителни материали/717-722/; оборотна ведомост за м.май 2013г./723/; декларация, от която ревизиращите органи са установили, че дружеството не поддържа склад / лист 694/. Декларирано е, че стоките се закупуват въз основа на поръчки и се изписват веднага като разход, продажбата се извършва в деня на покупката на доставяните стоки и материали, а транспортът се извършва за сметка „НАЗИФ СТРОЙ” ЕООД. Само в случаите на заявени по-малки количества, транспортирането е от клиента. Товаро-разтоварните дейности са извършвани от техни работници. При проверката за транспорта на материалите не са представени никакви доказателства, а от дадените обяснения ревизиращите органи не са установили кои стоки, по кои фактури са транспортирани за сметка на доставчика, кои са с „техен транспорт” и „техния” транспорт предходният доставчик ли касае или ревизираното лице.

При проверката е представено копие на Договор за доставка №12-2013 г. от 05.05.2013 г. /лист 707/ с предмет на договора доставка на тръби, арматура и фасонни части по заявка на възложителя в срок от 5 дни от датата на заявката. Цената е „Стойността на доставените материали, от подадените оферти”. От ревизиращите е констатирано, че в договора не е посочено мястото-обект, склад където ще бъдат доставени материалите, няма клаузи които да регламентират мястото на доставка, за чия сметка е транспорта и товаро-разтоварната дейност, за какъв срок от време е сключен. Установено е още, че по съдържание и форма договорът е идентичен с договора, сключен с другият доставчик „Руберт трейд” ЕООД.

Представените фактури са били с предмет строителни материали - ПВЦ тръби и накрайници, дъски, греди, теракол, шпакловка, грунд, изолация, метални тръби, пясък, цимент, теракол и др. и варов разтвор. От ревизиращите е констатирано, че към фактурите са приложени 6 бр. приемо-предавателни протоколи от същите дати, в които е записано, че материалите са приети в гр.София от К.Д. от името на Пайп-БГ ЕООД. На ревизиращите органи не са представени никакви доказателства за транспорта на материалите. При проверката е установено, че от дадените писмени обяснения не се установява кои стоки, по кои фактури са транспортирани за сметка на доставчика, кои са с „техен транспорт” и „техния” транспорт на предходния доставчик ли е или на ревизираното лице.

За доказване на разплащания по фактурите от дружеството са представени 6 бр. ПКО /лист 720-723/, в които като вносител е посочен Назиф Али Ахмед, а основание „продадени материали”, от ревизиращите е установено, че не е записано по кой номер фактура се плаща, кое лице от името на „ПАЙП-БГ” ЕООД внася сумите, както и, че не е подписано от представителя на дружеството. Констатирано е, че при проверката не са представени счетоводни извлечения, доказващи осчетоводяването на тези суми в касата на предприятието. При проверката на представената месечна оборотна ведомост, за м.май 2013 г. от ревизиращите органи е установено, че няма заведени сметки от гр.10, 20, 30, 50 /лист 723/. В тази посока е констатирано и, че не са представени доказателства, че продажбите са отчетени през фискалното устройство.

При извършената насрещна проверка от страна на „НАЗИФ СТРОЙ” ЕООД са представени документи за предходен доставчик на стоките – 3 броя фактури, издадени от „ВИНОЕКСИМ” и 6 бр. складови разписки. Констатирано е от ревизиращите, че фактурите са с предмет „материали по опис”. При проверката е констатирано, че от дружеството не са представени документи за разплащането, както и документи за осчетоводяването им, нито договори, заявки, данни за транспорта на материалите, обекта от които са натоварени, къде са разтоварени и др. При проверка на шестте складови разписки за приемане/предаване на материални запаси, към фактурите, издадени от „ВИНОЕКСИМ” ЕООД на „НАЗИФ СТРОЙ” ЕООД, от ревизиращите е констатирано, че са от датите, на които са съставени фактурите между „НАЗИФ СТРОЙ” ЕООД и „ПАЙП-БГ” ЕООД. Посочено е – отправител „ВИНОЕКСИМ” ЕООД; не е посочен склад на отправителя, МОЛ А.Д., получател „НАЗИФ СТРОЙ” ЕООД; за склад-получател е посочен Назиф Ахмед. От дружеството не са представени доказателства за стопанисване на склад от „НАЗИФ СТРОЙ” ЕООД. От ревизиращите органи е констатирано, че отразеното в складовите разписки противоречи на обясненията на управителя на „НАЗИФ СТРОЙ” ЕООД, че дружеството не поддържа склад, закупените стоки не се складират, а в момента на закупуването директно (т.е. от предходния доставчик), се транспортират до клиента.

При проверката е установено е, че в дневник за продажби на „ВИНОЕКСИМ” ЕООД за периода м.май 2013 г. са декларирани три фактури с получател „НАЗИФ СТРОЙ” ЕООД с предмет на сделки „материали”. От дружеството не са били представени изисканите документи, поради което ревизиращите органи са направили извод, че не може да се установи реалността на доставките по посочените фактури.

При извършената насрещна проверка на „Виноексим” ЕООД, в качеството му на пряк доставчик на ревизираното лице, описана в от ревизиращите органи е констатирано, че лицето не притежава собствени активи, не е представило доказателства за наети такива за извършване на покупко-продажба на строителни материали. При проверката не са представени данни за лицата осъществили тези действия и наличието на необходимата кадрова обезпеченост от страна на доставчика и предходния доставчик за извършването им, тъй като не са представени никакви доказателства. Не са представени документи за изплатени възнаграждения на лица наети по нетрудови правоотношения. При служебна проверка е констатирано, че няма информация за подавани данни за осигурителният доход на наети лица с Декларации образец 1, подавани данни за дължими осигурителни вноски и удържан данък по чл.42 от ЗДДФЛ с Декларация образец 6.

Не са представени доказателства от „ВИНОЕКСИМ” ЕООД за наличието на стоките, предмет на доставки. Същевременно, при извършена проверка на данните в дневниците за покупки за периода м.01-м.05. 2013 г. дружеството е декларирало покупки по три бр. фактури на „услуги” от „РУБЕРТ ТРЕЙД” ЕООД и останалите покупки са от „МАКС ЕВРО” ЕООД. При извършената насрещна проверка на последния /в качеството му на предходен доставчик на „ВИНОЕКСИМ” ЕООД/, е декларирало, че през м.март 2013 г. не е издавало фактури на „ВИНОЕКСИМ” ЕООД /лист 336/, а декларираните към него продажби през м.04 и м.05 са изцяло сторнирани с отразени в дневниците кредитни известия/лист 340/.

При направена служебна справка в Търговския регистър от ревизиращите е констатирано че подписа в „образец от саморъчният подпис” на управителя на „ВИНОЕКСИМ” ЕООД Александър Дуков се различава от тези в складовите разписки и фактурите, представени от „НАЗИФ СТРОЙ” ЕООД./лист 200/.

От страна на ревизираното дружество, относно сделките с „НАЗИФ СТРОЙ” ЕООД, са представени само фактурите и фискални бонове към тях и писмени обяснения. Представен е Договор 12-2013 г. от 05.05.2013 г. и четири броя оферти към него. Не е доказано от ревизираното лице в изграждането на кои обекти са били предназначени и са вложени процесните материали по фактурите от „НАЗИФ СТРОЙ” ЕООД.

От страна на органите поприходите е извършена проверка на първичните счетоводни документи и регистри в офиса на ревизираното лице за ревизираният период от 27.04.2012 г. до 31.07.2013 г., при която е установено, че не са съставяни документи касаещи извършени транспортни разходи на материали. Констатирано е, че отчетените разходи за гориво в дружеството са за наети автомобили /Мерцедес Спринтер и Пежо 206/, които се използват за организационни дейности. При анализ на доказателствата, ревизиращите са констатирали, че липсват пътни листи, товарителници, и др. документи за извършен превоз на материали и стоки, във връзка с което е съставен е Протокол №1315227/14.11.2013 г./лист 203/ При проверката е установено, че счетоводно данъчната основа по фактури №23/13.05.2013 г., №31/20.05.2013 г. и част от фактура №29/19.05.2013 г. в размер на 6769, 43 лв. са отразени по дебита на счетоводна сметка 600 „Разходи за материали” и приключени със сметка 610 „Разходи за основна дейност”, а данъчната основа по другите две фактури - №37/25.05.2013 г. и №46/30.05.2013 г. са осчетоводени по дебита на сметка 301”Материали”.

При извършената проверка и след направен анализ на доказателствата от ревизиращите е направен извод, че относно декларираните доставки по издадените фактури към „Пайп-БГ” ЕООД от „Назиф строй” ЕООД и соченият за предходен доставчик „Виноексим” ЕООД не са налице реални доставки на материали по смисъла на чл. 6 от ЗДДС.

В хода на ревизията е констатирано, че от „ПАЙП БГ” ЕООД е декларирало доставка с право на пълен данъчен кредит с общ размер ДДС 75959.72лв. с предмет на доставки строителни материали и услуги. по 28 бр. фактури за данъчен период от м.04.2013г. до м.07.2013г., издадени от „Б. СТРОЙ-85” ЕООД.

Извършена е насрещна проверка на „Б. СТРОЙ-85” ЕООД, при която е установено, че дружеството е дерегистрирано по ЗДДС на 04.10.2013 г. Във връзка с изготвено ИПДПОЗЛ, връчено на представляващия дружеството по реда на чл.32 от ДОПК, са представени документи по опис: Заверени копия на фактури, посочени в искането с изключение на фактура №50000000104/27.05.2013 г..както и, описи, спецификации и актове за СМР към фактурите/лист 611-669/; Заверени копия на фактури от предходен доставчик „Назиф строй” ЕООД с приложени описи, спецификации и актове за СМР към тях.; Счетоводно извлечение от сметка 411 по партидата на Пайп-БГ ЕООД; Отчети от ЕКАФП- за м.05, м.06, м.07 и м.08 2013 г.; Копия на фискални бонове към фактурите от предходният доставчик.

В представеното писменото обяснение е посочено, че „относно кадровата обезпеченост, договори за СМР и доставка на материали допълнително ще представим документи, тъй като в момента се сменя счетоводството на фирмата”./лист 609/.

От ревизиращите органи е установено, че съгласно представените документи предмет на сделки са различни по вид строителни материали, предимно В и К, а услугите са СМР. Съгласно представените „Акт обр.19 /протоколи за извършена работа/ за приемане на извършените СМР, описаните дейности представляват отделни етапи от изграждането на различни обекти. Обектите са с местонахождение – с. Черноморец; с. Зимница, обл. Ямбол; гр.София, кв. Карпузица, кв. Овча Купел, кв. Дружба.

При проверка на фактурите с предмет услуги и приложените към тях документи е констатирано, че в предмета на доставката са включени доставката на материалите и монтажа/труд/, фактурите са подписани и подпечатани с печат на фирмата, а като съставител е вписано лицето Еленко Б.. Ревизиращите органи са приели, че не може да установи кой е подписал фактурите. Установено е още, че част от актовете и протоколите към фактурите не са подписани от възложителя – Пайп-БГ ЕООД- акт 19 към фактура №136/31.07.2013г., акт 19 към фактура №138/31.07.2013г., акт 19 към фактура №139/31.07.2013г., акт 19 към фактура №140/31.07.2013г., акт 19 към фактура №122/02.07.2013г./лист.643-644/.

При проверката е установено, че фактурите са платени в брой, за което е издаван фискален бон към всяка фактура, с изключение на три фактури с дата 30.04.2013 г. ( № 272, № 273 и № 274, които са били на стойност над 15000 лв. и е следвало да бъдат разплатени по банков път, за което не са представени доказателства. При тези данни, от страна на органите по приходите е прието, че поради обстоятелството, че приложените фискални бонове не съдържат задължителни реквизити - име на оператора, вид, количество и стойност на стоките или услугите, те не могат да бъдат обвързани с извършено плащане по изследваните фактури.

Относно счетоводното отразяване и отчитане на сделките, при проверката е представено „извлечение от счетоводните регистри”. При анализ на доказателствата от ревизиращите е констатирано, че същото представлява компютърно набрана таблица в която на отделен ред са описани фактурите по номера, с данъчната основа, ДДС, обща стойност, за която е посочено че е отнесена по дебита на сметка 411 - аналитична партида „Пайп-БГ” ЕООД. Прието е, че това не е извлечение от счетоводна програма/счетоводен софтуер/ или от счетоводен регистър, който да е част от редовно заведена счетоводна отчетност, поради което ревизиращите органи са направили извод, че не представлява годно доказателствено средство за хронологичен, аналитичен регистър на сметка 411 в кореспонденция със сметки 453/2 и 703/2.

От ревизиращите е установено е също така, че от лицето не е представена никаква счетоводна отчетност с обяснение, че „в момента се сменя счетоводството”. Същата причина лицето е посочило и за непредставянето на „договори за СМР и др.документи”. При проверката ревизиращите органи са констатирали, че не са представени документи и доказателства за извършени разходи във връзка с декларираните доставки; нито документи за извършен транспорт, нито информация относно транспортирането на стоки и материали до ревизираното лице и/или до строителните обекти. Не са представени доказателства и за мястото на товарене и разтоварване на същите и от кои лица е извършено. Не са представени документи и доказателства, относно ресурсната обезпеченост за извършването на такъв вид дейности – не са представени доказателства за наличието на Удостоверение за вписване на лицето в Централния професионален регистър на строителите, в уверение на това, че същото има право да изпълнява строежи от определена категория; не са представени доказателства за наличие на собствени или наети обекти за съхранение на строителни материали, товарни транспортни средства, инвентар и т.н., за чия сметка са транспортните и товаро-разтоварните разходи, как е извършено приемането и предаването на материалите и какви документи са съставени между страните. Липсва информация за конкретните физически лица извършили проверяваните СМР и относно тяхната квалификация и извършен инструктаж по безопасност на труда..

При проверката от страна на „Б. СТРОЙ-85” ЕООД са представени 20 броя фактури от предходен доставчик – „НАЗИФ СТРОЙ” ЕООД, които са били придружени от аналогични по съдържание протоколи Акт обр.19, описи на материалите и спецификации, каквито са представени към фактурите, издадени на „ПАЙП-БГ” ЕООД. От дружеството са представени и копия на 31 броя фискални бонове, по отношение на които ревизиращите органи са приели, че се цели доказване на плащане на тази част от фактурите, чиято обща стойност е под 15000 лв. Констатирано е, че копията на фискалните бонове не са приложени към съответната фактура, а са приложени по няколко броя на един лист. Като брой са с 11 повече от представените фактури, сумите на повечето от тях съвпадат със стойността по отделните фактури, но има ФБ от м.август 2013 г/лист 583-584/. Тъй като много от фактурите са с еднакви стойности, от страна на органите по приходите е прието, че не може да се прецени кой фискален бон към коя фактура се отнася.

При извършената проверка от ревизиращите органи е констатирано, че по осем фактури, за които няма данни за предходен доставчик, а същевременно от „Б. СТРОЙ-85” ЕООД, не са представени доказателства за извършване на услугите, като и такива за наличие на ресурс за извършване на същите. Към тези фактури не са приложени доказателства за произхода и транспорта на стоките-от къде са закупени, кой ги е превозвал, къде, на кой обект са разтоварени, за чия сметка са транспортните, товаро-разтоварните дейности и т.н. За услугите СМР, също не са представени доказателства за произхода и транспорта на доставените и вложени материали, за лицата които са ги извършили, за чия сметка са били разходите за нощувка, храна и транспорт и др. От страна на „Б. СТРОЙ-85” ЕООД не е представена оборотна ведомост за установяване наличието на редовно заведена сметка ”Материали”. Не се представят и първични счетоводни документи за закупени материали.

Допълнително от страна на „Б. СТРОЙ-85” ЕООД са представени: Договор, сключен с „ПАЙП-БГ” ЕООД за извършване на СМР на 4 бр. обекти; Договор за услуги с личен труд, сключен с 6 бр. физически лица; Протоколи акт обр.19 и повторно заверени копия на всички фактури, отчети от ЕКАФП, касови бонове, описи и спецификации към фактурите за материали.

Въз основа на представените документи, от страна на органите по приходите е прието, че представените при насрещната проверка акт 19 към фактура №136/31.07.2013г., акт 19 към фактура №138/31.07.2013г., акт 19 към фактура №139/31.07.2013г., акт 19 към фактура №140/31.07.2013г.и акт 19 към фактура №122/02.07.2013г. - са без подпис на възложител/лист 643-644. Представени са били и актове, които са подписани от страна на възложител/акт обр.19 към ф-ра №119/28.06.2013 г./. От ревизиращите е прието, че същите документи, които касаят едно и също нещо, но представени след насрещната проверка, са подписани и от възложител и от изпълнител, но съответните подписи са видимо различни.

От ревизиращите органи не е могло да се установи кое лице от името на „Б. СТРОЙ-85” ЕООД издава и подписва документи актове и протоколи, свързани със строителството. След направена служебна проверка в ТР е констатирано, че подписите, положени върху образеца от подписа на лицето /лист 179/ и тези върху фактурите, описите, протоколите/акт обр.19, видимо се различават. От страна на дружеството, при настоящата ревизия не са представени документи, въз основа на които ревизиращите органи да установят дали представляващият Е.К.Б. е упълномощавал други лица да издават и да подписват документи от името на дружеството.

От страна на „Б. СТРОЙ-85” ЕООД са представени: „Граждански договор за извършване на работа с личен труд” от 01.04.2013 г. за извършване на ремонтни и довършителни работи, сключен между Е.К.Б., в качеството на управител на „Б. СТРОЙ-85” ЕООД-Възложител и шест физически лица, които да извършват периодично ремонтни и довършителни работи на посочените в договора обекти в срок не по-късно от 31.10.2013г. срещу възнаграждение общо от 60 000, 00 лв./лист 249/.

При проверката не са били представени платежни документи и доказателства за начислени и изплатени възнаграждения на тези лица. доказателства за начислени и извършени преки разходи във връзка с услугите, както и фирмена документация кои лица, в кои дни, по колко часа са работили, какво конкретно са работили, на кой обект и за каква цена.

От страна на дружеството е представен и „Договор за изработка” от 01.04.2013 г., сключен между Е.К.Б., управител на фирма „Б. СТРОЙ-85” ЕООД - Изпълнител и К.Д., в качеството си на представляващ „ПАЙП-БГ” ЕООД – Възложител, съгласно който Възложителят възлага, а Изпълнителят приема да извърши ремонтни и довършителни /работи на посочените в договори обекти /лист557/. Съгласно клаузите на договора разходите за доставка и транспорт са за сметка на възложителя.

При анализ на доказателствата ревизиращите са установили, че договорите са сключени на 01.04.2013 г. а дружеството е учредено с Учредителен акт от 09.04.2013 г./лист 175/, вписан в ТР на 16.04.2013 г. Констатирано е още, че дружеството е регистрирано по ДОПК и е получило своя ЕИК също на 16.04.2013 г, с оглед на което е установено, че на датата на подписване на договорите това дружество не е съществувало в правния мир и не е изяснено как в договора е посочен ЕИК по БУЛСТАТ на „Б. СТРОЙ 85” ЕООД, след като същият е получен на 16.04.2013г. В тази насока е прието, че договорът е без достоверна дата и е съставен за целите на ревизията.

От ревизиращите са извършени насрещни проверки във връзка с представения договор за наети шест лица по извънтрудови правоотношения, при които от ревизиращите е установено, че две от лицата потвърждават, че са били наемани за извършването на СМР, но не от „Б. СТРОЙ-85” ЕООД, а от „ПАЙП-БГ” ЕООД, като едното лице е било наето за период от време по-кратък от 1 м. Две лица са представили писмени обяснения, че не са извършвали СМР за ”Б. СТРОЙ-85” ЕООД. Едното лице е посочило, че е било наето от „Б. СТРОЙ-85” ЕООД с намерение да работи за него, но до реално извършване на работа не се стигнало. На едно от лицата е връчено лично искане, но то не е представило изисканите документи, а при извършена служебна проверка е установено, че за процесния период е било осигурявано от други две дружества. Единствено едно лице е потвърдило, че е било наето в посочения период от „Б. СТРОЙ-85” ЕООД за работа за фаянс, мазилка, замазка и др. на строителните обекти на дружеството, но са му изплащани само символични суми. За това лице ревизиращите са установили, че за кратко време е било наето от „ПАЙП-БГ” ЕООД. От последното лице е представено също копие на граждански договор, който по съдържание е еднакъв с този представен от „Б. СТРОЙ-85” ЕООД, но на последната страница на договора, представен от физическото лице от името на изпълнителя фигурира само един подпис – този на лицето. А на последна страница на екземпляра, представен от „Б. СТРОЙ-85” ЕООД фигурират шест подписа на изпълнител, по поредност на вписаните в чл.2 на същия имена на наетите лица. При анализ на доказателствата от органите по приходите е констатирано видимо несъответствие на подписите на физическите лица, положени в представения екземпляр на договора от „Б. СТРОЙ-85” ЕООД и подписите на тези лица, положени в документите, връчени им от органите по приходите във връзка с извършените им насрещни проверки.

Ревизиращите са констатирали несъответствие и за подписите от името на възложителя/„Б. строй-85” ЕООД/ - подписът на екземпляра предоставен от Б.Осенски не е същият като подписа в представеният екземпляр от дружеството, с оглед на което са приели, че не се доказват твърденията от „Б. строй-85 ”ЕООД, че лицата, чиито данни фигурират в представеният екземпляр на граждански договор са извършили СМР по фактури, издадени на ревизираното лице, още повече че същият е съставен на дата, на която такова дружество изобщо не е съществувало./лист 547/.

Така, от страна на органите по приходите е формиран крайния извод, че не се доказва, че посочените шест физически лица са извършили СМР на обектите, а представените документи от „Б. СТРОЙ-85” ЕООД в тази връзка са съставени за целите на ревизията.

Във връзка с представените от „Б. СТРОЙ-85” ЕООД доказателства за наличие на предходен доставчик – „НАЗИФ СТРОЙ” ЕООД, от ревизиращите органи е извършена насрещна проверка на „НАЗИФ СТРОЙ” ЕООД. От управителя са дадени писмени обяснения в следната насока: „След създаване на дружеството издадох нотариално заверено пълномощно на Т. не си спомням фамилията му в момента, с което да договаря извършването на строително-ремонтни дейности. След известно време той спря да ми вдига телефона, а през 06.2013 год. установих че има издаден ел.подпис на името на Г.Д., който оттеглих. Същият не ми е предоставял никакви документи и договори и не разполагам с никаква информация по въпроса. Аз не съм издавал и подписвал фактури и договори на фирма Б. строй-85 ЕООД.”/лист 215/ При служебна проверка от органите по приходите е констатирано, че изследваните фактури от м.04., м.05. и м.06. 2013 г. са включени в дневници за продажби на „НАЗИФ СТРОЙ” ЕООД. За данъчен период 01.07.2013-31.07.2013 г., в срока по чл.125, ал.4 от ЗДДС, от лицето са били подадени две справки-декларации-първата на 13.08.2013 г., в която са посочени фактурите от м.07.2013 г., а втората – коригираща СД - на 14.08.2013 г., с която е подаден празен дневник за продажби.

Предвид твърдението на управителя на „НАЗИФ СТРОЙ” ЕООД, прието е от органите по приходите, че представените от „Б. СТРОЙ-85“ ЕООД документи относно „НАЗИФ СТРОЙ” ЕООД не се приемат за издадени от това дружество, посочено като доставчик и не отразяват реални стопански операции.

Относно сделките с „Б. СТРОЙ-85” ЕООД от страна на ревизираното лице са представени два договора – от 05.04.2013 г./лист 597/ и от 01.06.2013г./лист 487/; фактурите с приложени фискални бонове към тях, с изключение на три фактури от 30.04.2013 г., които не са разплатени. Съгласно писмени обяснения, от „Б. СТРОЙ-85” ЕООД са закупувани строителни материали от София, ул. ”Цар Асен” №36, където се намира офиса. За материалите има издадени фактури, договори, акт обр.19 за приемане на извършените СМР. Други документи и доказателства не са представени. При насрещната проверка е било извършено посещение на посочения адрес, при което от ревизиращите органи е установено, че там няма склад или офис на дружеството, а апартамент. Във връзка с проверката е съставен Протокол №1340191/11.11.2013г., в който от ревизиращите органи е констатирано още, че „Назиф строй“ ЕООД не разполага със склад или обект за строителни материали, а посочения като за адрес на офиса на дружеството представлява „едноетажна схлупен къща с навес и барака отляво“/лист 223/.

При проверка в счетоводството на ревизираното лице от ревизиращите е установено, че фактури №272 и №274 са отразени по дебита на счетоводна сметка 601 „Разходи за външни услуги”, по кредита на сметка 400 „Доставчици” и приключени със сметка 610 „Разходи за основна дейност”; фактура №273 – част от стоките/материалите/ в размер на 58649, 30 лв. – по дебита на сметка 303 „Стоки”, другата част в размер на 37034, 70 лв.-по дебита на сметка 600”Разходи за материали”; по дебита на сметка 600”Разходи за материали” са осчетоводени още данъчните основи по фактури №95, №99, №101, №103 и №123; по дебита на счетоводна сметка 601 „Разходи за външни услуги”: данъчната основа по фактури №117, №118, №119, №120, №122, №128, 131, 136, 138, 139 и №140;

• по дебита на сметка 301 „Материали”: фактури №104, 108, 112, 116, 125 и 126;

При проверката от страна на ревизираното лице не са представени доказателства за изписване на материалите, за изграждането на кои обекти са вложени закупените материали.

В тази насока и въз основа на останалите документи, от ревизиращите е установено, че останалата част от съдържанието на договора е идентично със съдържанието на договора сключен с Макс евро ЕООД. Констатирано е още, че в Договор №1-2013 г. от 05.04.2013 г. за доставка и изпълнение не се съдържа конкретна информация относно вида и адреса на обекта, на който ще се изпълняват възложените работи, какво точно включват същите, както и срок за изпълнение. Този договор не е представен от „Б. СТРОЙ-85” ЕООД при извършената му насрещна проверка. Освен това датата на сключването му предхожда датата на учредяването на дружеството-изпълнител, в тази връзка не е приет като доказатество.

В представения договор от 01.06.2013 г. от ревизиращите органи са установени множество несъответствия, описани от органите по приходите. Ревизиращите органи са установили също, че договорът не е представен от „Б. СТРОЙ-85” ЕООД при извършената му насрещна проверка.

Така, от страна на органите по приходите е формиран крайния извод, че не са налице осъществени доставки на услуги по смисъла, вложен в разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗДДС по процесните фактури, издадени от „ПАЙП-БГ” ЕООД от посочените дружества „ВАНТРЕЙД 969” ЕООД, „ВИНОЕКСИМ” ЕООД, „ДИЗАЙН ЕСТЕТИК” ЕООД, „ЕЛИТ СТРОЙ 55” ЕООД, „РУБЕРТ ТРЕЙД” ЕООД, „Б. СТРОЙ-85” ЕООД и „НАЗИФ СТРОЙ” ЕООД.

Относно допълнително определените задължения по ЗКПО, ведно с прилежащите лихви за несвоевременното разчитане с бюджета, произтичащи от допълнителното преобразуване на счетоводния финансов резултат.

От страна на жалбоподателя е обжалвано преобразуване на счетоводния финансов резултат на дружеството за 2012 г., на основание чл.26, т.2 от ЗКПО, във връзка с чл.10, ал.1 и ал.4 от ЗКПО и чл.22 от ЗКПО в посока увеличение с разходите общо в размер на 187928, 09лв. по фактурите, издадени от „Вантрейд 969” ЕООД, „Виноексим” ЕООД, „Дизайн естетик” ЕООД, „Елит строй-55” ЕООД и „Руберт трейд”. От ревизиращите органи е установено, че тези разходи не са документално обосновани по смисъла на чл.10, ал.1 и ал.4 от ЗКПО, тъй като фактурите не отразяват вярно стопанската операция и прикрепените към тях „фискални бонове” не отговарят на изискванията на Наредба № Н-18 от 13.12.2006г.

В резултат на извършените насрещни проверки и направен анализ на събраните в хода на ревизията доказателства относно издадените фактури от ревизиращите органи е прието, че същите не отразяват реално извършени търговски сделки.

В хода на съдебното производство по делото от жалбоподателя са представени Договор от 21.06.2013г. между „Динев Строй“ ЕООД и „Пайп-Бг“ ЕООД с предмет СМР-полагане на гипсова мазилка на стойност 22 500лв(лист 810), който не е подписан от страните, договор за извършване на ремонтна дейност от 11.03.2013г. между ДЗЗД „Стройгруп Ви Джи Ем М“ и „Пайп-Бг“ ЕООД с предмет СМР на обект в гр. София, Договор за СМР от 29.03.2013г. между „Еврогруп 84“ЕООД и „Пайп-Бг“ ЕООД с предмет „ВиК, ОВ, Ел, ремонти на сграда в село Черноземец, обл. Бургас, и Акт Образец № 19 от 25.05.2013г. и 18.06.2013г; Договори от 23.03.2013г. и от 01.03.2013г. между „Рестарт Германов“ ЕООД и „Пайп-Бг“ ЕООД и акт образец №19 от 29.03.2013г. и от 23.04.2013г. Акт образец №19 от 21.05.2013г.и фактури; Договори от 01.04.2013г., 01.10.2012г. и от 01.04.2013г между „Марибор 83“ЕООД и „Пайп-Бг“ ЕООД, акт образец 19 от 05.07.2013г., 20.04.2013г., 29.06.2013г., 29.07.2013г., 21.06.2013г., 29.06.2013г., 12.12.2012г., 26.02.2013г., 08.10.2012г., 20.04.2013г., 29.04.2013г., 24.05.2013г. и фактури; Договор за строителство от 07.12.2012г. между „Монолит 3“ООД и „Пайп-Бг“ ЕООД, неподписан от Възложителя и фактури, договор за строителство от 01.10.2012г. между „В. груп“ООД и „Пайп БГ“ ЕООД, акт СМР №6, фактури, акт СМР №5 и фактури; акт СМР №4 и фактури, акт СМР №3 и фактури акт СМР №2 и фактури акт СМР №1 и фактури; Договори от 01.03.2013г., 19.03.2013г., между „Виноексим“ ЕООД и „Пайп-Бг“ ЕООД, и фактури, неподписани от получателя.

По делото е изслушана съдебно-техническа експертиза (СТЕ), приети без заявени резерви от страните на назначеното вещо лице Л.М. Експертизата касае отговор на въпроси, свързани със счетоводното отразяване на процесните фактури и плащанията по тях в счетоводството на жалбоподателя „ПАЙП БГ“ ЕООД.

Вещото лице е дало заключение, че са налице материали, които произхождат от други доставки, различни от тези по процесните фактури, но в значително по-малък обем. Съгласно СТЕ с материалите, които произхождат от други доставки, различни от тези по процесните фактури, биха се извършили част от последващи доставки, като така осчетоводените материали са недостатъчни за пкриване на разхода по договорите с клиентите. ВЛ е констатирало също, че е възможно последващите доставки да са осъществени с материали на дружеството, които не са документално обосновани и не фигурират в счетоводството на фирмата. В СТЕ е направен извод, че 80% от материалите по фактури, които не са признати от органите по приходите в размер на 706 736, 00 лв. и 20%-други разходи-180 688, 27лв-осчетоводени от дружеството. Вещото лице е направило извод, че не е налице разграничение, от което може да се направи извод, че е налице обвързаност на приходите и разходите. В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че е разгледало и документи, които не са представени по делото. От страна на жалбоподателя са представени и са съответно приобщени към доказателствения материал по делото и документите, по които е работило вещото лице по приетата съдебна експертиза.

ІV. За правото:

В случая на първо място следва да се констатира, че релевантните за разрешаването на административноправния въпрос факти и обстоятелства са установени от материално компетентни органи на приходната администрация в хода на ревизия осъществена по реда на чл. 112 и сл. от ДОПК. Ревизията е завършила с издаването на оспорения РА, който е постановен в изискваната от закона форма съобразно разпоредбата на чл. 120, ал. 1 от ДОПК. Не се констатират нарушения на процесуалните правила при осъществяване на действията от страна на приходната администрация.

Във връзка с наведените в жалбата оплаквания, касаещи нарушения на нормативно установената процедура по чл.32 от ДОПК по повод връчване на отправените искания за представяне на документи и писмени обяснения следва да се посочи, че действително тези възражения в по - голямата си част са основателни. В тази насока обаче съдът намира за нужно да отбележи, че нарушаването на административнопроизводствените правила при извършване на ревизията, в т.ч и при извършване на насрещните проверки на доставчиците, с оглед неспазване на процедурата по чл.32 от ДОПК, не обуславя автоматично извод за признаване правото на данъчен кредит, а е необходимо, за да възникне и да се признае това право, да са изпълнени по същество материалноправните предпоставки предвидени в ЗДДС. Такова нарушение не може да послужи като самостоятелно основание за отмяна на оспорения РА предвид разпоредбата на чл. 160, ал. 1 от ДОПК, която изисква съдът да реши спора по същество, т.е. да определи данъчните задължения или права по основание и размер. Казано с други думи, съдът не разполага с правомощието, при констатиране на процесуални нарушения, допуснати в хода на ревизията, в случая на процедурата по чл.32 от ДОПК, да отмени акта и да върне преписката на административния орган за отстраняването им /арг. чл. 160, ал. 4 ДОПК/, а следва да разреши материално правния спор във връзка с правото на данъчен кредит по същество, с оглед всички събрани доказателства в хода на ревизионното и съдебното производство, за което ще стане реч по - долу в изложението.

Относно административноправния спор, касаещ допълнително определените задължения по ЗДДС, ведно с прилежащите лихви за несвоевременното разчитане с бюджета, произтичащи от непризнато право на приспадане на данъчен кредит.

В случая съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства, налага да се приеме на следващо място, че фактическите констатации на органите на приходна администрация по отношение на непризнатото право на данъчен кредит по процесните фактури, издадени от доставчиците „ВАНТРЕЙД 969“ ЕООД, „ВИНОЕКСИМ“ЕООД, , „ДИЗАЙН ЕСТЕТИК“ ЕООД, ЕЛИТ СТРОЙ 55“ЕООД, РУБЕРТ ТРЕЙД“ЕООД, „НАЗИФ СТРОЙ“ЕООД, Б.СТРОЙ-85“ ЕООД са истинни, а направените въз основа на тях правни изводи, са съответни на материалния закон. В последващото изложение, ще бъдат конкретизирани съображенията за тези изводи.

Относно административноправния спор с предмет непризнат данъчен кредит на основание чл.70, ал.5, във вр. с чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС, във вр. с чл.9, ал.1 от ЗДДС по процесните фактури, издадени от „ВАНТРЕЙД 969“ ЕООД, „ВИНОЕКСИМ“ЕООД, „ДИЗАЙН ЕСТЕТИК“ ЕООД, ЕЛИТ СТРОЙ 55“ЕООД, РУБЕРТ ТРЕЙД“ЕООД, „НАЗИФ СТРОЙ“ЕООД, Б.СТРОЙ-85“ ЕООД Въз основа на констатираните в хода на административната процедура факти и обстоятелства във връзка с упражненото от жалбоподателя право на данъчен кредит по процесните фактури, издадени от посочените доставчици, както вече бе казано е констатирано, че същите представляват документи, в които посочените данни не съответстват на обективната действителност, тъй като не отразяват реално извършени доставки на услуги по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗДДС.

Спорният между страните въпрос при това положение, се концентрира именно по отношение наличието на осъществени от посочените доставчици с прямо жалбоподателя доставки на процесните услуги с предмет – „консултантски услуги“, плащане на договор с предмет ремонтни дейности на сграда“ плащане по договор за покупко-прадажба на стоки“- вино, договор за доставки на рекламни материали Изводите на приходните органи в тази насока, са обосновани с липсата на безпротиворечиви доказателства, въз основа на които е възможно да се приеме, че са изпълнени конкретните трудови резултати, предмет на договорите и на процесните фактури и то от сочените доставчици, както и с обстоятелството, че същите не разполагат с материална, техническа и кадрова обезпеченост за фактическото извършване на спорните услуги. Доказателства, които да подложат на съмнение така направените констатации и основаните на тях правни изводи не се ангажираха в хода и на настоящото производство.

За да се признае на получателя по облагаема доставка материалното право на приспадане на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1 от ЗДДС, следва да са налице всички предвидени в тази норма предпоставки, касаещи осъществена облагаема доставка. В този смисъл при изследване на предпоставките на чл. 68, ал. 1 ЗДДС винаги трябва да се държи сметка за това налице ли е облагаема доставка и едва след това да се проверява изпълнението на останалите предпоставки, регламентирани в посочената законова разпоредба.

Според легалната дефиниция, съдържаща се в чл. 8 от ЗДДС, у слуга по смисъла на този закон е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обръщение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство. Общата формулировка на понятието “услуга” включва в себе си не само сделките, квалифицирани от гражданскоправна гледна точка, като договори за изработка или поръчка, но и всякакви други сделки и правни действия, които могат да се определят като доставка по смисъла на чл. 8 и чл. 9 от ЗДДС и имат за предмет блага, различни от стока и пари в обръщение, като законно платежно средство.

При това положение, спорният между страните по делото въпрос се концентрира именно по отношение наличието на осъществени от посочените доставчици доставки на стоки и услуги по процесните фактури. По делото няма спор относно наличието на останалите предпоставки за упражняване на правото на данъчен кредит, визирани в разпоредбите на чл.69, ал. 1, т. 1 и чл. 71, т. 1 от ЗДДС – доставчиците са регистрирани по ЗДДС лица към датите на издаване на процесните фактури, а жалбоподателят притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115, в който данъкът е посочен на отделен ред.

За разрешаването на текущия административноправен спор по същество, е необходимо преди всичко да бъдат съобразени приложимите за случая правни норми.

Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 2 ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. Данъкът е изискуем, съгласно чл. 25 от ЗДДС, към момента на възникване на данъчното събитие, и съответно като последица от изискуемостта, данъкът следва да се начисли. При доставка на стоки данъчното събитие настъпва към момента на прехвърляне на правото собственост, респективно правото на разпореждане с вещта като собственик по дефиницията на чл. 14, т. 1 от Директива 2006/112/ЕО/ (фактическото предаване на стоката), а при доставката на услуги – към момента на извършването им (чл. 25, ал. 2 ЗДДС). Съгласно ЗДДС и константната практика на Съда на Европейския съюз (СЕС) по тълкуването на чл. 167, чл. 168 и чл. 178 от Директива 2006/112/ЕО, възникването и надлежното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит изисква установяване преди всичко на наличието на действително осъществени облагаеми доставки на стоки и услуги. От приетото по т. 33 от Решение от 6 декември 2012 г. на СЕС по дело С-285/11, следва, че по принцип правото на приспадане не би могло да бъде отказано, но само, ако се установи, че доставките на стоки са реално осъществени и впоследствие тези стоки са били използвани от получателя за целите на неговите облагаеми сделки. Съобразно направеното тълкуване на нормите на Директива 2006/112/ЕО от СЕС преценката за наличие на условията за признаване на правото на данъчен кредит (реално ли са осъществени доставките и използван ли е техния предмет в извършваната от лицето дейност) се осъществява от националната юрисдикция съобразно правилата за доказване по националното право и въз основа на съвкупна преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото (арг. от т. 31 и т. 32 от Решение на СЕС по дело 285/11). Тоест, данъчнозадълженото лице, което се позовава на правото на приспадане следва да установи реалното осъществяване на доставките и използването на техния предмет за целите на облагаемата си дейност, съгласно правилата за доказване по чл. 154, чл. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с § 2 ДР ДОПК.

Следователно, за преценката дали е осъществена реална доставка по конкретна данъчна фактура, е необходимо да се изследва дали е налице предвиденият в чл. 6, ал. 1 и чл.9, ал.1 от ЗДДС правопораждащ юридически факт, а именно, прехвърляне правото на собственост върху стоката, респ. правото на разпореждане със стоката или извършването на услугата, при чието проявление възникват и предвидените правни последици, свързани с правото на приспадане на данъчен кредит.

Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, д оставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката, а съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, д оставка на услуга е всяко извършване на услуга, като услуга по смисъла на чл. 8 от закона е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обращение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство. Според чл. 12, ал. 1 ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, а данъчно събитие по чл. 25, ал. 1 ЗДДС представлява доставката на стоки или услуги, което възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена (чл. 25, ал. 2 ЗДДС). От така цитираните законови разпоредби следва извода, че наличието на действително осъществена доставка е предвидено като изискване за възникване правото на данъчен кредит в разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС и изпълнението й следва да бъде проверено, за да бъде направена преценка дали ревизираният субект има право да приспадане данъчния кредит, който е декларирал в подадената справка-декларация.

Общата формулировка на понятието “услуга” в чл.8 от ЗДДС включва в себе си не само сделките квалифицирани от гражданскоправна гледна точка, като договори за изработка или поръчка, но и всякакви други сделки и правни действия, които могат да се определят като доставка по смисъла на чл. 8 и чл. 9 от ЗДДС, и имат за предмет блага, различни от стока и пари в обръщение, като законно платежно средство. В конкретния случай, няма никакво съмнение, че процесните първични счетоводни документи от гражданско - правна гледна точка, касаят не нещо друго, а договори за facere. Съществено условие от съдържанието на договора е не само резултатът, който страната се е задължила да престира, но и възнаграждението, платено от насрещната страна.

В обобщение следва да се посочи, че за да се направи ясен извод за наличие на конкретно осъществена доставка, следва да се установи извършването на услугата, съответно прехвърляне на правото на собственост или друго вещно право върху стоката, респ. правото на разпореждане със стоката, както и заплащане на възнаграждението – цялостно или частично плащане.

Именно, съотнасянето на посочените до тук правни норми, налагаше в настоящият процес да се установи къде, кога, как и в какъв обем е извършил съответния доставчик трудовия резултат за който се е задължил съобразно издадените първични счетоводни документи, съответно къде, кога и как процесните родово определени вещи са били конкретно индивидуализирани по съгласие на страните или пък физически предадени от продавача на купувача по сделката. Само и единствено, установяването на тези обстоятелства би позволило да се направи несъмнен извод, че процесните доставки са осъществени, така както предвижда правилото на чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал.1 от ЗДДС.

Според жалбоподателя, представените по делото доказателствени средства, касаещи издадените от доствчиците „ВАНТРЕЙД 969“ ЕООД, „ВИНОЕКСИМ“ЕООД, „ВИНОЕКСИМ“ ЕООД, „ДИЗАЙН ЕСТЕТИК“ ЕООД, РУБЕРТ ТРЕЙД“ЕООД, „НАЗИФ СТРОЙ“ЕООД, Б. СТРОЙ-85“ ЕООД, фактури, безспорно сочат, че между жалбоподателя от една страна и цитираните търговци от друга са налице реално извършени доставки на услуги.

Данните по делото обаче, сочат следното:

Относно отказан данъчен кредит от „ВАНТРЕЙД 969” ЕООД„ и ВИНОЕКСИМ” ЕООД и предвид установените обстоятелства от ревизиращите органи за липса на кадрова, материална и техническа обезпеченост на дружествата във връзка с извършените доставки, както и представените фактури с предмет „по опис“, следва да се посочи, че осчетоводяването на процесните доставки нито само по себе си, нито дори в съвкупност с останалите доказателства по делото, може да обоснове категоричен извод за действителното извършване на процесните доставки. То е само косвено доказателство, което при липса на преки и непротиворечиви доказателства във връзка с изпълнение на доставките от сочените доставчици(преки и предходни), не може да обоснове безсъмнен извод за реалността им.

Основателни са възраженията на жалбоподателя, че вида на стоките не изискват кадрова и материално-техническа обезпеченост, но не са налице доказателства, че доставчикът е притежавал съответните стоки, за да ги предаде на получателя, както и установяване начинът на превозването им.

В разпоредбите на ЗДДС, касаещи правото на данъчен кредит, няма изискване да бъде установен произходът на стоката. Въпреки липсата на легално определение за понятието "произход на стоката" в установената практика за целите на данъчното облагане се приема, че за стока с установен произход се приема тази, за която е доказано наличието на производител или вносител, каквото в случая не е налице. Установяването на такъв произход на стоката обаче не е предвидено като предпоставка за признаване право на данъчен кредит, а невъзможността да бъде установен произходът на стоката не обуславя извода, че въпросната стока въобще не съществува и не може да бъде предмет на доставки и съответно, че не са осъществени реални доставки на тази стока.

За да се признае на данъчнозадълженото лице правото на приспадане обаче, следва да бъде доказано осъществяването на доставката, предаването и получаването на стоката, като индиция за тях и последващата реализация от получателя или използването й за осъществяване на облагаеми доставки от него. Действително доказателствата за осчетоводяването на доставките, например, успешно биха могли да подкрепят тезата за реалното им извършване, като косвено доказателство, но само когато са налице други безспорни доказателства за това, но в случая, както вече бе казано не са представени преки и непротиворечиви такива, годни да установят релевантните факти във връзка с реалното извършване на процесните услуги от сочените доставчици. Все в обсъжданата насока, в случая следва да се добави и това, че притежаването на редовно издадени данъчни фактури, респ. тяхното осчетоводяване само по себе си, не е достатъчно, за да обоснове извод за действително осъществяване на отразените в същите стопански операции. При оспорване на фактурите, в тежест на ползващия се от пра­ва­та по тези документи е да докаже, че отразените в тях стопански операции са действително осъществени, като стори това посредством убедителни писмени доказателства, ползващи се с несъмнена достоверност. Недоказаната реална доставка, макар и докумен­тал­но оформена и отразена в счетоводството, не поражда права за данъчно задъл­женото лице, как­то по отношение на косвените, така и по отношение на преките да­нъци. Законът при всички случаи, независимо дали се касае за определяне на косвени или на преки данъци изисква, преди всичко, доказателства за реалността на доставките. В конкретния случай не е установена по несъмнен начин и последващата реализация на стоките и използването именно на закупените стоки по спорните фактури в икономическата дейност на дружеството. Липсва количествена и стойностна обвръзка на доставените и реализирани стоки.

По делото не са представени доказателства относно реално изпълнените консултантски услуги, предмет на стопанската операция в първичния счетоводен документ, поради което е останало недоказано обстоятелството дали ревизираното лице е имало кадрова обезпеченост /с наети по трудов или граждански договор лица, притежаващи съответната компетентност/ да извърши съответната консултантска услуга. В подкрепа на тези изводи са и данните от извършената проверка от органите по приходите в хода на ревизията, която е установила, че не са представени писмени обяснения в какво конкретно се състоят консултантските услуги, кой и къде ги е извършил, по какъв начин е образувана цената на услугата.

Според естеството на услугите, пряко предоставящото ги лице следва да разполага с необходимия капацитет и умения, респект. с необходимата техническа обезпеченост. Спецификата на услугата изисква освен специалисти, така и техническа осигуреност, която да гарантира изпълнението – консултация относно червени и бели вина и съпътстващото ценообразуване, както и консултация относно продажба в търговската мрежа. В хода на съдебното производство не бяха представени доказателства за технологична възможност за изпълнение на услугата и необходим за целите на изпълнението персонал.

При липса на убедителни доказателства за начина на извършване на договорените услуги, както и проверка в счетоводството на доставчика предвид разпоредбата чл.12 ал.1 от ППЗДДС, съгласно която услугата се счита за извършена на датата, на която възникват условията да бъде признат приходът от нея, а съгласно Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти, се налага извода, че не са изпълнени законовите предпоставки за наличие на данъчно събитие и доставка на услуга и от сч.аспект. Плащането между контрагентите по фактурите не е законова предпоставка за възникване и упражняване право на данъчен кредит, и само разплатена фактура не е достатъчно убедително доказателство за реално осъществяване на документираната услуга.

Заедно с това следва да се посочи, че не са представени доказателства, в това число и одобрен инвестиционен проект, както и останалата необходима съпътстваща документация за изпълнение на подготвителните работи и изпълнение на строителството, предвид разпоредбите на чл.4, ал.1 от договора. Тоест, не е установен обективния факт на изпълнени СМР и извършена реална доставка, като няма никакви доказателства за реално изпълнение на СМР, нито са налице доказателства, от които да може тези СМР да се конкретизират в какво се изразяват и на кой обект се извършват.

Относно отказан данъчен кредит на „ДИЗАЙН ЕСТЕТИК” и „ЕЛИТ СТРОЙ 55 “ЕООД, с оглед представените доказателства следва да се каже, че представените доказателства не могат да установят по категоричен начин извършването на облагаемата доставка, доколкото не са ангажирани доказателства относно основния предмет на дейност на доставчика, както и такива, които доказват реалното изработване на рекламни материали.

Нито от доставчика, нито от ревизираното лице са представени доказателства, че същият притежава конкретните стоки, чиято собственост може да прехвърли, нито, че разполага с кадрова обезпеченост, за да бъдат произведени тези стоки. От представените доказателства не бе установена аналитична счетоводна отчетност при доставчика, която да удостовери наличност на конкретните стоки – предмет на спорните фактури и съответно - кредитиране на съответната материална сметка, т.е. материалната възможност на същия да се разпореди с нея.

С арг. от чл. 68 ал. 1 от ЗДДС за правото на приспадане на данъчен кредит не е достатъчно притежаването на данъчния документ по чл. 71 т. 1 от ЗДДС, а е необходимо стоките и услугите по облагаемата доставка да са реално получени. Това разбиране е съответно и на практиката на СЕС в решението от 21.06.2012г. по съединени дела C-80/11 и C-142/11 и решението по дело С-285/11.

Действително, получателят не може да отговаря за действията на своя доставчик относно неосчетоводяване на доставки, но не и за реалното им изпълнение, тъй като икономическата логика предполага да се сключват сделки само с коректни търговци и след като получателят претендира правото на приспадане на данъчен кредит, той трябва да се снабди с необходимите доказателства за реалното осъществяване на доставката, тъй като посоченото материално право възниква само вследствие на такава, а не въз основа на документално оформена доставка /Решение № 5545/2013г.; Решение № 8473/13г., ВАС/.

Преки изводи във вреда на ревизираното лице от неяснотата относно място и начин на съхранение на стоките и техния произход не следва се правят, но съмненията относно факта на предаване посредством реално осъществен транспорт на стоките не са преодоляни в съдебна фаза.

Спорът не касае получаване на материалите сами по себе си и осчетоводяването им при получателя, а доставянето на тези стоки конкретно от посочен във фактурите доставчик. Заприходяването при получателя пряко не означава, че фактурираните стоки са получени именно от посочения доставчик във фактурите. Конкретната претенция за ДК не е доказана с конкретни факти.

В изпълнение на договора договори за наем между „ЕЛИТ СТРОЙ 55“ ЕООД и„ВИТИ ЕНЕРДЖИ‘ ЕООД не са представени никакви разходни документи за плащане на наем, а представеното уведомление за регистрирани трудови договори в НАП и данните за квалификацията на лицата-„бояджия сгради, работник подови облицовки и настилки“, „зидаромазач“, „техник строителство и архтектура“, не доказават наличие на персонал, който да извърши посочените в договора СМР-монтаж на ВиК и ОВ инсталация. Освен това не са представени и доказателства за изплащане на възнаграждения и внесени осигуровки от осигурителя Фактическият състав за проявление правото на приспадане на ДК съдържа основен елемент – реално наличие на доставка, за пълно доказване на което е необходимо не само издаден първичен счетоводен документ и включването му в дневниците за покупки и продажби или счетоводните регистри за съответните данъчни периоди, а и безсъмнено установено извършване на доставките от конкретен доставчик.

Разпоредбата на чл. 70 ал.5 от ЗДДС има предвид начисляването на данъка по пряката доставка, по която ревизираното лице е получател, а доставчик е лицето, посочено като такъв в издадената данъчна фактура.

Съобразно общия принцип за разпределение на доказателствената тежест в процеса, според който всяка страна следва да докаже фактите, на които основава своите искания или възражения /§ 2 от ДОПК във вр. с чл. 154 ал. 1 от ГПК/, и от чието осъществяване черпи изгодни за себе си правни последици, ревизираният субект, който претендира право на приспадане на данъчен кредит, следва да докаже безсъмнено наличие на основание за начисляване.

В тази връзка следва да се каже, че нито от доставчика, нито от ревизираното лице са представени доказателства за закупуване на материалите от страна на дружеството, извършващо посочените СМР.

Относно договора за наем следва да се каже, че за същия не са представени никакви документи за плащане, нито за плащане на възнаграждения по договорите за счетоводно обслужване.

В конкретния случай, няма никакво съмнение, че процесните първични счетоводни документи фактури, издадени от „ЕЛИТ СТРОЙ 55“ЕООД касаят не нещо друго, а договор за изработка. Според легалната дефиниция на чл.280 от ЗЗД, с договора за поръчка довереникът се задължава да извърши за сметка на доверителя възложените му от последния действия. Няма съмнение, че процесната фактура № 55/10.12.2012.г, издадена от „ЕЛИТ СТРОЙ 55“ЕООД, пък касае договор за изработка. Според легалната дефиниция възведена в чл. 258 от ЗЗД, с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната – да заплати възнаграждение. Това налага да се определи, че договорите за изработка са – двустранни /задължения възникват за двете страни/; възмездни /налице е еквивалентно разместване на блага/; комутативни / облагата от договорите е известна към момента на сключването им/; консенсуални /за сключването им е достатъчно постигане на съгласие между страните/; неформални. Договорът за изработка е за facere. С него изпълнителят се задължава да “изработи нещо” – един предмет на труда, един конкретен трудов резултат. Другото съществено условие от съдържанието на договора за изработка е възнаграждението.

В обобщение следва да се посочи, че за да се направи ясен извод за наличие на конкретно осъществена доставка по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗДДС, следва да се установи извършването на услугата, и заплащане на възнаграждението - паричните суми по процесните доставки. Съотнасянето на посочените до тук правни норми, налагаше в настоящия процес да се установи, че трудовите резултати, за който се е задължил сочения изпълнител, съгласно процесните договори и първични счетоводни документи, са фактически изпълнени и то именно от посоченото търговско дружество.

Все в тази насока, следваше в хода на производството да се установи обективната възможност на сочения изпълнител да престира процесните трудови резултати, предмет на договорите и на процесните фактури, както и да се установи от кого именно са извършени същите. Само и единствено, установяването на тези обстоятелства би позволило да се направи несъмнен извод, че процесните доставки са осъществени, така както предвижда правилото на чл. 9 от ЗДДС. Наложителността на това установяване пък, произтича от това, че жалбоподателят черпи за себе си спорното в процеса право на данъчен кредит именно от тези доставки, за всяка една, от които твърди да е позитивно проявен юридически факт. Това определя и тежестта на доказване в конкретния казус. Как се разпределя тя между данъчния субект – жалбоподател и административния орган – ответник по жалбата? Отговорът на въпроса не буди никакво съмнение. Решаващо е обстоятелството – каква правна последица страната претендира като настъпила. Относно факта, обуславящ тази последица страната носи доказателствената тежест.

Съотнасянето на изложените до тук съображения с фактите по делото налага да се приеме по отношение на елементите от състава на процесните търговски правоотношения следното:

От данните по делото се установява, че възнагражденията - паричните суми по спорните доставки са заплатени от „ПАЙП БГ“ ЕООД на доставчиците. В тази насока към ревизионната преписка са приобщени писмени доказателства за извършено плащане по процесните фактури процеса. Но не се установява вторият елемент от коментирания фактически състав, а именно фактическото извършване на услугите по процесните фактури и протокол от ‚ЕЛИТ СТРОЙ 55“ ЕООД.

Относно отказан данъчен кредит относно фактури, издадени от „РУБЕРТ ТРЕЙД“ ЕООД и „Б. СТРОЙ-85” ЕООД следва да се каже, че по отношение на заявените резерви от страна на органите по приходите относно доказателствената сила на фактурите, представени от доставчика „РУБЕРТ ТРЕЙД“ ЕООД с вписан издател „ВИНЕРБЕЕРГ“ ЕООД, тъй като като МОЛ е било посочено лице, за което е установено, че при подписване на фактурата е било прехвърлило дружествените си дялове на друго лице, с оглед подписването им от лице, което не е притежавало представителна власт по отношение на дружеството, следва в случая да се посочи, че дори и да се приеме, че въпросните документи не са подписани от лице, надлежно снабдено с представителна власт по отношение на това дружество, то няма никакво съмнение, че в случая е приложима разпоредбата на чл.301 от ТЗ, като дружеството несъмнено е приело последиците от извършените действия без представителна власт, като ясно е заявило волята си в тази насока, отразявайки така издадените фактури в дневника за продажби и в СД по ЗДДС за съответния данъчен период, което обстоятелство, без всякакво съмнение обосновава извод за потвърждаване на действията без представителна власт.

Относно установеното от органите по приходите, че в представените фактури от „ РУБЕРТ ТРЕЙД“, с вписан издател „ГАМА ТЕРИАН“ ЕООД, е налице разлика между подписите във фактурите и образеца на подписа, публикуван в ТР, както и относно констатциите на органите по приходите във връзка с „ ВИНОЕКСИМ” ЕООД следва да се уважат възраженията на жалбоподателя в тази насока. Впрочем, касае се в случая за документи, в преобладаващата си част официални такива, по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК, във вр. с § 2 от ДР ДОПК, които се ползват с материална доказателствена сила, присъща на официалните свидетелстващи документи. Казано с други, след като не е проведено производство по оспорване истинността им и не е опровергана материалната доказателствена сила на обсъжданите официални свидетелстващи документи, то същите обвързват съда да приеме за установено, че фактите предмет на удостоверителното изявление на органа, издал съответния документ в рамките на удостоверителната си компетентност, са се осъществили така, както е посочено в него.

Относимите обстоятелства, които подлежат на доказване, се определят конкретно предвид характера и вида на доставките и услугите. В процесния случай, относно доставката, представляваща стока – тръби, арматури и др., е необходимо да се установи наличието на тази стока при доставчика, т.е. материалната възможност на същия да се разпореди с нея, също така - прехвърлянето на право собственост върху стоката между доставчика и получателя, при спазване на правилото на чл.24 ал.2 ЗЗД предвид извършеното фактуриране на родовоопределени стоки, съхранението на стоките, транспортирането и натоварването им. Релевантно е и извършването на последващи облагаеми доставки със стоките – разпореждане, влагане в производство и.т.н. / Решение № 15181 от 29.11.2012г., ВАС, Осмо О./. Доколкото правото на данъчен кредит е благоприятна последица за ревизираното лице, същото носи тежестта за доказване за наличието на предпоставки за признаването му.

В тази връзка не са представени доказателства за назначени лица по трудови, съотв. граждански договори, данни за конкретните лица, извършили услугите, респ. за тяхната квалификация, и други документи, удостоверяващи кои лица са работили на съответните обекти и съответно на кои дати, както и доказателства относно реално предаване на стоката, предмет на доставката.

Относно достаките по процесните фактури, издадено от „НАЗИФ СТРОЙ“ ЕООД от доказателството по делото се потвърдиха направени изводи от ревизиращите органи, че от страна на дружеството не са представени доказателства, удоствоверяващи извършването на доставката.

От страна на дружеството не са представени доказателства относно извършен транспорт във връзка с твърденията, че транспортът се извършва за сметка „НАЗИФ СТРОЙ” ЕООД, както и доказателства за материално-техническа база и кадрова обезпеченост. Не са представени пътни листове и данни за транспортните средства, осигурени от получателя за превоз на рекламните материали и за осчетоводено гориво във вр. с превоза.

Вярно е, че изготвянето на пътен лист не е дължимо при превоз за собствена сметка, /легални дефиниции на понятията обществен превоз и превоз за собствена сметка по § 1 т.т. 1 и 4 от ДР на ЗАвт.П/. Липсата на задължение за удостоверяване на превоз по посочения способ не преодолява доказателствената тежест относно убедително доказване на факта за превоз на рекламните материали / Решение № 2532/2014г., ВАС – “Доколкото транспортът … не е установен, не е доказано предаването на вещите от доставчика на получателя, респективно - последващите продажби”/. Последващи доставки са индиции за прехвърляне на собствеността на стоката от ревизираното лице на трети лица, но не за придобиване на стоката именно от прекия доставчик „ ПАЙП-БГ“ ЕООД.

Към представения договор за доставка №12-2013/05.05.2013г. с предмет доставка на тръби, арматура и фасонни част по заявка на възложителя не са представени доказателства къде са вложени процесните материали. С оглед на това същите не могат да се обвържат с плащането по представените фактури, предвид това, че в строителните обекти могат да са включени стоки от същия вид, но закупени от други доставчици, както и да се използват материали, собствени на жалбоподателя.

Следва да се обобщи, че приобщените в хода на ревизионното производство доказателства, както и тези събрани в настоящото съдебно административно производство, налагат несъмнения извод, че в настоящия случай не са налице реални доставки на стоки по смисъла на чл.6, ал.1 от по процесните фактури. Ангажираните доказателства по делото в тази насока не съдържат достатъчно данни, налагащи несъмнения извод, че правото на собственост върху процесните стоки е прехвърлено и същите са налични в патримониума на жалбоподателя, респ., че процесните СМР са действително извършени, и фактическият състав, от който жалбоподателят черпи спорното право на данъчен кредит е фактически осъществен. Именно липсата на съпътстващи доставките документи, наред с липсата на несъмнено установена материална, техническа и кадрова обезпеченост на доставчика за изпълнение на доставки от вида на процесните, поставят в невъзможност настоящия съдебен състав на формира извод относно фактическото предаване на стоките по процесните фактури в държане на жалбоподателя. Казано с други думи, в случая липсват убедителни и непротиворечиви преки доказателства относно фактическото предаване, респ. транспортирането на стоките, като способ за индивидуализазция на родово определени вещи по смисъла, вложен в разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД. А именно установяването на тези обстоятества и представянето на такива доказателства по делото, съставляващи преки доказателства за реалното извършване на доставк ите, според настоящият съдебен състав, биха обосновавали без съмнен извод за действителното осъществяване на доставки те по процесните фактури по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС. В казуса п ри липсата на убедителни и непротиворечиви преки доказателства, касаещи изпълнението на доставките, не може да се приеме, че наличието на реално осъществени доставки, е позитивно проявен факт от обективната действителност.

Изложеното налага да се приеме, че документите за осъществяване на спорн ите доставк и, са съставени единствено с оглед нуждите на доказване изпълнението на спорните доставки от страна напреките доставчици. Всъщност, анализът на всички доказателства, събрани както в хода на ревизионното, така и в хода на съдебното производство, които са еднопосочни в тази насока, налага единствения възможен доказателствен извод, че спорните доставки не са осъществени от съответния доставчик, ко й то само е издал фактур ите, по ко и то се претендира право на данъчен кредит.

Впрочем, в обсъжданата насока следва да се посочи, че к акто нееднократно изрично е подчертава л Върховния Административен Съд на РБългария в практиката си, за да възникне право на приспадане на да­нъчен кредит е необходимо предвидените в закона изисквания да са изпълнени по отношение на конкретната доставка и посочените страни по доставката, т.е. не е достатъчно доставките да са извършени, а е необходимо да се извър­ше­­ни именно от ли­це­то, посочено като доставчик в издадените данъчни фактури. Т.е. дори и в случая, като пример да се приеме за безспорно установено, че доставките на стоки, за които са издадени процесните фактури, са обективно извър­­ше­­ни, всъщност спорът е относно това, дали те са извършени именно от изда­те­­лите на фактурите, които, с оглед безспорно установената липса на материална, техническа и кадрова обезпеченост, обективно не са могли да ги извършат.

Счетоводното отразяване на фактурите, в какъвто смисъл е експертното заключение на вещото лице оп приетата съдебно- счетоводна експертиза, е само косвено доказателство, индиция относно действителното осъществяване на доставките, което единствено дава основание за вероятен извод, че такива доставки са извършени. В този смисъл и съгласно константната практика на Върховния административен съд по аналогични казуси, осчетоводяването на доставките може да бъде само косвено доказателство за реалното наличие на стоките по спорните фактури, което обаче, не е достатъчно. При липсата на непротиворечиви преки доказателства относно фактическото предаване на стоките, както и такива доказателства относно транспортирането, товаренето и съхраняването на стоките, не може да се приеме, че осчетоводяването на доставките обосновава безсъмнен извод за реалното им осъществяване, така както предвижда правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК, приложим във вр. с § 2 от ДР ДОПК. Тоест, в случая доказването, което следва да бъде проведено от жалбоподателя, като лице претендиращо възникване правото на данъчен кредит, за да е успешно, трябва да бъде и пълно, т.е да създаде сигурно убеждение у съда в истинността на съответните фактически твърдения.

Горните изводи не се променят в никаква степен и с оглед представения ревизионен акт на „Руберт трейд“ ЕООД.В тази насока принципно следва да се посочи и това, че съставен РА на доставчика, в които не са направени корекции, свързани с деклариран ДДС по доставките, не съставлява безспорно доказателство за реалността на доставките по смисъла, вложен в разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС. Ако законодателят е допуснал издаването на РА на доставчик да има безусловно значение за признаване правото на данъчен кредит на ревизираното лице, то би предвидил това с нарочна правна норма. След като такава липсва в позитивното право, то РА на доставчиците, принципно подлежат на преценка, наред с останалите доказателства по делото, съобразно общите правила за преценка на доказателствата.

В казуса, не може да намери приложение разрешението, дадено в Решение на Съда (трети състав) от 21 юни 2012 година по съединени дела C -80/11 и C -142/11 ( Mahag é ben kft срещу Nemzeti Ad óé s V á mhivatal D é l - dun á nt ú li Region á lis Ad ó F ő igazgat ó s á ga ( C -80/11), и P é ter D á vid срещу Nemzeti Ad óé s V á mhivatal É szak - alf ö ldi Region á lis Ad ó F ő igazgat ó s á ga ( C -142/11), тъй като процесният казус не разкрива сход­ства, с основните факти в главните производства по съединените дела, поради което Съдът намира, че в настоящия случай е неотносима практиката на СЕС в цитираните решения по съединени дела С-80/11 и С-142/11, включително и последно постановеното от 13.02.2014 г. по дело С-18/13. В тази насока, и съпоставяйки фактите по главните производства по тези дела, безспорно се установява, че при тях не се оспорва извършването на отразената във фактурата сделка ( за разлика от процесния случай, където се оспорва реалността на доставката ), като решението постановено по тези дела не дава основание да се приеме, че без доказана реалност на предмета на пряката доставка, само въз основа на данъчна фактура, в която е посочен начислен ДДС, на получателя по фактурата се следва данъчен кредит за приспадане.

Признаването на право на данъчен кредит само по данъчни фактури, при неоткриване на доставчиците и /или при липса на всякакви доказателства относно реалното изпълнение на доставките, противоречи както на разпоредбите на ЗДДС, така и на тези на общностното право. Последното изисква кумулативното изпълнение на двете условия – наличие на фактура и осъществено данъчно събитие, за признаване на претендираното право. Съдебната практика на СЕС е непротиворечива, че не е възможно приспадането на данък, който е дължим единствено поради вписване във фактурата, тъй като упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци (в този смисъл Решение от 13 декември 1989г., Genius Holding ( C -342/87, Recueil, стр. 04227) и Решение от 19 септември 2000 г. Schmeink & Cofreth AG & Co. KG срещу Finanzamt Borken и Manfred Strobel срещу Finanzamt Esslingen ( C - 454/98, Сборник 2000, стр. I -06973). Конкретно в т.13 на Решението по Genius Holding С-342/87 категорично се приема, че упражняването на правото на приспадане, предвидено в Шестата директива, не включва данъка, който се дължи само защото е вписан във фактура; упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци т.е. тези, отговарящи на облагаема сделка или платени, доколкото са дължими.

В обсъжданата насока, без всякакво съмнение следва в казуса да се съобрази и Решение от 06 Декември 2012г. постановено по дело № С – 285/11, образувано по запитване на български съд, по което Съдът на Европейския Съюз се е произнесъл, в смисъл че “… за да се установи обаче, че на основание на тези доставки на стоки е налице правото на приспа­да­не, ..., е необходимо да се провери дали последните са били реално осъществени и дали съответните сто­ки са били използвани.... за извършването на облагаеми сдел­ки…” /т.31/. Т.е. във всички случаи Съдът на Европейския Съюз е категоричен, че за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит, следва да е установено осъ­ществяване на фактурираната доставка, който правно релевантен факт подлежи на доказване със средствата, предвидени в националния закон и преценката на доказателствата в тази насока е в компетентността на националния съд. С това доказ­ване, в случая стра­ната не се е справила по отношение на доставките по процесните фактури. Тоест, в случая не може да се приеме, че се касае до действия на дос­тав­чика, за които получателят трябва да отгова­ря, или че администрацията е прехвърлила върху данъчния субект собствените са за­­дължения по осъществяване на контрола. Ако процесните доставки са реално извършени и облигаторните отношения между ревизирания субект и съответно него­вите доставчици са се развили по начина, по който се твърди, то са­мия получател следва да притежава всички доказателства за това.

Действително съгласно задължителната съдебна практика на СЕС по дела С-80/2011 и С-142/2011, жалбоподателят няма задължение да доказва материално-техническата обезпеченост на доставчика си, но следва да докаже самата доставка, което в условията на пълно доказване жалбоподателят не е сторил по делото. По аргумент от т. 50 от Решение от 06.09.2012 г. по дело С-324/11 на СЕС, въпреки липсата на конкретни улики за наличието на измама (доказването на които е в тежест на приходния орган), съдът по същество следва да съблюдава в рамките на спора по делото дали самият издател на фактурите е извършил въпросните доставки, като за тази цел се вземат предвид всички обстоятелства, които в случая не са доказани. След като жалбоподателят претендира че в негова полза са престирани стоки и услуги от съответния доставчик, не може да претендира, че е добросъвестен и не участва в данъчна измама, след като по необходимост би следвало в негова полза да са изпълнени услугите.

Следователно, налага се извода на този съд, че процесните данъчни фактури, не могат да обосноват несъмнен извод, че разглежданите доставки на стоки и са реално осъществени от преките доставчици, така както това е обективирано в съставените първични счетоводни документи. Както се посочи, безсъмнени данни за обратното не се ангажираха от страна на жалбоподателя, комуто в случая бе доказателствената тежест да установи наличието на доставките, като позитивно проявени юридически факти, от които черпи за себе си спорното в процеса право на данъчен кредит. При това положение, след като не е установено осъществяването на въпросните юридически факти, не е възможно да се приеме, че спорното в процеса право на данъчен кредит се е породило и е налично в патримониума на жалбоподателя.

Относно административноправния спор, касаещ допълнително определените задължения по ЗКПО, ведно с прилежащите лихви за несвоевременното разчитане с бюджета.

Спорът между страните е свързан със законосъобразността на извършеното от органите по приходите увеличение на счетоводния финансов резултат на дружеството за 2012 г., на основание чл.26, т.2 от ЗКПО, във връзка с чл.10, ал.1 и ал.4 от ЗКПО и чл.22 от ЗКПО в посока увеличение с разходите общо в размер на 187928, 09лв. по фактурите, издадени от „Вантрейд 969” ЕООД, „Виноексим” ЕООД, „Дизайн естетик” ЕООД и „Елит строй-55” ЕООД и „Руберт трейд” ЕООД.

Породен е от становището на органите по приходите, че доколкото фактурите не отразяват вярно стопанската операция и прикрепените към тях „фискални бонове” не отговарят на изискванията на Наредба № Н-18 от 13.12.2006г., тези разходи не са документално обосновани. Обратно разбира се е становището на жалбоподателя, който излага доводи за документална обоснованост.

С оглед разрешаването на настоящия административноправен спор в случая, на първо място следва да бъдат съобразени следните нормативни разпоредби: В част втора, глава шеста от ЗКПО, в приложимата редакция, са уредени общите положения за определяне на данъчния финансов резултат. Така съгласно чл. 22 от закона, същият се определя, като счетоводният финансов резултат се преобразува по ред и начин, определени в този закон, със: 1. данъчните постоянни разлики; 2. данъчните временни разлики; 3. други суми в случаите, предвидени в този закон. Член 23, ал. 1 от същия закон пък, дава дефиниция за данъчни постоянни разлики, а това са счетоводни приходи или разходи, които не са признати за данъчни цели. В ал. 2, т. 1 от посочения член е пояснено, че за целите на определяне на данъчния финансов резултат, когато в този закон е посочено, че разход (загуба) не е признат за данъчни цели, с този разход (загуба) се увеличава счетоводният финансов резултат в годината на счетоводното отчитане на разхода (загубата) и не се преобразуват счетоводните финансови резултати през следващите години. От своя страна счетоводните разходи, които не се признават за данъчни цели са изчерпателно изброени в чл. 26, т. 1 – 12 ЗКПО, сред които по т. 2 са разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. Съответно понятието документална обоснованост е уредено в чл. 10 ЗКПО. В ал. 1 на цитираната законова разпоредба изрично е посочено че счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. Във всички случаи от съществено значение за данъчното облагане е първичните счетоводни документи да отразяват вярно и честно обективираните в тях стопански операции. Казано с други думи, формалното документиране на една доставка, чрез издаването на първичен счетоводен документ, когато същата не е действително извършена, винаги представлява невярно отразяване по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗКПО, респективно липса на документална обоснованост. В ал. 4 на цитираната законова разпоредба изрично е посочено, че данъчно задължените лица са длъжни да регистрират и отчитат извършените продажби на стоки и услуги чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон) по ред, определен с наредба на министъра на финансите, освен когато заплащането се извършва по банков път или чрез прихващане. Липсата на фискална касова бележка от фискално устройство или на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, когато е налице задължение за издаването им, е основание за непризнаване на счетоводен разход за данъчни цели. фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. В случаите на продажби на услуги с развлекателен характер или на стоки чрез фискални устройства, вградени в автомати за самообслужване, с електрическо захранване фискалният бон, регистриращ продажбата, може да се визуализира само на дисплей, без да се издава хартиен документ по ред и начин, определени с наредбата.

Съответно подзаконовият нормативен акт в тази насока, регламентиращ реда за регистриране и отчитане на извършените продажби на стоки и услуги чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон) е НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г. на Министъра на финансите за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти.

Видно от направените изводи от ревизиращите органи, за част от фактурите не са представени касови бонове, а представените касови бонове не отговарят на изискванията на Наредба №Н-18/13.12.2006г. за отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства в редакцията й към момента на издаването им. Констатирано е, че касовите бележки прикрепени към процесните фактури не съдържат всички задължителни реквизити посочени в чл. 26, ал. 1 от цитираната наредба, а именно количество и стойност по видове закупени стоки или услуги. Като са установени и различия в начина на подредба и изписване на задължителните реквизити, които следва да съдържат фискалните бонове от регистрирано ФУ следва да се направи извода, че представените касови бележки не са фискални бонове по смисъла на Наредба № Н-18, следователно е налице липса на документална обоснованост по смисъла на чл. 10, ал. 4 от ЗКПО.

С оглед изложените по-горе доводи, че не е установено осъществяване на реални доставки по процесните фактури, следва да се посочи, че правната норма на чл. 10, ал. 4 от ЗКПО има императивно съдържание и неспазването на нейните изисквания е основание за непризнаване на разхода, съгласно разпоредбата на чл. 26, т. 2 от ЗКПО. Поради това, без значение какви са причините и чия е вината, поради която издадените процесни фактури не са придружени от фискален бон или придружаващият ги такъв не отговаря на императивни законови изисквания относно неговото съдържание разходите се явяват документално необосновани. Наличието на фактура не е достатъчно, за да бъде признат за данъчни цели документираният с нея разход, като аргумент за това следва от установения в чл. 4, ал. 1, т. 5 ЗСч принцип на предимство на съдържанието пред формата. Този принцип изисква сделките и събитията да се отразяват счетоводно съобразно тяхното икономическо съдържание, същност и финансова реалност, а не формално според правната им форма. /В този смисъл Решение № 16198 от 05.12.2013 г. по адм. д. № 5165/2013 на ВАС/.

Липсата на фискална касова бележка от фискално устройство или на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, когато е налице задължение за издаването им, е основание за непризнаване на счетоводен разход за данъчни цели. Неспазване на изискванията на по чл.10, ал.4 от ЗКПО е основание за непризнаване за разхода - чл.26, т.2 ЗКПО. В този смисъл е и преобладаващата съдебна практика, включително и Решение № 9656/27.06.2013 г., постановено по адм. д. № 15048/2012 г. по описа на ВАС.

Разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗКПО предвижда, че счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, който отразява вярно стопанската операция. По аргумент от чл.26, т.2 ЗКПО не се признават за данъчни цели разходите, които не са документално обосновани и с тях на основание чл.23, ал.2, т.1 от същия закон следва да се увеличи счетоводният финансов резултат в годината на счетоводното отчитане на разхода (загубата). Наличието на фактура не е достатъчно, за да бъде признат за данъчни цели документираният с нея разход, като аргумент за това следва от установения в чл.4, ал.1, т.5 ЗСч принцип на предимство на съдържанието пред формата. Този принцип изисква сделките и събитията да се отразяват счетоводно съобразно тяхното икономическо съдържание, същност и финансова реалност, а не формално според правната им форма.

След като в случая не е доказано, че процесните доставки са реално извършени, не е налице правно основание за отразяване на разходите по фактурите за данъчни цели.

С оглед на горното е законосъобразен извода, че процесните разходи правилно не са признати за данъчни цели и законосъобразно е увеличен счетоводният финансов резултат в годината на счетоводното им отчитане с констатираната данъчна постоянна разлика.

Действително, при непризнаване на разходи за данъчни цели, на основание чл. 27, ал. 1, т. 2 от ЗКПО (в приложимата му редакция за периоди преди процесния период 2012г.) не се признават за данъчни цели счетоводните приходи, възникнали по повод на непризнати за данъчни цели разходи по чл. 26 до размера на непризнатите разходи. Логическото тълкуване на посочената норма сочи, че тя предвижда регулиране на действително реализирания приход в резултат на непризнатите за данъчни цели разходи и поради това не обхваща хипотезите, при които разходите не са признати за данъчни цели поради документална необоснованост в резултат на установена липса на реални доставки. След като не е установено действителното извършване на доставките, съображения за което бяха изложени по-горе в настоящото решение, то обективно невъзможно е получателят да е вложил същите в следващи облагаеми доставки и да е реализирал последващи приходи именно от неосъществените доставки. Поради това не би могло да се презумира, че осчетоводените приходи от доставки от същия вид в ревизирания период са възникнали по повод фактурите, по които не са признати разходи. В подкрепа на този извод е и осъщественото от законодателя последващо прецизиране на редакцията на нормата на чл. 27, ал. 1, т. 2 от ЗКПО с изменението й - ДВ, бр. 95/2009г., в сила от 01.01.2010г., съобразно което разходите, непризнати на основание чл. 26, т. 2, са изключени от обхвата на разпоредбата на чл. 27, т. 2 от ЗКПО, което впрочем и приложимото разрешение за процесния ревизиран период на 2012г. С оглед на изложеното, без значение в случая се явяват експертните изводи, включително и по приетата съдебно- техническа експертиза, относно последващата реализация и осъществяването на последващи доставки, евентуално реализиране и отчетане на приходи от тях. Оплакванията на жалбоподателя в обратния смисъл за намаляване на приходите, с размера на непризнатите разходи са неоснователни и не се споделят от състава на съда.

Ето защо, и по изложените съображения, обжалваният административен акт се явява обоснован и законосъобразен. Крайният извод е, че жалбата е неоснователна и като такава ще следва да бъде отхвърлена.

V І. За разноските:

При посочения изход на спора, на основание чл. 161 ал. 1, пр. 3 от ДОПК, на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите се дължи възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. То се констатира в размер на 4295, 00 лв лв., изчислено, съобразно правилото на чл. 8, ал.1, т.4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения Мотивиран от гореизложеното, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХІІ състав,