Решение № 18 от 2.2.2024 г. на Апелативен съд - Бургас по дело № 193/2023 г.

Производството по в.гр.дело №193/2023г. по описа на Апелативен съд – Бургас е по реда на чл.258 ГПК. Образувано е по въззивната жалба на Прокуратурата на Република България, представлявана от М. М., прокурор при Окръжна прокуратура – Бургас, против решение № 514/10.04.2013г. по гр.дело № 1654/2022г. по описа на Окръжен съд – Бургас, в частта, с която е осъдена да заплати на Е. С. Я. сумата от 5 000 лв., обезщетение ЗА нарушаване на правото на разглеждане на досъдебно производство № 108/2019г. по описа на ОслО в разумен срок, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане. Иска се отмяна на решението в тази част като неправилно и незаконосъобразно и постановяването на друго, с което искът да бъде отхвърлен изцяло. Твърди се, че не са събрани доказателства за неприключване на производството в разумен срок, кое процесуално действие е извършено след този срок, т.е какво е конкретното нарушение на органите на Прокуратурата и кои са преките и непосредствени вреди за ищцата от него. Съдът е констатирал фактическата и правна сложност на производството и е посочил действията, чието извършване е наложено от второто непредпазливо деяние по чл.123 НК. Неоснователно е изразено съмнение относно необходимостта от възлагане на допълнителни процесуално следствени действия. В хода на наказателното производство на пострадалата са разяснени нейните права, включително възможността да предяви самостоятелен граждански иск. Счита преживяванията и за обичайни съобразно възрастта и понесената трагична загуба на нейния съпруг, а тревогите и за свързани с установената в наказателното производство фактическа обстановка и неговото развитие. Изявлението на ищцата, че починалият има брат е направено в съдебно заседание на 08.03.2023г., което е свързано с наличие на предпоставките на чл.5 ЗОДОВ, противно на приетото от съда, който е посочил, че такива не са въведени своевременно. При условията на евентуалност, в случай че съдът установи основание да уважи иска, моли да бъде прието, че ищцата със своето поведение е допринесла за забавянето на разследването или да бъде намален размера на присъденото обезщетение като прекомерен. Въззивна жалба против решението в отхвърлителната му част е подадена от Е. С. Я., чрез пълномощника и адв.К.. Иска се отмяната му като неправилно и незаконосъобразно и постановяването на друго, с което искът да бъде уважен до предявения размер от 26 000 лв. Намира за безспорно установено по делото, че продължителността на наказателното производство е надхвърлила сроковете, установени в НПК, което не може да бъде оправдано с фактическата и правна сложност на производството. Установено е от съда, че разследващите органи и органите, осъществяващи ръководство и надзор над разследването не са упражнили своевременно своите правомощия за пълно и всестранно разследване и за своевременното му приключване в разумен срок. Констатацията за неоправдано забавяне се съдържа още в постановление на наблюдаващия прокурор от 05.02.2019г. В резултат на това забавяне ищцата е лишена от възможността да се ползва от правата си на пострадал, предоставени и от закона. Присъденото обезщетение се оспорва като определено в твърде несправедлив и занижен размер, несъответстващ на претърпените страдания и преживявания. Бургаският апелативен съд, в рамките на заявените въззивни оплаквания и въз основа на собствен анализ на събраните по делото доказателства, приема следното: С обжалваното решение окръжният съд е уважил частично предявения от въззивницата ищца иск за обезщетение на неимуществени вреди до размера на 5 000лв., като в останалата част до предявения размер от 26 000лв., предявен като частичен от общо 100 000лв., го отхвърлил ведно с последиците по закон. За да приеме решението си съдът приел, че правото на ищцата за разглеждане на досъдебно производство № 108/2019г. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура гр.Бургас в разумен срок е било нарушено и от това са произтекли за нея вредни последици, за репарирането на които присъдил исковата сума на основание чл.52 ЗЗД. По отношение на определеното справедливо обезщетение съдът приел, че то не замества обезщетението и като увредено от престъплението лице. По делото са установени следните факти: Ищцата е наследник – съпруга на пострадал при пътно произшествие на 16.06.2018г. Досъдебното производство по повод настъпилата смърт на съпруга и е образувано на 16.06.2018г. под № 320 ЗМ-290/18г. по описа на РУ гр.Поморие за това, че на същата дата в гр.П., при управление на лек автомобил марка „Фолксваген Голф“ с регистрационен номер •, са нарушени правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинена смъртта на велосипедиста С. Я. роден на •- престъпление по чл.343 ал.1 б.“в“ от НК. Ищцата своевременно е била издирена и разпитана по досъдебното производство, като е уведомена за правата и по чл.74 НПК. От приложените по нейно искане материали в настоящото дело, може да се направи извод, че в хода на досъдебното производство тя е била надлежно представлявана от упълномощен защитник, упражнявала е правата си по чл.75, ал.1 НПК да бъде информирана за хода на наказателното производство; да участва в производството съгласно установеното в този кодекс; да прави искане за ускоряване на досъдебното производство в предвидените в този кодекс случаи. Удостоверено е връчване на упълномощен защитник от 02.09.2019г., след направено искане, на протокол за оглед, заключение на СМЕ за оглед на труп и аутопсия, застрахователната полица за задължителна застраховка гражданска отговорност на лекия автомобил „Фолксваген Голф“ с регистрационен номер • и карта за регистриране на ПТП. Установени са активни действия на ищцата за ускоряване на разследването: На 22.06.2020г. е подадена жалба да ОП-Бургас с искане за ускоряване на разследването, на която е отговорено на 26-06- 22г. от наблюдаващия прокурор с информация за извършените до момента процесуални действия и за предстоящите действия по разследване – изготвяне и запознаване със становището на петорна СМЕ, назначена на 15.05.2020г. На 09.08.22г. ищцата е подала жалбата си против умишлено забавяне на разследването до Главния прокурор и на 24.08.22г. и е изпратен отговор от ВКП отдел „Административен“, направление Инспекторат при ВКП за резултат от извършена проверка, при която не са установени данни за дисциплинарни нарушения от страна на наблюдаващите прокурори. През м. септември 2022г. жалби с идентично съдържание са подадени до Инспектората към ВСС и до Омбудсмана на Република България. Ищцата е представила и екранна справка от деловодната система, за това, че от 28.09.22г. преписката е при наблюдаващ прокурор. Към датата на предявяване на иска по настоящото дело, досъдебното производство не е приключено. Правното основание на претенцията е по чл.2б, ал.1 ЗОДОВ и предвижда, че Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (Конвенцията). На 06.10.22г. ищцата е подала искова молба до БОС с искане да й бъде определено обезщетение за нарушение на правото и делото да бъде разгледано в разумен срок. Доколкото към момента на подаване на молбата пред БОС досъдебното производство не е било приключено, въззивният съд приема, че не е налице отрицателната процесуална предпоставка по чл. 8, ал.2 ЗОДОВ и предявеният иск е допустим. Както е изяснено в ТР № 5/2015г. на ОСГК на ВКС, процесуален субституент на държавата по искове за обезщетение на вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда по чл.2, ал.1 ЗОДОВ е само Прокуратурата на РБ, а отговорността е обективна. Без значение е кои правозащитни органи - съд, прокуратура и разследващи органи и в каква степен с действията си, са допринесли за увреждането. Държавата, чрез своя процесуален субституент - Прокуратурата на РБ, не може да се освободи от отговорност, нито тя да бъде намалена, поради това, че цялостното увреждане е причинено и от действия на други държавни органи по чл.2 ЗОДОВ, извън Прокуратурата, като е без значение дали действията им са били процесуално законосъобразни. В този смисъл Прокуратурата на РБ е надлежна страна по делото. Към момента на постановяване на обжалваното решение разследването по посоченото досъдебно производство остава неприключило, по неоспореното твърдение на процесуалния представител на ищцата (протокол от с.з. 01.02.23г., л.42). Ответната страна е оспорила всички фактически твърдения и е представила поисканите от съда на основание чл.190 ГПК писмени доказателства от досъдебното производство ( приложение 7 тома по сл. д. № 108/2019г.). От материалите от следственото дело се установява, че са извършени конкретни действия по разследването - оглед на местопроизшествие, оглед на веществено доказателство, разпити на множество свидетели, допълнително са изискани писмени доказателства и справки, назначени са множество експертизи за установяване механизма на произшествието и причините за настъпилата смърт на пострадалия. В хода на разследването, след преценка за наличие на данни за независимо съпричиняване на противоправния резултат от лице, упражняващо лекарска професия, попадащи в обхвата на престъпния състав на чл.123 от НК, разследването е възложено на следовател от ОСО при Окръжна прокуратура гр.Бургас, а делото е образувано под нов номер ДП 108/2019г. Проведени са множество следствени действия, в това число разпити на свидетели и назначаване на допълнителни съдебномедицински експертизи, с цел събиране на доказателства за евентуално допуснати нарушения от лекарския екип на спешния център при МБАЛ-Бургас, при реанимиране на пострадалия, което които да са в причинна връзка с настъпилата смърт. За провеждане на разследването за пресъпление по чл.123 НК, делото е възложено на следовател при ОСлС – Бургас. На по-късен етап е включен и втори следовател. Сроковете на разследването са удължавани при условията на процесуалния закон- след изготвяне на постановления с правно основание чл.234 ал.3 НПК от административния ръководител на Окръжна прокуратура гр.Бургас. В качеството на обвиняеми са привлечени К. И. Х. на 21.10.2020г.- за престъпление по чл.343 ал.1 в.“в“ от НК и д-р Б. Д. Б. на 14.07.2021г.- за престъпление по чл.123 ал.1 от НК. В своята жалба ответната страна е направила оплакване, че не са събрани доказателства за неприключване на производството в разумен срок, кое процесуално действие е извършено след този срок, т.е какво е конкретното нарушение на органите на Прокуратурата. В обжалваното решение не се съдържат изводи в тази насока, както по фактите, така и по правото. Въззивният съд дължи изясняване на този съществен въпрос, като бъдат обсъдени събрани по делото доказателства, за които мотивите в обжалваното решение не съдържат произнасяне. При извършване на отделни процесуални действия е допуснато забавяне, което не може да бъде обяснено с фактическата и правна сложност на случая. С постановление от 18.06.2018г. е назначена първата СМЕ. Заключението на експерта е постъпило на 18.12.2018г., а разследващите органи едва тогава са могли да пристъпят към назначаване на допълнителните медицински експертизи, каквито са приели за необходими. Според самия наблюдаващ прокурор забавянето е неоправдано (том 2). С постановление от 16.06.21г. на наблюдаващия прокурор е разпоредено на разследващите органи незабавно да представят становище по молба на ищцата от 20.05.21г. От писмото – отговор до ищцата, приложено по делото е видно, че я уведомяват за предстоящо предявяване на разследването - задължение на разследващия орган по чл.227, ал.2 НПК След привличане на двамата обвиняеми към наказателна отговорност за различни престъпления са последвали множество самоотводи на прокурори от ОП-Бургас. За времето 10.01.2022г.- 20.09.2022г. са направени 22 самоотвода на прокурори от Окръжна прокуратура гр.Бургас, които са изтъкнали като причина поддържането на колегиални отношения с разследващ полицай, която е дъщеря на обвиняемия Христов или близки отношения със самия обвиняем. Съгласно чл. 48 ал.4 НПК по основателността на отвода и самоотвода в досъдебното производство се произнася прокурор от апелативна прокуратура, което законово изискване е спазено, но е отнело 9 месеца, през което време по делото практически е затруднено осъществяване на функцията на наблюдаващия прокурор. От предоставените от ответната страна заверени копия от протоколи за извършените процесуално-следствени действия в този период от време не може да се направи извод, че са извършвани ритмично действия по разследване. Според представителя на държавното обвинение, определен за наблюдаващ прокурор, разследването по досъдебното производство е забавено, поради изключителната фактическа и правна сложност на делото, както и поради обстоятелството, че са били депозирани множество самоотводи (становище до административния ръководител на БОП от 03.11.2022г.). От правна страна съдът съобрази следното: Разумната продължителност на дадено производство се оценява в зависимост от обстоятелствата по конкретното дело и като се отчитат установените в практиката критерии, а именно сложност на делото, поведение на страната, понесла вреди и на компетентните органи. Изследваният период в настоящия случай е от 16.06.2018г. (датата на образуване на досъдебното производство) до 06.10.2022г. (дата на образуване на настоящото дело), или над 4 години. Не може да бъде отречена фактическата и правна сложност на случая, усложнения доказателствен процес, необходимото време с оглед събирането на множество доказателства по различните предвидени в НПК способи. Следва обаче да бъде преценено и до какъв етап е достигнало разследването в рамките на този срок. В конкретния случай до момента на предявяване на иска по чл.2б ЗОДОВ окончателното разследване не е приключило и делото не е било изпратено на прокурора на основание чл. 235 НПК. От друга страна, разследващият орган е допуснал съществено забавяне при извършване на съществени процесуални действия, което е дало отражение в значителна степен да се надхвърли разумния срок. Това е така, защото именно от неупражнения контрол за срочно предаване на експертното заключение по първата СМЕ (забавяне от 6 м.), произтича забавяне и при извършване на следващите необходими и от значение за пълното и всестранно разследване процесуални действия на органите по разследване (едва след несвоевременно представеното заключение е било възможно изясняване на въпроси от допълнителни задачи и назначаване на нови медицински експертизи), а продължителният период, в който макар и по законосъобразна процедура са направени прокурорските отводи, практически е оставило производството без наблюдаващ прокурор. Забавянето е по отношение на действия по осъществяване на основната функция на прокурора (чл.127 т.1 от Конституцията на РБ), която се упражнява, както е посочено в чл.46 ал.2, т.1 от НПК, като осъществява постоянен надзор и за своевременното провеждане на разследването, като наблюдаващ прокурор. В резултат на така проведеното разследване, ищцата твърди, че е лишена от възможността да се ползва от правата си на пострадал, предоставени и от закона – предоставената информация е оскъдна, не са и ясни причините разследването да не приключва в разумен срок, опасява се, че гражданската отговорност на виновните ще бъде осуетена, поради изтичане на общата 5-годишна давност за предявяване на вземането и за обезщетение. От тези обстоятелства тя се чувства обезверена, че виновните за смъртта на съпруга и ще бъдат наказани, изпитва подозрения за умишлено забавяне, живее в постоянно безпокойство. Заявява, че прокуратурата не отчита, че се намира „в риск“ с оглед реализиране на правата и да получи обезщетение по реда на гражданския иск в наказателния процес. За доказване на вредите е представила гласни доказателства. Конкретното наказателното производство обуславя съдебната защита на гражданско право на ищцата, като пострадала от престъпление по смисъла на чл.6, параграф 1 КЗПЧОС. По реда на чл.2б ЗОДОВ държавата е длъжна да обезщети само вредите, които са пряка последица от неразумно бавните действия на правозащитните органи, но не и вредите от престъплението. За успешното провеждане на осъдителния иск по чл.2б ЗОДОВ в тежест на ищеца е докаже, че наказателното производство, от изхода на което зависи упражняването на гражданското и право е било разгледано с продължителност, надхвърляща рамките на разумно необходимия срок; че е претърпяла твърдените неимуществени вреди от ограничение на процесуалните и права, както и че вредите са пряка и непосредствена последица именно от продължителния срок на разглеждане на досъдебното производство. Принципът за разглеждане и решаване на делата в разумен срок е основен принцип на наказателния процес. (чл.22, ал. 2 НПК). Сроковете за извършване на разследването са регламентирани с разпоредбите на чл.234 НПК, като е предвидено и основанието за тяхното удължаване. В случая безспорно е между страните, че е образувано досъдебно производство, за разследване на причините за смъртта на съпруга на ищцата при ПТП, което е продължило до предявяване на иска по чл.2б ЗОДОВ, без да е достигнало съдебна фаза. С оглед общата продължителност (над 4 години), констатираните забавяния (общо за около 15 месеца) при извършване на процесуалните действия от съществено значение, както за хода на доказателствения процес, така и за ефективно упражняване на функцията на наблюдаващия прокурор, е несъмнено надхвърляне на разумния срок на разследване, преценен не само с оглед на общото времетраене, но и с оглед достигнатия стадий от досъдебната фаза на наказателния процес (образуване на досъдебно производство и провеждане на разследване). Неоснователно е възражението на ответната страна, че ищцата не е доказала разграничение между вредите, нанесени и от скръбта и вредите от деликтоподобното забавяне на разследването в контекста на свидетелските показания относно възприетите от свидетелите нейни изживявания. В редица свои решения ЕСПЧ (стандарт при преценката на съдилищата по приложение на чл.6