Решение № 183 от 8.6.2021 г. на Административен съд - Враца по дело № 63/2021 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК, във вр. чл.63, ал.1 ЗАНН. Образувано е по касационна жалба на „П.“ АД, ЕИК •••••••••, със седалище и адрес на управление“•••, представлявано от Т.П. и В.Р. против РЕШЕНИЕ №260109/21.12.2020г. на Районен съд Враца, постановено по АНД № 1046/2020г., с което е потвърдено НП № 06-001365/28.09.2020г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда“-Враца. С касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно и се иска неговата отмяна, както и отмяна на наказ.постановление, като незаконосъобразно. Ответникът - Дирекция ”Инспекция по труда”- Враца в с.з., чрез • М.К. моли за решение, с което да се остави в сила оспореното решение на РС-Враца, като правилно и законосъобразно. Претендира се юрискосултско възнаграждение. Съображения за това са изложени в представена по делото писмена защита. Участващият в касационното производство прокурор В.Вътов от Окръжна прокуратура Враца дава заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на оспореното решение, като правилно. Посочва се, че в случая са нарушени седмичните допустими граници на извънредния труд, поради което следва да бъде приложена разпоредбата на чл.146, ал.3, т.2, а не на т.1 КТ, каквото е направено с акта и НП. Административен съд Враца в настоящия си състав, като обсъди приложените към делото доказателства, взе предвид изложените касационни основания, становищата на страните и заключението на участващия по делото прокурор и като съобрази разпоредбата на чл.218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 АПК от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Предмет на делото е Решение №260109/21.12.2020г. на Районен съд Враца, постановено по АНД № 1046/2020г., с което е потвърдено изцяло НП № 06-001365/28.09.2020г. на Директора на Дирекция“Инспекция по труда“-Враца, с което на дружеството - касатор за нарушение на чл.146, ал.2, т.2 от Кодекса на труда /КТ/ е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 /три хиляди/ лева на основание чл.414, ал.1 КТ. РС след анализ на събраните по делото доказателства е приел, че е спазена процедурата по съставяне на АУАН и издаване на НП, същите съдържат изискуемите реквизити по чл.42 и чл.57, ал.1 ЗАНН. По съществото на спора е прието, че от страна на касатора е извършено административното нарушение, конкретизирано в НП, както и че правилно е ангажирана адм.наказ. отговорност на дружеството по чл.414, ал.1 КТ с издаденото НП. Прието е, че в случая е неприложима разпоредбата на чл.415в КТ, както и че определеният от наказващия орган размер на санкцията е правилно определен към минималния и е справедлив и ще окаже своята превантивна роля. От доказателствата по делото се установява по безспорен начин, че касаторът е осъществил състава на адм.нарушение по чл. 14 6, ал.2, т.2 КТ. Установено е полагането на извънреден труд от К.С. на дата 04.07.2020г. /събота/ на обект на дружеството в база •••, като лицето е положило труд на въпросната дата 8 часа, което е в нарушение на чл.146, ал.2, т.2 КТ, съгласно която норма продължителността на извънредния труд не може да надвишава 6 часа дневен труд през 1 календарна седмица. Нормата на чл.144 КТ по изключение допуска полагане на извънреден труд, но не дерогира прилагането на ограниченията за максималната му седмична продължителност за един работник, въведени с чл.146, ал.2, т.2 КТ, тъй като извънредният труд по принцип е забранен / чл.143, ал.2 КТ /. Всяко разширяване на максималната допустима продължителност на извънредния труд в течение на седмицата, с което се нарушава обичайното за работниците работно време, през което са длъжни да работят, е незаконосъобразно. При съставянето на АУАН и издаването на НП са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН, като същите съдържат реквизитите, изискуеми от чл. 42 и чл.57 ЗАНН. Не са налице и основания за приемане на нарушението за маловажно. С оглед на изложеното и изведените от въззивния съд правни изводи в тези насоки са правилни и се споделят и от настоящата съдебна инстанция. Възражението на касатора, че положения извънреден труд не е в нарушение на изискванията на чл.146, ал.2, т.1 КТ, като неговата продължителност не надвишава 30 часа дневен труд през 1 календарен месец е неоснователно. В разпоредбата на чл.146, ал.2 КТ са уредени няколко хипотези за допустимата продължителност на извънредния труд, като в случая касаторът е нарушил разпоредбата на чл.146, ал.2, т.2 КТ, касаеща допустимите граници на извънредния труд за 1 календарна седмица, каквото нарушение е визирано в акта и НП, а не по т.1. При прилагане на основната санкционна разпоредба на чл.414 ал.1 КТ, която предвижда минимален и максимален размер на наказанието, изводът на районния съд, че размера на наказанието е към минималния и е справедлив не се споделя от касационния състав. Определеното наказание в размер на 3 000 лева при установени граници в нормата на чл. 414, ал. 1 от КТ от 1500 до 15 000 лева, се явява прекомерно и несъразмерно предвид извършеното нарушение и с оглед писмените доказателствата по делото. При липсата на отегчаващи вината обстоятелства наложеното наказание е неправилно индивидуализирано и определено от административнонаказващият орган и конкретният размер не е съобразен със събраните доказателства и с критериите по чл.27, ал.2 ЗАНН. Наложеното наказание на дружеството е в размер на 3000 лв., като АНО не е изложил мотиви относно налагането му в такъв размер. Въвзивния съд също не е изложил мотиви защо приема този размер на наказанието за справедлив. В конкретния случай не са налице мотиви, нито доказателства за системни или други нарушения, които да обуславят налагане на наказание в такъв размер. За постигане целите на закона следва да се наложи имуществена санкция в предвидения минимален размер от 1 500 /хиляда и петстотин/ лева за извършеното нарушение, в какъвто смисъл следва да се измени и оспореното НП. По тези съображения решението на въззивния съд следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се измени размера на наложената имуществена санкция с оспореното наказ.постановление. При този изход на спора и своевременно направено искане от процес.представител на ответника за присъждане на разноски по делото, на същия следва да се присъдят такива за юрисконсултско възнаграждение, в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ/ЗПП/ и чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 ЗАНН, а именно възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лева. Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 АПК Административен съд – Враца