Решение № 36720 от 7.11.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 7509/2025 г.

Производството е по реда на чл.145 – чл.178 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. чл. 87 от Закона за хазарта /ЗХ/. Образувано е по жалба на „ЕС БИ ЕНТЪРТЕЙНМЪНТ“ ООД, [ЕИК], представлявано от М. П. Р., срещу решение № 000030-5652/09.07.2025г. на изпълнителния директор на Национална агенция за приходите /НАП/. Жалбоподателят оспорва решението като незаконосъобразно – постановено в противоречие с материалния закон и целта му. Твърди, че задължението за заплащане на вноска за социално отговорно поведение първо е трябвало да бъде установено с АУПДВ, като едва след неговото влизане в сила е възможно да се приеме, че е извършено нарушение по чл.85, ал.1, т.14 ЗХ. В случая, е бил издаден АУПДВ № 1/12.06.2025г., който е обжалван пред съда и понастоящем е висящо производство по проверка на неговата законосъобразност. Жалбоподателят твърди, че няма непогасени задължения към НАП, както и не е било установено изискуемо и ликвидно публично държавно вземане по чл.10а, ал.1, т.1 ЗХ. Органът по приходите следвало служебно да извърши прихващане, като не можел да предприема принудително изпълнение, след като съществувал спор относно размера на задължението. До приключване на ревизионното производство и при наличието на насрещни вземания, отсъствало условието за законосъобразно прилагане на ПАМ. В проведеното на 10.10.2025 г. публично заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се представлява от юрк. А. Д., който поддържа жалбата, а в хода по същество на спора пледира за нейното уважаване. В писмено становище, се излагат доводи, че дружеството няма непогасени публични задължения, като въпреки това органът е пристъпил към налагане на принудителна административна мярка (ПАМ). Решението било издадено в нарушение на чл. 166, ал. 2 от ДОПК, защото АУПДВ № 1/12.06.2025г. не е влязъл в сила, поради което не е породил изискуемо публично задължение, респ. не намира приложение на чл. 85, ал. 1, т. 14 от ЗХ. Временното отнемане на лиценза било крайна мярка, която фактически лишавала дружеството от възможността да упражнява дейността си. Ответникът не е извършил никаква индивидуализираща преценка за необходимостта от незабавно прилагане на ПАМ, което противоречало на принципа на пропорционалност и на целта на закона. Ответникът – изпълнителен директор на НАП, се представлява от юрк. И. К., който оспорва жалбата. В хода по същество моли за нейното отхвърляне и потвърждаване на акта, поради издаването му от орган в рамките на неговата компетентност, при спазване на предвидената форма и без да са били допуснати нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Заявено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В писмени бележки се обобщава, че след извършена проверка и проучване на събраните доказателства, правилно е бил формиран извод, че са налице предпоставките визирани в чл. 85, ал. 1, т. 14 от Закона за хазарта. Счита, за неоснователни твърденията на жалбоподателя, че годишната вноска за социално отговорно поведение не е изискуема, тъй като АУПДВ № 1/12.06.2025 г. не е влязъл в законна сила. Разпоредбата на чл. 10а, ал. 3 от Закона за хазарта посочвала, че сумите се внасят в срок до 31 март на текущата година. Последицата от неплащането в срок на вноската намирала отражение в чл. 85, ал. 1, т. 14 ЗХ, където изрично било указано, че в такъв случай изпълнителният директор на НАП прилага принудителна административна мярка „временно отнемане на лиценза“. Административен съд София-град, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във вр. чл.144 АПК, приема за установено следното от фактическа страна: С Решение № 000030-8799/12.10.2022 г. на изпълнителния директор на НАП е издаден лиценз на „ЕС БИ ЕНТЪРТЕЙНМЪНТ“ ООД за организиране на хазартни игри онлайн със залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета за срок от 5 /пет/ години на интернет страница [интернет адрес]. Срокът на действие на този лиценз е до 27.10.2027 г. След извършена проверка е било установено, че дължимата вноска за социално отговорно поведение по чл. 10а, ал. 1, т. 1 от Закона за хазарта в размер на 60 000, 00 /шестдесет хиляди/ лева не е заплатена в законоустановения срок до 31.03.2025г. В тази връзка изпълнителният директор на НАП, с писмо изх.№ 55-30-9074/30.05.2025 г., връчено на 06.06.2025 г., е информирал жалбоподателя, че неплащането на дължимата годишна вноска за социално отговорно поведение обуславя прилагането на принудителна административна мярка. Посочено е, че съгласно разпоредбата на чл. 85, ал. 1, т. 14 от Закона за хазарта, изпълнителният директор на Националната агенция за приходите прилага с мотивирана заповед принудителна административна мярка - отнемане за срок от три до 6 месеца на издадения лиценз за организиране на хазартни игри или за дейност по чл. 1, т. 2, когато организаторът не плати в срок годишната вноска по чл. 10а. Жалбоподателят е уведомен за започване на административното производство, като му е предоставена възможност в седмодневен срок да направи възражения, да даде обяснения и представи нови писмени доказателства. Освен това му е предоставен едномесечен срок, да приложи доказателства, че е заплатил дължимата вноска от 60 000, 00 /шестдесет хиляди/ лева, заедно с лихвите. На 09.06.2025 г. е постъпило писмо с вх. № 55-30-8023 #1/09.06.2025г. от „ЕС БИ ЕНТЪРТЕЙНМЪНТ“ ООД, [ЕИК]. В него дружеството посочва, че към имало насрещно вземане от Националната агенция за приходите, произтичащо от надвнесен или неправомерно събран данък по ЗДДС, което било предмет на текущо ревизионно производство, образувано по инициатива на органа. Излага, че нямало изискуема сума в смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 3 от ДОПК, тъй като е възможно задължението за вноска по чл. 10а, ал. 1 от ЗХ да бъде погасено чрез прихващане, веднага след приключване на ревизионното производство. Счита, че не били налице законови основания за прилагане на ПАМ „временно отнемане на лиценз“ по чл. 85, ал. 1, т. 14 от Закона за хазарта. С решение № 000030-5652/09.07.2025 г. на изпълнителния директор на НАП е била наложена спрямо „ЕС БИ ЕНТЪРТЕЙНМЪНТ“ ООД, [ЕИК] принудителна административна мярка- временно отнемане за срок от 3 /три/ месеца на лиценз, издаден с Решение № 000030- 8799/12.10.2022 г. на изпълнителния директор на НАП, за организиране на хазартни игри онлайн със залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета за срок от 5 /пет/ години на интернет страница [интернет адрес]. С АУПДВ № 1/12.06.2025г. на изпълнителния директор на НАП е установен размера на задълженията по чл.10а, ал.1, т.1 ЗХ за 2025г. в размер на сумата от 60 000, 00 /шестдесет хиляди/ лева, както и лихви за забавено плащане, считано от 01.04.2025г. до окончателното погасяване на задължението. В мотивите на акта е прието, че „ЕС БИ ЕНТЪРТЕЙНМЪНТ“ ООД в срок до 31.03.2025г. не е превело по сметката на НАП годишната вноска за социално отговорно поведение /СОП/ в размер на сумата от 60 000, 00 лева, във връзка с издадения лиценз за организиране на хазартни игри онлайн със залагания върху резултата от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета на интернет страницата [интернет адрес]. Този административен акт е бил обжалван от „ЕС БИ ЕНТЪРТЕЙНМЪНТ“ ООД, като в изпълнение на определение № 8890/29.09.2025г. по дело № 8961/2025г. на Върховния административен съд на Република България, делото е изпратено за разглеждане на Административен съд София-област и е образувано под № 1067/2025г. Към настоящия момент, производството по това дело е висящо, като е определена дата за провеждане на открито заседание на 10.12.2025г. При така установеното от фактическа страна, Административен съд София-град обуславя следните правни изводи: Жалбата е допустима, защото е насочена срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол, както и е подадена от активно легитимирано лице – негов адресат в преклузивния 14 /четиринадесет/ дневен срок, считано от 11.07.2025г. Решението на изпълнителния директор на НАП представлява принудителна административна мярка /ПАМ/, която има правнообвързващ ефект и изпълнението ѝ е скрепено с държавна принуда. Това предписание може да се отъждестви със санкция /неблагоприятно въздействие в правната сфера на дружеството, свързано с едностранно принудително ограничаване на негови субективни права/. Даденото предписание е проява на субординация, на отношения на власт и подчинение, характеризиращи административните правоотношения, поради което обвързва „ЕС БИ ЕНТЪРТЕЙНМЪНТ“ ООД с дължимостта на конкретно правомерно поведение. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Съдът, след като извърши проверка за законосъобразност на атакувания акт на основанията, сочени от оспорващия, и служебно на всички такива по чл.146 АПК, приема следното: На първо място, актът е издаден от компетентен орган, съгласно нормата на чл.17, ал.1, т.1 ЗХ, която предвижда, че изпълнителният директор на Националната агенция за приходите издава, отказва да издаде, прекратява и отнема лицензи за организиране на хазартни игри. На второ място, решението е издадено в предписаната от закона писмена форма, доколкото разпоредбите на ЗХ не предвиждат различни изисквания от установените в чл.59 АПК. В акта са посочени, както правните, така и фактическите основания за издаването му. Волята на административния орган е ясно изразена, не съществуват пропуски или грешки, което е предпоставка за правилното упражняване на съдебния контрол и осигурява възможност на оспорващия да организира адекватно защитата си в процеса. Ответникът, чрез своите фактически констатации обосновано е посочил действителното правно положение, не е налице непълнота на фактите, а след анализ и проверка на същите, съдът приема, че те са и реално осъществени. Не се установява порок във формата по см. на чл. 146, т. 2 от АПК, който да обуславя отмяна на акта. На трето място, не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да предпоставят отмяна на решението по см. на чл.146, т.3 АПК. Преценката на административния орган е направена, след обсъждане на релевантните факти и обстоятелства в изпълнение на разпоредбите на чл.35 и чл.36 от АПК, изискващи индивидуалният административен акт да се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая. Съобразно служебното начало в административния процес, ответникът е събрал всички необходими доказателства, извършил е надлежна проверка на същите, а окончателният правен резултат е в съответствие с приетите фактически установявания. Не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до неправилно приложение на материалния закон, тъй като фактите вярно са подведени под съответните разпоредби на ЗХ. Не е нарушено и накърнено правото на защита на жалбоподателя в хода на производството, за съществуването на което същият е бил уведомен и са изискани от него писмени обяснения и доказателства. В изпълнение на задължението по чл.86а ЗХ, ответникът е информирал организатора на хазартни игри, че в едномесечен срок следва да представи доказателства за заплащането на дължимата вноска за социално отговорно поведение по чл. 10а, ал. 1, т. 1 от Закона за хазарта в размер на 60 000, 00 /шестдесет хиляди/ лева, заедно с лихвите. Изрично е било посочено, че при неизпълнение на указанието ще бъдат предприети действия по прилагане на принудителна административна мярка „временно отнемане на лиценза“ по реда на чл. 85, ал. 1, т. 14 от Закона за хазарта. На четвърто място, решението е издадено при правилно приложение на материалния закон, поради което не е осъществено основанието по чл.146, т.4 АПК за неговата отмяна. С атакувания акт на изпълнителния директор на НАП е разпоредено временно отнемане за срок от 3 /три/ месеца на лиценза за организиране на хазартни игри онлайн със залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета на интернет страницата [интернет адрес], поради нарушение на разпоредбата на чл.10а, ал.1, т.1 ЗХ. На основание чл. 10а, ал. 1, т. 1 от ЗХ, организаторът на хазартни игри онлайн е длъжен да превежда по сметка на НАП годишна вноска за социално отговорно поведение /СОП/ за всеки издаден лиценз в размер на 60 000, 00 /шестдесет хиляди/ лева. Тази вноска представлява публично държавно вземане. Разпоредбата на чл. 10а, ал. 3 от ЗХ указва, че вноските за социално отговорно поведение се внасят до 31 март на текущата година. В хипотезата на неизпълнение на това задължение, изпълнителният директор на Националната агенция за приходите прилага с решение принудителна административна мярка - отнемане за срок от три до 6 месеца на издадения лиценз за организиране на хазартни игри. Неоснователно е възражението за незаконосъобразност на оспорения акт, поради това, че задължението за заплащане на годишната вноска за социално отговорно поведение, не е установено с влязъл в законна сила АУПДВ № 1/12.06.2025г. На първо място, анализът на разпоредбата на чл. 85, ал. 1, т. 14 от ЗХ не обосновава извод, съгласно който основание за постановяване на ПАМ е единствено наличието на влязъл в сила АУПДВ. В законовата разпоредба е използван израза „когато организаторът на хазартни игри не плати в срок годишната вноска по чл.10а“, което не предполага издаването и влизането в сила на акт по нейното установяване. Касае се дефиниране на възникнали по силата на закона за съответния правен субект публични задължения, чийто срок за доброволно изпълнение е изтекъл, като е ирелевантно обстоятелството дали е влязъл в сила актът, с който те са установени. Основанието за прилагане на ПАМ по чл. 85, ал. 1, т. 14 от ЗХ не е свързано с наличието на ликвидно, изискуемо и безспорно установено с влязъл в сила акт задължение. На следващо място, следва да се отбележи, че процесното задължение възниква пряко като основание и размер по силата на нормативен акт - чл. 10а, ал. 1, т.1 от ЗХ. Обстоятелствата, че в закона са определени както периода на възникване на задължението / в случая 01.01.2025 г. до 31.03.2025 г./, така и момента, на неговата изискуемост / в случая 01.04.2025г./, води до извода, че съществуването на тези задължения /главница и лихви/ не е опосредено и предпоставено от издаден акт по чл.166, ал.1 ДОПК във вр. чл.92, ал.2 ЗХ. Доколкото от доказателствата по делото е безспорно, че дружеството не е предприело действия в указания от органа едномесечен срок, считано от 06.06.2025г. следва, че към 09.07.2025г. са настъпили и съществували материалноправните предпоставки за постановяване на ПАМ по чл. 85, ал. 1, т. 14 от ЗХ. В заключение, съдът приема за осъществена визираната в решението хипотеза на чл. 85, ал.1, т.14 ЗХ във вр. чл.10а, ал.1, т.1 ЗХ, което налага извод за законосъобразност на оспорения акт и неоснователност на подадената срещу него жалба. При този изход на спора, искането на представителя на ответника юрк. И. К. за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено, като жалбоподателят следва да му възстанови сумата от 200, 00 /двеста/ лeва, определена на основание чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ /изм. ДВ. бр.53/2025г. в сила от 01.10.2025г./ във вр. чл.37, ал.1 от ЗПП. Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, от АПК, Административен съд София-град, ІІ-ро отделение, 22-и състав,