Решение № 292 от 9.5.2023 г. на Апелативен съд - София по дело № 939/2022 г.

Производството пред Софийски градски съд е образувано по искова молба на „ Юник Травел“ ООД срещу Държавата, представлявана от Министъра на туризма по чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД. Поискано е да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 84 235.61лева, представляваща сбора на авансово заплатените от него наемни вноски по сключен между тях на 14.08.2017год. и прекратен Договор № Т-РД-35-26 за предоставяне на временно и възмездно ползване на морски плаж „Панорама –юг“, находящ се в к.к. „ Златни пясъци“ за периода до 14.08.2022год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане. В исковата молба се твърди, че на 14.08.2017год. между страните бил сключен Договор № Т-РД-35-26 за предоставяне на временно и възмездно ползване на морски плаж „Панорама –юг“, находящ се в к.к. „ Златни пясъци“, област Варна, действащ считано от 14.08.2017год. и за срок от 5 години, изтичащ на 14.08.2022год.Твърди се, че наемателят- „ Юник Травел“ ООД е извършил уговореното в т.4.4 от договора авансово за период до 14.08.2022год. плащане на сума в общ размер на 301 460.65 лева, като този размер, съгласно подписано между страните допълнително споразумение от 20.08.2020год. и предвид негативните резултати на пандемията COVID 19 и на основание параграф 23, ал.4, 5 и 6 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето, във връзка с чл.4, 5, 6, 7 и 8 от Методиката за определяне размера на намалението на дължимото концесионно възнаграждение и наемна цена, за периода до 14.08.2020год. размера на наема бил редуциран от вече заплатения 70 656.15лева на 29.110.57 лева като разликата от 41 546.15лева следвало да бъде приспадната от наемната цена за 2021год.Предвид уговореното се твърди, че дължащия се остатък по договора – за периода до 14.08.2022год.в размер на 30 311.73 лева бил заплатен, тоест че цялото задължение на наемателя по договора било изцяло заплатено към дата 04.02.2021год. Сочи се, че процесният договор бил прекратен на основание т.7.1.2, поради влизане в сила на договор за концесия на морския плаж, поради което наемателят поискал от наемодателя възстановяване цената на всички авансови вноски заплатени до 14.08.2022год., както и да бъде възстановена предоставената от наемателя гаранция по наемния договор в размер на 9 093.52лева. Плажът бил предаден на наемодателя на 09.05.2021год., за което бил подписан предавателен протокол, но наемодателят отказал възстановяване на авансовите наемни вноски, освен вноската от 30 311.73 лева, което и било сторено от наемодателя.Поддържано е, че отказът бил неправомерен, че до 31.12.2020год. наемателят бил изплатил наемни вноски в общ размер на 271 148.92 лева, че наем за 2021год. не се дължал, тъй като сезон 2021год. не се бил се състоял поради предсрочното прекратяване на договора, а за 2020 год. наемната цена била редуцирана до сумата от 29 110.57 лева и остатъкът от него не би следвало, по изложените вече по-горе съображения, да се прихваща за сезон 2021год. За периода от 15.08.2019год. до 31.12.2019год. наем се дължал само за летния сезон или само за 46 дни, поради което наемът за 2019год. възлизал на 25 840.02лева.При тези аргументи е поддържано, че за периода от 14.07.2017год. до 31.12.2019год. и за 2020год. се дължи наем в общ размер на 186 913.31 лева, а са платени 271 148.92лева, като разликата от 84 235.61лева се явява надвнесена, тоест платена на отпаднало основание и подлежала на връщане на наемателя. В подаден писмен отговор ответникът- Държавата чрез министъра на туризма не оспорва сключването на цитирания от ищеца договор, нито извършените по него плащания от наемателя. Оспорва, че съгласно сключено между страните допълнително споразумение от 20.08.2020год. и на основание параграф 23, ал.4, 5 и 6 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето и въз основа на Заповед № Т-РД-16-204/03.07.2020год. на Министъра на туризма наемната цена за 2020год. е намалена на 29 110.57лева, но поддържа, че съответната намалена част се приспадала от наемната цена за 2021год. Посочва че наемният договор бил прекратен на основание чл. 7.1.2- поради влизане в сила на договор за концесия за процесния плаж. Оспорва обаче посочения от ищеца начин на формиране на наемната цена и оттук –твърденията му за наличие на надплатена такава без основание, която да подлежи на възстановяване на наемателя. Според него наемната цена за периода от 15.08.2019год. до 31.12.2019год. не се дължи за 46 дни като такива от активния летен сезон, тъй като това противоречало на уговорките в наемния договор. Според последния годишната наемна цена била дължима за период от 12 месеца и не се дължала само за дните на активния летен сезон през годината от юни до септември. На следващо място поддържа също така, че съгласно подписаното между страните допълнително споразумение дължимата за 2020год. наемна цена в размер на 70 656.72 лева за периода от 14.08.2020год. до 14.08.2021год. се намалявала с 29 110.57лева, а не за цялата 2020год., тоест от 01.01.2020год. до 31.12.2020год.Тъй като договорът за наем бил прекратен, то наемна цена за 20221год. не се дължала, поради което и авансово платената такава за 2021год. в размер на 30 311.73 лева била върната на наемателя. Така претендираната за възстановяване от наемодателя сума в размер на 41 546.15лева не била дължима и подобно искане не намирало правна опора в сключения между страните наемен договор, допълнителното споразумение към него и закона. По изложените съображения ответникът поддържа неоснователност на предявения иск и прави искане за отхвърлянето му, ведно с произтичащите от това последици. В подадена допълнителна искова молба и предвид изложеното в писмения отговор ищецът-наемател твърди, че е налице признание от ответника-наемодател на твърдените от него факти, което налагало извод за основателност на исковата претенция. Посочва, че ответникът не оспорва определената в договора методика за изчисляване на наемната цена, с изключение наемната цена за периода от 14.08.2019год. до 31.12.2019год. Позовавайки се на твърденията на ответника, че наемната цена се изчислявала на база дванадесетмесечен период, считано от сключване на наемния договор и на приложимостта на разпоредбата на чл.72, ал.1 предл. 2 от ЗЗД и при направени от него изчисления поддържа, че като наемател е бил ощетен със сумата от 41 546.15 лева Според него допълнителното споразумение било подписано в изпълнение нормата на параграф 23, ал.4, 5 и 6 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето / отм./ и на ПМС № 111/28.05.2020год. за приемане на методика за определяне размера на намалението на дължимото концесионно възнаграждение и на наемната цена за 2020год., съответващо на намалението на цените на чадър и шезлонг за летен сезон 2020год.Това според него давало основание да се счита, че наемната цена за 2020год. е за съответния „ летен сезон“, което не било равнозначно на „ календарна година „. Счита се, че наемът за 2020год. бил фиксиран н анекса, като имал характер на новация и доколкото наем за 2021год. не се дължал, то подлежал на определя единствено размера на наема за периода от 14.08.2019год. до 31.12.2019год., тъй той не бил определен нито по нормативен, нито по облигационен път. При съобразяване на горното и правейки изчисления за платения и намален наем, както и за дължащия се такъв единствено за летния сезон на 2020 год., ищецът е поддържал, че плащайки 271 148.19 лева като наемна цена, при дължаща се такава в общ размер на 187 169.19 лева, то сумата от 83 979.73 лева се явявала надвнесена и подлежаща на възстановяване. В подаден допълнителен писмен отговор ответникът възразява срещу посочените от ищеца в допълнителната искова молба тълкувания относно безспорните между страните факти.Посочва, че наемното споразумение между страните е съществувало от 14.08.2017год. до 09.05.2021год., когато е прекратено поради влизане в сила на договор за концесия на морския плаж.Посочва, че сумата от 30 311.73 лева, авансово платена от наемателя и съставляваща 5-то последно плащане по договора за периода от 14.08.2021год. до 14.08.2022год. му била върната след прекратяване на наемния договор и че размерът на това последно плащане, представляващо дължима наемна цена по договора за 2021год. бил определен чрез приспадане на сумата, съответстваща на намалението на годишната наемна цена за 2020год. съгласно допълнителното споразумение, равняваща се на 41 546.15лева.Посочва също така, че ответникът не оспорва че подписаното споразумение било влязло в сила на 0101.2020год., както и основанието на което то е сключено. Оспорва баче твърдението, че споразумението има „новиращ ефект“ върху задължението на наемателя.Поддържа, че в споразумението е внесено изменение единствено в размера на наемната цена за 2020год., поради което оспорва твърдението на ищеца, че за периода от 15.08.2019год. до 31.12.2019год. и евентуално-за периода от 15.08.2019год. до 30.09.2019год. наемът да е следвало да се определи при нови различни правила. Оспорва и твърдението на ищеца, че наемната цена за 2020год. е дължима за периода от 01.01.2020год. до 31.12.20020год., в частност за „летния сезон“ на 2020год. и поддържа че наемното правоотношение между страните е съществувало за периода от 14.08.2017год. до 09.05.2021год., поради което наем се бил дължал за целия период на съществуване на облигационната връзка. Годишната наемна цена се определяла за дванадесетмесечен период, който не съвпадал с календарната година и този начин не бил променен с подписване на допълнителното споразумение. Така предявеният иск е уважен от СГС за сумата от 73 950.60 лева съставляваща наемна цена, получена на отпаднало основание по договор № Т-РД-35-26/14.08.2017год. и отхвърлен за сумата за разликата до пълния му предявен размер от 84 235.61лева. От фактическа страна по делото първоинстанционния съд е приел, че страните са били обвързани с договор № Т-РД- 35- 26/14.08.2017год. за предоставяне на временно и възмездно ползване на морски плаж „ Панорама- юг“, находящ се в к.к. „ Златни пясъци“, област Варна, влязъл в сила от датата на подписването му - 14.08.2017год. и прекратен на 09.05.2021год. Приел е също така, че съгласно договора наемателят е следвало да заплаща авансово годишната наемна цена в срок до 15.02. на съответната финансова година и че с оглед началния момент на действието на договора, авансовите предплащания не били за следващата календарна година, а за периода до 14.08. на следващата и че всички авансови плащания били извършени от наемателя. Приел е, че на 20.08.2020год. между страните е сключено допълнително споразумение за периода до 14.08.2020год. размера на наема да бъде редуциран от 70 656.72лева на 29 110.57 лева за 2020год. и разликата между платения и коригиран наем възлизащ на 41.546.15лева да бъде приспадната от наемната цена за 202021год., както и че на 04.02.2021год. наемателят е доплатил остатъка от дължащата се по договора наемна цена за периода до 14.08.2022год. в размер на 30 311.73лева, която му е възстановена от наемодателя. При тези фактически констатации първоинстанционният съд е приел, че страните са били уговорили плащане на наем не на сезон, а на годишна наемна цена, която не е за календарна година, а за периода от 14.08.на съответната година до датата на следващата. Приел е също така, че с подписаното между страните допълнително споразумение е внесена промяна относно дължимата наемна цена за 2020год. като същата е променена на 29 119.57лева. Така и с оглед уговорения период за дължимост на наема /посочен по-горе / 2020год. година се явявала разделена на два периода –до 14.08.2020год. и след 14.08.2020год., като за втория и единствено за него е относима редуцираната наемна цена. При съобразяване на горното, при установените плащания от наемателя и при съблюдаване на постигнатата договореност за извършване на прихващане /допълнителното споразумение от извод, че наемателят е платил наем в размер на 271 148.92 лева при дължими 197 198.32 лева, поради което сумата от 73 950.60 лева, а не претендираната такава от ищеца в размер на 84 235.61 лева е получена от наемодателя без основание и подлежи на възстановяване. Така приетото от първоинстанционния съд се споделя частично от въззивната инстанция. Първоинстанционният съд правилно е установил фактите по делото, правилно е приел че е налице платена на отпаднало основание наемна цена по сключения между страните наемен договор, но не и в посочения от него размер. За да направи горния извод настоящия състав на въззивната инстанция съобрази следното: На 14.08.2017год. между Министерство на туризма, в качеството на „наемодател“ и „ Юник Травел“ ООД в качеството на „ наемател“ е сключен договор за наем № Т-РД-35- 26/14.08.2017год. По силата на така сключения договор наемодателят е предоставил на наемателя за временно и възмездно ползване обект- изключителна държавна собственост, представляващ морски плаж „ Панорама-юг“, находящ се в к.к.“ Златни пясъци“, област.Варна, обособена част от крайбрежната плажна ивица с обща площ в размер на 14 382 кв.м. В договора изрично е посочено, че активната плажна площ на отдадения под наем морски плаж е в размер на 13 696 кв.м., като от нея изрично са изключени площта в размер на 584 кв.м., заета от обект на инфраструктурата, представляваща-бетонова площадка 314 кв.м. и затревени площи храсти-270 кв.м., както и площта, заета от брегоукрепителното съоръжение в размер на 102 кв.м. Договорът е сключен за срок от 5 години, считано от датата на подписването му между страните – т.2 от договора като в т.4, ал.1 от договора е уговорено морският плаж да бъде предоставен за ползване срещу годишна наемна цена за първата година в размер на 65 294.40лева с включен ДДС, а за всяка следваща година за срока на договора годишната наемна цена да се индексира съгласно Методиката за определяне на минималния размер на наемната цена за морските плажове по реда на чл. 8, ал.2 и 3 от ЗУЧК, приета с ПМС № 9/19.01.2015год.-чл.4.3.В клаузата на т.4.2 страните са посочили, че наемателят е заплатил на наемодателя на 05.08.2017год. сума в размер на 38 088.76 лева, която заедно с внесения депозит в размер на 27 205.64 лева, представляват наемната цена за първата година в пълния й размер, а в т.4.4 е обективирана договореност всяко следващо плащане на годишната наемна цена да се извършва в срок до 15 февруари на съответната година. По делото са представени платежни нареждания, от които се установява, че на 03.07.2017год. ищецът е заплатил по сметка на Министерство на туризма депозит в размер на 27 205.64лева –депозит за участие в търг за плаж Панорама-юг-Варна, а на 05.08.2017год.- наем в размер на 38 088.76лева за плаж Панорама-юг. На 12.02.2018год. е заплатил 66 665.58 лева, представляващи наем за плаж Панорама-юг за периода 14.08.2018год. до 14.08.2019год., на 06.02.2019год.- сумата от 68 532.22 лева-наем за плаж Панорама-юг за периода 14.08.2019год.- 14.08.2020год. и на 30.01.2020год. сумата от 70 656.72 лева-наем за плаж Панорама-юг за периода от 14.08.2020год.до 14.08.2021год. Със Заповед № Т-РД-16-204/03.07.2020год. на Министъра на туризма и на основание параграф 23, ал.4, 5 и 6 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето, чл.4, 5, 6, 7 и 8 от Методика за определяне размера на намалението на дължимото се концесионно възнаграждение и наемна цена за 2020год., съответващо на намалението на цените на чадър и шезлонг за летен сезон 2020г. и за удължаване на срока на концесията и на наема, приета с Постановление № 111 на МС от 28.май.2020год., за приемане на Методика за определяне размера на намалението на дължимото концесионно възнаграждение и наемна цена за 2020год., съответстващо на намалението на цените на чадър и шезлонг за летен сезон 2020год. и за удължаване на срока на концесията и на наема е наредено считано от 01.10. 2020год. намаляване наемните цени, дължими за 2020год. за отдадените под наем морски плажове, което намаление /съгласно приложение № 9 към заповедта / за наемателя „ Юник Травел“ ООД е в размер на 29 110.57 лева. В раздел III на цитираната заповед е указано за промяната на наемните цени по т.1 да се сключат допълнителните споразумения към съответните договори за наем, както и е посочено, че когато наемната цена за 2020год. е вече заплатена изцяло или частично, съответната намалена част се приспада от наемната цена за 2021год. „ На основание параграф 23, ал.4, 5 и 6 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето, чл.4, 5, 6, 7 и 8 от Методика за определяне размера на намалението на дължимото се концесионно възнаграждение и наемна цена за 2020год., съответващо на намалението на цените на чадър и шезлонг за летен сезон 2020г. и за удължаване на срока на концесията и на наема, приета с Постановление № 111 на МС от 28.май.2020год., заповед № Т-РД-16-204/03.07.2020год. на министъра на туризма от 03.07.2020год. за намаляване размера на дължимата наемна цена за 2020г на 20.08.2020год. страните по процесния договор са сключили допълнително споразумение за намаляване наемната цена за 2020год. на 29 110.57 лева. Споразумението е влязло в сила на 01.10.2020год. Няма спор по делото и това се установява от данните по делото, че процесният договор за наем е прекратен на 09.05.2021год. основание т.7.1.2 от наемния договор- влизане в сила на договор за концесия на морския плаж. От изготвената по делото и неоспорена от страните съдебно-икономическа експертиза се установява, че за периода 14.08.2017год. до 04.02.2021год. „ Юник Травел“ ООД е изплатило по процесния договор сума в общ размер от 301 460.65 лева, както и че Министерство на туризма е възстановило на наемателя сума в размер на 30 311.73 лева или общо платената сума по договора е в размер на 271 148.92лева. По поставени от страните задачи за изчисляване на дължащата се по процесния договор за наем наемна цена и съответно наличието на надплатена такава в експертизата са дадени следните отговори: 1. Дължимият наем за срока от 14.08.2017год. до 31.12.2019год. е в размер на 157 800лева / 158 058.62лева /, в който случай при условие, че наемът е изчисляван на сезон-„Летен сезон 2020год./ надплатената сума възлиза на 42 692.20лева, а в при условие че се изчислява в месеци, респ.дни- 42 433.58лева. 2/предвид клаузата по т.4.4 от договора наемната цена за периода 15.08.30.09.2020год. като летен сезон 2020год. възлиза на сумата от 25 840.02лева като разликата е в размер на 42 692.20лева или при този вариант разликата между платените 271 148.92лева и дължимите 186 910.57лева е в размер на 84 238.35лева като надвнесена сума. При условие че наемът бъде изчисляван на месечна база, респ.дни, то разликата е в размер на 42 433.58 лева, респ. разликата между платените и дължимите суми е в размер на 83 979.73лева като надвнесена сума. В експертизата е даден и вариант на дължимата се наемна цена за периода 14.08.2020год. до 09.05.2021год., ако се вземе предвид че дължимата годишна наемна цена за целия дванадесетмесечен период от 14.08.2020 год. до 14.08.2021год. е определена на 29 110.57 лева. Така за 268 дни или за периода от 14.08.2020год. до 09.05.2021 год. наемната цена е посочена от вещото лице в размер на общо 21 374.34 лева. При тези фактически констатации настоящият съдебен състав прави следните правни изводи: В чл.7, ал.5 от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие / ЗУЧК/ е предвидено, че Министърът на туризма може да отдава морските плажове по ал. 4 или части от тях под наем за срок до 5 години, при условие че прогнозната стойност на приходите на наемателя не е по-голяма от европейския праг по смисъла на Закона за концесиите като наемателят на морския плаж е длъжен да извършва задължителните дейности и да заплаща наемна цена. По силата на сключен на 14.08.2017год. на цитираното по-горе законово основание Министъра на туризма е предоставил на ищеца- „Юник Травел“ ООД за временно и възмездно ползване на морски плаж „ Панорама-юг“, находящ се в к.к. „ Златни пясъци“, област Варна. Договорът има действие за периода от 14.08.2017год. до 14.12.2022год., но на 09.05.2021год. същият е прекратен предсрочно на основание т.7.1.2 от договора, поради което за периода от 14.08.2017год. до 09.05.2021год. поради съществуващата между страните обвързаност всяка една от тях е следвало да изпълнява поетите с договора задължения, което за наемателя се изразява в плащане на уговорената наемна цена. Последната е уговорена на годишна база, а не за „ летен сезон“ или за календарна година, поради което правилно първоинстанционния съд е приел с оглед уговореното в т.2.2 от договора, че наемът е дължим за периода от 14 август на съответната година до 14 август на следваща година. Ищецът –наемател както пред първоинстанционния съд, така и във въззивното производство излага доводи за това, че наемът се дължал единствено за съответния летен сезон на годината, които доводи не могат да бъдат споделени. Уговорка за заплащане на наемна цена единствено за летния сезон на съответната година липсва в сключения между страните договор за наем, като напротив- изрично в т.4.1 от договора е предвидено заплащане на „годишна наемна цена“. Клаузата на т.4 от договора не е неясна и не поражда съмнение относно нейното съдържание, за да възниква необходимост от тълкуването й. Поддържаният от ищеца-наемател довод не намира подкрепа нито от ЗУЧК, нито от Методиката за определяне на минималния размер на наемната цена на морските плажове по реда на чл.8, ал.2 и ал.3 от ЗУЧК, към които препраща договора. И в двата нормативни акта се борави с термина „ годишна наемна цена“ и предвижда първоначалното й определяне в цифрово изражение при провеждане на търговете за отдаване под наем и последващото й актуализиране /индексиране/ за всяка следваща година за срока от договора за наем. Така предвиденото в нормативната база касателно определянето на наемната цена на отдадените под наем морски плажове категорично опровергава наличието на зависимост между базата и механизма на изчисляване на наемната цена с различните сезони в рамките на едногодишния срок на ползване на отдадения под наем плаж, както и опровергава твърдението на ищеца че същата е дължима единствено и само са летния сезон на съответната година. Такава уговорка, както се посочи по-горе липса и в договора за наем, поради което уговорената наемна цена е дължима за цялата година, съответно за всичките 365 дни на годината. В Заповед № Т-РД-16-204/03.07.2020год. на Министъра на туризма и в сключеното между страните въз основа на нея допълнително споразумение от 20.08.2020год. е употребен термина „летен сезон 2020“, но от това не може да се заключи, че наемната цена за процесния плаж е дължима единствено за активния летен сезон, в частност активния летен сезон за 2020год. Със заповедта е разпоредено намаляване, считано от 01.10.2020год. / тоест след изтичане на летния сезон 2020год./ на наемните цени, дължими за 2020год. за отдадените под наем морски плажове, като поведението на наемателите през този летен сезон, а именно липсата на извършени нарушения на параграф 23, ал.1 от ПРЗ на ЗИД на ЗД и такива по предоставяне на плажните принадлежности / чадъри и шезлонги/на по-високи цени от посочените от тях в уведомлението по параграф 23, ал.2 от ПЗР на ЗИД на здравето е предвидено като условие за това намаление.Тоест употребения в заповедта, респ. допълнителното споразумение термин „ летен сезон“ не следва да се разглежда изолирано, а в контекстна на заповедта, съответно споразумението, а от последното не следва извод за това, че наемна цена е дължима за ползването на плажа единствено и само през съответния летен сезон на годината. Такъв извод не следва и от цитираните от наемателя разпоредби на чл.7, ал.8 от ЗУЧК, чл. 22а, ал.4, т.4 от ЗУЧК и чл.15, ал.1 от ЗУЧК. Това, че обезпечаването на водноспасителната служба е обвързано с летния сезон или че забраната за извършване на строителни и монтажни работи в националните курорти по Черноморското крайбрежие е свързана с летния сезон няма връзка с определянето на наемната цена за ползването на плажа, която както се посочи по-горе е определена в договора между страните и е аналогична на предвидената в нормативната база, въз основа на която е сключен наемния договор. Както се посочи по-горе, в случая наемната цена е уговорена на годишна база.За да се определи дали наемателят е надплатил наемни вноски по процесния договор за наем следва да се установи в какъв размер е дължащия се от него наем за периода от 14.08.2017год. до 09.05.2021год. и в какъв размер е платения от него наем. За първата година на действие на договора за наем- 14.08.2017год. до 14.08.2018год. съгласно уговореното наемателят е дължал наем в размер на 65 294.40лева, плащането на който не е спорен между страните и установен от отразеното в договора, платежно нареждане от 03.07.2017год. и 05.08.2017год., както и от констатациите на неоспорената съдебно-икономическа експертиза. Не е спорно по делото, че наемната цена за втората година от действието на договора-периода от 14.08.2018год. до 14.08.2019год. е била в размер на 66 665.58 лева, плащането на която не е спорно по делото, а и се установява от представеното платежно нареждане от 12.02.2018год. и от неоспорените констатации на съдебно-икономическата експертиза. За периода от 14.08.2019год. до 14.08.2020год. наемателят е дължал наемна цена в размер на 68 532.22лева, която частично –за периода от 01.01.2020год. до 14.08.2020год. е редуцирана съгласно подписаното между страните допълнително споразумение от 20.08.2020год. Съгласно последното наемната цена за 2020год. е намалена на 29 110.57лева. Предвид на горното, за да се изчисли каква е дължащата се наемна цена за периода от 14.08.2019год. до 01.01.2020год. и съответно каква е дължащата се наемна цена за периода от 01.01.2020год. до 14.08.2020год. / обхваната от действието на споразумението следва да се изчисли припадащата се наемна цена на ден за първия подпериод и съобразно първоначално уговорената наемна цена от 68 532.22лева и по същия начин – да се изчисли припадащата се наемна цена на ден за втория подпериод и съобразно коригираната наемна цена по споразумението. Така при база 68 532.22 лева: 365 дни = 176.76лева на ден. При 139 дни /за периода 14.08.2019год. до 01.01.2020год./ х 187.76лева = 26 098.64лева. Или при този начин на изчисляване дължащия се наем за подпериод 14.08.2019год. до 01.01.2020год. е в размер на 26 098.64лева. Аналогично на горното, при база от 29 110.57лева: 365 дни = 79.75лева на ден.При тези 227 дни /за периода от 01.01.2020год. до 14.08.2020год./х 79.75 лева =18 103.25лева Или при този начин на изчисляване дължащия се наем за подпериода 01.01.2020год. до 14.08.2020год. е в размер на 18 103.25лева или за периода от 14.08.2019год. до 14.08.2020год. наемът е в размер на 44 201.79лева. За периода 14.08.2020год. до 31.12.2020год., като подпериод на периода 14.08.2020год. до 09.05.2021год. /датата на прекратяване на наемния договор /, дължащата се наемна цена следва да бъде определена съобразно намалената така по допълнителното споразумение от 20.08.2020год. Така при база 26 098.64лева: 365 дни = 79.75лева на ден. При тези 139дни /за периода от 14.08.2020год. до 31.12.2020год. /х79.75лева =11 085.25лева Или по този начин на изчисляване дължащия се наем за подпериод 14.08.2020год.-31.12.2020год. е в размер на 11 085.25лева Аналогично на горното, при база 30 311.73лева- предплатен авансово съгласно т.4.4 от договора за наем: 365 дни = 83.05лева на ден.При тези 128 дни /за периода от 01.01.2021год. до 08.05.2021год.включително/ х 83.05лева = 21 715.65 лева или за периода от 14.08.2020год. до 09.05.2021год. дължащата се наемна цена е в размер на 21 715.65 лева. От тук следва, че за периода на действие на наемния договор наемната дължащата се наемна цена е била в размер на 197 877.42 лева. Видно от констатациите на неоспорената съдебно-икономическа експертиза внесените от наемателя наемни вноски са в общ размер на 271 148.92 лева / след възстановяване на авансовата вноска от 30 311.73 лева за 2021год., от което следва че разликата между дължащия се и платен наем е в размер на 73 271.50 лева и същата се явява платена на отпаднало основание и подлежаща на възстановяване на наемателя. Със сключеното между страните допълнително споразумение от 20.08.2020год. е намалена наемната цена единствено и само за 2020год., поради изчисленията на дължащия се наем за тази година / 2020год./ е направено на база сумата от 29 110.57лева, а не 70 656.72лева. Както се посочи по-горе наемът е уговорен на годишна база, поради което и изчисленията са направени при определяне на приспадащата се за ден наемна цена. По тази причина и по вече изложени по-горе съображения противоречащи на закона и на уговореното между страните биха били изчисления за дължащия се наем по процесния договор, направени единствено и само на база летен сезон за всяка една от годините. В тази връзка следва да се отбележи, че и за наемателят е било изначално ясно че следва да заплаща годишен, а не сезонен наем и това е видно от начина на оформяне на платежните нареждания при извършеното авансово плащане, където сам е посочил едногодишен период за платения наем като основание за извършеното плащане. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че искът, предявен от „ Юник Травел“ ООД срещу Държавата за връщане на платен на отпаднало основание наем за морски плаж е основателен за сумата от 73 271.50лева, а не както е приел първоинстанционния съд за сумата от 73 950.60лева. Това предпоставя отмяна на постановеното по чл. 55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД за сумата от 679.10лева и отхвърляне на иска за тази сума, ведно с претенцията за законна лихва върху нея, считано от предявяване на иска- 10.09.2021год. до окончателното й изплащане. В останалата си част решението е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Така, подадената срещу първоинстанционното решение от „ Юник Травел“ ООД се явява неоснователна и следва да се отхвърли, а подадената от Държавата чрез Министъра на туризма въззивна жалба се явява частично основателна за сумата от 679.10лева, а в останалата си част.-неоснователна. При този изход от спора следва да се редуцират и дължащите се в първоинстанционното производство разноски, тъй като от присъдените такива 68.24лева в полза на „ Юник Травел“ ООД са недължими. Това налага отмяна на решението и в частта за разноските или за сумата от 68.24лева. Съобразно изхода от въззивното обжалване, разноски за настоящото производство се дължат на Държавата –като въззивник. Същата е представлявана във въззивното производство от адвокат-пълномощник при уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 3 668.40лева, като е заплатена и държавна такса при обжалването в размер на 1 479.01лева. При обжалваем интерес от 73 950.60лева и основателност на въззивната жалба за сума в размер на 679.10лева, то на Държавата следва да бъдат присъдени разноски за въззивното прозводство в размер на 47.27лева. Мотивиран от горното, Апелативен съд-София