Решение № 28 от 10.4.2025 г. на Районен съд - Луковит по дело № 199/2022 г.

Производството по делото е образувано по искова молба от Д. И. П. и Д. Д. П., и двамата от гр.Троян, чрез адв. С. М. от АК – Плевен срещу МП. РС-Т.. В исковата молба, уточнена с молба от 17.01.2022 г., са изложени твърдения, че по силата на постановление за възлагане на недвижим имот от 29.04.2015 г. на ДСИ при РС-Т., издадено по изп.дело № 153/2012 г., което е вписано в СВ – Троян в дв.вх.рег. под № 3374 на 09.09.2015 г. като акт № 63, т. ХІ ищците са придобили собствеността върху ½ ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 20300.231.113 по кадастралната карта на с. Дебнево, обл. Ловешка, община Троян, местността „Дъбравата“, представляващ нИ. с площ на целия имот 9002 кв.м., при съседи на имота с идентификатори: 20300.231.12, 20300.231.14 и 20300.231.9. Твърди се, че в началото на 2016 г. ищците завели дело за делба против съсобственика М.Г.М. от гр. Габрово. С цел защита правото им на собственост по делото ангажирали адвокатска защита, за която платили сумата от 960 лв. Отчитайки факта, че имотът е придобит през процедура на публична продан, извършена от ДСИ при РС – Троян и с оглед оспорването й от страна на ответника, ищците поискали привличане на трето лице помагач по делото – МП, като искането им първоначално било уважено, но след възражение от страна на третото лице, първоинстанционният съд отменил определението си, с което го е допуснал. Ищците обжалвали с частна жалба така постановения съдебен акт, във връзка с което направили разходи в размер на 15 лева за държавна такса. С определение от 16.12.2016 г. по ч.гр.д. № 553/16 г. ОС – Ловеч оставил без уважение частната жалба и потвърдил определението на първоинстанционния съд, с което е отказано на основание чл. 219 от ГПК конституирането на МП, представлявано от министъра на правосъдието Е.З., и е заличено като трето лице помагач. Посочва се, че по делото за делба с Решение № 281 от 27.10.2016 г. РС – Троян постановил, че изключителни собственици на процесния имот са М.Г.М. и неговата съпруга Т.И. П.М., като едновременно с това ищците били осъдени да заплатят и сумата от 1600 лв. разноски. Неудовлетворени от изхода на делото и най-вече неприемайки мотивите на първоинстанционния съд, ищците подали въззивна жалба срещу цитираното решение и пред Окръжен съд – Ловеч било образувано в.гр.д. № 595/2016 г. Твърди се, че разходите, които ищците направили във връзка с това производство включват платена такса от 25 лв. и адвокатски хонорар от 960 лв. Първоначално въззивният съд оставил без движение производството по делото с указание за вписване на исковата молба, което ищците своевременно изпълнили и се наложило да направят разход от 10 лв., внесени по сметка на Агенция по вписванията. В крайна сметка с решение № 24/20.02.2017 г. въззивният съд оставил без уважение подадената от ищците въззивна жалба и потвърдил решението на първоинстанционния съд, като ищците били осъдени да заплатят 1600 лв. разноски на ответната страна. Твърдят, че с цел да не се пристъпи към принудителното им събиране, ищците заплатили на М.Г.М. и неговата съпруга Т.И. П.М. доброволно присъдените в тяхна полза общо 3200 лв. От мотивите на влязлото в сила решение на въззивния съд станало ясно, че имотът предмет на публичната продажба по изп.дело № 153/12 г. на ДСИ при РС – Троян, преди да бъде вписана възбраната върху същия, е станал собственост на М.Г.М. и неговата съпруга Т.И. П.М. по силата на Договор за доброволна делба на съсобствени имоти – земеделска територия на 03.05.2004 г., и не е бил собственост на длъжника по изпълнителното дело М.Х.Х.. Установил се и фактът, че въпросната делба била вписана единствено по партидата на придобилия имота съделител – М.Г.М., но не и по партидата на длъжника – М.Х.Х. – нарушение на разпоредбата на чл. 37 от Правилника за вписванията. Ищците твърдят, че вина за нарушението на чл. 37 от Правилника за вписванията е на Р. Д. П. – съдия-изпълнител в РС – Троян, която по силата на заповед № ЛС-И- 974/19.04.2004 г. на МП оформена от зам.-министър М.Т. на основание чл. 158, ал. 4 от ЗСВ в периода 19.04. – 01.06.2004 г. е изпълнявала функциите на ••• по силата на сключен трудов договор с първия ответник - МП. Ищците уточняват, че към 03.05.2004 г. в Служба по вписванията при РС – Троян е имало по щат и един деловодител по вписванията и това е Й.М.П., която има сключен трудов договор с работодател втория ответник – РС-Т., както и длъжностната характеристика към него, по силата на които е била длъжна да извършва конкретните „вписвания“ по партидите на съсобствениците. Твърдят, че причинените вреди са в размер на 5170 лв., от които 1920 лв. заплатени адвокатски хонорари във връзка с организиране на защитата им по гр.д. № 116/2016 г. на РС – Троян, 40 лв. държавни такси – за подаване на частна жалба и въззивна жалба, 10 лв.- за вписване на исковата молба и 3200 лв. разноски, платени на ответниците по делото за делба М.Г.М. и неговата съпруга Т.И. П.М.. Поради това ищците претендират да бъдат осъдени ответниците – МП. РС-Т., при условията на солидарност да им заплатят сума в общ размер 5170 лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди в резултат на бездействие на служители на ответниците, ведно със законната лихва върху всяка отделна сума, считано от датата на заплащането й, както следва: сумата от 960 лв. заплатена по договор за правна помощ и съдействие № 0000571/16.05.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 16.05.2016 г.; сумата от 960 лв. заплатена по договор за правна помощ и съдействие № 0000629/07.11.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 07.11.2016 г.; сумата от 15 лв. платена държавна такса във връзка с ч. гр. д. № 553/16 г. на ОС Ловеч, ведно със законната лихва считано от 14.10.2016 г.; сумата от 25 лв. платена държавна такса във връзка с в. гр.д. № 595/16 г. на ОС Ловеч, ведно със законната лихва считано от 09.11.2016 г.; сумата от 10 лв. платена по сметка на АВ за вписване на исковата молба, ведно със законната лихва считано от 01.01.2017 г.; сумата от 3200 лв. разноски платени на М.Г.М. и неговата съпруга Т.И. П.М. под формата на присъдени разноски по гр. д. № 116/2016 г. на РС – Троян и в. гр.д. № 595/16 г. на ОС – Ловеч, ведно със законната лихва считано от 06.03.2017 г. Претендират разноските по настоящето дело. От ответника МП чрез гл. юрисконсулт П.Р. е постъпил отговор на исковата молба, в който е изразено становище за нередовност на исковата молба. По същество се правят възражения за неоснователност на предявения иск. Не оспорва, че МП е възложител на работата на съдията по вписвания – ДСИ при РС – Троян Р. Д. П., която по силата на възлагателна заповед № ЛС-И-974/19.04.2004 г. на зам.-министър М.Т. е изпълнявала функциите на ••• към датата, за която се твърди, че не е извършено вписването на договора за доброволна делба - 03.05.2004 г. Оспорва твърденията за противоправно поведение на съдията по вписвания, в пряка причинна връзка с което да са настъпили твърдените вреди. Противопоставя твърдения, че съдията по вписвания е разпоредил с резолюция действието по вписване, но служителят на длъжност „нотариален книговодител“ при РС – Троян не го е сторил. Оспорва също част от вредите да са настъпили. Навежда възражение за съпричиняване на вредите от страна на ищците. Прави възражение за погасяване по давност на претенцията на ищците. Прави искане на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК за привличане на трето лице – помагач на страната на ответника по предявените искове срещу МП с правно основание чл. 49 ЗЗД, а именно Р. Д. П., която по силата на възлагателна заповед № ЛС-И-974/19.04.2004 г. на зам.-министър М.Т. е изпълнявала функциите на ••• в РС – Троян за периода от 19.04.2004 до 01.06.2004 г., като обосновава искането си с разпоредбата на чл. 54 от ЗЗД, съгласно която лицето, което отговаря за вреди причинени виновно от другиго, има право на иск против него за това, което е платил. Срещу третото лице помагач ДСИ при РС – Троян Р. Д. П., в условията на евентуалност, в случай, че претенцията по главния иск, предявен от ищците Д. И. П. и Д. Д. П. срещу МП бъде уважена, е предявен обратен иск по чл. 54 от ЗЗД за сумата общо 5170 лв. Изложено е, че обстоятелствата, на които се основава обратният иск, съвпадат с изложеното в исковата молба на ищците П.и срещу МП за извършени противоправни действия от ДСИ при РС – Троян Р. П., изпълняваща функциите на •••, причинила им вреди в общ размер на 5170 лв. Излага твърдения, че ответницата е причинила вредата умишлено. Изведено е искане в случай, че МП бъде осъдено да заплати на ищците Д. П. и Д. П. по главния иск претендираните от тях суми или някакви части от тях, както и разноски по делото, да бъде осъдена Р. Д. П. да ги заплати на МП в размерите, в които министерството бъде осъдено да ги заплати, ведно със законната лихва върху всяка отделна сума от датата на предявяване на главния иск. Претендира разноските по делото. От ответника РС – Троян е депозиран отговор на исковата молба, в който е направено възражение за недопустимост на иска с довода, че отговорността за вреди, настъпили от административна дейност, каквато е дейността по вписване на актовете по Правилника за вписванията, следва да бъде реализирана по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ пред административния съд, а не пред гражданския съд. По същество оспорва исковите претенции по основание и размер. Позовава се на чл. 7 и чл. 9 от Правилника за вписванията, в редакцията към датата на вписване на договора за доброволна делба от 03.05.2004 г. и твърди, че към тази дата задълженията и отговорностите по Правилника за вписванията са възложени на съдията по вписванията, който е в трудово правоотношение с другия ответник – МП. На деловодителя в службата по вписванията, който е на щат към районния съд, законодателно `не са вменени задължения за вписване, които да предпоставят отговорност за законосъобразността по вписванията. Прави възражение за погасяване на иска по давност. От ответника по обратния иск Р. Д. П. е постъпил отговор, в който изразява становище за нередовност на исковата молба. По същество прави възражения за неоснователност на предявения главен иск – липса на конкретно противоправно поведение на съдията по вписвания, липса на твърдените имуществени вреди и причинна връзка с твърдяното противоправно поведение. Твърди, че невписването на договора за доброволна делба по партидата на длъжника е вследствие на бездействие на служител на Служба по вписванията при РС – Троян /на длъжност „нотариален книговодител“/, а не на съдията по вписванията. Позовава се на Наредба № 28 за функциите на служителите на помощните звена и канцелариите на районните съдилища. Прави възражение за прекомерност на уговорения между ищците и процесуалния му представител адвокатски хонорар по делото за делба /гр.д. № 116/2016 г. на РС – Троян/. Прави възражение за съпричиняване на вредите от страна на длъжника по изпълнителното дело, както и от страна на съдебния изпълнител. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претенцията за търсене на имуществена отговорност по чл. 45 от съдията по вписвания. Допълнително счита за приложими в настоящия случай разпоредбите на чл. 101 от ЗДСл, препращащи към КТ – конкретно счита, че към случая следва да се приложи разпоредбата на чл. 206, ал. 1 от КТ. Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди доказателствата по делото, приема от фактическа и правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна, безвиновна и има гаранционно- обезпечителен характер. Тя възниква за възложителя на работата, когато натовареното от него лице осъществи деликт по чл. 45 ЗЗД при или по повод нейното изпълнение и от това на трети лица са причинени вреди. Фактическият състав на деликта по чл. 45 ЗЗД включва следните елементи: противоправно деяние /действие или бездействие/, вреда, причинна връзка между противоправното деяние и настъпилите вреди и вина, която съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага до доказване на противното. В конкретния случай ищците твърдят, че са претърпели имуществени вреди, изразяващи се в направата на разноски по гр.д. № 116/2016 г. на РС – Троян и в.гр.д. № 595/2016 г. на ОС - Ловеч вследствие на неправомерното бездействие на съдията по вписванията Р. Д. П. и деловодителя по вписванията Й.М.П. да изпълнят задължението по чл. 37 ПВп да отбележат Договор за доброволна делба на съсобствени недвижими имоти – земеделска територия от 03.05.2005 г. по партидата на всеки от съсобствениците, участвали в него. Не се спори по делото, че в производството по изпълнително дело № 153/2012 г. на ДСИ при РС – Троян с Постановление за възлагане на недвижим имот от 29.04.2015 г. на основание чл. 496, ал. 1 от ГПК на ищеца Д. И. П. е възложена ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор 20300.231.13 по кадастралната карта на с. Дебнево, обш. Троян, местност „Дъбравата“, представляващ нИ. с площ на целия имот от 9002 кв.м. при съседни имоти с идентификатори: 20300.231.12, 20300.231.14, 20300.231.9. Длъжник по изпълнителното дело е М.Х.Х. и в постановлението е посочено, че изнесеният на публична продан имот му е принадлежал. Постановлението е влязло в сила на 18.08.2015 г. Не се спори, че имотът е придобит от купувача Д. И. П. по време на брака му с Д. Д. П., поради което представлява СИО. Не се спори, че гр. дело № 116/2016 г. по описа на РС – Троян е образувано въз основа на искова молба, подадена от Д. И. П. и Д. Д. П. срещу М.Г.М. за делба на съсобствен имот: поземлен имот с идентификатор 20300.231.13 по кадастралната карта на с. Дебнево, обш. Троян, местност „Дъбравата“, представляващ нИ. с площ на целия имот от 9002 кв.м. при съседни имоти с идентификатори: 20300.231.12, 20300.231.14, 20300.231.9. Като съделител по делото е конституирана и съпругата на ответника - Т.И. П.М.. По делото е представено Решение № 19127 от 30.11.1999 г. на ОбСЗГ – Троян, с което на Г.М.Т., чиито единствени наследници по закон са М.Г.М. и М.Х.Х. /съгласно представеното удостоверение за наследници/, е възстановено правото на собственост съгласно плана за земеразделяне в землището на с. Дебнево, на земеделски земи, в т. ч. и на нИ. от 9.002 дка, имот № 231013, шеста категория, местността Дъбравата. Решението е вписано в СВп – Троян на 09.04.2004 г., вх. рег. № 698, т. ІІ, кн. 196, парт. № 6723, 6724. По делото е ангажиран и Договор за доброволна делба от 03.05.2004 г. между М.Г.М. и М.Х.Х., с нотариална заверка на подписите, по силата на който М.Г.М. е получил в свой дял и е станал изключителен собственик на всички земеделски земи, възстановени с цитираното решение № 19127/30.11.1999 г., а дела на М.Х.Х. е бил уравнен в пари. Договорът е вписан в СВп – Троян на 03.05.2004 г. с Вх. рег. № 891, стр. 185, т. І, кн. Б, партиден № 6723. Представена е справка за вписванията, отбелязванията и заличаванията от 09.06.2016 г., от която е видно, че договорът за доброволна делба не е вписан по персонална партида № 6724 на името на М.Х.Х.. В производството по гр. д. № 116/2016 г. на РС – Троян ищците Д. И. П. и Д. Д. П. са представлявани от адвокат, като за процесуално представителство е платено възнаграждение в размер на 960.00 лева, видно от Договор за правна защита и съдействие № 0000571/16.05.2016 г. /л. 44 от делото/. С определение от 14.07.2016 г. по искане на ищците П.и съдът първоначално е конституирал на основание чл. 219 ГПК трето лице помагач в лицето на МП, представлявано от министъра на правосъдието, а с определение от 27.09.2016 г. е отменил определението си в тази част и е заличил третото лице. Това определение е обжалвано от ищците с частна жалба, като с определение № 833/16.12.2016 г. по ч. гр. д. № 553/2016 г. на Окръжен съд – Ловеч частната жалба е оставена без уважение и обжалваното определение потвърдено. За частната жалба е заплатена държавна такса в размер на 15 лева, видно от платежно нареждане на л. 5 по ч. гр. д. № 553/2016 г. С Решение № 281 от 27.10.2016 г., постановено по гр. д. № 116/2016 г. на РС – Троян е отхвърлен предявения от ищците Д. И. П. и Д. Д. П. против М.Г.М. и Т.И. П.М. иск за делба на процесния поземлен имот, като ищците са осъдени да заплатят на ответниците разноските по делото - по 800 лева на всеки от тях за адвокатско възнаграждение. Решението е обжалвано от ищците П.и с въззивна жалба пред Окръжен съд – Ловеч, където е образувано в. гр. д. № 595/2016 г. За въззивното обжалване е заплатена държавна такса в размер на 25 лева, видно от приложеното платежно нареждане /л. 11/. С определение на съда от 30.12.2016 г. въззивната жалба е оставена без движение с указания за вписване на исковата молба. Указанията са изпълнени и исковата молба е вписана в СВп – Троян на 10.01.2017 г. под № 3 том І дв. рег. № 25/2017 г. след заплащане на държавна такса в размер на 10 лева по сметка на Агенцията по вписванията. За процесуално представителство от адвокат във въззивното производство ищците са заплатили адвокатско възнаграждение в размер на 960 лв. по Договор за правна защита и съдействие № 0000628/07.11.2016 г. /л. 15/. С постановеното от въззивната инстанция Решение № 24/20.02.2017 г. е потвърдено решението на РС – Троян по гр. д. № 116/2016 г. В мотивите е посочено, че по отношение процесния земеделски имот не е установена съсобственост, същият е собственост на ответниците М.Г.М. и неговата съпруга Т.И. П.М., тъй като договорът за доброволна делба, създаващ права в тяхна полза е вписан в Служба по вписванията – Троян на 03.05.2004 г., т. е. преди налагането на възбрана върху имота по изпълнителното дело по молба на кредитора Д.В. /13.12.2010 г./ Установено е също, че договорът за доброволна делба е вписан единствено по партидата на придобилия имота съделител – М.Г.М., но не и по партидата на получилия парично уравнение съделител М.Х.Х.. С въззивното решение ищците Д. И. П. и Д. Д. П. са осъдени да заплатят на М.Г.М. и Т.И. П.М. разноските, които са сторили във въззивното производство – сумите от по 800 лева на всеки за платено адвокатско възнаграждение. Решението не е обжалвано от страните и е влязло в сила на 27.03.2017 г. С платежно нареждане от 06.03.2017 г. Д. И. П. доброволно е заплатил по сметка на адв. Г.М. от АК – Габрово /процесуален представител на ответниците по гр. д. № 116/2016 г. на РС – Троян и по в. гр. д. № 595/2016 г. на Окръжен съд – Ловеч/ присъдените с цитираните решения разноски в общ размер на 3200 лева. Копие от платежното нареждане е представено с исковата молба /л. 16 от гр.д. № 17/2020 г. на РС – Троян/, а в съдебно заседание от 22.10.2020 г. по гр.д. № 428/2020 на РС – Ловеч е извършена констатация за идентичност с оригинала. Не е спорно по делото, че въпросният Договор за доброволна делба от 03.05.2004 г. е вписан в СВп – Троян единствено по партидата на М.Г.М. и не е вписан по партидата на М.Х.Х., а това се установява и от писмените доказателства. Видно от заверен препис на Решение № 19127/20.11.1999 г. на ОбСЗГ – Троян, с което на наследодателя Г.М.Т. са възстановени земеделските земи /л. 20 от гр. д. № 116/2016 г. на РС – Троян/ в поставения щемпел на РС – Троян, Служба по вписванията е отразено, че вписването е станало на 09.04.2004 г., вх. рег. № 698, т. ІІ, кн. 196, като са записани и номерата на партидите на съсобствениците - 6723 и 6724. Видно от заверен препис на Договора за доброволна делба /л. 31 от гр. д. № 116/2016 г. на РС – Троян/ в поставения щемпел на РС – Троян, Служба по вписванията е отразено, че вписването е станало на 03.05.2004 г. с Вх. рег. № 891, стр. 185, т. І, кн. Б, като е записан само номер на имотна партида 6723. Това е удостоверено с подпис и печат на съдията по вписванията при РС – Троян. Посочената партида № 6723 очевидно е партидата на М.Г.М., защото справките за вписвания, отбелязвания и заличавания по партида № 6724 са на името на М.Х.Х.. Видно от удостоверение № 654/11.11.2015 г. на Агенцията по вписванията за вписвания, отбелязвания и заличавания /приложено по изпълнителното дело/ за лицето М.Г.М. има вписвания и отбелязвания във връзка с договора за доброволна делба от 03.05.2004 г. Видно от изпълнително дело № 1303/2010 г. на ЧСИ Т.К., при която първоначално е образувано изпълнителното производство с длъжник М.Х.Х., при образуването е извършена справка в СВп – Троян за вписванията, отбелязванията и заличаванията по персонална партида № 6724 на името на длъжника М.Х.Х. към 11.11.2010 г., от която е видно, че в нея не фигурира договора за доброволна делба от 03.05.2004 г. Така ½ ид. ч. от поземлен имот с идентификатор 20300.231.13 е счетена от съдебния изпълнител за собственост на длъжника М.Х.Х. и е станала обект на принудително изпълнение, финализирано с постановлението от 29.04.2015 г. за възлагането й в полза на ищеца Д. И. П.. Не е спорно, че към 03.05.2004 г., съгласно заповед № ЛС-И-974/19.04.2004 г. на министъра на правосъдието функциите на ••• в РС - Троян е изпълнявала Р. Д. П. – съдия- изпълнител в РС – Троян, а длъжността деловодител по вписванията съгласно трудов договор с РС-Т. е заемала Й.М.П. /копие от трудовото досие приложено по в. гр. д. № 505/2021 г. на ОС – Плевен/. Спорно по делото е кое длъжностно лице не е изпълнило задължението си да впише по партидата на собственика М.Х.Х. договора за доброволна делба от 03.05.2004 г. – съдията по вписванията и/или деловодител по вписванията и оттук кой е работодателят, който следва да отговаря по реда на чл. 49 ЗЗД от бездействието на съответното длъжностно лице, от което са произлезли вредите за ищците, респ. дали ответниците следва да носят солидарна отговорност. Спорно е и дали вредите, изразяващи се в заплащането на разноски по гр.д. № 116/2016 г. на РС – Троян са в причинна връзка с бездействието на посочените длъжностни лица. Спорно също е дали претенциите на ищците са погасени по давност. Ищците са посочили, че задълженията на посочените длъжностни лица произтичат от чл. 37 от Правилника за вписванията /ПВп/. Необходимо е да се проследи действащата към 03.05.2004 г. редакция на ПВп. Съгласно чл. 7 от тази редакция вписването се извършва от съдията по вписванията по местонахождението на недвижимия имот чрез подреждане на подлежащите на вписване актове в достъпни за гражданите книги, които се образуват: а/ от подреждането на нотариалните актове по буква „а“ на чл. 4 и б/ от подреждането на всички други актове по букви „б“ – „и“ на чл. 4. В случая договорът за доброволна делба на недвижими имоти е акт по чл. 4, б. „г“ от ПВп. Редакцията на чл. 9 от ПВп към 03.05.2004 г. е следната: Веднага след представянето за вписване на подлежащия на вписване акт съдията по вписванията записва акта в предназначения за това входящ регистър, като отбелязва върху самия акт номера, под който е записан той в този регистър, датата, както и тома и страницата на партидната книга, в която е нанесено вписването. В службите по вписванията, където има въведен програмен продукт за водене на имотни партиди, съдията по вписванията записва в подлежащия на вписване акт и номера на имотната партида. След това съдията по вписванията подрежда акта в съответната книга и връща на правоимащия втория екземпляр от вписания акт, като отбелязва върху него данните по ал. 1, а така също номера по ред и тома на книгата, в която е подреден актът. Ако вписването е извършено по молба на нотариус, съдията по вписванията му връща втория и третия екземпляр от вписания акт, като отбелязва върху всеки от тях данните по ал. 1 и 2 и се подписва. Вписването на извършен от съдията по вписванията акт се извършва веднага след извършването на самия акт. Съдията по вписванията не може, под страх от отговорност, да извършва каквито и да е други действия между извършването от него на подлежащите на вписване актове и самото им вписване. В чл. 33 от ПВп в редакцията му към 03.05.2005 г. е посочено, че съдиите по вписванията водят книгите, изброени в б. „а“ – б. „к“, една от които е по б. „з“ – партидна книга или картотека. Съгласно чл. 36, ал. 1 от ПВп в партидната книга се нанасят последователно накратко, под името на всеки собственик и на определената за него страница, извършените вписвания, отбелязвания и заличавания, които се отнасят до него, като се посочва и съответната книга, томът и страницата, където е подреден актът. В чл. 37 от ПВп е предвидено, когато актът е извършен от две или повече лица, отбелязването в партидната книга да се прави под името на всяко от тях. От този преглед на действащата към датата на вписване на договора за доброволна делба от 03.05.2004 г. нормативна уредба може да се направи извод, че задълженията по Правилника за вписванията са възложени на съдията по вписванията.. Той е длъжностното лице, което записва подлежащия на вписване акт във входящия регистър, като отбелязва върху самия акт номера, под който е записан в този регистър, датата и тома на страницата на партидната книга, в която е нанесено вписването. След това съдията по вписванията подрежда акта в съответната книга. Едва с изменението на чл. 7 и чл. 9 от ПВп с ДВ, бр. 69 от 06.08.2004 г. изрично е посочено, че вписването се извършва по разпореждане на съдията по вписванията, в чл. 33 – че службите по вписванията водят съответните книги. В случая, видно от отразеното в щемпела, положен на договора за доброволна делба, съдията по вписванията е нанесъл вписването на акта само по партида № 6723, но не и по партида № 6724, което представлява нарушение по чл. 37 от ПВп. В Правилника за вписванията липсва уредба на функциите, правата и задълженията на деловодителя по вписванията, тогава „нотариален книговодител“. Правата и задълженията на същия са уредени в Наредба № 28 за функциите на служителите и помощните звена и канцелариите на районните съдилища – чл. 112 „… води и съхранява предвидените съгл. чл. 33-41 от Правилника за вписванията нотариални книги и канцеларски дела и извършва и други действия възложени му от нотариуса. Твърдението на ответника МП, че в случая лицето, изпълняващо длъжността „съдията по вписванията“ е разпоредило с резолюция извършване на вписването, но действието не е било сторено от служителя – деловодител, не се доказа по делото. Писмени доказателства, съдържащи подобна резолюция, не са ангажирани по делото, например препис от молбата за вписване на договора за доброволна делба, върху която евентуално би била положена такава резолюция от съдията по вписванията. В трудовото досие на книговодителя Й.М.П. /копие от което е приложено по в.гр.д. № 505/2021 г. на ОС – Плевен/ липсва длъжностна характеристика, в която да са регламентирани правата и задълженията на служителя, включително връзки и взаимодействия с други длъжности, за да се прецени в какви отношения е била със съдията по вписванията. Поради изложеното, съдът приема, че вината за нарушението по чл. 37 ПВп е на съдията по вписванията Р. Д. П., който е в трудово правоотношение с първия ответник МП, а нотариалният книговодител Й.М.П., която е в трудово правоотношение с втория ответник РС-Т. няма вина за нарушението. По делото се установи от коментираните по-горе писмени доказателства /платежни нареждания, преводно нареждане и договори за правна помощ/, че в производството по гр.д. № 116/2016 г. на РС – Троян и по в.гр.д. № 595/2016 г. на ОС – Ловеч ищците са направили разноски в общ размер на 5170 лева, от които 1920 лв. заплатени адвокатски хонорари за реализиране правото им на защита, 40 лева държавни такси, 10 лева такса за вписване на исковата молба и 3200 лева, разноски платени на ответниците по делото М.Г.М. и Т.И. П.М.. Това, че някои от платежните документи са оформени само от единия съпруг /Д. И. П./ е ирелевантно в случая, тъй като касае вътрешните отношения между съпрузите. Тези разноски безспорно представляват претърпени от ищците имуществени вреди, които са в причинна връзка с нарушението по чл. 37 от ПВп, тъй като ищците не биха сторили тези разноски, ако не е било извършено това нарушение /ако договорът за доброволна делба е бил отбелязан и по партидата на съделителя М.Х.Х., а не само по партидата на съделителя М.Г.М./. Ако договорът за доброволна делба бе вписан и по партидата на М.Х.Х. – длъжник по изп. дело № 153/2012 г. на ДСИ при РС – Троян, ½ ид. ч. от поземлен имот с идентификатор 20300.231.113 не би станала обект на публична продан, приключила с постановлението за възлагане от 29.04.2015 г. в полза на ищците и те не биха завели иск за делба на „съсобствен“ имот по гр.д. № 116/2016 г. на РС – Троян респ. не биха направили и разноските. Именно в рамките на това производство на ищците е станало известно обстоятелството, че имотът, който им е бил възложен, преди вписване на възбраната върху същия, е станал собственост на М.Г.М. и съпругата му Т.И. П.М. по силата на договора за доброволна делба от 03.05.2004 г. Неоснователно е възражението за съпричиняване от страна на ищците поради това, че са могли да обжалват постановлението за възлагане по реда на чл. 435 и сл. ГПК. Такова право не е предвидено за купувача, на който имота е възложен, на следващо място би липсвало и правен интерес от такова обжалване. Освен това, както се посочи по- горе обстоятелството, че възложения на ищците имот не е бил собственост на длъжника, е било установено едва в производството по гр. д. № 116/2016 г. на РС – Троян. Неоснователно е и възражението за съпричиняване поради това, че липсвало нормативно установено задължение за процесуално представителство по граждански дела, поради което ако ищците не били ползвали адвокатска помощ, то нямало да заплатят и адвокатски хонорар. Адвокатската защита е конституционно гарантирана от чл. 56 от КРБ, уредена в Закона за адвокатурата, като е задължителна само за определени категории дела. Макар, че адвокатската защита не е задължителна по граждански дела, право на всеки гражданин е да си ангажира адвокат – лице с висше юридическо образование, който да защити правата му по конкретното дело. За осъществената правна защита адвокатът получава договореното възнаграждение, като разходите, сторени за заплащане на адвокатския хонорар, без благоприятен резултат за представлявания, представляват имуществена вреда за заплатилия ги, какъвто е и настоящия случай. По отношение на намаляване на размера на адвокатското възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, такова възражение може да бъде направено по делото, по което са присъдени разноските, а не в настоящето производство. Неоснователно е и възражението за несъответствие на заплатеното адвокатско възнаграждение с фактическата и правна сложност на делото. Съгласно чл. 7, ал. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в относимата към датата на упълномощаването по гр.д. 116/2016 г. редакция/ минималният размер на адвокатското възнаграждение за всяка една фаза от делбата е 800 лева, който с дължимия ДДС е в размер на 960 лв. По възражението за погасителна давност. В случая, тъй като се касае за иск за непозволено увреждане по чл. 49 от ЗЗД, съгласно чл. 110 от ЗЗД приложима спрямо претенцията е общата петгодишна погасителна давност. Съгласно чл. 114, ал. 3 ЗЗД за вземания от непозволено увреждане давността започва да тече от открИ.нето на дееца. Когато обаче вредата е настъпила по-късно, началният момент следва да бъде свързан с настъпването на вредата, когато се обективира цялостния фактически състав на непозволеното увреждане и предявяването на иска става възможно. В случая моментът на неправомерното деяние /бездействие/ - 03.05.2004 г. не съвпада с момента на увреждането - разходите са направени по гр.д. № 116/2016 г. на РС – Троян и в.гр.д. № 595/2016 г. на ОС – Ловеч, като първото плащане е на 16.05.2016 г. Исковата молба е предявена първоначално пред РС – Троян – на 16.01.2020 г. /гр.д. № 17/2020 г. на РС – Троян/ и към този момент не е изтекъл петгодишния давностен срок. Съгласно т. 6 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г. на ВКС по тълк. гр. дело № 3/2004 г. на ОСГК, МП е държавният орган, който отговаря за вреди на граждани от незаконни действия или бездействия на съдиите - изпълнители и съдиите по вписванията. Отговорността е гаранционно-обезпечителна и възниква при настъпване на вреди за ищеца от незаконосъобразни действия или бездействия на съдиите по вписванията. По изложените по-горе съображения съдът намира, че предявеният иск по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД срещу ответника МП като възложител на работата на съдията по вписвания е основателен и следва да бъде уважен в пълен размер, а иска срещу ответника РС – Троян като работодател на деловодителя по вписванията, следва да се отхвърли като неоснователен. Ответникът МП дължи и лихва за забава от датата на увреждането – от датата на всяко плащане. При този изход на спора в тежест на ответника МП следва да се възложат сторените от ищците разноски по делото в общ размер на 2842, 40 лева съгласно представения списък по чл. 80 ГПК и за които са налични писмени доказателства за реалното им плащане /206, 80 лв. държавна такса за образуване на делото, 15 лв. държавна такса за частна жалба, 700 лв. адв. хонорар по гр. д. № 428/2020 г. на РС – Ловеч, 120 лв. допълнителен адв. хонорар за трето с.з. по гр.д. № 428/2020 г. на РС – Ловеч, 103.40 лв. държавна такса за въззивно обжалване, 700 лв. адв. хонорар по в.гр.д. № 505/2021 г. на ПлОС, 980 лв. адв. хонорар по гр.д. № 199/2022 г. на РС – Луковит, 17.20 лв. такса препис на съд.решение/. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищците дължат на ответника РС-Т. сторените по делото разноски в размер на 150 лева – адвокатски хонорар за запознаване с материалите по делото и изготвяне на отговор по в.гр.д. № 505/2021 г. на ОС – Плевен. По предявения обратен иск с правно основание чл. 54 вр. чл. 45 ЗЗД. Уважаването на иска по чл. 49 от ЗЗД срещу ответника МП налага разглеждането на предявения от последния при условията на евентуалност срещу подпомагащата го страна ДСИ при РС – Троян Р. Д. П., изпълнявала функциите на ••• към 03.05.2004 г., иск с правно основание чл. 54 вр. чл. 45 ЗЗД. Претендира се третото лице помагач Р. Д. П. да бъде осъдена да заплати сумата общо от 5170 лв. ведно със законната лихва от датата на заплащане на всяка конкретна сума респективно сумата, която МП бъде осъдено да заплати на ищците, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяването на главния иск. Установи се по делото, че на 03.05.2004 г. Р. Д. П. като изпълняваща функциите на •••, в служебно правоотношение с МП, което й е възложило работа в Служба по вписванията при РС – Троян, има вина за нарушението по чл. 37 ПВп. Съдиите по вписванията и държавните съдебни изпълнители са в трудови правоотношения с МП /чл. 281 и чл. 265 от ЗСВ/. В отношенията между работодателя и работника по трудово-правната връзка, съгласно чл. 293 от ЗСВ по отношение съдиите по вписвания и чл. 278 от ЗСВ по отношение държавните съдебни изпълнители, действие ще имат разпоредбите на чл. 203 – 206 от КТ. За вреда, която е причинена умишлено или в резултат на престъпление или е причинена не при или по повод изпълнението на трудовите задължения, отговорността се определя от гражданския закон. За вреда, причинена на работодателя по небрежност при или по повод изпълнението на трудовите задължения, работникът или служителят отговаря в размер на вредата, но не повече от уговореното месечно трудово възнаграждение. С нормата на чл. 206, ал. 3 от КТ изрично е уредено правото на регрес, което възниква в полза на работодателя, обезщетил третите лица за причинените от служителя вреди. В настоящия случай работодателят МП не установи наличието на предпоставките по чл. 203, ал. 1 от КТ за реализиране на пълната имуществена отговорност на съдията по вписванията – вредата да е причинена умишлено, да е в резултат на престъпление или да не е при или по повод изпълнение на трудовите задължения, само в които случаи се прилага гражданския закон. В случая не бе установен умисъл у ответника по обратния иск, нито извършено престъпление, а неправомерното бездействие е при и по повод изпълнението на трудовите задължения на съдията по вписванията. Предявеният обратен иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, без да се обсъждат останалите доводи на третото лице помагач – ответник по иска. С оглед изхода на делото по обратния иск и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът МП следва да бъде осъден да заплати на ответника Р. Д. П. сторените по делото разноски от 500 лв. за адвокатско възнаграждение. Така мотивиран, съдът