Решение № 281 от 23.3.2021 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 1424/2021 г.

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление №21-0438- 000095/02.02.2021г., издадено от •• 03 РУ към ОД на МВР-Пловдив, с което на А. Д. К. с ЕГН •••••••••• от гр.Пловдив е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 100/сто/ лева на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДВП за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДВП, както и административно наказание глоба в размер на 20/двадесет/ лева на основание чл.185 от ЗДВП за извършено нарушение на чл.139, ал.2, т.3 от ЗДВП, както и административно наказание глоба в размер на 20/двадесет/ лева на основание чл.185 от ЗДВП за извършено нарушение на чл.139, ал.2, т.4 от ЗДВП. Жалбоподателят К., оспорва наказателното постановление като незаконосъобразно и моли да бъде отменено.В съдебно заседание се явява лично и излага доводи по същество защо следва да се отмени наказателното постановление. Въззиваемата страна ОД на МВР-Пловдив не изпраща представител и взема становище по жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, като в случай на прекомерност моли възнаграждението да бъде намалено.Изпраща становище от юрк.П., която моли НП да бъде потвръдено и да се присъдят разноски за юрисконсулт в полза на ОД на МВР. Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери за установено от фактическа страна следното: На 21.01.2021г. около 11.45часа в гр.Пловдив на кръстовището на бул.България и ул.Огражден, жалбоподателя К., управлявала лек автомобил Волво ХЦ 60 с рег. номер ••.При назлизане в кръстовището К. изчакала да не минават колите по булеварда, светнал жълт сигнал и потеглила.След кръстовището на около 100 метра била спряна от полицейския служител В., който заявил, че ще и състави АУАН за това, че минала на червено.Впоследствие св.В. проверил оборудването на автомобила и констатирал, че липсвали пожарогасител и светлоотразителна жилетка.Съставил на К. АУАН за три нарушения по чл.6, т.1, чл.139, ал.2, т.3 и чл.139, ал.2, т.4 от ЗДВП. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН срещу съставения АУАН не били депозирани възражения.Впоследствие въз основа на съставения АУАН е издадено процесното наказателно постановление. При така установената фактическа обстановка, Съдът достига до следните правни изводи: Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното: Съдът не възприема изцяло описаната в АУАН и НП фактическа обстановка и намира, че същата не се подкрепя по недвусмислен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Действително косвения свидетел В. възприел движещия се автомобил управляван от К..Според св.В. тъй като по булеварда минали и други коли той решил, че те минават на зелено, а К. на червено.На първо място до този извод актосъставителя е достигнал поради неправилно възприятие и изцяло по предположение.Не става ясно защо е преценено, че именно автомобилите минаващи по бул.България минават на зелено, а К. на червено.Актосъставителя не потвърди, че е виждал и светофара на бул.България и според съда е напълно възможна хипотезата автомобили движещи се по този булеварда да са минала на червено, а К. идващо по ул.Огражден да е минала на зелено.Ето защо това вменено нарушение и доказатлествената сила на АУАН се разколебават от този факт.По делото бе разпитан и св.К. /бивш съпруг на жалбоподателя/ който категорично заяви, че същата не е минавала на червен светофар.Съдът кредитира показанията на св.К. като пряк очевидец и не кредитира косвените възприятия на свидетеля В. съставил АУАН.С оглед на тези изводи според съда К. не е извършила нарушение по чл.6, т.1 от ЗДВП. Що се касае до нарушениията по чл.139, ал.2, т.3 и чл.139, ал.2, т.4 от ЗДВП за липса на пожарогасител и светлоотразителна жилетка следва да се отбележи следното.Налице са на първо място диаметрално противоположни показания на актосиставителя св.В. и св.К., които досежно тези нарушения са преки свидетели.В. твърди, че тази част от оборудването не е било налично, докато К. твърди, че са били налични и са във фабричния комплект на автомобила с който е оборудван.Съдът в случая счита, че преките възприятия на актосъставителя не са оборени тъй като логиката, че автомобила е със стандартно обрудване от пожарогасител и жилетка не означава, че те са в автомобила задължително и не са извадени от собственика по някаква причина. Но дори и да е налице доказаност на факта за липса на това оборудване то според съда случаят се явява маловажен. Доколкото в ЗАНН няма легално определение на понятието "маловажен случай", предвид препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, следва да намери приложение легалната дефиниция на това понятие, дадена в нормата на чл. 93, т. 9 от НК, като се приеме, че маловажен случай на административно нарушение е налице, когато извършеното административно нарушение, с оглед липсата на вредни последици или незначителността им и с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Съгласно ТР № 1 от 12.12.2007 г. на тълк. н. д. № 1/2005 г., НК, преценката на административно наказващия орган за "маловажност" на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Разпоредбите на ЗАНН /чл. 6, 12, 27, 28/ налагат извод, че за всеки конкретен случай е необходимо да се подхожда индивидуално. Понятието "вредни последици", употребено в НК, е по-широко от понятието "вреди". В обхвата на "вредните последици" се включват, както имуществените вреди, така и всички други негативни имуществени последици, както и такива, които нямат имуществен характер. Тоест, преценката за степента на обществена опасност на нарушението, изисква да се обсъдят всички обстоятелства, свързани с обективното отрицателно въздействие, което деянието е оказало или може да окаже спрямо обекта на посегателство. За маловажния случай административно наказващия орган не налага наказание, а отправя писмено или устно предупреждение, доколкото с оглед спецификата на конкретните обстоятелства, характеризиращи нарушението, се оказва така, че и най-лекото предвидено в закона наказание не съответства на степента на обществена опасност на извършеното и на извършителя.В настоящия случай категорично според съда се касае за случай с изключително ниска обществена опасност, различаващ се от останалите.Действително липсата на посоченото оборудване е изцяло формално нарушение.В случая обаче следва да се отбелжи, че не са налице доказателства за други нарушения от страна на водача К. по ЗДВП.Нарушенията са извършени денем в рамките на града, когато и където нуждата специално от светлоотразителна жилетка клони към нула.Следвало е за тези нарушения жалбоподателя само да бъде предупреден, тъй като както съда вече отбеляза следва в случая да се приложи чл.28 от ЗАНН поради неговата маловажност. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Водим от горното и на основание 63, ал.1 от ЗАНН, съдът