Решение № 6198 от 30.6.2025 г. на Административен съд - Хасково по дело № 1004/2025 г.

Образувано е по касационна жалба от Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – Хасково, срещу Решение №64 от 27.02.2025 г., постановено по АНД №225/2024 г. по описа на Районен съд – Димитровград. В касационната жалба се твърди, че решението било неправилно поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост. В противоречие на установеното по делото и на законодателството, въз основа на което било издадено Комплексно разрешително (КР) на оператора, в оспорваното решение било прието, че не се доказва по безспорен и категоричен начин, че изпусканите неорганизирани емисии били вредни, както и че посоченото изпускане следвало да бъде установено чрез извършване на относими измервания на място към момента на проверката. Тези изводи се считат от касатора необосновани, като се цитира Условие 9.3.1 от Условие 9 „Емисии в атмосферата“ от КР и се твърди, че никъде в екологичното законодателство нямало изискване за измерване на количество/обем на неорганизирани емисии, за фиксиране/заснемане, онагледяване на изпускането им в атмосферата, а установяването на неорганизираните емисии било само визуално. Цитират се дефиницията за „вредно вещество (замърсител)“ според §1, т.2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух; раздел I от Приложение №8 към чл.123, ал.1, т.1 от ЗООС, като посочващ основните групи замърсяващи вещества; и Наредбата за норми за допустими емисии на серен диоксид, азотни оксиди и прах, изпускани в атмосферата от големи горивни инсталации (ГГИ), като приложимо законодателство, в което са определени норми за допустими емисии с цел постигането на висока степен на опазване здравето на хората и околната среда. Твърди се, че в сградата на котелното помещение на ТЕЦ „Марица 3“ АД бил разположен само котел ОР 380в на ГГИ ТЕЦ „Марица 3“ АД, в нея нямало други източници на емисии във въздуха (установено при проверки при неработеща ТЕЦ) и следователно единственият източник на установените визуално неорганизирани емисии от сградата бил дейността на котел ОР 380в. Прахови емисии се формирали в сградата на котелното при подаването на горивото към котела, а пропуски от димоходи и други съоръжения към котела били източник на газове от горивния процес, съдържащи серен диоксид, азотни оксиди и др. замърсители. Както прахът, така и серният диоксид, азотните оксиди и други, формирани при работата на котелната инсталация, били вредни вещества (замърсители), които били в състояние да окажат вредно въздействие върху здравето на населението и/или околната среда. При проверката те се изпускали от западната страна на сградата на котелното помещение от неуплътнен участък от външната обшивка на западен изход на телферен път. Неорганизираните емисии се отделяли разсредоточено, от процепи, дупки, пропуски, поради което нямало как да бъде измерен дебитът им и определени концентрациите. Ето защо за неорганизираните емисии нямало одобрени приложими методики и средства за измерване, и нямало регламентирани норми в българското екологично законодателство, в което изцяло били транспонирани всички Директиви на Европейския парламент и на Съвета, свързани с качеството на атмосферния въздух. Поради това, че те били в резултат от дейността на горивната инсталация, вследствие на което съдържали посочените по-горе опасни вещества и не се пречиствали, изпускането им било изрично забранено с Условие 9.3.1 от КР, без изискване за измерване. Свидетелските показания, дадени в съдебно заседание, потвърждавали, че прахово-газовите потоци, които се дължат на работата на котелната инсталация и не са преминали през пречиствателните съоръжения – СОИ с електрофилтри, били непречистени и със съдържание на серен диоксид и прах. Касаторът оспорвал и твърдението на съда, че ако се касае за емисии на прахообразни вещества, то това би било друго нарушение – това по Условие 9.3.4 от КР – като се позовава на разпоредбата на чл.70 от Наредба №1/27.06.2005 г. и твърди, че съдържащите се в тази разпоредба изисквания били приети за спазени при проверката. Излага довода, че посочените изисквания не били приложими към подаването на горивото в котела, което не представлявало разтоварване, а било елемент на горивната инсталация и горивния процес. Сочи се, че след като видимо било налице изпускане на неорганизирани емисии, приложимото в случая Условие 9.3.1 от КР №41-Н1/2012 г. не било изпълнено и нарушението, за което била ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството, било безспорно установено. Претендира се оспореното Решение да бъде отменено, като вместо него се потвърди Наказателното постановление. Ответникът по касационната жалба, „ТЕЦ Марица 3“ АД, [населено място], чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, я оспорва като неоснователна и моли решението на Районен съд – Димитровград да бъде потвърдено. Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно, и предлага да бъде оставено в сила. Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в касационната жалба оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледани по същество е основателна. С проверяваното Решение Районен съд – Димитровград е отменил оспореното пред него Наказателно постановление (НП) №26/30.05.2024 г., издадено от Директора на РИОСВ – Хасково, с което на основание чл.164, ал.1 и чл.168 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) на „ТЕЦ Марица 3“ АД, [населено място], е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лв., за осъществен състав на нарушението по чл.164, ал.1, във вр. с чл.123в, т.2 от ЗООС. В чл.164, ал.1 от ЗООС е предвидено да се налага имуществена санкция от 10 000 до 500 000 лв. на оператора на инсталацията – юридическо лице или едноличен търговец, за неизпълнение на изискванията по чл.123в, а според чл.123в, т.2 от същия закон, операторът на инсталацията е длъжен да изпълнява условията в комплексното разрешително. Административнонаказателната отговорност на дружеството е била ангажирана за това, че в качеството си на оператор по смисъла на §1, т.43 от ДР на ЗООС по КР №41-Н1/2012 г., е нарушило Условие 9.3.1 на КР №41-Н1/2012 г. (актуализирано с Решения на изпълнителния директор на ИАОС №41-Н1-ИО-А1/2016 г. и №41-Н1-ИО-А2/26.10.2021 г.), като е допуснало изпускането на неорганизирани емисии от западната страна на сградата на котелното помещение от неуплътнен участък от външната обшивка на западен изход на телферен път, установено при извършена на 12.01.2024 г. проверка на производствена площадка на „ТЕЦ Марица 3“ АД, [населено място]. Няма спор относно съдържанието на Условие 9.3.1 от издаденото на „ТЕЦ Марица 3“ АД Комплексно разрешително №41-Н1/2012 г., което е цитирано в Наказателното постановление, служебно известно е на съда и гласи следното: „ Всички емисии на вредни вещества от инсталацията по Условие 2 (включваща и 1 бр. котел ОР 380в за производство на електроенергия) да се изпускат в атмосферния въздух организирано през изпускащите устройства, описани в Условие 9.2.“ За да отмени Наказателното постановление, Районен съд – Димитровград е установил и подробно изложил в решението си фактическата обстановка, въз основа на която приел, че на 12.01.2024 г. експертите в Дирекция „Контрол на околната среда“ при РИОСВ – Хасково А. Д. и Н. К., в присъствието на еколог от дружеството и главния инженер в дружеството, са извършили проверка във връзка с последващ контрол и подаден в РИОСВ – Хасково сигнал за замърсяване на въздуха от дейността на „ТЕЦ Марица 3“ АД. При проверката е констатирано, че след възобновяване на работата на горивната инсталация (след разпалването на Енергиен блок 120 МW на 07.01.2024 г.), при работещ в нормален работен режим с натоварване 78 МW Енергиен блок 120 MW, от западната страна на сградата на котелното помещение от неуплътнен участък от външната обшивка на западен изход на телферен път продължават да се изпускат неорганизирани емисии в минимални количества. Съдът е описал съдържанието на съставения срещу дружеството АУАН, допълнително представените от АНО собствени непрекъснати измервания на „ТЕЦ Марица 3“ АД – Комин 1, едночасови средни проби от 03.04.2022 г. и от 17.04.2022 г., и е обсъдил показанията на разпитаните свидетели – актосъставителя А. Д. и свид.Н. К., като е приел липса на противоречие в доказателствения материал. Не е констатирал съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП, които да водят до отмяна на последното, както и не е споделил възраженията на жалбоподателя за липса на точно описание на местоположението на извършеното нарушение. Като е приел за безспорно установено, че при проверката от западната страна на сградата на котелното помещение, от неуплътнен участък във външната обшивка на западен изход на телферен път продължават да се изпускат неорганизирани емисии в минимални количества, със сивкаво-бял цвят според свид.Д. и тъмен сивкав цвят според свид.К., въззивният съд е преценил, че по делото не е доказано по безспорен начин, че изпусканите неорганизирани емисии са вредни, и в частност прахово-газови, тъй като не се представят доказателства същите да съдържат някоя от посочените в приложение №8 към чл.123, ал.1, т.1 от ЗООС, раздел I, основни групи замърсяващи вещества, що се отнася до емисиите в атмосферния въздух. Изложил е съображения, че неорганизираното изпускане в атмосферния въздух на неорганизирани емисии от вредни вещества е следвало да бъде установено чрез извършване на относими измервания и на място към момента на проверката, чрез съответните способи/апаратура. Въззивният съд е приел за недоказана хипотеза, че това, което се изпуска от изпускащото устройство, следва да се съдържа и в този газов поток, серен диоксид, азотни оксиди, въглищен прах, пара. Недоказано оставало и количеството/обема на тези газове. Въз основа на тези изводи е направил заключение за незаконосъобразно ангажиране отговорността на дружеството. Настоящият съдебен състав намира, че при коректно изяснена фактическа обстановка, районният съд е достигнал до неправилни правни изводи за отмяна на Наказателното постановление поради недоказаност на извършеното административно нарушение. След като е възприел относимите към спора факти въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред, въззивният съд е обсъждал неотносими към спора обстоятелства. Същият не е конкретизирал с посочване на релевантна нормативна уредба съответните според него способи, чрез които счита, че е следвало да бъде извършено измерването на място на вида и количеството изпускани в атмосферния въздух от западната страна на сградата на котелното помещение емисии газове, за доказване, че същите са вредни. Настоящата съдебна инстанция възприема изложените в касационната жалба възражения, че с оглед предвиденото в чл.11, ал.1 от Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ) императивно изискване производствените и вентилационните газови потоци – носители на емисии, да се изпускат в атмосферния въздух организирано, то за неорганизираните емисии няма одобрени приложими методики и средства за измерване, и регламентирани норми в българското екологично законодателство. Съгласно чл.2 от ЗЧАВ, с този закон се уреждат определянето на показатели и норми за качеството на атмосферния въздух, ограничаването на емисиите и правата и задълженията на държавните и общинските органи, на юридическите и физическите лица по контрола, управлението и поддържането на качеството на атмосферния въздух. В чл.4, ал.1 от същия закон са посочени основните показатели, характеризиращи качеството на атмосферния въздух в приземния слой, включително нивата на (т.3, т.4) серен диоксид и азотен диоксид и/или азотни оксиди. Регламентирано е (чл.4, ал.3 и ал.4) как се определят нормите за вредни вещества (замърсители) в атмосферния въздух и измерените концентрации за отделните показатели, а също (чл.6, ал.1; чл.9, ал.1 и чл.9в), че министърът на околната среда и водите и министърът на здравеопазването съвместно издават наредби, с които утвърждават норми за вредни вещества (замърсители) в атмосферния въздух и норми за отлагания на вредни вещества (замърсители); министърът на околната среда и водите съвместно със съответните заинтересувани министри издава наредби, с които утвърждава норми за емисии на вредни вещества (замърсители), изпускани в атмосферата от обекти и дейности с неподвижни източници на емисии, както и че нормите за допустими емисии на вредни вещества – замърсители (серен диоксид, азотни оксиди и прах), изпускани в атмосферата от големи горивни инсталации (ГГИ), се определят с наредба на Министерския съвет. Съответно в §1, т.1, т.2, т.8, т.9 и т.10 от ДР на ЗЧАВ са дефинирани понятията „замърсяване на атмосферния въздух“; „вредно вещество (замърсител)“; „емисия“ – като изпускането на вредни вещества (замърсители) в атмосферния въздух; „организирано изпускане“ – това, при което веществата се отвеждат в атмосферния въздух чрез изпускащо устройство комин, канал и др., и „неорганизирано изпускане“ – това, при което в атмосферния въздух веществата се отделят разсредоточено от дадена площадка – товарно-разтоварни площадки, открити складове за прахообразуващи материали, неизправна технологична апаратура и др. Нито в Наредба №1 от 27.06.2005 г. за норми за допустими емисии на вредни вещества (замърсители), изпускани в атмосферата от обекти и дейности с неподвижни източници на емисии, издадена от министъра на околната среда и водите, министъра на икономиката, министъра на здравеопазването и министъра на регионалното развитие и благоустройството (съгл.§8 от ПЗР – на основание чл.9, ал.1 от ЗЧАВ), нито в Наредба №10 от 06.10.2003 г. за норми за допустими емисии (концентрации в отпадъчни газове) на серен диоксид, азотни оксиди и общ прах, изпускани в атмосферния въздух от големи горивни инсталации, издадена от министъра на околната среда и водите, министъра на икономиката, министъра на енергетиката и енергийните ресурси, министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на здравеопазването (съгл.§3 от ПЗР – на основание чл.9, ал.1 и § 5 от ЗЧАВ), нито в Наредба №6 от 26.03.1999 г. за реда и начина за измерване на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от обекти с неподвижни източници, издадена от министъра на околната среда и водите (съгл.§3 от ЗР – на основание § 5 във връзка с чл.18, т.1 и чл.25, ал.4 от ЗЧАВ), са регламентирани норми на вредни вещества, методики и средства за тяхното измерване в случаите на разсредоточено отделяне на веществата в атмосферния въздух, т.е. при неорганизирани емисии. В чл.8, ал.1 от Наредба №1 от 27.06.2005 г. изрично е предвидено, че визираните в нея норми за допустими емисии се отнасят за отпадъчните газове (производствени и/или вентилационни), изпускани организирано в атмосферния въздух след последния технологичен агрегат или пречиствателно съоръжение на съответната инсталация (съоръжение, линия или агрегат), без да се допуска или отчита разреждането им. Съгласно предвидените в Глава първа от Наредба №6 от 26.03.1999 г. цели и обхват на същата, с тази наредба се уреждат редът и начинът за извършване на измервания на емисиите (концентрациите на вредни вещества в отпадъчните газове), изпускани в атмосферния въздух от обекти с неподвижни източници и се установяват изисквания към процедурите за извършване на измервания, включително използваните методи и средства за измерване, като в чл.1, ал.3, т.1 и т.4 е предвидено, че измерванията се извършват за проверка на спазването на нормите за допустими емисии (НДЕ), установени: с наредбите по чл.9, ал.1 и чл.9а – 9в от ЗЧАВ и с издадените комплексни разрешителни по чл.117 от ЗООС, а в чл.2 – че на измервания на съдържащите се в тях емисии подлежат всички организирани производствени и/или вентилационни газови потоци, изпускани в атмосферния въздух от обектите с неподвижни източници на емисии. Прегледът на нормативната уредба води на заключение за неправилност на решаващия извод на въззивния съд – че доказването наличието на замърсяващи вещества в съдържанието на изпусканите в атмосферния въздух в случая неорганизирани емисии газове, респективно тяхната вредност, е следвало да стане единствено чрез извършване на място на относими измервания. Настоящият съдебен състав намира, че безспорно установените като изпускани от западната страна на сградата на котелното помещение, от неуплътнен участък във външната обшивка на западен изход на телферен път газове представляват неорганизирани емисии на вредни вещества. Това обстоятелство намира своето потвърждение при съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Съгласно Комплексното разрешително, дружеството-оператор употребява въглища като гориво за Горивната инсталация с номинална топлинна мощност над 50 MW – котел ОР – 380в. Без съмнение използваните въглища отделят при горивния процес замърсени димни газове, които изискват очистването им преди да бъдат освободени в атмосферния въздух организирано, през изпускащо устройство – Комин №1. В разпоредбата на чл.123, ал.1, т.1 от ЗООС е предвидено, че Комплексното разрешително по чл.117 съдържа нормите за допустими емисии на веществата по приложение №8 и на други замърсяващи вещества, които е възможно да бъдат изпуснати от съответната инсталация в значителни количества. Съответно в Приложение №8 към същата разпоредба, серният диоксид и други съединения на сярата, както и оксидите на азота и други азотни съединения, са включени в Списък на основните групи замърсяващи вещества, които трябва да се вземат предвид при определянето на допустими емисионни стойности и/или индивидуални емисионни ограничения на емисии в атмосферния въздух. Самият оператор, в изпълнение на задълженията си по КР за мониторинг на пречиствателните съоръжения, изготвя и представя Доклади за резултатите от Собствени непрекъснати измервания, на емисиите (преди и след СОИ) серен диоксид, азотни оксиди и прах, изпускани в атмосферния въздух, с посочени в НП норми, които данни сочат, че изпусканите непречистени неорганизирани емисии са със съдържание на вредните вещества, превишаващи нормите, т.е. са вредни. Свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели А. Д. и Н. К. са еднопосочни и установяват, че при извършената от тях проверка на място, в присъствието на представители на дружеството-оператор, са установили, че горивната инсталация е в експлоатация и работи в нормален работен режим, а от различни участъци, представляващи пробиви (неуплътнени участъци) в обшивката на сградата, в която се намира котел ОР – 380в (котелното помещение) излиза видим газов поток, идващ от дейността на горивната инсталация, който се вдига над конструкцията на котелното помещение. Свидетелите са категорични, че източникът на емисиите са съоръженията, намиращи се в котелното помещение, и това са емисии от горивния процес, от което настоящата инстанция приема за доказано, че представляват газовете, които по Комплексно разрешително следва да бъдат отвеждани организирано през изпускащо устройство, след тяхното очистване. Изводът, направен от административно-наказващият орган, че към датата на проверката дружеството е нарушило дължимото съгласно Условие 9.3.1 от издаденото му Комплексно разрешително поведение всички емисии на вредни вещества от инсталацията по Условие 2 да се изпускат в атмосферния въздух организирано през изпускащите устройства, описани в Условие 9.2, се потвърждава от събраните в съдебното производство доказателства. На дружеството ответник е вменено неизпълнение на задължението му, предвидено в чл.123в, т.2 от ЗООС, според което операторът на инсталацията е длъжен да изпълнява условията в комплексното разрешително. За съставомерността на описаното административно нарушение в случая е достатъчно емисиите от Котел ОР 380в да се изпускат в атмосферния въздух неорганизирано. Заключението на въззивния съд за недоказано осъществяване от обективна страна състава на административното нарушение, не съответства на събраните доказателства. Оспореното решение следва да бъде отменено, като постановено при неправилно приложение на закона, а вместо него следва да се потвърди Наказателното постановление, с което за безспорно извършеното нарушение „ТЕЦ Марица 3“ АД, [населено място] е санкционирано със съответната по вид имуществена санкция в минималния предвиден с нормата на чл.164, ал.1 от ЗООС размер. Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.второ, вр. чл.222, ал.1 от АПК, съдът