Решение № 299 от 7.3.2022 г. на Административен съд - Бургас по дело № 61/2022 г.

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И.Н.Т., ЕГН: •••••••••, с адрес: •••, против Решение № 590/05.10.2021 г., постановено по НАХД № 3064/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 21-0769-000879/13.05.2021г., издадено от Началник група към сектор „Пътна полиция” („ПП”) при ОД на МВР, гр. Бургас, с което за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл.182, ал.1, т.6 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на касатора е наложено административно наказание - глоба в размер на 800, 00 лв. и лишаване от право на управление на МПС за срок от три месеца. На основание Наредба Iз-2539 на МВР са отнети и 12 контролни точки. В касационната жалба се излагат възражения, че оспореното съдебно решение е неправилно, поради нарушение на процесуалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се, че е ограничено правото на защита на нарушителя, поради факта, че същият е бил призован на 17.09.2021 год., а съдебното заседание, в което е разгледано делото и е даден ход по същество в негово отсъствие е проведено на 20.09.2021 год., с което не е спазен срока за уведомяване по чл.247б от НК и е ограничено правото на страната да се запознае с материалите по делото, да направи необходимите извлечения, съгласно нормата на чл.247б, ал. 5 от НК и да организира защитата си. На следващо място, се твърди, че в обжалвания съдебен акт не е направена съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и че съдът е проявил процесуално бездействие като не е изискал от АНО снимка /клип/, както и надлежен протокол за използване на процесното техническо средство. Оспорва се техническата годност на АТСС, както и мястото, на което е била позиционирана системата за контрол на скоростта. Моли се за отмяна на съдебното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответникът по касация, редовно уведомен, не изпраща представител. Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас, дава мнение за оставяне в сила на решението на първата инстанция. Административен съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК. Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С наказателното постановление № 21-0769-000879/13.05.2021г., издадено от Началник група към сектор „Пътна полиция” („ПП”) при ОД на МВР, гр. Бургас, отговорността на Т. е ангажирана на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП за извършено нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП. За констатираното е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН), подписан с отбелязване „Не, нямам възражения“, като въз основа на акта е издадено процесното НП. За да постанови оспореното съдебно решение, съдът е намерил, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване правото на защита на жалбодателя. Посочил е, че е спазен срокът по чл.34 ЗАНН, тъй като АУАН е издаден в рамките на тримесечния срок след откриването на нарушителя, а в случая нарушителя е установен след попълване на декларацията по чл.188 ЗДвП. АУАН е издаден на 24.02.2021г., т.е. в рамките на срока по чл.34 ЗАНН, като както в АУАН, така и в НП подробно, последователно и обстоятелствено е изписано словесно констатираното нарушение. Съдът е посочил, че в случая нарушението е установено от система за видеоконтрол, надлежно калибрована, при която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от система радар-камера-компютър. Съдът е намерил, че процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано и стационарно, за да не позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение и предвид изложеното, съдът е счел, че отговорността на жалбоподателя е била правилно ангажирана, тъй като той е декларирал, че лично е управлявал автомобила. Съдът е намерил, че цитираните цифрово законови разпоредби, квалифициращи нарушението и определящи рамките на административнонаказателното обвинение, са точно и напълно съответстващи на изяснените обстоятелства по случая. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият съдебен състав намира, че приетата от РС-Бургас фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК. При постановяването на съдебното решение, съдът е изследвал всички обстоятелства по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание. Съдът в съответствие с изискванията на чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.14 от НПК, е постановил своето решение по вътрешно убеждение, формирано от непосредствения му контакт с разпитания свидетел и представените писмени доказателства. Не са налице допуснати в първоинстанционното производство процесуални нарушения. Изложените в касационната жалба оплаквания, настоящият съдебен състав намира за неоснователни, като счита, че касаторът е нарушил разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП, поради което правилно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност. От събраните по делото доказателства безспорно се установява извършеното административно нарушение и вината на нарушителя. Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението, изложено в касационната жалба, че в хода на съдебното производство, с оглед несвоевременното призоваване е било ограничено правото на защита на нарушителя, като същият е бил възпрепятстван да се запознае с материалите по делото, да направи необходимите извлечения и да организира защитата си. В тази връзка съдът намира за необходимо да посочи, че цитираната от касатора правна норма не касае разглеждането на дела от административнонаказателен характер, като същата - чл.247в, ал.5 от НК /касаторът некоректно е написал чл.247б от НК, който има само три алинеи/ съдържа разпоредба, вменяваща на съдията-докладчик задължение за осигуряване на възможност на лицата, които могат да участват в разпоредителното заседание да се запознаят с материалите по делото и да направят необходимите извлечения, което разпоредително заседание се предвижда за решаване на въпросите за допуснатите на досъдебното производство съществени и отстраними нарушения на процесуалните правила и свързаното с преценката на тези нарушения решение, дали делото да бъде насрочено в съдебно заседание или съдебното производство да бъде прекратено и делото – върнато на прокурора за отстраняване на констатираните нарушения, т.е. разпоредителното заседание е уредено като своеобразен първи етап от съдебното заседание пред първата инстанция по наказателни дела. В случая, касационният състав намира, че първоинстанционният съд е изпълнил задълженията си по чл.271, ал.1 и ал.2 от НПК, като е извършено надлежното призоваване по реда на чл. 84 от ЗАНН вр. с чл.178–181 от НПК на посочените в чл.61, ал.2 ЗАНН правни субекти, поради което са били налице предпоставките за даване ход на делото в открито съдебно заседание. Видно от приложените по делото разписки за призоваване, нарушителят не е бил намерен на посочения от него адрес, тъй като на същият е имало празен парцел, като по сведения от съседи преди години е имало къща, която впоследствие е била съборена, от което следва, че нарушителят не е изпълнил задължението си, съгласно чл.43, ал.1 от ЗАНН - да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си. Въпреки неизпълнението на това свое задължение, нарушителят е бил намерен и призован, като същият е имал възможност да уведоми съда вслучай, че няма възможност да организира защитата си и да поиска отлагане на делото – възможности, от които касаторът не се е възползвал. Следователно, районният съд не е допуснал процесуално нарушение приключвайки съдебното следствие след провеждането на разпит на актосъставителя и приемането на събраните по делото писмени доказателства в отсъствието на жалбоподателя. Нещо повече, както в АУАН, така и в НП са посочени всички необходими законови реквизити, като точно е посочено мястото на извършване на нарушението, отразено е обстоятелството, че в този участък има въведено с пътен знак В-26 ограничение на скоростта до 90 км/ч, както и наказуемата скорост от 154 км./час, поради което правото на защита на жалбоподателя не е нарушено, тъй като същият е бил запознат с вмененото му нарушение и е можел да организира защитата си още от момента на връчване на АУАН и впоследствие на НП. Неоснователни са и възраженията на касатора касаещи годността на техническото средство, като в тази връзка следва да се посочи, че нарушението е заснето с годно и калибрирано техническо средство, доказателства за което са налично по делото – Удостоверение за одобрен тип средство за измерване /л.19/ и Протокол от проверка от 23.07.2020 год. /л. 26/ със срок на валидност една година. В преписката се съдържа и снимка, а в НП е отразено, че снимковият материал е показан на ползвателя на МПС, което обстоятелство не е оспорено с жалбата. На снимката е отразено и мястото на извършване на нарушението, като същото е посочено и в съставените АУАН и НП – път Е 773, км.491 до бензиностанция „Ромпетрол“. Предвид всичко изложено по-горе, настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е постановено в съответствие с материалния закон и при стриктното съблюдаване на съдопроизводствените правила. В този смисъл, касационната жалба се явява неоснователна, а решението на въззивния съд, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. І-во АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, Бургаският административен съд,