Решение № 890 от 1.2.2024 г. на Административен съд - Бургас по дело № 1091/2023 г.

Производството е по реда на Д. Т., Г. Д., Р. П. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 67в, ал. 9 от ППЗОЗЗ. Образувано е по жалба М. С. Я. от [населено място], [жк] [адрес], против Решение №3-2/28.04.2023г. на Комисията по чл.17, ал.1, т.1 от ЗОЗЗ, с което на основание чл.59а, раздел VІ, глава V от ППЗОЗЗ, не е разрешено временно ползване на 12, 88 [жк], съсобственост на С. Д. П., З. В. С., К. Т. К. и М. С. Я. за обект „Контейнер инвентар“ в землището на [населено място], [ПИ], поради постановено валидно решение №5-2/17-18.06.2021г. на Комисията по чл.17, ал.1, т.1 от ЗОЗЗ, касаещо имота, като същото е за срок от 10 години. В жалбата са изложени доводи, че решението е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено, а преписката върната на органа със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Представлява се от адв.Падинков, който поддържа жалбата и доводите, изложени в нея. Пледира за отмяна на заповедта, както и присъждане на сторените по делото разноски. Представя списък на разноските. За ответната страна, комисия по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗООЗЗ към ОДЗ Бургас, представител не се явява. По делото е постъпило писмено становище с вх.№7148/07.07.2023г. /л.69/ от юрисконсулт Ж. Л., в което сочи, че оспорения акт е правилен и законосъбразен, постановен от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия, поради което следва да бъде оставен в сила. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованите страни С. П. и З. С., редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Заинтересованата страна К. Т. К. е починал, поради което с Определение №2359/19.09.2023г. съдът конституира като заинтересовани страни по делото неговите наследници – И. К., Д. К. и К. К., които не се явяват и не се представляват. Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, обсъди направените в жалбата оплаквания и извърши проверка на законосъобразността на обжалвания административен акт, намира за установено следното: Предмет на оспорване в настоящото съдебно производство е Решение №3-2/28.04.2023г. на Комисията по чл.17, ал.1, т.1 от ЗОЗЗ, с което на основание чл.59а, раздел VІ, глава V от ППЗОЗЗ, не е разрешено временно ползване на 12, 88 кв.м. земеделска земя. За да постанови процесния отказ, административният орган е приел, че 12, 88 кв.м. земеделска земя е съсобственост на С. Д. П., З. В. С., К. Т. К. и М. С. Я. за обект „Контейнер инвентар“ в землището на [населено място], [ПИ], като е постановено валидно решение №5-2/17-18.06.2021г. на Комисията по чл.17, ал.1, т.1 от ЗОЗЗ, касаещо имота, като същото е за срок от 10 години. По делото не е спорно, че жалбоподателят е съсобственик на поземлен имот с площ от 4 885 кв.м., съставляващ земеделска земя с [идентификатор] в землището на [населено място], местност „Вергути“, начин на трайно ползване – нива. По силата на договор за разпределение използването на съсобствен недвижим имот –нива /л.23-25/, e договорено реалното ползване, като в договора, съгласно раздел II е определено, че страните по настоящия договор се споразумяват, че всеки от тях може да използва своя дял /част/ както намери за добре, без да пречи на останалите съсобственици и съобразно предназначението на разпределяемия имот, включително може да огради използвания от него дял/част/ от разпределяемия имот, както и може да постави в своята част сглобяеми обект –бунгала, стига с тези си действия да не създава неудобства по - големи от обичайните за останалите страни по този договор. При така установената фактическа обстановка, която не е и спорна между страните, съдът намира жалбата за основателна. Съображенията за това са следните: Решението на комисията е постановено при липса на изложени мотиви, в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и следва да бъде отменено. Изискването за мотивиране на акта по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК е насочено към стриктно посочване на фактическите основания и съпоставянето им с правните основания, от които административният орган черпи правомощието си да го издаде. Посочването на фактическите и правни основания за издаването на акт от страна на органа са предпоставка, обуславяща възможността за упражняване на контрол върху същия, а и за възможността за организиране на адекватна защита спрямо него. В случая не е спорно, че се касае за временно ползване на земеделска земя, притежавана в съсобственост от жалбоподателката, в която тя иска да постави преместваем обект по чл.56 от ЗУТ – „контейнер за инвентар“ в [ПИ] по КККР на [населено място]. Не е спорно между страните, че става въпрос за поставяне в земеделска земя именно на контейнер за инвентар, който е преместваем обект. При това положение не става ясно по какви мотиви е постановен процесния отказ. На- практика сочените в решението мотиви за постановяване на процесния отказ не представляват мотиви, тъй като да съдържат фактически и правни установявания, които да се съотнасят към конкретния казус. Сочи се, че комисията на разрешава временно ползване на 12, 88 [жк], съсобственост на С. Д. П., З. В. С., К. Т. К. и М. С. Я. за обект „Контейнер инвентар“ в землището на [населено място], [ПИ], поради постановено валидно решение №5-2/17-18.06.2021г. на Комисията по чл.17, ал.1, т.1 от ЗОЗЗ, касаещо имота, като същото е за срок от 10 години. Между настоящото решение, предмет на оспорване, и решение №5-2/17-18.06.2021г. на Комисията по чл.17, ал.1, т.1 от ЗОЗЗ, касаещо имота, няма идентичност. Решение №5-2/17-18.06.2021г. /л.12/ е за поставяне на преместваем обект – фургон с площ от 35 кв.м. и е по заявление на единия от съсобствениците, а именно С. П.. Оспореното в настоящото производство решение е по заявление на друг съсобственик, а именно М. Я. и касае временно ползване на общо 12, 88 кв.м. земеделска земя за изграждане на обект „Контейнер за инвентар“ също преместваем обект. Съобразявайки изложеното, настоящият състав счита, че Решение №3-2/28.04.2023г. на Комисията по чл.17, ал.1, т.1 от ЗОЗЗ е постановено при липсата на мотиви. Това представлява нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и налага отмяна на оспорения индивидуален административен акт. Това е така защото, в процесното решение не се съдържат констатации на кои изисквания не отговаря заявителя, за да не му се разреши временно ползване на земеделска земя за изграждане на преместваемия обект. Мотивите следва да сочат какви фактически констатации е направил органа, въз основа на какви доказателства, от което пък да следва извод и на какви основания е формирано волеизявлението на административния орган, за да не бъде разрешено на жалбоподателя поставянето на преместваем обект. Такива в конкретния случай липсват. Съдът споделя и възражението, изложено в жалбата, че решението, предмет на оспорване в настоящото производство, е постановено и при неизяснена фактическа обстановка и в противоречие с разпоредбата на чл.59а, ал.2 от ППЗОЗЗ, който предвижда, че за разполагане на преместваеми обекти, които не са трайно свързани с терена, както и за други нужди без застрояване, се допуска ползване на земя от физически и юридически лица за не повече от 10 години, т.е. няма ограничение относно броя на обектите. Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК оспореното решение следва да бъде отменено. На основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката следва да бъде върната за ново разглеждане от административния орган с указания за точно посочване на относимите фактически и правни основания при произнасяне по подаденото заявление за разрешаване временно ползване на 12, 88 [жк], съсобственост на С. Д. П., З. В. С., К. Т. К. и М. С. Я. за обект „Контейнер инвентар“ в землището на [населено място], [ПИ]. и за нова преценка на доказателствата по делото. По разноските: С оглед изхода на делото и направеното своевременно искане за присъждане на сторените от страна на жалбоподателя разноски такива следва да бъдат присъдени в размер на 1010 лева съгласно списък на л. 107 по делото. Не е налице прекомерност на адвокатското възнаграждение, като същото е съобразено с Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Мотивиран от изложеното, Административен съд – Бургас, дванадесети състав