Решение № 433 от 24.4.2025 г. на Административен съд - Монтана по дело № 112/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН. С Решение № 25 от 13.02.2025 г. по АНД № 799/2024 г. на Районен съд – Монтана, е отменено Наказателно постановление № М-3-2/17.05.2024 г. на Началник РДНСК Монтана, с което на арх Т. В. Ю. е наложено административно наказание, затова че е издала Разрешение за строеж № 2/07 022024 г. за строеж „Работилница“, находящ се в УПИ IV – 1033, кв. 40 по регулационния план на [населено място], общ. Георги Дамяново, обл. Монтана, с което е разрешен строеж от пета категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. „в“ от ЗУТ, без одобрен инвестиционен проект, необходим за строежите от допълващото застрояване, извън тези по шеста категория. В законния срок против решението е подадена касационна жалба от гл. юрк Aнатол И. О., процесуален представител на Началник на РДНСК Монтана, в която се твърди, че районен съд неправилно е приел, че процесното HП е незаконосъобразно. НП е издадено от компетентен административнонаказващ орган, а именно от Началника на РДНСК – Монтана, на основание чл. 232, ал. 1, т. 2 и чл. 239, ал. 1, т. 2 от ЗУТ и правомощията, предоставени на началниците на РДНСК със Заповед № РД-13-298/27.09.2023 г. на Началник на ДНСК. НП изцяло съответства на чл. 57 от ЗАНН и описаното в него административно нарушение отразява констатациите, вписани в АУАН № М-3/19.03.2024 г. Правната квалификация на нарушението отговаря на текстовото му описание и на приложената санкционна норма, което е гарантирало възможността на наказаното лице да го разбере и да реализира правото си на защита в производството. Спазени са сроковете, предвидени в чл. 239, ал. 2 от ЗУТ и чл. 34 от ЗАНН. В съответствие с изискванията на чл. 42 от ЗАНН, АУАН съдържа всички необходими реквизити. Възражението против съставения акт е прието за неоснователно, тъй като в него не се съдържат нови факти и обстоятелства. Въпреки, че на 27.02.2024 г. е уведомена за отмяната на PC № 2/07.02.2024 г. и след като се е запознала с издадената от Началника на РДНСК - Монтана Заповед № ДК-11-М-1/26.02.2024 г., в която подробно е указано извършеното от нея нарушение при издаването му, на следващия ден 28.02.2024 г., арх. Юдина е издала Решение № 2/28.02.2024 г. по реда на чл. 62, ал. 2 от АПК за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в отмененото PC № 2/07.02.2024 г., като е добавила в него текста: „и ал. 2" веднага след текста: „чл. 42, ал. З". Това Решение № 2/28.02.2024 г. за допълване на отменено PC № 2/07.02.2024 г., което е и неразделна част от него, се явява нищожно от момента на издаването си като просрочено и не поражда никакви правни последици. Въпросното Решение е получено в РДНСК - Монтана на 05.03.2024г., доста след съставянето на Констативен протокол № ГД-2/19.02.2024 г., чиито констатации са послужили и за документиране на процесното нарушение в акта и в НП. Дори да се приеме, че Решение № 2/28.02.2024г. за допълване на PC № 2/07.02.2024 г. е действителен административен акт към датата на съставяне на АУАН № М-3/19.03.2024 г., то неговото наличие не променя фактологията по казуса. Още повече, че към 24.04.2024 г, когато АУАН е предявен на арх. Юдина и след това към 30.04.2024 г., когато е възразила по акта, PC № 2/07.02.2024 г., а следователно и Решение № 2/28.02.2024 г. за допълването му вече са били окончателно отменени. Направеното допълнение не кореспондира с виза № 11/20.12.202З г. за проектиране, издадена от арх. Юдина и не променя извършеното нарушение. Не е достатъчно само дописването на ал. 2, след като не са изпълнени останалите изисквания на законодателя за разрешаване на строеж от допълващото застрояване, който е пета категория. Административнонаказателната отговорност на наказаното длъжностно лице е ангажирана за това, че с издаването на PC № 2/07.02.2024г. арх. Юдина погрешно е определила е строежа. като такъв от шеста категория по чл. 137, ал, 1, т. 6 от ЗУТ, постройка на допълващото застрояване по чл. 147, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, свободно разположена в имота „работилница" по чл. 42, ал. З от ЗУТ и е приложила разпоредбите на чл. 147, ал. 2 и чл. 153, ал. 1 от ЗУТ относно проектната документация. Бланкетното дописване на ал. 2 на чл. 42 от ЗУТ, независимо дали е действително или не, нито променя фактологията, нито санира категорията на строежа. Описаният строеж представлява постройка на допълващото застрояване, тъй като е със спомагателни, обслужващи, стопански функции спрямо жилищните сгради в имота и е от пета категория. От документите по делото се доказва, че арх. Юдина е била наясно с инвестиционните намерения на възложителя и с производственото предназначение на бъдещия строеж, определящо го като такъв от пета категория по чл. 137, ал. 1, т. 5, б. „в" от ЗУТ. Неправилно определената категория на строежа от арх. Юдина обуславя погрешното разполагане на строежа в [УПИ]. в нарушение на чл. 42, ал. 2 от ЗУТ. Ответникът по касационната жалба, чрез адв А., в писмен отговор оспорва жалбата като излага аргументи в подкрепа на обжалваното съдебно решение. Моли присъждане на разноски за настоящата инстанция. Представителят на Окръжна прокуратура – Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а решението на РС правилно, поради което предлага същото да бьде потвърдено. Административен съд – Монтана, в качеството си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в установения с чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок, от надлежна страна против подлежащ на касационна проверка съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима за разглеждане по същество. Предмет на касационна проверка е въззивното решение и съответствието му с материалния закон, респ. допуснати от съда съществени процесуални нарушения. За да потвърди НП, въззивният съд приема, че процесният строеж „Работилница" представлява постройка от допълващо застрояване, VI-та категория, по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 6, във вр. чл. 147, ал. 1, т. 1 от ЗУТ. Настоящият тричленен състав намира решението на въззивния съд за валидно и допустимо. При разглеждане на делото от първата инстанция не са допуснати съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила и правилно е приложен материалния закон, но при различни от изложените мотиви. Настоящият касационен състав установява, че арх. Т. Ю. е наказана в качеството й на физическо лице, а не като длъжностно такова, тъй като не е упоменато, че същата е действала в качеството си на Главен архитект на Община Георги Дамяново. Това нейно качество е посочено в обстоятелствената част на издаденото НП, но не е посочено в диспозитивната част на същото, а правният статут на лицето е правно релевантно, предвид различните качества, с които едно лице участва в различните производства. С оглед на това въззивният съд правилно е отменил издаденото НП. По изложените съображения на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, настоящият касационен състав на Административен съд – Монтана