Решение № 9414 от 1.11.2024 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 1550/2024 г.

Производството е по реда чл. 268 от ДОПК. Образувано е по жалба на И. Г. М. срещу Решение № 153 от 21.06.2024г. на Директора на ТД на НАП, [населено място], с което е оставена без уважение жалба против Разпореждане изх.№ [рег. номер]-137-1033 от 07.06.2024г., издадено от публичен изпълнител, с което се отказва да се прекрати по давност събирането на задължение за глоба по електронен фиш с № К4802220/12.05.2021г. в размер на 400лв. Жалбоподателят моли да се отмени решението и да се отмени разпореждането като се укаже на административния орган да отпише по давност задължението. Излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на административният акт. Твърди, че неправилно е приложен института на давността. Директорът на ТД на НАП, Пловдив, чрез процесуалният си представител юрисконсулт К. е на становище, че жалбата е неоснователна и моли Съда да я остави без уважение, като се присъди съответното юрисконсултско възнаграждение. Поддържат се изцяло фактическите констатации и правните изводи съдържащи се в оспореното решение. Съдът, като разгледа становищата и възраженията на страните по делото, намери за установено следното: За допустимостта: Решението е обжалвано в предвидения за това 7-дневен срок, поради което жалбата е ДОПУСТИМА. По същество: За да постанови обжалвания резултат административният орган е приел, че процесният фиш е влязъл в сила по данни на КАТ на 23.05.2023г., като изпращането му за изпълнение в ТД на НАП на 24.07.2023г. прекъснало давността и от момента на входирането му започнала да тече нова давност съобразно срока по чл.82, ал.3 от ЗАНН, която не е изтекла и глобата не е погасена по давност. В решението на директора се доразвива тезата, че изпращането на преписката от публичния взискател на публичния изпълнител е волеизявление за предприемане на действия по принудително изпълнение, поради което с него се прекъсва давността. Посочва се още, че за административното наказание „глоба“ ал.3 на чл.82 от ЗАНН не се прилага при образувано изпълнително производство в срока по ал.1, поради което е приложима само абсолютната давност от 10 години по чл.171, ал.2 от ДОПК. Развити са мотиви относно разликите между спирането и прекъсването на давността, след което е прието, че задължението не е погасено по давност, включително и предвид датата на влизането в сила на фиша. Разсъжденията на администрацията са неправилни. Напълно, в противоречие със закона и със задължителната тълкувателна практика на ВАС е мотивираното в решението на директора на ТД на НАП, че поради дерогирането на действието на ал.3 на чл.82 от ЗАНН се прилага абсолютната давност от 10 години по чл.171, ал.2 от ДОПК. В Тълкувателно решение № 2 от 12.04.2017 г. на ВАС по т. д. № 3/2016 г., ОСС, I и II колегия изрично се подчертава, че фактът, че глобата е публично вземане, не означава, че изпълнителската давност за нея следва да е еднаква с тази за останалите публични вземания, че давността, включително тази, касаеща изпълнението на наказанието, е материално-правен въпрос и чл. 79 ЗАНН препраща към ДОПК само относно процесуалния ред за събиране на държавните вземания, поради което не следва от разпоредбата на чл. 79 ЗАНН да се извежда аргумент за приложение на чл. 171, ал. 1 ДОПК. Разпоредбата на чл. 82, ал. 4 ЗАНН изключва приложението само на чл. 82, ал. 3 ЗАНН, но не изключва приложението на чл. 82, ал. 2 ЗАНН, който предвижда прекъсването на давността с всяко действие, предприето за изпълнение на наказанието, нито правилото, че след завършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност. Затова и позоваването на чл.171, ал.2 от ДОПК, при наличие на изрично тълкувателно решение в обратната насока, е незаконосъобразно и е административен произвол. В противоречие със закона са и разсъжденията на администрацията, че давността се прекъсва с изпращането на преписката от публичния взискател/КАТ/ на публичния изпълнител. Това не е вярно. Съгласно разпоредбата на чл.82, ал.2 от ЗАНН, давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, тоест, ставайки въпрос за правомощието на държавата по изпълнение на наложеното наказание, това са органите, които провеждат принудителното изпълнение, което действие е предприето спрямо наказания. В случая, соченото от ответната страна действие нито е предприето от надлежен орган, нито е спрямо наказания. Първото такова действие, което се констатира по преписката да е извършено е изпращането на съобщение за доброволно изпълнение, което е с дата от 27.06.2024г. без да е ясно кога е било връчено на длъжника. И тук вече следва да се посочи, че ответната администрация се е произнесла по искането за погасяване на публичното вземане при пълна липса на яснота относно факта на връчване на електронния фиш и неговото влизане в сила, което пък е пречка за правилна преценка при приложението на различните давностни срокове за което в случая даже не е направено и съответното разграничение нито от публичния изпълнител, нито от решаващия горестоящ административен орган. Защото има давност за преследване и има давност за изпълнение, като тук изцяло следва да се съобразява от администрацията тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС и ВАС. Преследвателната давност погасява възможността на компетентният орган да реализира правомощията си по административнонаказателното правоотношение и ограничава във времево отношение възможността на държавата чрез съответния компетентен орган да реализира с влязъл в сила акт наказателната/административнонаказателната отговорност на дадено лице. Преследвателната давност в общия случай започва от деня, в който е довършено престъплението/нарушението - чл. 80, ал. 3 от НК, и тече до реализиране на наказателната/административнонаказателната отговорност на дееца с влязъл в сила акт. Тоест, за настъпването на тази давност може да се разсъждава до момента на влизане в сила на НП/ЕФ. Преследвателната давност бива два вида: обикновена и абсолютна. Обикновената давност се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност - чл. 81, ал. 2 от НК. С издаването на ЕФ не се изчерпват необходимите действия на държавата по реализиране на административно наказателната отговорност на дееца. След издаването на фиша същия следва да бъде връчен на наказаното лице, като предпоставка за влизането му в сила. Тъй като за действието по връчване на електронните фишове в ЗАНН и ЗДвП не е предвиден специален давностен срок, то следва субсидиарно да се приложи чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК и да се приеме, че за връчване на електронния фиш тече обикновена давност в размер на 3 години. Последното обстоятелство е останало неизяснено в процесния случай, поради което не е ясно и дали е налице настъпила давност по чл.80, ал.1, т.5 от НК. Кога и как, и дали изобщо е връчен ЕФ на жалбоподателя данни няма. От момента на издаването му 12.05.2021г. до момента на твърдяното постъпване по електронен път на фиша в НАП 24.07.2023г. са изминали повече от три години и този въпрос е следвало да се изясни. Абсолютната давност е в размер на 4 години и половина на основание чл. 81, ал. 3 от НК и в случая очевидно не е изтекла. Поради неяснотата на начина и датата на връчване, неустановен е и факта на влизане в сила на ЕФ, а от тук и невъзможността за преценка приложението на другия вид давност- давността за изпълнение на наложено наказание, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира изтърпяването на вече наложената административна санкция. Изпълнителната давност по чл. 82 от ЗАНН започва да тече от влизане в сила на съответния акт, с който отговорността на дееца е ангажирана. Тоест, за да е приложим срока по чл. 82 от ЗАНН, електронният фиш следва да е влязъл в сила. Предпоставка за влизане в сила на електронния фиш е надлежното му връчване. Като тук спор относно датата на връчване от страна на длъжника не следва да е налице, за да се пристъпи към преценка на давностните срокове. Преди връчването и съответно преди влизането в сила не тече изпълнителната давност по чл. 82 от ЗАНН, а както се каза общата преследвателна давност по НК. Едва след изясняване на въпросите относно наличието на връчване, датата на връчване и влизането в сила на ЕФ, може да се прецени дали и кой вид давност е настъпила. Тук следва да се отбележи, че от представените справки се наблюдава разминаване в данните по тях и възприетото от администрацията. Според публичния изпълнител фишът е влязъл в сила на 23.05.2024г. За тази дата в справката отбелязването е, че е бил платен, а е влязъл в сила на 24.04.2023г. Тук следва да се постави въпросът, ако е бил платен следва ли се отписване на вземането, предвид разпоредбата на чл.174 от ДОПК, която в случая е приложима като част от реда за принудително изпълнение, както и поради това, че по своята същност погасителната давност не води до заличаване или отписване на наказанието, сякаш дееца никога не е бил наказван, а води до невъзможност наказанието да бъде изпълнено чрез способите на административната принуда. Тоест, изтеклата давност, ако е налице такава, не би породила за жалбоподателя право да иска заличаване на наложеното наказание, а само правото да се противопостави срещу едно изпълнение на наказание, след изтичане на предвиденият срок за това. И какъв би бил смисълът от това, ако наложената глоба вече е платена и не подлежи на връщане като доброволно платено публично задължение. Едва след изясняването на горните обстоятелства органът по приходите следва да се произнесе по така отправеното до него искане. Ето защо жалбата следва да се уважи като се отмени обжалваното решение и разпореждането на публичния изпълнител и преписката да се върне за ново произнасяне. Водим от горното, Съдът