Решение № 1126 от 27.9.2024 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 1549/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Постъпила е въззивна жалба от Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ - София против решение № 1738/17.04.2024 г., постановено по гр. дело № 8937/2023 г. на Районен съд - Пловдив, ХV гр. състав, с което Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ - София е осъдена да заплати на „Пловдивска консерва“ АД - Пловдив сумата от 13 402, 38 лв., с която ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца, представляваща средномесечния пазарен наем за ползването на собствени на ищеца цистерни, пълни с гориво, собственост на ответника, разположени в площадката на „Пловдивска консерва“ АД Пловдив, бул. „Коматевско шосе“ № 35 за периода 01.07.2018 г. - 31.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 19.06.2023 г., както и разноските в производството. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Поддържа, че първоинстанционният съд е присъдил неправилно обезщетение за ползване на резервоари за съхранение на гориво на територията на „Пловдивска консерва“ АД, без да са събрани никакви доказателства, че за процесния период се съхраняват в 13 на брой цистерни 248, 12 тона тежко гориво. Поддържа, че според приложените по делото протоколи /протоколи за преместване и оставяне за отговорно пазене от 2011 г./ количеството гориво, което е преместено в резервоари на територията на ищеца е 203, 236 тона. На следващо място поддържа, че горивото е реализирано с Борсов договор № 143 от 17.02.2022 г. и цялото налично количество газьол за промишлени и комунални цели в размер на 178, 740 тона, съхранявано в резервоарите на „Пловдивска консерва“ АД е преместено. Оспорва извода на съда, че е налице осъществен фактически състав на неоснователното обогатяване, тъй като счита, че ищецът не би могъл да извлича ползи от процесните резервоари за гориво, ако те бяха в негово държане и затова липсва обедняване. Ето защо моли за отмяна на обжалваното решение за постановяване на друго решение по същество, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение. Въззиваемата страна „Пловдивска консерва“ АД оспорва жалбата като неоснователна. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното: Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, изхожда от надлежна страна и е процесуално допустима. Пловдивски окръжен съд, след служебна проверка на валидността и допустимостта на решението съгласно чл.269 ГПК, намира същото за валидно и допустимо. Ищцовото дружество „Пловдивска консерва“ АД е основало иска си на твърдението, че след прекратяване на договор за съхранение на военновременни запаси № 23 от 14.03.2008 г., сключен с ДА „Държавен резерв и военновременни запаси“, продължил да съхранява в 13 собствени резервоари /цистерни / 248, 192 тона гориво, тъй като по силата на закона отговарял за него до преместването му, включително в процесния период от 01.07.2018 г. - 31.12.2018 г. С чита, че за посочения период ответникът неоснователно се обогатява за негова сметка, тъй като е спестил разходи за наем, а ищецът е бил лишен от възможността да ползва своите 13 бр. цистерни, в които било съхранявано описаното гориво - 248, 192 тона, като обедняването, поради лишаване от ползването им се определя на средния пазарен наем на вещите в размер на сумата от 13402, 38 лв. Ответникът Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ оспорва иска като неоснователен, като поддържа, че не е налице фактическия състав на института на неоснователното обогатяване. Оспорва процесното гориво да е същото по вид и количество с оставеното с договор за съхранение на военновременни запаси. Счита, че ищецът не е бил лишен от възможността да ползва собствения си недвижим имот, както и, че като бюджетна организация, неплащайки възнаграждение за съхранение на гориво би се обогатила до определените пределните цени за това, като дейността по съхранение и опазване на военновременни запаси е нормативно регулирана и не се подчинява на действащите пазарни механизми. Районният съд, като е обсъдил представените по делото писмени доказателства, е приел за установено, че при ищеца „Пловдивска консерва“ АД за периода 01.07.2018 г. до 31.12.2018 г. в 13 на брой цистерни, негова собственост, са се съхранявали 248, 192 тона тежко гориво, собственост на ответника, като между страните не е налице договорно правоотношение във връзка с това съхранение. Прието е за установено въз основа на прието по делото заключение на вещо лице, че пазарният наем за съхраняване на горивото за процесния период е в размер на 13 402, 38 лв., с които ищецът се е обеднил за сметка на обогатяването на ответника. Пред настоящата инстанция няма спор между страните по отношение на приетото от районен съд в решението му, че по силата на сключен между страните договор за съхранение на военновременни запаси № 23 от 14.03.2008 г. “Пловдивска консерва” АД е съхранявало военновременен запас от гориво, срещу уговорено възнаграждение, като договорът е бил прекратен в края на 2009 г. С Констативен протокол на държавната агенция от 22.06.2010 г., служители на ищеца са удостоверили, че „Пловдивска консерва“ АД е съхранявала 969, 358 тона дизелово гориво, собственост на ответника, от които 263 тона в собствена база, а 706, 358 тона на наета площадка за съхранение на петролни продукти, на територията на „Балканкар Рекорд“ АД. С договор за наем от 24.04.2009 г. „Балканкар Рекорд“ АД е предоставил под наем на “Пловдивска консерва” АД площадка за съхранение на петролни продукти, находящи се в гр.Пловдив, ул.“Кукленско шосе“ № 17. С констативен протокол и протокол за фактическо замерване от 06.08.2010 г. е констатирано, че в “Пловдивска консерва” АД, се съхранява 969, 358 тона промишлено дизелово гориво, разпределено в 13 броя хоризонтални и 1 бр. вертикален резервоари на територията на Пловдивска консерва и 3 бр. вертикални резервоари на територията на „Балканкар Рекорд“ АД. По искане на „Пловдивска консерва“ АД до Агенция „Митници“ с 6 бр. Протоколи за осъществени контролни действия на лица, извършващи дейности с акцизни стоки от 06.07.2011, 11.07.2011 г., 12.07.2011 г., 13.07.2011 г., 14.07.2011 и 15.07.2011 г., посоченото по-горе количество гориво е преместено от металните резервоари в гр. Пловдив, ул. „Кукленско шосе“ № 17 на площадка на „Балканкар Рекорд“ АД в 13 броя резервоари на “Пловдивска консерва” АД в производствената база на последното дружество на бул. „Коматевско шосе“ № 35 в гр. Пловдив, като всички 13 резервоара са запечатани с пломби. Липсва спор и относно установеното въз основа на приетото по делото заключение на вещо лице, че пазарният наем за съхраняване на посоченото количество гориво - 248, 192 тона, за процесния период е в размер на 13 402, 38 лв. По отношение на така възприетата от районния съд фактическа обстановка въззивният съд е обвързан от онези фактически изводи, за които във въззивната жалба и отговора към нея липсват оплаквания, т.е. настоящата инстанция не може да приеме за установена различна фактическа обстановка без направени възражения в този смисъл от страна на жалбоподателя и/или въззиваемата страна. Спорен пред настоящата инстанция е въпросът относно количеството на горивото, оставено за пазене на „Пловдивска консерва“ АД, както и въпросът за обедняването на ищеца в резултат от неползването на собствените му цистерни за гориво. Относно количеството на останалото за съхранение гориво в процесните цистерни, собственост на ищеца, е налице извънсъдебно признание, направено от ответника в писмо от същия до ищеца с изх.№ 1319/09.03.2022 г. /л.63 от делото на РС/, в което е сочи, че агенцията е собственик на нефтопродукти в процесните резервоари, находящи се на ГСМ площадка на „Пловдивска консерва“ АД и към този момент води на отчет в цитирания съхранител запас от собствен газьол за промишлени и комунални цели в размер на 248, 192 тона. На основание чл. 299, ал.1 от ГПК следва да се зачете и силата на пресъдено нещо на постановени съдебни решения, постановени за същото вземане, между същите страни, на същото основание, за предходни на процесния периоди, а именно: Решение на ОС - Пловдив по в.гр.д. № 451/2021 г. касаещо периода 01.07.2016 г. до 31.12.2016 г., решение на ОС – Пловдив № 795 от 10.06.2022 г. по в.гр.д. № 891/2022 г. касаещо периода 01.01.2017 г. – 30.06.2017 г., решение № 1448/22.11.20232 г., постановено по в.гр.д.№ 1933/2023 г. на ОС – Пловдив за периода 01.07.2017 г. – 31.12.2017 г. и решение № 334 от 11.03.2024 г. по в.гр.д.№ 3354/2023 г. на ОС – Пловдив за периода 01.01.2018 г. – 30.06.2018 г. /предходен на процесния/, в които е прието, че в собствените на ищеца цистерни се съхранява 248, 192 тона газьол за промишлени и комуникационни цели. Ето защо и предвид липсата на извънсъдебен спор към датата 09.03.2022 г. относно количеството на горивото, останало за съхранение през исковия период в процесните цистерни, съдът приема за установено по делото, че същото е било 248, 192 тона, както е приел в решението си и районният съд. Неоснователни са и доводите на жалбоподателя, че не е осъществен фактическият състав на неоснователното обогатяване поради липса на обедняване. По делото няма спор, че след прекратяване на договора за влог и по силата на закона / чл. 24 от Закона за държавните резерви и военновременните запаси / ищцовото дружество „Пловдивска Консерва“ АД е продължило да съхранява процесното гориво в собствени резервоари, а ответникът не е заплащал разходите за това съхранение, поради което със стойността на тези разходи се е обогатил неоснователно. Отговорността му произтича от неизпълнението на задължението му да реализира или премести освободените запаси, съхранявани в търговци и организации, в срок до една година от освобождаването им, на осн. чл. 24 от ЗДРВЗ, за които пък дружеството - съхранител носи отговорност до реализирането или преместването им, по силата на същия закон. Тъй като съхранението на горивото е извършвано в собствените на "ПЛОВДИВСКА КОНСЕРВА" АД цистерни, то през процесния период последният е бил лишен от възможността да ползва същите за свои нужди, или за реализиране на граждански плодове от тях. Ето защо съдът приема, че е налице обедняване на ищеца, изразяващо се в пропуснатите ползи от ползване на собствените му резервоари за съхранение, които се измерват в стойността на средния пазарен наем. Ето защо съдът приема предявения иск за доказан по основание и по размер, поради което същият следва да се уважи. Решението на районния съд е в същия смисъл, поради което като правилно ще бъде потвърдено. Предвид неоснователността на въззивната жалба, в тежест на жалбоподателя и в полза на въззиваемата страна ще се присъдят направените по делото разноски за тази инстанция, които се констатираха на 1900 лв. за заплатеното адвокатско възнаграждение, видно от представения договор за правна защита и съдействие. По тези съображения Съдът