Решение № 83 от 6.2.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 608/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК вр. чл. 633, ал. 2 ТЗ (ред. ДВ бр. 38/2006 г.) вр. чл. 625 ТЗ. Образувано е по въззивна жалба вх. на СГС № 63352/04.07.2023 г. – п.к. 03.03.2023 г., подадена от „Яендс“ ЕООД, гр. •••, ж.к. „•••“, бл. •••, вх. •, ет. •, ап. •, с ЕИК: 201421680 чрез управителя П. Д. Я. срещу решение № 650/19.05.2023 г., постановено по търг. дело № 22/2023 г. по описа на Софийски градски съд, с което е отхвърлена молбата на дружеството за откриване на производство по несъстоятелност поради настъпила неплатежоспособност. Жалбоподателят счита решението за незаконосъобразно, поради което моли апелативния съд да го отмени и постанови ново решение, с което да открие производство по несъстоятелност на „Яендс“ ЕООД с начална дата на неплатежоспособността 29.04.2022 г. Моли въззивния съд да се съобрази с новонастъпилите доказателства след откритото съдебно заседание от дата 19.04.2023 г., които се намирали в кориците на делото, а именно: 1. За голямата част от стоките липсвали счетоводни и нормативни документи за техния срок на амортизация; 2. Активите на фирмата като стоки, машини и съоръжения, били водени на отчет досега на стойности при тяхното закупуване и придобиване, съгласно документите за тях; 3. При условията на невъзможност за работа на фирмата, активите били оценени на стойност, съобразно цените на световния пазар към дата 02.05.2023 г.; 4. Приложени били ревизирания ОПР за 2022 г., така като бил приет от НСИ, НАП, Търговски регистър; 5. Съобразно приложената по дело справка, следвало да се преизчислят коефициентите, които определяли възможностите за продължаване на работата на фирмата. Твърди, че съобразно новите изчисления, годишната загуба за 2023 г., фирмата нямала възможност за възстановяване на дейността и да покрие задълженията към кредиторите. В хода на устните състезания пред въззивния съд жалбоподателят „Яендс“ ЕООД чрез управителя П. Д. Я. и адвокат Х. М. от САК поддържа жалбата си и моли апелативния съд съобразно заключението на вещото лице В. П., прието в настоящото производството да уважи молбата по чл. 625 ТЗ. Софийският апелативен съд, в настоящият си съдебен състав, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намира въззивната жалба за процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок по чл. 633, ал. 2 ТЗ (ред. ДВ бр. 38/2006 г. ) вр. чл. 625 ТЗ от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу съдебен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол, а разгледана по същество я намира за основателна поради следните съображения: Производството пред Софийски градски съд е образувано по молба вх. на СГС № 950/05.01.2023 г., подадена от „Яендс“ ЕООД чрез адвокат Х. М. от САК с правно основание чл. 625 ТЗ като по изложените в ней съображения дружеството моли съда да обяви неплатежоспособността му като постанови решение по чл. 630, ал. 1 ТЗ. Молителят твърди, че като търговско дружество развивало дейност в отрасъл „научноизследователска и развойна дейност в областта на естествените, медицинските, селскостопанските и техническите науки, без биотехнологиите“, като невъзможността му да генерира приходи и покрива паричните си задължения, установени с ревизионен акт № Р- 22221222000762-091-001/06.10.2022 г., довело до прекратяване на търговската му дейност, считано от 01.01.2023 г. В подадената от молителя на 20.02.2022 г. молба-уточнение не са индивидуализирани други задължения на молителя по чл. 608, ал. 1, т. 1 и т. 2 ТЗ ( молителят не е посочил какво е основанието на задълженията към физическото лице П. Я. и не може да се прецени дали те са такива по чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ, като не е посочено и задължения за какъв период са тези по индивидуализирани като такива по справки декларации по ЗДДС – тези декларации не са представени като приложения към молбата), с оглед на което следва да се приеме, че молителят твърди, че имал непогасени публични задължения за корпоративен данък за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2018 г. и данък добавена стойност за периода от 01.12.2016 г. до 31.12.2018 г. Заявява, че нямал сключени трудови договори. Посочва, че от 29.04.2022 г. бил в невъзможност да погасява задълженията си, поради което счита, че било налице състояние на неплатежоспособност, която обосновава със запорирането на банковите му сметки от Национална агенция за приходите, което обективно правело невъзможно осъществяването на дейността му. Твърди, че продажбата на притежаваната от него апаратура щяла да бъде изключително трудно и невъзможно в Република България, поради което от нея нямало как да бъде реализиран приход, който да покрие задълженията му към НАП. Настоящият въззивен съдебен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а относно законосъобразността му по същество на спора, на основание чл. 269 ГПК, при коректива и на чл. 621а, ал. 1, т. 2 ТЗ, извърши преценка в рамките на наведените с въззивната жалба доводи, при което намира следното: От събраните по делото писмени доказателства и справка в търговския регистър по партидата на молителя „Яендс“ ЕООД се установява, че по електронното дело на търговеца са обявени годишните финансови отчети на дружеството за периода от 2011 г. до 2021 г. вкл. Видно от писмо на Агенция по вписванията от 27.02.2023 г., след извършена справка в Интегрираната информационна система за кадастър и имотен регистър не се установява персонална партида на дружеството длъжник. С писмо на МВР, СДВР, отдел „Пътна полиция” вх. № 21119/07.03.2023 г. се удостоверява, че в централна база на АИС-КАТ към 27.02.2022 г. на името на длъжника е регистрирано едно МПС - мотоциклет „Пежо Спийдфайт“, с дата на регистрация 07.11.2019 г., като в справката са посочени и 2 броя МПС-та бивша собственост на длъжника, съответно товарен автомобил „Пежо“ (от 05.06.2014 г. до 05.08.2022 г. ) и ремарке за лек автомобил (от 29.05.2014 г. до 24.08.2020 г.). От Националната агенция по приходите е постъпило писмо вх. № 21834/08.03.2023 г., към което са приложени заверени преписи от годишните данъчни декларации по чл. 92 ЗКПО, подадени от молителя за периода от 2016 г. до 2022 г. вкл. Представен е и съставеният на длъжника ревизионен акт № Р-22221222000762-091- 001/06.10.2022 г. и доказателства за връчването му на 04.11.2022 г. по реда на чл. 32 ДОПК – съобщения, протоколи и обратна разписка. В писмото на НАП се посочва и това, че има данни за образувано срещу длъжника изпълнително дело № 231293285/2023 г. за задължения в размер на 49 727.91 лева. За обезпечаване на това задължение има наложени обезпечителни мерки – запор върху банкови сметки и 1 бр. МПС. Няма започнато принудително изпълнение по реда на ДОПК срещу имуществото на дружеството. По делото са приложени представените от молителя годишните финансови отчети на дружеството от 2020 г. до момента. Съгласно справката по писмо на Българска народна банка от 21.03.2023 г. относно банковите и платежни сметки сметки на длъжника, същият е титуляр на две разплащателни сметки в „Банка ДСК“ ЕАД, съответно в лева и в евро, като върху тези сметки е наложен запор. По делото е приета съдебно финансово-икономическа експертиза, изготвена от вещото лице В. П., съгласно която и направените от вещото лице уточнения в съдебно заседание на 19.04.2023 г. се установява следното: При извършването на анализите за изследвания период 2016 г. - 09.01.2023 г., нетекущите (дълготрайни) активи съставляват, съответно 37.50%, -%, -%, 5.36%, 37.50%, 62.07%, 1.10% и 1.10% от общо активите. Данните за относителния дял на нетекущите активи за периода 2016 - 2023 г. показват различни стойности, като за последния период значително намаляват. Към 31 декември на съответната година, за периода 2016 - 2023 г., текущите (краткотрайни) активи съставляват, съответно: 62.50%, 100%, -%, 94.64%, 62.50%, 37.93 %, 98.90 % и 98.90% от общо активите. Краткотрайните активи се състоят от материални запаси, вземания и парични средства. Данните за относителния дял на краткотрайните активи показва, че за периода 2012 г. - 2023 г. почти цялата част от активите са именно краткотрайни активи. За анализирания период (2016 г. - 09.01.2023 г. ) собственият капитал на дружеството е положителна величина. Задълженията се състоят от задължения към доставчици и други задължения. Задълженията към доставчици са със срок на изискуемост до 1 година и над 1 година, като за процесния период съотношението спрямо общия размер на пасивите е, съответно: 5.56 %, 2.08%, -%, -%, 81.52 %, -%, - % и -%. В състава на групата „други задължения“ влизат задължения към персонала, осигурителни задължения, данъчни задължения и други задължения, различни от посочените. Вещото лице е изчислило и коефициентите на ликвидност, въз основа на счетоводните записвания и отразеното в ГФО. Коефициентът на обща ликвидност е с референтни стойности за периода 2016 г. - 2019 г., като за периода 2020 -2021 г. коефициентът на обща ликвидност е извън препоръчителните референтни стойности, съответно 0.7516 и 0.4889. За следващия период 2022 - 09.01.2023 г. е налице положителна тенденция и коефициентът на обща ликвидност отново навлиза в препоръчителни граници, съответно 2.8370 и 2.8370. Причината за подобреното финансово състояние е осчетоводяването на краткотраен актив – стоки, с балансова стойност 256 000 лева. Така изчислените стойности на коефициента на обща ликвидност за периода от 2022 г. обосновават извод, че длъжникът е бил в състояние да посрещне текущите си задължения с наличните текущи активи. Останалите показатели на ликвидност (бърза, незабавна и абсолютна) за периода 2016 - 2020 г. са с референтни стойности, а след този период са извън препоръчителните стойности, което означава, че дружеството не е в състояние бързо, незабавно и веднага да погаси текущите си задължения. Коефициентът на финансова автономност за периода от 2016 - 2019 г. е в рамките на препоръчителните стойности. За периода 2020-2021 г. стойностите са под референтните, като в следващия периода (2022-09.01.2023 г. ) е налице положителна тенденция и коефициентът на финансова автономност отново навлиза в препоръчителните граници. Причина за подобреното финансово състояние е отчитането на положителен финансов резултат – печалба за 2022 г. в размер на 139 000 лева. Показателите на коефициента на задлъжнялост се развиват по същия начин като коефицинетите на финансова автономност и за периода 2022 - 09.01.2023 г. са в референтни стойности поради отчитането на положителния финансов резултата за 2022 г. Вещото лице анализира годишните финансови отчети на дружеството за периода 2016 г. - 2021 г., както и междинният баланс към 09.01.2023 г., като дава в табличен вид размерът на изискуемите задължения на дружеството, произтичащи от търговска сделка, публични задължения, свързани с търговската му дейност или частни държавни вземания. Към тези дати длъжникът има изискуеми задължения към НАП - в общ размер от 53 452.27 лева и към собственика на капитала – 54 564.84 лева. Вещото лице е констатирало, че в счетоводството на длъжника (в последния счетоводен баланс) не е отразено задължение към НАП в размер на 14 000 лева. Ако това задължение бъде отразено, вещото лице дава алтернативен вариант на изчисленията на коефициентите на ликвидност, като коефициентът за обща ликвидност за 2022 г. и към 09.01.2023 г. става 2.4623. Изискуемите вземания на длъжника към 09.01.2023 г. са в размер на 9 000 лева и произтичат от търговската дейност на длъжника, като от приложените по делото документи се установяват конкретни такива в размер общо на 7 147 лева по 2 броя фактури, установяващи вземания срещу собственика на капитала П. Я.. Към 09.01.2023 г. дружеството има дълготрайни активи, на обща стойност 3 647.71 лева и краткотрайни активи, на обща стойност от 256 221.52 лева. Така заприходените краткотрайни активи са пряко свързани с осъществяваната основната дейност на длъжника, която е високотехнологична научноизследователска дейност. При изчисляване на коефициентите, вещото лице е взело предвид наличностите по банковите сметки на длъжника в „Банка ДСК“ ЕАД, като наличните по тези сметки средства не са достатъчни да покрият изцяло публичните задължения, които има длъжникът. В хода на настоящото въззивно производство са събрани нови доказателства: Като писмени доказателства са приети представените от „Яендс“ ЕООД с молба вх. на СГС № 42187/03.05.2023 г. счетоводен баланс към 31.12.2022 г. и отчет за приходите и разходите за 2022 г. на „Яендс“ ЕООД, съставени на 15.03.2023 г., както и представените с молба на дружеството вх. № 24683/03.11.2023 г. инвентаризационен опис на „Яендс“ ЕООД към 31.10.2023 г., инвентарна книга към същата дата и сравнителна ведомост. Приета е допълнителна съдебно финансово-икономическа експертиза, изготвена от същото вещо лице – В. П., съобразена и с новоприетите писмени доказателства, съгласно която и от разясненията на вещото лице в съдебно заседание на 06.11.2023 г. се установява следното: При анализ на имуществената структура на „Яендс“ ЕООД ( активи и пасиви), вещото лице е посочило в табличен вид съгласно счетоводния баланс към 31.12.2022 г., активите и пасивите на дружеството със съответната им структура, състав и балансова стойност. Общо активите на „ЯендС“ ЕООД имат следната структура: I. Нетекущи (дълготрайни) активи. Към 31.12.2022 г., тази група активи съставляват 3, 95% от общо активите. Данните за относителния дял на нетекущите активи за периода на 2022 г. показва, че много малка част от активите се състоят от нетекущи активи. Конкретни данни за размера и относителния дял на тези активи се съдържат в изготвената от вещото таблица. II. Текущи (краткотрайни) активи. Към 31.12.2022г., тази група активи съставляват 96, 05% от общо активите. Краткотрайните активи се състоят от материални запаси, вземания и парични средства. Данните за относителния дял на краткотрайните активи показва, че за периода на 2022 г. почти цялата част от активите са именно краткотрайни активи. III. Разходи за бъдещи периоди. Възникналите разходи през текущия отчетен период, които са свързани със следващите отчетни периоди, се посочват като разходи за бъдещи периоди. В баланса за текущия отчетен период се посочват тези разходи за бъдещи периоди, за които срокът им за признаване като текущ разход е под една година от датата на съставянето на баланса. Дружеството няма отчетени разходи за бъдещи периоди за процесния период. Отразените в изготвената от вещото лице таблица за пасивите на дружеството данни позволяват да се проследят измененията в размерите и относителните дялове на собствения капитал, дългосрочните пасиви, краткосрочните пасиви, финансиранията и на отделните техни елементи в общата сума на капиталите (пасива на баланса). Собственият капитал е отрицателна величина към 31.12.2022 г. Задълженията се състоят от други задължения, в които влизат задължения към персонала, осигурителни задължения, данъчни задължения и други задължения, различни от посочените. Срокът на изискуемост на тези задължения е до 1 година и над 1 година. Конкретни данни за размера и относителния дял на задълженията вещото лице е посочило в табличен вид. Вещото лице е изчислило коефициентите на ликвидност по данни на счетоводния баланс към 31.12.2022 г., както следва: обща – 0, 7935; бърза – 0, 1522; незабавна – 0, 0543 и абсолютна – 0, 0543. Според вещото лице коефициентът на обща ликвидност е със стойности под 1 (единица), което означава, че молителят не е в състояние да посрещне текущите си задължения с наличните текущи активи – длъжникът се намира в състояние на краткосрочна неплатежоспособност; коефициентът на бърза ликвидност е извън рамките на общоприетото – длъжникът не е в състояние бързо да погаси своите текущи задължения с наличните текущи активи, без материалните запаси; коефициентът на незабавна ликвидност е значително под референтните стойности – при необходимост дружеството не е в състояние незабавно да погаси своите текущи задължения с наличните парични средства и краткосрочни инвестиции; коефициентът на абсолютна ликвидност е значително под референтните граници, което се дължи на нарастване на текущите задължения през анализирания период и намаляване на материалните запаси. Показателите на абсолютна и незабавна ликвидност са идентични, защото жалбоподателят няма осчетоводени текущи инвестиции. Според вещото лице към 31.12.2022 г. коефициентите на финансова автономност и задлъжнялост имат следните измерения: -0, 2963 и -3, 3750. Дружеството-длъжник е с отрицателни стойности на коефициента на финансова автономност, което го поставя в пълна зависимост от кредиторите му. Този факт се дължи на прекомерно нарасналите задължения, влошеният финансов резултат, който за 2022 г. е текуща загуба в размер на 58 хил. лв. и респективно намаляването на собствения капитал. Жалбоподателят се намира и в състояние на дългосрочна неплатежоспособност. Дружеството-длъжник е с отрицателни стойности на коефициента на задлъжнялост. От анализираната информация и изчислените коефициенти е видно, че жалбоподателят е в пълна зависимост от кредиторите си и съответно в състояние на свръхзадлъжнялост. Изискуемите задължения на длъжника от частен и публичноправен характер, към 31.12.2022 г. са в размер на 92 хил. лева, които произтичат от търговската дейност на дружеството-длъжник, въз основа на извършени от него доставки от трети лица, взаимоотношения със собственика на капитала и публичноправни данъчни задължения. Установени са конкретни задължения, както следва: - към собственика на капитала ( П. Я.) 54 564.84 лв.; - към НАП 5 832.28 лв. (справка-декларация) и 47 619.99 лв. (ревизионен акт № Р-22221222000762-091-001/06.10.2022 г.), или общо 108 017.11 лв. Вещото лице е изготвило алтернативен вариант на заключението въз основа на констатирано задължение, което не е намерило счетоводно отразяване в счетоводния баланс към 31.12.2022 г., а именно: установената е разлика в размер на 14 хил. лв. на задължение към НАП, както следва: по счетоводни данни 36 хил. лв., а по справка на НАП за задължения към 28.02.2023 г. 50 хил. лв., т.е. разлика от 14 хил. лв. При този вариант, при който вещото лице добавя 14 хил. лв. към текущите задължения на длъжника, коефициентите на ликвидност са със следните стойности, които са още по-негативни: обща – 0, 6887; бърза – 0, 1321; незабавна – 0, 0472 и абсолютна – 0, 0472. Вещото лице посочва и установени от него конкретни вземания на „Яендс“ ЕООД с длъжник собственика на капитала (П. Я.) в общ размер на 7 147 лв., от които: 3 600 лв. по фактура № 1693 и 3 547 лв. по фактура № 1694. При направения анализ не са установени осчетоводени налични дългосрочни вземания. С оглед на така установените факти и обстоятелства, настоящият въззивен съдебен състав намира от правна страна следното: За откриване производство по несъстоятелност следва да са налице следните три кумулативни предпоставки: 1) Длъжникът да е лице, по отношение на което може да се открие производство по несъстоятелност – търговец по смисъл на чл. 1 ТЗ (търговско дружество, едноличен търговец и кооперация); юридическо лице с нестопанска цел (сдружение и фондация) съгласно чл. 14, ал. 4 ЗЮЛНЦ; неограничено отговорен съдружник съгласно чл. 610 ТЗ; починал/заличен от търговския регистър неограничено отговорен съдружник съгласно чл. 611, ал. 2 ТЗ; починал/заличен от търговския регистър едноличен търговец съгласно чл. 611, ал. 1 ТЗ и скрит съучастник по чл. 609 ТЗ; 2) Молбата за откриване на производство по несъстоятелност да е подадена до компетентния съд по чл. 613 ТЗ от легитимирано лице по смисъла на чл. 625 ТЗ – длъжника, съответно ликвидатора или кредитор на длъжника по търговска сделка, Националната агенция за приходите за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника или задължение по частно държавно вземане, както и Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“ при изискуеми и неизпълнени за повече от два месеца задължения за трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите на търговеца и 3) Длъжникът да е в състояние на неплатежоспособност/свръхзадълженост. В случая, тези законови предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност са налице по отношение на „ЯендС“ ЕООД. Молбата по чл. 625 ТЗ е подадена от самия длъжник, т.е. от легитимирано лице по смисъла на тази разпоредба и по отношение на който може да се открие производство по несъстоятелност, доколкото длъжникът е търговец по смисъла на чл. 1 ТЗ в качеството му на търговско дружество. По отношение на „ЯендС“ ЕООД е налице и състояние на неплатежоспособност. Съгласно чл. 608, ал. 1 ТЗ това състояние е обективно, изразяващо се в невъзможност на длъжника да изпълнява някое от своите изискуеми парични задължения, посочени в разпоредбата: 1. парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването, или 2. публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или 3. задължение по частно държавно вземане, или 4. задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца. Законодателят въвежда няколко презумпции за неплатежоспособност между които и тази по чл. 608, ал. 3 ТЗ – неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията, като разпоредбата уточнява, че спиране на плащанията е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично вземания на определени кредитори. Това означава, че прие неизпълнение от страна на длъжника на което и да е от съществуващите изискуеми парични вземания по чл. 608, ал. 1, т. 1-4 ТЗ се презумира неговата неплатежоспособност. В случая, по делото се установи, че молителят-длъжник е спрял плащанията на изискуеми парични вземания по чл. 608, ал. 1, т. 2 ТЗ, установени с ревизионен акт № Р- 22221222000762-091-001/06.10.2022 г., влязъл в сила на 19.11.2022 г. ( връчен на 04.11.2022 г. и необжалван), който момент на спиране на плащанията е настъпил след изтичане на 14- дневния срок по чл. 127, ал. 1 ДОПК за доброволно плащане на така установените публичноправни задължения, а именно от 19.11.2022 г. Поради това и следва се приеме, че е налице състояние на неплатежоспособност на „ЯендС“ ЕООД на основание чл. 608, ал. 3 ТЗ, която презумпция не е опровергана по делото. От съвкупния анализ на събраните по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице В. П. по приетата от въззивния съд съдебна финансово-икономическа експертиза е видно, че предвид така установените и посочени по-горе коефициенти на ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост, „ЯендС“ ЕООД не е в състояние да покрие краткосрочните си задължения с наличните краткотрайни активи, дружеството е изпаднало в пълна зависимост от кредиторите си и е налице декапитализация, при което това икономическо състояние има траен характер и е явно, че дружеството е в състояние на трайна и обективна неплатежоспособност, считано от 19.11.2022 г. Съдът приема тази дата за начална дата на неплатежоспособността, имайки предвид, че по аргумент от чл. 608, ал. 1 ТЗ следва да се приеме, че това е датата, на която длъжникът не е бил в състояние да изпълни изискуемо парично вземане от вида, посочен в разпоредбата. Доколкото обаче самото неизпълнение не е достатъчно за този извод, то за определяне на началната дата следва да бъде съобразен този времеви момент, в който едновременно са налице и двата елемента на неплатежоспособността – наличие на непогасено изискуемо задължение по чл. 608, ал. 1 ТЗ и финансова невъзможност за погасяването му, която има траен характер. В случая началната дата на неплатежоспособността трябва да се обвърже с момента, когато е изтекъл срокът за доброволно изпълнение на публичните задължения установени с горепосочения ревизионен акт, а именно 19.11.2022 г. След като се установи, че към тази дата дружеството не е разполагало с парични средства за удовлетворяване на изискуемите задължения, то това е и първият момент, в който е налице съвпадане на двата елемента на неплатежоспособността – спиране на плащанията и невъзможност за плащане. По така изложените съображения, обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено ново, с което се уважи молбата по чл. 625 ТЗ на длъжника „ЯендС“ ЕООД. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „ЯендС“ ЕООД следва да бъде осъдено да заплати държавна такса за двете инстанции в общ размер на 375 лева. Водим от горното, настоящият съдебен състав на Апелативен съд – София