Решение № 1107 от 16.6.2023 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 991/2022 г.

Производството е по реда на чл. 156 – чл. 161 от ДОПК. Образувано е по жалба на „И. [държава]“ ЕООД, [ЕИК] и със седалище в [населено място], против Ревизионен акт (РА) № Р-22000121006768-091-001/07.06.2022 г., потвърден с Решение № 1665/18.10.2022 г. от директора на Дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП, в частта, с която са установени допълнителни задължения за данък добавена стойност и са начислени лихви за забава към тях за данъчни периоди м. 12.2017 г., м. 03, 06, 11 и 12 от 2018 г., м. 12.2019 г., м. 06.2020 г., м. 04, 07, 08, 09 и 10 от 2021 г. Дружеството - жалбоподател се представлява в процеса от адв. Ц. Х. и преупълномощения адв. [населено място]. Поддържа се, че РА е незаконосъобразен, издаден в противоречие с материалноправните разпоредби и при съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до незаконосъобразно определяне на публични задължения за дружеството. Твърди се, че органите по приходите са издирвали, установявали и тълкували неточно доказателствата относно транспорта на стоките, тъй като не е съобразено, че натоварването на стоките съответства на датите на издаване на фактурите само в „два случая“, респ. несъответства в останалите случай, поради което изследване на движението на камионите на датите на издаване на фактурите е безпредметно. В същата посока се твърди, че не е отчетено обстоятелството, че транспортът на стоките е осъществяван при условията на „групаж“, които предполагат превоз на стоки от едно транспортно средство, натоварвани от различни изпращачи и от различни места, преди извършване на доставката на територията на [държава]. В писмени бележки се сочи, че данните от информационните системи на Агенция „Пътна Инфраструктура“ (АПИ), А. М. (АМ) и Министерство на вътрешните работи (МВР) са негодни да установят движение на превозните средства, тъй като не са териториално всеобхватни и допускат възможност за незасвидетелствано движение. Защитата се позовава, че по делото са събрани доказателства, установяващи получаването на стоките на гръцка територия. Жалбоподателят иска отмяна на РА и претендира сторените по делото разноски по представен списък. Ответникът – директор на Дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП оспорва жалбата чрез процесуалния си представител с бланкетно становище. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Административен съд – [област], като съобрази доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна: Със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-22000121006768-020-001/ 02.12.2021 г., издадена от С. Г., на длъжност началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП – [област], оправомощена със Заповед № З-ЦУ-3287/08.11.2021 г. и Заповед № З-ЦУ3455/30.11.2021 г. на зам. изпълнителния директор на НАП и Заповед № РД-01-787/08.11.2021 на и.д. директор на ТД на НАП – [област] (папка 7) е възложено извършване в тримесечен срок на ревизия на „И. [държава]“ ЕООД за установяване на задължения за ДДС за данъчни периоди от 01.12.2017 г. до 31.10.2021 г. ЗВР е връчена по електронен път на жалбоподателя на 02.12.2021 г. Ревизията е възложена на А. В. Д. – гл.инспектор по приходите, в качеството й на ръководител на ревизията, и на Д. Х. П. – гл. инспектор по приходите. Със заповед за изменение на ЗВР № Р-220001210006768-020-002/25.02.2022 г., издадена от органа възложил ревизията, е продължен срокът на ревизията с два месеца при условията на чл. 114, ал. 2 от ДОПК. За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад (РД) № Р-22000121006768-092-001/13.05.2022 г., връчен електронно на задълженото лице на 16.05.2022 г. На 01.06.2022 г., по реда на чл. 118, ал. 5 от ДОПК е подадено възражение от дружеството против РД, към което не са представени доказателства. Възразява се по същество, че спорните доставки към гръцките получатели PGP HOTELS SA, G. K. D., P. N. A., I. G. I.K.E. и P. C. M. IKE са реални вътрешнообщностни доставки (ВОД), тъй като доставяните стоки са получени на гръцка територия. Възраженията са аналогични на поддържаните в съдебното производство – доставките са документално обезпечени, вкл. товарителниците, системата за граничен контрол не предполага от 2007 г. задължителен контрол и отчет на преминаващите превозни средства, липсата на деклариране или неточното деклариране на доставките от гръцките получатели не било свидетелство за липса на доставки. Ревизията е приключила с РА № Р-220001210006768-091-001/07.06.2022 г., издаден от С. Г., в качеството й на възложител на ревизията, и от ръководителя на ревизията – гл. инспектор по приходите А. В. Д.. Съгласно РА са определени допълнителни задължения за ДДС за данъчни периоди м. 12.2017 г., м. 03, 06, 11 и 12 от 2018 г., м. 12.2019 г., м. 06.2020 г., м. 04, 07, 08, 09 и 10 от 2021 г., в общ размер 69135, 84 лв., ведно с начислени лихви за забава от 16587, 30 към 07.06.2022 г. За данъчен период м. 12.2017 г. е начислен ДДС за възстановяване в общ размер 14 099, 98 лв., поради нереалност на декларирани ВОД към PGP HOTELS SA по фактури № 292/04.12.2017 г., № 295/21.12.2017 г. и № 297/22.12.2017 г. За данъчен период м. 03.2018 г. е начислен ДДС за възстановяване в общ размер 833, 33 лв., поради декларирани като освободени доставки на основание 50, ал. 1, т. 1 от ЗДДС към "Д. А." ЕООД по фактура № 309/07.03.2018 г. и към М. С. по фактура № 310/29.03.2018 г. За данъчен период м. 06.2018 г. е начислен ДДС за възстановяване в общ размер 1583, 33 лв., поради декларирани като освободени доставки на основание 50, ал. 1, т. 1 от ЗДДС към "В. Я.-А. 2" ООД по фактура № 314/28.06.2018 г. За данъчен период м. 11.2018 г. е начислен ДДС за възстановяване в общ размер 1583, 33 лв., поради нереалност на декларирана ВОД към G. K. D. по фактура № 335/21.11.2018 г. За данъчен период м. 12.2018 г. е начислен ДДС за възстановяване в общ размер 6884, 52 лв., поради нереалност на декларирани ВОД към G. K. D. по фактури № 338/01.12.2018 г., № 339/01.12.2018 г., № 342/03.12.2018 г. и № 343/03.12.2018 г. За данъчен период м. 12.2019 г. е начислен ДДС за възстановяване в общ размер 18774, 86 лв., поради нереалност на декларирани ВОД към P. N. A. по фактури № 377/21.12.2019 г., № 378/23.12.2019 г., № 379/27.12.2019 г. и № 380/30.12.2019 г. За данъчен период м. 06.2020 г. е начислен ДДС за възстановяване в общ размер 1894, 34 лв., поради нереалност на декларирани ВОД към I. G. I.K.E. по фактура № 395/16.06.2020 г. За данъчен период м. 04.2021 г. е начислен ДДС за възстановяване в общ размер 503.87 лв., поради деклариранe извън срока по чл. 63, ал. 3 от ЗДДС на ВОП от м. 03.2021 г. към И.Е. Д. О. по протокол № 241/17.03.2021 г. и № 244/26.03.2021 г. За данъчен период м. 07.2021 г. е начислен ДДС за възстановяване в общ размер 3800, 96 лв., поради нереалност на декларирани ВОД към P. C. M. IKE по фактури № 424/02.07.2021 г. и № 425/09.07.2021 г. За данъчен период м. 08.2021 г. е начислен ДДС за възстановяване в общ размер 9966, 75 лв., поради нереалност на декларирани ВОД към P. C. M. IKE по фактури № 428/02.08.2021 г., № 429/09.08.2021 г., № 430/11.08.2021 г., № 431/13.08.2021 г., № 432/23.08.2021 г. и № 433/29.08.2021 г. За данъчен период м. 09.2021 г. е начислен ДДС за възстановяване в общ размер 5046, 04 лв., поради нереалност на декларирани ВОД към P. C. M. IKE по фактури № 437/07.09.2021 г., № 438/10.09.2021 г. и № 439/20.09.2021 г. За данъчен период м. 10.2021 г. е начислен ДДС за възстановяване в общ размер 5046, 04 лв., поради нереалност на декларирани ВОД към P. C. M. IKE по фактури № 442/25.10.2021 г., № 443/27.10.2021 г. и № 444/28.10.2021 г. Преразгледаните данъчни резултати, касаещи непризнаването на реалността на декларираните ВОД, са обосновани с недоказано транспортиране на фактурираните стоки на гръцка територия, респ. неполучаването на стоките на гръцка територия. Този извод е изведен въз основа на заявения от дружеството превоз на стоките чрез превозни средства, включващи в състава си (влекачи) с рег. № [рег. номер], № [рег. номер] или № [рег. номер], и събраните данни от регистър „Събиране на данни за автомобилния трафик в Република България“ на АПИ, данните от регистър „Пътни такси и разрешителни“ на АМ и данни за регистрирани влизяния/излизания в/на територията на страната, събирани от МВР, предоставени от ОД на МВР – [област]. Прието е, че тези данни в своята съвкупност не свидетелстват за движение на превозните средства в посока Република [държава] и напускане на територията на страната ни, така както е посочено в товарителниците към документираните превози. Отчетено е и обстоятелството, че ревизираното дружество не е представило съпътстваща транспорта документация като пътни листи, тахографски данни, данни за водачите и др. Отчетена е и липсата на асоциирана информация в регистъра на НАП между ревизираното дружество и получателите на доставките, както и липсата на дадени обяснения за възникването и осъществяването на търговските контакти. Установено е и не се спори, че дружеството – жалбоподател е собственик на влекачи с рег. № [рег. номер] и № [рег. номер], като до м. 12.2018 г. тези превозни средства са ползвани за транспорт на стоките от самото дружество, а от 2019 г. същите са отдадени под наем на „Е. Д. Г. 1988“ЕООД. След отдаването под наем на превозните средства, същите са ползвани за превоз на стоките по фактурите, издадено от „И. [държава]“ЕООД, но с превозвач „Е. Д. Г. 1988“ЕООД. Не е спорно, че „И. [държава]“ЕООД и „Е. Д. Г. 1988“ЕООД са свързани лица чрез съпружеска връзка между едноличните им собственици – Р. Г. и Р. К.. При издаването на РА са отхвърлени възраженията на дружеството, че документалната обезпеченост е достатъчно основание за признаване на ВОД. Направено е позоваване, че на основание чл. 15, ал. 2, т. 15 от Закона за митниците (ЗМ), считано от октомври 2009 г. се осъществява контрол на излизащите от страната превозни средства по отношение изпълнение на задължението за заплащане на пътни такси, поради което липсата на данни за преминаване е посочена като аргумент за отхвърляне на възраженията. Поради непризнаване на ВОД е начислен ДДС по съответните факутри на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 25, ал. 2 и чл. 67, ал. 2 от ЗДДС. Преразгледаните данъчни резултати, касаещи декларирани като освободени доставки – продажби на леки автомобили от ревизираното дружество на трети лица, са обосновани с липсата на начислен ДДС при придобиването на автомобилите от дружеството, който да подлежи на приспадане при последваща продажби на основание чл. 50, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. Преразгледаните данъчни резултати, касаещи декларирани вътрешнообщностни придобивания (ВОП) от гръцкото дружество И.Е. Д. О., са обосновани с факта, че протоколи № 241/17.03.2021 г. и № 244/26.03.2021 г., съставени по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС към фактури от м. 03.2021, са отразени само в дневника за покупки за м. 04.2021 г., но няма отразяване в дневника за продажби, поради което на основание чл. 63, ал. 3 и чл. 84 от ЗДДС следва да се начисли ДДС върху данъчните основи по декларираните ВОП. РА е връчен на дружеството по реда на чл. 32, ал. 6 от ДОПК на 07.06.2022 г. С жалба на дружеството, подадена на 21.06.2022 г. и регистрирана в ТД на НАП-[област] на 15.08.2022 г., РА е обжалван изцяло, но на практика възраженията касаят само периодите с установени допълнителни задължения за ДДС, свързани с отречената реалност на фактурираните ВОД. Възражения относно облагането поради неправилно фактуриране при освободени доставки и поради забава при деклариране на ВОП дружеството няма. С Решение № 1665/18.10.2022 г. на директора на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП е потвърден изцяло РА, в частта, с която са установени допълнителни задължения за данък добавена стойност за данъчни периоди м. 12.2017 г., м. 03, 06, 11 и 12 от 2018 г., м. 12.2019 г., м. 06.2020 г., м. 04, 07, 08, 09 и 10 от 2021 г., ведно с начислените лихви за забава към съответните допълнителни задължения. Жалбата е оставена без разглеждане, поради липса на правен интерес, относно данъчните периоди, за които не са направени корекции на ДДС, деклариран от самото дружество. За да потвърди РА по отношение на ВОД, решаващият орган приема, че не е доказано преминаване на държавната граница на превозните средства, включващи посочените по-горе влекачи на датите, вписани в представените товарителнци за транспорт на стоките, както и че липсват данни за водачите и придружаващи превоза документи – отчети, командировъчни и др. Отчетено е, че в представените товарителници не е посочено лицето и в какво качество е посочено като получател на стоките. За да потвърди РА по отношение декларираните от дружеството освободени доставки, решаващият орган, като е отчел, че възражения в тази посока по същество в жалбата няма, приема, че не е спорно, че предмет на доставките са по-рано придобити от дружеството стоки (автомобили) втора употреба по реда на чл. 143, ал. 1, т. 4 от ЗДДС във вр. с чл. 89 от ППЗДС, поради което последващата им продажба с място на изпълнение на територията на страната не е освободена доставка по см. на чл. 50 от ЗДДС, а облагаем на общо основание по чл. 86, ал. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 от ЗДДС. За да потвърди РА по отношение начисления ДДС за м. 04.2021 г., решаващият орган, като е отчел, че възражения в тази посока по същество в жалбата на „И. Б. [държава]“ ЕООД няма, приема, че при липса на спор, че с протокол № 241/17.03.2021 г. и № 244/26.03.2021 г. са отразени ВОП от гръцкото дружество И.Е. Д. О. само в дневника за покупки, но няма отразяване в дневника за продажби за м. 03.2021 г., то жалбоподателят като получател по ВОП е задължено за данъка лице. В хода на делото жалбоподателят представя документи на гръцки език с надлежен превод на български език: декларация-удостоверение от 28.03.2023 г., издадена от Р. Г. – управител на гръцкото дружеството „И. груп“ (I. G. IKE.), чийто подпис е заверен от общински служител, с което е заявено получаване на стоките по фактура № 395/16.06.2020 г. „в [държава]“ от „И. [държава]“ ЕООД; декларация-удостоверение, подписана с електронен подпис на 29.03.2023 г., издадена от Н. П. – законен представител на гръцкото дружеството „PGP хотелс“ АД, с което е заявено получаване на стоките по фактури № 292/04.12.2017 г., № 293/04.12.2017 г., № 295/21.12.2017 г., № 296/21.12.2017 г., № 297/22.12.2017 г. и № 298/22.12.2017 г. „в [държава]“ от „И. [държава]“ ЕООД; декларация-удостоверение от 28.03.2023 г., издадена от Т. К. – управител на гръцкото дружеството „П. К.“ (P. C. M. IKE), чийто подпис е заверен от общински служител, с което е заявено получаване на стоките по фактури № 424/02.07.2021 г., № 425/09.07.2021 г., № 428/02.08.2021 г., № 429/09.08.2021 г., № 430/11.08.2021 г., № 431/13.08.2021 г., № 432/23.08.2021 г., № 433/29.08.2021 г., № 437/07.09.2021 г., № 438/10.09.2021 г., № 439/20.09.2021 г., № 442/25.10.2021 г., № 443/27.10.2021 г. и № 444/28.10.2021 г. „в [държава]“ от „И. [държава]“ ЕООД. Представени са коригираща декларация на гръцкото дружеството „И. груп“ от 28.03.2023 г. под № 3909/2023 г. относима към период 06.2020 г.; декларации на гръцкото дружеството „PGP хотелс“ АД, както следва: №2694/2017 г., подадена на 22.12.20217 г. относима за период 11.2017 г.; № 2630/2017 г., подадена на 20.12.2017 г. относима към период 11.2017 г.; №2416/2017 г., подадена на 24.11.2017 г. относима към период 10.2017 г.; №1814/2017 г., подадена на 13.10.2017 г. относима към период 09.2017 г. Въз основа на горната фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Жалбата е подадена от легитимирано лице в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, отговаря на изискванията на чл. 149 и чл. 145, ал. 1 от ДОПК, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. Настоящият съдебен състав счита, че ЗВР № Р-22000121006768-020-001/02.12.2021 г., изменена със ЗИЗВР № Р-22000121006768-020-002/25.02.2022 г., са издадени от компетентен орган по см. на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК и във вр. с чл. 114, ал. 2 и чл. 34, ал. 3 и чл. 35 от ДОПК - С. Г., на длъжност началник сектор "Ревизии" при ТД на НАП – [област], оправомощена със Заповед № З-ЦУ-3287/08.11.2021 г. и Заповед № З-ЦУ-3455/30.11.2021 г. на зам. изпълнителния директор на НАП и Заповед № РД-01-787/08.11.2021 г. на и.д. директор на ТД на НАП – [област] да издава заповеди за възлагане на ревизия по отношение на „И. БЪЛГАРИЯ“ЕООД, подведомствено на основание чл. 8 от ДОПК на ТД на НАП – [област]. Процесният ревизионен акт е издаден от компетентни органи по смисъла на чл. 119, ал. 2 от ДОПК – от органа, възложил ревизията, и А. Д. - ръководител на ревизията. Оспореният РА е в предвидената от закона писмена форма, съгласно чл. 120 от ДОПК, включително разпоредителната част в табличен вид, в която е определен размерът на обжалваните задължения. Видно от приложеното копие на процесния ревизионен акт, същият е подписан с електронен подпис. Във връзка с това и с оглед разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗЕДЕП, по делото са представени доказателства, че органите по приходите, подписали ревизионния акт, разполагат с удостоверение за квалифициран електронен подпис. В производството по издаването на атакувания ревизионен акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват незаконосъобразността на процесния акт. Спазени са процесуалните правила за започване, извършване и приключване на ревизионното производство. Относно материалната законосъобразност на РА по отношение непризнатите ВОД, съдът намира жалбата за частично основателна. Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, вътреобщностна доставка на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка, и е предоставил идентификационния си номер по ДДС на доставчика. На основание чл. 53, ал. 1 от ЗДДС за облагането на такъв вид доставки е предвидена нулева данъчна ставка. Именно поради облекченият режим на облагане и редуцираната данъчна ставка, освен изпълнение на условията от фактическия състав на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, законодателят е въвел изисквания по отношение на документите, с които доставчикът следва да разполага, за да докаже извършването на вътреобщностните доставки. Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗДДС, документите, удостоверяващи извършването на ВОД, се определят с ППЗДДС и документи за изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка, определени с чл. 45а от Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1912 на Съвета от 4 декември 2018 г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 по отношение на някои освобождавания при вътреобщностни сделки (ОВ, L 311/10 от 7 декември 2018 г.), или определени с правилника за прилагане на закона. В чл. 45 от ППЗДДС изчерпателно са изброени документите, с които доставчикът следва да разполага, за да удостовери извършена от него ВОД, съответно да приложи нулева данъчна ставка за извършените доставки. По силата на цитираната разпоредба документите за удостоверяване на извършена ВОД се разделят на две групи — документи, удостоверяващи доставката по смисъла на т. 1 (фактура) и документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка по смисъла на т. 2. Последните са в зависимост от това дали транспортът на стоките се извършва от получателя или от трето лице за сметка на получателя или от доставчика или от трето лице за сметка на доставчика. Съгласно постоянната практика на Съда на ЕС по тълкуване на чл. 138 от Директива 2006/112/ЕО, освобождаването от облагане с ДДС на вътреобщностните доставки се прилага само, когато правото да се разпорежда като собственик със стоката е прехвърлено на получателя по доставката и доставчикът докаже, че стоката е изпратена или превозена в друга държава-членка и че вследствие на това изпращане или превозване стоката е напуснала физически територията на държавата-членка на доставката, от която е изпратена (т. 31 от решението по дело С - 273/11). Съгласно чл. 9, параграф 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) товарителницата удостоверява до доказване на противното, условията на договора и получаването на стоката от превозвача. По отношение на останалите обстоятелства, товарителницата има характер на частен документ и подлежи на преценка във връзка с останалите доказателства по делото. За данъчен период м. 12.2017 г. е начислен ДДС за възстановяване в общ размер 14 099, 98 лв., поради нереалност на декларирани ВОД към PGP HOTELS SA по фактури № 292/04.12.2017 г., № 295/21.12.2017 г. и № 297/22.12.2017 г., тъй като се твърди, че превозните средства, посочени в товарителниците, не са преминавали държавната граница. От събраните по делото доказателства, съдът намира това твърдение за недоказано. Стоките (стомана), предмет на фактури № 292/04.12.2017 г. и № 295/21.12.2017 г., са транспортирани с посочен в товарителницата влекач с рег. № [рег. номер], за който има данни за движение само на 21.12.2019 г., според данните на АПИ (л.1425, пр. 5), но същевременно, според данните на МВР за граничен контрол (л.1422, пр.5), влекачът е регистриран многократно на влизане/излизане от ГКПП К. – 06, 14, 16, 18, 19, 22.12.2017 г. В този смисъл и като отчита, че по делото липсват доказателства за регистрираните проверки от АМ за платени пътни такси при преминаване на границата за м. 12.2017 г., съдът намира за недоказана позицията в РА, че доставката е извършена на територията на страната ни, респ. че не е напуснала физически територията на страната. Този извод съдът прави, защото е налице очевидно разминаване между данните за движение на превозното средство, събирани от АПИ и МВР. Тук е мястото да се посочи, че съгласно изричното отбелязване при предоставяне на данните от ОД на МВР – [област] за граничен контрол, тези данни не са пълни, респ. не е изключено преминаване на границата в непосочени в справката дни. В този смисъл, представените по делото доказателства не изключват възможността стоките да са транспортирани до [държава] чрез влекач с рег. № [рег. номер]. Стоката (стомана), предмет на фактура № 297/22.12.2017 г., е транспортирана с влекач с рег. № [рег. номер]. Съгласно приобщените в хода на ревизията данни от информационната система на АМ (л.1484 - 1483, пр.5) е видно, че влекачът е преминал проверка на ГКПП К. на 22.12.2017 г. към 21.10 часа, като е отчетен и вида на товара – арматурно желязо. Само този факт е достатъчно основание да се приеме, че стоката е напуснала физически територията на страната. По отношение на трите фактури, а и по принцип за всички непризнати ВОД ревизиращите сочат като допълнителен аргумент, че проверяваното дружество и като превозвач на стоките, не представя пътни листа, тахографски данни и командировъчни заповеди относно превозите. Следва да се посочи, че на основание чл. 91в от Закона за автомобилните превози, превозвачите, ръководителите на предприятия и лицата, извършващи превози за собствена сметка, са длъжни да съхраняват най-малко една година след тяхното приключване и да предоставят за проверка от контролните органи: тахографските листове от аналогови тахографи; информацията, извлечена от паметта на дигиталния тахограф и от картата на водача; пътните листове. В този смисъл е обяснимо непредставянето на посочената информация след срока за нейното задължително съхранение и то не може да бъде аргумент за обосноваване на липса на осъществен превоз. Срокът по чл. 91в от Закона за автомобилните превози е изтекъл спрямо всички превози, попадащи в преразгледаните данъчни периоди до 2021 г. Нещо повече, по делото е представена и неоспорената от ответника декларация-удостоверение от Н. П. – законен представител на гръцкото дружеството „PGP хотелс“ АД, с което е заявено получаване „в [държава]“ на стоките по фактури № 292/04.12.2017 г., № 295/21.12.2017 г. и № 297/22.12.2017 г. Съдът отчита, че тази декларация е негодна за целите на презумпцията по 45а от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011, тъй като е съставяне на 29.03.2023 г., респ. е извън срока по 45а, § 1, изр. второ от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011, но това не изключва доказателствената й стойност като частен документ, свидетелстващ за доставка „в [държава]“, който не е в противоречие с установеното по делото сигурно преминаване на границата на влекач с рег. № [рег. номер] на 22.12.2017 г. и липсата на проверка от страна на проверяващите органи за преминаване на влекач № [рег. номер], съгласно данните на АМ. При тези съображения, РА следва да бъде отменен по отношение начисления ДДС за възстановяване за данъчен период м. 12.2017 г. За данъчен период м. 11.2018 г. е начислен ДДС за възстановяване в общ размер 1583, 33 лв., поради нереалност на декларирани ВОД за периода към G. K. D. по фактура № 335/21.11.2018 г., тъй като се твърди, че превозното средство, посочено в товарителницата не е преминавало държавната граница при отбелязано доставяне на стоката на 22.11.2018 г. От събраните по делото доказателства, съдът намира това твърдение за доказано. Стоката (пелети), предмет на фактура № 335/21.11.2018 г. са транспортирани с влекач с рег. № [рег. номер] и в придружаваща товарителница е отбелязано доставяне на 22.11.2018 г. Видно от приобщените в хода на ревизията данни от информационната система на АМ (л.1482 гръб, пр.5), влекачът не е преминал неизбежен контрол за дължимост на пътните такси по реда на чл. 10е от Закона за пътищата (ЗП) във вр. с чл. 15, ал. 2, т. 15 от ЗМ (Контрол от АМ), в периода от 12.11.2018 г. до 02.12.2019 г. Това дава повод на съда да приеме, че стоката не е напуснала физически територията на страната, респ. доставката е с място на изпълнение на територията на страната ни. При тези съображения, жалбата против РА за данъчен период м. 11.2018 г. следва да бъде отхвърлена. За данъчен период м. 12.2018 г. е начислен ДДС за възстановяване в общ размер 6884, 52 лв., поради нереалност на декларирани ВОД за периода към G. K. D. по фактури № 338/01.12.2017 г., № 339/01.12.2017 г., № 342/03.12.2018 г. и № 343/03.12.2018 г., тъй като се твърди, че превозните средства, посочени в товарителниците не са преминавали държавната граница в посока [държава]. От събраните по делото доказателства, съдът намира това твърдение за доказано. Стоката (пелети), предмет на фактура № 338/01.12.2018 г., са транспортирани с влекач с рег. № [рег. номер], съгласно товарителница от 01.12.2018 г. Видно от приобщените в хода на ревизията данни от информационната система на АМ (л.1480 гръб, пр.5), влекачът не е преминал Контрол от АМ на 01.12.2018 г. Същевременно са налице данни, че на 02.12.2018 г. е преминал такъв контрол на ГКПП [област] - Дунав мост в посока „изход“, както и че на 07.12.2018 г. е преминал през същия ГКПП в посока „вход“, а по–късно на същия ден е преминал в посока „изход“ през ГКПП К.. По делото не се събраха каквито и да било доказателства, които да обосноват защитната теза на жалбоподателя за „групаж“ на стоки, предполагащо движение до различни товарни пунктове, вкл. в трети държави, преди доставка на стоката на гръцка територия. Тезата за групаж е очевидно защитна, тъй като теглото на процесните пелети е около 20 тона, което тегло не предполага нито групиране на стоки, нито събиране на такива от различни пунктове. Стоките (пелети), предмет на фактури № 339/01.12.2018 г., № 342/03.12.2018 г. и № 343/03.12.2018 г., са транспортирани с влекач с рег. № [рег. номер], които пелети имат общо тегло около 60 тона. Видно от приобщените в хода на ревизията данни (л.1459, пр.5), влекачът не е преминал Контрол от АМ, в периода от 22.11.2018 г., когато се е движел в посока „изход“ на ГКПП К., до 00, 02 часа на 12.12.2018 г., когато е отчетен на „вход“ на същия пункт. Това дава повод на съда да приеме, че стоката не е напуснала физически територията на страната, респ. доставката е с място на изпълнение на територията на страната ни. По делото не се събраха каквито и да било доказателства, които да дадат обяснение за възможното приемане на товара за транспорт на 01 и 03.12.2018 г., при условие, че превозното средство не е на територията на страната към този момент, респ. за евентуалното му натоварване на 12.12.2018 г. като „групаж“ с пелети, съотнесени като обем и тегло (60 тона) спрямо допустимите характеристики на влекача, доколкото е установено, че на 12.12.2018 г. влекачът е преминал само веднъж в посока „изход“ на ГКПП К. в 17, 43 ч. и впоследствие се е завърнал в страната на 26.01.2019 г. При тези съображения, жалбата против РА за данъчен период м. 12.2018 г. следва да бъде отхвърлена. За данъчен период м. 12.2019 г. е начислен ДДС за възстановяване в общ размер 18774, 86 лв., поради нереалност на декларирани ВОД за периода към P. N. A. по фактури № 377/21.12.2019 г., № 378/23.12.2019 г., № 379/27.12.2019 г. и № 380/30.12.2019 г., тъй като се твърди, че превозните средства, посочени в товарителниците не са преминавали държавната граница в посока [държава]. От събраните по делото доказателства, съдът намира това твърдение за доказано по отношение ВОД по фактури № 378/23.12.2019 г., № 379/27.12.2019 г. и № 380/30.12.2019 г. и за недоказано по фактури № 377/21.12.2019 г.. Стоката (пелети), предмет на фактура № 377/21.12.2019 г., е транспортирана с влекач с рег. № [рег. номер], съгласно товарителница от датата на фактурата. Видно от приобщените в хода на ревизията данни (л.1481 гръб, пр.5), влекачът е преминал Контрол от АМ на 21.12.2019 г., в 16, 53, в посока „вход“ на ГКПП [област] – Дунав мост и на 22.12.2019 г., в 03, 07 часа, в посока „изход“ на ГКПП К.. Доколкото товарният пункт на пелетите е в [населено място] и доколкото разстоянието [област]-[област]-К. е възможно да бъде преминато за времето от 16, 53 часа на 21.12.2019 г. до 03.07 часа на 22.12.2019 г., то съдът няма основание да приеме, че не е възможно пелетите да са напуснали физически територията на страната на 22.12.2019 г. след като транспортът е започнал на 21.12.2019 г. Стоката (безалкохолни напитки), предмет на фактура № 379/27.12.2019 г., е транспортирана с влекач с рег. № [рег. номер], съгласно товарителница от датата на фактурата. Видно от приобщените в хода на ревизията данни (л.1481 гръб, пр.5), влекачът не е преминавал Контрол от АМ, в периода от 22.12.2019 г., в посока „изход“ на ГКПП К., до 21.01.2020 г., в посока „вход“ на същия пункт. Това дава повод на съда да приеме, че стоката не е напуснала физически територията на страната, респ. доставката е с място на изпълнение на територията на страната ни. Стоката (безалкохолни напитки), предмет на фактура № 378/23.12.2019 г., и стоката (препарати и др.), предмет на фактура № 380/30.12.2019 г., са транспортирани с влекач с рег. № [рег. номер], съгласно товарителници от датите на фактурите. Видно от приобщените в хода на ревизията данни (л.1458 гръб, пр.5), влекачът е преминавал Контрол от АМ на 21.12.2019 г. в посока „изход“ на ГКПП К. и не се е завръщал в страната до 03.01.2020 г. Това дава повод на съда да приеме, че стоката не е напуснала физически територията на страната, респ. доставката по двете фактури е с място на изпълнение на територията на страната ни. По делото не се събраха каквито и да било доказателства, които да дадат обяснение за възможното приемане на товара за транспорт на 23 и 30.12.2019 г., при условие, че превозното средство не е на територията на страната към този момент. При тези съображения, жалбата против РА за данъчен период м. 12.2019 г. следва да бъде отхвърлена по отношение на фактури № 379/27.12.2019 г., № 378/23.12.2019 г. и № 380/30.12.2019 г., респ. уважена по фактура № 377/21.12.2019 г. За данъчен период м. 06.2020 г. е начислен ДДС за възстановяване в общ размер 1894, 34 лв., поради нереалност на декларирани ВОД за периода към I. G. I.K.E. по фактура № 395/16.06.2020 г., тъй като се твърди, че превозното средства, посочено в товарителницата не е преминавало държавната граница в посока [държава] на 16.06.2020 г., както и че на 17.06.2020 г. има данни за „вход“ на ГКПП [община], а на 16.06.2020 г. за движение в района на [област]. Стоката (препарати и др.), предмет на фактура № 395/16.06.2020 г., е транспортирана с влекач с рег. № [рег. номер] от превозвача "ЕлДжи Груп"ЕООД, съгласно товарителница от датата на фактурата. Видно от приобщените в хода на ревизията данни (л.1480, пр.5), влекачът е преминал Контрол от АМ на 16.06.2020 г., в 14, 40, в посока „вход“ на ГКПП Оряхово и на 18.06.2020 г., в 08, 57 часа, в посока „изход“ на ГКПП К.. Доколкото товарният пункт на препаратите е в [населено място], общ. [област] и доколкото разстоянието [община] – [област] е възможно да бъде преминато в рамките на деня 16.06.2020 г., то не е невъзможно препаратите да са натоварени, съгласно товарителницата. Същевременно обаче в товарителницата е отбелязно, че стоката е получена на 17.06.2020 г. (л.1548, пр. 6), докато данните от А. М. сочат, че влекачът е преминал на „изход“ на ГКПП К. ден по-късно – 18.06.2020 г. Същевременно по делото са представени неоспорени от ответника декларация-удостоверение от 28.03.2023 г., издадена от Р. Г. – управител на гръцкото дружеството „И. груп“ (I. G. I.K.E.), чийто подпис е заверен от общински служител, с което е заявено получаване на стоките по фактура № 395/16.06.2020 г. „в [държава]“ от „И. [държава]“ ЕООД, както и коригираща данъчна декларация от 28.03.2023 г. под № 3909/2023 г. относима към период 06.2020 г. В този смисъл, съдът намира, че макар товарителницата да отразява невярно датата на получаване на стоката, то стоката е получена на територията на [държава], тъй като движението на влекача не изключва възможността за натоварване на стоката на 16.06.2023 г. и реализиране на доставката на 18.06.2020 г., доколкото по делото не е установено, че на 18.06.2020 г. е транспортирана стока, която не включва процесните препарати. Тук е мястото да се посочи, че доколкото теглото на стоката е 4, 5 тона, то в този случай е възможно извършване и на групажен превоз по маршрут [община]-[област]-[държава]. Макар да е налице очевидна свързаност между „И. [държава]“ЕООД - доставчик и I. G. I.K.E.- получател и „Е. Д. Г.“ЕООД - превозвач, тъй като Р. Г. е собственик и управител на дружествата по доставката и съпруг на собственика на дружеството превозвач, то доколкото тази свързаност не е сочена като основание за участие в данъчна измама, респ. не е основание за непризнаване на ВОД от ревизиращите, то съдът не може да разглежда невъведени основания за непризнаване реалността на доставката. При тези съображения, РА следва да бъде отменен по отношение начисления ДДС за възстановяване за данъчен период м. 06.2020 г. За данъчни периоди м. 07, 08, 09, 10. 2021 г. е начислен ДДС за възстановяване поради нереалност на декларирани ВОД за периода към P. C. M. IKE по фактури № 424/02.07.2021 г., № 425/09.07.2021 г., № 428/02.08.2021 г., № 429/09.08.2021 г., № 430/11.08.2021 г., № 431/13.08.2021 г., № 432/23.08.2021 г., № 433/29.08.2021 г., № 437/07.09.2021 г., № 438/10.09.2021 г., № 439/20.09.2021 г., № 442/25.10.2021 г., № 443/27.10.2021 г. и № 444/28.10.2021 г., тъй като се твърди, че превозното средства, посочено в товарителниците към тези фактури (влекач с рег. № [рег. номер]), не е преминавало държавната граница в посока [държава] на датата на изготвяне на товарителниците. От събраните по делото доказателства, съдът намира това твърдение за доказано. От приобщените в хода на ревизията данни (л.1479 гръб, пр.5) е видно, че влекачът е преминал Контрол на АМ в периода 28-31.07.2021 г. В този смисъл, стоките по фактури № 424/02.07.2021 г. и № 425/09.07.2021 г. не може да се приеме, че са доставени извън територията на страната. По делото не се събраха доказателства, чрез които да се обясни начало на транспорта в началото на м. 07.2021 г. и приключването му в края на месеца. Несъответстващ на данните за движението на влекача е и заявената ВОД по фактури № 428/02.08.2021 г., № 429/09.08.2021 г., № 430/11.08.2021 г., № 431/13.08.2021 г., № 432/23.08.2021 г., № 433/29.08.2021 г., № 437/07.09.2021 г., № 438/10.09.2021 г., № 439/20.09.2021 г., № 442/25.10.2021 г., № 443/27.10.2021 г. и № 444/28.10.2021 г., както правилно е посочено в РА. Данните сочат, че на датите на заявено начало на превозите, процесният влекач е неминуемо извън територията на страната, което изключва възможност въобще за приемане на товара на българска територия, респ. за неговия превоз/фактическо преминаване от българска на гръцка територия. В този смисъл, съдът не кредитира и представената декларация-удостоверение от 28.03.2023 г., издадена от Т. К. – управител на гръцкото дружеството „П. К.“, чийто подпис е заверен от общински служител, с което е заявено получаване на стоките по фактури № 424/02.07.2021 г., № 425/09.07.2021 г., № 428/02.08.2021 г., № 429/09.08.2021 г., № 430/11.08.2021 г., № 431/13.08.2021 г., № 432/23.08.2021 г., № 433/29.08.2021 г., № 437/07.09.2021 г., № 438/10.09.2021 г., № 439/20.09.2021 г., № 442/25.10.2021 г., № 443/27.10.2021 г. и № 444/28.10.2021 г. „в [държава]“ от „И. [държава]“ ЕООД. Този частен документ нито свидетелства за датата на получаване на стоките, нито е в съответствие с данните, изключващи физическото преминаване на стоките „в [държава]“. Декларацията е и негодна за целите на презумпцията по 45а от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011, тъй като е съставяне на 28.03.2023 г., респ. е извън срока по 45а, § 1, изр. второ от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 При тези съображения, жалбата против РА следва да бъде отхвърлена по отношение начисления ДДС за м. 07, 08, 09, 10. 2021 г. Що се касае до начисления ДДС за м. 03 и м. 06.2018 г., поради неправилно декларирани като освободени доставки на основание чл. 50 от ЗДДС към "Д. А." ЕООД по фактура № 309/07.03.2018 г., към М. С. по фактура № 310/29.03.2018 г. и към "В. Я.-А. 2" ООД по фактура № 314/28.06.2018 г., съдът намира тези начисления за съответстващи на закона. Доставките по тези фактури са свързани с по – рано придобити превозни средства, за които няма спор, че ДДС не е начисляван на основание чл. 143 от ЗДДС, тъй като се касае до стоки (автомобили) втора употреба. Съгласно чл. 50 от ЗДДС, освободена е доставката на стоки или услуги: т. 1 - които са използвани изцяло за извършването на освободени доставки и на това основание не е било упражнено правото на приспадане на данъчен кредит по отношение на начисления данък при тяхното производство, придобиване или внос; т. 2 - при производството, придобиването или вноса на които не е било налице право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70. С оглед посоченото, последващите доставки (продажби) на леки автомобили не могат да имат статут на освободени доставки, тъй като при придобиването им не е ползван данъчен кредит. Неоснователно е оспорването на РА по отношение начисленията за данъчен период м. 04.2021 г., поради деклариранe извън срока по чл. 63, ал. 3 от ЗДДС на ВОП от м. 03.2021 г. към И.Е. Д. О. по протокол № 241/17.03.2021 г. и № 244/26.03.2021 г. Съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗДДС, данъчното събитие при вътреобщностно придобиване възниква на датата, на която би възникнало данъчното събитие при доставка на територията на страната. Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗДДС, данъкът при ВОП става изискуем на 15-ия ден на месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие съгласно ал. 1 и 2. Съгласно чл. 84 от ЗДДС, данъкът при ВОП е изискуем от лицето, което извършва придобиването. Съгласно чл. 86, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗДДС, регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като: т. 1 издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред; т. 3 посочи документа по т. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период. Съгласно чл. 86, ал. 2 от ЗДДС, данъкът е дължим от регистрираното лице за данъчния период, през който е издаден данъчният документ, а в случаите, когато не е издаден такъв документ или не е издаден в срока по този закон - за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем. По делото е установено и не се спори, че посочените по-горе протоколи по чл. 117 от ЗДДС, представляващи документ по чл. 86, ал. 1, т.1 от ЗДДС не са посочени в дневника за продажби за м. 03.2021. При така изложеното в РА правилно е прието, че следва да бъде начислен ДДС за ВОП на основание чл. 84 във вр. с чл. 86, ал. 1, т. 3 от ЗДДС. По изложените съображения и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, жалбата следва да бъде отхвърлена по отношение на установените допълнителни задължения за ДДС и начислените лихви за забава за данъчни периоди м. 03, 06, 11 и 12 от 2018 г., за данъчен период м. 12. 2019 г. по отношение фактури № 379/27.12.2019 г., № 378/23.12.2019 г. и № 380/30.12.2019 г. и за данъчни периоди м. 04, 07, 08, 09 и 10 от 2021 г., а по отношение на установените допълнителни задължения за ДДС и начислените лихви за забава за данъчни периоди м. 12.2017 г., м. 12.2019 г. по отношение на фактура № 377/21.12.2019 г. и за данъчен период м. 06.2020 г., РА следва да бъде отменен. При този изход на спора и на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да се определят дължими разноски в полза на ответника в размер 4 036, 42 лв., съразмерни на отхвърлената част на жалбата от 42 330, 30 лева (главници и лихви), а на жалбоподателя – в размер общо 4 140, 72 лв., представляващи съразмерно дължимите разноски спрямо уважената част на жалбата - 43 392, 84 лв. (главници и лихви) при общ доказан размер на разноските от 8180 лева, от които 50 лв. държавна такса и 8130 лева – адвокатско възнаграждение. След компенсация на определените разноски, ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя сумата от 104, 3 лв. разноски по делото. Водим от гореизложеното, съдът