Решение № 298 от 23.2.2024 г. на Административен съд - Ямбол по дело № 39/2024 г.

Касационното производство пред Административен съд-Ямбол е по реда на чл.63, ал.1, изр.посл. ЗАНН във връзка с чл.208-228 от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Инспекция по труда“-[населено място] против Решение № 207/22.11.2023 г. постановено по анд № 20232330200454/2023 г. по описа на Районен съд-Ямбол, с което е отменено Наказателно постановление № ••-•••••••/17.02.2023 г. на Директор Дирекция „Инспекция по труда“ Ямбол, с което на „Е. ф.“ Е. на основание чл.79, ал.4 във връзка с чл.78, ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ) е наложена имуществена санкция в размер [рег. номер]. за нарушение на чл.15 ал.1 ЗТМТМ. В жалбата се твърди, че решението на Районен съд-Ямбол е неправилно и незаконосъобразно, т.к. по категоричен начин и доказано, че „Е. ф.“ Е. в качеството си на местен работодател е допуснал до пазара на труда на 27.09.2022 г. лицето Б. Б С – гражданин на трета държава на длъжност „обслужващ работник, промишлено производство" в завод за производство на изкуствени синтетични влакна и рециклиране на пластмаса без съответното разрешение за работа и е налице трудово правоотношение, независимо липсата на сключен трудов договор. Поради това се претендира за отмяна на съдебния акт и потвърждаване на наказателното постановление, ведно с присъждане на направените раноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание за касатора се явява юрисконсулт Г., който подържа жалбата и исканията в нея. За ответник по касацията в съдебно заседание се явява адв.И., който оспорва жалбата по съображения изложени в писмен отговор, като претендира да се остави в сила първоинстанционното решение. Представителят на Окръжна прокуратура-Ямбол моли да оставите касационната без уважение като неоснователна. Настоящият съдебен състав, след проверка на оспорения съдебен акт за наличието на наведените в жалбата отменителни основания и относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 АПК, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С Решение № 207/22.11.2023 г. по анд № 20232330200454/2023 г. Районен съд-Ямбол е отменил Наказателно постановление № ••-•••••••/17.02.2023г. на Директор Дирекция „Инспекция по труда“ Ямбол, с което на „Е. ф.“ Е. на основание чл.79, ал.4 във връзка с чл.78, ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ) е наложена имуществена санкция в размер [рег. номер]. за нарушение на чл.15 ал.1 ЗТМТМ. За да мотивира акта съдът приема, че административнонаказващият орган не ангажирал доказателства, установяващи че към посочената в акта и наказателното постановление дата Б. БС е престирал труд срещу заплащане в полза на „Е. ф.“ Е., без да е налице издадено единно разрешение за пребиваване и работа от страна на Министерство на вътрешните работи, а че към 27.09.2022 г. Б. БС е бил в трудово правоотношение единствено и само с „Б. Б.“ ЕООД. На тази база съдът е направил заключение, че липсват данни за съществуване на трудово правоотношение между Б. БС и „Е. ф.“ Е., поради което и последното няма качеството на „местен работодател“ по смисъла на §1, т.11 Д. З. и не може да бъде субект на нарушение по чл.15 ал.1 ЗТМТМ. Касационната инстанция счита, че приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК, като споделя напълно направените въз основа на нея правни изводи. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е извел правилни изводи, съображенията за които се възприемат изцяло и не следва да бъдат дословно преповтаряни предвид разписаната в чл.221, ал.2 АПК възможност за препращане към мотивите на първоинстанционниия акт. Не са налице касационни отменителни основания по смисъла на чл.348, ал.1 от НПК за допуснато от ЯРС нарушение на материалния закон при произнасяне по същество на спора, както и за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. ЯАС в настоящия си състав намира, че правилно Ямболския районен съд е приел, че в конкретния случай не е налице трудово правоотношение между „Е. Ф.“ Е. и работника, т.к. не е установено наличие на сключен действащ трудов договор с това дружество, за чиято валидност в разпоредбата на чл.62 от Кодекса на труда е установена задължителна писмена форма; не се установяват и елементите на трудовото правоотношение (работно време, работно място, изплащане на трудово възнаграждение), като посочените в мотивите на атакуваното съдебно решение подробни аргументи в тази насока се споделят напълно от касационната инстанция. Съдът споделя доводите на ЯРС, че обстоятелствата за проведен инструктаж на непалския гражданин, за това, че е бил вписан в инструктажната книга и че фигурира в производствения график за м. септември не са достатъчни да обосноват категоричен извод, че същият полага труд по трудово правоотношение. В подкрепа на извода за недоказано трудово правоотношение между непалския гражданин и „Е. ф.“ Е. е и наличния по административнонаказателната преписка договор между „Б. Б.“ Е. и „Е..“ Е. договор за услуги от 15.07.22г., видно от чл.5, ал.2 от същия „Б. Б.“ Е. може да изпраща при „Е..“ Е. работници за обучение и обмен на опит. При това положение законосъобразен е изводът на ЯРС, че липсват данни за съществуване на трудово правоотношение, поради което и „Е. Ф.“ Е. няма качеството на „местен работодател“ по смисъла на §1, т.11 от ДР на ЗТМТМ и не може да бъде субект на нарушението по чл.15, ал.1 от ЗТМТМ. Ето защо и с оглед носената от административно-наказващия орган доказателствена тежест да установи по безспорен начин всички елементи от фактическия състав на нарушението, с която той не се е справил следва, че не са налице основания за правни изводи, различни от тези, до които е достигнал районния съд. В тази връзка пред първата инстанция наказващият орган не е успял да установи, че работникът е престирал труд срещу заплащане в полза на „Е. ф.“ Е. без да е налице издадено единно разрешение за пребиваване и работа от страна на Министерство на вътрешните работи – при каквато хипотеза е издадено наказателното постановление. В съответствие с това правилно Районен съд-Ямбол е приел, че обжалваното пред него наказателно постановление е издадено в нарушение на материалния закон и го е отменил. Предвид посоченото съдът намира, че подадената касационна жалба е неоснователна и като такава не може да бъде уважена, а решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Незавасимо от изхода на делото съдът не присъжда разноски, т.к. на касатора не се дължат, а ответникът по касация изрично заявява, че не претендира сторените в производството. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът