Решение № 111 от 19.3.2025 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 261/2025 г.

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С Присъда № 186 от 24.10.2024г. по НОХД № 5404/2023г. РС – Пловдив, 12 н.с., е признал подсъдимите В. П. Д. и Б. П. Д. за виновни в извършване на престъпление по чл. 294, ал. 1 вр. чл. 20, ал 2 вр. ал. 1 от НК и е осъдил всеки от тях на по 3 години лишаване от свобода при първоначален общ режим. ПРС е приспаднал по реда на чл. 59 от НК периода на задържането на двамата подсъдими от наказанието лишаване от свобода, като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.

ПРС се е произнесъл по веществените доказателства, като е постановил л. а. „Мерцедес Е 250 Д“ с ДК № ••••• да се върне на собственика му, а приложените цифрови носители да останат по делото.

Съдът е присъдил в тежест на подсъдимите В. П. Д. и Б. П. Д. направените по делото разноски в размер на по 3253, 30 лв. за всеки от двамата.

Присъдата е обжалвана от подсъдимите В. П. Д. и Б. П. Д. чрез защитника им – адв. С. З.. Твърди се, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна в частта за наложеното наказание на двамата подсъдими. Твърди се че наложеното на всеки от подсъдимите наказание 3г. лишаване от свобода е силно завишено, явно несправедливо и същото не е съобразено с наличните множество смекчаващи отговорността обстоятелства. Иска се изменение на присъдата и намаляване на размера на наложените на подсъдимите В. П. Д. и Б. П. Д. наказания лишаване от свобода до размера на фактическия им арест до момента.

Срещу присъдата е депозиран протест и допълнително изложение към същия от РП – Пловдив. Иска се изменение на присъдата и увеличаване на наложените на подсъдимите В. П. Д. и Б. П. Д. наказания лишаване от свобода от 3 години до максималния предвиден в закона размер от 5 години. Развиват се доводи за висока степен на обществена опасност на деянието и дейците, както и за липсата на множество смекчаващи отговорността обстоятелства. Според прокурора целите на наказанието спрямо двамата подсъдими не биха се постигнали с по-нисък от искания размер на наказанието лишаване от свобода.

В съдебно заседание, подсъдимите В. П. Д. и Б. П. Д. се явяват и поддържат жалбата, а защитникът им – адв. С. З. заявява, че поддържа искането за изменение на присъдата и намаляване на наложените наказания на двамата подсъдими. Изтъква се оказаното съдействие, съжалението за стореното от двамата, младата им възраст, чистото им съдебно минало и трудовата ангажираност. С тези аргументи се иска намаляване на наказанията на двамата подсъдими. Защитникът на подсъдимите твърди, че неоснователно ПРС е отказал да допусне съкратено съдебно следствие по реда на глава 27 от НПК в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК и се иска приложение на редукцията на наказанията по реда на чл. 58а от НК от въззивната инстанция.

Двамата подсъдими изразяват съжаление за стореното, а в последната си дума всеки от тях иска намаляване на наложеното му наказание.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив поддържа протеста и иска наложените на подсъдимите наказания да бъдат увеличени до максимално предвидения в закона размер от 5 години. Изтъкват се множество отегчаващи отговорността на подсъдимите обстоятелства, с които прокурорът мотивира искането си за увеличаване на наказанията на всеки от двамата. Прокурорът счита, че жалбите на подсъдимитe са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение. Изразява се становище, че обвинението спрямо всеки от подсъдимите са доказано.

Въззивният съд, като съобрази доводите на страните, провери служебно правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 313 и чл. 314 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:

Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Б. П. Д. е роден на •••, живущ в с. ц., обл. Пловдив, б., български гражданин, със средно образование, общ работник на частни начала, неженен, неосъждан, с ЕГН ••••••••••.

Подсъдимият В. П. Д. е роден на •••, живущ в с. ц., обл. Пловдив, б., български гражданин, със средно образование, автомонтьор на частни начала, неженен, неосъждан, с ЕГН: ••••••••••.

Към инкриминираната дата подсъдимите Б. П. Д. и В. П. Д. – братя близнаци, свидетелят Р.И.Б. и покойният Д.Н.М. се познавали от повече от 5 години, тъй като били от едно село – с. ц., където братята живеели в дома на родителите си, а Р.И.Б. от края на 2022 година работел в Германия в сферата на строителството. Свид. Р.Б. бил в приятелски отношения с подс. Б. и В. Д.и, докато с Д.М. били познати, които понякога са излизали заедно, нямали са проблеми помежду си, но през последните две години не са имали контакт, тъй като Б. през първата година живеел в град Пловдив, а през втората – в Германия.

След обяд на 10.07.2023 година свид. Р.Б. кацнал от Германия на летището в гр. София, от където го взел с колата свид. С.С.Д. и двамата се прибрали в с. ц..

Към 21: 30 часа на 20.07.2023 година в парка на село ц. се събрала компания от няколко души, сред която били свид. Р.Б. и подс. Б. Д., който отишъл до там с автомобила на баща си – „Мерцедес Е 250“ с рег. № •••••. Свид. Р.Б. и подс. Б. Д. стояли на събирането около час, когато към групата се присъединили и други общи познати. Свид. Р.Б. научил от един от тях, че без причина, докато го е нямало, Д.М. е говорил лоши думи за него, като го е наричал „тая дълга мастия“ и „тоя боклук“. Това афектирало свид. Р.Б. и той накарал подс. Б. Д., който е по-близък с Д.М., да му пише те двамата да се видят. Той му обяснил, че само ще разговаря с Д.М.. Подс. Б. Д. писал на М. чрез интернет приложение на мобилния си телефон. Д.М. му отговорил, че си е вкъщи и до 5 минути и подс. Б. Д. може да мине да го вземе. Подс. Б. Д. и свид. Р.Б. се качили в мерцедеса на първия и тръгнали към дома на М., без да казват на останалите от групата къде отиват. Преди да стигнат дома му, свид. Б. слязъл от автомобила и изчакал в уличката, а малко след това подс. Б. Д., придружаван от Д.М., който седял на предната дясна седалка до шофьора, отишли при него.

През отворения прозорец свид. Б. попитал М. защо е говорил по негов адрес и го е псувал, на което той му отвърнал, че няма да отговори. Свид. Б. отворил вратата, а М. слязъл от автомобила. Свид. Б. отново го попитал каква е причината, какво му е направил, но М. му казал, че не е длъжен и не желае да разговаря с него и да отговори на въпроса му. Това ядосало свид. Б. и той бутнал М. с ръце в гърдите, който също направил опит да блъсне нападателя си.

Тогава свид. Б. започнал да удря в торса М. (в областта на корема и гърдите) и го блъснал в електрически стълб и в близко дърво; М. паднал на земята и го помолил да спре, защото го е ударил много лошо, а свид. Б. отново му нанесъл удари, след което преустановил побоя. Всичко това се случило на около метър от лекия автомобил на подс. Б. Д., който имал видимост към случващото се.

След като преустановил побоя, свид. Б. се качил обратно в автомобила при подс. Б. Д. и двамата тръгнали с мерцедеса към центъра на селото, а през това време Д.М. се опитал да се изправи. Преди да стигнат главната улица свид. Б. накарал подс. Б. Д. да спре колата, върнал се пеш и на няколко метра от мястото на инцидента видял безжизненото тяло на М. с отворени очи. Неколкократно му проверил пулса и не установил признаци на живот. Свид. Б. се върнал в автомобила на подс. Б. Д. и му казал, че нещо не е наред и че М. вероятно е починал. Подс. Б. Д. излязъл с колата на главната улица и с десни завои през най-близките кръстовища отишъл отново на улицата, на която лежи Д.М. и го осветил с фаровете. Двамата слезли от автомобила и се приближили до тялото му. Подс. Б. Д. също проверил пулса на пребития, но и той не установил жизнени показатели. Тогава свид. Б. взел мобилния телефон на М. и заедно с подс. Б. Д. се качили обратно в колата, управлявана от последния и потеглили в неизвестна посока. По пътя свид. Б. счупил телефона на М.. След няколко минути двамата се спрели до стопанска постройка в близост до селото, където свид. Б. изхвърлил в храсти до близък канал счупения телефон на М. със сим карта в него и личната му карта, намираща се в калъфа на телефона. След това свид. Б. предложил на подс. Б. Д. пак да отидат да видят Д.М. и двамата се отправили отново към улицата, на която лежало тялото на М.. По същото време свидетелят А.Е.Г. бил в центъра на селото заедно с още едно момче и две момичета. Около 23: 23 часа същата вечер подс. Б. Д. потърсил чрез интернет приложение на телефона си свид. А.Г., попитал го как е и му казал да отиде към улицата на Г., за да се видят. Свид. Г. се съгласил, но не тръгнал веднага. След малко подс. Б. Д. пак го потърсил по телефона на едно от момичетата с него и му казал да идва бързо. Свид. Г. тичайки, подминал къщата на Г. завил в улицата, на която се намирал домът на М., и застанал на 2-3 метра от ъгъла. Няколко минути по-късно откъм дома на пострадалия от побоя към свид. Г. дошъл с колата си подс. Б. Д.. През отворения прозорец свид. А.Г. забелязал, че до подсъдимия седи човек, но не видял лицето му и не го познал. Подс. Б. Д. попитал свид. Г. дали е срещнал някого при идването си. Той му отговорил отрицателно. Подс. Б. Д. казал на свид. Г. да наблюдава да не дойде някой. След това подс. Б. Д. изгасил фаровете на мерцедеса и завил към мястото, на което се намирало тялото на безжизнения Д.М.. Той спрял със задната страна на автомобила към него, отварил багажника и двамата с подс. Б. натоварили тялото на М. вътре. След това двамата се качили обратно в автомобила. Подс. Б. Д. казал на свид. А.Г. да изчезва и той тръгнал обратно към познатите си в центъра на селото. Подс. Б. Д. и свид. Б. тръгнали с автомобила извън с. ц. към местността „•••“.

Докато пътували, свид. Б. дал телефона си на подс. Б. Д., защото подсъдимият нямал импулси в своя, за да потърси своя брат близнак – подс. В. Д., за да отиде при тях и да донесе три лопати. Подс. Б. Д. изпълнил искането на свид. Б., без да обясни на брат си за какво са му лопатите. Той обяснил на брат си къде да дойде. Подс. Б. Д. и свид. Б. спрели с автомобила на черен път на около един километър източно от последните постройки на село ц..

Там дошъл и подс. В. Д. с лекия си автомобил „Рено Клио“, в който носил две лопати и една мотика. След като видял брат си и свид. Б. с автомобила, подс. В. Д. ги попитал какво става. Тогава подс. Б. Д. отворил багажника и брат му видял безжизненото тяло на Д.М.. Първоначално той не разпознал тялото, уплашил се, опитал се да затвори багажника и попитал кой е това. Тогава свид. Б. му казал, че това е „•••“ и признал, че той го е направил. Подс. В. Д. също проверил пулса на починалия. След това свид. Б. взел двете лопати и мотиката и двамата с подс. Б. Д. започнали да копаят импровизиран гроб на около 50 метра южно от автомобила. Тъй като почвата била твърда, свид. Б. накарал подс. В. Д. да се върне до дома си и да вземе кирка. Последният тръгнал с л. а. „Рено“ и взел кирка от дома си. През това време свид. Б. и подс. Б. Д. извадили трупа на починалия от багажника на мерцедеса и го пренесли до мястото, на което копаели гроба му. След като се върнал, подс. В. Д. дал кирката на свид. Б. и застанал встрани да гледа да не мине някой. След като приключили с копаенето, свид. Б. и подс. Б. Д. поставили тялото на Д.М. в импровизирания гроб и свид. Б. го заровил. През това време подс. В. Д. казал на свид. Б. да се махат по-бързо. Тримата установили, че гробът е много плитък и може да се размирише и има опасност тялото да бъде изровено от животни. Тогава тримата с колата на подс. Б. Д. отишли до сметището – на около километър от гроба, натоварили строителни отпадъци в багажника, върнали се и ги поставили върху заровеното тяло на починалия. След това тримата си тръгнали – подс. Б. Д. и свид. Р.Б. с л. а. „Мерцедес“, а подс. В. Д. – с л. а. „Рено“.

Междувременно свид. А.Г. се прибрал в дома си в с. ц. и включил телефона си да се зарежда. Около 02: 04 часа след полунощ на 21.07.2023г. той получил съобщение, че има пропуснато обаждане от подс. Б. Д.. Свид. Г. не му върнал обаждане, но подс. Б. Д. му звъннал отново с искане да се видят в парка за по цигара. Свид. Г. се облякъл и излязъл срещайки подс. Б. Д. на улицата пред дома си. Двамата тръгнали към парка и седнали на пейка. След като си говорили за общи неща, подс. Б. Д. споделил на свид. Г., че е станала беля. Той му разказал че Р.Б. и М. (М.) са се сбили и че Р. го е приспал с един удар с ръка на земята, а те са решили, че е в безсъзнание и са се махнали; върнали са се след около половин час при М., видели са, че няма пулс и са решили да го натоварят в колата и тогава подс. Б. Д. му е звъннал да дойде от центъра. След това признание подс. Б. Д. казал на свид. Г. да не казва на никого и малко след това двамата си тръгнали към домовете. На същия ден по обяд свид. А.Г. отишъл до магазина и срещнал подс. Б. Д.. Двамата отишли заедно до дома на последния. Там при разговор подс. Б. Д. му разказал че след като са натоварили тялото на М., двамата със свид. Б. са отишли на полето в местността „•••“, изкопали са дупка, сложили са тялото на М. в нея и са го закопали. Подс. Б. Д. не разказал други подробности на свид. Г., не споменал и за участието на брат си.

В ранните часове след полунощ на 24.07.2023г., по предварителна уговорка, свид. С.Д. транспортирал с автомобил Р.Б. до летището в гр. София, откъдето той напуснал пределите на Р. България. По пътя двамата си говорили за общи неща. Била засегната и темата за изчезването на Д.М. (обявен вече за общодържавно издирване като безследно изчезнал с телеграма № 19763/23.07.2023 година), тъй като се разчуло из селото, че не може да бъде открит, но свид. Б. не споменал на свид. Д. нищо по въпроса.

На 25.07.2023г. подсъдимите Б. Д. и В. Д. отишли на българското черноморие.

На 26.07.2023г. на основание чл. 212, ал. 1 от НПК от Окръжна прокуратура – Пловдив е образувано досъдебно производство № 85/2023г. по описа на отдел „Криминална полиция“ при ОД на МВР - Пловдив (пр. преп. № 6115/2023 година) за извършено престъпление по чл. 142, ал. 1 от НК – за това, че в периода от 20.07.2023г. до 26.07.2023г. в с. ц., обл. Пловдив, е отвлечен Д.Н.М.. От предприетите оперативно-издирвателни мероприятия за издирването на жертвата е установено местонахождението на подсъдимите Б. Д. и В. Д.. Двамата са осигурени в РУ на МВР – Приморско и от ОД на МВР – Пловдив са били командировани полицейски служители за довеждането им в гр. Пловдив. Един командированите полицейски служители – инспектор К.Ц.К. започнал беседа с подс. Б. Д. по време на пътуването от Приморско за Пловдив. Другият подсъдим – В. Д. се прибрал в гр. Пловдив с автомобила, с който двамата с брат си са отишли на море и шофирал зад служебната полицейска кола. В гр. Пловдив беседите с двама подсъдими продължили.

Въз основа на придобитите от подсъдимите Д.и оперативни данни още в първите дни от разследването са извършени редица процесуално-следствени действия: огледи на местопроизшествие на мястото на инцидента и на мястото, на което е заровен трупът на Д.М. и съответно е открито тялото му; огледи на автомобилите на бащата на подсъдимите – П.Г. Д. – „Мерцедес“ с рег. № ••••• и „Нисан“ с рег. № ••••; претърсване в жилището, обитавано от Б. Д. и В. Д., при което са иззети земеделските инструменти, послужили за изкопаване на импровизирания гроб и заравянето на починалия; претърсване в обитавания имот от свид. Р.Б. в село ц.; оглед на мястото, на което свид. Б. е изхвърлил мобилния телефон и личната карта на М.. На 27.07.2023г. при условията на чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „а“ вр. с чл. 206 от НПК Р.Б. е привлечен в качеството на обвиняем за извършеното от него на 20.07.2023г. в с. ц., обл. Пловдив, престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 3 вр. с чл. 115 от НК – умишлено убийство на Д.М. с особена жестокост.

Във връзка със смъртта на Д.М. на 28.07.2023г. е извършена тройна съдебномедицинска аутопсия на трупа му, при която са установени следните травматични увреждания: счупване на носните кости; счупване на 9-то и 10-то ребра вляво; наличие на материя, съмнителна за кръв в гастро-интестиналния тракт; трупно разложение.

На 27.07.2023г на всеки от двамата подсъдими е изготвена съдебномедицинска експертиза на живо лице – № 828/2023 година за Б. П. Д. (л. 63, том І от ДП) и № 826/2023 година за В. П. Д. (л.65, том І от ДП), видно чиито заключения двамата мъже са с правилно телосложение, ориентирани и адекватни за време, място и самоличност, с ясен спомен за случилото се, като по никого от тях не се установяват травматични увреждания по главата, шията, гръдния кош, корема и крайниците.

С Постановление от 31.07.2023 година и Постановление от 01.08.2023 година наблюдаващия прокурор от Окръжна прокуратура – Пловдив на основание чл. 216, ал. 1 от НПК е отделил материали от досъдебно производство № 85/2023г. поради събрани доказателства за извършено от Б. П. Д. и В. П. Д. престъпление чл. 294, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК (предмет на настоящото наказателно производство) и в съответствие с чл. 35, ал. 1 и ал. 2 и чл. 36, ал. 1 от НПК ги е изпратил по компетентност на Районна прокуратура – Пловдив.

Образувано е досъдебно производство № 87/2023г. по описа на отдел „Криминална полиция“ при ОД на МВР – Пловдив. В хода на това разследване на подсъдимите са изготвени комплексни съдебнопсихиатрични и психологични експертизи (л. 135 - л. 162, том І от ДП за Б. Д. и л.164 - л. 187, том І от ДП за В. Д.), съгласно чиито заключения: нито Б. П. Д., нито В. П. Д. страдат от психично заболяване; и при двамата подсъдими психическото и физическо състояние позволява да дават достоверни обяснения, имащи значение за делото, и да участва в процесуално-следствените действия според позицията, която има; и при Б. П. Д., и при В. П. Д. съответно на формиращата се млада личност се установява нормално психологично преживяване на скръб, вина, съжаление. Не се установяват други предшестващи събития, които да доведат до драматични преживявания; нито при Б. П. Д., нито при В. П. Д. се установява психично разстройство или личностови особености, които да определят несъответно и немотивирано модифициране на истината. Нивото на интелектуален капацитет при всекиго дава възможност в сложилата се ситуация по преценени съображения – лични и от консултиране – да представя факти и събития. Не се установяват особености, свързани с желание на етапите на процеса, който и да е от двамата да се стреми да обогатява, да доукрасява или грубо да модифицира представеното в показания (обяснения).

За подсъдимия Б. П. Д. във връзка с негово оплакване, че на 09.08.2023г. в 04 РУ на МВР – Пловдив двукратно е бил ударен в областта на главата с празна пластмасова бутилка от вода, 500 милилитра, от мъж, представил се за психолог, е изготвена и съдебномедицинска експертиза № 917/2023г. (л. 130 - л. 131, том І от ДП), съгласно чието заключение: при извършения на 10.08.2023 година преглед на лицето, не се установяват видими травматични увреждания в областта на главата, шията, гръдния кош, корема и крайниците; липсата на обективно установени травматични увреждания не изключва възможността за извършване на описаните противоправни действия, както е визирано в предварителните сведения на експертизата, без това да остави видими травматични увреждания; в случая доказването на телесна повреда следва да се установява на база други събрани доказателства, включително и гласни.

На 14.08.2023г. от ••• в сектор „Криминална психология“, отдел „Оперативна психология“ в Институт по психология на МВР В.Х.В. и Х.Д.Л. на подсъдимите Д.и е проведено полиграфско изследване с цел евентуалната им съпричастност към убийството на Д.М.. За подсъдимия Б. П. Д. е изготвена също съдебнопсихологична експертиза (л. 108 - л. 123, том І от ДП) с оглед установяване личностните му качества и характерови способности и биха ли способствали или препятствали същите инкриминираното деяние, както и за проверка достоверността на твърденията му, касаещи участието в инкриминираното деяние.

В съдебно заседание пред ПРС експертът, изготвил всяка от съдебномедицинските експертизи на живо лице (№ 828 / 2023 година и № 826 / 2023 година), поддържа заключенията си. Поддържа заключението си и вещото лице, изготвило съдебномедицинска експертиза № 917/2023г. с уточнението, че упражняването на даден удар или травматично въздействие неминуемо води до изпитването на болка, което не е необходимо да се доказва, а е обект на съдебно разследване, не на съдебномедицинска оценка, както и че не винаги травматично въздействие оставя видима следа, но към момента на извършване на удар, удареният неминуемо ще изпита болка и, ако се приеме, че ударът е бил нанесен с твърд тъп предмет в травмираната област, ще бъде изпитано болка и страдание по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК, но може и да не останат белези.

Изготвените за Б. Д. и В. Д. комплексни съдебнопсихиатрични и психологични експертизи, както и изготвената за първия от посочените подсъдими съдебно-психологична експертиза са приети на основание чл. 282, ал. 3 от НПК от първоинстанционния съд.

Горната фактическа установка първостепенният съд е приел за безспорно установена частично от обясненията на подсъдимите Б. Д. и В. Д. от досъдебното производство, (приобщени на основание чл. 279, ал. 1, т. 4, пр. 1 от НПК – л. 77 и л. 82 - л. 83, том І от ДП), частично от показанията на свидетеля Р.Б., дадени на съдебното следствие; частично от дадените на съдебното следствие показания на свидетелите К.К., Д.А., Х.Л. и В.В.; от показанията от досъдебното производство на свидетелите Г.Ф., Д. Б.а, И. Б. и Н.К. (дадени пред разследващ полицай съответно на 04.08.2023г., на 10.08.2023г. и на 31.08.2023г. и приобщени по реда на чл. 281, ал. 5 във връзка с ал. 1, т. 5 от НПК – л. 93, л. 102, л. 103, л. 105 - л. 106, том 1 от ДП); от показанията на съдебното следствие на свидетеля А.Х.; от показанията на съдебното следствие и на досъдебното производство на свидетеля А.Г. (дадени пред разследващ полицай на 13.09.2023г. и приобщени на основание чл. 281, ал. 5 във връзка с ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК – л. 96 - л. 97, том 1 от ДП), от показанията на съдебното следствие и от досъдебното производство на свидетеля С.С.Д. (дадени пред разследващ полицай на 12.09.2023г. и приобщени на основание чл. 281, ал. 5 във връзка с ал. 1, т. 1 от НПК – л. 95, том 1 от ДП); от писмените доказателства: справки за съдимост (л. 82, л. 84 от делото), постановление от 01.08.2023г. на Окръжна прокуратура – Пловдив за разделяне на материали (л. 114 - л. 115, л. 175 - л. 176 от делото), справки за правното положение на подсъдимите (л. 150, л. 151 от делото), протокол за оглед на веществени доказателства, приложен на л. 143 в том 6 от досъдебно производство № 85 /2023г. (л. 234 от делото), постановление от 31.07.2023г. на Окръжна прокуратура – Пловдив за разделяне на материали (л. 4 - л. 6, л. 59 - л. 61, том 1 от ДП), постановление от 26.07.2023г. по чл. 212, ал. 1 от НПК (л. 7, том І от ДП), телеграма за обявяване за ОДИ (л. 8, том 1 от ДП), постановление от 27.07.2023г. по чл. 219, ал. 1 от НПК (л. 9, том І от ДП), протоколи за оглед на местопроизшествие (л. 10 - л. 18, том 1 от ДП и л. 2 - л. 3, том 2 от ДП), протоколи за претърсване и изземване, искания и разпореждания по чл. 161 от НПК (л. 19 - л. 26, том 1 от ДП), протоколи за доброволно предаване (л. 46, том 1 от ДП, л. 9, том 2 от ДП), справка за пътуване на лице български гражданин (л. 47, том 1 от ДП), заповеди за задържане по ЗМВР (л. 56, том 1 от ДП, л. 37, л. 41, том 2 от ДП), експертна справка (л. 66, том 1 от ДП), справки от АИС на МВР (л. 74, л. 79, том 1 от ДП, л. 48, том 2 от ДП), характеристични справки (л. 86, л. 87, том 1 от ДП).

Районният съд не е кредитирал с доверие обясненията на подс. Б. Д. в частта, в която отрича собственото си участие в преместването и натоварването на трупа на убития М. и последващото му заравяне. ПРС е констатирал че в тази част обясненията му влизат в противоречие с показанията на свид. Р.Б., който посочва, че заедно с подс. Б. Д. са пренесли, натоварили, а впоследствие са заровили трупа на М.. ПРС се е доверил на показанията на свид. Б., констатирайки, че същият не се опитва по никакъв начин да влоши положението на подс. Б. Д. досежно извършеното убийство. Наред с това неговите показания кореспондират и с тези на очевидеца А.Г., който е възприел, че и подс. Б. Д. и другото по-високо лице /Б./ заедно са влачили и натоварили нещо /трупът на М./ в багажника на колата. Съдът е отчел и правилата на формалната житейска логика – по-лесно е две лица да натоварят трупа, отколкото едно лице, предвид тежестта му и нуждата бързо да скрият трупа и да се отдалечат от мястото на инцидента, за да не бъдат разкрити от случайно преминаващи хора. Ето защо съдът отчитайки и прекия интерес на подс. Б. Д. да оневини себе си е приел в тази част обясненията му като израз на защитна версия и е отказал да им се довери. Същото се отнася и до обясненията на подс. В. Д., с които подкрепя защитната версия на брат си, че и двамата само са гледали как свид. Б. заравя трупа на М. без подс. Б. Д. да му помага. И в тази част съдът не се е доверил на обясненията на другия подсъдим, отчитайки близката му родствена връзка с подс. Б. Д.. И в тази част съдът се е доверил на показанията на свид. Б., че заедно с подс. Б. Д. заедно са заровили трупа на М.. Първоинстанционният съд не е кредитирал с доверие показанията на свид. Б. в частта относно това чия е била инициативата за скриване на трупа на М. и за изваждане и унищожаване на сим картата на телефона му. Според ПРС инициативата за тези действия е била именно на свид. Б., който е имал пряк интерес да прикрие извършеното току-що от него убийство, а в тази насока са и обясненията на двамата подсъдими Б. и В. Д.и, които са категорични, че са изпитвали страх от свид. Б. и са изпълнявали неговите команди. Това обстоятелство се потвърждава и от направеният запис с телефон от подс. В. Д. на разговор със свид Б., обективиран в протокол за оглед на ВД на л. 143, т. 6 от ДП. От същия е видно, че свид. Б. дава на двамата подсъдими подробни указания каква версия да поддържат и какво да кажат, за да избегнат подозрения във връзка с изчезването на М.. РС – Пловдив е кредитирал с доверие показанията на полицейските служители К.К. и Д.А. досежно проведените ОИМ във връзка с изчезването на М. и замесените в това лица, но не и в частта, касаеща придобита информация при беседи с подсъдимите Д.и предвид забраната на чл. 118, ал. 2 от НПК. По идентичен начин съдът е подходил и към показанията на свидетелите Х.Л. и В.В., провели полиграфско изследване с двамата подсъдими. Съдът е кредитирал показанията им в частта за факта на проведеното полиграфско изследване и начинът, по който то е протекло, но не и за резултатите от него, отчитайки константната практика на ВКС, че изследването с полиграф не е нито доказателствено средство, нито способ за установяване на факти по реда на НПК.

Първоинстанционният съд изрично е посочил, че не гради изводите си относно фактите на базата на показанията на двамата подсъдими като свидетели преди да бъдат привлечени към наказателна отговорност, както и на проведените с тях два следствени експеримента на 11.08.2023г., също в качеството на свидетели.

ПРС е кредитирал и изготвените по делото съдебнопсихиатрични и психологични експертизи, както и съдебномедицинските експертизи като обосновани и изготвени с необходимите професионални знания и опит в съответната област.

Анализирайки и съпоставяйки всички събрани по делото доказателства, първоинстанционният съд е достигнал до извода, че с действията си, в съучастие с като извършители, всеки от подсъдимите Б. Д. и В. Д. е осъществил, както от обективна, така и от субективна страна състава на престъплението по чл. 294, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, тъй като на 20.07.2023.г – 21.07.2023г. в село ц., област Пловдив, и в землището на село ц., област Пловдив, в съучастие като извършител с другия (също като извършител) е спомогнал на Р.И.Б., извършил на 20.07.2023 година в село ц., област Пловдив престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 3 във връзка с чл. 115 от НК да избегне наказателно преследване, без да се е споразумял с него преди да е извършено самото престъпление.

ПРС е приел, че всеки от двамата подсъдими е извършил престъплението при форма на вината пряк умисъл.

По отношение на подс. Б. Д. е приел, че действията, с които той е осъществил изпълнителното деяние са започнали след първото връщане на местопроизшествието заедно със свид. Б. при тялото на М. и установяването, че той е без жизнени показатели. Съставомерните действия на този подсъдим са се изразили в следното: извикване на свид. А.Г. за отцепка, натоварването на трупа на М. в багажника на автомобила заедно със свид. Б., копаенето на импровизиран гроб на починалия и поставянето му в него и донасяне на строителни отпадъци за прикриване на мястото на заритата жертва. ПРС е приел, че именно с тези действия подс. Б. Д. е спомогнал свид. Р.Б. да избегне наказателно преследване за извършеното от него убийство на М.. Тези действия той е извършил с пряк умисъл и с ясното съзнание, че подпомага извършител на убийство да прикрие следите си, заравяйки трупа на жертвата.

По отношение на другият подсъдим В. Д. ПРС е приел, че неговото участие в престъплението по чл. 294, ал. 1 от НК започва в момента, в който брат му Б. му е показал трупа на М. в багажника на автомобила, а той е проверил пулса на починалия. От този момент е започнало съучастието между двамата подсъдими и общността на умисъла им да прикрият стореното от свид. Б. и той да избегне наказателно преследване. Именно подс. В. Д. е осигурил две лопати и една мотика, а впоследствие и кирка, с които е изкопан от брат му и свид. Б. гробът, в който е било заровено тялото на М.. Докато последните двама са копаели гроба, подс. В. Д. е следял за случайно преминаващи хора, за да не бъде разкрита дейността им. След това двамата подсъдими заедно със свид. Б. са отишли и натоварили строителни отпадъци, които поставили върху гроба за прикриване на трупа.

ПРС е приел, че двамата подсъдими са извършили престъплението в съучастие помежду си като извършители, тъй като с гореописаните действия всеки от тях е участвал в изпълнителното деяние по чл. 294, ал. 1 от НК.

При индивидуализация на наказанията на подсъдимите съдът е отчел като отегчаващи отговорността обстоятелства за всеки от тях начинът, по който е извършено деянието, високата му обществена опасност, специфичните му особености, които го открояват от обикновените случаи на такива съставомерни деяния. ПРС е отчел, че двамата подсъдими са подпомогнали извършител на едно от най-тежките престъпления – умишлено убийство да избегне следващата му се наказателна отговорност.

Като смекчаващи отговорността обстоятелства за двамата подсъдими ПРС е отчел младата им възраст, чистото им съдебно минало, трудовата им ангажираност, признаването на вината и изразеното съжаление за стореното. Първоинстанционният съд е приел, че тези смекчаващи отговорността обстоятелства не са нито многобройни, нито изключителни по своя характер.

ПРС е определил наказание малко над средния предвиден в закона размер на всеки от подсъдимите в размер на по три години лишаване от свобода. Предвид размера на наказанието и принципната възможност за отлагането му по реда на чл. 66, ал. 1 от НК спрямо неосъжданите подсъдими, съдът е изложил подробни мотиви защо целите на наказанието по чл. 36 от НК не могат да бъдат постигнати без ефективното му изтърпяване. Високата степен на обществена опасност на двамата подсъдими, очертана от конкретната им престъпна проява не би могла да бъде коригирана без изолирането им от останалите членове на обществото. Според първоинстанционния съд не биха могли да бъдат изпълнени и целите на генералната превенция. Ето защо и на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС съдът е определил първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието на всеки от подсъдимите. Приспадат е и периодът на задържане на подсъдимите от наложеното им наказание по реда на чл. 59 от НК.

Пловдивският окръжен съд като въззивна инстанция намира за установено следното:

Жалбата на подсъдимите В. Д. и Б. Д. чрез защитника им – адв. С. З. е процесуално допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Протестът на прокурора при РП – Пловдив е процесуално допустим, а разгледан по същество е ОСНОВАТЕЛЕН.

Така приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в съответствие с доказателствата по делото и се възприема изцяло от въззивната инстанция. За изследване на обстоятелствата, релевантни за повдигнатите обвинения срещу подсъдимите Б. Д. и В. Д., първата инстанция е извършила необходимите процесуално - следствени действия, изясняващи значимите факти относно повдигнатите им обвинения.

Въззивната инстанция изцяло възприема анализа на доказателствата, направен от РС – Пловдив. Обосновано не са кредитирани с доверие обясненията на подсъдимите В. Д. и Б. Д. в частта, в която твърдят, че Б. Д. не е участвал в пренасянето, товаренето, транспортирането и заравянето на трупа на М., тъй като тези твърдения противоречат както на формалната житейска логика, така и на останалите събрани доказателства и по-конкретно – на показанията на свидетелите Р.Б. и А.Г.. Правилно районният съд се е доверил на показанията на свидетелите Р.Б. и А.Г. като логични, последователни и кореспондиращи помежду си, както и с останалите събрани доказателства. Житейски логично е трупът на М. да е бил пренесен и натоварен от двама души, а не от един, а свид. Г. е възприел, че и двамата в автомобила – Б. Д. и Р.Б. са влачили и натоварили нещо в багажника. Към онзи момент свидетелят не е знаел, че това е тялото на М., както и че по-високото лице е Б.. Правилно ПРС не е градил своите изводи на базата на показанията на полицейските служители досежно получената информация при беседи с подсъдимите предвид забраната на чл. 118, ал. 2 от НПК. Константната е и практиката на ВКС, че изследването с полиграф не е нито доказателствено средство, нито способ за установяване на факти по реда на НПК. В тази насока изцяло се възприемат мотивите на ПРС.

Присъдата е обоснована, основният съд е анализирал всички събрани доказателства, обсъдил ги е поотделно и в тяхната съвкупност и е направил верни изводи. Налице са достатъчно доказателства, които са дали възможност на съда да оформи правилно вътрешно убеждение, което е отразено в мотивите.

Изводите на първата инстанция по въпросите на чл. 301, ал. 1, т. 1, 2, 3, 6, 11 и 12 от НПК са основани на установените фактически положения, като в съответствие с тях законосъобразно е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимите по предявените им обвинения. Тези изводи за приложение на закона се споделят и от настоящия състав.

Въз основа на приетите за установени фактически положения първоинстанционният съд е стигнал до правилния правен извод, че подсъдимите В. Д. и Б. Д. са осъществили от обективна страна и субективна страна състава на престъплението по чл. 294, ал. 1 вр. чл. 20, ал 2 вр. ал. 1 от НК.

От обективна страна подс. Б. Д. е подпомогнал свид. Б. да натовари, транспортира и скрие трупа на М.. Той е разтоварил трупа, осигурил е средства за изкопаване на импровизиран гроб като се е обадил на брат си, участвал е в изкопаването и заравянето му, както и в донасянето и поставянето на строителни отпадъци върху гроба, за да не бъде открит трупът. Тези действия подс. Б. Д. е извършил с ясното съзнание, че подпомага извършител на умишлено убийство да избегне наказателно преследване за извършеното от него престъпление.

От обективна страна подс. В. Д. е подпомогнал свид. Б. да изкопае гроб, донасяйки нужните за това инструменти от дома си – 2 бр. лопати, мотика, а впоследствие и кирка. Без тези инструменти е невъзможно да се изкопае гроб, в който да се скрие трупът. След донасянето на инструментите той е наблюдавал да не дойдат хора, докато брат му и свид. Б. копаят гроба и заравят тялото на М.. Впоследствие и тримата са взели строителни отпадъци, които са поставили върху гроба, за да не бъде открит трупът. Всички тези действия подс. В. Д. е извършил с ясното съзнание, че подпомага извършител на умишлено убийство да избегне наказателно преследване за деянието си. Двамата подсъдими са действали в съучастие помежду си, тъй като със задружни усилия са участвали в изпълнителното деяние.

С оглед гореизложеното въззивният съд изцяло възприема доводите на първата инстанция за съставомерност на деянията на подсъдимите В. Д. и Б. Д. по повдигнатите им обвинения по чл. 294, ал. 1 вр. чл. 20, ал 2 вр. ал. 1 от НК.

Основателен е протестът на РП – Пловдив с искане за увеличаване на наложените наказания на подсъдимите В. Д. и Б. Д.. Първоинстанционният съд е подценил обществената опасност на деянията и дейците, налагайки им наказания малко над средния предвиден в закона размер, който в случая е 2г. и 6м. Липсва и разграничение на приноса на всеки от двамата подсъдими в общата престъпна дейност.

Тук е мястото Окръжен съд – Пловдив като въззивна инстанция да изложи своите мотиви за увеличаване на наказанията на всеки от подсъдимите след собствен анализ на наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, обществената опасност на деянието и дейците, както и начинът, по който ще се постигнат целите на наказанието през призмата на чл. 36 от НК.

Обществената опасност на деянието е изключително висока, тъй като в конкретния случай двамата подсъдими са подпомогнали извършител на най- тежкото престъпление срещу личността и като цяло в НК – квалифицирано умишлено убийство да избегне наказателно преследване. Нещо повече – двамата подсъдими са подпомогнали убиеца на техен дългогодишен приятел да избегне последиците от отнетия чужд живот. С действията си подс. Б. Д. на практика е вкарал в капан своя приятел Д.М.. Виждайки че свид. Б. е ядосан на приятеля му, той не се е опитал да го успокои, а е примамил М. в тъмната улица през нощта и го е извикал от дома му, след което го е завел с автомобила си до причакващия го Б.. Самият подс. Б. Д. е заявявал, че се страхува от свид. Б., очевидно познавайки агресивния му нрав, нисък праг на раздразнимост и склонност към насилие. В момента, в който свид. Б. е поискал от него да извика М. от дома му, подс. Б. Д. е имал избор:

• да успокои свид. Б., че е възможно приятелят му М. да не е изричал обидни думи за него или че не си струва заради няколко реплики да се стига до агресия;

• да откаже да се обади на М. и да си тръгне;

• да се обади на М., но да го уведоми че не е сам, предупреждавайки го за грозящата го опасност от конфликт и физически сблъсък.

В този момент подс. Б. Д. не е избрал нито една от тези алтернативи, а съзнателният му избор е бил да вкара приятеля си в капан, довеждайки го при агресивния Б., която среща е довела в крайна сметка до смъртта му. Тези обстоятелства характеризират подс. Б. Д. като личност, която не носи в себе си нормалните и общоприети човешки ценности. Той е гледал безразлично докато Б. е нанасял удари по М., който се е молел побоят да престане, тъй като е бил ударен лошо. Активност той е проявил едва когато е трябвало да натовари безжизненото тяло на приятеля си и да го зарови. Друг нюанс от личността на този подсъдим е лекотата, с която е въвлякъл и своя брат близнак в прикриването на убийството и заравянето на трупа. Подс. Б. Д. отново е имал избор сам да отиде до дома си след разтоварването на трупа и да вземе инструменти за изкопаване на гроб. Но той е взел съзнателното решение да въвлече и брат си, обаждайки му се по телефона да донесе лопати и мотика, без дори да му съобщи, че го замесва в прикриване на следите от убийство. На практика той го е поставил пред свършен факт и едва след пристигането му, той му е показал трупа на техния общ приятел М. и му е съобщил за случилото се. Вторият подсъдим – В. Д. също е имал избор – да си тръгне незабавно след като е видял трупа на убития си приятел. Но той съзнателно е останал, действайки като отцепка, върнал се е да вземе и кирка от дома си, по искане на свид. Б., участвал е и при намиране на строителни отпадъци, които да поставят върху гроба на М.. И двамата подсъдими след деянието не са съобщили на органите на полицията за случилото се. Вместо това, те са решили да отидат на море в Приморско и това е единствената им реакция към смъртта на техния приятел и връстник. Едва след като са били задържани, двамата подсъдими са признали за своите действия и тези на свид. Б., но отново със значителен стремеж към собственото си оневиняване и отричане на действията, които ги правят причастни към случая. Тоест, оказаното съдействие не е по инициатива на подсъдимите, а в резултат на задържането им от командированите до морето полицейски служители няколко дни след деянието. Не са налице и чистосърдечни самопризнания от страна на двамата подсъдими, тъй като на практика в обясненията си от досъдебното производство, прочетени от ПРС по реда на чл. 279, ал. 1, т. 4 от НПК всеки от тях отрича да е заравял трупа на подсъдимия, а подс. Б. Д. отрича и да е товарил трупа в багажника на автомобила. В хода на съдебното следствие двамата подсъдими са отказали да дават обяснения. На практика липсват самопризнания за авторството на деянието на всеки от подсъдимите и правилно ПРС е отказал да допусне съкратено съдебно следствие по реда на глава 27 от НПК в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК. Р.Б. изобщо не е бил разпитван в качеството на свидетел в хода на досъдебното производство поради отсъствието му от страната към онзи момент. А същият на практика е единственият очевидец на действията на двамата подсъдими, тъй като свид. А.Г. не е видял трупа на М., нито транспортирането и заравянето му. Ето защо и неоснователни са възраженията на защитата на подсъдимите, че ПРС неоснователно не е допуснал разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие. Налице са противоречия в доказателствата, както непълноти при събирането им, които са били преодолени с провеждане на съдебно следствие по общия ред. Ако ПРС бе уважил искането на защитата изобщо не би се стигнало до разпита на Б. като свидетел. А именно неговите показания оборват защитната версия на двамата подсъдими, че подс. Б. Д. изобщо не е участвал в товаренето и разтоварването на трупа, както и в неговото заравяне. Те оборват и версията им, че не са участвали при поставянето на строителни отпадъци върху гроба на М.. Ето защо изцяло се споделят мотивите, с които ПРС е отказал да уважи искането на защитата за разглеждане на делото по реда на глава 27 от НПК. При преценката на съда дали делото да бъде разгледано по реда на глава 27 от НПК, процесуалната бързина не трябва да води до компромис с обективната истина при дело с фактическа и правна сложност. Правилността на съдебния акт е обусловена от необходимостта от проверка на доказателствата в хода на съдебно следствие, проведено по общия ред /Решение № 73/27.05.2020г. на Апелативен съд – Пловдив по ВНОХД № 500/2019г. на ПАС/.

Изцяло се споделят мотивите, изложени в пледоарията на прокурора при Окръжна прокуратура – Пловдив с искане за увеличаване на наказанията на двамата подсъдими.

Неоснователно е искането на защитата на двамата подсъдими за изменение на присъдата и намаляване на наложените им наказания като явно несправедливи.

По-горе бяха изложени мотиви защо съдът приема, че подсъдимите са лица с негативни характеристични данни, изводими от собствените им действия по време на деянието. Бяха изложени мотиви и защо самото деяние се различава от останалите деяния по чл. 294 от НК с много по-висока обществена опасност. Следва да бъдат изложени мотиви и какво по вид, размер и начин на изтърпяване наказание ще постигне целите по чл. 36 от НК – личната и генералната превенция и ще съответства на обществената опасност на деянието и двамата дейци.

Според въззивният съд корекционният процес у двамата подсъдими изобщо не е започнал. Формално изразеното съжаление за извършеното деяние е по-скоро начин за смекчаване на наказателната им отговорност, а не искрено отношение към деянието, базирано на собствените им морални ценности. В приобщените обяснения от досъдебното производство двамата подсъдими на практика отричат авторството на деянието, а няма как човек да съжалява за нещо, което отрича да е извършил. При индивидуализация на наказанията на двамата подсъдими следва да се отчетат като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото им съдебно минало, младата им възраст и трудовата им ангажираност. Въззивната инстанция не отдава значителна тежест на оказаното съдействие по разследването, тъй като, според съда, водещият мотив на подсъдимите е бил да се разграничат от участие в извършеното убийство, както и максимално да омаловажат собственото си участие в престъплението по чл. 294 от НК. На тези смекчаващи отговорността обстоятелства противостоят като отегчаващи такива изключително високата обществена опасност на деянието и на двамата дейци, обстоятелството че е прикрито убийство на младо момче – техен връстник и приятел, обстоятелството че деянието се е изразило в множество действия /товарене и транспортиране на тялото, разтоварването и заравянето му, донасяне на мотика, лопати и кирка, следене за случайни минувачи, намиране и транспортиране на строителни отпадъци и поставянето им върху гроба/, което говори за проявена упорита престъпна воля. Следва да бъде разграничено и участието на двамата подсъдими в престъплението, което не е сторено от първоинстанционния съд. Според въззивната инстанция подс. Б. Д. има значително по-голямо участие в общата престъпна дейност, а подс. В. Д. се е включил значително по-късно бивайки въвлечен от брат си. Ето защо и наказанието на подс. Б. Д. следва да бъде в по-висок размер, съответстващ на по-интензивната му престъпна дейност и на решаващата му роля при включването на брат му в извършването на престъплението. Отчитайки горните обстоятелства въззивната инстанция счита, че наказанията на двамата подсъдими следва да бъдат увеличени, като на подсъдимия Б. Д. следва да бъде наложено наказание ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, а на подс. В. Д. – ЧЕТИРИ ГОДИНИ лишаване от свобода. Определените им наказания следва да бъдат изтърпени на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС при първоначален ОБЩ режим.

Така определените наказания според въззивната инстанция ще доведат до настъпване на позитивна промяна у подсъдимите след преосмисляне на собствените им морални ценности, мотиви и подбуди за извършване на престъплението. Тези наказания ще отправят послание и към останалите членове на обществото, че подобно поведение няма да бъде толерирано от правоприлагащите органи поради неговата дълбока морална укоримост и липса на човечност.

Правилно ПРС е приспаднал по реда на чл. 59 от НК задържането на подсъдимите Б. Д. и В. Д. от 31.07.2023г. до влизане на присъдата в сила от така определените им наказания като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода. Правилно е определен първоначален общ режим за изтърпяване на наложените на двамата наказания лишаване от свобода, тъй като те са неосъждани, а размера на наложеното наказание на всеки от тях е до 5 години.

Правилно е произнасянето на първоинстанционния съд по разноските и веществените доказателства.

При извършената служебна проверка, Окръжният съд не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са достатъчно основание за отмяна на атакуваната присъда. По изложените по-горе съображения, Пловдивският окръжен съд в настоящия съдебен състав счита, че присъдата следва да бъде да бъде изменена в частта за размера на наложеното наказание на двамата подсъдими, а в останалата й част – потвърдена.

Водим от горното и на основание чл. 334, т. 3, вр. с чл. 337, ал. 2, т. 1 от НПК, Пловдивският окръжен съд