Решение № 147 от 11.12.2024 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 275/2024 г.

Производството е по Глава тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане на осъдения М. М. Т. за възобновяване на ВНОХД № 954/2023год. по описа на Окръжен съд- гр.Плевен /НОХД № 807/2023год. по описа на Районен съд-гр.Плевен/, на основание чл.422 ал.1 т.5 от НПК. От съдържанието на искането за възобновяване е видно, че е заявено основание за възобновяване на делото по чл.422 ал.1 т.5 от НПК, във връзка с допуснати съществени нарушения по чл.348 ал.1 т.2 и т.3 от НПК. Осъденият М. Т. счита, че присъдата на първоинстанционния съд е постановена от незаконен състав. Излагат се съображения, че срещу решаващия съд са били депозирани множество жалби и сигнали, които са били достатъчни основания за самоотвод на съдията, тъй като има достатъчно обоснования съмнения относно неговата безпристрастност, с оглед на назначените проверки и исканите от него становища по повод участието му в наказателното производство. Твърди се, че с поведението си председателя на състава на първоинстанционния съд съдия К. Д. не само е ограничил правото на защита на осъдения, но на практика го е лишил от такова. Посочва се, че нито осъдения, нито упълномощените от него защитници са били допуснати за запознаване с материалите по делото. Излага се, че без каквото и да е основание, съдия К. Д. е оставил без разглеждане искането и не е дал електронен достъп до делото, като възпрепятствал е всички опити на защитника на осъдения да се запознае с него. Твърди се, че цялото му поведение по време на процеса говори за неговата пристрастност и за формирането на предварително убеждение за виновността на осъдения. Излага се, че доказателство за това е и взетата мярка за неотклонение „Задържане под стража“, въпреки представените медицински документи, които извиняват неявяването на осъдения в едно единствено съдебно заседание. В подкрепа на това си твърдение осъденият посочва факта, че съдия К. Д. не е администрирал частната жалба подадена от защитника му за изменение на мярката за неотклонение. Твърди се, че такава процедура на практика не е била осъществена и върху осъдения е бил указан натиск да се признае за виновен, за да му бъде изменена мярката за неотклонение, което на практика се случило. Осъденият твърди, че е бил принуден да извърши това действие, за да може делото да приключи пред тази инстанция и да се развие пред друга - Окръжен съд - Плевен, която по един безпристрастен начин да се произнесе по повдигнатото обвинение. Осъденият твърди, че не е извършил посоченото деяние и единствената причина да признае вина е случая му да бъде разгледан от друг състав. Осъденият счита, че състава на първоинстанционния съд разгледал делото е незаконен и поради честата и неоснователна, без надлежен акт смяна на съдебните заседатели, част от състава. Възразява, че при липса на достъп до материалите по делото е лишен от възможността да се увери, че замяната на един с друг съдебен заседател е въз основа на законен и мотивиран акт, както и не се сигурен, че съдебните заседатели участвали в състава постановил присъдата са избрани и назначени по законния ред. От друга страна осъденият счита, че процедурата, по която се е развил процеса в първоинстанционния съд е неправилна и незаконосъобразна, тъй като наказателното производство вече било разгледано по общия ред пред PC - Кнежа /НОХД № 251/2021 г. по описа на PC - Кнежа/ и в рамките на съдебния процес са били събрани доказателства по общия ред. Посочва се, че след обжалване на присъдата в осъдителната й част присъдата била отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на PC – Кнежа, но поради невъзможност съда да формира състав, делото било изпратено по компетентност на PC - Плевен. Възразява се, че въпреки наличието на пречка за провеждане на производството по реда на особените правила- съкратено съдебно следствие, такова е било проведено. Твърди се, че образуваното пред PC - Плевен НОХД № 807/2023г. е въз основа на обвинителен акт, който не е нов, а вече е бил подлаган на разглеждане в производство пред PC - Кнежа. Излага се, че формално наличието на постановление за частично прекратяване на досъдебното производство по отношение на две от повдигнатите обвинения, както и връщането на обвинителния акт на прокуратурата за отстраняване на неточности са причина за внасяне на „формално“ нов обвинителен акт. Осъденият твърди, че даденото от него съгласие за провеждане на тази процедура било изцяло продиктувано от указания върху него натиск за признаване на вина, чрез вземане на незаконосъобразна мярка за неотклонение „Задържане под стража“, лишаване от възможност да я обжалва пред Окръжен съд - Плевен, позоваването в актовете на първоинстанционния съд на данни от личния му живот и този на защитника му, която информация няма отношение към делото и не е част от същото, а е събрана по неофициален път от съдия - докладчика /това било видно от констатациите на ИВСС/. Осъденият изразява убеждението си, че без признаване на вина от негова страна, е щял да продължавам да търпи мярка за неотклонение „Задържане под стража“ като своеобразно изтърпяване ефективно наказание лишаване от свобода, без съответната присъда за това. Осъденият посочва, че нито здравословното му състояние, нито ангажиментите му като земеделски производител, самостоятелно обработващ земя и ангажиран в производството, му позволявали да вземе друго решение, при липса на обективност и безпристрастност при провеждане на съдебната процедура. Излага се, че по поводи подаден сигнал от защитник на осъдения до ИВСС е била извършена проверка, при която било констатирано, че съдия- докладчика при разглеждане на делото е допуснал нарушения на процесуалните правила. Излага се, че срещу така постановената присъда от първоинстанционнишя съд била депозирана въззивна жалба и образувано ВНОХД № 954/ 2023 г. на ОС - Плевен, като с решение изменил присъдата, като намалил наказанията и размера на изпитателния срок по чл.66 ал.1 от НК. Осъденият счита, че решението на ОС - Плевен е немотивирано, което представлява съществено процесуално нарушение. Твърди се, че в мотивната част на решението въззивният съд не се е произнесъл, по които и да е от твърденията на защитниците на осъдения и най - вече за това, бил ли е проведен справедлив процес, бил ли е законен състава на съда, бил ли е безпристрастен първоинстанционния съд. Твърди се, че окръжният съд декларативно е отбелязал, че не е намерил основание за отмяната на присъдата, и постановяване на нова, с която осъденият да бъде признат за невинен, а така също е заявил, че „дори хипотетично да има такива (допуснати съществени нарушения на процесуалните правила), то заради забраната по чл.335, ал.З от НПК няма възможност за връщане делото за ново разглеждане, но в същото време не е отменил присъдата и не е оправдал осъдения. Иска се, на основание чл.425, ал.1, т.2 от НПК, Великотърновският апелативен съд да оправдае осъдения, като приеме, че не е извършил престъпленията, за които са му повдигнати обвинения с обвинителния акт. Алтернативно се иска Великотърновският апелативен съд да отмени решението на въззивния съд и присъдата на първоинстанционния съд и да върне делото за ново разглеждане от друг състав, като посочи стадия, от който трябва да започне разглеждането. Към искането за възобновяване е приложено копие на становище на Инспектората към ВСС по сигнал, рег. с вх. № 21494/20.07.2023г., вх. 0 21649/21.07.2023г. и вх. № 21989/28.07.2023г. по преписка № КЖ-18-739 /образувана по 2 бр. сигнали от адв.С. Б., като защитник на подс.М. Т. и жалба от майка му А. М. Т.а, изпратена от Министерство на правосъдието/. В съдебно заседание осъденият М. М. Т. и защитника му адв.И. В. поддържат искането за възобновяване по изложените в него съображения. Прокурорът от Великотърновската апелативна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на искането за възобновяване на делото и предлага Великотърновския апелативен съд да го остави без уважение. В последната си дума осъденият М. М. Т. моли съда да възобнови делото и да го оправдае. Великотърновският апелативен съд, като извърши проверка за наличие на заявеното с искането основание за възобновяване на делото в пределите визирани в чл.347 от НПК, намери за установено следното: Искането за възобновяване е допустимо. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл. 419 от НПК, непроверен по касационен ред по жалба на страната, в чийто интерес се предлага отмяната. Направено е от процесуално легитимирано лице по чл.420 ал.2 от НПК, като от съдържанието на искането е видно, че с него е заявено основание за възобновяване по чл.422 ал.1 т.5 НПК, във връзка с допуснати съществени нарушения по чл.348 ал.1 т.2 и т.3 от НПК. Искането за възобновяване е подадено в законоустановения шестмесечен срок по чл. 421 ал. 3 от НПК. Разгледано по съществото, искането за възобновяване на делото е неоснователно, като съображенията за това са следните: С присъда № 106 от 04.09.2023год., постановена по НОХД № 807/2023год. по описа на Районен съд-гр.Плевен, подсъдимият М. М. Т. е признат за извършено на неустановуена дата през месец януари 2022год. престъпление по чл.155б ал.2 т.1 пр.2 вр. с ал.1 от НК /ДВ бр.74/26.09.2015г./, за което и на основание чл.373 ал.2 вр. с чл.371 т.2 и чл.374 ал.4 от НПК, вр. с чл.54 ал.1 от НК и чл.58а от НК му е определено наказание лишаване от свобода в размер на три години, което е намалено с 1/3 и му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на две години, изпълнението на което е отложено на основание чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от пет години. Със същата присъда подсъдимият М. М. Т. е признат за виновен и за извършено през периода от 07.02.2018год. до 03.07.2018год. в гр.Кнежа с три деяния продължавано престъпление по чл.159 ал.4 т.1 вр. с ал.2 вр. с чл.26 ал.1 от НК /ДВ бр.74/26.09.2015г./, за което и на основание чл.373 ал.2 вр. с чл.371 т.2 и чл.374 ал.4 от НПК, вр. с чл.54 ал.1 от НК и чл.58а от НК му е определено наказание лишаване от свобода в размер на четири години и шест месеца, което е намалено с 1/3 и му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на три години, изпълнението на което е отложено на основание чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от пет години. За това престъпление на подсъдимия М. Т. е наложено и кумулативно наказание глоба в размер на хиляда лева. На основание чл.23 от НК на подсъдимия М. М. Т. е определено едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода в размер на три години, изпълнението на което е отложено на основание чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от пет години, към което е присъединено наказанието глоба в размер на хиляда лева. С присъдата съдът се е произнесъл и по въпросите за веществените доказателства и за разноските. Горепосочената присъдата е обжалвана с въззивна жалба от адв.С. Б., в качеството й на защитник на подсъдимия М. М. Т. и въз основа на подадената жалба е образувано ВНОХД № 954/2023год. по описа на Окръжен съд-гр.Плевен. С решение № 48 от 13.02.2024год., постановено по ВНОХД № 954/2023год. по описа на Окръжен съд-гр.Плевен, въззивният съд изменил присъда № 106 от 04.09.2023год., постановена по НОХД № 807/2023год. по описа на Районен съд-гр.Плевен, като: намалил размера на наложеното на М. Т. наказание за престъпление по чл.155б ал.2 т.1 пр.2 вр. с ал.1 от НК /ДВ бр.74/26.09.2015г./ от две години лишаване от свобода на една година и четири месеца лишаване от свобода и размера на изпитателния срок по чл.66 ал.1 от НК от пет години на три години; намалил размера на наложеното на М. Т. наказание за престъпление по чл.159 ал.4 т.1 вр. с ал.2 вр. с чл.26 ал.1 от НК /ДВ бр.74/26.09.2015г./ от три години лишаване от свобода на две години лишаване от свобода и размера на изпитателния срок по чл.66 ал.1 от НК от пет години на три години; намалил размера на наложеното по чл.23 от НК общо наказание от три години лишаване от свобода, на две години лишаване от свобода и размера на изпитателния срок по чл.66 ал.1 от НК от пет години на три години. В останалата част присъдата е потвърдена с въззивното решение. Решението на въззивния съд не е подлежало на касационна проверка по жалба или протест и на основание чл.412 ал.2 т.1 от НПК е влязло в сила от момента на постановяването му на 13.02.2024год. На същата дата е влязла в сила и изменената с въззивното решение присъда на първоинстанционния съд. Оплакването за допуснато съществено нарушение по чл.348 ал.1 т.2 от НПК е лишено от основание. Първоинстанционият съд не е допуснал твърдените в искането за възобновяване съществени нарушения на процесуалните правила, които да са останали незабелязани от въззивния съд в нарушение на процесуалните правила. Въззивният съд не е допуснал и твърдените в искането за възобновяване съществени нарушения на процесуалните правила, отнасящи се за въззивното производство. От материалите по делото се установява следното процесуалното развитие на делото в първата инстанция: НОХД № 807/2023 г. по описа на PC- Плевен е образувано на 10.04.2023 г. по внесен на тази дата обвинителен от прокурор от РП-Плевен от 07.04.2023г., с който на подсъдимия М. М. Т. са повдигнати обвинения за две престъпления- чл.155б ал.2 т.1 пр.2 вр. с ал.1 от НК и по чл.159 ал.4 т.1 вр. с ал.2 вр. с чл.26 ал.1 от НК. С протокол от избор от същата дата за съдия- докладчик е избран Ч. П.. С разпореждане от 11.04.2023 г. е насрочил делото за провеждане на разпоредително заседание. Отложил го е в заседанията на 25.04.2023 г. поради неявяване на повереник, на 04.05.23 г. - поради неявяване на защитниците на подсъдимия. В заседанието на 18.05.2023г. се е отвел от разглеждане на делото по съображения за наличие на обстоятелства по смисъла на чл. 29 ал. 2 НПК. С протокол за избор от 29.05.2023г. за съдия-докладчик е избран К. Д., който с разпореждане от 01.06.2023 г. е насрочил делото за провеждане на разпоредително заседание. с указания. В заседанието на 21.06.2023 г. съдът в състав със съдебни заседатели е конституирал пострадалата като страна- частен обвинител и граждански ищец и е приел предявения граждански иск. Провел с разпоредително заседание и след изслушване на страните по въпроса за реда, по който да се разгледа делото, е постановил определение с което е насрочил съдебно заседание за 27.06.2023г. от 08: 00ч., с оглед евентуално разглеждане на делото по реда на глава 27 НПК, тъй като защитника на подсъдимия М. Т.- адв.Б. е заявила, че по принцип имат някаква нагласа за съкратено съдебно следствие, но е помолила да им се даде възможност и време, за да помислят до следващото съдебно заседание. Съдът е потвърдил взетата спрямо подсъдимия Т. мярка за неотклонение „Подписка“. В съдебното заседание на 27.06.2023 г. съдът не е дал ход на делото поради неявяване на защитника- адв. Б., която уведомила с молба съда за влошено здравословно състояние с приложено копие на болничен лист и с искане за отлагане, както и поради неявяване на подсъдимия Т., който по информация от другия защитник е бил настанен по спешност в болнично заведение. По съображения, че адв. Б. е посетила болничното заведение с подсъдимия и е нарушила указанията „да не се посещават обществени места“, съдът й е наложил глоба при условията на чл.271 ал.11 от НПК. По отношение на подсъдимия М. Т. е постановил определение, с което изменил мярката му за неотклонение от „Подписка“ в „Задържане под стража“, по съображения, че не са налице медицински данни относно здравословното състояние на подсъдимия Т. и данни за това, че заради здравословното си състояние последният не може да се явява пред съдебните власти. Освен това, първоинстанционният съд е отменил постановеното определение в проведеното разпоредително заседание на 21.06.2023г. и е насрочил делото за 03.07.2023г., за провеждане на ново разпоредително заседание. В съдебното заседание на 03.07.2023г. съдът не е дал ход на делото и го е отложил за 04.09.2023 г. от 15: 00 часа, поради неявяване на прокурора и на един от защитниците на подсъдимия. С молба от 04.07.2023 г. до първоинстанционния съд, защитникът на подсъдимия М. Т.- адв. Б., е направила искане съдът да отмени взетата по отношение на М. Т. мярка за неотклонение, като е приложила удостоверение от „Клиника по ортопедия и травматология“ при УМБАЛ „Д.р Георги Странски“ гр.Плевен. С разпореждане от 04.07.2023г. съдията-докладчик по НОХД № 807/2023 г. по описа на РС-Плевен е противопоставил на представените медицински документи личната си оценка „за видимо много добро здравословно състояние“ на подсъдимия и „без индиции, че е лекуван по спешност и че следва да се лекува по спешност“ в заседанието на 03.07.2023 г. „и не изглеждащ като лице, което да е търпяло или да търпи спешни медицински интервенции и манипулации.“ По съображения, че молбата не може да се приеме като жалба срещу определението на съда, с което мярката за неотклонение на М. Т. е била изменена в „Задържане под стража и по съображения, основани на информация за личния живот на подсъдимия и защитника, както и че определението от 27.06.2023 г. е влязло в сила, тъй като 7-дневния срок за обжалване е изтекъл, е разпоредил незабавно да бъдат уведомени надлежните органи за изпълнение на определението и задържане на подсъдимия. М. Т. бил задържан под стража по делото на 06.07.2023г. С молба от 06.07.2023г. от подсъдимия М. М. Т., чрез защитника му адв.А. Д. е направено искане съдът да измени мярката за неотклонение на М. М. Т. в по-лека. С разпореждане от 07.07.2023г. съдията –докладчик насрочил съдебно заседание за 04.09.2023г. от 17: 00 ч. за разглеждане на молбата за изменение на мярката за неотклонение по реда на чл.270 ал.1 от НПК. На 07.07.2023 г. адв. Б. е подала заявление за достъп до електронни съдебни дела и електронни съобщения в ЕПЕП. Без мотиви съдията- докладчик се е произнесъл на 10.07.2023 г., като ръкописно е написал на първата страница от заявлението „Отказвам“, вместо да изготви мотивирано разпореждане, приложено последователно по делото. По жалба на адв. Б. председателят на PC-Плевен писмено е указал на съдия К. Д. да изпълнява задължението си при отказ за достъп до ЕПЕП във формуляра да се отразят мотивите за отказ на достъп. Няма данни по делото за изпълнение на указанието, което не се отнася до нарушаване на вътрешното убеждение на съдията-докладчик. На 14.07.2023г. адв.Б. е подала частна жалба чрез РС-Плевен до ОС- Плевен, срещу определението от 27.06.2023г., с което мярката за неотклонение на подсъдимия М. Т. е била изменена вот „Подписка“ в „Задържане под стража“. С разпореждане от 19.07.2023г. съдията –докладчик по НОХД № 807/2023 г. по описа на РС-Плевен е върнал подадената частна жалба, по съображения, че е подадена след изтичане на 7-дневния срок за обжалване. На 21.07.2023г. адв.Б. подала частна жалба срещу това разпореждане. С разпореждане от 31.07.2023г. съдия-докладчика по първоинстанционното дело приел, че подадената частна жалба срещу разпореждането от 19.07.2023г. е недопустима, но по същество представлява искане за изменение на мярката за неотклонение и насрочил открито заседание по чл.270 ал.1 от НПК за 17.08.2023г. от 16: 00 часа. На 17.08.2023г. е проведено открито съдебно заседание по НОХД № 807/2023 г. по описа на РС-Плевен по реда на чл.270 ал.1 от НПК, в което РС- Плевен постановил определение, с което оставил без уважение молбата на подсъдимия М. М. Т., подадена чрез защитника му адв.С. Б., за изменение на взетата мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в по-лека. На 04.09.2023г. от 15: 15 часа било проведено разпоредително заседание по НОХД № 807/2023 г. по описа на РС-Плевен, по време на което подсъдимият и защитника му адв.Б. направили искане за разглеждане на делото по особените правила на глава 27 от НПК, което съставът на РС- Плевен намерил за основателно. При предварителното изслушване на страните в последствие проведено на същата дата заседание, съдът разяснил на подсъдимия М. Т. правата му по чл.371 от НПК, след което подсъдимият направил изявление, с което направил самопризнание по чл.371 т.2 от НПК, като признал изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласил да не се събират доказателства за тези факти. С определение по чл.372 ал.4 от НПК първоинстанционният съд приел, че направеното от подсъдимия самопризнание се подкрепя от доказателствата събрани в досъдебното производство и обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия без да събира доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. След това било проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл.373 ал.2 от НПК и била постановена присъдата. С определение от същата дата по реда на чл.309 ал.1 от НПК, първоинстанционният съд отменил взетата по отношение на подсъдимия М. Т. мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Оплакването на осъдения по изложените в искането доводи, че присъдата е постановена от незаконен състав, е неоснователно. По отношение на членовете на съдебния състав на първоинстанционния съд не са набили налице основания за отвод по чл.29 ал.1 или ал.2 от НПК. На първо място наличието на депозирани сигнали от защитника и майката на подсъдимия до Инспектората към ВСС, срещу съдия-докладчика и председател на първоинстанционния състав съдия К. Д., не е основание за отвод на последния по чл.29 ал.1 от НПК, нито е обстоятелство, от което да може да се направи извод, че този съдия е бил предубеден или заинтересован пряко или косвено от изхода на делото, респ. че е налице основание за отвод по чл.29 ал.2 от НПК. Ако се приеме противното, това би означавало всеки подсъдим или друга страна по дадено дело, да може да елиминира участието на даден член на състава на съда, който разглежда делото, подавайки сигнали срещу тях. В настоящото производство по възобновяване съдът не може да преценява законосъобразността на определението на първоинстанционния съд от 27.06.2023год., с което мярката за неотклонение на осъдения М. Т. е била изменена от „Подписка“ в „Задържане под стража“. Независимо от това, следва да се отбележи, че претендираната от осъдения Т. незаконосъобразност на това определение, противоречи на заявеното от защитника му адв.Бутунска в съдебно заседание на 17.08.2024год. в производството по чл.270 ал.1 от НПК. В това съдебно заседание адв.Б. е заявила: „Г-н съдия, извинявам се за това, че на тази дата и този час, ние не се явихме с подсъдимия пред Вас, но истината е, че времето ни беше много малко от 21.06. до 27.06.2023г. за вземане на отношение относно вината.“ Това изявление на адв.Б. напълно кореспондира с направения от първоинстанционния съд извод, че с поведението си подсъдимият М. Т. е шиканирал процеса. Що се отнася до доводите в искането за възобновяване за допуснато неправилно процедиране от страна на съдия-докладчика по НОХД № 807/2023 г. по описа на РС-Плевен във връзка с администрирането на постъпилите молби и частни жалби от страна на защитата на подсъдимия Т., същите са основателни, но тези допуснати от съдия К. Д. нарушения на процесуалните правила не са достатъчни да обусловят извод за предубеденост у него, включително и заради немотивирания му отказ да разреши електронен достъп до делото на адв.Б.. Не може да се приеме за основателно възражението на осъдения, че съдия К. Д. е ограничил и даже го е лишил от правото на защита, тъй като осъдения и защитниците му въобще не са имали възможност да се запознаят с делото. Освен за отказа за електронен достъп, доказателства за това, че на осъдения Т. и на защитниците му е бил отказван физически достъп до делото липсват, а М. Т. и защитниците му не са направили нито едно възражение по време на откритите заседания в първата инстанция, че не са имали възможност да се запознаят с делото и не са искали да им бъде предоставена възможност да се запознаят с делото. Лишени от основание са и възражението и доводите за незаконен състав на първоинстанционния съд поради честата и неоснователна, без надлежен акт смяна на съдебните заседатели, част от състава. От материалите по делото не може да се направи извод, че е било допуснато нарушение на правилата отнасящи се към избора на съдебни заседатели. Осъденият и защитата му не сочат конкретни обстоятелства, обуславящи наличието на основания за отвод на съдебните заседатели, участвали в състава на съда, постановил присъдата. При разглеждане на делото не е допуснато и нарушение на правилата на чл.258 от НПК, относно неизменността на състава на съда. По изложените съображения настоящият състав намира, че състава на първоинстанционния съд, постановил присъдата срещу осъдения М. Т., не е незаконен и не е налице допуснато съществено процесуално нарушение по чл.348 ал.3 т.3 от НПК. В производството в първоинстанционния съд, осъденият Т. и защитниците му не са правили възражения срещу състава на съда и не са правили искания за отвод нито на съдия К. Д. нито на някой от съдебните заседатели. Лишени от основание са и доводите в искането за възобновяване за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в това, че незаконосъобразно в първата инстанция е било проведено съкратено съдебно следствие по реда на глава 27 от НПК, тъй като наказателното производство вече било разгледано по общия ред пред РС-Кнежа /НОХД № 251/2021год. по описа на РС-Кнежа/, присъдата по което била отменена и делото било върнато за ново разглеждане. В конкретният случай, след отмяната на постановената присъда по НОХД № 251/2021год. по описа на РС-Кнежа и връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд, съдебното производство е било прекратено и делото е върнато на РП-Плевен, заради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в досъдебното производство. НОХД № 807/2023 год. по описа на РС-Плевен е образувано по нов обвинителен акт на РП-Плевен, по който производството в първоинстанцияонния съд е било първо по ред, поради което не е имало процесуална пречка за провеждане в първоинстанционния съд на съкратено съдебно следствие по реда на глава 27 от НПК, включително и в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК. Твърдението в искането за възобновяване, че обвинителния акт въз основа на който е образувано съдебното производство по НОХД № 807/2023 год. по описа на РС-Плевен, само „формално“ бил нов, след „формалното“ наличие на постановление за частично прекратяване на наказателното производство по отношение на две от престъпленията, за които е имало повдигнати обвинения, не може да бъде споделено. Процесуалната деятелност на прокурора във връзка с прекратяването на наказателното производство за две от престъпленията, за които първоначално е имало повдигнати обвинения и изготвянето на нов обвинителен акт, в която няма повдигнати обвинения за такива престъпления и в обстоятелствената му част няма изложени факти във връзка с такива престъпления, не е формална и обвинителния акт не е само „формално“ нов. Друг е въпросът, че НПК не борави с понятия като „формално“ нов обвинителен акт. Всеки изготвен обвинителен акт, въз основа на който за пръв път се образува съдебно производство в първоинстанционен съд, от гледна точка на закона е нов обвинителен акт, а разглеждането на делото по образуваното въз основа на него съдебно производство е първоначално. Лишени от основание са доводите на осъдения в искането за възобновяване, за допуснато съществено процесуално нарушение, по съображения че е дал съгласие за провеждане на съкратено съдебно следствие в първоинстанционния съд и е направи самопризнание по чл.371 т.2 от НПК, не доброволно, а заради оказания върху него натиск за признаване на вина, чрез вземане на незаконосъобразна мярка за неотклонение „Задържане под стража“ и лишаването му от възможност да я обжалва пред окръжния съд. Видно от материалите по делото, и конкретно от съдържанието на протокола от проведеното на 21.06.2023год. разпоредително заседание по НОХД № 807/2023 год. по описа на РС-Плевен, осъденият Т. и защитника му адв.Б. са имали нагласа за провеждането на съкратено съдебно следствие по реда на глава 27 от НПК още преди изменението на мярката за неотклонение на М. Т. в „Задържане под стража“, като именно заради това първоинстанционният съд е отложил делото за 27.06.2023год. На следващо място самопризнанието по чл.371 т.2 от НПК включва само признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, а не включва признанието на вина, като провеждането на съкратено съдебно следствие по реда на чл.373 ал.2 от НПК, след направено самопризнание по чл.371 т.2 от НПК, не изключва възможността съдът да постанови оправдателна присъда. На следващо място, направеното от М. Т. самопризнание по чл.371 т.2 от НПК и провеждането на съкратено съдебно следствие по реда на чл.373 ал.2 от НПК, не му е гарантирало в случай на осъдителна присъда налагането на наказание лишаване от свобода с приложението на чл.66 ал.1 от НК, нито това, че след постановяване на присъдата мярката му за неотклонение „Задържане под стража“ ще бъде отменена или изменена в по-лека, а само това, че при определяне на наказанието ще бъде приложен чл.58а от НК. Ето защо от материалите по делото не може да се направи обоснован извод, че осъдения М. Т. е бил принуден да направи самопризнание по чл.371 т.2 от НПК и че мотивите му да направи самопризнанието са били различни от това да се ползва от привилегията на чл.58а от НК. По изложените съображения настоящият състав намира, че при разглеждане на делото от първоинстанционният съд не са били допуснати и съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл.348 ал.3 т.1 от НПК. Лишени от основание са и доводите в искането за възобновяване за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила от въззивния съд, изразяващо се в липсата на мотиви на въззивното решение. В конкретният случай съдържанието на мотивите на въззивния съд отговаря напълно на изискванията на чл.339 ал.1 и ал.2 от НПК. Въззивният съд е обсъдил всички доводи във въззивната жалба на защитника на подсъдимия Т. и допълнението към нея и е посочил причините, поради които не приема тези доводи и ги намира за неоснователни. Въззивният съд не е отбелязал само декларативно, че не е намерил основания за отмяна на осъдителната присъдата и постановяване на нова оправдателна присъда, а е изложил съображения, от които се установява, че вътрешното убеждение на окръжния съд е формирано при спазване правилата на чл.14 ал.1 от НПК. По изложените съображения настоящият състав намира, че при разглеждане на делото въззивният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл.348 ал.3 т.1 и т.2 пр.1 от НПК. Въз основа на изложеното до тук може да се обобщи, че настоящият състав на Великотърновския апелативен съд не намери да са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да разкриват наличие на основание за възобновяване по чл.422 ал.1 т.5 вр. с чл.348 ал.1 т.2 от НПК. Лишено от основание е и оплакването за допуснато съществено нарушение по чл.348 ал.1 т.3 от НПК. Това оплакване в искането за възобновяване е само декларативно посочено и не е подкрепено с никакви доводи за наличието на явна несправедливост на наложеното наказание по смисъла на чл.348 ал.1 ал.5 от НПК. Липсва и направено искане за намаляване на наложеното на осъдения М. Т. наказание. Съгласно чл.348 ал.5 т.1 от НПК, наказанието е явно несправедливо, когато очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и на дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите на чл.36 от НК. Такова явно несъответствие в случая не е налице в претендираната от осъдения насока. В общи линии въззивният съд е отчел правилно обществената опасност на деянието и на дееца, смекчаващите и отегчаващите обстоятелства от значение за индивидуализацията на наказанието и тяхната относителна тежест, с изключение на приетото, че се касае за едно изолирано поведение от страна на М. Т.. С присъдата М. Т. е признат за виновен и осъден за две престъпления, като второто е продължавано и е извършено с три отделни престъпни деяния. При положение, че за период от около половин година М. Т. е извършил четири отделни престъпни деяния, с които е осъществил състава на две тежки умишлени престъпления, не може да се приеме, че престъпната деятелност, за която М. Т. е осъден е изолирана проява в живота му. В конкретният случай определените и наложени с въззивното решение наказания на осъдения М. Т. за всяко от престъпленията и общото наказание по чл.23 от НК, не са несъразмерно тежки, а напротив. Според настоящият състав Плевенският окръжен съд е проявил прекомерно голяма и неоправдана снизходителност към осъдения М. Т., като е подценил обществената опасност на деянията и на дееца. По изложените съображения не е налице основание за възобновяване на делото по чл.422 ал.1 т.5 вр. с чл.348 ал.1 т.3 от НПК. В искането за възобновяване липсват оплакване и доводи за допуснато съществено нарушение по чл.348 ал.1 т.1 от НПК, но до колкото основното направено от осъдения искане е за оправдаването му, а това съгласно чл.425 ал.1 т.2 от НПК може да стане само в рамките на фактическите положения по влязлата в сила присъда, настоящият състав намира, че не е допуснато и съществено нарушение по чл.348 ал.1 т.1 от НПК. При приетите за установени фактически положения по влязлата в сила присъда, първоинстанционният и въззивният съд са приложили закона правилно, като са квалифицирали извършените от М. Т. деяния по чл.155б ал.2 т.1 пр.2 вр. с ал.1 от НК /ДВ бр.74/26.09.2015г./ и по чл.159 ал.4 т.1 вр. с ал.2 вр. с чл.26 ал.1 от НК/ДВ бр.74/26.09.2015г./. Липсват основания за оправдаването на осъдения или за обмисляне на друга правна квалификация на деянията му. Предвид липсата на основание за възобновяване на делото, искането на осъдения следва да се остави без уважение. Водим от горното, Великотърновският апелативен съд