Решение № 454 от 17.4.2025 г. на Административен съд - Смолян по дело № 47/2025 г.

Производството е образувано по жалба на С. Ц. Г. [ЕГН] [населено място] община Д. срещу Заповед на директора на ДСП [община] № ЗХУ-ИО/Д – СМ –Д/892/ФП от 21.11.2024г., с която е определена месечна финансова помощ по ЗХУ в размер на36, 82лв. за периода от 1.11.2024г. до 31.10.2026г. Жалбоподателят оспорва периода на отпуснатата помощ като сочи, че му е определена •% ТНР и му се полага финансова подкрепа и през периода на обжалване на ЕР, а именно от 27 май 2022г. до 10.10.2024г. В с.з. жалбоподателят не се явява, не изпраща представител и не депозира писмено становище. Ответникът по жалба, директор на Д. С. п. - Д. чрез пълномощника си оспорва жалбата с доводи, че финансовата подкрепа се следва от първо число на месеца, в който е изготвена индивидуалната оценка на потребностите, като в случая тя е изготвена на 21.11.2024г. и финансовата подкрепа е отпусната от 01.11.2024г. Пълномощникът сочи, че неправилно жалбоподателят счита, че финансовата подкрепа се полага от датата на определяне на и. с първото експертно решение. С атакуваната заповед на директора на ДСП - Д. на осн.чл.25 ал.1 от ЗХУ вр.чл. 65 ал.1 и чл. 66 от Правилника за прилагане на ЗХУ е отпусната финансова подкрепа по чл. 70 т.1 ЗХУ за периода от 01.11.2024г. до 31.10.2026г. месечно в размер на 36, 82 лв. Жалбоподателят е обжалвал това решение пред горестоящия административен орган като с Решение от 28.01.2025г. на директора на РДСП –[област] жалбата е отхвърлена /л.5, л.6/. На 04.11.2024г. г-н Г. подава заявление – декларация за изготвяне на индивидуална оценка на потребностите /л.8/ и същата е изготвена на 21.11.2024г. /л.25/. Оценката е връчена на жалбоподателя на 27.11.2024г., за което е съставен Констативен протокол /л.27/. По делото се установява, че жалбоподателя е с т. н. р. – •% по Е. Н. от •г. със срок до •г. /л.9/. От приложените по делото е. р. на Т. [област] и Н. е видно, че с Е. на Т. [област] от 27 май 2022г. /л.16/ на г-н Г. е определена •% ТНР. Това решение е отменено с Решение от •г. на Н. и преписката е върната за ново освидетелстване. На •г. /л.12/ е издадено ново решение на Т. [област], с което се признава •% ТНР. С Е. на Н. от •г. /л.9-11/ е призната •% ТНР. Твърдението на жалбоподателя е, че подкрепата се следва в периода н а обжалване - от 27 май 2022г. до 10.10.2024г. При преценка допустимостта на жалбата съдът съобрази следното: Съгласно чл. 25, ал. 5 от ЗХУ заповедите по ал. 1 и направленията по ал. 2 може да се обжалват по реда на АПК. Разпоредбата на чл. 148 от АПК е установила правило за изборност на реда за оспорване: административният акт може да се оспори пред съда и без да е изчерпана възможността за оспорването му по административен ред, освен ако в този кодекс или в специален закон е предвидено друго. В АПК или в ЗХУ не е предвидено друго. Жалбоподателят се е възползвал от възможността да обжалва заповедта по административен ред. В случая, с решението си по-горестоящия административен орган - директора на Р. д. за с. п. [област] не е изменил първоначалния административен акт на директора на Д. "С. п."-[община]. В този случай, съгласно чл. 145, ал. 2, т. 1 от АПК на оспорване подлежи първоначалния индивидуален административен акт, това е заповед ЗХУ-ИО/Д-СМ-Д/892/ ФП/21.11.2024г. на директора на д. "С. п." –[община]. В случая, след изправяне на нередовностите на жалбата, г-н Г. е уточнил, че оспорва именно заповедта на директора на ДСП [община], поради това жалбата е насочена срещу индивидуален административен акт, който подлежи на оспорване. Заповедите за отпускане на месечна финансова подкрепа по чл. 69, т. 1, и/или отпускане на целеви помощи по чл. 69, т. 2 от ЗХУ, се съобщават писмено на лицето, подало заявлението в 7-дневен срок от издаването им, ведно с индивидуалната оценка за потребностите и могат да се обжалват по реда на АПК ( чл. 25, ал. 5 от ЗХУ ). В случая, заповедта по чл. 25 ЗХУ, с която е отпусната месечна финансова подкрепа по чл. 70 т.1 ЗХУ е връчена на 03.01.2025г./според отбелязването на служителя върху самата заповед/ и е обжалвана в законоустановения срок пред директора на РДСП- С. /л. 34/. Срокът за обжалване пред съда е спазен, тъй като решението е връчено на 10.02.2025г. /вж.известие за доставяне/, а жалбата е от 24.02.2025г. По отношение на дължимата ДТ, съдът счита, че е налице хипотезата на чл.5 б.“к“ ЗДТ, тъй като става дума за дела по обществено подпомагане и жалбоподателят не дължи ДТ. Предвид изложеното жалбата е допустима. По същество съдът счита жалбата за неоснователна. Оспореният акт е издаден от директора на д. "С. п." – Д. съобразно чл. 25, ал. 1, т. 1 от ЗХУ, като по делото компетентността на издателя не се оспорва. Спорен е само периодът на отпускане на финансовата подкрепа, като жалбоподателят сочи, че такава му се полага и за периода от 27 май 2022г. до 10.10.2024г. При издаване на заповедта е спазен чл. 59 от АПК по отношение формата и задължителните реквизити. Заповедта съдържа правни и фактическите основания. Издадена е в срока по чл. 65 ал.1 от ППЗХУ. Според чл. 70 т. 1 ЗХУ, право на месечна финансова подкрепа според степента на у. имат хората с т. у. над [възраст] възраст, както следва: 1. от 50 до 70, 99 на сто степен на у. – в размер 7 на сто от линията на бедност. С ПМС 212/ 2.11.2023Г. е определена линия на бедност за страната за 2024г. в размер на 526 лв. В случая - 526 лв. х 0, 07 = 36, 82лв., тоест определения от административния орган размер е правилен. Началният момент на отпускане на финансовата подкрепа също е определен правилно, доколкото в чл. 66, ал. 3 от ППЗХУ е предвидено, че тя се отпуска от първо число на месеца, в който е изготвена индивидуалната оценка на потребностите. В случая заявлението за оценка по чл. 20, ал. 1 от ЗХУ е от 04.11.2024г., оценката е от 21.11.2024г. При това положение обосновано органът е отпуснал помощна от 01.11.2024г. Жалбоподателят не представя доказателства и такива не са налични по административната преписка, че същият е подал заявление-декларация за изготвяне на индивидуална оценка на потребностите във връзка с предходните Е. на Т. и Н. което да дава основание, предвид разпоредбата на чл. 66, ал. 3 от ППЗУХ, началният период на отпусната му финансова подкрепа да бъде определен по- рано, респ. от 27 май 2022г., както се сочи в жалбата. Месечната финансова подкрепа се отпуска единствено на базата на изготвена индивидуална оценка на потребностите на л. с у., съгласно правилото от чл. 65, ал. 1 и следващите от ППЗХУ, а задължителен елемент за нейното изготвяне е съобразяването на Е. на орган на м. е.. Последното е необходимо за да бъдат изследвани функционалните затруднения на човека с у., свързани със з. му състояние и наличието на бариери при изпълнение на ежедневните и други дейности, както и вида на подкрепата. В случая оценката е издадена в срока по чл. 22 ал.4 ЗХУ, съгласно която норма тя се изготвя в срок до края на месеца, следващ месеца на подаване на документите по чл. 21, ал. 3 по ред, определен с правилника за прилагането на закона. В случая в деня на издаването на оценката, 21.11.2024г. е издадена и заповедта. Предвид твърдението в жалбата, че подкрепата се дължи от момента на издаване на първото Е. на Т. съдът съобрази следното: За отпускане на финансова подкрепа по чл. 70, т. 1 от ЗХУ не е достатъчно единствено и само лицето да попада в кръга на лицата с у.. Необходимо е нарочно волеизявление, искане по смисъла на чл. 21, ал. 2 ЗХУ от някое от изрично изброените в т. 1-5 активно легитимирани лица, представяне на изискуемите документи и изготвяне на индивидуална оценка за потребностите. В този смисъл, необходимо е да се осъществи императивно определения в ЗХУ фактически състав, след реализирането на който л. с у. да започне да получава съответната финансова помощ. По делото няма доказателства г-н Г. да е направил нарочно волеизявление по смисъла на чл. 21, ал. 2 ЗХУ и да е представил изискуемите документи пред административния орган относно предходни решения – Е. от •г., ЕР от •г., за да му бъде изготвена индивидуална оценка за потребностите. Именно месецът на нейното изготвяне е определен от законодателя като начален момент за отпускане на финансовата подкрепа по ЗХУ.Поради това твърдението на жалбоподателя, че му се следва финансова подкрепа за периода от 27 май 2022г. до 10.10.2024г. е неоснователно. Правилно е определена и крайната дата на отпускане на финансовата подкрепа - 31.10.2026г. Е. на Н. е от •г., а индивидуалната оценка, изготвена на база Е. на Н. е от •г. Ирелевантно в конкретния случай е обстоятелството, че издаването на Е. на Н., с което е определена ТНР •% е забавено поради обжалване на предходни експертни решения. Индивидуална оценка е възможна едва след издаването на окончателното Е., тъй като то е актът, с който се констатира промяна в обстоятелствата, а именно определяне на по-висок процент на с. на у. на лицето. Периодът, през който са обжалвани е. р., в случая от 27 май 2022г. до 10.10.2024г., е без значение за месечната финансова подкрепа. Неправилно жалбоподателят тълкува разпоредбата на чл. 112 ал.9 изреч.второ ЗЗ. Според този текст през периода на обжалване на Е. лицето ползва произтичащите права от обжалваното Е.. Изреч.2-ро трябва да се тълкува систематично с изречение първо. Изреч.2-ро урежда последиците от непроизнасянето на Н. в 3-месечен срок по чл. 47, ал. 1 ПУОРОМЕРКМЕ. Нормата на112 ал.9 урежда правната възможност лицата, на които е променена степента на ТНР да получават пенсия за времето, през което решението не е вляло в сила, а след като влезе в сила пенсията да се определи съобразно действителния й размер, т.е. обезпечават се осигурителни права на лицата. С тази норма обаче не се регулира месечната финансова подкрепа по чл. 70 ЗХУ. При проверката по чл. 168 АПК съдът счита, че заповедта е издадена при спазване на процесуалния закон и при правилно приложение на материалния закон, същата съответства на целта на закона. Не са налице отменителните основания по чл. 146 АПК. Жалбата като неоснователна следва да се отхвърли. Водим от горното Административен съд [област]