Решение № 38 от 3.2.2025 г. на Окръжен съд - Варна по дело № 1404/2024 г.

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК С присъда № 116/15.05.2024г. постановена по НОХД № 1471 по описа за 2023г. на Варненски районен съд, подсъдимият В. Г. В. е признат за невинен в това, че 4.07.2021 г. в гр. Варна с цел да набави за себе си имотна облага принудил чрез сила – чрез нанасяне на побой, Т. М. Н. да извърши нещо противно на волята му – да му предаде владението на свои вещи: гривна и лек автомобил „ Хюндай“ модел „ Санта Фе“ и с това му причинил имотна вреда, равняваща се на стойността на тези вещи в размер на 2276 лв., поради което и на осн. чл.304 от НПК е оправдан по възведеното обвинение в извършване на престъпление по чл. 214 ал. 1 от НК. Срещу присъдата в законоустановения срок по чл. 319 НПК е постъпила бланкетна въззивна жалба № 39342/16.05.2024г от адв. Т. П.-ВАК, в качеството си на повереник на частен обвинител и граждански ищец Т. М. Н.. Моли, да бъде отменена атакуваната първоинстанционна присъда в обжалваната и част и да бъде върнато делото за ново разглеждане от друг състав, алтернативно се иска да бъде осъден подс. В. по така повдигнато му обвинение, като бъде уважен изцяло гражданският иск причинени неимуществени вреди. Претендират се направените разноски и такива за адвокатско възнаграждение. Жалбата се поддържа в съдебно заседание, като се доразвиват съображенията, изложени с нея. Акцентира се на необосноваността на фактическите констатации и незаконосъобразността на направените правни изводи. Нови искания по доказателствата не бяха направени. Представител на Окръжна прокуратура -Варна, счита жалбата за неоснователна, а присъдата за правилна и законосъобразна, поради което моли същата да бъде потвърдена. Защитникът на подсъдимия В. намира присъдата за законосъобразна, обоснована и справедлива и се солидаризира със становището на прокурора за нейното потвърждаване. Последната дума на подсъдимия е желанието присъдата да бъде потвърдена. Варненски окръжен съд, след като обсъди доводите в жалбата и нейното допълнение‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, следното: За да постанови този акт, първоинстанционният съдебен състав е приел от фактическа страна, че пострадалият Т. Н. имал джип „ Хюндай“ модел „ Санта Фе“. В началото на април 2021 г. се наложило сервизното му обслужване, за което св. Н. избрал автосервиз, стопанисван от подсъдимия В.. За услугата платил на части, като при получаването на автомобила дал 300 лв., с уговорка да доплати още седемстотин лева в скоро време. На същия ден установил, че катализатора на автомобила липсва и тъй като подсъдимият категорично отказал да го върне и отрекъл да го е демонтирал, свидетелят решил да не доплаща цената на извършената сервизна услуга. Междувременно обявил продажбата на автомобила чрез „ Фейсбук“, като по това време отклонявал настояването на подсъдимия да получи дължимата сума. Виждайки обявата, последният помолил свой приятел – св. Й., да се свърже със св. Н. и да си уговори среща с него, под предлог, че се интересува от покупката на автомобила. Възнамерявал, според съда, да се появи на срещата и да потърси отговор, кога ще си получи парите. Когато свидетелите Н. и Й. се срещнали, кандидат купувача поискал да покара автомобила, а пострадалият седнал на седалката до него. След няколко минути шофиране св. Й. спрял превозното средство на паркинг до друг автомобил, от който слезли подсъдимия и св. Д.С.. Подс.В. приближил и след като св. Н. слязъл от автомобила си, двамата се сбили. Пострадалият предложил да заложи автомобила си на подсъдимия, като гаранция, че ще изплати задължението си към него. Същевременно св. С. му разпоредил да свали гривната си, св. Н. му я дал и побягнал. Подсъдимият го подгонил, а появилия се отнякъде св. Х.М. го пресрещнал с автомобила си и го „поканил“ да се качи вътре. След него се качил и подсъдимия и двамата се уговорили паричното задължение да бъде погасено в рамките на няколко дни. Св. М. оставил св. Н. на пазара в кв. „ Владислав Варненчик“. Тази фактология първоинстанционният съд извел след собствен анализ на доказателствата по делото, след което е стигнал до извод, че подсъдимият В. за извършено престъпление по чл. чл. 214 ал. 1 от НК, следва да бъде оправдан. Категоричността на становището си, първия съд е аргументирал със показанията на пострадалия, според когото гривната била взета от Д. / св. С./, а автомобила той сам предложил на подсъдимия, без последния да е упражнил каквато и да е било форма на принуда срещу св. Н.. Тези показания кореспондирали с обясненията на подсъдимия и с показанията на останалите свидетели и очевидци. Въззивната съдебна инстанция напълно споделя описаната от първоинстанционният съд, фактическа обстановка. Същата прие за правилна и изградена въз основа на подробен анализ и при проведено пълно и всестранно изследване на дадените и прочетени по реда на НПК пред първоинстанционният съд свидетелски показания. Въззивният съд подложи на внимателен анализ същите доказателства и не установи възможност въз основа на тях да се стигне до различни изводи относно фактите по делото. В този случай, контролната инстанция няма задължение и не намира основания да я преповтаря. Солидаризирайки се с фактическите изводи и доказателствен анализ на първата инстанция, въззивният съд намира от правна страна, че първоинстанционният съд законосъобразно е възприел, че подсъдимият В. не е осъществил състав на престъпление по чл. 214, ал. 1 от НК, като следва да отбележи няколко принципни положения: Настоящата съдебна инстанция, напълно споделя изложените в мотивите на атакувания съдебен акт правни доводи по отношение на съставомерността на престъплението по чл.214, ал.1 НК. Съществено за обективната страна е, че първият предмет на посегателство е физическо лице, по отношение на което деецът упражнява сила или заплашване, а вторият предмет е имущество (движимо или недвижимо), с което физическото лице се разпорежда под въздействие на упражнената спрямо него принуда/ използване на сила и/или заплашване, когато деецът упражнява психическо въздействие, застрашава изнудения с бъдещо деяние, което е от естество да изложи живота, здравето, честта, имота на заплашения или друго лице на опасност, като за съставомерността няма значение характера на заплашването, от значение е то да е годно да внуши основателен страх. Принудата е средство, начин за мотивиране на лицето да извърши акт на имуществено разпореждане, поради което тя по необходимост трябва да предхожда поведението на пострадалия. При анализ на състава на престъплението по чл.214 НК и подвеждайки го под описаната фактическа обстановка, въззивната инстанция установява липса на обективните елементи на престъплението, в извършването на което е обвинен подсъдимият, както правилно е посочил в съдебния си акт и районния съд. Ще е налице съставомерно деянието по чл.214 НК от обективна страна, когато преди или след упражняване на принудата и съобщаване на изнудвания, какво разпореждане следва да се извърши, последва имуществено разпореждане и настъпване на имотна вреда за него или за трето лице. От доказателствата по делото, категорично е установено, както и правилно районният съд е отбелязал, че пострадалият Н. сам е предложил, автомобила на подс. В.. От дадените в хода на съдебното следствие гласни доказателствени средства на св. Х.М. и св. Д.С./ прочетени по реда на НПК/, които съда прие за достоверни, последователни и непротиворечиви, не се установи подсъдимият да е упражнил някаква форма на принуда и извършване на действия по съобщаване на пострадалия какво разпореждане следва да настъпи. От доказателствения материал по делото не беше установено по безспорен начин и това да са извършени, каквито и да било разпоредителни действия със своя имущество от страна на пострадалото лице, какво изисква едно резултатно престъпление, каквото е това по чл.214, ал. 1 НК. На следващо място, настоящата инстанция, не установи по безспорен начин и твърдения в обвинителния акт действие от страна на подсъдимия, настъпила имуществена вреда изразяваща се в разпоредителни действия извършени от пострадалото лице -предаване във владение на подсъдимия движима вещ- един брой гривна. Като е подложил на задълбочена проверка дадените в хода на съдебното следствие показания на частния обвинител и гр.ищец Н., е приел, че те установяват липса на съпричастност на подс. В. към конкретния престъпен състав за оказана принуда и имуществено разпореждане с твърдяната вещ. От показанията дадени пред първоинстанционият съд, пострадалия отрича извършени действия от страна на подсъдимия водещи до мотивиране на пострадалото лице да се разпореди с процесната гривна./ цит.“Д. искаше гривната“/. Поради тези си изводи единственият възможен изход от наказателното производство е оправдаването на подсъдимият В. по внесеното в съда обвинение за извършено от него престъпление чл. 214, ал. 1 от НК. Присъдата в тази си част, въззивната инстанция прие за законосъобразна, поради което следва да бъде потвърдена. По отношение на гражданския иск Независимо, че деецът може да бъде оправдан в наказателната част на делото, съдът дължи самостоятелно (отделно) произнасяне по гражданския иск съгласно разпоредбата на чл. 307 НПК. Признаването на подсъдимия за невинен поради липсата на обективна несъставомерност на повдигнатото обвинение, не изключва деликтния характер на деянието и не води на извод за автоматично отхвърляне на гражданската претенция. Гражданската отговорност е функция от наказателната, защото извършеното деяние нарушава не само наказателноправната норма, но и законовото предписание да не се вреди другиму, доколкото носи характеристиките на противоправност и виновност, което е условие за възникване на задължението за поправяне на вредите. В този случай, съдът е длъжен да отговори дали деянието, макар и да не е престъпление, не представлява граждански деликт, който да обосновава гражданска отговорност по чл. 45 от ЗЗД и при оправдателната присъда. След като с деянието си подсъдимият умишлено е причинил вреди, той отговаря за тях и дължи репарирането им. В мотивната част на първоинстационния съдебен акт е прието, въз основа анализ на доказателствения материал по делото, че на пострадалия са причинени съставомерни като телесни повреди увреждания. В конкретния случай, обаче, Районен съд- Варна в разрез с изискванията на чл. 307 от НПК не посочил съображенията, поради които е отхвърлил предявения от Т. Н. срещу подс. В. В. граждански иск и дали това противоправно деяние не представлява непозволено увреждане по см. на чл.45 ЗЗД. За да действа като "втора първа инстанция" въззивният съд трябва да има годен за проверка първоинстанционен съдебен акт, какъвто в случая липсва. Посочената непълнота на мотивите не дава възможност на контролиращата съдебна инстанция и на страните по делото да установят действителната воля на първостепенния съдебен състав относно гражданската претенция. Константна е съдебната практика, че съществено нарушение на процесуалните правила е не само пълната липса на мотиви, но и на такава част от тях, която се отнася до основните въпроси, на които трябва да се даде отговор с присъдата. Това от своя страна, предпоставя особено съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като изключват възможността да се установи каква е била действителната воля на решаващия орган. Предвид горното и на осн.чл. 335, ал. 2 вр. Варненски окръжен съд