Решение № 48 от 7.2.2023 г. на Апелативен съд - София по дело № 729/2022 г.

Настоящото производство е по реда на чл.327 вр.чл.318 и сл.НПК, като е образувано -въззивен протест, допълнен надлежно от прокурор при Окръжна прокуратура гр.Благоевград, -въззивна жалба, допълнена надлежно от подсъдимия Б. А. К., подадена чрез служебния му защитник му адв.Ц. Р., -въззивна жалба, допълнена надлежно, подадена от частните обвинители и граждански ищци А. Д. М., А. Д. М., С. Д. М., П. Д. М., Ж. Д. М. и Н. Д. М., чрез повереника им адв. К. Д. от АК гр.•••, с посочен съдебен адрес, -въззивна жалба на гражданския ищец Р. Д. М., с установена самоличност, -въззивна жалба на гражданския ищец С. Д. Р., с установена самоличност, против присъда №903884/23.09.2020 година, постановена по нохд № 426/2028 година по описа на Окръжен съд гр.Благоевград. С атакувА.та присъда съдът е признал подсъдимия Б. А. К., роден на •••••••• година в гр.•••, живущ в гр.•••, ул.„•••“№ •, българин, български гражданин, неженен-живеещ на съпружески начала, неосъждан /реабилитиран по право/, с основно образование, безработен, ЕГН •••••••••• за виновен в това, че на 31.05.2014 година, около 17, 30-18, 00 часа в гр.•••, в пункт за изкупуване на метални отпадъци, стопанисван от С. С., намиращ се в „Ш. м.“ причинил средна телесна повреда на С. Д. М., б.ж. на гр.•••, като с парче от дървена дръжка на вила му нанесъл няколко удара в лявата половина на лицето, с които му причинил черепно-мозъчна травма със счупване на лицеви кости, протекла с изпадане в безсъзнателно състояние и довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота му, в резултат на което е причинил по непредпазливост смъртта на пострадалия, поради което на основание чл.124 ал.1, пр.2 НК във вр.чл.54 ал.1 НК и чл.36, НК му е наложил наказание 2 /ДВЕ/ години „лишаване от свобода, като го е признал за невинен и го е оправдал по първоначално повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.115 НК. Съдът е определил наказанието „лишаване от свобода“ да се изтърпи, на основание чл.57 ал.1, т.3 от ЗИНЗС, при първоначален „общ“ режим. На основание чл.45 ЗЗД и чл.52, ЗЗД съдът е осъдил подсъдимия Б. А. К., с установена самоличност, ЕГН •••••••••• да заплати на Н. Д. М. от гр. •••, ул.“•••“№ •, А. Д. М. от гр.•••, ул. „•••“№6, С. Д. М. от гр.•••, ул.“•••“ № 91, Ж. Д. Д. от гр. •••, ул. “•••“ №59, Р. Д. М. от гр.•••, ул. “•••“№51, С. Д. Р. от гр. •••, ул.“•••“№51, А. Д. Д. от гр.•••, ул. “•••“ №51 и П. Д. М. от с.•••, община •••, ул.“•••“ №26 сумата по 50 000 /петдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинени им от деянието на подсъдимия Б. К. неимуществени вреди, ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на увреждане 31.05.2014 година, до окончателното й изплащане, като е отхвърлил като неоснователни предявените граждански исковете за сумите от по 100 000 /сто хиляди/ лева за всеки от тях, над уважения размер. Съдът е осъдил подсъдимия Б. А. К., с установена самоличност, ЕГН •••••••••• да заплати по сметка на Окръжен съд гр.Благоевград държавна такса върху уважената част на исковете за неимуществени вреди в размер на 16 000 /шестнадесет хиляди/ лева. Съдът е осъдил подсъдимия Б. А. К., с установена самоличност, ЕГН •••••••••• да заплати на Р. Д. М. направените от нея разноски в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева и на С. Д. Р. сторени разноски за адвокат в размер на 500 /петстотин/ лева. Съдът е разпоредил веществените доказателства да остА.т по делото до влизане на присъдата в сила, а след влизането й в сила две дървени дръжки и една сабя /ятаган/ да бъдат унищожени. В подадения въззивен протест и допълнението към него се твърди, че атакувания съдебен акт е незаконосъобразен и неправилен. Конкретните оплаквания сочат на такива, свързани с твърдяно нарушение на материалния закон и такива, свързани с нарушение на процесуални правила, касателно сторен А.лиз на доказателствените източници. Във връзка с нарушението на процесуалните правила се твърди по същество липсата на задълбочен, обективен и всеобхватен А.лиз на доказателствата и доказателствените средства, събрани по делото, и тяхно превратно тълкуване от стрА. на първия съд.В тази насока сочи, че фактите по делото са безспорно установени, макар при част от гласните доказателствени средства, които ги установяват да е налице „изопачаване“, а при други-„услужливо“ премълчаване на факти. По същество се сочи нарушение на чл.305 ал.3 НПК. Твърди се нарушение на материалния закон, доколкото присъдата е постановен при неправилно приложение на материалния закон.А.лизират се действията на подсъдимото лице, като се акцентира на интензитета, силата, броя на ударите и насочеността им към жизнено важни органи на пострадалия С. М., на обективно установените травматични увреждания по пострадалия М., както и на средството за извършване на престъпното деяние.А.лизират се действията на подсъдимия К. от обективна стрА. и въз основа на тях се извежда правен извод за реализирано от него деяние по чл.115 НК, а не такова по чл.124 ал.1, пр.2 вр.чл.129 НК.В тази връзка съпоставя изводи във връзка с деяние по чл.115 НК и с такова по чл.124 ал.1, пр.2 вр.чл.129 НК, като се основава на цитирА. съдебна практика, включително относно целения престъпен резултат.Сочи се, че фактически отношенията пострадал/подсъдим са се развили в две етапа, като след сломяване на нападението, от стрА. на подсъдимия К. действията не са преустановени, включително след като е отнел сабята, носена от пострадалия С. М., а доказателствените източници, относими към изясняване на фактите, касателно т.н.“втори етап“ не са оценени правилно от първия съд. Твърди, че по делото са събрани възможните доказателствени източници. На основа на горното се иска отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на нов, с който подсъдимия Б. К. бъде признат за виновен по първоначално повдигнатото му обвинение и му се наложи съответно наказание „лишаване от свобода“.Доказателствени искания не са сторени. В подадената въззивна жалба и допълнението към нея на подсъдимия Б. А. К., чрез служебния му защитник му адв.Ц. Р., се твърди, че атакувА.та присъда в наказателно- осъдителната и част, както и в гражданско-осъдителната и част, е неправилна. Оплаквания са изложени в няколко насоки: Твърди се, че атакувА.та присъда е постановена при допуснато съществено процесуално нарушение, свързано с„…липса на каквито и да било мотиви…“, необсъждане на всички релевантни факти по делото, както и с отказ да се уважат доказателствени искания на защитата, довело до нарушаване правото на защита на подсъдимото лице.Впоследствие се твърди, че „Мотивите на БлОС са подробни и отразяващи вярно събраните в хода на ДП и на съдебното производство доказателства“, а съдът е направил „обширен“ на всички годни доказателства по делото.Намира, че съдът правилно е приложил нормата на чл.305 ал.3 НПК.Намира, че приетата фактическа обстановка от първия съд е правилна, но неправилен е правния извод на съда, доколкото е намерил, че подсъдимия К. е осъществил признаците на състав на престъпление, описани в чл.124 ал.1 НК. Твърди се нарушение на материалния закон, доколкото първият съд е признал подсъдимия за виновен в извършване на престъпление при опорочени фактически констатации в тази насока, довели до формиране на вътрешно убеждение, несъответстващо на доказателствения материал.Твърди се, че не е установено дали К. или св.С. е нанесъл удари по пострадалото лице, в резултат на което е настъпила смъртта на пострадалия.Алтернативно се иска да се приеме от въззивния съд, че ако е извършено престъпление от К., то е такова по чл.124 ал.4 НК. Обобщително се сочи, че подсъдимият не е осъществил никакво престъпно деяние. Сторено е оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание на подсъдимия К., като се иска, ако такова се наложи за деяние по чл.124 ал.4 НК, то да се приложи чл.66 НК. На основа обобщение доводите на защитата се приема, че се иска постановяване на съдебен акт, с който подсъдимия Б. К. бъде признат за невинен и бъде оправдан, като се отхвърлят и гражданските искове в уважената им част. Алтернативно се претендира изменяне на постановената присъда, като се преквалифицира деянието като такова по чл.124 ал.4 НК и се наложи наказание, спрямо което се приложи института на т.н.“условно осъждане“ по чл.66 НК.Не се правят доказателствени искания. В подадената въззивна жалба и допълнението към нея от адв.Д., упълномощен повереник на частните обвинители и граждански ищци А. Д. М., А. Д. М., С. Д. М., П. Д. М., Ж. Д. М. и Н. Д. М. се твърди, че атакуваният съдебен акт в наказателната част е незаконосъобразен, като е незаконосъобразен и в гражданско-отхвърлителната му част. Сочи се, че атакувА.та присъда е неправилна, незаконосъобразна и е постановена в нарушение на процесуалните правила, при непълнота на доказателствата и при явна несправедливост на наложеното на подсъдимия К. наказание. По същество се твърдят допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, доколкото съдът не е изпълнил задълженията си по чл.12, чл.13, чл.14 и чл.107 ал.5 НПК и не е сторил обективно, всестранно и пълно изследване на доказателствата и не е разкрил обективната истина по делото.Твърди се, че възприетите от първия съд факти не съответстват на обективно установените в хода на съдебното дирене, а фактическата обстановка, възприета от първия съд „…няма нищо общо с фактическата обстановка, установена по несъмнен начин от събраните по делото доказателства“.В тази насока сочи, че са надценени доказателствени източници, подкрепящи защитната позиция на подсъдимото лице, като са подценени остА.лите доказателствени източници.Твърди се по същество, че първият съд е нарушил изискванията на процесуалния закон да даде отговор на доводите на частното обвинение. Намира нарушение на материалния закон, доколкото подсъдимият е осъден за престъпление по чл.124 НК, а не е осъден за такова по чл.115 НК, каквото сочат фактите по делото.В тази насока се сочи, че е налице нарушение на материалния закон, доколкото осъщественото от подсъдимия К. деяние е съставомерно по чл.115 НК, а не на такова по чл.124 НК, налице е умисъл у подсъдимия за причиняване смърт на пострадалия, а и нанесените удари са от естество да причинят смърт.Акцентира се средството на престъпление, силата, насочеността и интензитета на ударите върху пострадалия, като се твърди безспорно съзнание у подсъдимия К., че ще се стигне до смъртта на пострадалия М.. Направено е искане да се отмени атакувания съдебен акт, подсъдимият Б. К. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.115 НК и се наложи съответно наказание, като се уважат в пълен размер предявените граждански искове, ведно със законна лихва и разноски.Не се правят доказателствени искания. Във въззивната жалба на гражданския ищец Р. Д. М. се сочи, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна.Сочи, че в гражданско-отхвърлителната част присъдата не е съобразена с доказателствата по делото и необосновано съдът е отхвърлил иска за сумата над 50 хиляди лева.Излага съображения за незаконосъобразност на присъдата в наказателната част, касателно правна квалификация и размер на наказание, без да е конституирА. по делото като частен обвинител. Иска отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимия бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл.115 НК, да му се наложи справедливо наказание, а гражданският иск се уважи в пълен размер.Доказателствени искания не прави. Във въззивната жалба на гражданския ищец С. Д. Р. се сочи, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, като се твърди, че в гражданско-отхвърлителната част присъдата не е съобразена с доказателствата по делото и необосновано съдът е отхвърлил иска за сума над 50 000 лева.Излага съображения за незаконосъобразност на присъдата в наказателната част, касателно правна квалификация и размер на наказание, без да е конституирА. по делото като частен обвинител. Иска отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимия Б. К. бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл.115 НК, да му се наложи справедливо наказание, а гражданският иск се уважи в пълен размер.Доказателствени искания не прави. Пред въззивния съд представителят на САП е поддържал въззивния протест и сторените с него оплаквания, като твърди, че установените по делото факти не са „субсумирани“ правилно и необосновано решаващият съд е приел да е извършено престъпно деяние по чл.124 НК.Намира, че установените по делото фактически обстоятелства сочат на умишлено причинена смърт, а не непредпазливо причинена такава, настъпила вследствие умишлено нанесена телесна повреда. Акцентира на средството на престъпление, насочеността на ударите в жизН.ажна част от тялото или орган, каквато е главата на пострадалия, и силата им.Обяснява причинно-следствената връзка между деяние и престъпен резултат. Не е правен А.лиз и позоваване на доказателствени средства и доказателства по делото. Твърди по същество, че съдът законосъобразно и в пълнота е установил фактите, но не ги е оценил при спазване изискванията на закона, и не им е дадена точна правна оценка. В обобщение се иска постановяване на съдебен акт, с който подсъдимият бъде признат за виновен по първоначално повдигнатото му обвинение в извършване на престъпление по чл.115 НК и му се наложи съответно наказание, като подчертава липса на условия за определяне на такова по реда на чл.55 НК.Не взема становище по подадените въззивни жалби и предявените граждански искове. В хода на проведеното съдебно производство пред въззивния съд се установява, че на 04.03.2022 година е починал един от частните обвинители и граждански ищци Ж. Д. М., посочен като въззивен жалбоподател, макар към момента на подаване на въззивната жалба и от негово име да е починал, а в част от документите по делото е установен и като Ж. Д. Д., ЕГН ••••••••••, вж.удостоверения за наследници, л.154, препис–извлечение от акт за смърт 15.08.2022 година, издаден въз основа акт за смърт № 129 /05.03.2022 година от община Петрич, пълни данни за Ж. Д. Д., л.184 от делото, служебна бележка, л.216 от делото, удостоверение за наследници на С. И. Д., л.231 от делото. С определение на съда от 30.11.2022 година, л.240 от делото, след установяване и изясняване на горните факти съдът е конституирал А. Д. М., А. Д. М., С. Д. М., П. Д. М. и Н. Д. М. и като страни в процеса, встъпващи в правата на починалия Ж. Д. Д. /М./. Изрично С. Р. и Р. М. са отказали да встъпят в правата на починалия Ж. Д. Д. /М./. В хода на съдебни прения гражданските ищци и частни обвинители по делото А. Д. М., А. Д. М., С. Д. М., П. Д. М. и Н. Д. М., чрез повереника им адв. К. Д. от АК гр.••• поддържат изложените във въззивната жалба съображения, като е заявено становище в подкрепа заявеното от представителя на държавното обвинение.Твърди се, че закона е нарушен, като неправилно подсъдимият е признат за виновен и осъден за деяние по чл.124 ал.1 НК, вместо за такова по чл.115 НК.Акцентира се на механизма на извършване на деянието-средство на извършване, сила и насоченост на ударите в тялото на пострадалия, причинени травматични увреждания, условия на време, място и обстановка.Акцентира и причинно-следствената връзка между деяние и причинен вредоносен резултат, наред с установената бактериална инфекция.Излагат се съображения, че от самото начало подсъдимият е имал провокативно поведение. По отношение липсата на произнасяне по предявен и приет за разглеждане граждански иск се претендира връщане на делото в тази част за произнасяне от решаващия съд. Иска се постановяване на съдебен акт, с който подсъдимият бъде признат за виновен по първоначално повдигнатото му обвинение в извършване на престъпление по чл.115 НК и му се наложи наказание „лишаване от свобода“ около средния размер, предвиден от законодателя, с алтернативно искане да се измени атакувА.та присъда в наказателно- осъдителната и част и се увеличи наказанието „лишаване от свобода“. Претендира изменяне на присъдата и в гражданската и част, като се иска уважаване на предявените искове в пълен размер. Частните обвинители и граждански ищци А. Д. М., А. Д. М., С. Д. М., П. Д. М. и Н. Д. М. поддържат заявеното от повереника им. Повереникът на гражданските ищци и въззивни жалбоподатели С. Р. и Р. М., адв.К. поддържа оплакванията, изложени във въззивните им жалби.Намира, че гражданските искове са занижени неоснователно в уважителната им част.Акцентира на изградените близки родствени връзки и на действително добрите взаимоотношения на гражданските ищци С. Р. и Р. М. с починалия им брат С. М.. Излага съображения за незаконосъобразно прилагане на закона, касателно правната оценка и квалификация на деянието на подсъдимото лице, макар да не представлява частни обвинители по делото. Направено е искане да се постанови съдебен акт, с който се уважат изцяло предявените граждански искове от С. Р. и Р. М.. Пред въззивния съд защитникът на подсъдимия Б. А. К., адв.Б. Н., поддържа оплакванията във въззивната жалба, подадена от сл.защитник на подсъдимото лице а. Р.. Оспорва основателността на подадените въззивен протест и въззивни жалби от частните обвинители и граждански ищци. Твърди, че атакувА.та присъда е незаконосъобразна и неправилна, а осъденият К. не е извършил престъпление, поради което претендира постановяване на съдебен акт по реда на чл.304 НПК. Алтернативно поддържа становище деятелността на подс.Б. К. да бъде квалифицирА. като деяние по чл.124 ал.4 НК, а наложеното му наказание „лишаване от свобода“ да се отложи от изтърпяване по реда на чл.66 НК. Подсъдимият Б. К. поддържа заявеното от защитника си, като по реда на чл.333 ал.2 иска да бъде признат за невинен. Съдът, като взе предвид направените оплаквания във въззивния протест и въззивните жалби, изложеното от представител на САП, становището на гражданските ищци и частни обвинители лично и чрез поверениците им, заявеното от защитата пред въззивния съд и лично заявеното от подсъдимия К., като провери изцяло атакувания пред него съдебен акт при усл.на чл.313 НПК и чл.314 НПК, приема следното: Окръжна прокуратура гр.Благоевград е внесла в Окръжен съд гр.Благоевград обвинителен акт против подсъдимия Б. А. К., с установена самоличност, с обвинение за извършено престъпление по чл.115 НК.С атакувА.та присъда съдът се е произнесъл по посочения по-горе начин. В хода на проведеното съдебно следствие от първоинстанционния съд са събрани и проверени възможните доказателствени източници, като изпълнявайки задълженията си по чл.12, чл.13 и чл.14 НПК, съдът е осигурил възможност на страните да докажат твърденията си в наказателния процес. Безспорно изяснявайки релевантните факти и обстоятелства в една динамична обстановка, съдът е изграждал вътрешното си убеждение въз основа на надлежно събрани и проверени доказателства и доказателствени средства.По същество фактическата обстановка по делото е изяснена и ясно изложена в мотивите на първоинстанционния съд, като в основата си възприетите от първия съд факти и изяснената чрез оценката им фактическа обстановка, включително и при установени противоречия в доказателствения обем, се споделя в основните фактически изводи от настоящия съдебен състав. Нови фактически положения въззивният съд установява единствено във връзка с момента на разменени удари с юмруци между пострадалия С. М. и подсъдимия Б. К., и начина, по който вещественото доказателство сабя се е намирало у пострадалия С. М., момента и начина, по който му е отнета от подсъдимото лице. Спазвайки правилата, разписани в Закона, които регламентират дейността на съда по събиране, проверка и оценка на доказателства и доказателствени средства и в изпълнение на задълженията си, въззивната инстанция ще очертае приетите от нея за установени факти, поставени в основата на своите изведени решаващи изводи за вината на подсъдимия, правната квалификация на деянието и наказателната отговорност.В мотивите към постановената присъда, л.674, гърба до л.683, предпоследен абзац, решаващия съд е описал последователно фактите, релевантни за установяване предмета на доказване по делото по см.на чл.102 НПК. Проверявайки, от една стрА. начина на формиране на вътрешното убеждение на първия съд по фактите, при собствена оценка и А.лиз на доказателствените източници, въззивният съд установява обобщено следната фактическа обстановка: Подсъдимият Б. А. К. е роден на •••••••• година в гр.•••, понастоящем живее в гр.•••, ул.„•••“№ •, българин, български гражданин, неженен-живеещ на съпружески начала, неосъждан /реабилитиран по право/, с основно образование, безработен, ЕГН ••••••••••.Към инкриминирА.та дата е бил 35-годишен и живеел на семейни начала със св.Р. М. в гр.•••, в т.н.“Ш. м.“, като от връзката си с Р.М. имат четири дъщери. В района бил познат с прякор „П.“. Подсъдимият Б. К. и пострадалият С. М. били съседи, като къщите им в гр. •••, в “Ш. м.“ били разделени от телена ограда.Пред къщата на пострадалия С. М., негов брат и свидетел по делото С. М. /с прякор „Б.“/ имал хранителен магазин.Пред този магазин се събирали роднини на С. М., включително брат му Ж. Д. и сестра му С. Р., чиито домакинства обитавали същия жилищен имот. Отношенията между съседите били добри, нямали пререкания.Налице са данни да са си помагали, като подсъдимият бил в много добри отношения със С. М. и дори прекарвал с микробуса си багаж от Р.Гърция на сестра му С. Р.. На 31.05.2014 година около 17 часа подсъдимият Б. К., св.Р. М. и децата им били в двора си. По същото време детето на св.С. М.-И. Д., 14-годишен и братовчед му И. Р., 12- годишен, син на св.С. Р., играели с топка на улицата пред описаните по-горе имоти.децата ритали топката, която в един момент паднала в двора на подсъдимия Б. К..Последният, опасявайки се да не счупят стъкла по микробуса му, направил остра забележка на децата да внимават.Майката на детето И. Д., св.И. Д. опитала да вземе топката от двора на Б. К., при което влязла в словесен спор с подсъдимия.Последният отправил укорни думи по адрес на И. Д., възприети от св.С. Р. и Р. М., сестри на пострадалия по-късно С. М..Поведението на подсъдимия Б. К. и казаните от него думи по адрес на св.И. провокирало И. Д., С. Р. и Р. М., които влезли в словесен спор с подсъдимия, а впоследствие хвърлили по дома и микробуса му бутилки и камъни.Скандалът се разраснал и виковете били чути от Р. Н. /А./, живееща към този момент на семейни начала с Ж. Д., брат на пострадалия С. М..Част от хвърлените камъни и бутилки в двора на подсъдимия Б. К. счупили стъкла на микробуса му, а самите И. Д., С. Р., Р.Н. и Р. М. се насочили към двора на подсъдимия за да се саморазправят.Подсъдимият Б.К. се притеснил от видимата ескалация и разрастването на скандала.Уплашен най-вече за здравето на децата си казал на Р. М. да се прибира с децата в къщата им.Р. М. прибрала децата и ги скрила под леглата и диван в стаята, а подсъдимият остА.л на двора и взел вила в ръцете си, за да се отбрани.Виковете на посочените лица събудили Ж. Д. с прякор „Ж.“, който към този момент си почивал у дома.Излизайки на улицата Д. възприел С. Р., Р.Н. и Р. М. да се карат с Б. К..видял и И. Д., като я попитал какво става. С цел да предотврати развитие на скандала избутвал сестрите си и И. Д. към двора им. В този момент подсъдимият Б.К., едновременно ядосан от щетите по микробуса и уплашен от случващото се, без да влиза в спор с Ж. Д. и без да е провокиран от него, нанесъл с вилата два удара, като първият бил насочен в главата странично, а втория попаднал в задната част/тила/ на Ж. Д..Ж. Д. не очаквал агресивно поведение от Б.К. към себе си, не очаквал удари, затова не могъл да се защити, а вследствие ударите, нанесени му от Б.К. паднал на земята.Едва при падането си, странично видял, че ударите му нА.ся Б. К..След втория удар дървената част на вилата се счупила на две, като дървената част остА.ла в ръцете на Б. К.. В този момент по улицата, управлявайки лек автомобил преминавал св.В. М., племенник на Ж. Д..Възприел състоянието на падналия на земята Ж.Д. и подпомогнат от намиращи се на улицата лица го качил в автомобила и го транспортирал до МБАЛ "Рокфелер" АД, гр. Петрич.Там Ж. Д. бил приет по спешност и настанен за лечение в хирургическото отделение на болницата. В този момент Б. К. се оттеглял към входа на пункт на изкупуване на желязо, управляван от С. С..Към този момент пред отворената метална врата на пункта се намирал св.Я. С., служител на С. С., който наблюдавал случващото се без да се намесва, а и не разбирал разменените думи между каращите се, тъй като не разбирал езика им. Междувременно св.Р. влязла в дома си и взела сабя с намерение да нападне Б. К.. В този момент на място, връщайки се от пазар, пристигнал С. М. с детето си. Възприемайки отчасти случващото се, включително състоянието на брат си Ж., оставил детето и носените покупки и се насочил към Б. К. в опит да го удари с юмрук.Не успял, а бил ударен с ръка от Б. К. в областта на гърдите и паднал на земята. Изправяйки се взел сабята от ръцете на сестра си С. Р., пресякъл улицата и се насочил към подсъдимия Б. К.. Последният в този момент вече се намирал пред металната плъзгаща се входна врата на пункта за изкупуване на отпадъци от черни и цветни метали.Там, освен св.Я. С. се намирал и св.С. С., а малко по-късно дошла и св.С. С., съпруга на св.С. С.. Събирала се все по-голяма група от хора, близки и родственици на Ж. Д. и С. М., които хвърляли камъни към Б.К..Това принудило свидетелите С.С. и Я.С. да влязат в двора на пункта, като и подсъдимият Б.К. преминал пред отворената метална врата. Свидетелят С. С. наредил на св.Я.С. да затвори вратата, за да препятства влизането в двора на пункта на С. М. и следващите го негови близки. С надлежно определение първият съд е допуснал допълнителен оглед на местопроизшествие, който е извършен 16.12.2019 година, л.432 от делото.Установено е, че металната врата е дълга 895 см., висока е 210 см., а между земята и вратата е наличен процеп от 6 см.Самата врата се отваря и затваря чрез плъзгане, с помощта на 3 ролкови плъзгача.През описания 6 см.процеп има видимост до отсрещния край /до оградата/ на пункта за изкупуване на метални отпадъци, а чрез процепа се осигурява видимост във височина, считано на 1 метър зад вратата, до коленете на застА.л прав човек. В опит да настигне Б. К. пострадалият С. М., държейки в дясната си ръка сабята също прекрачил входната врата, която се затворила зад гърба му.Докато вратата се затваряла С. М. опитал да удари със сабята Б.К., но последният отбил ръката му, отнел сабята и я хвърлил встрани.В същия момент св.С. нанесъл удар с арматурна пръчка в областта на главата на С. М., от който удар Ст.М. политнал да пада.От състоянието на Ст.М. се възползвал подсъдимия Б.К., който нанесъл силен удар /с отчетена възможност от експертите медици да са нанесени 2 удара, но с по-лека сила/ с дървената дръжка, която държал в дясната си ръка, в областта на лицето на С. М., а след като последният паднал на земята го ударил отново с дървената дръжка и го ритал няколкократно в тялото. Свидетелите С. Р., И. Д., И. Р., Р. М., И. Д., и Р. Н. възприели удара, нанесен от св.С. върху Ст.М. и ударите на подсъдимия Б.К. върху Ст.М., а впоследствие, през процепа на металната врата възприели удари, нА.сяни с ръце и крака от подсъдимия върху пострадалия.Свидетелите С. Д., К. и М. А. възприели, че и С. рита падналия на земята С. М.. След нанесените удари подсъдимият Б.К. хвърлил дървената дръжка и побягнал, като прескочил оградата на пункта.По-късно, около 18, 20 часа, на пост 1 на РУ-МВР гр.Петрич, при св. Ж. Д. се явил видимо уплашен Б.К..Заявил пред посочения полицейски служител, че Ж. и С. са го нападнали в двора му, а защитавайки се взел дървен кол и ги е ударил, след което избягал.Споделил, че С. лежи на земята и „най-вероятно го е убил“.Свидетелят Ж. Д. задържал Б. К. за 24 часа по ЗМВР. Събралата се междувременно маса от хора, следващи С. М. не успели или пък не поискали да влязат в двора на базата, но докато вратата се затваряла успели да видят удара от С. и ударите на К. върху Ст.М.. След като вратите се затворили остА.лите отвън родственици на С. М. чували само стенанията му, молбите му да спрат да го бият и гласа на св.С. С., която също молела да се спре боя. Свидетелят Н. М., брат на пострадалия С. М. се прибирал към дома си, чул викове и видял С. Р., Р. М., И. Д. и Р. Н. да хвърлят камъни по входната врата на пункта за изкупуване на отпадъчно желязо на св.С. С.. Разбирайки, че брат му С. е в базата и го бият се развикал и заплашил св.Я. С., че ако не отвори вратата, ще „му отреже главата“.Свидетелят С. отворил вратата и стоящите пред нея възприели С. М. да лежи в безпомощно състояние на земята.До него стоял св.С., който заявил, че Б. К. е избягал извън двора на базата.Пристигналите на място, на входа на базата Р. С. и А. М., възприели подсъдимия и заедно с Н. М. вдигнали С. М. от земята, успели да го качат в лек автомобил и го транспортирали в МБАЛ „Рокфелер“ АД, гр.Петрич. При извършен, в 18, 20 часа преглед от д-р Ч., била установена черепно-мозъчна травма на С. М., поради което бил консултиран в СПО, а след това насочен към хирургическо отделение на болницата за наблюдение и лечение.Извършени били медицински изследвания и бил консултиран от невролог. С. М. бил настанен в болничната стая, където по-рано бил приет за лечение брат му Ж. Д..Пострадалият Ст.М. бил контактен и споделил същата вечер с Ж. М., а и на другия ден с посетилите го приятели и роднини С. Р., С. С., Р. С., Я. А., М. М., Д. М. и А. Г., че първият удар му нанесъл С. С. с арматурно желязо, след това го ударил подсъдимия К., а когато паднал на земята бил бит и ритан от двамата-от С. С. и Б. К.. С оглед получен сигнал в оперативната дежурна част на РУ-МВР гр.Петрич от св.А. С. за сбиване в "Ш. м.“, вж.книга за сигнали, л.255, т.1, съд.производство, на място бил изпратен полицейски патрул в състав С. и Г..Полицейските служители посетили посоченото място и констатирали събрано множество на ул.“Струма“, пред пункта за изкупуване на метални отпадъци, от над 50 човека.На местопроизшествието пристигнали и полицейските служители В. Т. и А. П..Първият полицейски патрул получил общи данни за случилото се и бил насочен от дежурен полицейски служител при РУ-МВР гр.Петрич до ЦНСМП, за установяване състоянието на пострадалите С. М. и Ж. Д..Получената медицинска информация била споделена с дежурния оперативен в РУ-МВР. Полицейски служители Т. и П. получили указания да осигурят безопасността на децата на Б.К. и майка им.Полицейските служители установили, че паркирания в двора микробус на Б.К. е силно повреден, като са счупени и стъклата на дома му.Вътре в къщата, под диван, спалня и маса в една от стаите намерили св.М. и четирите й деца, които били изведени по-късно и със служебен полицейски автомобил били преведени в Управлението на МВР. На следващия ден на местопроизшествието били изпратени полицаите А., С. Г. и Ж.Д..Вратата на базата за изкупуване на цветни и черни метали им отворил С. Г., зет на С. С., на когото споделили, че търсят парчета от дърво и сабя.Били намерени две дървени дръжки с диаметър от по 3 см., като едната била с дължина 28 см. и метална обвивка в единия край, а другата с дължина 60 см.Бил съставен протокол за доброволно предаване от 11.06.2014 година, в който се удостоверило, че С. Г. предава на полицейския служител Ж. Д. описаните по-горе вещи.Същият ден св.И. А. предал на свидетелите А. и Д. сабя/калъчка, като обяснил, че я намерил до оградата на базата на св.С. по указания на Б. К., негов племенник.Бил съставен протокол за доброволно предаване от 11.06.2014 година. На 03.06.2014 година, около обяд С. М. бил консултиран с невролог.По време на медицинския преглед състоянието му внезапно се влошило, втресло го, като по същество получил клонично-тоничен припадък, с последвала дезориентация.Въпреки медицинските грижи състоянието му не се променяло, и на следващия ден С. М. изпаднал в кома.Около 19, 30 часа на 04.06.2014 година бил преведен по спешност в реанимацията на УМБАЛ „Св.Иван Рилски“ гр. София, където в Клиника по неврохирургия бил включен на командно дишане.Въпреки оказА.та медицинска помощ на 10.06.2014 година, около 17 часа С. М., починал.Била изготвена окончателна диагноза „Кома с неясен произход, Съмнение за контузионен бял дроб, Остра сърдечна, чернодробна и дихателна недостатъчност, Придружаващи заболявания-Хепатит С, Цироза“. Коректно, проследявайки процесуалното развитие на наказателното производство, първият съд е посочил, че с постановление от 11.06.2014 година било образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител за извършено престъпление по чл.124 ал.1 НК, като в периода 20.06.14 година-16.03.15 година били разпитани над 50 свидетели, били назначени и изпълнени две химически изследвания № А- 409/13.06.2014 година от експерт А. и № 384/23.06.14 година от експерт Д., установили чрез методите на тънкослойната хроматография и газовата хроматография, че в пробите кръв, взети от трупа на С. М. не се установява наличие на етилов алкохол, наркотични вещества, барбитурати, бета-блокери, салицилати, фенотиазинови, бензодиазепинови и имипраминови лекарствени вещества.Изготвената, т.4-ти, л.47-л.51 ДП, от експерт Б. дактилоскопна експертиза на изследвани веществени доказателства, приобщени с протоколи за доброволно предаване-2 броя дървени дръжки и сабя с кафява дръжка, с дължина на металната част 50 см., установява, че по изследваните веществени доказателства не са открити годни дактилоскопни следи. На 28.07.2015 година Б. К. е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.115 НК, а на 05.02.2018 година е извършен оглед на местопроизшествие, л.55- 59, т.5, ДП.Посочи се и по-горе, че в хода на воденото съдебно следствие от решаващия съд е извършен допълнителен оглед на местопроизшествието в присъствието на страните, протокол от с.з., 16.12.2019 година. По реда на чл.144 НПК, чрез изготвена в хода на воденото досъдебно производство СМЕ на пострадалия С. М., изпълнена от д-р К. А., т.4-ти, л.л.250-303, приета от решаващия съд, л.352 от делото, се установява, че установените кръвонасядания и натъртвания по главата и различните части на тялото и крайниците на пострадалия М. могат да се получат от множество удари с/или върху тъпи твърди предмети, а счупването на лява орбита, на лявата ябълчна кост и хематома на левия мастоидеус добре отговарят да са получени от не по- малко от два удара с тъп твърд предмет.Във връзка с описаните травматични увреждания експертът сочи, че един от ударите е нанесен в лява тилна част на главата, в областта на левия сисовиден израстък, а другия удар е ориентиран в лявата половина на лицето /лява орбита и лява скула/.Предвид характеристиките на счупването /на стените на левия горночелюстен синус, на лява ябълчна кост и видима деформация и патологична подвижност на счупените лицеви кости/, следва извод, че ударът в лявата половина на лицето на пострадалия М. е с достатъчно сила, за да причини счупване на няколко лицеви кости, като експертът не изключва възможността да са нанесени повече от един, наслагващи се удари, които да причинят тези описани травми. Тези описани травматични увреждания, по-тежки от остА.лите установени травми, едното увреждане разположено в лявата половина на лицето, а другото в лявата странично-тилна част на главата не могат да се получат от падане от собствен ръст, от хвърлена дръжка или от удари с ръбесто арматурно желязо /или винкел/, доколкото от удар, нанесен в главата с такъв по вид предмет биха се получили характерни счупвания на плоските кости на главата, съчетани с увреждания на надлежащи меки тъкани.Такива по вид увреждания д-р К.А. не е констатирал. В заключението си, за разлика от приетата по-късно тройна съдебно-медицинска експертиза, д-р А. приема, че счупването на няколко кости от лицевия череп е нарушило херметичността на черепната кухина, като по този начин е създадена възможност за възникване на мозъчна инфекция, на основата на възникнал бактериален менингит, който, според експерта е непосредствена и основна причина за смъртта на С. М..При изводите си, след изследване на данните по делото, е категоричен, че констатираното при аутопсията на С. М. „кръвонасядане“ в горна трета на шията се дължи на мигриране на хематома в лявата мастоидна област.Такъв резултат от медицинска гледна точка е обясним „…при преживяемост от няколко дни“.Сочи, че съпътстващите заболявания на Ст.М.- хепатит С, цироза на черния дроб и асцит, нямат пряко отношение към генезата на смъртта.Поради невъзможност да се приеме СМЕ на труп №453/12.06.2014 година /в мотивите си първият съд подробно е обосновал причини за това/, с определение на съда е назначена СМЕ, приложена на л.л.579-605, изпълнена от д-р И. Л., д-р Е. И. и д-р Р. Х.. Експертите, в отговори по задача №2, са категорични, че С. М. е получил следните травматични увреждания: -контузия на главата, -сътресение на мозъка, -кръвонасядане по вътрешната повърхност на меката черепна покривка в лява челно- слепоочна област, -кръвонасядане на клепачите на двете очи, счупване на долния ръб на лявата орбита и лява зигоматична кост, -кръвонасядане по лигавичната повърхност на горната устна, -охлузване и кръвонасядане по лигавичната повърхност на долната устна, -кръвонасядане по лявата странична повърхност на шията, -кръвонасядане в меките тъкани на шията в областта на прехода към пода на устната кухина вляво, над щитовидния хрущял вляво и вдясно, по-изразено вляво, -кръвонасядания на лява мишница и лява предмишница, отоци в областта на китките, дланите и пръстите на двете ръце, и охлузвания по двете колене, -охлузвания, разкъсно-контузни рани и отоци на двете периорбитални области и кръвонасядания по гърба и кръста, -хематоми двустранно периорбитално в лява мастоидна и зигоматична област без данни за отоликворея. Травматичните увреждания, вж.задача №3, са получени в резултат от удари с/или върху твърди тъпи предмети и според експертите могат да бъдат получени, както при нА.сяне на удари с дръжката на описА.та сабя или с удари от дървена дръжка.Медицинската документация, включително извършената аутопсия не установяват данни за притискане на шията, а описаното при извършената аутопсия кръвонасядане на шията, вляво може да се обясни с мигрирало от лява мастоидна /задушна/ област.Установените кръвонасядания на пода на устната кухина и на меките тъкани около щитовидния хрущял, при липса на травма на рогчетата и на подезичната кост се обяснява като увреждане, получено от интубационна тръба и от миграция на кръвонасядания по мускулните фасции.Не са налице данни за хипоксия на мозъка и увреждане на мозъчното вещество от асфикция.При постъпване в МБАЛ „Рокфелер“ АД, гр. Петрич С. М. е с нормален неврологичен статус.Сам е съобщил за механизма на получаване на травмите.Не се констатира травма на гърдите, като се изключва възможността травмите да са от падне на пострадалия от собствен ръст.Експертите са категорични, че счупването на зигоматичната кост и на долния ръб на очната орбита не са получени от нанесен удар от камък или бутилки /по същество-от хвърлен твърд предмет/. Травматични увреждания, причинени на Ст.М. са получени от директни удари в различни области на тялото и главата с твърди тъпи предмети.Сочат, че счупванията на лицевите кости вляво могат да се получат при нанесен силен еднократен удар в лицето или от наслагване на удари в тази А.томична област.Експертният извод е, че кръвонасяданията в двете периорбитални области и наличието на отделни кръвонасядания в лява ябълчна кост, както и в лява сисовидна област сочат да са в резултат от нанесени три отделни удара по главата, а генезиса на кръвонасядането в областта на левия сисовиден израстък сочи за нанесен един отделен удар с твърд предмет.И в писменото си заключение, и при защитата му пред решаващия съд експертите са посочили категорично, че ударите, причинили травматичните увреждания могат да бъдат нанесени с човешки крайници, но и с твърди тъпи предмети, например желязо, дървена дръжка.Охлузванията вдясно на челото, двете скулни области и двете колене могат да се обяснят като теренни травми, макар описаните наранявания по коленете да могат да се получат и при нанесени удари с крак. Особено внимание и акцент заслужават изводите на експертите, задача №4, касателно уврежданията в областта на главата, които са получени при взаимно разположение на нападател /пострадал лице в лице, един срещу друг, докато при получаване на травмата на главата в областта зад лявото ухо нападателя е стоял в ляво, отстрани или зад пострадалия Ст.М.. Уврежданията, установени и описани като находка в областта на шията, могат да бъдат получени при различни разположения нападател/пострадал един спрямо друг, доколкото ударите е възможно да се нанесат отпред, отзад и/или отстрани. Експертите намират, че нараняванията в областта на горните крайници добре отговарят да са защитни, и ако се възприеме тази теза, то същите са получени при взаимно разположение на нападателя и пострадалия лице в лице един срещу друг, с възможно допускане пострадалият да е паднал върху терена по гръб, а нападателят да е над него. Обобщаващият извод на експертите е, че непосредствената причина за смъртта на Ст.М. са развилите се възпалителни усложнения-бактериален менингит и пневмония след черепно-мозъчна травма със счупване на лицеви кости, протекла с изпадане в безсъзнателно състояние.Изводът си основават на проведено микробиологично изследване, доказало бактериален менингит, причинен от пневмококи, проникнали в черепните обвивки по кръвен път или поради нарушаване херметичността на черепната кухина. Според експертите, за разлика от извода на д-р К.А., в конкретния случай счупванията на костите на лицевия скелет не са довели до нарушаване херметичността на черепната кухина в А.томичен смисъл, а и при извършената аутопсия на трупа на Ст.М. не са отразени счупвания на костите на черепния покрив и основа, което да обяснява комуникация с външна среда, респ. навлизане на причинителя на възпалението.Обосновават извод за разкъсани кръвоносни съдове на мозъчните обвивки, вследствие травмата на главата, което кореспондира със счупване на кости на черепната основа. Макар да не приемат нарушаване херметичността на черепната кухина в А.томичен смисъл, то експертите обобщават, че независимо от начина на проникване на инфекцията /по кръвен път или поради някаква форма на нарушаване херметичността на черепната кухина/ е безспорна пряката причинно-следствена връзка между черепно-мозъчната травма и развилото се усложнение от бактериален менингит, съчетано с възпаление на белите дробове, довели до смърт на С. М.. Изготвената КСППЕ в хода на досъдебното производство, т.4, л.л.193-204 за пострадалия С. М., изпълнена от д-р А. И., специалист психиатър и д-р Г. С., психолог, приета от съда, л.359 от делото установява, че към инкриминирания период С. М. е бил в добро психично състояние, ориентиран, апсихотичен, с интелект в ниски нива, с лесна уморяемост, предвид фиброза на черния дроб, с променливи настроения.Причинените му травматични увреждания описани в медицинските документи са довели до частична загуба на спомен за събитията от 31.05.2014 година, което е свързано със загуба на съзнание за около 10-15 минути.При постъпването в болнично заведение и извършения преглед от невролог е бил в съзнание, контактен, като е могъл да дава информация по фактите, свързани със скандала.Експертите са категорични, както акцентира и решаващия съд, че„…в интервала от проведената консултация с невролог на 31.05.2014 година до 12 часа на 03.06.2014 година, когато получил гърч и стА.л объркан, и неадекватен, освидетелстваният е бил със съхранена годност да възпроизвежда паметови следи от инкриминирания период“. Изготвената КСППЕ в хода на досъдебното производство, т.4, л.л.142-166 за подсъдимия Б. К., изпълнена от д-р А. И., специалист психиатър и д-р по психология Г. С., приета от съда, л.360 от делото установява, че освидетелствания К. не страда от психично заболяване, не се води на диспансерен отчет, липсват данни за алкохолна зависимост и зависимост към психоактивни вещества.Към момента на инкриминираното деяние е изпитвал силен страх, без да е налице разстройство на възприятията, като не е установено разстройство на паметта.При освидетелствания К. не е установено да е налице разстройство на способността му да осъзнава постъпките си и е била налице волевата способност за овладяване на реакциите в рамките на привично поведение на човека.Експертите са категорични, че към инкриминирА.та дата Б. К. е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, като едновременно с това е изпитвал чувство на страх, усещал е заплаха за своя и за живота на близките си. С оглед изключително динамичната обстановка, в която е поставено за изследване поведението на освидетелствания Б. К., а и с оглед ясно изразените противоречия в проверявания и обсъждан доказателствен обем от експертите по КСППЕ за К., самите експерти са разработили различни оценки /при 4 варианта, описани в п.п.А, Б, В, Г, вж.т.4, л.153 ДП/за поведението на подсъдимия. Вещите лица са дали различни варианти според това дали пострадалият С. М. е нападал подсъдимия К. и той се е защитавал или последният е хвърлил/удрял с пръчка и юмруци, сам и заедно със св.С. С. М..В първите случаи експертите приемат, че подсъдимият не е бил в състояние на силно раздразнение.В част от изводите си намират основание да се приеме, че действа в състояние на силно раздразнение, което е покрива критериите на физиологичен афект, но този извод експертите оценяват при възприети факти от тях, които сочат Ж. Д., а впоследствие и С. да са нападнали подсъдимия.Категорични са, че първоначалното състояние на подсъдимия, преди развитие на скандала, е състояние на спокойствие и уравновесеност, което впоследствие ескалира на основата на страхови преживявания. Първият съд, излагайки убедителни мотиви, вж.л.410 от делото, е намерил, че следва да се назначи по същество повторна комплексна съдебно психиатрична и психологическа експертиза, независимо, че я именувал „допълнителна“, която да се изпълни от други експерти и чрез която след експертно изследване да се установи действителното психологическо и психиатрично състояние на подс. К..Основание за това е бил отказ на експерт И. да отговаря на отделни въпроси на страните и твърдението, че не се е запознала с всички доказателствени източници.Налице е била и обективна невъзможност експерт С. да продължи участие в експертно изследване за продължителен период от време. На основа изложеното, в хода на съдебното следствие съдът, л.410 от делото, е назначил комплексна съдебно-психиатрично-психологична експертиза с ясно поставени въпроси, която е изпълнена от експерти Т. и З., л.436-л.477 от делото и приета от съда, л.552- ри. След задълбочено експертно изследване, след като са подложили на внимателен А.лиз доказателствените източници по делото и са освидетелствали лично Б. К. експертите са категорични в изводите си, че подсъдимият К. не страда от същинско психично заболяване /психоза/, не са налични данни да е страдал когато и да било от такова заболяване, социално адаптиран е, без установена злоупотреба или зависимост към алкохол и/или психоактивни вещества.Експертите са определили К. като не конфликтен, не агресивен тип личност, която не носи белези на дисхармония, а когнитивните му процеси са добре развити.Категорични са, че К. е без вроден или придобит интелектуален дефицит, интелектът му е в ниските граници на нормата, но към инкриминирания момент К. е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи.Сочат, че през инкриминирания период, особено след ескалацията му, се е намирал под влияние на интензивни негативни емоции на напрежение и страх, които в значителна степен са определили и поведението му.Посочили са изрично и са защитили извода си, че към инкриминирания момент при освидетелстваният Б. К. не са протичали процеси, свързани с качествени нарушения на съзнанието, не е бил в състояние на физиологичен афект или в състояние на смущение /объркване/.Защитили са изводите си в тази насока, като са се основали на обективните факти и на заявеното от самия освидетелстван, който е отрекъл пред тях да е изпитал силно раздразнение или гняв от поведението на Ст.М. или близките му, но се е страхувал от поведението и на пострадалия, и на близките му. Подсъдимият Б. К. не е давал обяснения по повдигнатото му обвинение и фактите. Горната фактическа обстановка, възприета от въззивния съд, се установява от събрани по делото писмени доказателства, писмени доказателствени средства, гласни доказателствени средства и веществени доказателства, както и от изпълнените по делото, приети и обсъдени от първия съд експертни заключения.Доказателственият обем, обсъден от първия съд и от въззивната съдебна инстанция в неговата съвкупност, е посочен изчерпателно от първия съд в мотивите към атакувА.та присъда.По-горе въззивният съд посочи, че нови фактически положения установява единствено, касателно момента на разменени удари с юмруци между пострадалия С. М. и подсъдимия Б. К., случили се преди пострадалия да вземе сабята от сестра си С. Р., начина, по който вещественото доказателство сабя се е намирало у пострадалия С. М., мястото, момента и начина, по който сабята е отнета от подсъдимия Б.К..Тези факти са безспорно от съществено значение за правилното изясняване на наказателно-правния спор, но по същество не се отразяват на крайната оценка по фактите и правото. За да изгради вътрешното си убеждение настоящият съдебен състав последователно подложи на А.лиз и оценка няколко обособими групи гласни доказателствени средства-от една стрА. заявеното в показанията на С. Р., сестра на пострадалия, И. Д., снаха на пострадалия, Н. С., Ж. Д., Т. М. и М. А., последните две лица съседи, К. К., А. Г., Р. М., И. М. и И. Р., последните двама племенници на С. М., Ф. М., Е. С., В. М., Р. Н., живееща на семейни начала с Ж. Д. и И. С., от втора стрА. заявеното от свидетелите Р. К., Р.М., В. М., Я. С., С. С., С. С., от трета стрА. заявеното от полицейските служители С.Г., А. Г., А. С., А., Ж. Д., Т., Д., П. и С., както и заявеното от групата свидетели Н. М., С. С., С. М., А. С., Я. А., Д. М. и М. М., като тези гласни доказателствени средства са съпоставяни поотделно и в съвкупност с обективно установеното чрез остА.лите доказателствени способи-чрез писмени доказателства, чрез приети по делото веществени доказателства и чрез обективно провереното и установеното чрез способите за проверка на доказателства по реда на чл.144 НПК. Следва да се подчертае обобщаващо, че при условията на чл.305 ал.3 НПК първият съд е обсъждал задълбочено тези гласни доказателствени средства, свързани с изясняването на една изключително динамична обстановка, като е оценявал доказателствената им валидност на основа точна оценка и връзка с остА.лия доказателствен обем-писмени доказателствени средства, писмени и веществени доказателства, вкл.експертни заключения по реда на чл.144 и сл. НПК. В процеса на А.лиз и оценка се е съобразявал с тяхната логична последователност и обусловеност, отчитайки противоречивост в отделни гласни доказателствени източници и преодолявайки тези противоречия по начина, разписан от закона. Настоящият съд намира, че в основата си решаващите изводи на първия съд, досежно приетите за установени факти по делото и правната им оценка, са законосъобразни и обосновани, а обективираното в съдебния акт вътрешно убеждение на съда е изградено въз основа на обективно, всестранно и пълно изследване на всички факти и обстоятелства по делото.В изпълнението на задължението си по чл.305 ал.3 НПК съдът е посочил кои факти и обстоятелства приема за доказани и въз основа на какви доказателства и доказателствени средства е изградил вътрешното си убеждение.Установяването във възможния обем на релевантните факти и обстоятелства е последвано от старателно сторена оценка в съответствие с принципите на формалната логика-принцип за тълкуване и оценка на релевантни факти и обстоятелства от съществено значение за изясняване на обективната истина в процеса. От фактическа гледна точка въззивният съд поставя на особено внимание три основни въпроса, с оглед доказателствата по делото, позициите на страни и на свидетелите към тези фактически положения-фактически причини и начало на скандала, фактическите действия до навлизане на подс. Б.К. и на пострадалия Ст.М. в двора на базата за изкупуване на цветни и черни метали, собственост на С. С., и случилото се в двора на базата. На първо място са изяснени безспорно причината и фактите, поставени в генезиса на развилия се по-късно скандал между подс.К. и родствениците на Ст.М. и Ж.Д..Безспорно се установява, че подсъдимият К. с поведението си и с казани обидни думи, без сериозна причина е предизвикал тежък скандал с И. Д. и С. Р., по повод ритната топка от децата И. и И., докато играели на топка на улицата пред дома си.Провокацията към И. Д., а не толкова към децата от стрА. на подсъдимия К. е основната причина за развилата се разпра между подсъдимия К. от една стрА. и С. Р., И. Д. и Р. М., от друга. Чрез заявеното от свидетелите от т.н.“първа група“, особено чрез заявеното от С. Р., л.126, Р. Н., И. Д., л.130, вкл.приобщените от досъдебното производство и Р. М., л.152 от делото, както и от заявеното от децата И. и И., се установяват факти, свързани с началото на конфликта.Установява се, че на улицата, в присъствие на майките си малолетните деца И. и И. са ритали топка, която била изритА. от едно от децата към двора на Б. К. и ударила паркирания там микробус.К. направил остра забележка към децата, отказал да върне топката им, а след намесата на майките им, за да върне топката на децата, подсъдимият отправил остри обидни думи към И. Д..Възникнал словесен скандал между посочените по-горе лица, като виковете накаралия намиращия се в дома си Ж. Д. да излезе на улицата. Докато се опитвал да „усмири“ сестрите си Р. и С., майката на детето И.-И. Д. и жената, с която живеел на семейни начала Р. Н., препятствайки ги да хвърлят предмети към двора на Б.К. и намирайки се странично спрямо подсъдимия К., т.н.“Ж.“ бил ударен два пъти от подсъдимия с вила.След втория удар, който бил насочен в главата на Ж. Д., последния паднал на земята и едва при падането си възприел кой нА.ся ударите върху него.След втория удар дървената дръжка на вилата се счупила, като част от дървената дръжка/без метална част/остА.ла в ръцете на подсъдимия К.. Ударите в тялото и главата на Ж. Д. били неочаквани за него и били възприети от присъстващите, посочени по-горе и от свидетелите С. и А.Г..Показанията на свидетелите, отнесени към тези факти са непротиворечиви и хронологично последователни.Обосновано са кредитирани и от първия съд, като коректно решаващият съд не е дал вяра на заявеното от разпитаните по делото като свидетели деца И. и И., че Б.К. искал да ги рита, да ги „наръга“ и затова, че към този момент Б. К. е държал ръбесто желязо, взето от дома си, с което по-късно удрял С. М..Заявеното от децата свидетели не се подкрепя от самите тях при проверка по реда на чл.281 НПК в хода на съдебното следствие пред първия съд и не кореспондира /противоречи/ на заявеното от остА.лите свидетели-очевидци, възприели описваните факти. Дискредитират се от настоящия съд твърденията на свидетелите С. Р., И. Д., Р. М. и Р.Н., че не са хвърляли камъни и бутилки към двора на подсъдимия, и не са повредили микробуса, и част от прозорците в хода на възникването на скандала, а това е стА.ло много по-късно, след нанесения бой върху Ст.М. и Ж.М.. Безспорно и в началния момент, и по-късно тези лица са хвърляли предмети по микробуса и към къщата на подсъдимия К..Независимо, че не е правен оглед на местопроизшествие, нито непосредствено на 31.05.2014 година вечерта, нито през следващите няколко дни, показанията на свидетелите Р. М., В. М., Р. К., заявеното от свидетелите Я. С., С. С. и С. С., както и депозираните показания на свидетелите-полицаи Т. и П., дошли в кратък период от време след случилото се, опровергават казаното от св. Р., че само тя чупила прозорци на микробуса и на къщата на подсъдимия по-късно вечерта, след като не била допусната в болничното заведение да види братята си.Коректно, отхвърляйки достоверност на показанията на Р. в тази им част първият съд е подчертал, че С.Р. е посетила в болницата Ж.М. и Ст.М. още вечерта.Коректно е акцентирано в мотивите на решаващия съд, че такива действия/хвърляне на предмети/ е имало непосредствено в началото на скандала, като мотивите за поведение на майките на децата, на С.Р. и Р.М. е не толкова, че подсъдимият отказал да върне топката на децата И. и И., а факта, че напсувал майките им.Именно поведението на К. е провокирало и агресията на посочените по-горе лица, принудило жената на К. и децата му да се приберат в дома си и да се крият под легла и диван.Коректни в тази част/ за началото на конфликта/са показанията по фактите, заявени от св.Я., св.Р.М. и В. М., установяващи, че конфликтът е започнал заради ритната в двора на Б.К. топка и направената остра забележка към децата И. и И..Касателно ескалирането на скандала, последните трима свидетели омаловажават агресивното поведение на К. към И. Д., за сметка на акцент в такава насока на поведението на С.Р., Р.М. и И.Д..Показанията на свидетелите, роднини на подсъдимия и отчасти поддържаното от св.С., че Ст.М. е гонил в собствения му двор Б.К. със сабя са недостоверни, доколкото ясно се установи, че С. не е следял непрекъснато развитието на скандала в ранната му фаза, а св.Р.М., В.М. и св.Р.К.а са се прибрали в дома си, още преди на местопроизшествието да се появи Ст.М.. Няма спор по фактите затова, че св.В. М., подпомогнат от намиращите се на улицата лица качил в автомобила си Ж.Д. и го транспортирал до МБАЛ "Рокфелер" АД, гр. Петрич, където пострадалия е приет за лечение. Веднага следва да се подчертае, че всяка отделна група свидетели, очертА. по-горе е възприемала отделни факти в изключително динамична среда, като при възпроизвеждането им пред съда и особено при извършената проверка за заявеното от свидетелите в хода на досъдебното производство, и съобщеното от тях по фактите пред първия съд, се стига до смесване между реално възприетото и впоследствие чуто от други лица.Това обстоятелство внимателно се отчита от настоящия съд, като изключително внимание на тази „динамика“ в показанията на свидетелите е констатирА. и внимателно обсъдена и от решаващия съд. Въззивният съд, изяснявайки фактите, свързани с т.н. „втори“ основен момент, кредитира заявеното от св.С. Р., че след като Б.К. нанесъл ударите с вила по тялото и главата на Ж.Д., тя влязла в дома си и оттам взела сабя, с която искала да удря по подсъдимия.Съдът, обаче не кредитира заявеното от нея, че още там, на улицата подсъдимият я ударил и взел сабята. Доказателствата по делото опровергават заявеното в тази насока от този свидетел /Р./.Както е посочил в мотивите и първия съд, св.показанията на св.Е. С., дадени на досъдебното производство и приобщени по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1, т.1 НПК, л.185 от делото, т.2, л.68 от ДП установяват, че подсъдимият К. нанесъл удари върху Ж. Д. и веднага се отдалечил в посока входа на базата на С. С..В такава насока са и показанията на св.Я.С..Именно последният свидетел сочи за сбутването и опит да се разменят удари с ръце между подсъдимия К. и пристигналия на място С. М., като оттеглянето на К. към входа на пункта за изкупуване на вторични суровини дало възможност С. М. да вземе от св.Р. сабята и с нея да подгони, да се насочи активно след К. в опит да го удари, носейки вече в ръка описаното веществено доказателство.По същество заявеното от повечето от свидетелите, описани в т.н. “първа“ и „втора„ група, възприели и свидетелствали за тези факти е еднопосочно, с изключение на заявеното от св.С. Р., която твърди, че още на улицата подсъдимият е отнел сабята от ръцете и и от този момент тази сабя е била в ръцете на подсъдимия. Третият основен момент е свързан с изясняване на фактите, свързани с навлизането на К. на територията на базата на св.С., непосредственото му преследване от С. М. и случилото се в двора на самата база.Посочи се и по-горе възприетото от въззивният съд, че в опит да настигне Б. К., носейки сабя в ръката си пострадалият С. М., преминал входната врата, която се затворила зад гърба му.Още докато вратата се затваряла пострадалия по-късно С. М. опитал да удари със сабята Б.К..почти едномоментно К. отбил опита на Ст.М. да го удари със сабята и отнемайки я, хвърлил сабята встрани, а св.С. С. нанесъл удар с арматурна пръчка в задна лява област на главата на С. М..От удара Ст.М. политнал да пада, а подсъдимия Б.К. му нанесъл силен удар/удари с дървената дръжка, която държал в дясната си ръка в областта на лицето, вляво, на С. М..След като последният паднал на земята К. го ударил отново с дървената дръжка и със св.С. го ритал в тялото. Свидетелите С. Р., И. Д., С. Д. и Р. М. възприели първите удари по Ст.М. в двора на базата, а след като св.Я.С. успял да затвори вратата по указание на С.С., заедно със свидетелите Ф. М., И. М. и И. наблюдавали следващи удари и ритници върху С. М. от подсъдимия и св.С. чрез 6-см.процеп под вратата.Заявеното от тези свидетели е кредитирано от първия съд, техните показания се кредитират в тази им част и от въззивния съд, доколкото не се опровергават, напротив, подкрепят се от остА.ли доказателствени източници, включително от показанията на онези свидетели, които са разговаряли приживе с пострадалия С. М., каквито са Д. М., Н. М., С. С., С. М., А. С., Я. А. и М. М., както и от медицинските данни по делото за пострадалия Ст.М..Констатираното от първия съд при проведения допълнителен оглед на местопроизшествие в хода на съдебното следствие подкрепя възможността през процепа на вратата да се види двора на базата до отсрещната ограда. Съдът не кредитира показанията на посочените по-горе свидетели от т.н.“първа група“, че Б.К. нанесъл удар с юмрук в областта на гърдите на Ст.М. пред самата врата на пункта, а след като последния паднал бил „завлечен навътре“, в двора на базата от подсъдимия К. и св. С.. Цялостно изяснената фактическа обстановка към този момент от ескалиращия конфликт не подкрепя такива фактически изводи.Посочи се, че такъв физически сблъсък или по-скоро опит за такъв, между К. и Ст.М. е имало на по-ранен етап, още на улицата пред домовете на двамата, преди Ст.М. да вземе в ръка сабята от С. Р. Т. по вид травматично увреждане по гърдите на пострадалия не е обективирано, а то е следвало да се нанесе с такава сила, че да събори на земята Ст.М..За такова увреждане не са налице обективни находки, а и заключенията на експерта д-р К.А., и на експертите д-р Л., д-р И. и д-р Х., не сочат травма в областта на гърдите.Коректно, обсъждайки и отхвърляйки твърденията на свидетелите С. Р., И. Д., С. Д., Р. М., Ф. М., И. М. и И. Р. като недостоверни в тази им част, първият съд е акцентирал и на заявеното от свидетелите С.С., Я.С. и С.С.а, които сочат, че сам Ст.М. е навлязъл на територията на базата, движейки се бързо пред остА.лата тълпа от хора, следващи го на известно разстояние.Липсват каквито и да са убедителни доказателства Ст.М. да е влачен от подсъдимия и С.С. към двора на базата още от улицата.Посочено е убедително в мотивите на първия съд, че „Не се съдържат данни в медицинската документация, така и изводимо от експертните заключения за травми на пострадалия, сочещи на влачене по терен, а описаните охлузвания, имащи теренен характер са вдясно на челото, двете скулни области и коленете, което предполага падане напред, т.е.по корем“. Освен от заявеното на свидетелите-очевидци, посочени по-горе, от съществено значение за обективното изясняване на случилото се в двора на базата, са показанията на св.Я.С., който наблюдавайки ескалацията на конфликта последователно и неотклонно е сочил, че подсъдимият К. бил подгонен от пострадалия М. със сабя, избягал към двора на пункта, където бил последван от М. и след като избегнал, отбивайки удара от Ст.М. със сабята, го ударил с дървената дръжка с последвало падане на М. на земята.Видно е, че С. не сочи С., негов работодател, да е удрял пострадалия.По делото, обаче са налице данни, че именно С., след навлизане в двора му от Ст.М. е първият, който е нанесъл удар, а едновременно с това и К. е нанесъл удари в главата на М., от които пострадалият паднал на земята.С. свидетелства в тази насока, без да сочи удар от стрА. на С. по М. във всичките си разпити, както в хода на досъдебното производство, така и пред първия съд.За преследването от стрА. на М. към К. свидетелства и С.С. в разпит на 20.06.14 година, приобщени показания, т.2, л.11 ДП. Пред решаващия съд и св. С. е заявила такива факти. Дискредитират се като непоследователни и несъответни с други убедително защитени доказателствени източници показанията на С. пред първия съд, л.121-„Аз си бях в гаража при колата....Аз не съм видял нищо“, л.308, гърба „…Аз прибрах джипа в гаража и бях там“.В последващите си показания, акцентирани по-горе, С. С. е отричал изцяло да е възприел факти, случили се в двора на базата му, отрича да е видял описвани от него по-рано действия от стрА. и на подсъдимия, и на пострадалия, а затова, че М. гонил със сабя К. съобщава едва пред решаващия съд.Тази колебливост в показанията на двамата свидетели С.и се дължи на явно поддържА. от тях теза за липса на каквато и да е причастност на С.С. към нанесения бой върху Ст.М. в двора на базата.От друга стрА. тази колебливост е дала основание, без особена аргументация, решаващият съд да отхвърли твърденията и на С. С., и особено на Я.С., по същество подкрепени от обективната находка на сабята в двора на базата, че С. М. е преследвал със сабя К. от улицата до двора на базата, където нападението му е било сломено-първоначално от С. С., а впоследствие от Б.К..Налице са категорични и последователни показания на свидетели-очевидци, които категорично установяват разговор на К. със С. и С. пред вратата на базата, както и относно това, че след влизане на С. М. в базата /К. е бил вече в двора/, то вратата е затворена от св.С. по указание св.С..Безспорно се установява факта, че С. /пръв с арматурна желязна пръчка/ и подсъдимият К. са нанесли удари по главата на С. М., а след падането му на земята, са го удряли и ритали по тялото. Това е и подчертА.та по-горе отлика по възприети факти от въззивния съд, неприети от решаващия съд за безспорно установени. На сетне, изолирани от общия установен и проверен доказателствен обем остават заявленията на св.С. по фактите в частта им, поддържаща, че след падането на Ст.М. на земята и доколкото вратата на базата не била плътно затворена, то хвърлени от близки и родственици на пострадалия Ст.М. камъни падали върху самия пострадал, наранявайки го.Обективно експертните медицински изследвания не установяват такива по вид наранявания, обясними чрез такъв увреждащ механизъм.От друга стрА. многобройни и последователни са показания на свидетели, непосредствено присъстващи пред вратата на базата, че същата е била затворена и това е препятствало да навлязат в двора.От трета стрА. едва след разпореждане на С. С. към Я.С. вратата е отворена, осигурен е достъп на близките на Ст.М. до него, което е позволило да бъде транспортиран към болница. Това, че С.С. е бил на самото местопроизшествие и е нанесъл пръв удар с метална пръчка-арматурно желязо по главата, вляво, задно-странично, на Ст.М. споделя самия пострадал, в болничното заведение пред брат си Н. М., пред С. С. и А. С., пред брат си С. М., пред братовчед си С. М., свидетели условно обособени в т.н. “четвърта“група, посещавали пострадалия в болничното заведение.Към този момент, видно от медицинските данни той е бил със съхранена годност да пресъздава случки и събития, релевантни за правилното решаване на наказателно-правния спор.Показанията на св.С. М., братовчед на пострадалия и на св.С. С. се дискредитират само в частта им, в която са твърдели да са очевидци на скандала още от самото му начало.Приложена е нормата на чл.281 ал.1, т.1 НПК по отношение показанията на двамата свидетели, дадени в хода на досъдебното производство и самите те не са поддържали тезата да са очевидци на развилия се скандал от началото му.Самият С. М. е опровергал първоначално поддържА.та теза да е очевидец и да пресъздава факти, лично възприети от него още от самото начало и в процеса на ескалация на скандала, като е уточнил, под страх от наказателна отговорност, че е узнал за случилото се от св.Ф. М., а след обаждането и, с лек автомобил и с помощта на Р. С. и А. М. транспортирал пострадалия С. М. до болнично заведение в гр.Петрич. Констатира се частична вътрешна непоследователност в мотивите на първия съд, който след като не е приел да е доказано, че пострадалият Ст.М. преследва подсъдимия К. със сабя пред вратата на склада за отпадъчни метали, вж.мотиви, л.680, гърба, посл.изречение и л.681, и не е твърдял, че самия подсъдим е носел в ръце едновременно дървената дръжка от вилата и сабя, коректно е обсъдил факта, че такова веществено доказателство е установено в двора на базата, впоследствие предадено на полицейски служители. Въззивният съд изложи и по-горе приетите от него факти затова, че след като взел от ръцете на св.С.Р. сабята, пострадалия М. подгонил подсъдимия К..Последният, който в този момент се намирал пред вратата на склада, държейки в ръка дървената дръжка от вилата, навлязъл в двора на склада, последван от пострадалия.Вярно е, че показанията на свидетелите С.и и на св.С. са колебливи, но първият съд ги е подценил необосновано, не е съобразил, че действително на местопрестъплението е намерена сабя и тя не е донесена от подсъдимия или трето лице, различно от пострадалия Ст.М..Динамичната среда, в която са се насложили подлежащите на установяване факти са дали възможност от една стрА. първият съд да посочи, че „..на местопроизшествието е имало сабя са и показанията на св.С., св. С., св.Р.М., тези на св.С. при първоначалния му разпит в ДП на 02.06.2014 г., прочетени на основание чл.284 ал.4 във връзка с ал.1, т.1 НПК……твърдят, че такава е държал пострадалия и с нея е гонил из двора му подсъдимия, като св. С. и св.С. сочат, че дори пострадалият се е опитал да удари със сабята подсъдимия, но той я е отбил и С. М. паднал на земята“. Впоследствие първият съд е приел недостоверност на показанията на тези свидетели, защото Ст.М. не е имало как да гони със сабя К. в собствения му двор, доколкото е пристигнал по-късно, когато Ж.Д. вече е бил ударен и транспортиран към болница, а скандалът се е развивал на улицата, пред вратата на склада на св.С.С..Този фактически извод на първият съд е верен, доколкото наистина не са налице доказателства Ст.М. да е гонил К. из двора на последния.Внимателният А.лиз, обаче на показанията не само на тези свидетели, но и на остА.лите свидетели-очевидци сочат, че пострадалият М. е пристигнал пред дома на св.Р. след като подсъдимият е нанесъл вече удари с вилата върху брат му Ж. Д. и поради това, както е посочил първият съд „…няма как да го е гонил със сабята преди това из двора му..“, но хронологично обсъдени показанията на св.С./в с.з. и дадени на 20.06.2014 година, на 17.02.2015 година и на 28.09.2015 година/, както и заявеното от св.С. от 20.06.2014 година, 17.02.2015 година и 28.09.2015 година, макар и разминаващи се в отделни части на изложение на фактите, се свързват в логична връзка и обясняват поведението и на подсъдимото лице, и на пострадалия М. след първоначалният им сблъсък на улицата, и поведението им в двора на базата на св.С..Изводите на първия съд, в които въззивният намира частично противоречие и непоследователност не са съобразени и с показанията на св.И. А., л.240, ведно с приобщените от ДП, т.2, л.195, са категорични затова, че самият подсъдим, който в наказателното производство не е дал обяснения по фактите му е казал къде е сабята, как я е отнел от пострадалия и къде я е захвърлил.Впоследствие този свидетел /И. А./ е предал с надлежен протокол сабята на полицейски служители А. и Д.. Изложената по-горе фактическа обстановка е изяснена и установена чрез А.лиз на свидетелите от т.н.“четвърта„група-Ж. Д., А., С. Г., А. С., И. С., С. С., А. Г., В. С., д-р О. К., д-р Г. Ч. /последните двама приели и лекували пострадалия/, Ж. Д., П. и Т.. Свидетелят А.С. съобщава, че като оперативен дежурен, на 31.05.2014 година е приел сигнал е за сбиване в „Ш.“ махала на гр.Петрич, и е изпратил патрул за проверка, обстоятелства потвърдени от писмено доказателство /копие на страница от книга за приети сигнали на РУ-Петрич/.Свидетелите В.С., С. и Г. посетили в пострадалия С. М. и Ж. Д. в болничното заведение, получили информация за здравословното им състояние от лекарите К. и Ч., като докладвали получената от тях информация. Първият съд е кредитирал показанията на свидетелите А.Г., В.С. и Т. в хода на съдебното следствие, включително заявеното от тях в хода на ДП, приобщено по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1, т.2, пр.2 НПК, че на място установили разгневена тълпа от 30 до 50 роми, а при разговор установили за сбиване и нанесени удари от подсъдимия К. към С. и брат му Ж..В показанията си Т. и П. последователно пресъздават възприетото от тях относно състоянието и вредите по микробуса и къщата на Б.К., вследствие хвърлени камъни и бутилки. Последователно сочат къде и при какви обстоятелства са установили децата на К. в дома му, и са съдействали за извеждането им с тяхната майка от дома под полицейска закрила.Въззивният съд, както това е сторил и първият съд, дава вяра на заявеното от полицейския служител Ж. Д., л.239 от делото, че на 31.05.2014 година около 18, 20 часа в РУ- МВР гр.Петрич се явил Б. К. и признал, че при самозащита ударил С., който остА.л да лежи на земята. Свидетелите С.Г., Ж.Д. и А. установяват, че на 01.06.2014 година посетили пункта на св.С., откъдето след съдействие от свидетеля С. Г., родственик на св.С. С., иззели две дървени дръжки с диаметър от 3 см., едната с метален обков и дължина 28 см., а другата с дължина 60 сантиметра.Същият ден св.А. и св.Ж. Д. получили фактически от св.И. А. и сабя, като за намерената вещ св.А.ов, вж.заявеното от него в приобщените показания от досъдебното производство по реда на чл.281 НПК заявил, че открил по указания на родственика си Б.К., до ограда на базата на св.С. предаденото веществено доказателство сабя. В настоящият наказателно-правен спор основен въпрос от фактологична, а и от експертна гледна точка, е въпроса за причината за смъртта на пострадалия С. М..В мотивите си по-горе настоящият съд изложи подробни съображения за причините, довели до смъртта на пострадалия С. М..Преповтаряне не се налага, доколкото подробно и първият съд е обсъждал както даденото от д-р К.А. медицинско заключение, така и експертното становище по ДКСМЕ. Безспорно се установява, задача №2, че С. М. е получил травматични увреждания, сочещи: -контузия на главата, сътресение на мозъка, кръвонасядане по вътрешната повърхност на меката черепна покривка в лява челно-слепоочна област, кръвонасядане на клепачите на двете очи, счупване на долния ръб на лявата орбита и лява зигоматична кост, кръвонасядане по лигавичната повърхност на горната устна, охлузване и кръвонасядане по лигавичната повърхност на долната устна, кръвонасядане по лявата странична повърхност на шията, кръвонасядане в меките тъкани на шията в областта на прехода към пода на устната кухина вляво, над щитовидния хрущял вляво и вдясно, по-изразено вляво, кръвонасядания на лява мишница и лява предмишница, отоци в областта на китките, дланите и пръстите на двете ръце, и охлузвания по двете колене, охлузвания, разкъсно-контузни рани и отоци на двете периорбитални области и кръвонасядания по гърба и кръста, хематоми двустранно периорбитално в лява мастоидна и зигоматична област без данни за отоликворея, като травматичните увреждания, вж.задача №3, са получени от удари с/или върху твърди тъпи предмети.Посочи се и по-горе, че в изводите си експертите са обяснили както механизма на получаване на тези увреждания, така и последващите изменения, като например кръвонасядането на шията, вляво, което обясняват с мигрирал кръвен ток от лява мастоидна /задушна/ област, без данни за хипоксия на мозъка и увреждане на мозъчното вещество от асфикция.Категорични са, че счупването на зигоматичната кост и на долния ръб на очната орбита не са получени от нанесен удар от камък или бутилки /по същество-от хвърлен твърд предмет/, като изводите им опровергават гласни доказателствени средства, най-вече заявеното от св.С. за възможността да се получат такива увреждания след хвърлени от роднините на С. М. камъни и бутилки.На основа обобщаващият си извод, че травматичните увреждания, причинени на Ст.М. са в резултат от директни удари в различни области на тялото и главата с твърди тъпи предмети се приема от съда, че счупванията на лицевите кости вляво са получени или от нанесен силен еднократен удар от стрА. на Б.К. в лицето на пострадалия или от наслагване на удари в тази А.томична област, като доказателствените източници/гласни доказателствени средства/ сочат възможността това да е в резултат от няколко, поне два наслагващи се удара, нанесени от подсъдимия по пострадалото лице/вж.заявеното, че кръвонасяданията в двете периорбитални области и наличието на отделни кръвонасядания в лява ябълчна кост, сочат да са в резултат от нанесени отделни удари по главата.На тази основа, с оглед заявеното от свидетелите, разговаряли с пострадалия в болничното заведение и от показанията на Р.М. и С.Р. се приема, че в генезиса на кръвонасядането в областта на левия сисовиден израстък /лява сисовидна област/стои един отделен удар с твърд предмет, нанесен от св.С.С..След категорично установените поне три отделни удара върху пострадалия с арматурна пръчка/от св.С. в лява сисовидна област/ и с дървена дръжка от подсъдимия в лявата част на лицето на Ст.М. остА.лите травматични увреждания най-вероятно са нанесени с човешки крайници /без категорично изключване употребата на други твърди тъпи предмети-желязо, дървена дръжка/. Въззивният съд намира за аргументирани и убедителни изводите на експертите по тройната, по същество допълнителна СМЕ затова, че /задача №4/уврежданията в областта на главата на пострадалия С. М. са получени при взаимно разположение на нападател/пострадал: -лице в лице, един срещу друг за описаните предно-лицеви травми, при което следва да се приеме, че те са нанесени от подсъдимия К., -при получаване на травмата на главата в областта зад лявото ухо /лява сисовидна област/ нападателя е стоял в ляво, отстрани или зад пострадалия Ст.М., при което следва да се приеме причиняване от стрА. на С.С.. Категорично е изяснено, че непосредствена причина за смъртта на Ст.М. са развили се възпалителни усложнения-бактериален менингит и пневмония след черепно-мозъчна травма със счупване на лицеви кости, протекла с изпадане в безсъзнателно състояние.Проведеното микробиологично изследване доказва бактериален менингит, причинен от пневмококи, проникнали в черепните обвивки по кръвен път или поради нарушаване херметичността на черепната кухина. Този извод е от особено значение при правната оценка на поведението на подс.К. на база на безспорно установени факти, включително тези, свързани с непосредствената причина за смъртта на Ст.М..Въззивният съд приема за аргументиран извода на експертите, че счупванията на костите на лицевия скелет не са довели до нарушаване херметичността на черепната кухина в А.томичен смисъл, а разкъсаните кръвоносни съдове на мозъчните обвивки, вследствие травмата на лицевите кости на главата е позволило проникване на инфекцията по кръвен път, като е безспорна пряката причинно-следствена връзка между черепно-мозъчната травма и развилото се усложнение от бактериален менингит, съчетано с възпаление на белите дробове, довели до смърт на С. М.. Необосновани са оплакванията, сторени от адв.Д., в качеството му на повереник на частни обвинители Н. Д. М., А. Д. М., С. Д. М., А. Д. Д. и П. Д. М. за допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, свързани с неизпълнение на задължения по чл.12, чл.13, чл.14 и чл.107 ал.5 НПК от стрА. на решаващия съд, който не е сторил обективно, всестранно и пълно изследване на доказателствата и така не е разкрил обективната истина по делото.Обобщително и „по принцип“ остават твърденията на частните обвинители, че възприетите от първия съд факти не съответстват на обективно установеното в хода на съдебното следствие пред първия съд, а възприетата фактическа обстановка„…няма нищо общо с фактическата обстановка, установена по несъмнен начин от събраните по делото доказателства“. Липсата на конкретика за тези оплаквания затруднява въззивният съд да им даде по-обстоятелствен отговор, но последователно в мотивите си по- горе е посочил кои са приетите за установени факти и въз основа на кои доказателствени източници въззивния съд, както е сторил и първия съд, формира вътрешното си убеждение.Действително са налице ясно открояващи се противоречия в доказателствения материал /изключително проявени при гласните доказателствени средства, оценявани по делото/, но внимателния А.лиз на такива доказателствени източници, сторен на основа и при съпоставяне с безспорно, и обективно установени факти по делото, са позволили въззивния съд да формира фактическите си изводи в съответствие с надлежно събран и проверен доказателствен обем, без превратно или невярно тълкуване на доказателствата, и без на което да е от тях да е придавал предварително определена сила и/или относителна тежест. При условията на чл.339 ал.2 НПК въззивният съд намира за неоснователно обобщаващото оплакване, поддържано във въззивната жалба на защитата на подсъдимия К., за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в липсата на обективно и всестранно обсъждане на доказателствения обем, необсъждане на всички релевантни факти по делото, довело до надценяване относителната тежест на част от доказателствата и доказателствените средства по делото, за сметка подценяване на други гласни доказателствени средства.Конкретни доводи във връзка с оплакването не се сочат, а въззивният съд не открива основание да приеме основателност на възраженията, след цялостната преценка мотивите на решаващия съд. Необосновано е и другото обобщаващо твърдение на защитата за допуснато съществено процесуално нарушение, доколкото атакувА.та присъда е постановена при „… липса на каквито и да било мотиви…“ и при отказ да се уважат доказателствени искания на защитата, довело до нарушаване правото на защита на подсъдимия К.. Видно е, че самата въззивна жалба/основна и с допълнения/съдържа различни по вид възражения, повечето сторени в условията на алтернативност.В подаденото допълнение от 27.05.2022 година, л.л.97, 98 от делото, след запознаване с мотивите към атакувА.та присъда защитата е отрекла първите си твърдения, сочейки, че „Мотивите на БлОС са подробни и отразяващи вярно събраните в хода на ДП и на съдебното производство доказателства“.Пак в допълнението към подадената въззивна жалба е посочено, че решаващият съд е направил „обширен“ А.лиз на всички годни доказателства по делото, съобразявайки нормата на чл.305 ал.3 НПК.Споделена и неоспорена е фактическата обстановка, възприета от първия съд. На тази основа възраженията на защитата остават свързани с основно твърдение, че подсъдимият не е извършил престъпление, както и с възраженията при алтернативност за неправилен правен извод на съда, касателно приложението на материалния закон /направено е искане за прилагане нормата на чл.124 ал.4 НК/, а впоследствие, отново при условия на алтернативност е възразено срещу размера и начина на изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода“. Оспорени са и правното основание и размера на уважените граждански искове. Въззивният съд намери, че законосъобразно и обосновано въз основа на точна оценка на фактите по делото, решаващият съд е приел, че действайки по описания по-горе начин от обективна и субективна стрА. подсъдимият Б. К. е осъществил състав на престъпление, чийто признаци са описани в чл.124 ал.1, пр.2 НК. Общият обект на престъпление, макар това изрично да не е посочил в мотивите си първия съд, са обществени отношения, свързани с телесната неприкосновеност и човешкия живот, защитени в особени правни норми на гл.ІІ-ра, р.І-ви вр.р.втори от Особената част на НК. Изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимия К. чрез действия, които в съдържанието си са свързани с нА.сяне удари с дървена дръжка в областта на лицевата част на главата на пострадалия Ст.М..Възприети са и са описани, както от свидетели-очевидци /вж. показания на св.С. Р., К. А., л.176, И. Д., И. Р., Р. М., И. Д. и Р. Н. възприели ударите на подсъдимия Б.К. върху Ст.М., а впоследствие, през процепа на металната врата възприели и удари, нА.сяни с ръце и крака от св.С. и подсъдимия върху пострадалия/, така и чрез показания на свидетелите Я. А., л.276, Д. М., К. К., л.148 от делото, А. С., Н. М., Р. С., които са разговаряли с пострадалия М. в болничното заведение в спокойна среда и в състояние на адекватност, в каквото се е намирал към този момент Ст.М..Експертните изследвания, на констатираните увреждания допълват яснотата относно активните действия и характера им, предприети от подсъдимия към пострадалото лице.В мотивите си първия съд подробно е описал действията на подсъдимия, реализирали състава на престъпление по чл.124 ал.1, пр.2 НК, а въззивният съд е акцентирал на действията на подс.К. в хронологията и естеството им по-горе, като допълнително преповтаряне не се налага. Обективно нанесените удари от стрА. на подсъдимия К. върху пострадалия са причинили телесни увреждания, квалифицирани от експертите по делото като разстройство на здравето, временно опасно за живота/контузия на главата, сътресение на мозъка, кръвонасядане по вътрешната повърхност на меката черепна покривка в лява челно- слепоочна област/, както и увреждания, които могат медико-биологично да се определят като леки телесни увреждания. От там, насетне следва да се приеме, че обективно, чрез умишлени действия, довели до причиняване на пострадалия М. на увреждания, характеризирани от медико-биологична гледна точка като причинена средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота, е причинена по непредпазливост смъртта на пострадалото лице, настъпила на 10.06.2014 година. Необосновано е генерализираното оплакване на защитата на подс.Б. К. за допуснато нарушение на материалния закон, доколкото първият съд е признал подсъдимия за виновен в извършване на престъпление, без такова да е сторено от подсъдимото лице.Такъв правен извод сочи на неточна оценка на събрания съвкупен доказателствен обем и на неточна критика на мотивите на първия съд.Липсва основание въззивният съд да приеме, че са налице опорочени фактическите констатации, довели до превратно формиране на вътрешното убеждение на първия съд, несъответно на доказателствения материал. Необосновано е оплакването във въззивния протест, че решаващият съд е приложил неправилно материалния закон, като е признал подсъдимия К. за виновен в извършване на престъпление по чл.124 ал.1, пр.2 НК, вместо на такова по чл.115 НК.Оценявайки интензитета на нанесените удари от стрА. на подсъдимия върху пострадалия Ст.М., средството и броя им, първият съд коректно е намерил, че от една стрА. действително са нанесени повече от един удар в жизнено важна област от тялото на пострадалия, каквато е главата.От друга стрА. точно е А.лизирано заключението на експертите по делото, както на заявеното от д-р.А., така и от становището на тройната СМЕ, установила, че на М. са причинени отделни средни телесни повреди по см. на Закона.Да увреди физически пострадалия, а не да причини непременно смъртта му е била целта на подсъдимото лице. Няма спор, че оценявайки психическото отношение на подсъдимия, от една стрА. към причиняване на телесно увреждане, а от втора-към възможността да настъпи смъртта на М., то следва да се приеме, че К. е действал с пряк умисъл да причини именно и само телесно увреждане на пострадалото лице.Изводите на медицинските експерти доказват, че настъпилата смърт не е била несъмнено неизбежна, макар да е открита пряка връзка между увреждането и настъпването и. Неизбежността на смъртта само от причинените телесни увреждания на Ст.М. е отречена от експертите, като те са обосновали извод, че развилата се пневмококова инфекция, установена на основа проведено микробиологично изследване с развитие на бактериален менингит, причинен от пневмококи, проникнали в черепните обвивки по кръвен път на по-късен етап, в хода на провежданото медицинско лечение на М., е непосредствената причина за смъртта на М..Смъртта не е настъпила по време или непосредствено след побоя, в кратък период от време, а след 10 дни именно поради развилата се пневмококова инфекция.Не следва превратно да се тълкува причинната връзка между телесните увреждания от деянието и настъпилата по-късно смърт на пострадалия, поради което въззивния съд не приема, че изводи за умишлено убийство се подкрепят от доказателствата по делото. Подсъдимият К. следва да носи отговорност за това, което противоправно е причинил на пострадалия-средна телесна повреда по смисъла на чл.129 НК, а на тази основа да се даде и правна оценка /като деяние по чл.124 ал.1, пр.2 НК/ за възникналото впоследствие усложнение, което е пряка, но не и неизбежна последица от причинените телесни увреждания на С. М.. В представите на подсъдимото лице не са се включвали задължително представи за неблагоприятно развитие на заболяването, каквото представляват причинените травматични увреждания, но Б. К. е бил длъжен и е могъл да предвиди, че силата, насочеността и броя на нанесените удари в лицевата част на главата на пострадалия могат да предизвикат причинно-следствен процес със здравословни усложнения за пострадалото лице/така и в Р№277 от 18.01.2019 г., 2-ро н.о. ВКС/.Поради това следва категорично да се приеме, че подсъдимият К. е действал с умисъл да причини по-лекия междинен престъпен резултат- средна телесна повреда и по непредпазливост /небрежност/ за причиняване на по-тежкия престъпен резултат-смъртта на М..Деянието е осъществено при смесена форма на вина, поради което правилната и законосъобразна правна оценка на деянието на подсъдимия К. сочи на извършено престъпление по чл.124 ал.1, пр.2, а не на такова по чл.115 НК. По повод възражението на представителя на държавното обвинение и на частното обвинение следва да се посочи, че както Закона, така и ВКС в редица свои решения е тълкувал признаците на престъпление по чл.124 НК, вж.Р №8/20.03.1990 г. по н.д.№851989 г.ОСНК, като е акцентирано на внимателната преценка за това дали причиняваните телесни увреждания на едно пострадало лице са несъвместими с живота, като от тази отправна точка се реши разликата в признаците на престъпление по чл.124 НК и чл.115 НК.Обобщаващо следва да се подчертае, че причинените телесни увреждания на пострадалия Ст.М. от стрА. на подсъдимия К. не са непременно и неотложно водещи до смъртта на пострадалия.Именно поради това правилната правна оценка на деянието, реализирано от подс.К. е по чл.124 ал.1 пр.2 НК. А.лизът на субективна стрА. на поведението на подсъдимия и субективното му отношението към резултата/смъртта на пострадалия М./ се разполага върху основата на т.н.“пряк умисъл“ да се причини телесно увреждане на М. и непредпазливост, по отношение на крайния резултат-смъртта на пострадалия.Категорично за настоящия съд е разбирането, че подсъдимият е съзнавал обществено-опасния характер на деянието, предвиждали е настъпването на обществено-опасните последици, свързани пряко с травматично увреждане на пострадалия, но по отношение смъртта на М. е действал при условията на непредпазливост. Необосновано е искането на защитата да се приеме от въззивния съд, че ако е извършено престъпление от К., то е такова по чл.124 ал.4 НК, т.е извършено при превишаване пределите на неизбежна отбрА..Конкретика в това искане на защитата не е изложена, но въпреки съдът дължи отговор на поставения въпрос. В принципен план правоприложението на състава по чл.119 НК предполага да е осъществено непосредствено, реално съществуващо противоправно нападение срещу личността, имота на дееца или на другиго, за отблъскването на което не се е налагало извършване на убийство, вж.Постановление № 2/1957 година на Пленума на ВС, Решение № 524/1986 година, Решение №125/1984 година, Решение № 163/1982 година, като съдебната практика категорично приема, че под „нападение“ следва да се разбира едно или няколко действия или бездействия, които пряко и непосредствено застрашават или накърняват интересите на отделната личност и законните му права. От друга стрА. не може да има неизбежна отбрА., респ. не следва да се обсъжда приложението на превишаване на пределите и и деецът не може да се позовава на привилегирования състав на чл. 119 от НК, когато срещу него не е осъществено нападение, или ако е предполагаемо предстоящо, то не застрашава или уврежда реално някакви негови права или интереси, вж.Постановление № 12/1973 г. на Пленума на ВС, Решение № 270/1979 година, Решение №134/21.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 62/2010 година, Решение № 487/2011 г. на ВКС по н.д.№ 365/2010 година.Съдебната практика категорично и последователно е изяснила и становището, че няма неизбежна отбрА., респ.превишаване, когато едно нападение е завършило/прекратено е, когато е отблъснато от нападнатия или от трети лица, или когато нападателят сам се е отказал да го завърши/, вж.разписаното в ППВС№12/1973 година, Решение № 133/2000 година, Решение № 95/1986 г.на ОСНК на ВКС. В конкретният случай следва да се оценяват установените факти в тяхната последователност и динамика.А те сочат, че срещу подсъдимия К. не е извършено „нападение“ по смисъла на закона. Скандалът е бил „иницииран“ от арогантно, непредизвикано с нищо поведение от стрА. на подсъдимия срещу И. Д. и двете деца И. Д. и И. Р..Впоследствие ескалацията е била предизвикА. от нанесени удари с дървена вила /с метална част/ от стрА. на подсъдимия срещу св.Ж. Д.-„Ж.“, при което на последния, без да е предизвикал по никакъв начин К.-напротив, опитал е да предотврати разправия между С. Р., Р. М. и И. Д. от една стрА. и К., от друга, са причинени телесни увреждания. От съществено значение при преценка приложимостта на този институт на правото е да се А.лизира поведението на самия подсъдим.Няма неизбежна отбрА., съответно превишаване на пределите й, когато деецът, предварително се е подготвил и въоръжил, за да посрещне бъдещо нападение от стрА. на пострадалия, вж.Решение № 2/1986 година, Решение № 135/15.04.2010 година на ВКС, постановено по н. д. № 85/2010 година, Решение №315/2008 година на ВКС, Решение № •08 от 14.12.2005 година на ВКС, постановено по н. д.№ 631/2006 година.В конкретния случай е вярно, че в един момент пострадалия Ст.М. се е въоръжил със средство, годно да причинява тежки травматични увреждания, дори смърт на трети лица/сабя/, но е безспорно, че подс.К. вече се е бил подготвил /въоръжил/ с дървената дръжка, част от счупената вила в резултат на нанесените вече удари по св.Ж.Д. „Ж.“.На основата на гореизложеното е видно, че не са налице условията да се приеме, че подсъдимият е действал при превишаване пределите на неизбежна отбрА., респ.на чл.124 ал.4 НК. За пълнота на изложението, макар страните да не поставят въпрос в тази насока следва да се посочи, че не са налице фактически и правни предпоставки за прилагане нормата на чл.118 НК, като се признае, че подсъдимият К. е действал при условията на „силно раздразнение“, предизвикано от поведението на пострадалия спрямо него или негови ближни.Деянието не е извършено в състояние на силно раздразнение. Това състояние се характеризира с мощен изблик на чувства, протича бурно, с характер на краткотрайно избухване, надхвърлящо обичайното раздразнение, реакция възникнала непосредствено след упражнено насилие, тежка обида или клевета, при което деецът не е в състояние и няма време да обмисли спокойно своето поведение.Изводите на експертите по назначената от първия съд комплексна съдебно-психиатрично-психологична експертиза, изпълнена от експерти Т. и З., л.436-л.477 от делото, приета от съда, л.552-ри са категорични, че К. не страда от същинско психично заболяване /психоза/, не са налични данни да е страдал от такова заболяване, социално адаптиран е, не е конфликтен, не е агресивен тип личност, като когнитивните му процеси са добре развити.Категорични са, че К. в описания инкриминиран период, особено след ескалацията му, се е намирал под влияние на интензивни негативни емоции на напрежение и страх, но са категорични, че при освидетелстваният-подсъдим не са протичали процеси, свързани с качествени нарушения на съзнанието, не е бил в състояние на физиологичен афект или в състояние на смущение /объркване/. И по-горе се посочи, че експертите са основали изводите си на изследвани обективни факти и на заявеното от самия освидетелстван, който лично е отрекъл пред тях да е изпитал силно раздразнение или гняв от поведението на Ст.М. или близките му. Като е дал правилна правна квалификация на деянието, осъществено от подсъдимия К. , първият съд му е наложил справедливо наказание. Възражения срещу справедливостта на наложеното наказание на подсъдимия К. са заявили, от една стрА. държавното и частно обвинение с искане за увеличаване на наказанието по размер, а от друга стрА. защитата, с искане за неговото намаляване и прилагане нормата на чл.66 НК. Оплакванията са неоснователни.Първият съд не е нарушил закона в твърдяната насока. Като точно е оценил фактите в наказателно-правен аспект, приемайки, че с деянието си от обективна и субективна стрА. подсъдимият е осъществил признаците на престъпление, описани в чл.124 ал.1, пр.2 НК, първият съд е отмерил и съответно наказание за подсъдимия Б. К., съобразявайки се с обществената опасност на деянието и дееца и с тежкия вредоносен резултат. За такова по вид престъпление Законодателят е предвидил наказание „лишаване от свобода”за срок от ДВЕ години до ОСЕМ години.Безспорно е, че обществената опасност на едно конкретно престъпно деяние е основно, обективно, определящо и неюридическо негово качество, което го характеризира от гледна точка на неговото отрицателно въздействие върху съществуващи и защитени от Закона обществени отношения и го отличава от непрестъпните деяния, а за изясняване на обществената опасност на едно деяние винаги следва да се оцени конкретно характера, начина и степента на увреда на обекта на защита, специфичните качества на дееца, субективните му особености, условията на време, място и обстановка на реализиране на едно престъпно поведение.Безспорно именно обществената опасност на деянието и дееца е определящо качество на престъпното деяние по отношение на остА.лите негови свойства, посочени в чл.9 ал.1 НК, поставена в основа за проява на остА.лите свойства-противоправност и наказуемост. Съдът, при условията на чл.54 НК, е наложил на подсъдимия Б. К. наказание „лишаване от свобода” за срок от ДВЕ години, като е постановил това наказание да се изпълнява при първоначален „общ”режим, на основание чл.57 ал.1, т.3 ЗИНЗС.Следва да се приеме, че наложеното наказание по размер държи сметка на всички отчетени по същество от решаващия съд смекчаващи и отегчаващи вината и наказателната отговорност обстоятелства. Обосновано е прието, че с такава по вид и обем наказателна репресия ще се въздейства в най-пълна степен върху подсъдимия за постигане целите на наказанието, за поправително- възпитателното въздействие на наказанието, като се респектират и остА.лите членове на обществото да не вършат престъпление като следствие от реализиране на генералната превенция на наказанието.При отсъждане размера на наказанието съдът е отчел като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства чистото съдебно минало на дееца, сочещо, че стореното от него е изключение в живота му.Отчел е добрите характеристични данни, полагания труд, грижата за създаденото домакинство и жената, с която живее на семейни начала, времето от извършване на деянието до реализирането на наказателната отговорност, като продължителността не е в причинна връзка с поведението на подсъдимия, неговото изрядно процесуално поведение.Първият съд правилно е отчел отразеното в комплексната съдебно-психиатрична експертиза, сочеща, че подсъдимия Б.К. е лице с ниска степен на обществена опасност, не е агресивен и конфликтен, а поведението му в инкриминирания период е единствено отклонение от доброто му поведение.В подкрепа на тези факти е и казаното от св.С.Р., сестра на пострадалия, че с подсъдимия са имали много добри отношения, и той е помагал според възможностите си.Не е без значение и обстоятелството, че част от свидетелите, родственици на подсъдимия са реагирали изключително бурно на поведението на подсъдимия, предизвиквайки у него интензивни страхови преживявания, макар самото то да е било също явно провокативно.При подсъдимото лице, ползващо се с добро име в общността, в която живее като емоционално стабилен, не се наблюдава какъвто и да е престъпен стереотип на поведение извън обстоятелствата във връзка с конкретното деяние. Правилно като отегчаващо обстоятелство вън от обстоятелствата, свързани с нормата на чл.56 НК и пряко свързани с инкриминираното деяние, е отчетена упоритостта при преследване на престъпния резултат.И по отношение на това отегчаващо обстоятелство, обаче следва да се отбележи, че след като се е почувствал в безопасност, въпреки възможността да продължава да нА.ся удари върху пострадалия С. М., подсъдимия се е оттеглил/избягал/ и е съобщил за случилото се на полицейския служител Ж.Д. в РУ-МВР гр.Петрич. По повод възражение на защитата, че и св.С. е нА.сял удари върху пострадалия и не е изяснено кои са точно нанесените удари от самия подсъдим, следва да се подчертае, че данните сочат С. да е нанесъл един удар в лява сисовидна област на главата на пострадалото лице.Насетне експертите са обяснили, че именно ударите с дървена дръжка от подсъдимия в лявата част на лицето на Ст.М. са предизвикали онези наранявания, които са провокирали в по-късен етап развитието на инфекция и бактериален менингит, явил се непосредствена причина за смъртта на пострадалия. Коректно в мотивите си първият съд е коментирал правомощието на държавното обвинение да прецени на кого да повдигне обвинение и за какво деяние от общ характер да предаде на съд определено лице.Всички тези обстоятелства, ценени правилно на основа разписаното в нормата на чл.54 НК е дало основание правилно първият съд да определи наказанието в ниския предел, определен от Закона, при изключителен превес на смекчаващите наказателната отговорност обстоятелства. Съобразявайки горното, настоящият съд намира, че на подсъдимия Б. К. е наложено законосъобразно наказание по вид и размер наказание, без да е налице ЯВНА несправедливост при определянето на размера му. Първият съд мотивирано е приел, че макар и да са налице условията за прилагане нормата на чл.66 НК към определеното по вид и размер наказание на подсъдимия К., то при условията на чл.57 ал.1, т.3 ЗИНЗС Б.К. следва да изтърпи наказанието си при първоначален „общ“ режим в пенитенциарно заведение.Отчитайки целите на наказанието и начина на постигането им, законосъобразно решаващият съд е намерил, че тези цели, освен с такова по вид и размер наказание, ще се постигнат и като за определен период от време подсъдимото лице бъде изолирано от обществото. Коректно решаващият съд се е позовал на съдебна практика /Р№905 от 11.01.2008 година, постановено по н.д.№659-2007 година/, сочейки, че с оглед конкретната преценка, във всеки един случай следва внимателно да се преценява какво е личното корекционно-възпитателно въздействие на наказанието върху подсъдимото лице и обществото, и по какъв начин в пълнота ще се реализират целите на специалната и генералната превенции на наказанието. С нарочно определение, постановено в разпоредително заседание, проведено на 16.10.2018 година, л.104 от делото, първият съд е приел за съвместно разглеждане в наказателното производство предявените граждански искове против подсъдимия Б. А. К. от С. И. Д. за сумата 400 000 лева /майка на пострадалия Ст.М., вж.удостоверение за наследници №161 от 02.02.2018 година, община Петрич, т.5, л.39 ДП/, както и предявените искове от Н. Д. М., А. Д. М., С. Д. М., Ж. Д. Д./починал в хода на воденото съдебно производство/, Р. Д. М., С. Д. Р., А. Д. Д. и П. Д. М. за сумите от по 100 000 лева за всеки и посочените лица са конституирани като граждански ищци. Сумите са претендирани, ведно със законна лихва върху тях. В хода на съдебното производство пред първия съд, вж.препис-извлечение от акт за смърт от 16.11.2018 година, издаден въз основа на акт за смърт № 0309/16.11.2018 година, община Петрич, гражданския ищец С. И. Д. е починала.Това обстоятелство е било констатирано от първия съд, вж.протокол от с.з. на 04.12.2018 година, л.116, гърба. С присъдата си, основание чл.45 ЗЗД и чл.52 ЗЗД, съдът е осъдил подсъдимия Б. А. К., ЕГН •••••••••• да заплати на гражданските ищци Н. Д. М., А. Д. М., С. Д. М., Ж. Д. Д./починал в хода на воденото съдебно производство/, Р. Д. М., С. Д. Р., А. Д. Д. и П. Д. М. сума по 50000 /петдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинени им от деянието на подсъдимия Б. К. неимуществени вреди, ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на увреждане 31.05.2014 година, до окончателното й изплащане. Отхвърлил е като неоснователни предявените граждански исковете за сумите от по 100 000 /сто хиляди/ лева за всеки от тях, над уважения размер от 50000 лева. Не се е произнесъл по предявения и приет за разглеждане граждански иск от С. И. Д. за сумата 400000 лева, претендирА. като обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законна лихва. Настоящият съдебен състав не може да се произнесе за пръв път по предявения иск на починалата С. И. Д., доколкото по този начин би отнел инстанция по същество. Такова произнасяне след влизане в сила на решението следва да стори първата инстанция, за което делото трябва да се върне в тази част. В хода на съдебното производство е починал и гражданския ищец Ж. Д. Д., брат на С. С определение от 30.11.2022 година, след като е констатирал горните обстоятелства въззивният съд с определение е конституирал Н. Д. М., А. Д. М., С. Д. М., А. Д. Д. и П. Д. М. като граждански ищци с права по гражданските претенции на починалите С. И. Д. и Ж. Д. Д.. Въззивният съд намира, че касателно произнасянето си по предявените граждански искове, решаващият съд се е произнесъл законосъобразно, при спазване изискванията на чл.45 и чл.52 ЗЗД. Изводите на решаващия съд, с които е прието, че гражданските искове, предявени от гражданските ищци срещу подсъдимия за възмездяване на претърпени от тях болки и страдания в следствие преживени болки и страдания от загубата на починалия брат, са доказани по основание и в присъдения им размер, се споделят от въззивния съд. По делото е доказано, че гражданските ищци Н. Д. М., А. Д. М., С. Д. М., Ж. Д. Д./починал в хода на воденото съдебно производство/, Р. Д. М., С. Д. Р., А. Д. Д. и П. Д. М. са били в близки отношения с починалия С. М., като са живели в съседни къщи, поддържали са се взаимно, включително по отношение на отглеждане на децата, спрямо които С. М. е бил известен като баща, без да ги е припознал. Гражданските ищци са участвали в събитията, довели до смъртта на М. и някои от тях са наблюдавали самото причиняване на тази смърт, което неминуемо е оставило тежък отпечатък в тяхната душевност и е довело до изживявания, които следва да бъдат репарирани чрез заплащане на парични суми от стрА. на подсъдимия Б. А. К.. Обезщетенията, определени от първата инстанция, напълно отговарят на критериите за справедливост, установени в чл.52 ЗЗД, като съдът е отчел действително преживените душевни болки и страдания в гражданските ищци, за да определи конкретния размер на присъденото обезщетение. Въззивният съд намира, че доколкото по описания начин, предвиден в закона биха се репарирали отчасти търпените болки и страдания от гражданските ищци, то присъдените суми като обезщетения са справедливи.На основа на тези разсъждения въззивния съд намира, че решаващия съд законосъобразно се е произнесъл по гражданската претенция на гражданските ищци. Въззивният съд не намира основания да намали или да увеличи присъдените от първия съд на гражданските ищци Н. Д. М., А. Д. М., С. Д. М., Ж. Д. Д./починал в хода на воденото съдебно производство/, Р. Д. М., С. Д. Р., А. Д. Д. и П. Д. М. обезщетения от 50 000 лв. Съдът се е произнесъл за сторените по делото разноски и следващи се държавни такси в съответствие с изискването на Закона, на основание чл.189 ал.3 НПК. Съдът се е произнесъл за веществените доказателства по делото в съответствие с процесуалните правила. При извършената цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт извън направените възражения от държавното и частно обвинение, от защитата и подсъдимия К., и от гражданските ищци, настоящия съд не намери основания за изменяне или отмяна на постановения съдебен акт. Водим от горното, съдът