Решение № 2431 от 12.4.2024 г. на Административен съд - София-град по дело № 415/2024 г.

Производството е по реда на чл.145-178 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. § 8 от ПЗР на АПК. Образувано е по жалба на Е. П. Н. – М., подадена чрез адв. Н. Д., срещу отказ с изх. № АУ121310ОД -002ОД от 20.12.2023г. на кмета на район „О.“, [община], постановен по искане рег. № АУ121310ОД и рег. № АУ121310ОД – 001ОД/18.12.2023г. В жалбата се твърди, че отказът за издаване на удостоверение за наследници на всяко от починалите лица е незаконосъобразен. Посочва се, че жалбоподателката е представила необходимата информация, както и че са налице всички законови предпоставки, поради което кметът на район „О.“, [община] е бил длъжен след като извърши справка в регистрите, да издаде удостоверението за наследници. Моли съдът да отмени актът и да задължи административния орган да издаде исканите удостоверения за наследници. В проведените публични съдебни заседания жалбоподателката се представлява от адв. Н. Д.. По същество се претендира актът да бъде отменен, съответно – преписката изпратена на ответника с указания за надлежно и законосъобразно произнасяне по исканията. Ответникът - кмета на район „О.“, [община], в писмено становище вх. № 9470/08.03.2024г. оспорва жалбата. Посочва, че към датата на смъртта си на 16.03.1924г. Д. С. П. не е подлежал на вписване в регистъра на населението на [община], поради липса на такъв регистър към този момент. В администрацията на [община] се съхранявал акт за смърт № 572 от 20.03.1924г./20.05.1924г. на Д. С. П., който е съставен въз основа на заверени преводи на преписи от чуждестранни документи, удостоверяващи настъпилата смърт на лицето в санаториум в [населено място]. В акта за смърт обаче не било посочено от кого са предоставени документите. Налице било и несъответствие между съдържанието на този документ и представения от жалбоподателката акт за смърт на Д. С. П. в официален превод на български език. Съгласно представения от жалбоподателката превод, починалото лице било родено в „О. В.“, а според извадката от църковния регистър било родено в [населено място]. В старите семейни регистри на [населено място], водени от 1934 г., не се съхранявали данни за Д. П. и С. П.. По отношение на удостоверение за наследници с изх. № АУ090781OД/ 25.09.2023г. издадено от район „О.“, [община], под № 4 бил вписан Д. – син, без посочено презиме и фамилия, дата на раждане и на смърт, тъй като такава информация за лицето не била налична. Акцентира се, че жалбоподателката не е ангажирала доказателства, които да свидетелстват, че са налице предпоставките за издаването на удостоверенията за наследници. Длъжностите лица по гражданско състояние при район „О.“, [община] са извършили необходимите проверки в регистрите на населението – НБД „Население“, личните регистрационни картони, старите семейни регистри, както и регистрите по гражданско състояние – актове за раждане, брак и смърт. Представените църковни документи не били идентични по съдържание с документите по гражданско състояние. Посочва, че при направената служебна справка в [община] било установено, че там не се съхранява акт за раждане на Д. С. П.. Извършена била и служебна справка в [община], при която било установено, че регистрите по гражданско състояние в тази община се водят от 1910 г. Тъй като не можело да се установят по безспорен начин родствените връзки между лицата и предвид липсващата и противоречива информация, не било възможно правилното и законосъобразно определяне на кръга наследници по закон, респективно издаване на исканите удостоверения. Моли жалбата да бъде отхвърлена и да се потвърди административния акт. Софийска градска прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата. Административен съд София-град, след като обсъди релевираните с жалбата доводи и прецени събраните доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във вр. чл. 144 АПК, намира за установено следното от фактическа страна: С искане рег. № АУ121310ОД и рег. № АУ121310ОД – 001ОД/18.12.2023г. жалбоподателката е поискала издаването на удостоверение за наследници на Д. С. П., както и удостоверение за наследници на С. Д. П.. С писмо, изпратено по електронна поща на 17.12.2023г. до район „О.“, [община] /вх. № АУ121310ОД/18.12.2023г./, адв. Н. Д., като представител на жалбоподателката Е. П. Н. – М., моли да бъде издадено удостоверение за наследници на Д. С. П., в което да е посочено, че негови законни наследници са родителите му А. С. П. и С. Д. П., както и да се издаде удостоверение за наследници на С. Д. П., в което Д. С. П. да е вписан като негов син и наследник с посочено име, презиме и фамилия. Приложено е и удостоверение за смърт на Д. С. П. в официален превод на български език. В писмото се посочва, че като се вземе предвид вече представеното удостоверение за раждане/свидетелство за свето кръщение, както и предвид обстоятелството, че в [община] започват се водят регистри на ражданията от 1910 г., исканите удостоверения следва да бъдат издадени надлежно. Д. С. П. е роден на 03.03.1878г. в [населено място] пазар /старо наименование на [населено място]/, от родители: майка А. И. и баща С. П.. Това обстоятелство се установява от представената по делото извадка от църковния регистър на ражданията и кръщенията в [община] за 1878 г., както и от издаденото свидетелство за свето кръщение от 11.10.2023г. от енорийски свещеник на храм „Св. Великомъченик Д.“, [населено място], на Д. С. П., роден на 03.03.1878 г. в [населено място], област Т., с баща С. П. и майка А. И.. На 16.03.1924г. Д. П. е починал във В., А.. Тези факти се установяват от представеното в рамките на административното производство и приложено по делото удостоверение за смърт, издадено от моргата във В., А., в което се посочва, че Д. П., роден на 03.03.1878г. в О. В., България, неженен, и с постоянно местожителство [населено място], България, е починал на 16.03.1924 г. Приложен е и акт за смърт № 572 на Д. С. П., роден в О. Пазар, починал на 16.03.1924 г., жител на [населено място]. Актът е вписан в регистрите на [община] на осн. чл. 137 от Закона за лицата въз основа на заверен препис на акта за смърт, както и е подписан от длъжностното лице по гражданското състояние. На 07.10.1927 г. е починал С. П. от [населено място], син на М. П. и свещеник Д. П.; съпруг на А. Ст. П., видно от представения по делото акт за смърт № 862/07.10.1927 г., вписан в регистъра на умиранията на лицата в [община]. Приложен е препис от акт за смърт № 862/07.10.1927 г. на С. П., роден в О. пазар, починал на 07.10.1927 г., жител на [населено място]. На 23.03.1934 г. е починала А. С. П., родена в О. пазар на 03.03.1858 г., жител на [населено място], съпруга на С. П., съгласно вписания в регистъра на умиранията на лицата в [община] за 1934 г., том 34, акт за смърт № 280. В удостоверение за наследници № 16426/14.03.2000г. на Д. С. П., с местоживеене [населено място], починал на 16.03.1924 г., съгласно акт за смърт № 572/20.05.1924г. издаден от [община], като наследници са посочени А. С. П.- майка, починала на 23.03.1934г. и С. Д. П.- баща, починал на 07.10.1927г. В удостоверение за наследници № 8547/14.03.2000 г. на С. Д. П. с местоживеене [населено място], починал на 07.10.1927 г. съгласно акт за смърт № 862/08.10.1927г., са посочени наследниците му, както следва: А. С. П.- съпруга, починала на 23.03.1934г.; М. С. Р.- дъщеря, починала на 05.04.1953 г. и В. С. И.- дъщеря, починала на 07.03.1983г. В следващо удостоверение № АУ090781ОД/25.09.2023г. издадено от район „О.“, [община], сред наследниците на С. П. в т.4 е посочен и Д., без да е индивидуализиран с презиме, фамилия, дата на раждане и смърт. Като наследници на С. П. са посочени А. С. П.- съпруга, В. С. И.- дъщеря, М. С. Р.- дъщеря и Д.- брат на В.. Съгласно удостоверение за наследници № РОБ23-УГ51-4400/15.09.2023г., издадено от Столична община, район „О.“ като наследници на М. Й. Р. са вписани Е. Й. К.- дъщеря и А. Й. Р.- дъщеря. В удостоверение за наследници № РОБ23-УГ51-4401/15.09.2023г., издадено от Столична община, район „О., като наследници на Е. Й. К. са посочени Ю. Д. Б.- дъщеря и М. Д. Н.- дъщеря. Съгласно удостоверение за наследници № 1790/24.10.2023г., издадено от Столична община, район „Т.“, като наследници на М. Д. Н. са посочени П. К. Н.- съпруг, М. П. Н. – Б.- дъщеря и Е. П. Н. – М.- дъщеря. С оспорения административен акт от 20.12.2023г. е отказано да бъде извършена търсената административна услуга и да бъде издадено удостоверение за наследници на С. Д. П. и Д. С. П.. По искане рег. № АУ090781ОД/25.09.2023г., ответникът е посочил, че е извършил необходимите справки във всички регистри въз основа на които е издадено удостоверение за наследници на С. Д. П., в което след наследниците под № 4 е посочен син Д., без налични други данни, тъй като липсвали в личния регистрационен картон на лицето. Относно искане рег. № АУ121310ОД – 001ОД/18.12.2023г. и предходно издадено от район „О.“, [община] удостоверение за наследници на Д. С. П. № 16426/14.03.2000г., се посочва, че било издадено въз основа на декларирани от наследниците данни, тъй като в акта за смърт, с който разполагал административният орган липсвали вписани имената на родителите на починалото лице. Жалбата е подадена на 29.12.2023г. чрез административния орган. При така установеното от фактическа страна, Административен съд София-град обуславя следните правни изводи: Процесният отказ е постановен по подадени от жалбоподателката искания за извършване на административна услуга по смисъла на § 1, т.2, б.“в“ от ДР на Закона за администрацията. Съгласно § 8 от ПЗР на АПК „уредените в кодекса производства за издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване по административен и съдебен ред се прилагат и при извършването на административни услуги, както и при обжалването на отказите за извършването им, освен ако в специален закон е предвидено друго“. Отказът за издаването на документ от значение за упражняване на права е приравнен на индивидуален административен акт. Съдът приема, че жалбата е допустима, като депозирана в законоустановения по чл. 149, ал. 1 от АПК срок и от лице, което има правен интерес от оспорването, насочена е срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. Компетентността на административния орган произтича от разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация /ЗГР/, съгласно която общинската администрация издава удостоверения въз основа на регистъра на населението. Редът за издаване и образците на удостоверенията се утвърждават с Наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството съвместно с министъра на правосъдието /чл.24, ал.2 ЗГР/. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-6 от 24 април 2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, / Наредбата/, удостоверения въз основа на регистъра на населението се издават от кмета на общината, на района или на кметството или от определени от тях длъжностни лица от общинската администрация. Териториалната компетентност е регламентирана в чл. 2, ал. 5 от Наредбата, а именно: удостоверения за наследници се издават от общината, от района или от кметството по последен постоянен адрес на починалото лице. С оглед изложеното съдът намира, че оспореният в настоящото производство отказ е издаден от компетентен орган– кмет на район „О.“, [община], в рамките на предоставените му правомощия. Изискванията на чл.59, ал.2 от АПК относно формата и задължителните реквизити на административния акт са спазени, доколкото актът е в писмена форма и съдържа фактически и правни основания за издаването си. Волята на административния орган е ясно изразена, не съществуват пропуски или грешки, което е предпоставка за правилното упражняване на съдебния контрол за законосъобразност и осигурява възможност на оспорващия да организира адекватно защитата си във висящия съдебен процес. Не се констатираха несъответствия или противоречия между мотивите и разпоредителната му част. Проверката за спазване на административнопроизводствените правила при постановяване на акта, ще бъде извършена във връзка с изследването относно правилното приложение на материалния закон. Съгласно чл. 1, ал. 3 ЗГР „гражданската регистрация включва съвкупност от данни за едно лице, които го отличават от другите лица в обществото и в семейството му, в качеството на носител на субективни права като име, гражданство, семейно положение, родство, постоянен адрес и др.“, като за физическите лица в Република България се основава на данните в актовете за гражданско състояние и на данните в други актове, посочени в закон / чл. 2, ал. 1 ЗГР/. Получаването на информация за едно физическо лице, вкл. и за неговите наследници, се извършва въз основа на Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението (ЕСГРАОН), представляваща национална система за гражданска регистрация на физическите лица в Република България и източник на лични данни за тях / чл. 100 ЗГР/. В чл. 9 от Наредбата се посочва, че за удостоверяване на наследниците по закон на починало лице се издава удостоверение за наследници по образец. Нормативното основание за издаването му са чл. 22 и сл. от ЗГР, както и разпоредбите на чл. 9 - чл. 12 от Наредбата. Удостоверението за наследници съдържа обобщена информация от изрично посочените в чл. 4 от Наредбата източници - Национална и Локална база данни „Население“ и регистрите на актовете за гражданско състояние. Въз основа на подаденото искане длъжностното лице по гражданско състояние е длъжно да извърши проверка по регистъра на населението и да прецени налице ли са основания за издаването му. Удостоверенията за наследници се издават на лицата, за които се отнасят, на законните им представители, на техните наследници - чл. 5, ал. 1 от Наредбата. Удостоверения могат да се издават и на трети лица, когато са им необходими за изпълнение на техни законоустановени правомощия или когато същите са изрично упълномощени с нотариално заверено пълномощно. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 1 ЗГР, като отказът за издаване на удостоверение за наследници, подлежи на обжалване по реда и условията на АПК /чл. 107 ЗГР